Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Враца, 20.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на девети юли две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на
секретаря Р. Маркова
като разгледа
докладваното от съдията
н.а.х.д.№520/2020
г. по описа на ВрРС
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.
Коцов Н.,***, срещу Наказателно постановление (НП) №20-0967-000643/28.04.2020
г., издадено от началник група към ОДМВР, сектор „ПП”, с което на основание чл.183,
ал.5, т.2 ЗдвП, за нарушение по чл.119, ал.1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 100,00 лв.
В жалбата се излагат
съображения, обосноваващи неправилност на НП поради това, че отразената в него
фактология не отговаря на действителността и нарушението не е доказано.
В с.з.
жалбоподателят поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Пред
първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитани са св.
М. Т., Н. Н. и С. Йорданов.
Врачанаски
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 14.04.2020
г., около 17:40 часа, в гр. Враца, жалбоподателят управлявал л.а. Ровър 200 с
рег. ****, собственост на „Еврострой Инвест 2016“ ЕООД, гр. Враца, и се движел в
лявата лента за движение по ул. Васил Кънчов. При бензиностанция Лукойл, с
посока на движение към гр. Мездра, при наличието на пешеходна пътека тип Зебра,
обозначена с пътен знак Д17 и при наличието на стъпил на пешеходната пътека
пешеходец и спрял за да пропусне преминаването му в дясната лента лек
автомобил, жалбоподателят не пропуснал същия да премине, а продължил движението
си. Поведението му било забелязано от намиращите се в дясната лента за движение
св. М. Т. и Н. Н. – мл. автоконтрольори при ПК ПП ОДМВР Враца. Те последвали
автомобила на жалбоподателя и успели да го спрат в районна на СУ „Отец Паисий“.
След извършена проверка и с оглед непропускането на преминаващия на пешеходната
пътека пешеходец, св. М. Т. съставил на жалбоподателя АУАН с бланков №185648. В
АУАН св. М. Т. посочил, че като на 14.04.2020 г., около 17:40 часа, гр. Враца, на
ул. В. Кънчов, при бензиностанция Лукойл, управлявайки л.а. Ровър 200 с рег. ****
и на пешеходна пътека тип Зебра, обозначена с пътен знак Д17, не пропуска
преминаващ по нея пешеходец, жалбоподателят е нарушил чл.119, ал.1 ЗДвП. АУАН е
предявен на жалбоподателят и същият го е подписал лично.
На 28.04.2020
г., въз основа на съставения АУАН, при идентично словестно описание на
извършеното нарушение и субсумирането му под нормата на чл.119, ал.1 ЗДвП, е
издадено НП №19-0967-000643, с което на основание чл.183, ал.5, т.2 ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лв.
Изложената
фактическа обстановка се установява от разпитаните по делото свидетели М. Т. и
Н. Н., както и от приложените по делото писмени материали. Св. М. Т. и Н. Н.
подробно и последователно разказват за това как се е движел жалбоподателят,
къде са се намирали те и как жалбоподателят не е спрял на пешеходна пътека тип
Зебра, обозначена със съответния пътен знак и не е пропуснал преминаващ пешеходец, въпреки че същият вече е бил
стъпил на пешеходната пътека. Разказват и за обстоятелствата по съставянето на
АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетелите в цялост, като счете, че
същите са в унисон с цялостната доказателствена маса, установяваща от своя
страна по еднозначен начин релевантните по делото факти.
Съдът
анализира показанията на св. С. Йорданов. Същият твърди, че се познава с
жалбоподателя от много години, че около месец преди депозиране на показанията
му, около обяд, се е намирал в районна на бензиностанция Лукойл и е видял, че
жалбоподателя управлява автомобила си в лявата лента за движение. Твърди, че го
е поздравил с жест и му е дал път да премине, а след това е разбрал от същия,
че са го спрели полицейски служители за проверка. Съдът прие с доверие
показанията на свидетеля. Счете обаче, че доколкото свидетелят разказва за
събитие случило се месец преди 09.07.2020 г. и по обедно време, ситуацията е
несъотносима към процесната, случила се на 14.04.2020 г. около 17:40 часа. При
това счете, че показанията му не се нуждаят от по-прецизен и задълбочен анализ.
Съдът
кредитира и събраните по делото писмени материали. Но доколкото
доказателствената маса е еднопосочна по отношение на относимите факти, съдът
намира за ненужно по-подробното съвкупно и поотделно обсъждане на доказателствата.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Жалбата е
депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок
и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което
се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Разглеждайки
жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН,
независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното
приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата
инстанция констатира АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и
чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити.
Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение
кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е
описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен.
Описанието така както е направено по никакъв начин не накърнява правото на
нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си.
Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на
състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по
чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Изследвайки
материално-правната законосъобразност на атакуваното НП съдът приема, че от възприетото
по делото от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че на
14.04.2020 г., около 17:40 часа, гр. Враца, ул. В. Кънчов, при бензиностанция
Лукойл, с посока за движение към гр. Мездра, жалбоподателят е управлявал л.а. Ровър
200 с рег. **** и на пешеходна пътека тип Зебра, обозначена с пътен знак Д17,
не е пропусал преминаващ по нея пешеходец. С оглед на това настоящата инстанция
приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна нарушението на чл.119,
ал.1 ЗДвП, съгласно която норма „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре”.
От
субективна страна жалбоподателят е осъществил деянието умишлено. Същият е
съзнавал, че следва да намали и/или спре управляваното от него МПС при
приближаване на пешеходна пътека и да пропусне преминаващите или стъпилите на
нея пешеходци. Съзнавал е и това, че неизпълнявайки така вмененото му от закона
задължение нарушава обществените отношения, свързани с безопасността на
движението. Въпреки това е извършил нарушението, при което съдът намира, че
същото е и субективно нарушено.
Правилно
е приложението и на санкционната норма на чл.183, ал.5, т.2 ЗДвП. Съгласно действащата
редакция на разпоредбата, водач, който не осигури предимство, когато преминава
през пешеходна пътека, се наказва с глоба в размер на 100 лв. В процесния
случай жалбоподателят е санкциониран именно с глоба в абсолютно предвидения
размер, при което за настоящата инстанция не са налице основания и възможностти
за нейното изменение. Обсъждайки приложението на санкционната разпоредба, съдът
прецени, че не са налице предпоставките за приложениена чл.28 ЗАНН, тъй като
процесният случай не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
останалите нарушения от същия вид, за да може да се приеме, че е маловажно.
По
изложените доводи ВрРС приема, че атакуваното наказателно постановление, като
правилно и законосъобразно, следва да се потвърди, а жалбата като неоснователна
трябва да се остави без уважение.
Така
мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0967-000643/28.04.2020
г., издадено от началник група към ОДМВР, сектор „ПП”, с което на основание чл.183,
ал.5, т.2 ЗдвП, за нарушение по чл.119, ал.1 ЗДвП, на И. Коцов Н.,***, е
наложена глоба в размер на 100,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: