Р Е Ш Е Н И Е
№ 815
гр.Пловдив,
24.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Гълъбова, като разгледа докладваното от съдия Василев в.гр.дело № 920/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.В.И. срещу
решение № 626/15.02.2019г. по гр.д. № 7085/2018 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, с което Х.Т.Х.,
е осъден да заплати на В.В.И., сумата от 10 000 лв. – представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания и неудобство пред близки, познати, както и пред целия кръг хора с
които контактува, вследствие на извършено от ответника престъпление по чл.129,
ал.2 вр. с ал.1 от НК, изразяващо се в
счупване на долната челюст в областта на десния ставен израстък, довело
до трайно затрудняване на дъвченето, както и за преживения дискомфорт поради
необходимостта от носене на метални шини, като искът е отхвърлен за разликата
над сумата от 10000 лв. до пълния
претендиран размер от 18 000 лв., като недоказан. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
Решението се обжалва само в
отхвърлителната му част, в която искът е отхвърлен за разликата над сумата от
10 000 лв. до пълния претендиран размер
от 18 000 лв., като недоказан. Сочи се, че решението
е в противоречие с постановление
на ППВС № 4 от 1968 г. и тълкувателно решение № 3 от 2005 година на ВКС относно принципа на справедливост
при определяне на обезщетения за неимуществени вреди, като се
сочи, че с казуса този принцип
за справедливост не е спазен и следва
да се присъди
по-високо обезщетение. Иска се отмяна на
решението в отхвърлителната
му част над
10 000 лв. до 18 000 лв. и уважаване на
предявения иск в пълен размер.
В срок е постъпила насрещна
въззивна жалба от Х.Т.Х., чрез адв.С.Х., с която се обжалва решението в
осъдителната му част. Твърди се, че решението е неправилно, тъй като
многократно е завишен действителният размер на претърпените вреди. Като
вредите, резултат от прекомерно натоварване на ставата, не са доказани, че са
резултат на деянието, а са инцидентни и не винаги се случват. В този смисъл е
възможна друга причинна връзка на настъпване на тези усложнения. Сочи се, че
липсват обективни основания да се приеме, че телесната повреда има характер на
изключителна или на такава, предизвикала особени болки и страдания в толкова
висока степен, че да се налага присъждане на този размер на обезщетение. Твърди
се, че практиката на Районен съд - Пловдив е в такива случаи да се присъждат
неимуществени вреди в размер на 5 000 или 6 000 лева Иска се намаляване на
присъдения размер от 10 000 лв. в значително по-нисък размер, като този посочен
по-горе. Претендират се разноски по делото.
Пловдивският окръжен
съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба
е допустима. Обжалваното решение не е недопустимо или
нищожно при постановяването
му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Предявен е иск от В.И. против
Х.Х. с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 18 000 лв. – обезщетение за вреди от непозволено увреждане, а именно
причинена средна телесна повреда – счупване на долната челюст в областта на
десния ставен израстък, довело да трайно затрудняване на дъвченето и
говоренето, установена с влязла в сила присъда на РС Пловдив по НОХД №
7652/2017г. осъществено от 01.03.2017 г. в гр. Пловдив, а именно неимуществени
вреди – болки и страдания.
Безспорно е установено
по делото от приложената и влязла в сила
присъда по НОХД № 7652/2017г. на РС Пловдив следното. Ищецът В.И. работел като ****** в ******* в гр.Пловдив. На 01.03.2017г. той
бил на работа,
като около 11,00ч. излязъл от
медицинското заведение, за да занесе
лекарство на своята болна приятелка,
с която живеел в гр.Пловдив, на бул."****". В.И. се придвижил
до дома си
със собствения си лек автомобил
марка „Сеат", модел „*****" с рег.№ ****, като
на връщане към болницата, около 11,20 ч. се движел
по бул."****", в посока към бул."Свобода". На кръстовището В.И.
завил с автомобила си надясно, за
да продължи движението си в посока към МОЛ Пловдив и медицинското заведение, в което работел. По същото това време
Д. К. управлявал лек автомобил „Нисан Примера" с рег.№ ***, като
се движел по бул.“***" към бул."Свобода", в посока срещуположна на тази, в която
се движел автомобила управляван от В.И.. На предната дясна
седалка в автомобила на К. се намирал ответника Х.Х., негов
приятел. На прелеза в посока
МОЛ Пловдив водачът К. направил маневра
„завой наляво" с автомобила си, опитвайки се да
отнеме предимството, с което разполагал автомобила, управляван от В.И., който обаче успял
да продължи движението си в желаната посока. Така двата автомобила започнали да се
движат един зад друг по
бул."Свобода",
след железопътния прелез, в посока към МОЛ Пловдив. Във връзка със
създалата се ситуация възникнало напрежение между В.И. и непознатите за него тогава
лица – Х. и К. След като автомобила,
управляван от К. се изравнил
с този на В.И., ответникът Х. който се возел
на предната дясна седалка, отворил прозореца и се изплюл върху
вратата на автомобила на В.И.. След това В.И. спрял колата си
до бордюра на парковото пространство
на бул."Свобода" и излязъл от него.
