Р Е Ш Е Н И Е
№ 1033
Гр. Велико
Търново, 25.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор
Данаилов
При участието на секретаря Анита Бижева и в присъствието на
прокурора……………, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1308 по описа за
Трудов спор. Исковете са с правно основание чл. 128 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата С.Т.А. чрез пълномощника си
адвокат Н.М., твърди в исковата си молба, че е работила като салонен управител
в ответното дружество до 13.02.2019г., когато договорът й бил прекратен.
Твърди, че ответникът не бил изпълнил задължението си да заплати уговореното
трудово възнаграждение от 750 лв. месечно за извършената от нея работа. Твърди,
че за периода 12.2018 - 13.02.2019г. не са й изплатени трудови възнаграждения в
общ размер 1800 лв. Моли съда да постанови решение, осъждащо ответника да му
заплати сумата 1800 лв. – дължимо трудово възнаграждение за периода
01.12.2018-13.02.2019г., както и
законната лихва върху тях от настъпването на забавата до окончателното им
изплащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът “ИНТЕРХОТЕЛИ ВЕЛИКО ТЪРНОВО” ЕООД гр.Ловеч,
чрез упълномощения си процесуален представител, оспорва иска, като твърди, че не
дължи сумата в претендирания от ищеца размер. Моли съда да отхвърли исковете за
трудово възнаграждение за сумата над 588.97 лв. до 750 лв. за месеците декември
2018г. и януари 2019г. Моли да бъдат отхвърлени и акцесорните претнции за
забава, надвишаващи лихвата върху главницата 588,97лв., до претендирания размер
от 750 лв.
Съдът след като обсъди становището на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност съгласно изискванията на ГПК, приема за установено от фактическа страна следното и достига до следните правни изводи:
Страните не спорят съществувалото помежду им трудово
правоотношение и задължените на ответника да заплаща брутно трудово
възнаграждение от 750 лв. месечно. Безспорно се установи, че след прекратяване
на трудовото правоотношение на 13.02.2019г. ответникът е останал задължен за
дължимото трудово възнаграждение за периода декември 2018г. – 13.02.2019г. в
общ размер на 1800 лв. Страните не спорят за размера на дължимото и неизплатено
трудово възнаграждение за месец февруари 2019г. в размер на 300 лв., ведно с
мораторната лихва към него считано от 30.03.2019г.
По сега действащата нормативна уредба,
за работодателя - ответник съществува задължение да начислява и изплаща
осигуровки и данък общ доход върху трудовото възнаграждение на
работника/служителя - ищец. След като изпълни тези си задължения, той дължи
изплащане на остатъка(т. нар. нетно трудово възнаграждение) на
работника/служителя. В конкретния случай, видно и от представените
разчетно-платежни ведомости, трудовото възнаграждение, което
работника/служителя - ищец може да претендира е в размер на 588,97 лв. Сумата
над 588,97 лв. до пълния размер на брутното трудово възнаграждение от 750 лв.
се дължи на НАП, поради което претенцията на ищеца в тази му част е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение претендираната от ищеца
лихва за забава. Задължението за месец декември 2018г. е следвало да се изпълни
до 30.01.2019г. Основата, от която следва да се изчисли лихвата за забава е
588.97 лв. От събраните по делото доказателства не бяха установени факти, които
да са погасили това задължение. Следователно, считано от 30.01.2019г. ответникът
е в забава, поради което дължи обезщетение по смисъла на чл.86 ЗЗД. Аналогично
стоят обстоятелствата и със задължението за януари 2019г., което е следвало да
бъде изпълнено до 28.02.2019г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 295.20
лв., съразмерно с уважения иск.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска, които са в размер на 18 лв.
На основание чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК вр. чл.
359 КТ, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ВТРС
дължимите държавни такси за разглеждане на исковете, от заплащането на които ищеца е освободен – 59.12 лв. за иска за неизплатеното трудово възнаграждение, 50 лв. за иска за
законна лихва, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 242 от ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъденото възнаграждение.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “ИНТЕРХОТЕЛИ ВЕЛИКО ТЪРНОВО” ЕООД с ЕИК ********* гр.Ловеч пл. „Г.М.Димитров“, комплекс Космос, етаж 2, да заплати на С.Т.А. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Н.М., сумата от 1477, 94 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и седем лева и деветдесет и четири лева/ – представляваща сбор от неизплатените нетни трудови възнаграждения за периода 01.12.2018 – 13.02.2019г, в едно със законната лихва за забава за периода от 07.05.2019 г. до окончателното й изплащане, както и законна лихва до подаване на исковата молба – 07.05.2019г.,както следва:
- сумата 16.03 лв. /шестнадесет лева и три стотинки/ върху задължението от месец декември 2018г. в размер на 588,97 лв. считано от 30.01.2019г. до подаване на исковата молба;
- сумата 11.29 лв. /единадесет лева и двадесет и девет стотинки/ за задължението от месец януари 2019г. в размер на 588,97 лв. считано от 28.02.2019г. до подаване на исковата молба;
- сумата 3.25 лв. /три лева и двадесет и пет стотинки/ за задължението за месец февруари 2019г. в размер на 300 лв. считано от 30.03.2019г. до подаване на исковата молба.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.128 от КТ, предявен от С.Т.А. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Н.М.,*** ЕООД с ЕИК ********* гр.Ловеч пл. „Г.М.Димитров“, комплекст Космос, етаж 2, за заплащане на трудово възнаграждение за периода 12.2018-01.2019г., за разликата от 1477.94 лв. до пълния предявен размер от 1800 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 от ЗЗД, предявен от С.Т.А. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Н.М.,*** ЕООД с ЕИК ********* гр.Ловеч пл. „Г.М.Димитров“, комплекст Космос, етаж 2, за заплащане на законна лихва върху неизплатено трудово възнаграждение за периода 12.2018-01.2019г., за разликата от 30.57 лв. до пълния предявен размер от 38.05 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА “ИНТЕРХОТЕЛИ ВЕЛИКО ТЪРНОВО” ЕООД с ЕИК ********* гр.Ловеч пл. „Г.М.Димитров“, комплекс Космос, етаж 2, да заплати на С.Т.А. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Н.М., сумата от 295.20 лв. /двеста деветдесет и пет лева и двадесет стотинки/ разноски по делото.
ОСЪЖДА С.Т.А. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Н.М. да заплати на “ИНТЕРХОТЕЛИ ВЕЛИКО ТЪРНОВО” ЕООД с ЕИК ********* гр.Ловеч пл. „Г.М.Димитров“, комплекс Космос, етаж 2, сумата от 18 лв. /осемнадесет лева/ разноски по делото.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъденото възнаграждение.
ОСЪЖДА “ИНТЕРХОТЕЛИ ВЕЛИКО ТЪРНОВО” ЕООД с ЕИК ********* гр.Ловеч пл. „Г.М.Димитров“, комплекст Космос, етаж 2, да заплати по сметка на Великотърновския районен съд, сумата от 59.12 лв. /петдесет и девет лева и дванадесет стотинки/ - представляваща държавна такса върху уважения иск по чл.128 от КТ, сумата 50 лв. /петдесет лева/ държавна такса върху иска за законна лихва, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: