№ 25
гр. Г. , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Г., СЪСТАВ III в публично заседание на девети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана И. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20214200500026 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. И. И. ,подадена чрез пълномощника
адв.Й. срещу постановеното решение на Габровски районен съд по гр.д.№1507/2019г.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение, постановяването му при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Твърди се, че изводите на първоинстанционния съд относно
това, че работата е приета от възложителя чрез фактическо получаване на изработеното и
мълчаливо одобрение на работата; че ищецът е изпълнил изцяло задълженията си по
договора за изработка и констатираните от вещото лице некачествено извършени работи , се
дължат на използваните по искане на възложителя материали; че правото на възложителя
да иска на основание чл.265 ЗЗД намаляване размера на договореното възнаграждение ,е
преклудирано; че по договора възложителя е заплатил на изпълнителя само сумата от
4000лв., а не 8000лв., са направени в противоречие със събраните по делото доказателства
,както и на материалния закон . Възраженията на жалбоподателя са изложени във въззивната
жалба в пет пункта. В първият са изложени доводи относно необосноваността на изводите
на първоинстанционния съд за приема не работата от възложителя, като се твърди ,че
ищецът не е доказал този факт ,поради което и изводът на съда ,че e възникнало задължение
за ответника да плати остатъка от договорното възнаграждение, противоречи на чл.266, ал.1
1
ЗЗД. В случая ищецът не е предал работата на ответника, последният не я е приел и за него
не е възникнало задължението да плати уговорената цена. Във втория пункт от жалбата се
оспорва приетото от първоинстанционния съд ,че изпълнителя е изпълнил изцяло
задълженията си по договора. Жалбоподателят се позовава на заключението на вещото лице
, свидетелските показания , клаузата на чл.1 от процесния договор и разпоредбите на
чл.261,ал.2 ЗЗД и чл.260,ал.1 ЗЗД. Твърди, че некачествено извършените дейности се
дължат на виновно поведение на изпълнителя. С оглед на това той не е изпълнил
задълженията си по договора и за ответника не е възникнало задължението да му доплати
договорената цена. В пункт трети от жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
извода на първоинстанционния съд ,че претенцията на ответника за намаляване на
уговореното възнаграждение, е преклудирана. Счита ,че нормата на чл.264,ал.2 ЗЗД е
неприложима в случая, поради липсата на приемане на работата. Също така изпълнителят е
знаел за недостатъците на изпълнението, и че влага стар дървен материал и дъски ,като се
сочи установеното от св.О.. В пункт четвърти се оспорва приетото от първоинстанционния
съд ,че ответникът е заплатил на ищеца само сумата от 4000лв. по договора , а не
посочената в отговора на исковата молба – 8000лв. Твърди се ,че удостовереното в
договора, установява получена сума в брой, на която страните са предали характер на
„капаро”. На същия ден – 24.08.2018г., от възложителя е направен банков превод по сметка
на ищеца за сумата от 4000лв., с посочено основание : „ремонт на къща”.От двата
документа се установява, че в деня на сключване на договора възложителят е заплатил на
ищеца общо сумата от 8000лв. В пункт пети от жалбата са изложени доводи относно
присъдената от първоинстанционния съд неустойка на основание чл.17,ал.1 от договора.
Твърди се, че възложителят не е в забава за изплащане на уговореното с договора
възнаграждение , тъй като изпълнителят не е предал работата на възложителя и
последният не я е приел ,както и че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 8000лв. по
договора, а остатъкът от 4000лв. е недължим , поради некачествено извършената работа и
направения отбив от цената по договора.
Претендира се отмяна на постановеното от първоинстанционния съд решение
и постановяване на ново по същество на спора ,с което предявените искове бъдат
отхвърлени ,ведно със законните последици.
В депозирания писмен отговор ,ищецът чрез процесуалния си представител, е
оспорил въззивната жалба като неоснователна.
Въззивният съд ,като взе предвид наведените от страните доводи и събраните
по делото доказателства ,приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна , срещу
подлежащ на обжалване акт ,предвид на което е процесуално допустима.
Предмет на обжалване е постановеното от Габровски районен съд решение по
2
гр.д.№1507/2019г.,с което е осъден ответникът по делото Д. И. И. да заплати на ищеца Б. И.
Д. сумата от 8000лв.,като дължимо на основание чл.266,ал.1 ЗЗД възнаграждение по
договор за изработка от 24.08.2018г.,ведно със законната лихва от 05.08.2019г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 2400лв., като дължима на основание чл.92 ЗЗД
неустойка за забава по чл.17 от договор за изработка от 24.08.2018г.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя ,че обжалваното решение е
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие
с предмета на делото ,твърденията и възраженията на страните , първоинстанционният съд е
разпределил доказателствената тежест с обявения в с.з. на 06.02.2020г. доклад по делото, по
който никоя от страните не е направила възражение.
