Р Е Ш Е Н И Е
№ 352
гр. Плевен 11 юли 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно
заседание на седми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Николай
Господинов
при секретар
Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно
дело № 895/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на К.И.Д. ***,
против Решение № 2153-14-89/01.11.2021 г. на директор на ТП на НОИ - Плевен, с
което е отхвърлена жалбата на г-н Д. с вх. № 1054-14-13/01.10.2021 год.,
подадена срещу Разпореждане № 3/11.08.2021г. на ръководител ПО и същото е
потвърдено като правилно и законосъобразно.
В жалбата са наведени доводи, че пенсионният орган правилно
е установил общия осигурителен стаж на жалбоподателя, но се оспорват изводите
за липса на предпоставките на чл.69б от КСО за пенсиониране при навършена
възраст 58 год. и 8 месеца
стаж от втора категория от 15 години и сбор от осигурителен стаж и възраст от
100 т., както и доводите, че не отговаря на условията за пенсиониране по чл.68,
ал.1-2 от КСО.
Жалбоподателят твърди, че в периода от 19.04.1977 год.
до 11.12.1998 год., т.е. периода, обхващаш целия му трудов стаж в „Автомитропол“ АД е
работил на длъжност шофьор на товарен автомобил „*****“, който е с товароносимост от 16 тона, поради което е полагал труд от
втора категория по смисъла на чл.53а от ПКТП (отм.), с оглед което отпускането
на пенсия за ОСВ би следвало да е при условията на чл.69б от КСО, тъй като са
налице и двете кумулативни предпоставки, или при условията на чл.68, ал.1-2 от КСО. Сочи, че с оглед горното размерът на пенсията му би следвало да е различен
от определения такъв от 354, 31 лв.
В заключение е направено искане да се отмени
оспореното решение с произтичащите от това последици и е направено искане за
присъждане на деловодни разноски.
С жалбата са представени като писмени доказателства
ксерокопие от техническа експертиза на седлови влекач
*****, писмо от ТИАТ-Шумен и копие от трудова книжка. Направено е искане за
назначаване на съдебно-икономическа експертиза.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата на заявените в нея
основания. Излага съображения, че от
представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице
безспорно се установява, че К.Д. за периода от 01.12.1982 до 11.12.1998 г. е
бил служител на „Автомитропол“ АД, предишно ДАП № 7 и
за целия този период от време 01.12.1982 г. до 11.12.1998 г. е заемал длъжност
шофьор на товарен автомобил „*****“ с прикачени ремаркета към този автомобил,
като общата товароносимост на този автомобил е повече
от 12 тона. Ето защо счита, че осигурителният период от 01.12.1982 г.до
11.12.1998 г. следва да бъде приет за стаж от втора категория труд, съгласно
Правилника за категоризация на труда, отменен през 1999 г., поради което и
съобразно разпоредбата на чл. 69б от КСО жалбоподателят към момента на подаване
на заявлението за пенсиониране е имал налични 58 години и 8 месеца възраст, и
стаж от втора категория от 16 години и 10 дни.
Адвокат Д. Д. акцентира на обстоятелството, че в
личното трудово досие, намиращо се в архива, който е предаден в ТП на НОИ –
Ловеч, се съдържат за посочения период от време, а именно 1982 г. до 1998 г.
допълнителни споразумения към сключен преди това трудов договор, на някои от които
е отбелязано, че трудът, който доверителят му е полагал в предприятието е втора
категория. Също така са приложени и отчетни карти, които са служили вероятно за
оценка на работника, от които е може да се направи извод, че К.Д. е управлявал
единствено товарни автомобили „*****“, които са били с товароносимост
над 20 т., поради което процесуалният представител на жалбоподателя изразява
становище, че при съобразяване на горните писмени доказателства съвкупно със събраните
по делото гласни доказателства от страна на свидетелите, които са били негови
преки ръководители за този период, се установява изпълнение на изискването на чл. 69б от КСО за минимум 15
години стаж втора категория, за да може жалбоподателят да бъде пенсиониран при
условията на тази разпоредба. В заключение прави искане да бъде отменено
обжалваното решение и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените деловодни
разноски.
Ответникът по жалбата не се представлява и не ангажира
становище по основателността на подадената жалба.
