НОХД № 1567/2016 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимия Г.И.Т., с ЕГН- **********,***
за престъпление по чл.343 ал.3
предл.2-ро, б. „а”, предл.2-ро, във вр. с чл.343 ал.1 б.„б“, предл. 2-ро, във
вр. с чл.342 ал.1 от НК, във вр. с чл.56 и чл.58 т.2 от ЗДвП, а именно за това,
че на 22.11.2015 г. на Автомагистрала „Тракия“ км.90+160, при управление на
МПС- товарен автомобил „Х. ***“ с рег.№ ***, е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: чл.56 от ЗДвП: „Водач, който навлиза на автомагистрала или
скоростен път, е длъжен да пропусне движещите се по тях пътни превозни
средства, а който иска да напусне автомагистралата или скоростния път, трябва
своевременно да заеме място в съответната пътна лента за излизане от тях”; и
чл.58 т.2 от ЗДвП: „При движение по автомагистрала на водача е забранено да
завива в обратна посока …., да навлиза в разделителната ивица или да я пресича,
включително и на местата, където тя е прекъсната“ и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на повече от едно лице- на две лица:
1/ На Л.А.С. *** е
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 2-ра и 3-та
метакарпални /дланни/ кости на дясна длан, наложило оперативно лечение и имобилизация,
причинило на пострадалата трайно затрудняване на движенията на десния горен
крайник за около 1.5 месеца от датата на травмата по смисъла на чл.129 от НК;
2/ На С.Н.Ц. *** е причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на левите V, VI, VII ребра, причинило
на пострадалата трайно затрудняване движенията на снагата за около 1,5-2 месеца
от датата на травмата по смисъла на чл.129 от НК и средна телесна повреда,
изразяваща се във възникнал предимно левостранен хемоторакс, причинил на
пострадалата разстройство на здравето, временно опасно за живота за около
десетина дни от датата на травмата по смисъла на чл.129 от НК.
Подсъдимият Т. се явява лично и с упълномощения си защитник в съдебно
заседание, не се признава за виновен, дава обяснения и иска съдът да го
оправдае. Защитникът му ангажира доказателства в съдебно заседание и също
пледира за оправдаване на подсъдимия, като излага съображения за това, но и
алтернативно предлага при признаването му за виновен да определи наказанието
при превес на смекчаващите вината обстоятелства и да не бъде изтърпявано
ефективно.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от събраните
доказателствени материали може да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Пледира съдът да
признае подсъдимия за виновен, като определи наказанието при отчитане на
смекчаващите и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
С протоколно определение на съда пострадалата
С.Н.Ц. беше конституирана като частен обвинител в процеса против подсъдимия. В
първото съдебно заседание частният обвинител се явява лично и с упълномощения
си повереник, като поддържа обвинението против подсъдимия. В следващите съдебни
заседания е представляван от повереника си, който ангажира доказателства и
изразява аргументирани становища. В последното съдебно заседание по делото,
редовно призовани частният обвинител и повереникът му не се явяват и не
депозират становище относно вината и осъждането на подсъдимия.
Районният съд, като обсъди и
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за
установено следното:
Подсъдимият Г.Т. е правоспособен водач на МПС, притежавайки СУМПС №
*********/01.12.2010 г., с придобити категории „С”, „В”, „АМ”, „ТКТ” и „М”,
като до момента е наказван по административен ред за извършени нарушения на
ЗДвП с две НП и един фиш.
В края на м. ноември 2015 г. подс. Т. бил с колеги на семинар в с. В., обл.
Пазарджик. След приключване на семинара, на 22.11.2015 г., сутринта тръгнали да
се прибират за гр. ***. Към 10,00 ч. подс. Т. потеглил от с. В. с личния си
товарен автомобил „Х. ***“ с ДК№ ***. С
него пътували св. Г.С. и св. К.И., като първата била на предната седалка до
водача на автомобила, а втората- на задната седалка. Пътят им минал през гр.
Пазарджик, като на излизане от града се ориентирали към АМ „Тракия” с идеята да
се включат в АМ от отбивката за гр. Пловдив и да продължат по нея към гр. ***. Когато
подс. Т. наближил надлеза за пристрояване към АМ „Тракия“, разположен в района
на км 90+160, той установил, че отбивката, водеща към магистралата в посока гр.
Пловдив е сигнализирана с пътен знак забраняващ влизането поради извършването
на ремонтни дейности.