Неоснователни са наведените във въззивната жалба твърдения за недоказаност
на исковите претенции.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
искове по чл.266,ал.1 във вр. с чл.79 ЗЗД и по чл.92 ЗЗД.
Съгласно изложените в исковата молба твърдения ,предмет на исковата
претенция е претендирано от ищеца вземане , произтичащо от сключен между страните по
делото договор за изработка на 24.08.2018г. Ищецът твърди ,че е изпълнил договорената
работа съгласно чл.5 от договора ,в срок до 20.11.2018г. На тази дата възложителят следвало
да му заплати остатъка от договореното възнаграждение, като при сключване на договора
заплатил на ищеца капаро от 4000лв. Възложителят отказал да заплати остатъка от
уговореното възнаграждение по чл.2 от договор - в размер на 8000лв. Тази сума е предмет
на предявения иск по чл.266,ал.1 ЗЗД. Претендира се и дължима от възложителя неустойка
по чл.17 от договора ,в размер на 2400лв.,тъй като забавата е надхвърлила 30 дни.
В подадения писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез
пълномощника му ,са изложени твърдения, че обектът ,за който се отнася договора, е къща в
с.Т. , община Г., чийто покрив е бил изгорял. Не се оспорва размерът на договореното
възнаграждение на изпълнителя от 12000лв. Оспорва се дължимостта на исковата сума.
Твърди се ,че в деня на сключване на договора, освен капарото от 4000лв., е платена по
банков път и сума от 4000лв., с посочено основание :“ремонт на къща“,за което страната
представя платежното нареждане от 24.08.2018г.,в заверен препис. Оспорва се от ответника
,че възложената на ищеца работа е изпълнена качествено и в срок до 20.11.2018г. Твърди се
,че ищецът не е завършил работата , за която е сключен договора и не я е предал на
възложителя, поради което за последния не е възникнало задължение да изплати остатъка от
възнаграждението. Твърди се ,че изпълнените СМР са с недостатъци, които са съществени и
това обосновава намаляване на договореното възнаграждение. Ответникът се позовава на
3
чл.265,ал.1 ЗЗД ,на която разпоредба основава възражението си за намаляване на
договореното възнаграждение с размер на 1/3- със сумата от 4000лв., поради това ,че
изпълнената работа има недостатъци и се отклонява от поръчката.
По делото не се спори ,а това се установява и от доказателствата, че между
ищеца като изпълнител и ответника като възложител , е възникнало валидно облигационно
правоотношение по сключен на 24.08.2018г. ,обективиран в писмена форма ,договор за
изработка с нотариална заверка на подписите на страните. Същият е представен по делото в
заверен препис. Съгласно уговорените клаузи, предмет на договора е :Изграждане на
покривна конструкция с цигли ,втора употреба и дървен материал на изпълнителя;
допълнителен навес към терасата и още един такъв към дясната страна на къщата.
Уговорено е товаренето , разтоварването и транспорта да са за сметка на изпълнителя ,а
шипките – за сметка на възложителя. Договореното възнаграждение на изпълнителя е в
размер на 12000лв. Плащането е уговорено да се извърши от възложителя в брой, в срок до
20.11.2018г. Съгласно чл.5 от договора ,в този срок – до 20.11.2018г. , изпълнителят следва
да извърши посочените в договора дейности. В чл.17 от договора е уговорена неустойка за
забава, дължима от възложителя върху неизплатеното възнаграждение.
След подписите ,положени от страните по договора :Д. И. И. и Б. И. Д., с
ръкописен текст е изписано ,че е получено капаро в размер на 4000лв. на 24.08.2018г. и
подпис на „получател“, както и на отделен ред, че на покривната конструкция няма да има
дъски и покривна хартия, под който текст също е положен подпис и дата 24.08.2018г.
Не е предмет на оспорване по делото заявеното от ответника ,че договорът е
сключен за обект ,намиращ се в с.Т. , община Г. – къща, на която покривът е бил изгорял.
Спори се възникнало ли е за ответника задължение по процесния договор като
възложител да заплати договореното възнаграждение на изпълнителя в претендирания с
исковата молба размер и уговорената неустойка за забава.
Ответникът твърди ,че на датата на сключване на процесния договор е
извършил две плащания – на посочената в договора сума като капаро от 4000лв.,платена в
брой и на сума от 4000лв.,платена на същата датата по банков път ,като се позовава на
представеното по делото платежно нареждане от 24.08.2018г., с което е наредил сумата от
4000лв. за плащане на ищеца, с посочено в нареждането основание „ремонт на къща“.
Ищецът твърди, че е било извършено едно плащане – на сумата от 4000лв., по
банков път, в деня на сключване на договора ,като плащането е извършено преди
подписването на договора пред нотариус.
