РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Пловдив, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Магдалина Ст. Иванова
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Добринка Люб. Калчева
като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20255000600162 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 34 от ЗПИИРКОНФС.
С Решение рег. № 114/25.03.2025 г., постановено по ЧНД №
171/2025 г. по описа Окръжен съд – Пловдив, на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл.
16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОНФС е признато Решение за налагане на финансова
санкция № PLS2-V-24 97937/3 от 15.07.2024 г., влязло в сила на 10.08.2024 г.,
на несъдебен орган в Република * *), с което на българския гражданин Е. Д.
Д., ЕГН ********** от с. *, общ. *, ул. „*“ № 28, е наложена финансова
санкция в размер на 405,00 евро с левова равностойност 792,11 лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила жалба и
допълнение към нея от служебния защитник на засегнатото лице адв. Ж. П., с
оплакване за неговата неправилност и незаконосъобразност. В този смисъл се
прави искане атакуваният съдебен акт да бъде отменен като вместо това бъде
постановен нов, с който въззивният съд да откаже да признае и допусне
изпълнение на решението за налагане на финансова санкция спрямо
засегнатото лице Е. Д. Д..
В съдебно заседание пред настоящата инстанция служебният
защитник на заинтересованото лице поддържа жалбата и направеното с нея
искане.
1
Заинтересованото лице – редовно призовано, не се явява и не
изразява становище.
Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив счита, че
жалбата е неоснователна, поради което предлага атакуваният с нея съдебен
акт, като обоснован и законосъобразен, да бъде потвърден.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с
доказателствата по делото, изложеното в жалбата и обсъди становищата на
страните, намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество -
неоснователна.
От приложените по първоинстанционното дело материали се
установява следното:
Решението за налагане на финансова санкция е постановено в
административнонаказателно производство в държава-членка на Европейския
съюз – Република *. То е издадено от компетентен орган на тази държава *.
Придружено е с удостоверение по образец в превод на български език,
издадено от компетентен орган на издаващата държава.
Спазени са изискванията за форма, съдържание и превод
съгласно чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИАКОРНФС. От решението и приложеното към
него удостоверение е видно, че съдебният акт, чието признаване и изпълнение
се иска, касае извършено на територията на издаващата държава нарушение на
правилата за движение по пътищата, изразяващо се в това, че на 15.12.2023 г. в
13:07 ч. в *. 50,285 *, *, Е. Д. Д. не е заплатил зависещата от времето пътна
такса за превозно средство с рег. № * (с допустимо общо тегло от не повече от
3,5 т.). С това е нарушил § 20 Abs.1 i.V.m. §§ 10 Abs.1 u. 11 Abs.1 * 2002. За
това административно нарушение на Е. Д. Д. е наложена глоба в размер на
400,00 евро, както и 5,00 евро разноски по производството, или общият размер
на финансовата санкция е 405,00 евро.
Изпълнени са изискванията на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИАКОРНФС
относно условията за признаване и изпълнение на решението за налагане на
финансова санкция, които са посочени алтернативно и в случая е налице
последната от тях – засегнатото лице има местоживеене в Република
България. Финансовата санкция е наложена за административно нарушение
според законодателството на издаващата държава, изразяващо се в поведение,
което нарушава правилата за движение по пътищата, като съгласно чл. 30, ал.
2, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС за такова деяние не се изисква да е налице двойна
наказуемост.
Не са налице предвидените в чл. 35 от ЗПИИАКОРНФС
факултативни основания, при които може да се откаже признаване и
изпълнение на решението за налагане на финансова санкция. Налице е
удостоверение, което съдържа всички реквизити. Няма разминавания между
него и решението. По информация на органа, издал удостоверението, в
изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото лице за
2
същото деяние, и такова решение не е изпълнявано в държава, различна от
решаващата и изпълняващата. Давностният срок за изпълнение на решението
не е изтекъл съгласно българското законодателство. Не се отнася за деяние,
подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по
българското законодателство, което да прави изпълнението на решението
недопустимо. Не се отнася за деяние, което по българското законодателство се
счита за извършено изцяло или отчасти на територията на Република България
или е било извършено извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на производство по
отношение на такова деяние. Наложената финансова санкция не е по-малка от
70 евро и левовата равностойност на тази сума. Решението се отнася за
деяние, за което не се изисква двойна наказуемост. Възрастта на засегнатото
лице не изключва реализиране на отговорността му. Видно от
удостоверението, в случая се касае за писмено производство и засегнатото
лице е уведомено съгласно законодателството на издаващата държава за
правото си и срока на обжалване на решението, като е потвърдено, че
решението е било връчено лично на лицето на 26.07.2024 г. и то е било
изрично уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване и за
възможността да отнесе въпроса и до съд по наказателни дела, но не е
поискало това, поради което и направеното в тази връзка възражение от
защитника е неоснователно. Деянието е извършено на територията на
издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища,
за да се обсъжда въпросът за съответствието на размера на глобата с този по
българското законодателство съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС.
При така установената фактическа обстановка, обоснован и
законосъобразен е изводът на окръжния съд, че са налице формалните
изисквания на закона за признаване на наложената в издаващата държава
финансова санкция. Към момента не са платени суми по наложената
финансова санкция, като такива не следва да се приспадат. На основание чл.
32 ал. 1 вр. чл. 16 ал. 8 от ЗПИИАКОРНФС задължението в общ размер на
405,00 евро трябва да се определи, като се има предвид левовата
равностойност на еврото по курса на БНБ към деня на постановяване на
решението за налагане на финансова санкция - 15.07.2024 г., който според
фиксирания курс е 1,95583 лева за 1 евро, или се касае за равностойност в
размер на 792,11 лв.
Неоснователно е направеното от служебния защитник на
засегнатото лице възражение, че от събраните по делото доказателства се
установява несъответствие в размера на наложената имуществена санкция.
Същото е било поддържано и пред окръжния съд и обосновано отхвърлено.
Във връзка с представените от заинтересованото лице по делото писмени
доказателства е направено запитване до компетентния орган на издаващата
държава дали тези документи касаят нарушението, във връзка с което е
издадено настоящето решение. От постъпилия по делото отговор, се
установява, че става въпрос за различни нарушения, поради което и искането
3
за взаимна правна помощ за принудително изпълнение на глобата е все още
валидно и се иска глобата да бъде платена. Отделно от това - посочената в
Удостоверението по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, раздел „ж“, т. 1 (л. 2 – л. 8 от ЧНД), е посочено, че паричната сума,
наложена като финансова санкция, е в размер на 400 евро, както и че
разходите, довели до издаването на решението са в размер на 5 евро. Размерът
на посочената в Удостоверението финансова санкция – 400 евро, съответства
напълно на посочената в решението за налагане на финансова санкция
парична сума – 400 евро (л. 11 от ЧНД), както и на тази, посочена в
напомнителното писмо за наложената финансова санкция - също в размер на
400 евро, връчено лично на Е. Д. на 26.07.2024 г. (л. 9 – л. 10 от ЧНД). При
тези данни се споделя извода на окръжния съд за наличие на съответствие
между решението за налагане на финансова санкция и удостоверението по
член 4, издадено от компетентния орган на издаващата държава, като от
съдържанието и на двата документа се установяват всички елементи на
извършеното нарушение.
Неоснователно е и възражението, че „в Удостоверението липсват
реквизити, касаещи правото на защита на засегнатото лице в проведеното
административнонаказателно производство“, което в случая е основание за
отказ да бъде признато и допуснато за изпълнение решението за налагане на
финансова санкция. В случаите на писмено производство, каквото е
удостоверено, че е било и настоящото спрямо Д., изискването на закона е
лицето да бъде уведомено за правото на обжалване и сроковете за това. Точно
такава информация се съдържа в издаденото удостоверение - раздел „ж“, т. 1
и раздел „з“, т. 2 от същото. Отделно от това, при положение, че
производството е било писмено (закрито) е очевидно, че не може да става
въпрос за лично явяване на лицето в открит съдебен процес.
Неоснователно e и възражението на служебния защитник, че са
налице основания за отказ да се признае и да се допусне изпълнение на
решението за налагане на финансова санкция, тъй като засегнатото лице е
неграмотно, с намалена трудоспособност, не притежава свидетелство за
правоуправление на МПС и не е пътувало извън страната на процесната дата.
Съдебната практика е последователна, че производството по ЗПИИАКОРНФС
има изцяло процесуален характер по оказване на правна помощ на издаващия
орган и не засяга въпроси от материалноправно естество. Не подлежат на
обсъждане и решаване от българския съд въпроси по същество на правния
спор - има ли извършено нарушение и осъществено ли е то от засегнатото
лице. Изясняването на тези обстоятелства е изцяло от компетентността на
решаващия орган в издаващата държава и същите са вече решени по
съответния ред. Сътрудничеството по наказателни дела се основава на
принципа на взаимно признаване на решенията, намиращ израз в
задължението на националния съд на една държава-членка, при
съществуването на определени законови предпоставки, да изпълни акт,
4
постановен в друга държава-членка, като акт на собствената си юрисдикция,
без да осъществява контрол върху него. Целта на Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, чийто изисквания са въведение
със ЗПИИАКОРНФС, е да се улесни изпълнението на финансови санкции,
независимо в коя част на ЕС са наложени, при равно третиране на гражданите
на ЕС, без допълнителни формалности, при взаимно доверие между
държавите-членки. Отделно от това, макар конкретният случай да попада в
изключенията на чл. 30, ал. 2 от Закона, съобразно която разпоредба двойна
наказуемост не се изисква за конкретно изброени деяния, в националното ни
законодателство също е налице разпоредба, отговаряща на санкционната по
конкретния случай, тъй като се отнася за деяние, което съставлява нарушение
и по българското законодателство - по чл. 139, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата и чл. 10 от Закона за пътищата.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд счита, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното с нея решение, като обосновано и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено, поради което
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение рег. № 114/25.03.2025 г.,
постановено по ЧНД № 171/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5