Административен съд-Плевен, втори
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на
оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното:
Със заявление вх. № 2123-14-477/09.04.2021 г./л.24/ жалбоподателят К. И.Д. е поискал отпускане на лична пенсия за
ОСВ съгласно чл.69б от КСО. Към заявлението са приложени документи по опис както следва: Трудова книжка № 836/26.09.1972
г.; Трудова книжка № 056/29.01.2008 год.; ВОК № 767638; УП- 3 № 212/20.11.2018
г.; УП-3 № 31/18.10.2018 год.; УП-3 № 4/25.01.2021 год., УП-2 от 25.01.2021
год. и Техническа експертиза № 21-029/08.04.2021 год., а също така е декларирал
съгласие да се ползват наличните данни от пенсионната преписка.
С
Разпореждане № 3/11.08.2021 год. на ръководител ПО е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на Д., считано от 27.03.2021 год. пожизнено
по чл. 68, ал.3 от КСО, вр. §22ц, ал.1 от ПЗР на КСО
по заявление, подадено на 09.04.2021 г. при навършена възраст 66 год. и 8 мес. и общ осигурителен стаж по чл.104 КСО, превърнат към III категория
труд 34 год. 00 мес. 24 дни. АО е приел в
разпореждането си наличие на осигурителен стаж от II категория труд в размер на 9 г., 07
мес. и 29 дни.
Срещу горното разпореждане е подадена жалба от Д.
/наименувана възражение/ вх. № 1054-14-13/01.10.2021 год., в която излага
доводи, че за периода 1991 год. – 1998 год. не му е зачетен трудов стаж като
шофьор на тежкотоварни автомобили над 12 тона и твърди, че управлява такива над
20 години, поради което иска преписката му да бъде преразгледана.
Въз основа на жалбата е постановено и оспореното в
настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ – Плевен. Със същото
е е отхвърлена подадената жалба и е потвърдено Разпореждане
№ 3/11.08.2021 год. на ръководител „ПО”.
В решението е проследена хронологията на проведеното
административно производство, възпроизведено е съдържанието на оспореното
разпореждане и е направен анализ на приложимите разпоредби на КСО, а именно
чл.69б и чл.68, ал.1, ал.2 и ал.3 от КСО. АО е приел, че жалбоподателят има
навършена възраст 66 год. и 8 месеца, както и общ осигурителен стаж от 34
години и 24 дни, т.е. повече от 15 години, поради което отговаря на
кумулативните изисквания на разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, с оглед което
правилно му е признато право на пенсия. По отношение изложените възражения,
свързани със зачетения осигурителен стаж от II-ра
категория ответникът е посочил, че осигурителният стаж се установява с данните
по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с
документи по утвърден образец. Във връзка с горното е направил анализ на
събраните в хода на административното производство писмени доказателства и е
приел, че от представената от жалбоподателя Трудова книжка № 836/26.09.1972 г.,
Удостоверение УП-13, изх. № 5506-14-1313#1/10.11.2017 и наличната информация
в РОЛ за периода 19.04.1977 г. – 11.12.1998 год. лицето е работило в ДАП-7 –
Д.Митрополия („Автомитропол“ ООД - гр.Д.Митрополия) и
за осигурителен стаж втора категория труд са зачетени следните периоди:
-13.12.1973 г. – 15.03.1974 год. – 0 год., 3 мес. 0 дни на длъжност „монтьор“, установени от
представената ТК № 836/26.11.1972 г.;
- 01.05.1985 г. – 31.12.1986 г. – 01 год., 8 мес. 00 дни на длъжност шофьор на ***** - 13 тона,
установени от УП-30/5506-14-1313#1/07.12.2017 год.;
- 01.01.1987 г. – 31.12.1991
г. – 5 год., 00 мес., 00 дни на длъжност шофьор на *****
13 т. и ***** 20 т. в „Автомитропол“ АД, съгласно
УП-30 № 5506-14-1313#1/17.12.2017 г. и обр. УП-15
№ 5506-14-1314#1/10.11.2017
год.;
- 26.01.2018 год. – 08.05.2018 год. – 0 год.,03 мес. и 12 дни на длъжност шофьор на т.а. в „Дира 76“ ООД, гр.Плевен, съгласно УП-3 № 212/20.11.2018
год.;
- 08.05.2018 год. – 25.09.2018 год. – 0 год., 4 мес. и 17 дни на длъжност шофьор над 12 тона в „Г. Транс
2004“ ЕООД, гр.Кнежа, съгласно УП-3 № 31./18.10.2018 г.;
- 05.12.2018 г. – 16.12.2018 г. – 0 год.,, 0 мес., 12 дни на длъжност шофьор в „Херера
Евротранс“ ЕООД, съгласно УП-2 № 2/01.07.2021 г.;
- 21.12.2018г. – 19.05.2019 год. – 0 год., 4 мес. и 29 дни на длъжност шофьор в „Херера
Евротранс“ ЕООД, съгласно УП-2 № 2/01.07.2021 год.;
- 20.05.2019 год. – 01.12.2019 год. – 0 год., 06 мес. и 11 дни на
длъжност шофьор във „Виктория Евротранс“ ЕООД,
съгласно УП-3 № 16/01.07.2021 год;
- 06.02.2020 год. – 29.12.2020 год. – 0 год., 10 мес. и 23 дни на на длъжност
шофьор във „Виктория Евротранс“ ЕООД, съгласно УП-3 №
16/01.07.2021 г.;
- 12.01.2021 год. – 27.03.2021 год. – 0 год., 02 мес. и 15 дни на длъжност шофьор на тежкотоварен автомобил
в „Ренова 2020“ ООД, гр.Плевен, съгласно УП-3 №
02/2021/31.03.2021 год.
По повод предходно подадено заявление за отпускане на
пенсия АО е изискал от ООА към ТП на НОИ-Ловеч информация във връзка с вида на
управлявания т.а. и периода на горното трудово правоотношение за времето, което
жалбоподателят е работил в „Автомитропол“ АД –
гр.Д.Митрополия, във връзка с което в адм. преписка
са приложени 2 бр. удостоверения – изх. № 5506-10-5560/08.12.2017 год. и №
5506-14-1313#/10.11.2017
год., въз основа на данните по които е отчетен период от 01.05.1985 год. до
31.12.1991 год. като II категория труд на длъжност шофьор
на „*****“ над 12 тона. Ответникът е приел, че за периода 19.04.1977 год. до
01.05.1985 год. зачетеният стаж в последното дружество е трета категория, тъй
като данните от посочените удостоверения са за заемана длъжност шофьор на ГАЗ
51 и ЗИЛ, които автомобили са под 12 тона. За периода от 01.01.1992
год. до 11.12.1998 год. са зачетени 05 год., 07 мес.
и 26 дни при трета категория, отново въз основа данните по посочените по-горе
две удостоверения. При така обсъдените доказателства ответникът е приел, че
жалбоподателят е с трудов стаж от II категория 09 год., 07 мес. и 29 дни; осигурителен стаж от III категория
21 год., 11 мес. и 25 дни и общ осигурителен стаж,
определен съгласно чл.104 от КСО, превърнат към III-та категория 34 год., 00 мес. и 24 дни.
В решението е посочено, че по делото са представени
доказателства, от които може да се направи извод, че т.а. „*****“ е с
товароподемност 12 и повече тона, но не и че жалбоподателят е управлявал такъв
товарен автомобил през спорния период, с оглед което е отхвърлил жалбата му и е
потвърдил разпореждането на ръководителя на ПО като правилно и законосъобразно.
В хода на съдебното производство жалбоподателят чрез
процесуалния си представител е представил като писмени доказателства Лиценз за
извършване на международен автомобилен транспорт № 26/14 ноември 1990 год. на
Министерство на транспорта, от който е видно издаване на такъв за множество
т.а., вкл. за този с ДКН ****; Служебна
бележка № 256 на МФ, от която е видно, че същата е издадена на К.И.Д. в
качеството му на водач на МПС с рег.№ ****; писмо № 241/28.12.1992 год. от „Автомитропол“
ООД до Министерство на транспорта, от което е видно искане за издаване на
годишна виза за служебно пътуване в Германия на К.И.Д. в качеството му на
шофьор на ***** (влекач) с ДКН ****; Писмо до СБА № 162/01.03.1991 год. от „Автомитропол“ ООД до СБА във връзка със задгранично
застраховане на т.а. с ДКН **** с полуремарке./л.68 –
л.71/.