Д. К. също
спрял автомобила си и излязъл навън,
като между него и В.И. възникнало
словесно спречкване, при което двамата
започнали да се дърпат и бутат.
През това време ответникът Х.Х. също
излязъл от автомобила, приближил се до В.И. отдясно и докато той се
разправял със К. изненадващо
го ударил с юмрук в долната челюст вдясно докато
устата му била отворена. В.И. политнал наляво, но успял
да запази равновесието си и се дръпнал настрани.
След това Х.Х.
подканил В.И.
да преминат върху тревните площи и да се
бият, но той категорично му отказал. В това време К. влязъл
в автомобила си и го преместил пред
автомобила на В.И., защото
шофьорите на минаващите по булеварда
автомобили свирели с клаксоните си и той решил, че
колата пречи на движението. Не след дълго и Х.Х. се качил в автомобила, след което двамата
потеглили. В.И. също се качил
в автомобила си и се върнал на
работното си място в УМБАЛ "Каспела"
– гр.Пловдив и продължил да изпълнява задълженията
си там. В
процеса на работата обаче той установил, че челюстта му
силно го боли, направил рентгенова снимка, при която станало
ясно, че челюстта му е счупена.
От епикриза № 13207/374 на УМБАЛ
„Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив, се установява, че на 01.03.2017 г. В.И. е
постъпил по спешност за лечение в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД. В графата анамнеза е
записано,че анамнезата е снета по данни на пациента, който постъпва на лечение
за първи път в ЛЧХ. Пострадалият В.В.И. съобщил, че му бил нанесен побой преди
няколко часа, усещал болки в лицето и имал затруднения при движение на
челюстта. Констатирано е при извършения преглед, че пациентът имал слабо
изразен оток в областта на бузата вдясно, както и костна крепитация, долавяща
се палпаторно при движение на долната челюст в областта на ставния израстък
вдясно. Установено е също, че отварянено на устата било болезнено и затруднено.
Поставената оперативната диагноза е фрактура процесус артикуларис мандибуле
декстра. Наложило се извършването на
оперативна интервенция по поставяне на шини по „Рисдон“ на горна и долна
челюст и осъществяване на междучелюстна фиксация, като престоят в болничното заведение е
продължил до 06.03.2017 г.
От представената етапна епикриза
от 28.03.2017 г. на АИПСДП „Орална хирургия“ Д-р П. П. се установява, че
анамнезата е снета по данни на пациента, който съобщил, че му бил нанесен побой
преди 28 дни, проведено му било лечение в клиника по ЛЧХ на УМБАЛ „Св. Георги“
Пловдив, където бил лекуван от счупена долна челюст, поставени му били шини и лежал от 01.03.2017 г. до
06.03.2017 г., като към настоящия момент трябвало да му се премахнат шините,
тъй като изминал необходимият период на фиксация. Установява се извършването на
интервенция по премахване на ластици за фиксиране на челюстите, като е
регистрирано редуцирано отваряне на устата, както и сваляне на шините на горна
и долна челюсти.
От приложената медецинска
бележка, издадена от УМБАЛ „КАСПЕЛА“ гр. Пловдив от Отделение по образна
диагностика с амбул.№ 119 от дата 18.12.2017 г. се установява, че пострадалият
е посетил медицинското заведение за разчитане на ортопантамография на лицев
череп – описание на изследване, направено в друго диагностично заведение.
Отразено е, че на извършената ОТП на лицевия череп се наблюдава косо
разположена фрактурна ивица, ангажираща основата на ставния израстък на
мандибулата вдясно, дистално от фрактурната ивица е налице и втора фрактура,
ангажираща задния ръб на рамус мандибуле. Липсват данни за дислокация на
фрагментите. Останалите части на лицевия череп не показват видими травматични
промени
От приетата като доказателство
епикриза № 1888/60, издадена от лицево-черепна хирургия при УМБАЛ „Св. Георги“
ЕАД- гр. Пловдив, се установява, че на 12.01.2018 г. лицето В.В.И. е постъпил в
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД. В медицинския документ е отразена анамнеза, снета от
пациента, в която е отразено, че постъпва за втори път на лечение по повод затруднено отваряне на устата, силни
болки при говор и хранене. Посочил, че през месец март 2017 г. имал счупване на
долната челюст, по повод на което бил лекуван в клиниката, като оттогава се появяват
периодично болки в клона на челюстта и ставата отдясно, които се засилвали при
консумация на по-твърда храна. Съобщил, че от два-три дни болките били
нетърпими и не се повлиявали от аналгетици пер ос. Установява се, че лицето
постъпва в клиниката за лечение, като било изписано на 15.01.2018 г. При
преглед на пациента се установило, че липсва лицева асиметрия, че била налице
силна палпаторна болка пред трагуса отдясно, както и наличие на ограничен оток
в същата област. Отварянето на устата било затруднено и болезнено, като имало
девиация на челюстта надясно. Окончателната диагноза е **********.
