Р Е Ш Е Н И Е
№
17.05.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на деветнадесети април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№4416/2018г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Делба ІІ-ра фаза.
С решение №1953/12.12.2018г., постановено
по гр.д.№4416/2018г. по описа на ПлРС, съдът допуснал на основание чл.34 от ЗС,
извършването съдебна делба между Л.П., ЕГН **********, Д.Н.П., ЕГН ********** и
К.Н.П., ЕГН **********, по отношение на следните недвижими имоти: 1. 77,5 кв.м. от УПИ , находящ се в , целия с площ от 650 кв.м., при
граници и съседи: мер 1015, заедно с построения в него ***, с югозападно
изложение, разположен на първи и
втори етаж, в триетажна жилищна сграда, състоящ се от кухня, дневна, кабинет,
баня- клозет, антре на първия етаж, вътрешно стълбище, свързващо първия и
втория етаж и спалня на втория етаж, със ЗП от
С протоколно
определение от същата дата, в проведеното първо по делото съдебно заседание,
след влизане в сила на решението по допускане на делбата, съдът е приел за
съвместно разглеждане, заявената от страна на ищците възлагателна претенция, с
правно основание чл. 346, ал.2 от ГПК, за възлагане, в общ дял, на процесия
имот- апартамент.
С
протоколно определение от 18.03.2019г.,
за съвместно разглеждане са приети претенциите по сметки, предявени по реда на
чл.346 от ГПК, от страна на ищците Л.П. и Д.П., против отв. К.П., с правно
основание чл. 61, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 6840лв., съставляваща припадащата
се част от извършени подобрения в
процесните имоти, за периода 2014-2015г.
С
нарочно определение, съдът е указал на ищците, подлежащите на доказване факти,
по направените от тях искания.
Съдът,
като обсъди доводите на страните, на основание закона и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
По направеното искане по чл. 349,
ал.2 от ГПК.
По делото е изслушано и прието заключение по
изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесния недвижим
имот- апартамент, е реално неподеляем. ВЛ е посочило, че процесното жилище,
след извършени преустройства, е добило характер на мезонет, с площ от 101,01
кв.м. ВЛ е посочило, че пазарната стойност на този имот е 82 070лв. и
същият може да бъде обособен в самостоятелен дял, ведно с прилежащото му
таванско помещение от 22 кв.м. и 54,50 кв.м. ид.ч. от ***, с площ от 665 кв.м.
ВЛ е посочило, че вторият имот, предмет на делбата- гараж, е с пазарна оценка
от 16 250 лв. и може да бъде обособен в самостоятелен реален дял. ВЛ е
посочило, че общата стойност на процесните делбени имоти е сумата от
98 320лв., а стойността на един дял- 32 773лв.
По делото като свидетел е
разпитана ***, която посочва, че познава ищците- Л.П. и Д.П., с които е съседка
в кооперацията, за които заявява, че живеят в имота още приживе на майката на
насл. ***.. Посочва, че К.П. не живее в имота. Посочва също, че по това време
са започнали да правят ремонт на жилището.
По делото са представени и приети
декларации, подписани от ищците, в които декларират, че не притежават други
имоти, освен съответната ид. част от процесните.
Съобразно нормата на
чл.349, ал.2 от ГПК, когато неподеляемият имот е жилище, всеки от
съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава
друго жилище, съдът, по негово искане, може да го постави в негов дял, като
уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. Нормата
визира редица предпоставки, които следва да са налице в кумулативна даденост,
което да обоснове основателност на искането за възлагане. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства, обсъдени по- горе, съдът намира, че претенцията на ищците Л.П. и Д.П., за
възлагане на имота в общ дял е основателна, като същият следва да бъде поставен
в техен дял, като делът на ответницата К.П., следва да бъде уравнен с имоти и с
пари-арг. чл.349, ал.2 от ГПК. Съдът намира, че в случая, делът на отв. К. П.,
следва да бъде уравнен, като в неин дял бъде поставен вторият делбен имот-
гараж, на стойност 16 250 лв., като разликата до пълната стойност на дела
й- сумата от 32 773лв., следва да бъде уравнен и с пари- 16 523лв. Ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата сумата от 16 523лв., ведно
със законната лихва, в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящето решение,
като в противен случая, на основание чл. 349, ал.6 от ГПК, решението за
възлагане се обезсилва по право и процесните имоти- апартамент и гараж ще бъдат
изнесени на публична продан. Налице е отлагателно условие- по силата на самият
закон, за придобиване правото на собственост върху процесния имот-апартамент, а
именно- считано от заплащането на паричното уравнение, ведно със законната
лихва. Съдът намира, че делбата, извършена по посоченият способ- възлагане по
реда на чл. 349, ал.2 от ГПК, чрез уравнение на дела на другия съделител с имот
и с пари- каквато възможност Законът изрично предвижда, е в интерес на всички
съделители и следва общия му дух- всеки
от съделители да получи дял в натура, съответстващ на правата му.
По претенцията по сметки, с правно
основание чл.346 от ГПК, вр чл. 61, ал.2 от ЗЗД.
Както бе посочено по- горе, по делото е приета за съвместно разглеждане направена от страна на ищците Л.П. и Д.П., претенция по сметки, спрямо ответника К.П., за заплащане на увеличената, в резултат на извършени подобрения в процесните имоти, от тяхна страна, през 2014-2015г.. Твърдените, като извършени, подобрения от ищците, са описани в табличен вид. С протоколно определение от 19.04.2019г, е прието изменение на претенцията, по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК, чрез нейното намаляване, за сумата от 6365лв.
По делото е прието заключение по СТЕ, от което се установява, че увеличената стойност на процесния апартамент, в резултат на извършените подобрения- описани в табличен вид, съответстващ на заявеното от ищците, е в размер на 16 414лв., а на процесния гараж- 2681,25лв. ВЛ е дало стойност и на извършените СМР- общо- в размер на 19 267,78лв. в т.ч- 789,57лв.- труд и 11 387,21лв.- материали.
По делото, от страна на ответника няма депозирано становище, във връзка с претенцията по сметки, както и доказателства за плащане на претендираната сума. В случая, съдът намира, с оглед на фактическите твърдения на ищците, че са приложими правилата на водене на чужда работа без пълномощие, в случаите, при които работата е била предприета и в собствен интерес- чл. 61, ал.2 от ЗЗД, поради което ответникът отговаря до размера на обогатяването- или увеличената стойност. С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира за установен факта на извършване на посочените подобрения, както и размер на претенцията, поради което същата се явява основателна и следва да бъде уважена и ответникът по претенцията бъде осъдена да заплати на ищците сумата от 6365лв.
Следва всяко от страните да бъде
осъдена да заплати държавна такса по сметка на ПлРС, в размер на 4% от
стойността на дела им, или сумата от 1310,92лв.,
за всеки.
Следва, на основание
чл.355 от ГПК, ответникът К. П. да бъде осъдена да заплати на ищците сумата от 266,67лв-
депозити за ВЛ по изслушаните експертизи. Адвокатско възнаграждение не следва
да бъде присъждано, като разноските за адвокат, остават за страните така, както
са направени- арг. чл.355 ГПК.
Следва отв. К. П. да бъде осъдена да заплати
дължимата държавна такса върху претенцията
по чл. 346 от ГПК, в размер на 254,60лв. по сметка на ПлРС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ, на основание чл.349, ал.2 от ГПК, В ОБЩ ДЯЛ НА
Л.П., ЕГН **********
и Д.Н.П., ЕГН **********, и двамата от , следния недвижим имот: 77,5 кв.м. от УПИ , находящ се в ,
целия с площ от 650 кв.м., при граници и съседи: мер 1015, заедно с построения в него ***, с югозападно изложение, разположен на първи и втори етаж, в
триетажна жилищна сграда, състоящ се от кухня, дневна, кабинет, баня- клозет,
антре на първия етаж, вътрешно стълбище, свързващо първия и втория етаж и
спалня на втория етаж, със ЗП от
ОСЪЖДА, на основание чл. 346 от ГПК, вр.чл. 61, ал.2 от ЗЗД, К.Н.П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА Л.П., ЕГН ********** и Д.Н.П.,
ЕГН **********, и двамата от , общо, сумата от
6365лв.- съставляваща увеличената стойност на процесните имоти- с идентификатор ***,
и с идентификатор ***.1.10., в
резултат на извършени подобрения, през периода 2014-2015г.
ОСЪЖДА, на основание чл.355 от ГПК, К.Н.П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Л.П., ЕГН ********** и Д.Н.П.,
ЕГН **********, сумата от 266,67лв.- разноски по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.355 от ГПК, Л.П., ЕГН ********** и Д.Н.П., ЕГН **********, К.Н.П.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на
ПлРС, сумата от 1310,92лв.-
за всеки,
съставляваща държавна такса върху дела му, както и сумата от 5лв.- за всеки- в случай на служебно издаване
на ИЛ. ,
ОСЪЖДА К.Н.П.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ПлРС, сумата от 254,60лв.- съставляваща държавна такса върху претенцията
по сметки, както и сумата от 5лв.- за всеки- в случай на служебно издаване
на ИЛ.
Решението
може да бъде обжалвано пред ПлОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: