ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 2546 30.12.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: тридесети декември две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
мл.с.КРАСЕН ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията
Елеонора Кралева
въззивно гражданско дело № 2023 по описа за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба вх.№ 8134/07.10.2019 г. и въззивна жалба вх.№ 8424/15.10.2019 г., подадени от Н.А.К., със съдебен адрес ***, чрез адв.Ж.И., против Решение № 176/19.09.2019 г., постановено по гр.д.№ 660/2018 г. по описа на РС-Несебър
С първоинстанционното
решение е допусната съдебна делба между ищеца С.Я.Н. и ответника Н.А.К. по
отношение на съсобствените им недвижими имоти – СОС с идентификатор
11538.2.95.3.22, СОС с идентификатор 11538.2.95.3.23 и СОС с идентификатор
11538.2.95.3.24, всички по КККР на гр.Свети Влас, при равни квоти – по ½
ид.ч. за всеки един от съделителите. С решението е уважено искането на С.Я.Н.
по чл.344, ал.2 ГПК и е постановено трите недвижими имота, с предназначение –
жилище, апартамент, да се ползват от С.Я.Н. до окончателното извършване на
делбата, като е отхвърлено искането на Н.А.К. по чл.344, ал.2 ГПК за ползване
на същите имоти до приключване на делбата.
Въззивната жалба е
насочена против решението на РС-Несебър в частта му по допускане на съдебната
делба по отношение на недвижимите имоти.
С частната жалба на Н.А.К. се обжалва първоинстанционното решение по гр.д.№ 660/2018 г. по описа на РС-Несебър, В ЧАСТТА му имаща характер на определение, с което на основание чл.344, ал.2 ГПК е постановено делбените имоти да се ползват от С.Я.Н. до окончателното извършване на делбата и е отхвърлено искането на Н.А.К. по чл.344, ал.2 ГПК за ползване на същите имоти до приключване на делбата.
Предмет на настоящото
произнасяне от въззивния съд е частната жалба по реда на чл.344, ал.3, изр.2,
вр. ал.2 ГПК.
В частната жалба се изразява несъгласие с решението в обжалваната му част, имаща характер на определение, като счита, че в тази част същото е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита се за неправилен извода на районния съд за предоставяне привременното ползване на имотите на ищеца, понеже до сега той не бил ползвал жилището. Според частния жалбоподател е недопустимо след като имотът се ползва от него и семейството му съдът да постанови той да излезе от жилището, за да може другият съделител да го ползва, тъй като това разместване не е в духа на чл.344, ал.2 ГПК като привременна мярка и изнасянето на ответника от делбеното жилище ще му създаде особено големи затруднения. Сочи се, че съдът не е взел предвид всички релевантни доказателства при решаване на въпроса относно ползването, като въобще не е обсъдил свидетелските показания и писмените доказателства. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част с характер на определение по чл.344, ал.2 ГПК и да предостави на него ползването на делбения имот.
Жалбоподателят е направено искане по чл.277 ГПК за спиране изпълнението на решението в обжалваната му част до произнасяне на съда по частната жалба.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна С.Я.Н., подаден чрез адв.Т.И., в
който са изложени подробни съображения за неоснователност на частната жалба.
Моли се за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение
в обжалваната му част. Претендира се присъждане на направените деловодни
разноски за производството по частната жалба.
Бургаския окръжен съд,
като взе пред вид изложените в частната жалба доводи, данните по делото и като
съобрази разпоредбите на Закона, намира следното:
Частна жалба е подадена
в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен
акт и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради
което съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество,
частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д.№
660/2018 г. по описа на РС-Несебър е образувано по исковата молба на С.Я.Н.
против Н.А.К. за съдебна делба на съсобствени недвижим имот – СОС с
идентификатор 11538.2.95.3.22, СОС с идентификатор 11538.2.95.3.23 и СОС с
идентификатор 11538.2.95.3.24, всички по КККР на гр.Свети Влас,
индивидуализирани в исковата молба.