След снабдяване със съдебно удостоверение
жалбоподателят е представил заверено копие от личното си трудовото досие, находящо се в архива на НОИ, филиал гр.Тетевен – л.117 –
л.140. От Допълнително споразумение № 416/29.07.96 год. към трудов договор
/л.120/; Допълнително споразумение № 147/13.02.96 год. към трудов договор;
Допълнително споразумение № 352/01.06.93 год. /л.123/ и Допълнително
споразумение № 324/01.06.95 год. /л.26/ е видно, че полаганият труд е II категория.
На л.180 е представена карта за оценка на жалбоподателя, в която е вписана длъжност
„шофьор на ***** 23-55“ за 1991 год., а на л. 122;124;127 и 128 са приложени
карти за оценка в същото му качество, т.е. водач на т.а. ***** с посочен рег.№,
но липсват дати на съставянето им. На л.134 е представена Заповед № 113 от
21.01.1986 год. за назначаване на К.Д. като шофьор на тов.
автомобил ***** „Европа“ бордова. На л.137 е приложена Заповед № 539/03.04.1985
год., от която е видно преназначаване на жалбоподателя от шофьор на т.а. *****
на длъжност ***** ТР-100-47 „Европа“.
По делото са разпитани като свидетели С.Т.А. и Л.Д.Г..
От показанията на първия свидетел се установява, че е работил с жалбоподателя в
ДАП-7 Д.Митрополия през периода 1974 – 1992 год., през който е бил главен
механик. Свидетелят твърди, че Д. в началото е започнал работа на т.а. ЗИЛ, а
после е преминал на ***** - влекачи с
ремарке над 16 тона, с които е извършвал превози в страната и в чужбина. А.
твърди, че към 1992 год., когато е напуснал ДАП-7, жалбоподателят е управлявал *****
„Европа“ с 15 тонно ремарке.
Свидетелят Г. твърди, че е работел като началник Автобаза
№ 7 гр.Гулянци през периода 1977 год. – 1990 год. като за времето от 1984 г. до
1990 год. е бил началник на същата, в който период е работил с жалбоподателя.
Сочи, че същият е бил шофьор на тежкотоварни и извънгабаритни
машини, руско производство и ***** „Европа“ като заявява, че в периода, когато
е станал началник до напускането му, т.е. след 1984 год. до 1990 год., Д. е управлявал тежкотоварни автомобили и е
извършвал превози в цялата страна.
По делото е изслушано заключение на в.л. В.В. по назначена съдебно- икономическа експертиза, изготвена
освен въз основа на приложената по делото адм.
преписка и при съобразяване писмените доказателства от личното трудово досие на
жалбоподателя. Въз основа на горните писмени доказателства в.л. е приело, че
общият осигурителен стаж на К.И.Д. към датата на подаване на заявлението за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69в от КСО е в размер
на 13 години, 04 месеца и 13 дни при II категория, а превърнат при трета
категория е 16 години, 08 месеца и 17 дни, или общо при III-та
категория труд стажът е 34 години, 11 месеца и 28 дни. Въз основа на горното
вещото лице е приело, че съгласно чл.69б, ал.2 от КСО г-н Д. отговаря на
изискванията за навършена възраст, но не отговаря на условието за осигурителен
стаж от втора категория труд от 15 години.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Оспореното решение е връчено на жалбоподателя на
09.11.2021 год., което е видно от известие за доставяне на л.53 от делото,
поради което жалбата, подадена чрез АО на 16.11.2021 год. е в законоустановения срок. , тъй като съгласно разпоредбата на
чл.118, ал.1 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на
НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбоподателят е процесуално
легитимирано лице, тъй като за него е налице правен интерес от търсената
защита, срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, с
оглед което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане от настоящия съд.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред
ръководителя на съответното ТП на НОИ се
подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или
изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3
от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по
жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. В този
смисъл, оспореното решение е издадено от директора на ТП на НОИ – Плевен, който
е компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО.
Оспореното решение е писмено, издадено
в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО, в
предписаната от закона форма, съдържа изискуемите от закона реквизити, в това
число фактически и правни основания за издаването му. Решението е постановено
при спазване на административнопроизводствените правила.
Относно спазването на материалния закон съдът съобрази
следното:
По делото няма спор относно обстоятелството, че
жалбоподателят отговаря на изискването за възраст по чл.68 КСО. Не се спори и
за обстоятелството, че същият отговаря на едно кумулативните изисквания на
чл.69б, ал.2 от КСО към момента на подаване на заявлението за отпускане на
лична пенсия за ОСВ, а именно навършената възраст 57 години и 8 месеца.
