Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………../………………2020г., гр.Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, трети касационен състав, в публично съдебно
заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при участието на секретаря Деница Кръстева и прокурора Тони Томов, като разгледа докладваното от съдия Ганчева КНАХД № 2552/2020г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от В.С.Б. ***, в качеството му на
главен архитект на Община Варна, чрез АД „Д.И. и съдружници“ срещу Решение № 260275
от 20.10.2020 г. на Районен съд - Варна, постановено по НАХД № 2434 /2020 г. по
описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № В-23-33 от 20.12.2019год.
на Началника на РДНСК-Варна, с което на арх. В.С.Б. на длъжност главен архитект
на Община Варна със служебен адрес в гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ №
43, на основание чл. 232, ал.1, т.2 от ЗУТ е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер
на 1000.00 /хиляда/
лева. С решението В.Б. е осъден да заплати на РДНСК сумата в размер на 100 /сто/лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност на решението на ВРС, поради допуснати нарушения
на материалния закон, като се излагат конкретни доводи за това. Оспорва се извода
на АНО, че
предвидената инсталация предмет на Разрешение за строеж № 42/18.03.2019 год.
представлява съоръжения за предварително третиране на отпадъци, съгласно
разпоредите на Глава Трета, Раздел II от Наредба № 6/27.08.2013 год. за
условията и изискванията за изглаждане и експлоатация на депа и на други
съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. Счита,
че законосъобразно строежът е определен от главният архитект като шеста
категория, на основание чл. 147, ал. 1, т.2 от ЗУТ, доколкото се касае за инсталация
и не се отнася до „съоръжение, с повишена степен на опасност, подлежаща на
технически надзор.” В този случай законът не изисква одобряването на
инвестиционен проект, за да се издаде Разрешение за строеж, поради което и
последното се явява издадено напълно законосъобразно, при спазване на всички
законови изисквания. Счита, че въззивният съд в нарушение на процесуалните правила не е изследвал в
пълнота въпроса каква точно дейност ще се извършва на процесната площадка и от
там каква точно следва да е категорията на строежа. Претендира
се отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа
жалбата на изложените в нея основания.
Ответникът по касация РДНСК – Варна в депозиран писмен отговор поддържа,
че жалбата е неоснователна, а решението на ВРС правилно и законосъобразно.
Излагат се конкретни съображения. Сочи се, че при постановяване на атакуваното
решение ВРС правилно е приложил материалния закон. Претендира се присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. В с.з.
юрисконсулт К. оспорва жалбата.
Представителят на ВОП изразява становище за основателност на
касационната жалба. Моли да се отмени решението на ВРС.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана
страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество
същата е неоснователна, по следните съображения:
ВРС е сезиран с жалба от В.С.Б. срещу НП № В-23-33 от 20.12.2019 год. на
Началника на РДНСК-Варна, с което за извършено нарушение на чл. 148, ал.4, изр.
първо от ЗУТ и на основание чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Въззивният съд е приел от фактическа страна следното: При извършена
служебна проверка на 09.05.2018 г. от Р В – Главен инспектор в РДНСК – Варна на
наличните строителни книжа и законосъобразността на издаденото от главния
архитект на Община – Варна по реда на чл.156 от ЗУТ Разрешение за строеж №42/18.03.2019г.
за: „Монтаж на инсталация за сортиране, балиране и временно съхранение на
отпадъци и автокантар", находящ се в ПИ с идентификатор 72709.516.1021 по
КК на гр.Варна, кв.28 по плана ЗПЗ, землище на с.Тополи, община Варна, било
установено, че Разрешението за строеж е издадено на основание чл.148 и чл.153,
ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.147, ал.1, т.2 от ЗУТ, като строежа е квалифициран
като шеста категория по чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ. Проверяващият приел, че
предвидената инсталацията за сортиране, балиране, временно съхранение на
отпадъци, представлява инсталация за предварително третиране на отпадъци,
съгласно разпоредбите на Глава трета, раздел II от Наредба №6/2013г. за
условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения
и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, а Разрешение за строеж, съгласно чл.148, ал.4,
изр. първо от ЗУТ, за строежи втора категория се издава въз основа на одобрени
инвестиционни проекти. АНО приел, че процесното Разрешение за строеж
№42/18.03.2019г. е било издадено без одобрени проекти, в нарушение на чл.148,
ал.4, изр. първо от ЗУТ, като строежа е бил квалифициран в шеста категория по
чл.137, ал.1, т.6, от ЗУТ, а предвид разпоредбите на чл.137, ал.1, т.2, буква
"г" от ЗУТ и чл.4, ал.4 от Наредба №1/2003г. за номенклатурата на
видовете строежи, съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци са втора
категория. Разрешение за строеж, съгласно чл.148, ал.4, изр. първо от ЗУТ, за
строежи втора категория се издава въз основа на одобрени инвестиционни проекти.
