№ 73
гр. Плевен, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно
гражданско дело № 20214400500987 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1035/28.09.2021г., постановено по гр.д. №3006/2021г.
Плевенският районен съд /ПлРС/ е осъдил на основание чл.45, вр.чл.52 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД, Л.Х.И. с ЕГН ********** от с.***, ул.*** №7 ДА ЗАПЛАТИ
на М. Й. Н. с ЕГН ********** от с.*** сумата от 200,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в морални
болки и страдания от обида и унижение, които ответницата му причинила на
04.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на увреждането 04.04.2021г.
до окончателно изплащане на сумата, като за разликата до предявения размер
от 5000,00 лв. ОТХВЪРЛИЛ иска като неоснователен и недоказан.
Осъдил М. Й. Н. от с.***, Община гр.Д.Д., ЕГН ********** да заплати
на Л.Х.И. от с.***, Община гр.Д.Д., ЕГН **********, направените деловодни
разноски в размер на сумата от 648,15 лева.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от М. Й.
Н. – ищец по делото пред ПлРС. В жалбата се правят оплаквания, че в
отхвърлителната Част постановеното решение е неправилно и
1
незаконосъобразно, поставено при нарушение на материалният закон,
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при
необоснованост – съдът не е преценил, а имал задължението да стори това,
всички релевантни факти, имащи значение и тежест при определяне на
размера на обезщетението. Излага съображения, че не е налице нисък
интензитет на претърпените болки и страдания, като съдът не е съобразил и
свидетелските показания на св. Ц.С. в насока, че думите на Л.И. са чути и от
други хора, които са ги разпространявали и от това също е изпитал унижение,
което до онзи момент не е търпял. Жалбоподателят твърди, че съдът грешно е
направил извод, че липсват доказателства за влошеното му здравословно
състояние, доколкото свидетеля Б. Н. е посочил в своите показания пред
същия съд, че жалбоподателят е променил своето поведение в отрицателна
насока. Претендира, че са му причинени трайни поражения върху
физическата, психическата цялост и здравето, като излага съображения, че е
доказал причинените му неимуществени вреди с показанията на свидетелите
св. С. и св. Н..
Моли съда да отмени решението на ПлРС в обжалваната Част и да
постанови друг съдебен акт, с който да бъде уважен предявеният иск в
пълният му размер.
Въззиваемата Л.Х.И. от с.***, Община гр.Д.Д., ЕГН **********,
представляване от адв.В. К. от ЛАК изразява становище, подавайки в
законоустановеният срок отговор на въззивната жалба и насрещна жалба, в
които изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна и моли
съда да постанови решение, с което да отмени процесното решение на
Плевенски районен съд и да постанови друго, с което да отхвърли иска
изцяло като неоснователен и недоказан.
С отговора на въззивната жалба се навеждат доводи, че
първоинстанционният съд е приел правилно, че се касае за нисък интензитет
на болка и страдание, като в своя защита оспорва и самият факт да има
причинени болки и страдания. Твърди се, че събраните гласни доказателства
от сина на насрещната страна са правилно преценени от страна на
заинтересованост от изхода на делото, т.к. същото лице е в родствена връзка
на първо място, както и поради това, че необходимостта от приемане на
медикаменти, както и техният прием в конкретния случай , не е установена с
2
медицински документ – рецепта или още по-малко с преглед от лекар.
Относно правилносттта на процесното решение – въззиваемата страна
чрез процесуалният си представител е депозирала насрещна жалба, в която
сочи следните факти и обстоятелства. На първо място твърди, че по делото е
неустановено по безспорен начин неправомерното поведение на ответницата.
На второ място – събраните по делото доказателства са разнопосочни, като
навежда доводи, че в случай на противоречие на показанията съдът трябва да
прецени доколко показанията са подкрепени от приложените по делото
доказателства. На трето място се посочва, че съда е следвало да се съобрази с
разпоредбата на чл.172 ГПК при разпита на свидетелите за възможна тяхна
заинтересованост от изхода на делото, а същото не е сторено при разпита на
св. Б. Н. – син на ищеца по първоинстанционното производство.
Моли съда да отмени решението на ПлРС и да постанови друг съдебен
акт, с който да бъде отхвърлен предявеният иск изцяло като неоснователен и
недоказан.
М. Й. Н. чрез адв.Г. Г. от ПлАК не е подал Отговор на насрещната
въззивна жалба, но в писмено становище преди съдебното заседание иска
съдът да отхвърли насрещната ВЖ на Л.Х. И. като неоснователна. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния й представител.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателите, прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено
следното:
Жалбите са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустими са, но са
неоснователни.
Безспорно по делото е, че ответницата Л.Х.И. е била член на СИК в
избирателна секция № 17 в с.***, Община гр.Д.Д..
Предвид твърденията по ИМ, отговора на исковата молба, въззивната
жалба, Отговора на въззивната жалба, както и насрещната въззивна жалба,
спорни по делото са въпросите доказани ли са от ищеца елементите на
сложния фактически състав на непозволеното увреждане в тяхната
кумулативност, а именно деяние, вреда, противоправност на деянието,
3
причинна връзка между деянието и вредата, и вина, оборимата презумпция за
която, предвидена от Закона е в тежест на извършителя да я обори. Спорно е
също така дължи ли ответницата на ищеца исковата сума и до какъв размер?
За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази
писмените и гласни доказателства, представени пред ПлРС и настоящата
инстанция.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо и при тези данни на
изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните
оплаквания по въззивната жалба.
Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане,
вината се предполага до доказване на противното.
Според чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост.
За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че
противоправността на поведението на ответницата в деня на изборите
/04.04.2021г./ произтича от изречени от нея думи - ответницата се е намирала
в избирателна комисия, на която е член и в присъствие на други лица, заявила
по отношения на ищеца, че е боклук и не му стигат милионите, а излизайки от
секцията след обяд срещнала ищеца и в присъствие на свидетеля П.П. го
нарекла с обидна дума. Приел също така, че преценката дали е осъществено
деяние, покриващо признаците на обида и клевета, е обусловено от
границите, въведени с разпоредбата на чл.39 от Конституцията на Република
България, съгласно която всеки има право да изразява мнение и да го
разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или
по друг начин, като това право не може да се използва за накърняване на
правата и доброто име на другиго – прокламираната свобода на словото.
Счел, че в случая поведението на ответницата прекрачва границите на
посоченото конституционно закрепено субективно право и че когато то
накърнява чужди права, при упражняване на правото на изразяване на
4
мнение, това поведение осъществява признаците на гражданския деликт.
Същевременно разпоредбата на чл.10 т.1 от КЗПЧОС прокламира свободата
на изразяване на мнения, включително разпространяване на информация и
идеи, без намесата на държавните власти. Пределите на тази свобода се
определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и
достойнството на гражданите, а правото на свободно разпространение на
информация не може да служи за нанасяне на обиди и клевети.
За да се установи дали поведението на ответницата е противоправно,
съдът е изследвал дали е налице баланс между посочените две основни права
- на защита на доброто име и на свободно изразяване на мнение. В случая
ответницата е изразила личното си мнение, което е нейно право, но с
изказаното мнение, че ищецът е боклук и простак, съдът приема, че тя е
накърнила неговото достойнство.
Изразените оценки не следва да се проверяват дали са истина, тъй като
те не представляват факти от действителността, а изразяват отношение и
мнение към определен човек. Безспорно е, че ответницата е заявила негативна
оценка по отношение личността на ищеца и той е във връзка с поведението
му, а не по отношение на определен факт. Но с изразяването на мнението си,
съдът е приел, че ответницата е целяла умишлено да го обиди. В случая
противоправността на поведението на ответницата се установява от нейната
цел на изказването й - да засегне достойнството му.
По отношение наличието на причинно следствена връзка между
деянието и настъпили вреди за ищеца, по искане на същия, съдът е изслушал
като свидетел Б. Н., негов син. Свидетелят е заявил, че след случилото се,
баща му се прибрал в къщи и разказал, че ответницата го обиждала, че е
боклук и че не му стигат милионите. Състоянието му наложило консултация с
лекар, тъй като страдал и от заболявания, както и това, че в продължение на
две – три седмици говорил за случилото се и се ядосвал. В продължение на
седмица - две бил нервен и сприхав, след което се успокоил.
При определянето на размера на обезщетението, съдът е отчел
установените по делото факти в конкретния случай, както и сравнително
ниският интензитет на претърпените болки и страдания, изразяващи се в
нервност, сприхавост, емоционален дискомфорт. Самото възприемане от
страна на ищеца на казаното от ответницата само по себе си е достатъчно, за
5
да се почувства ищецът засегнат и обиден, което му причинява
неимуществени вреди. Предвид установените морални вреди, претърпени от
ищеца, изразяващи се в обида и унижение поради изразеното негативно
мнение от страна на ответницата съдът правилно е взел решение, че същата
следва да заплати обезщетение в размер на 200 лева.
Тези мотиви се споделят от настоящата инстанция и към същите
препраща въззивния съд при обосноваване на своето решение при условията
на чл.272 ГПК.