Твърдението на ответника, че в деня на сключване на процесния договор, е
заплатил на изпълнителя общо сумата от 8000лв., по посочения в писмения отговор начин
,поддържано и във въззивната жалба ,е неоснователно и недоказано, предвид следното:.
4
Направеното в договора писмено изявление е, че е получено капаро от 4000лв.
на 24.08.2018г., без в писмения текст да има удостоверено волеизявление, че плащането на
сумата е извършено в брой .Удостовереното в договора плащане като дата и сума,
съответства на извършения на същата дата банков превод от ответника на ищеца .Налице е
съвпадение както в размера на сумата, така и в датата на плащането. С процесния договор
възложителят не е поемал задължение за разсрочено плащане на уговореното
възнаграждение на изпълнителя – на определени вноски ,с първа вноска, платима на датата
на сключване на договора. С оглед на това няма основание да се приеме, че посочената в
договора сума като получено капаро ,и преведената по банков път, са две отделни плащания
по този договор ,и че в договора е удостоверено получаване на сума от 4000лв. ,различна от
тази ,платена на същата дата от ответника на ищеца с представения по делото банков
превод. Посоченото в него основание „ремонт на къща” ,с оглед предмета на процесния
договор ,не изключва това плащане да е получено по него като капаро от ищеца .
От събраните по делото доказателства – СТЕ и свидетелските показания, се
установява, че СМР ,предмет на процесния договор, са изпълнени в срока на договора.
От приетата по делото СТЕ се установява,че обектът,в който са изпълнени
СМР, се намира в с.Т. . При огледа вещото лице е констатирало, че къщата е двуетажна, с
дървен гредоред над първи етаж и тавански гредоред. Таванът е обкован с дървени
плоскости и достъпът до подпокривното пространство е възпрепятстван. От външния оглед
на жилищната сграда вещото лице е установило ,че е изпълнена нова покривна конструкция,
покривното покритие е стари керемиди. В обстоятелствената част на заключението е
посочено как са изпълнени двата навеса. За навеса от дясната част на сградата към северната
й фасада, е посочено ,че конструкцията му е почти паянтова, с лошо изпълнени връзки
между попове и столици. За втория навес , който е над терасата на сградата към южната й
фасада, е посочено,че изпълнената конструкция не е нивелирана и има лек наклон към
южната фасада .Заключението е ,че заложените за изпълнение по договора СМР, са
изпълнени ,керемидите са стари,но част от дървения материал е нов – за навесите. Няма
неизпълнени СМР по договора.
От показанията на св.К. и О. се установява, че са работили на процесния обект
като работници на ищеца. Работата на обекта е започнала през месец август и е приключила
за около месец, с направата на покрива на къщата и на двата навеса .По делото не са
представени доказателства, които да опровергават техните твърдения и да установяват, че
до 20.11.2018г. СМР на обекта не са били завършени. С оглед на това и предвид
заключението на СТЕ за изпълнените СМР по договора, няма основание да не бъдат
кредитирани показанията на св.К. и О.. От същите се установява, че СМР, предмет на
процесния договор, са били изпълнени преди изтичане на уговорения в договора срок, от
работници на ищеца.
5
Предмет на оспорване е дали работата е била приета.
Съгласно съдебната практика и правната доктрина, приемането от
възложителя на изработеното може да бъде извършено както изрично, така и мълчаливо с
конклудентни действия за своене.
В случая изпълнените по договора СМР са във фактическа власт на ответника
и в негово присъствие е извършен огледа от вещото лице на 14.08.2020г., съгласно
заявеното в с.з на 01.09.2020г. Няма данни по делото, нито се твърди, след изтичане срока на
договора, ответникът да е предприемал действия да влезе във владение на имота, поради
непредаването му от ищеца. От свидетелските показания се установява ,че работата е била
свършена преди изтичане срока на договора – за около месец. И двамата свидетели заявяват
,че ответникът е посетил обекта в началото ,когато е уговорено какво да се извърши, и след
около две седмици, когато вече е бил готов покривът на къщата и единият от навесите. И
двамата свидетели установяват, че при второто посещение ответникът е одобрил
извършената работа. Съгласно заявеното от св.К., тогава ответникът е казал ,че му харесва
това ,което вижда. Свидетелят О. също твърди, че тогава ответникът е останал доволен ,че
всичко се прави както трябва. Свидетелят О. не твърди ответника да е правил възражение,
че вложените цигли са негодни за използване и да е искал подмяната им с други. При
липсата на такива твърдения ,заявеното от свидетеля, че при второто посещение на
ответника „не му харесали циглите, тъй като били стари ,но нямал възможност за нови ,така
казал“, не установява отправено към изпълнителя искане относно начина на изпълнение на
СМР на обекта и възражение срещу изпълненото. Не се установява такива оспорвания да са
направени от възложителя и до завеждане на настоящото дело. С оглед на това и при
осъществяваната от ответника фактическа власт върху изработеното, в случая извършената
по процесния договор работа е приета от възложителя с конклудентни действия.
За изпълнените по процесния договор СМР възложителят дължи на изпълнителя
неизплатената част от договорното възнаграждение, в претендирания размер с предявения
по делото иск по чл.266,ал.1 ЗЗД – сумата от 8000лв.
Некачественото изпълнение не освобождава възложителя от задължението да заплати
договореното възнаграждение. Съгласно установената съдебна практика :р.
№157/08.11.2010г. по т.д.№1135/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. , р. №183/30.10.2013г. по т.д.
№820/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., недостатъците на престирания резултат - предмет на
изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане на уговореното
възнаграждение. Ако констатираните недостатъци не са толкова съществени, че да доведат
до разваляне на договора, възложителят следва да заплати дължимото възнаграждение
въпреки тези недостатъци. В този случай съгласно чл.265 ал.1 от ЗЗД, той може да иска
поправяне на работата от самия изпълнител, заплащане на разходите за отстраняването на
недостатъците, когато това е извършено от трето лице, или съответно намаляване на
възнаграждението .
6
В случая ответникът е противопоставил по предявения иск по чл.266,ал.1 ЗЗД,
възражение по чл.265,ал.1,пр.3 от ЗЗД за намаляване на възнаграждението с 1/3. Ответникът
е упражнил правото си по чл.265,ал.1,пр.3 ЗЗД в предвидения в закона срок, който при
строителните работи е пет годишен, съгласно чл.265,ал.3 ЗЗД.
По делото от заключението на СТЕ се установява ,че покривните конструкции не са
изпълнени качествено ,като има просвети на керемидите. Вещото лице сочи като две
възможните причини за наблюдаваните просвети : несъвършенството на дървената
конструкция ,или получаване на просвета от самите керемиди, тъй като когато керемидите
са втора употреба , не могат да се напаснат идеално. За единия от навесите е установено ,че
изпълнената конструкция е почти паянтова ,с лошо изпълнени връзки между попове и
столици, а другият навес не е добре нивелиран и има лек наклон към южната фасада. От
заключението на СТЕ не се установява за констатираните недостатъци да е необходимо
извършването на СМР за отстраняването им на стойност 4000лв.
На основание изложеното възражението на ответника по чл.265,ал.1,пр.3 ЗЗД, че
следва да се намали възнаграждението на изпълнителя по процесния договор до размер на
1/3 от договорената цена – със сумата от 4000лв., е неоснователно. От СТЕ не се установява
необходими за отстраняване на констатираните недостатъци разходи за СМР .В с.з. вещото
лице е заявило ,че няма какво да се направи, покривната конструкция ще стои с просвети ,а
ако трябва - ще се подмазват керемиди ,като това не може да се оцени, ще излязат
минимални стойности.
Предявеният иск по чл.266,ал.1 ЗЗД за сумата от 8000лв.,следва да бъде уважен, като
основателен и доказан ,до който извод е достигнал и първоинстанционният съд при
постановяване на обжалваното решение.
С предявения иск по чл.92,ал.1 ЗЗД ,ищецът е претендирал заплащане на неустойка
по чл.17 от сключения между страните договор за изработка. Искът е основателен.
С процесния договор е уговорено заплащане на възнаграждението на изпълнителя в
срок до 20.11.2018г. По делото е установено ,че такова не е изплатено . С изтичане на срока
,възложителят е изпаднал в забава. Това обуславя и дължимостта на неустойката по чл.17 от
договора – неустойка за забава, в уговорения максимален размер от 30% с оглед срока на
забавата, поради което възложителят следва да заплати претендираната с исковата молба в
размер на 2400лв.,дължима върху незаплатената част от договореното вънаграждение –
върху сумата от 8000лв.,за която е уважен предявения иск по чл.266,ал.1 ЗЗД.
Първоинстанционният съд е уважил предявения иск по чл.92 ,ал.1 ЗЗД в претендирания
размер от 2400лв.
На основание изложеното въззивният съд прие,че обжалваното решение е
законосъобразно и обосновано, и следва да бъде потвърдено.
7
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ГПК, жалбоподателят следва да
заплати на ищеца направените за въззивното производство разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение общо от 1100лв. ,съгласно удостовереното плащане в представения по
делото договор за правна защита и съдействие от 01.03.2021г.
Предвид изложеното ,въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №377 от 23.11.2020г. по гр.д.№1507/2019г. на
Габровски районен съд.
ОСЪЖДА Д. И. И. ,ЕГН**********, от гр.Г. , ул.** да заплати на Б. И. Д.,
ЕГН**********, от гр.Г. ,ул.”М*** сумата от 1100лв. – разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8