При тези факти АНО е приел, че процесното Разрешение за строеж
№42/18.03.2019г. е издадено без одобрени проекти, в нарушение на чл.148, ал.4,
изр. първо от ЗУТ, като по този начин са били нарушени изискванията на чл.
чл.148, ал.4, изр. първо от ЗУТ. Въз основа
на посочените констатации св. Великов съставил на Гл. архитект АУАН за
нарушение на цитираните разпоредби, въз основа на който на основание чл. 232
ал.1 т.2 от ЗУТ е ангажирана административнонаказателната отговорност на Б.. АУАН е надлежно предявен и връчен, като
АНО възприемайки констатациите в акта издал процесното НП.
Предвид горните установявания и въз основа на всички доказателства
въззивният съд е приел, че АУАН и НП са съставени и издадени от лица,
притежаващи нужната компетентност. При служебната проверка за законосъобразност
на НП е установено, че в проведеното административнонаказателно производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосноват
извод за незаконосъобразност на акта. Въз основа на подробен анализ на
приложимите материални разпоредби въззивният съд достигнал до заключение, че в
конкретния случай законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на арх. В.С.Б. в качеството му на главен архитект на Община Варна. Този
извод е аргументиран с обстоятелството, че при
изграждането на строеж на инсталацията за сортиране, балиране и временно
съхраняване на отпадъци и автокантар е задължително представянето на
документите по чл.143 ал.1 т.1 и чл.144 ал.1 т.3 и т.5 от ЗУТ, по чл.143 ал.1
т.2 от ЗУТ и по чл.144 ал.2 от ЗУТ, като за строеж
от ІІ категория. Нарушителят е привлечен към
административнонаказателна отговорност по чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ – санкционна
норма, предвиждаща административно наказание за длъжностно лице, което
съгласува, одобри или издаде строителни книжа в нарушение на този закон, на
актовете по неговото прилагане и другите
правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на действащите
устройствени планове. В случая изпълнителното
деяние е във формата на издаване на Разрешение за строеж
№42/18.03.2019г., осъществено от арх. Б. в качеството му на главен архитект на община
Варна, т.е. на длъжностно лице по см. на
чл.93, т.1, б.“б“ от НК, в нарушение на изискванията по чл.148, ал.4 от ЗУТ –
РС е издадено за строеж който неправилно е бил определен като пета категория. Налице
е корелация между санкционната норма и посочените за нарушени разпоредби на
ЗУТ, както и обосноваване с релевантните факти на горния извод за съставомерно
деяние по чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ. Въззивният съд извежда извод, че са осъществени
елементите от фактическия състав на административното нарушение, поради което
законосъобразно е ангажирана отговорността на Б. с издаденото НП, като правилно наложеното административно наказание е било определено към
минимума предвиден в санкционната норма.
Мотивиран от горното, ВРС потвърдил процесното НП.
Решението е ПРАВИЛНО. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с
приложимия материален закон.
Доводите в касационната жалба за отмяна на решението представляват
повторно изложение на възраженията за незаконосъобразност на наказателното
постановление, развити в жалбата, с която е сезиран районният съд. Съдът ги е
обсъдил и е изложил подробни мотиви относно тяхната неоснователност, които
изцяло се споделят от настоящата инстанция.
Между страните в касационното производство липсва спор досежно фактите.
Установените от ВРС факти се подкрепят от събраните доказателства в хода на
АНП, а така също и от тези, събрани във фазата на съдебното дирене пред
въззивната инстанция.
Оспорват се единствено правните изводи на първоинстанционния съд.