По делото е изслушана и
съдебно-медицинска експертиза, по която вещото лице посочва, че ищецът е
получил счупване на долната челюст в областта на десния ставен израстък.
Счупването на долната челюст в областта на десния ставен израстък е причинило
на ищеца счупване на долна челюст. Описаното травматично увреждане било
причинено по директен механизъм от действието на твърд предмет от удар или
притискане със или върху такъв и е възможно по начин и време да бъде причинено
така, както е посочил ищеца – а именно при удар с юмрук в дясната половина на
лицето в областта на дясната долночелюстна става при отворена уста. След
инцидента на 8 и 18 месец са настъпили усложнения в резултат на счупването, а
именно – възпаление на дясната долночелюстна става и двете долночелюстни стави.
Непосредствено след инцидента пострадалият В.И. е изпитвал от умерени до
значителни по сила и интензитет болки и страдания, които са затихвали и
периодично се обостряли. В съдебно
заседание вещото лице посочва, че от медицинските документи, приети по делото
може да се направи извод, че челюстта е зарастнала напълно. След инцидента са
настъпили в резултат на прекомерно натоварване на ставата и възпаления, като
това е инцидентно и невинаги се случва. С оглед липсата на данни за друго
възпаление в съседство вещото лице приема, че допълнителните усложнения в 8 и
18 месец са в резултат на процесната травма.
По делото няма спор, че с горното
си деяние Х.Х. е причинил непозволено увреждане на здравето на В.И., за което
му дължи справедливо обезщетение. Спорен е въпроса за размера на това
обезщетение. Правилно РС Пловдив е преценил тежестта на причинените вреди в
казуса с оглед на конкретните факти за страданията на това пострадало лице. РС
Пловдив е отчел извършената оперативна интервенция,
както и престой в болнично заведение на два пъти, настъпването на усложнения на
8-ми и 18-ти месец в резултат на счупването, а именно - възпаление на дясната долночелюстна става и
двете долно челюстни стави, като вещото лице посочва, че липсват както
твърдения, така и данни, че е налице друг фактор, различен от причинената
телесна повреда, който да допринесе за тези допълнителни усложнения. Отчетено е
че пострадалият е изпитвал сериозни затруднения и болки при хранене, като за
известен период от време се наложило да се храни със сламка, което довело до
отслабването му и до усещане за отпадналост. Установено е че за ищеца е
настъпила една принудителна промяна в
установения му ритъм на живот, тъй като не можел да изпълнява нормално дневните
си задължения, нито пълноценно да върши работата си в болницата, в която
работел, защото комуникацията с пациентите му била затруднена. Не е могъл да
осъществява и останалите дейности, като асистент в Медицинския университет.
Към настоящият момент по въззивното дело е
представено нововъзникналото писмено доказателство - Епикриза от 20.05.2019г.
издадена от Клиниката по лицево-челюстна хирургия при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД Пловдив,
от която е видно че и към този момент пострадалият е с болки в ставите на
долната челюст, болезнено отваряне на устата и хранене. Тоест две години и два
месеца или на 26-ти месец след инцидента болките в долната челюст продължават
да се появяват периодично и да се лекуват медикаментозно. Относно присъждането
на обезщетение за неимуществени вреди, резултат от деликта настоящият съд
следва да съобрази всички факти и вредоносни последици до постановяване на
решението – чл.235 ал.3 от ГПК, тоест в случая въззивното решение, така и решение № 510/30.11.2010 по гр.д.
№1923/2009г. на ВКС ІV г.о. Поради което въззивният
съд като взе предвид всички релевантни за размера на обезщетението факти по
делото, а именно. Първо факта на претърпяната хирургична намеса, под местна
анестезия на 01.03.2017г. за лекуване на счупената челюст. Второ факта, че в
устата на пострадалия са хирургически сложени две шини на горна и долна дясна
челюст, които са седели там 28 дни до 28.03.2017г. и са ограничавали храненето
и говореното на пострадалия. Трето продължаващи периодични хронични болки в
челюстта и ставите на 8, 18 и 26 месец, за което същият е бил приеман в болница
и се лекува медикаментозно. Четвърто претърпените неимуществени страдания от
невъзможността за пълноценен професионален и личен живот в този период от време
изразени в болки непозволяващи дълго говорене и затрудняващи храненето, което е
придружено с приемане на силни медикаменти, които увреждат стомаха и червата, а
и като се вземе предвид работата на пострадалия, която е свързана с говорене,
както с пациенти така и със студенти. В тази връзка са неоснователни
възраженията на ответника по исковата молба Х.Х., че вредите, резултат от
прекомерно натоварване на ставата, не са доказани, че не са резултат на
деянието, а са инцидентни и не винаги се случват. В този смисъл е възможна
друга причинна връзка на настъпване на тези усложнения. Доказаността на
последващите болки и страдания на пострадалия в областта на челюстта е видно от
представените медицински документи за констатиране на тези болки и тяхното
лекуване. Да последващите болки при подобни счупвания може и да са инцидентни и
не винаги да се случват, но в конкретния казус са се случили, ето защо те не
могат да се отрекат и да не се вземат предвид при определяне на обезщетението
за неимуществени вреди. Не се доказа по делото последващите болки в ставите да
са резултат на неправомерно поведение на ищеца или да са резултат от негови
занимания с бойни спортове. В тази насока необорени са показанията на
разпитания пред първата инстанция свидетел К. И. /л.63/, брат на пострадалия,
който твърди, че В.И. от преди 5-6 години не се занимава с бойни изкуства.
Тоест болките в ставите и челюстта е изключено да са причинени от подобни
спортни занимания. От друга страна ако пък тези болки са провокирани от
прекомерно натоварване на челюсти и стави от обичайни действия като говорене
или ядене, то това само по себе си доказва, че последствията от деликта не са
трайно отшумели и се провокират от обичайни дейности на пострадалия, което преди
деликта не е било налице. Тоест непозволеното увреждане затруднява обичайния
живот на пострадалия в едни твърде дълъг период от време.
При тези факти въззивният
съд намира иска на жалбоподателя В.И. за доказан по
основание и по размер. Неимуществените вреди на този пострадал следва да се обезщетят с исканото от него обезщетение в
размер на 18 000 лева. Ето защо
решението в частта, в която е отхвърлен иска на В.И. срещу Х.Х. за разликата над сумата от 10000 лв. до пълния
претендиран размер от 18 000 лв., като недоказан е неправилно и следва
да се отмени. Като вместо него въззивният съд следва да присъди общо
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лева.
Предвид изхода на делото право
на разноски се поражда в полза
на страната взела участие в
него, съразмерно на уважената,
респективно отхвърлената
част от предявената претенция.
От въззивният съд исковете са уважени
изцяло. Ето защо в полза
на жалбоподателя В.И. следва
да се присъдят неприсъдената
част от общо направените
разноски в първата инстанция от 752 лв. или още 334,23 лв., като решението
в частта, в която са присъдени разноски сторени от Х.Х. следва да се
отмени. За въззивната инстанция на В.И. следва да се присъдят разноските направени от него за адвокатски хонорар на пълномощника му в размер на 700
лева. Първата инстанция не е събрала държавна такса за насрещната въззивна жалба, ето защо такава
ще се събере от въззивния съд, която е определена върху материалния интерес от 4 000 лева, като
разлика между исканато обезщетение от 6 000 лева и присъденото
от 10 000 лева, в която част се е обжалвало настоящото решение с насрещната жалба. Дължи се 80 лева държавна такса по сметка на ОС Пловдив.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 626/15.02.2019г. по гр.д. № 7085/2018 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, в частта в която
е отхвърлен иска, предявен от В.В.И., ЕГН:
**********, с адрес: *** против Х.Т.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** за
разликата над сумата от 10 000 лв. до
пълния претендиран размер от 18 000 лв.,
като недоказан и в частта в която е
осъден В.В.И., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Х.Т.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 1336,44 лв. - разноски в настоящото
производство, изчислени по съразмерност, като вместо това постанови:
ОСЪЖДА Х.Т.Х., ЕГН: **********, с
адрес: *** да заплати на В.В.И., ЕГН: **********, с адрес: *** още 8 000 /осем хиляди/ лева или
общо сумата от 18 000 /осемнадесет хиляди/ лева обезщетение
за неимуществени вреди, за претърпени болки и страдания,
вследствие на извършено от ответника престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК на 01.03.2017г. в гр.Пловдив, изразяващо се в счупване на долната челюст в областта на
десния ставен израстък, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му части.
ОСЪЖДА Х.Т.Х., ЕГН: **********, с
адрес: *** да заплати на В.В.И., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от още 334,23 лева или общо
752 лева за разноски направени пред първата инстанция РС Пловдив и сумата от
700 лева за разноски направени пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Х.Т.Х., ЕГН: **********, с
адрес: *** да заплати 80 лева за държавна такса за
насрещната въззивна жалба в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС
Пловдив.
Решението може
да се обжалва, при условията
на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.