По жалбата на М. Й. Н.:
Оплакването, че определеното обезщетение е занижено при
преценяване на конкретното своеобразие на доказаната клевета – изречените
от ответницата думи в избирателната секция – Този боклук, не му стигнаха
милионите – е неоснователно. Разгласено е едно позорно обстоятелство за
личността на ищеца, от което същият е претърпял неимуществени вреди,
установени от показанията на св.Б. Н., които обаче не са с интензитет на
болки и страдания, както от средна телесна повреда, за които случаи пак
според конкретните специфики би било адекватно обезщетение от 5 000лв.
Обидата, която се твърди с ИМ, не е доказана – пред сградата, където се е
намирала избирателната секция ответницата не е изричала в присъствието на
ищеца думите „мръсник“ и че е алчен – видно от показанията на св.П.В.П. –
единственият от всички шест свидетели, който е присъствал на улицата,
когато ответницата е била до колата на св.К.В.Й., не може да установи
категорично какви думи е изрекла Л.Х.И. в присъствието на ищеца – не
помни точно думите, но било нещо обидно – простак, глупак или нещо…
По жалбата на Л.Х.И.:
Оплакването, че не е установено противоправно поведение от нейна
страна спрямо личността на ищеца, а още по-малко твърдените болки и
страдания като неимуществени вреди, е неоснователно. Видно от показанията
на св.Ц.Т. С., присъствала в помещението на избирателната секция № 17 в
с.*** на 04.04.2021г., установено е изявление от страна на ответницата, което
е в смисъла на обстоятелствата по ИМ, а от показанията на св.Б. Н. се
установяват притесненията на ищеца по повод тези твърдения на ответницата.
Както и да се преценява чл.172 ГПК и показанията на свидетелите в
6
светлината на тази разпоредба, не може да се приеме, че същите не отговарят
на действителността независимо от близостта, която е установена между св.Б.
Н. и ищеца. Всяка от страните е осигурила по трима свидетели, чиито
показания са дадени в едно съдебно заседание – съвместно, и са житейски
достоверни, кореспондират помежду и с всички обстоятелства по делото.
При тези данни ПлРС правилно е приел, че изявленията на ответницата
в деня на изборите /04.04.2021г./, когато тя се е намирала в избирателна
комисия, на която е член и в присъствие на други лица, заявила по отношения
на ищеца, че е боклук и не му стигат милионите, доказани и със свидетелски
показания, вредят на доброто име на ищеца и са проява на недобросъвестност,
използваната свобода на словото е имала за цел да навреди върху доброто
име на ищеца.
Поради гореизложените съображения е налице основание да бъде
ангажирана отговорност на Л.Х.И. за причинени на ищеца по
първоинстанционното производство неимуществени вреди и предявеният
осъдителен иск по чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на
сумата от 5 000 лв. правилно е уважен за сумата от 200лв., а в частта за
разликата от 200,00 лева до 5 000,00 лева. е отхвърлен.
При определянето на размера на обезщетението, съдът правилно е отчел
установените по делото факти, както и сравнително ниският интензитет на
претърпените болки и страдания, изразяващи се в нервност, сприхавост,
емоционален дискомфорт за период от около две седмици.
Като е достигнал до същите правни изводи Плевенският районен съд е
постановил едно законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
По разноските:
И двете страни претендират разноски за настоящата инстанция, като от
страна на представителя на ищеца е направено възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ответницата.
И двете жалби са неоснователни, но и на двете страни се дължат
разноски поради това, че успешно са се защитили по жалбата на своята
насрещна страна.
Възражението за прекомерност е основателно – платено е адвокатско
възнаграждение от 696лв., а се дължи такова за успешната защита по ВЖ за
7
вземане от 4 800лв. Изчислено по правилата на чл.7 ал.2, т.2 от НМРАВ
същото възлиза на 566лв., а не на 696лв. както твърди адв.К.. Към тези
разноски следва да се добави и д.т. в размер на 25лв.
Ищецът от своя страна е направил такива за 396лв., от които 96лв. д.т.,
и 300лв. адвокатско възнаграждение. Успешно се е защитил за вземане от
200лв. против насрещната ВЖ.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата разноски по
компенсация в размер на 551,52лв. на осн. чл.78 ал.3 вр. ал.1 ГПК.
Предвид разпоредбата на чл.280 ал.3, т.1, предл.1 ГПК настоящото
решение няма да подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното и на основание чл.271 ГПК предл.1 във вр. с чл.272
ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1035 от 28.09.2021г. на Плевенския
районен съд, постановено по гр.д. № 3006/2021г. по описа на ПлРС, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.3 ГПК М. Й. Н. от с.***, Община гр.Д.Д.,
ЕГН ********** да заплати на Л.Х.И. от с.***, Община гр.Д.Д., ЕГН
********** направените деловодни разноски в размер на в размер на
551,52лв. по компенсация.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8