Правният спор е относно наличие на втората предпоставка в посочения законов
текст, а именно наличие на 15 години трудов стаж при II-ра категория труд, а от там и по
отношение на правото на жалбоподателя за пенсиониране при условията на тази
категория труд.
Съобразно чл.53а от Правилник за категоризиране на
труда при пенсиониране /отм./ полаганият труд от шофьорите на товарни
автомобили с товароподемност 12 и повече тона е от II – ра
категория. Разпоредбата е отменена, но е действала до 01.01.2000
год., след която дата трудът се зачита съгласно Наредба за категоризиране на
труда при пенсиониране, в която съществува аналогична разпоредба – чл.2, т.25.
По делото са представени писмени доказателства, от
които се установяват параметрите на т.а. „*****“, модел „ЕВРОПА“ /л.5,л.30 и
сл./, които са в съответствие с посочените по-горе разпоредби, а и АО също е
приел, че се касае за т.а. с товароподемност 12 и повече тона, респективно
полагания труд като шофьор на такъв товарен автомобил е от II- ра категория.
Ответникът е обсъдил подробно наличните писмени
доказателства и е приел, че от Трудова книжка № 836/26.09.1972 г.,
Удостоверение УП-13, изх. № 5506-14-1313#1/10.11.2017 и наличната информация
в РОЛ за периода 19.04.1977 г. – 11.12.1998 год. се установява, че жалбоподателят е работил в
ДАП-7 – Д.Митрополия („Автомитропол“ ООД -
гр.Д.Митрополия) и за осигурителен стаж втора категория труд са зачетени
следните периоди:
-13.12.1973 г. – 15.03.1974 год. – 0 год., 3 мес. 0 дни на длъжност „монтьор“, установени от
представената ТК № 836/26.11.1972 г.;
- 01.05.1985 г. – 31.12.1986 г. – 01 год., 8 мес. 00 дни на длъжност шофьор на ***** - 13 тона,
установени от УП-30/5506-14-1313#1/07.12.2017 год.;
- 01.01.1987 г. – 31.12.1991
г. – 5 год., 00 мес., 00 дни на длъжност шофьор на *****
13 т. и ***** 20 т. в „Автомитропол“ АД, съгласно
УП-30 № 5506-14-1313#1/17.12.2017 г. и обр. УП-15
№ 5506-14-1314#1/10.11.2017
год.;
- 26.01.2018 год. – 08.05.2018 год. – 0 год.,03 мес. и 12 дни на длъжност шофьор на т.а. в „Дира 76“ ООД, гр.Плевен, съгласно УП-3 № 212/20.11.2018
год.;
- 08.05.2018 год. – 25.09.2018 год. – 0 год., 4 мес. и 17 дни на длъжност шофьор над 12 тона в „Г. Транс
2004“ ЕООД, гр.Кнежа, съгласно УП-3 № 31./18.10.2018 г.;
- 05.12.2018 г. – 16.12.2018 г. – 0 год.,, 0 мес., 12 дни на длъжност шофьор в „Херера
Евротранс“ ЕООД, съгласно УП-2 № 2/01.07.2021 г.;
- 21.12.2018г. – 19.05.2019 год. – 0 год., 4 мес. и 29 дни на длъжност шофьор в „Херера
Евротранс“ ЕООД, съгласно УП-2 № 2/01.07.2021 год.;
- 20.05.2019 год. – 01.12.2019 год. – 0 год., 06 мес. и 11 дни на
длъжност шофьор във „Виктория Евротранс“ ЕООД,
съгласно УП-3 № 16/01.07.2021 год;
- 06.02.2020 год. – 29.12.2020 год. – 0 год., 10 мес. и 23 дни на на длъжност
шофьор във „Виктория Евротранс“ ЕООД, съгласно УП-3 №
16/01.07.2021 г.;
- 12.01.2021 год. – 27.03.2021 год. – 0 год., 02 мес. и 15 дни на длъжност шофьор на тежкотоварен автомобил
в „Ренова 2020“ ООД, гр.Плевен, съгласно УП-3 №
02/2021/31.03.2021 год.