В случая за изхода на правния спор, решаващ е въпросът, коя категория е
строежът – предмет на издаденото Разрешение за строеж. Безспорно с представеното
влязло в сила Решение №1138/06.08.2020г. по адм. дело №1262/2019г. на АС-Варна,
е установено, че процесният строеж е II-ра категория. Решението на АС-Варна е влязло в законна сила,
поради което съгл.177, ал.1 от АПК е задължително за всички, вкл. и за въззивния и
касационния съдебни състави в настоящото производство. Влязлото в сила решение обвързва съда по отношение на извода за допуснато
нарушение на материалния закон при издаването на Разрешението за строеж. Изложеното
съставлява самостоятелно основание да се приеме, че вмененото на касатора административно нарушение е
обективно съставомерно. След като категорично е установено, че се касае за II-ра категория строеж, то следва, че задължително съгласно разпоредбата на чл.148, ал.4, изр. първо от ЗУТ
трябва да има одобрен инвестиционен проект.
В подкрепа на горното и от събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установи, че строеж: „Монтаж на инсталация за
сортиране, балиране и временно съхранение на отпадъци и автокантар“, находящ се
в ПИ с идентификатор 72709.516.1021 по КККР на гр. Варна, кв.28 по плана ЗПЗ,
землище на с. Тополи, община Варна, погрешно е бил квалифициран в шеста
категория по чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, вместо във втора. Съгласно §5, т.35 от
ДР на ЗУТ и §1, т.44 от ДР на Закона за управлението на отпадъците /ЗУО/
третиране на отпадъците са дейностите, по оползотворяване или обезвреждане, включително
подготовката преди оползотворяването или обезвреждане. Видно от приложеното по
делото конструктивно становище, въз основа на което е издадено процесното
разрешение за строеж, предвидената инсталация включва устройства за сортиране,
конвейрна лента, рампа за сепариране, сепаратор и преса за балиране. По смисъла
на чл.50 от Наредба №6/201Зг., съоръжения и инсталации за третиране на
отпадъците са устройства за сортиране, вибросита, инсталации за раздробяване и
сепариране, в т.ч. дробилки, мелници, магнитни, балистични и други сепаратори,
преси, претоварни съоръжения, инсталации за брикетиране, балиране, опаковане и
др. Следователно предвидената инсталация
за сортиране, балиране, временно съхранение на отпадъци, представлява
инсталация за предварително третиране на отпадъци, съгласно разпоредбите на
Глава трета, раздел II от Наредба №6/2013г. за условията и изискванията за
изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации да
оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. Съгласно разпоредбите на чл.137,
ал.1, т.2, б. „г“ от ЗУТ и чл.4, ал.4 от Наредба №1/2003г. за номенклатурата на
видовете строежи, съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци са втора
категория, а съгласно чл.148, ал.4, изр.1 от ЗУТ, разрешение за строеж за
строежи от втора категория се издава въз основа на одобрени инвестиционни
проекти, при спазване условията на чл.143, ал.1, т.1-5 от ЗУТ и чл.144, ал.1,
т. 1-6 и ал.2 от ЗУТ.
След като по категоричен начин е установено, че процесното Разрешение за
строеж е за строеж от ІІ категория и след като в специалния закон – ЗУТ, има
предвидена санкционна норма за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на длъжностното лице, издало Разрешението за строеж без представен
одобрен инвестиционен проект, то правилни са изводите на ВРС, че АНО е приложил
правилно материалния закон като е ангажирал отговорността на главния архитект
на Община Варна.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че представените от
касатора Разрешения за строеж са ирелевантни за конкретния казус и касаят
обекти, различни от процесния.
Няма касационно оплакване, нито основание за изменение размера на
наложената санкция, който с обжалваното решение е определен в предвидения от
чл.232 ЗУТ минимум.
С оглед изложеното, решението на ВРС е правилно и постановено в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Жалбата срещу него е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за разноски на
ответника по касация на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото не е
с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден в нормата размер
от 80 лева.
Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл. 221 ал.1 от АПК,
касационният съдебен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260275 от 20.10.2020 г. на Районен съд - Варна, постановено по НАХД № 2434
/2020 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено
Наказателно постановление № В-23-33 от 20.12.2019год. на Началника на
РДНСК-Варна, с което на арх. В.С.Б. на длъжност главен архитект на Община Варна
със служебен адрес в гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, на основание чл. 232, ал.1, т.2 от ЗУТ е наложено административно наказание
„Глоба“ в
размер на 1000.00 /хиляда/
лева.
ОСЪЖДА В.С.Б.,
ЕГН ********** ***, сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: