РЕШЕНИЕ
№ 5664
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110162766 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба по реда на чл.
422 ГПК от „БК“ АД срещу М. ИВ. Р. и Б. Т. Р. след развило се заповедно
производство по ч. гр. дело № г. по описа на СРС.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни
искове за признаване на установено по отношение на ответниците М. ИВ. Р. и Б. Т. Р.,
че дължат солидарно на ищеца сумите по Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 17.07.2019 г. по ч.гр.д.
г. по описа на СРС с правно основание, както следва: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 22 936,80 лв. –
неплатена главница по договор за кредит Експресо № 286822/27.10.2011 г., ведно със
законна лихва за периода от 05.07.2019 г. до изплащане на вземането; 2/ чл. 422, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от
8636,56 лв. – възнаградителна лихва за периода от 10.05.2014 г. до 18.04.2017 г.; 3/ чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 583,94 лв. – мораторна лихва за
периода от 10.05.2014 г. до 18.04.2017 г. и 4/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 5135,29 лв. – мораторна лихва за периода от 18.04.2017 г. до 03.07.2019 г.
Ищецът „Б“ АД твърди, че вземането - предмет на делото, произтича от сключен
между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД (към настоящия момент преобразувано
дружество с правоприемник „БСК“ АД) и ответниците договор за кредит Експресо №
г., по който от страна на кредитора бил предоставен потребителски кредит в размер на
27 000 лева със срок на издължаване от 120 месеца, за което било уговорена
възнаградителна лихва в номинален лихвен процент, който към сключването на
договора бил в размер от 10,95 % годишно, а към датата на изготвяне на извлечението
от счетоводните книги на банката – 03.07.2019 г., бил в размер от 8,90 %. Сочи, че било
уговорено върху просрочените вноски, в случай на забава да се начислява
1
допълнително 6 пункта над договорения лихвен процент. Твърди се, че в периода от
10.05.2014 г. до 10.04.2017 г. вкл. кредитополучателят заплатил 36 броя месечни
вноски. Поради неизпълнение на задълженията на ответниците за заплащане на
определни месечни вноски, банката обявила кредита за предсрочно изискуем, за което
до ответниците била изпратена покана. Кредитът бил счетоводен като предсрочно
изискуем на 18.04.2017 г. Моли съда да установи дължимостта на вземанията така,
както са претендирани в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответниците, в законоустановения срок, подават отговор с идентично
съдържание. Считат, че клаузата, предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва
има неравноправен характер, поради което е нищожна и не дължат заплащане на лихва.
Като нищожни считат за недължими и начислени такси по кредита. Правят възражение
за изтекъл период на погасителна давност на част от претендираните суми. Поради
тези и останалите подробно изложени съображения, молят исковете да бъдат
отхвърлени. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За основателността на предявените искове с правно основание по чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че
между него и ответниците е възникнало облигационно отношение по договор за
потребителски кредит Експресо № 286822/27.10.2011 г., изпълнение на задълженията
на кредитодателя по него, по силата на който договор за кредитополучателя е
възникнало задължението за връщане на заетата сума и заплащане на възнаградителна
лихва в претендираните размери. При доказване на горните факти, в тежест на
ответниците е да установят погасяване на паричното си задължение.
С изготвения проект на доклад по делото, приет за окончателен без възражения от
страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между тях са отделени
фактите, че са страни по процесния договор за потребителски кредит; че
кредитодателят е изпълнил задължението си да предостави сумата по кредита; че не са
заплатили претендираните в производството суми.
Тези факти се установяват и от приетите по делото писмени доказателства и
заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза. От приетия договор за кредит
Експресо № 286822/27.10.2011 г. е видно, че страни са „Сосиете Женерал Експресбанк“
АД (към настоящия момент преобразувано дружество с правоприемник „Банка ДСК“
АД), от една страна, и ответниците М. ИВ. Р. – кредитополучател и Б. Т. Р. –
съдлъжник, от друга страна. По силата на сключения договор банката предоставила по
банковата сметка на получаталя паричен кредит в размер на 27 000 лева, усвоен чрез
превод по банковата сметка на кредитополучателя. Уговореният срок на издължаване
бил 120 месеца, като била уговорена и възнаградителна лихва в номинален лихвен
процент, който към сключването на договора бил в размер от 10,95 % годишно. Било
уговорено, че при просрочие в погасяването на дължими вноски се дължат
допълнително 6 пункта наказателна лихвена надбавка над номиналния лихвен процент,
като към сключването на договора общо дължимата лихва върху просрочени вноски
била в размер на 16,95 %.
Основните спорни въпроси между страните касаят налице ли са неравноправни
клаузи в договора във връзка с уговореното задължение за заплащане на
възнаградителна лихва и такси на банката, както и погасени ли са задълженията
поради изтекъл давностен срок.
Ответниците са физически лица, на които по силата на договора от 27.10.2011 г. е
2
предоставен банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или
професионална дейност, а за потребителски нужди /Част I, т. 4 от договора/, поради
което и същите имат качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Ето защо, в отношенията, възникнали между ответниците и банката по силата на
процесния договор за банков кредит, кредитополучателят и неговият съдлъжник се
ползват от защитата на потребителите, предвидена в Закона за защита на
потребителите. Съгласно разпоредбите на посочения нормативен акт, неравноправна е
тази клауза в договора, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
едновременно с това е неясна или двусмислена и уврежда или цели и създава
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,
което в крайна сметка може да доведе до увреждането на последния – арг. от чл. 143,
чл. 145, чл. 147 ЗЗП.
От разпоредбите на чл. 143, ал. 1, т. 3, т. 10 и т. 12 ЗЗП следва, че значително
неравновесие между страните е налице тогава, когато клаузите в договора: поставят
изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие,
чието изпълнение зависи единствено от неговата воля; позволяват на търговеца или
доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено
в него основание; предвижда цената да се определя при получаването на стоката или
предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава
цената, без потребителят/купувачът да има право да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена
при сключването на договора. Приложимостта на цитираните законови разпоредби
към договора за банков кредит е ограничена с оглед разпоредбата на чл. 144 от ЗЗП.
Анализът на уговорените в клаузите на Част I, т. 8 и на Част II, чл. 4 от договора
права и задължения на страните налага извода, че потребителят поема задължение да
заплаща лихва за ползването на уговорения кредит, чийто размер е определяем.
Предвидено е, че потребителят заплаща лихва, формирана от номинален лихвен
процент в размер на 10,95 %, формиран от БЛПSGEB за лева, който към момента на
сключване на договора е 6 %, което представлява променлив компонент, увеличен с
надбавка от 4,95 пункта на година, която надбавка има характера на фиксиран
компонент при формиране на дължимата лихва. Предвидена е освен това възможност
за едностранна промяна на уговорената лихва при промяна на пазарните условия и
лихвената политика, водещи до увеличаване размера на БЛПSGEB с повече от 2
пункта, намаляване размера на БЛПSGEB с повече от два пункта или последваща
промяна, водеща до ново изменение под или над 2 пункта. Неравноправна съгласно
трайната практика на съдилищата би била клауза в договор за кредит, сключен с
потребител, която предвижда лихвата да се изменя без посочена конкретна
методология за това. Предвиденото в процесния договор и условия по него по
отношение на формирането на лихвения процент нямат неравноправен характер за
потребителя. Основното възражение на ответниците е, че е предвидена възможност за
едностранно увеличение на лихвения процент от страна на банката, като тази
възможност била реализирана напрактика, което довело до значително увеличение на
лихвата, без да са налице изменения в пазарните условия. Така направеното
възражение е неоснователно. Както се посочи по-горе, договорът предвижда
възможност както за едностранно увеличение, така и за едностранно намаляване на
лихвения процент. От данните по делото и приетото заключение на ССчЕ, както и от
изслушването на вещото лице, категорично се установи, че след сключването на
договора лихвеният процент не е бил увеличаван едностранно от банката, а напротив –
била е реализираната втората хипотеза – за едностранно намаляване. Така към момента
на сключване на договора възнаградителната лихва е била в размер на 10,95 %, а към
момента н адепозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
3
ГПК – в размер на 8,90 %.