По това време, в изпълнение на Заповед № РД-11-1394/18.11.2015
г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ и във връзка с предприети строително
ремонтни работи по проект „Превантивен ремонт и възстановяване на
технико-икономическите характеристики на участък от км 60+000 до км 90+200 на
АМ „Тракия“, в участъка от км 89+480 до км 91+576- дясно платно на магистралата,
била извършена временна реорганизация на движението на МПС в съответствие със
съгласуван проект за ВОБД. Според проекта дясното платно на АМ „Тракия”, в
посочените участъци, където се извършвал ремонта, било затво*** напълно и движението,
което се извършвало посока София-Пловдив, било прехвърлено в платното за
насрещно движение (лявото платно посока Пловдив-София), в лентата за интензивно
движение.
Независимо от поставените допълнителни информационни
табели „Ж3“ за използване на алтернативни маршрути по трасетата на магистралата,
подс. Т. решил да навлезе в АМ по платното за движение за гр. София и да търси
начин да се включи в движението по посока за гр. ***. В изпълнение на решението
си той минал по надлеза („детелината”) на магистралата и след като слязъл от
него, навлязъл в най-северната лента на платното („ускорителна” за зоната на
надлеза и „аварийна” извън тази зона). В автомобила подсъдимият коментирал със
свидетелките С. и И. своето намерение. Подс. Т. спрял автомобила, за да се
подготви за навлизане в лентата за гр. София. Без да се убеди категорично, че в
двете посоки в опасна близост няма други превозни средства, които да изчака,
подс. Т. потеглил и навлязъл в лентата за движение посока гр. София, достигайки
скорост от порядъка на 7-8 км/час. Същеврменно по същата лента (за гр. София)
се движел лек автомобил „***“ с ДК№ ***, управляван от св. И.С.. В автомобила
пътували съпругата му, св. Л.С., която седяла на предната дясна седалка, и
тяхната семейна приятелка, св. С.Ц., която била на задната седалка, зад С..
Всички те били с поставени предпазни колани. Автомобилът управляван от св. С.
се движел със скорост около 60 км/час. С. видял спрелия в ускорителната лента
автомобил „Х. ***“. Когато автомибилът на св. С. „***” приближил на около 40
метра л.а. „Х. ***“, подс. Т. предприел маневра навлизане почти
перпендикулярно, под ъгъл 80 градуса, в платното за движение за гр. София, за
да извърши маневра „обратен завой” и навлизане в лентата за движение посока
София- Пловдив. По този начин подсъдимият потеглил наляво по траектория,
пресичаща полосата на движение на лекия автомобил „***“, нарушавайки задължението
си да пропусне движещия се по същата лента управляван от св. С. автомобил. Продължавайки
да извръшва маневрата „обратен завой“, без да заеме своевременно място в
съответната пътна лента за излизане, подс. Т. позиционирал л.а. „Х. ***“ почти
перпендикулярно на посоката на движение на автомобила „***“. Св. С. възприел развиваща
се пътна ситуация като опасна и веднага предприел аварийно спиране, съчетано с леко
отклонение наляво. Разстоянието обаче било недостатъчно и преди да успее да
спре, л.а. „***” се блъснал в спрелия пред него „Х. ***“. Ударът между двата
автомобила настъпил при км 90+160 на АМ „Тракия“, като спрямо л.а. „***“ бил
челен, като деформациите били предимно в предната част на автомобила и предимно
в дясна му половина. По автомобила „Х. ***“ също настъпили повреди и
деформации, които били предимно в предната лява страна- от средата на предна
лява врата и по предния ляв калник до оста на колелото. След удара, подс. Т. и
св. С. излезли от автомобилите, като последният попитал подсъдимия „какво е
направил”, при което Т. само вигнал ръце и се поинтересувал дали имало
пострадали, като надникнал през предното дясно страично стъкло на л.а. „***”.
След като се убедил, че всички са живи, преместил автомобила си в страни в
аварийната лента с обяснението да не пречи на движението. Подс. Т. предложил и
на св. С. да премести и неговия автомобил, но той отказал, заявявайки, че ще
изчака органите на КАТ.
На местопроизшествието пристигнал полицейски екип на
Сектор „ПП” при ОД на МВР- Пазарджик, в чиито състав били свидетелите К.В. и Г.И.,
който запазил местопроизшествието до пристигането на ДОГ, която да извърши
неотложните процесуално-следствени действия. Същеврменно на двамата водачи на
двата автомобила, участвали в ПТП- подс. Т. и св. С., били извършени проби с
техническо средство за употреба на алкохол, които дали отрицателен резултат.
Пристигнал и медицински екип на ЦСМП- Пазарджик. В
резултат на настъпилото автопроизшествие св. Ц. и св. С. получили травматични
увреждания, поради което и двете били откарани в Спешното отделение на МБАЛ- Пазарджик,
където били прегледани, изследвани и диагностицирани. Св. Ц. се свързала с
дъщеря си и поискала да я откара в болница в гр. София, където да бъде
лекувана, като не пожелала да остане на лечение в МБАЛ- Пазарджик. Същия ден тя
постъпила в „Клиника по ортопедия и травматология“ при УМБАЛ „Света Анна“ АД в
гр. София за оперативно лечение. Там се установило, че вследствие на ПТП св. Ц.
