О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 905
гр.Плевен, 02.07.2021 г.
Административен съд - гр. Плевен, втори състав, в закрито заседание на втори юли две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
изслуша докладваното от съдия Господинов
административно дело № 716 по описа на
съда за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 144 АПК, вр. чл. 248, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс
/ГПК/.
Административното
дело е образувано по искова молба от И.Ц.Е. ***, подадена чрез адвокат В.В. ***,
с която е предявен иск солидарно против ОД на МВР- гр.Плевен, адрес гр.Плевен,
ул.***и Община Плевен, с правно основание чл.203 и сл. АПК, във вр. с чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ. Претендира се обезщетение в общ размер от 1554 лв., от които 54
лв. за претърпени от ищеца имуществени вреди и 1000 лв. неимуществени вреди,
както и законна лихва върху сумите от датата на влизане в сила на решението по
адм.д. № 202/2018 г. по описа на АС- Плевен, а именно 01.08.2018г., произтичащи
от отменена с решение по адм. д. №
2020/2018 г. по описа на АС- Плевен принудителна административна мярка, обективирана
в нареждане за принудително преместване на неправилно паркирано ППС №
001822/10.12.2017 г. на мл. автоконтрольор П.Г.Г., с което е разпоредено да се
извърши принудително преместване на ППС с рег. ***, марка Фолксваген Голф,
паркиран на ул.“Димитър Константинов“ № 25, чрез използване на автомобил тип
„паяк“, на специализиран паркинг, находящ се в гр.Плевен, ул.***, стр. кв.
181а.
С протоколно
определение от 01.12.2020 г. съдът е оставил без разглеждане предявения иск по
отношение на ответника Община- Плевен, върнал е исковата молба в тази ѝ
част и е прекратил производството по отношение на този ответник. Съдът е обявил
на страните, че производството продължава по отношение на конституирания
ответник ОД на МВР- Плевен.
С Определение №
3722/23.03.2021 г., постановено по адм.д. № 296/21 г. ВАС е оставил в сила така
постановеното определение.
С Решение №
316/10.06.2021 год. съдът е осъдил ОД на МВР - Плевен да заплати на И.Ц.Е. *** обезщетение
за претърпени имуществени вреди в размер на 54 лв., ведно със законната лихва,
както и такова за неимуществени вреди в размер на 100 лв., ведно със законната
лихва и е отхвърлил за претендираните неимуществени вреди за разликата над
присъдения размер от 100 лева до пълния претендиран размер от 1000 лева.
С горното решение съдът е осъдил ОД на МВР - гр.Плевен
да заплати на И.Ц.Е. *** направените по делото разноски в размер на 500 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение и сумата от 10 лв. за внесена държавна
такса.
Постъпила е молба от
процесуалния представител на ответника в
производство, с която на основание чл.248, ал.1 от ГПК е направено искане да
бъде допълнено постановеното определение в частта му за разноските. В същата се
излагат доводи, че съгласно разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ съдът следва
да заплати възнаграждение на ответника за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно на отхвърлената част от иска,
а в полза на юридическото лице да присъди възнаграждение, ако то е било
защитавано от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния такъв
за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП.
С оглед горното
е направено искане или да бъде изменено решението в частта му за разноските,
като се редуцира размера на присъденото на ищеца възнаграждение за адвокат
съобразно уважената част на иска, или да бъде допълнено решението, като на
основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ да бъде осъден ищеца да заплати на ОД МВР –
Плевен юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на иска.
Препис от
горната молба е изпратен на ищеца. Постъпило е писмено становище от адв. В.В. ***,
в което се излагат доводи за неоснователност на подадената молба. Процесуалният
представител на ищеца се позовава на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и
твърди, че размерът на договореното адвокатско възнаграждение е определен в
съответствие с Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и не е оспорен надлежно. Излага и съображения, че
искането на ответника не е за допълване на решението в частта за разноските, а
за изменение в тази му част, а до приключване на съдебното заседание ответникът
не е представил списък на разноските, поради което и с оглед разпоредбата на
чл.80 от ГПК няма право да иска изменение на решението в тази му част.
За да се произнесе по подадената от ответника молба,
съдът съобрази следното:
Молбата е подадена по реда и в срока по чл.248, ал.1
от ГПК, от процесуално легитимирано лице. Със същата са направени две
алтернативни искания - за допълване на решението в частта за разноските и за
изменение на същото в тази му част.
Съдът намира, че искането за изменение на решението в
частта за разноските е недопустимо, тъй като до последното проведено по делото
съдебно заседание не е представен списък по чл.80 ГПК от ответника, поради
което и съобразно горната разпоредба ОД на МВР – Плевен няма право да иска
изменение на решението в тази му част.
Алтернативно направеното искане за допълване на
решението в частта му за разноските обаче е основателно.
Съобразно разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати на
ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
От така цитираната разпоредба е видно, че съдът дължи
произнасяне по разноските на ответника в случаите, когато е налице
отхвърлителна част на постановеното решение, какъвто е настоящия случай. Тази
разпоредба е специална по отношение на тези от ГПК, касаещи присъждането на
разноски.
Видно от постановения съдебен акт, с който
производството по делото е приключено, съдът не се е произнасял по направеното
от ответника искане за присъждане на разноски, поради което са налице предпоставките
на чл.248, ал.1 от ГПК за допълване на решението в тази му част. От
граматическото и логическото тълкуване на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ е видно, че в
полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако са ползвали
юрисконсулт и е налице отхвърлителна част по предявената искова претенция,
какъвто е настоящия случай. Същото обаче не следва да е съразмерно на
отхвърлената част от иска, а е в размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл.37 от ЗПП, т.е. по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата размерът
на възнаграждението за една инстанция по административни дела е от 100 до 200
лв. Съдът намира, че следва да присъди в полза на ответника юрисконсултско
възнаграждение в средния размер, предвиден от горната разпоредба, а именно 150
лв., изхождайки от фактическата и правна сложност на настоящето производство,
съобразявайки броя на проведените съдебни заседания и обстоятелството, че в
хода на производството е проведено оспорване на постановено определение с
частна касационна жалба.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № 316/10.06.2021 год. по адм.д. № 716/2020 год. по описа на АС-
Плевен в частта му за разноските, както следва:
ОСЪЖДА И.Ц.Е., ЕГН **********,***, на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, да
заплати в полза на ОД МВР - Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 (сто и петдесет) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимо
искането на ОД на МВР - гр.Плевен, адрес гр.Плевен, ул.***за изменение Решение № 316/10.06.2021 год. по адм.д. № 716/2020 год. по описа на АС-
Плевен в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на оспорване пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от връчване на съобщенията на страните.
Преписи от определението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/