Установената едностранност при промяната на БЛП не води автоматично до
извод за неравноправност на клаузите от договора. За да са равноправни, те следва да
предвиждат промяната да се извършва въз основа на посочени в договора основания, т.
е. на предвидени/уговорени условия, при които може да се променя лихвата до
пълното погасяване на кредита (арг. от чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗКИ и от чл. 143, т. 10 ЗЗП),
или при наличие на изключенията на чл. 144 ЗЗП, или в случай, че са уговорени
индивидуално (арг. чл. 146, ал. 1 ЗЗП).
От изложеното следва не може да се направи извод, че процесните клаузи не
отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на банката и кредитополучателя и то във вреда на
последния.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В тази връзка, договарянето на допълнителни такси
по кредита, не представлява сама по себе си нищожна клауза, каквото е твърдението на
ответниците. Процесният договор за кредит е сключен преди изменението на чл.19
ЗПК /обн.ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, поради което по отношение на
същия не е приложимо изискването на алинея четвърта на същата разпоредба ГПР да
не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Въпреки това, процесният договор отговаря и на въведеното след
сключването му законово изискване лимитиращо размера на ГПР с оглед защитата на
потребителя. Към датата на сключване на договора за потребителски кредит, размерът
на законната лихва е 10%, при основен лихвен процент, определен от БНБ 0% плюс
десет пункта отгоре. В случая определеният в договора размер на ГПР от 13,05 % /Част
I, т. 11/ не надвишава предвидения в закона максимален размер. Договорената клауза
не е нищожна поради противоречието й със закона. Респективно, може да се направи
извод, че предвиденият размер не е и прекомерен, като се вземе предвид максималният
размер в закона, макар и определен след сключването на договора. Същият обаче може
да се отчете при извършването на преценка относно наличието на прекомерност. Ето
защо уговорената клауза не е нищожна и поради противоречието й с добрите нрави.
От всичко изложено се установява, че процесните клаузи, касаещи договорната
лихва и ГПР отговарят на изискванията за добросъвестност и не водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на банката и кредитополучателя и то във
вреда на последния.
В т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК е прието, че в хипотезата на предявен иск за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът
може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. Налага се извод, че за да е възникнало задължение на
ответника за връщане на заетата сума на ищеца в пълен размер, то кредитът е следвало
да бъде обявен за предсрочно изискуем, включващо във фактическия си състав
уведомяването на длъжника за обявената предсрочна изискуемост. Видно е, че преди
депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК банката е уведомила ответниците за
4
обявената предсрочна изискуемост на кредита чрез покани, връчени им на 18.04.2017 г.
чрез ЧСИ Г. Дичев /л. 20-22 от делото/, което обстоятелство не се оспорва.
Ето защо, съдът приема, че преди образуването на настоящото производство,
както и на производството по ч. гр. дело № 38668/2019 г- на СРС ответницити са били
надлежно уведомени за настъпилата изискуемост на вземанията по по договора за
кредит. Отделно от това следва да се посочи, че към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо /12.05.2022 г./, е била настъпила и изискуемостта на цялото вземане
съгласно уговореното между страните, което следва да се зачете от съда – в този
смисъл задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по
тълк. д. № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК.
В тежест на кредитополучателя е възникнало задължение да върне предоставения
заем в пълен размер, както и възнаградителна лихва, изчислена съобразно уговорения й
размер в Част I, чл. 8.1 от договора, дължима при забава в плащането на дължимите
към кредитора суми, която е в размер на договорения лихвен процент плюс 6
процентни пункта върху забавената сума.
От заключението на вещото лице се установява, че непогасените суми възлизат на
претендираните от кредитора, в това число главница, възнаградителна лихва и лихва за
забава, като вещото лице е посочило, че не са налице данни за погасяване на суми след
образуване на производството по делото. Ответниците, съобразно разпределената им
тежест на доказване, не установиха погасяване на задълженията си.
По възражението за изтекъл период на погасителна давност:
Ответниците са направили възражение за изтекъл период на погасителна
давност по отношение на част от процесното вземане за главница и лихви. В случая се
касае за договор за потребителски кредит с уговорен погасителен план към него, като
за всяка отделна вноска е посочена падежна дата. От настъпването на падежната дата,
вземането по отношение на тази вноска е изискуемо, поради което същото може да
бъде погасено след изтичането на предвидения в закона давностен срок. Съгласно
разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно разпоредбата на чл. 111,
б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви
и за други периодични плащания.
По отношение на вземането за главница по договор за банков кредит, съдът
намира, че приложение намира институтът на общата 5-годишна погасителна давност.
Уговореното връщане на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати не
превръща тези вноски в периодични плащания, а е налице само съгласие на кредитора
да приеме изпълнение на части. Задължението по договора за кредит е единно, като
единствено изпълнението му е разсрочено по предварително определен от страните
погасителен план. Погасяването на вземането на равни месечни вноски не превръща
плащането в периодично, а те представляват частични плащания по отношение на едно
задължение. Това разрешение относно прилагането на института на давността по
отношение на главницата при договорите за банков кредит се приема
безпротиворечиво от съдилищата – в този смисъл са мотивите на Тълкувателно
решение от 21.01.2022 г. по Тълкувателно дело № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС, както и
постановените по реда на чл. 290 и сл. от ГПК: Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр.д.
№ 795/2010 г., ГК, IV Г.О.; Решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр.д. № 523/2011 г., ГК, III
Г.О.; Решение № 103 от 16.09.2013 г. по т.д. № 1200/2011 г., ТК, I Т.О и други.
Предявяването на иска спира течението на давността. При предявен
установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, същият се счита за предявен с подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - в случая на 05.07.2019 г. Погасени
по давност се явяват всички вноски за главница, чиято изискуемост е настъпила преди
5
05.07.2014 г. В експертното заключение е посочено, че последната постъпила сума по
сметката е от 08.07.2014 г., като с нея са погасена вноска № 30 с падеж 10.04.2014 г. и
част от главницата по вноска № 31 с падеж 10.05.2014 г. В представената таблица към
отговора на въпрос № 3 в ССчЕ е видно, че непогасената част от главницата на вноска
№ 31 е в размер на 101,12 лв., която се явява погасена по давност. Погасена по давност
се явява и главницата по вноска № 32 с падежна дата 10.06.2014 г. в размер на 160,51
лева. Следващата неплатена вноска - № 33 е с падежна дата 10.07.2014 г., тоест в
период по-кратък от 5 години преди депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК,
поради което не е погасена по давност. Налага се извод, че искът за главница е
основателен до размера от 22675,17 лева, като следва да бъде отхвърлен за горницата
до пълния предявен размер от 22936,80 лева като неоснователен поради погасяване по
давност на задълженията за главница за вноска № 31 и № 32.
Както се посочи по-горе вземанията за лихви се погасяват по давност с
изтичането на тригодишен срок, тоест погасени по давност се явяват всички вземания
за лихви, чиято изискуемост е настъпила преди 05.07.2016 г. /3 години преди
депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК/.
Претендираната договорна лихва в размер на 8636,56 лева е за периода от
10.05.2014 г. 18.04.2017 г., като видно от отговора на въпрос № 9 от ССчЕ, дължимата
договорна лихва за непогасения по давност период – от 05.07.2016 г. до 18.04.2017 г. е
в размер на сумата от 2163,57 лева, до който размер следва да бъде уважен искът.
Искът следва да бъде отхвърлен за сумата до пълния предявен размер и за периода от
10.05.2014 г. до 04.07.2016 г. като неоснователен.
По предявените два иска за лихва за забава вещото лице същото е изчислило
дължимия размер в непогасения по давност период. По предявения иск за лихва за
забава за сумата от 583,94 лева за периода от 10.05.2014 г. до 18.04.2017 г., се
установява, че дължимият размер в непогасеният по давност период от 05.07.2016 г. до
18.04.2017 г. възлиза на сумата от 53,45 лева, до който размер и за който период искът
следва да бъде уважен. Вторият предявен иск за лихва за забава касае изцяло непогасен
по давност период /от 18.04.2017 г. до 03.07.2019 г./, но вещото лице е установило, че
размерът на мораторната лихва за този период възлиза на сумата от 4063,77 лева.
Искът следва да бъде уважен до посочения размер, като бъде отхвърлен за горницата
до пълния предявен размер от 5135,29 лева като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода от делото право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
Ищцовото дружество е представило списък на разноски по чл. 80 ГПК за сумата
от общо 1282,49 лева, включваща заплатена държавна такса, внесен и усвоен депозит
за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и юрисконсултско възнаграждение. На
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
сумата от 995,79 лева, пропорционално на уважената част от предявените искове.
Ищцовото дружество на свой ред следва да бъде осъдено да заплати на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. В.Ф. С., като процесуален представител на
ответника М. ИВ. Р., и на адв. С.Й. Д., като процесуален представител на ответницата
Б. Т. Р., сумата от по 368,58 лева на всекиго от тях, пропорционално на отхвърлената
част от предявените искове при първоначално определен размер от по 1648,77 лева за
всекиго от тях, пропорционално на отхвърлената част от исковете съобразно
предвидения минимален размер по Наредба № 1/2004 г.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
6
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 895,85 лева, като съобразно уважената част от исковете, в полза
на ищцовото дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 695,59 лева.
Ищцовото дружество на свой ред следва да бъде осъдено да заплати на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Николай Илчев Илчев, като процесуален
представител на длъжника М. ИВ. Р., и на адв. Красимира Игнатова Билева, като
процесуален представител на ответницата Б. Т. Р., сумата от по 80,48 лева на всекиго
от тях, пропорционално на отхвърлената част от предявените искове при първоначално
определен размер съобразно Наредба № 1/2004 г.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че М. ИВ. Р., ЕГН:
********** и Б. Т. Р., ЕГН: ********** дължат солидарно на „БК“ АД, ЕИК:
*********, като правоприемник на „С Ж Ек“ АД, сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение от 17.07.2019 г. по ч. гр. дело № г. по описа на
СРС, както следва:
- 22675,17 лева на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9
ЗПК, представляваща дължима главница по договор за кредит Експресо № г., ведно
със законна лихва за периода от 05.07.2019 г. до окончателното погасяване на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от
22936,80 лева и за вноски № 31 и № 32 с падежни дати 10.05.2014 г. и 10.06.2014 г. като
неоснователен;
- 2163,57 лева на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ЗЗД вр. чл.
9 ЗПК, представляваща договорна лихва за периода от 05.07.2016 г. до 18.04.2017 г.,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата до пълния предявен размер от 8636,56
лева и за периода от 10.05.2014 г. до 04.07.2016 г. като неоснователен;
- 53,45 лева на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща лихва за забава за
периода от 05.07.2016 г. до 18.04.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до
пълния предявен размер от 583,94 лева и за периода от 10.05.2014 г. до 04.07.2016 г.
като неоснователен;
- 4063,77 лева на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща лихва за забава за
периода от 18.04.2017 г. до 03.07.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до
пълния предявен размер от 5135,29 лева;
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. ИВ. Р., ЕГН: ********** и Б. Т. Р.,
ЕГН: ********** да заплатят на „БК“ АД, ЕИК: ********* сумата от 995,79 лева -
разноски в исковото производството съобразно уважената част от исковете, както и
сумата от 695,59 лева - разноски за заповедното производство съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „БК“ АД, ЕИК:
********* да заплати на адв. В.Ф. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. сумата
от 368,58 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ответника М. ИВ. Р. в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „БК“ АД, ЕИК:
********* да заплати на адв. С.Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. Гургулят
№ 31, ет. 1 сумата от 368,58 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
7
адвокатска помощ и съдействие на ответника Б. Т. Р. в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „БСК“ АД, ЕИК:
********* да заплати на адв. Н И И, ЕГН **********, с адрес: гр. София, , ет. 1 сумата
от 80,48 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ответника М. ИВ. Р. в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „Б К“ АД, ЕИК:
********* да заплати на адв. К И Б, ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. сумата от
80,48 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ответника Б. Т. Р. в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8