По повод предходно подадено заявление за отпускане на
пенсия АО е изискал от ООА към ТП на НОИ-Ловеч информация във връзка с вида на
управлявания т.а. и периода на горното трудово правоотношение за времето, което
жалбоподателят е работил в „Автомитропол“ АД – гр.Д.Митрополия,
във връзка с което в адм. преписка са приложени 2 бр.
удостоверения – изх. № 5506-10-5560/08.12.2017 год. и № 5506-14-1313#/10.11.2017
год., въз основа на данните по които е отчетен период от 01.05.1985 год. до
31.12.1991 год. като II категория труд на длъжност шофьор
на „*****“ над 12 тона. Ответникът е приел, че за периода 19.04.1977 год. до
01.05.1985 год. зачетеният стаж в последното дружество е трета категория, тъй
като данните от посочените удостоверения са за заемана длъжност шофьор на ГАЗ
51 и ЗИЛ, които автомобили са под 12 тона. За периода от 01.01.1992
год. до 11.12.1998 год. са зачетени 05 год., 07 мес.
и 26 дни при трета категория, отново въз основа данните по посочените по-горе
две удостоверения. При така обсъдените доказателства ответникът е приел, че
жалбоподателят е с трудов стаж от II категория 09 год., 07 мес. и 29 дни, т.е. не отговаря на изискванията на чл.69б,
ал.2 КСО за трудов стаж при II категория в размер на 15 години.
При постановяване на горното решение не са съобразени
наличните писмени доказателства от личното трудово досие на жалбоподателя, находящо се в архива на НОИ, филиал гр.Тетевен, а
жалбоподателят е представил пред съда и други писмени доказателства, които
обективно не е имало как да бъдат известни на АО. От Допълнително споразумение
№ 416/29.07.96 год. към трудов договор /л.120/; Допълнително споразумение №
147/13.02.96 год. към трудов договор; Допълнително споразумение № 352/01.06.93
год. /л.123/ и Допълнително споразумение № 324/01.06.95 год. /л.26/ е видно, че
полаганият труд е II категория. На л.180 е представена карта за оценка на
жалбоподателя, в която е вписана длъжност „шофьор на ***** 23-55“ за 1991 год.,
а на л. 122;124;127 и 128 са приложени карти за оценка в същото му качество,
т.е. водач на т.а. ***** с посочен рег.№, но липсват дати на съставянето им. На
л.134 е представена Заповед № 113 от 21.01.1986 год. за назначаване на К.Д.
като шофьор на тов. автомобил ***** „Европа“ бордова.
На л.137 е приложена Заповед № 539/03.04.1985 год., от която е видно
преназначаване на жалбоподателя от шофьор на т.а. ***** на длъжност *****
ТР-100-47 „Европа“.Жалбоподателят е представил в съдебно заседание е представил
като писмени доказателства Лиценз за извършване на международен автомобилен
транспорт № 26/14 ноември 1990 год. на Министерство на транспорта, от който е
видно издаване на такъв за множество т.а., вкл. за този с ДКН ****; Служебна бележка № 256 на МФ, от която е
видно, че същата е издадена на К.И.Д. в качеството му на водач на МПС с рег.№ ****;
писмо № 241/28.12.1992 год. от „Автомитропол“ ООД до Министерство на транспорта, от което е
видно искане за издаване на годишна виза за служебно пътуване в Германия на К.И.Д.
в качеството му на шофьор на ***** (влекач) с ДКН ****; Писмо до СБА №
162/01.03.1991 год. от „Автомитропол“ ООД до СБА във
връзка със задгранично застраховане на т.а. с ДКН **** с полуремарке./л.68
– л.71/.
Така посочените писмени доказателства са съобразени от
вещото лице В.В. при изготвяне на назначената по
делото съдебно-икономическа експертиза, заключението по която не е оспорена от
страните. Въз основа на тях вещото лице е приело, че за жалбоподателя се
установява II категория
труд още за периодите от 01.04.1985 г. до 30.04.1985 г. – 0г., 01 м., 0 д.; от
01.06.1993 г. до 30.06.1994 г. – 0 г.,08м., 08 д. и от 01.06.1995 г. до
11.12.1998 г. – 02 г., 11 м., 06 д., или общо 03 г., 08 м., 14 д. В резултат на
горното експертизата е установило трудов стаж при II – ра
категория в общ размер от 13 години, 04 месеца и тринадесет дни, т.е. отново
под изискуемия законов размер от 15 години.
От отговора на последния въпрос в заключението на в.л.
може да се направи извод, че установеното различие в трудовия стаж при II – ра категория труд не налага преизчисляване на определената
пенсия, т.к. съобразно чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО К.Д. отговаря на изискването
за навършена възраст от 64 години и 04 месеца, но не отговаря на изискването за
осигурителен стаж /39 години/ - има 34 години, 11 месеца и 28 дни.
Съдът кредитира
горното заключение, което се основава на обстоен анализ на всички писмени
доказателства, касаещи трудовата дейност на жалбоподателя за целия период, обхванат
от оспорения АА.
По искане на процесуалния представител на
жалбоподателя по делото е допуснат разпит на двама свидетели в режим на
довеждане. От
показанията на свидетеля С. А. се установява, че жалбоподателят е работел в
ДАП-7 – Д.Митрополия и за периода 1974 г. – 1992 г. е управлявал товарни
автомобили ЗИЛ 136, а впоследствие е управлявал тежкотоварни такива – ***** и
към 1992 г., когато свидетелят е напуснал предприятието, Д. е управлявал *****
„Европа“. Като цяло в тези показания липсва конкретика
във връзка с периодите, през които жалбоподателят е управлявал товарни
автомобили над 12 тона, а и те частично противоречат на обстоятелства, за които
са налице писмени доказателства. Например от военната книжка на жалбоподателя е видно,
че за периода 04.04.1974г. – 03.04.1976 год. същият е
бил военнослужещ в БА, от Трудова книжка № 836/26.11.1972 г. е видно, че през
периода 27.05.1976 г. – 12.09.1976 год. жалбоподателят не е бил на работа в
ДАП-7, а е бил автоклавист в Консервен комбинат „Булгарплод“, а от 19.04.1977 г. до 30.11.1982 г. е бил
шофьор на ГАЗ 51 и ЗИЛ 555, които не са тежкотоварни и полаганият труд в това
му качество е от III-та категория, видно от таблица към заключение на в.л.
на л.92.
Свидетелят Л. Г. твърди, че е бил началник на
автобазата в гр.Гулянци от 1984 год. до 1990 год., в който период жалбоподателят е управлявал извънгабаритни тежкотоварни автомобили. Показанията на този
свидетел са в съответствие с писмените доказателства, а именно Трудова книжка №
836/26.11.1972 г. и Удостоверение УПЗ № 5506-14-1313#1/10.11.2017г. /вж. таблица към
заключение на в.л. на л.92/. Те са в потвърждение на установеното от вещото
лице, което в заключението си е приело, че през периода 01.12.82 г. – 31.12.91
г. жалбоподателят е полагал труд от II категория. В оспорения АА е отчетен
труд от II категория
за голяма част от периода, посочен от свидетеля, а именно от 01.05.1985 год. до
31.12.1991 год., т.е. с горните показания не се променя приетото за установено
от вещото лице и от АО, касаещо общата
продължителност на установения труд от II категория, релевантен за
приложението на чл.69б, ал.2 от КСО.
Освен това съдът намира за нужно да отбележи, че
показанията и на двамата свидетели не са годни да установят обстоятелствата,
свързани с категорията на полагания труд, тъй като е налице законова забрана за
установяване на категорията труд със свидетелски показания– чл.104, ал.10 КСО.
При съвкупната преценка на всички относими
към правния спор доказателства, съдът намира, че макар и в хода на съдебното
производство да е установен трудов стаж от II-ра
категория с по-голяма продължителност от възприетия в оспорения АА, доколкото
същият не е в изискуемия по чл.69б, ал.2 от КСО размер от 15 години, то за
жалбоподателя не е налице възможност за пенсиониране по реда на горната
разпоредба, а от заключението на в.л е видно, че това различие не налага преизчисляване на
определената пенсия, т.к. съобразно чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО К.Д. отговаря на изискването
за навършена възраст от 64 години и 04 месеца, но не отговаря на изискването за
осигурителен стаж /39 години/ - има 34 години, 11 месеца и 28 дни.
Ето защо като
краен резултат обжалваното решение, а и потвърденото с него разпореждане са
правилни.
С оглед горното подадената жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна, предвид което и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, втори състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.И.Д. ***, против Решение № 2153-14-89/01.11.2021 г. на
директор на ТП на НОИ – Плевен.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/