В съдебното заседание на
20.02.2019 г. ищецът е направил искане по чл.344, ал.2 ГПК за предоставяне
ползването на делбените имоти до приключване на делбата, като се е обосновал с
обстоятелството, че не притежава собствено жилище и той заедно със семейството
си живеят на квартира в гр.Несебър, а имотът стои празен и не се ползва от
ответника, който е чужд гражданин и не живее постоянно в страната.
В същото съдебно
заседание ответникът също е направил искане по чл.344, ал.2 ГПК за предоставяне
ползването на делбените имоти на него до приключване на делбата, тъй като той и
семейството му живеят в процесното жилище.
По делото е извършена
съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, съгласно която
процесните самостоятелни обекти, въпреки, че са въведени като такива в СГКК, на
място са преустроени и обединени в едно жилище, като функционалното разпределение на апартамента
не позволява създаването на две отделни жилища, а евентуалното обособяване на
отделни жилища е свързано с преустройства на значителна стойност. Следователно,
следва да се приеме, че фактическото състояние на делбените имоти е такова, че
те представляват едно неподеляемо жилище – апартамент.
Безспорно установено е
по делото, че ищецът С.Н. има от съжителството си с Елица Валентинова Тодорова
едно дете – Мари С. Наумова, родена на *** г., видно от представеното
удостоверение за раждане (л.158). А от показанията на ангажирания от него
свидетел – св.Иван Калчев става ясно, че ищецът и семейството му живеят на
квартира в гр.Несебър, като Н. никога не е живял в процесния имот в гр.Свети
Влас.
Безспорно е също, че
ответникът Н.К. е сключил граждански брак с Емилия Цветанова Пекова (бивша
съпруга на ищеца) на 12.09.2018 г., видно от представеното удостоверение
(л.125), като от съжителството им преди брака двамата имат едно дете – Вивиан Н.К.,
родена на *** г., видно от представеното удостоверение за раждане (л.126). В
показанията си пред съда св.Пекова е заявила, че тя, ответника-нейн съпруг и
детето им живеят в процесното жилище в гр.Свети Влас, като в този град детето
посещава детска градина, а на нея й предстои през м.май 2019 г. да започне
работа в к.к.“Слънчев бряг“ като продавач-консултант.
Представени са писмени
доказателства – служебна бележка изх.№ 070/23.04.2019 г. на Детска градина
„Делфинче“ гр.Свети Влас (л.188), справка от НЗОК изх.№ 23-00-130/17.05.2019 г.
(л.228) и справка от „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД от 29.05.2019 г.
(л.220-221), от които е видно, че детето Вивиан К. е приета на 18.04.2019 г. в
яслена група в ДГ „Делфинче“ гр.Свети Влас и редовно посещава градината от
приемането й до настоящия момент; от 03.05.2018 г. и до момента личен лекар на
детето Вивиян К. е д-р Дарина Желязкова
с адрес на практика с.Равда, ул.“Македония“ № 4; за адрес гр.Свети Влас,
местност „Юрта“, сграда 3, ет.4, ап.4, 5 и 6 е открита една партида за
електроенергия през м.юни 2007 г., ИТН – 2757103 с титуляр С.Н., като от м.май
2016 до настоящия момент има непрекъсната консумация на електроенергия с
изключение на четири периода (декември 2016 г.-януари 2017 г., март 2017 г.,
октомври 2017 г. и декември 2017 г.).
Останалите събрани по
делото доказателства (писмени, гласни и експертизи) не установяват релевантни
факти за спора по чл.344, ал.2 ГПК, поради което не следва да се обсъждат от
съда.
С постановеното от НРС
решение № 176/19.09.2019 г. е допусната делба на съсобствените имоти при квоти
между съделителите – по ½ ид.ч. за всяка от страните.
Със същото решение, по направените искания по чл.344, ал.2 ГПК съдът е постановил трите недвижими имота, с предназначение – жилище, апартамент, да се ползват от С.Я.Н. до окончателното извършване на делбата, като е отхвърлил искането на Н.А.К. за ползване на имотите до приключване на делбата. Прието е, че нормата на чл.344, ал.2 ГПК не поставя критерий за наличие на жилищна нужда, но въпреки това съдът е взел отношение и по този въпрос. За да предостави ползването на ищеца, районният съд се е мотивирал с обстоятелството, че трите апартамента са преустроени и обособен в едно жилище, а с оглед предназначението на това жилище и неговата площ едновременното му ползване от ищеца и от ответника е неудобно, поради което и след като не се иска заплащане обезщетение за ползването, съдът счел за най-справедливо в случая, ползването на жилището, обособено като такова от трите самостоятелни обекта, да бъде предоставено на ищеца С.Н. до окончателното приключване на делбеното производство, като за тази мярка са отчетени равните квоти от правото на собственост на двамата съделители и обстоятелството, че досега ищецът никога не е ползвал съсобственото жилище, откакто имотите са обособени и пригодени като такова, а ответникът е ползвал жилището поне от времето, когато е придобил съсобственост в него – от две години.
Настоящата инстанция не споделя изводите на районния съд, като с оглед установената по делото фактическа обстановка намира постановеното от НРС определение по чл.344, ал.2 ГПК за неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Основателни са
възраженията в частната жалба, че съдът не е обсъдил и взел предвид всички
релевантни доказателства при решаване на въпроса по чл.344, ал.2 ГПК.
Искането по чл.344, ал.2 ГПК е такова за определяне на привременни мерки докато трае делбеният процес, поради което за уважаването му не се изисква установяване на жилищна нужда, нито дали ползващият съсобственик е възпрепятствал другия да ползва имота. За правилната преценка как да се извърши това временно разпределение на ползването на делбените имоти е достатъчно да се установи кой от съделителите кои имоти ползва и възможно ли е съвместното ползване чрез обособяване на реални части за всеки съсобственик. В конкретния случай, от доказателствата по делото (св.Пекова, удостоверение от ДГ „Делфинче“, справки от ЕВН и НЗОК) въззивният съд приема за установено, че понастоящем само съделителят Н.К. заедно със семейството си ползва процесните делбени имоти – СОС с идентификатори 11538.2.95.3.22, 11538.2.95.3.23 и 11538.2.95.3.24 по КККР на гр.Свети Влас, които са преустроени и обединени в едно жилище, а ищецът С.Н. никога не е ползвал този имот (св.Калчев, св.Пекова и изявленията на самия ищец). От заключението на вещото лице по приетата СТЕ се установява, че функционалното разпределение на апартамента не позволява да се обособят две самостоятелни части, които да могат да се ползват като отделни жилища. При това положение, въззивният съд споделя като правилна преценката на НРС за това, че делбените имоти, обособени като едно жилище, не могат да бъдат разпределени за ползване едновременно от двамата съделители. Районният съд обаче не е отчел съществуващото фактическо ползване на имота от съделителя Н.К. и неговото семейство, за което са представени достатъчно доказателства, като удостоверените с тях факти не са успешно оборени от ищеца. Като не е взел предвид тези доказателства и въпреки, че е констатирал съществуващото фактическо ползване на имота, но не го е съобразил, НРС е стигнал до неправилен извод за предоставяне ползването на жилището на съделителя С.Н. с мотиви, че същият до сега не го е ползвал и това се явява за най-справедливо в случая.
Ето защо,
постановеното от районния съд определение по чл.344, ал.2 ГПК, обективирано в
съдебното решение, следва да бъде отменено като неправилно и вместо него
въззивният съд следва да постанови ново определение, с което ползването на
процесния делбен имот се предоставя на съделителя Н.К. до окончателното
извършване на делбата или до изменението му от съда при промяна на
обстоятелствата, както и да се отхвърли искането на съделителя С.Н. да му се
предостави имотът за ползване.
Обстоятелството,
че съдът може да се произнесе по искането за определяне на привременните мерки
по чл.344, ал.2 ГПК със съдебното решение по чл.344, ал.1 ГПК не променя
характера на съдебния акт, който по аргумент на ал.3 от същия член е
определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и което може да бъде
изменяно от делбения съд при промяна на обстоятелствата, респ. при направено
искане за заплащане на обезщетение срещу ползването.
По направеното
от частния жалбоподател искане по чл.277 ГПК за спиране изпълнението на
обжалваното определение по чл.344, ал.2 ГПК, въззивният съд намира, че с отмяна
на определението търсената защитна цел е постигната, поради което искането
следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на спора, неоснователно е искането на С.Н. за разноски за настоящото производство, поради което такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ решение № 176/19.09.2019 г., постановено по гр.д.№ 660/2018 г. по описа на РС-Несебър, В ЧАСТТА му имаща характер на определение по чл.344, ал.2 ГПК, с която е постановено трите имота – СОС с идентификатор 11538.2.95.3.22 по КККР на гр.Свети Влас, с площ 45.18 кв.м. и прилежащи части от 3.81 кв.м. общи части, СОС с идентификатор 11538.2.95.3.23 по КККР на гр.Свети Влас, с площ 38.11 кв.м. и прилежащи части от 3.21 кв.м. общи части, и СОС с идентификатор 11538.2.95.3.24 по КККР на гр.Свети Влас, с площ 66.71 кв.м. и прилежащи части от 5.63 кв.м. общи части, да се ползват от С.Я.Н. ***, до окончателното извършване на делбата, както и е отхвърлена претенцията на Н.А.К., роден на *** г., гражданин на Република Гърция, с адрес: гр.Виля, област Атика, ул.“Ипиро“ № 14, да му бъде предоставено ползването на горните имоти до приключване на делбеното производство, като неоснователна,
КАТО ВМЕСТО ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.344, ал.2 ГПК като привременна мярка ползването на СОС с идентификатор 11538.2.95.3.22 по КККР на гр.Свети Влас, с площ 45.18 кв.м. и прилежащи части от 3.81 кв.м. общи части, СОС с идентификатор 11538.2.95.3.23 по КККР на гр.Свети Влас, с площ 38.11 кв.м. и прилежащи части от 3.21 кв.м. общи части, и СОС с идентификатор 11538.2.95.3.24 по КККР на гр.Свети Влас, с площ 66.71 кв.м. и прилежащи части от 5.63 кв.м. общи части, които имоти са функционално обединени в един жилищен имот – апартамент, на съделителя Н.А.К., роден на *** г., гражданин на Република Гърция, с адрес: гр.Виля, област Атика, ул.“Ипиро“ № 14, до окончателното извършване на делбата.
ОТХВЪРЛЯ искането на С.Я.Н. ***, за предоставяне на основание чл.344, ал.2 ГПК ползването на СОС с идентификатор 11538.2.95.3.22 по КККР на гр.Свети Влас, с площ 45.18 кв.м. и прилежащи части от 3.81 кв.м. общи части, СОС с идентификатор 11538.2.95.3.23 по КККР на гр.Свети Влас, с площ 38.11 кв.м. и прилежащи части от 3.21 кв.м. общи части, и СОС с идентификатор 11538.2.95.3.24 по КККР на гр.Свети Влас, с площ 66.71 кв.м. и прилежащи части от 5.63 кв.м. общи части, които имоти са функционално обединени в един жилищен имот – апартамент, до окончателното извършване на делбата.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Н.А.К. по чл.277 ГПК за спиране изпълнението на
обжалваното определение по чл.344, ал.2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.Я.Н. за присъждане на разноски за производството по частната жалба.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.