е получила разкъсноконтузна рана на дясната подбедрица, счупване на V, VI, VII
леви ребра, ПХО, ревизия, ексцизия, шев, открита рана на други части на
подбедрицата. Впоследствие състоянието й се влошило и усложнило, в резултат на възникнал
малък хемоторакс вляво, от страна на травмата на гръдния кош, който прераснал в
двустранен излив- 200 мл вдясно и 350-400 мл вляво. В болничното заведение св. Ц.
останала до 02.12.2015 г., след което била изписана за домашно лечение.
В резултат на ПТП св. С. получила множество травми- счупвания
на метакарпални кости, закрито; фрактура /счупване/ на 2-ра и 3-та метакарпални
/дланни/ кости на дясна длан, поради което била приета за оперативно лечение в
„ОТО“ при МБАЛ- Пазарджик. Още същия ден била оперирана, като било извършено
открито наместване с вътрешна фиксация, карпални и метакарпални кости, 2
Киршнерови игли. На 24.11.2015 г. св. С. била изписана за домашно лечение.
На местопроизшествието пристигнал и екип на ДОГ при
РУ-Пазарджик, който извършил оглед на местопроизшествието, за което бил
съставен съответния протокол, фотоалбум и скица към него.
С извършения
оглед на местопроизшествие било отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно от заключението на назначената по време на разследването
Съдебномедицинска експертиза по писмени данни, вследствие на ПТП пострадалата св.
С.Ц. получила счупване на V, VI, VII леви
ребра, разкъсноконтузна рана на дясната подбедрица, а вследствие на влошеното
състояние и усложнение на състоянието й- малък хемоторакс вляво от страната на
травмата на гръдния кош, прерастнал в двустранен излив- 200 мл вдясно и 350-400
мл вляво. Тези травматични увреждания са получени в резултат на действието на
твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени
при ПТП- автомобилна травма- пострадал пасажер на задна дясна седалка, с
поставен предпазен обезопасителен колан при сблъсък на два автомобила към
момента на икриминираната дата. Счупването на V, VI, VII леви ребра е причинило
на пострадалата Ц. трайно затрудняване на движенията на снагата по смисъла на
чл.129 от НК за около 1,5-2 месеца от датата на травмата. Възникналият предимно
левостранен хемоторакс й е причинил разстройство на здравето, временно опасно
за живота по смисъла на чл.129 от НК за около десетина дни от датата на
травмата. Разкъсноконтузната рана е причинила на пострадалата Ц. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130 ал.1 от НК за
около 10 дни от датата на травмата.
От заключението на изготвена съдебномедицинска
експертиза по писмени данни по отношение на пострадалата св. Л.С., се
установява, че в резултат на ПТП тя е получила множество счупвания на
метакарпални кости, закрито; фрактура (счупване) на 2-ра и 3-та метакарпални (дланни)
кости на дясна длан, което е наложило извършването на открито наместване с
вътрешна фиксация на карпалните и метакарпални кости и поставяне на 2
Киршнерови игли. Според вещото лице тези травматични увреждания са получени в
резултат на действието на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и
добре отговарят да са получени при ПТП- автомобилна травма- пострадал пасажер
на предна дясна седалка, с поставен предпазен обезопасителен колан при сблъсък
на два автомобила към момента на икриминираната дата. Травмата в областта на
дясната длан е получена при удар на ръката в арматурното табло. Счупването на
2-ра и 3-та метакарпални (дланни) кости на дясна длан, наложило оперативно
лечение и имобилизация е причинило на пострадалата трайно затрудняване на
движенията на десния горен крайник по смисъла на чл.129 от НК за около 1,5
месеца от датата на травмата.
Видно от заключението на Тройната Съдебна Автотехническата експертиза е, че
непосредствено преди ПТП товарният
автомобил „Х. ***“ с ДК№ *** и лекия автомобил „***“ с ДК№ *** са били
технически изправни и техническото им състояние не е в причинно-следствена
връзка с възникналото произшествие. Според вещите лица движението на л.т.а. „Х.
***“, непосредствено преди произшествието, след включване в платното на
магистралата, в посока гр. София, се характеризира с три фази по време и
скорост: първа фаза 15-30 км/ч., втора фаза- спиране и изчакване, и трета фаза,
преди удара- 7-8 км/ч. Експертите са изчислили, че скоростта на л.а.„***“,
непосредствено преди произшествието е била около 60 км/ч. Опасната зона за
спиране на л.а. „***“ при скорост 60 км/ч. е около 43-44 метра, а времето за
изминаването е около 3,8 секунди. Спрямо параметрите на пътя мястото на удара е
около 14,2 метра западно от ориентира (западната страна на надлеза)- по
протежение на пътя и около 8,6 метра южно от ориентира-напречно на пътя, т.е.
изцяло в лентата за движение в посока гр. София.
Вещите лица са описали и подробно механизма на настъпване на ПТП разглеждайки и
анализирайки лансираните от двамата водачи версии, като са направили и
необходимите изчисления. Така те са приели, че ПТП се е развило по механизма,
подробно описан във възприетата от съда фактическа обстановка, като според
експертите при този механизъм сблъсъкът е
бил неизбежен, въпреки предприетото аварийно спиране на автомобила „***“.
Произшествието е можело да бъде предотвратено, при условие, че след като спрял
в ускорителната лента, преди да потегли, за да навлезе в съседната лента, водачът
на л.т.а. „Х. ***” е трябвало да се убеди по категоричен начин, че в двете
посоки, в опасна близост няма други превозни средства. Към експертизата вещите
лица са изготвили и мащабна скица на местопроизшествието.
Гореизложената фактическа обстановка
съдът установи изцяло от показанията на свидетелите Ц., С., С. и В., в това
число и дадените от последния свидетел показания в ДП, инкорпорирани в
доказателствения материал по реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 от НПК, както
и от заключенията на двете СМЕ по писмени данни, заключението на ТСАТЕ и от разпитите
на вещите лица в съдебната фаза на процеса и от събраните по делото писмени
доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК- Протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум и скица, ксерокопие на документи на
двамата водачи и на управляваните от тях МПС, епикриза, справка за собственост
и регистрация на МПС, заве*** ксерокопие на Заповед № РД-11-1394/18.11.2015 г.,
заве*** копие на чертеж от проект за ВОБД, Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, характеристична справка, справка за съдимост,
справка за нарушител/водач.
Съдът кредитира изцяло посочените по-горе гласни доказателства, т.к. същите
са хронологично точни, кореспондират помежду си и се подкрепят от останалите
писмени и доказателства, а също и от експертните заключения, като по безспорен
начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
Съдът изцяло дава вяра на показанията на пострадалите С.Ц. и Л.С., т.к. ги
намери за обективни и добросъвестни. Действително те са пострадали в резултат
на тежко ПТП и като такива биха могли да се възприемат като заинтересовани от
изхода на делото. Съдът обаче отчете, че преди инцидента те не са се познавали
с подсъдимия Т. и не са имали никакъв личен мотив да го уличават необосновано,
приписвайки му поведение или деяние, което обективно той да не е извършил, т.е.
те не са имали причина по този начин да му отмъщават за нещо. Вярно е че, св. С.
е съпруга на водача на другия лек автомобил, участвал в автопроизшествието- св.
С., а пък св. Ц. е тяхна семейна приятелка, но съдът отчете, че показанията на
тези две свидетелки си кореспондират и допълват, не противоречат на показанията
и на св. С., но също така те не противоречат и на показанията на св. В., както
и на писмените доказателства по делото, които ги допълват и най-вече на
най-безпристрастните източници на доказателства, каквито са експертните
заключения по двете СМЕ и Тройната Съдебна Авто-техническа експертиза. Ето защо
съдът прие, че св. Ц. и св. С. депозират своите показания не от стремеж да
обвиняват необосновано извършителя, а единствено с цел да се разкрие
обективната истина. Индиция за това по отношение на св. С. е и обстоятелството,
че тя не се възползва от процесуалните си права на пострадала да предяви
граждански иск, както и да се конституира като частен обвинител против
подсъдимия. Това говори, че тя не търси никакво възмездие лично за себе си, а
желае единствено подсъдимият да бъде санкциониран съобразно предвиденото в
закона.
Няма как съдът да не отчете и обстоятелството, че показанията на
свидетелките С. и Ц., дадени във фазата на съдебното следствие се препокриха
изцяло с тези, които те дават в ДП.
И двете свидетелки са категорични, че автомобилът, управляван от подс. Т.
от аварийната лента е завил наляво и е навлязъл в тяхното платно за движение
посока Пловдив-София, в опасна близост пред автомобила, с който те са се
движили, като е спрял заставайки „перпендикулярно” на тяхното платно, насочен
към платното за движение София-Пловдив. Сочат еднозначно, че скоростта на
техния автомобил е била намалена, като св. С. пояснява, че малко преди това е
имало знак за ограничение на скоростта и за организиране на движението в едно
платно. Тя и св. Ц. заявяват също категорично, че св. С. е реагирал веднага при
създалата се опасна пътна ситуация, като е задействал спирачната система (св. Ц.:
„шофьорът...реагира и усетих спирачките...”; св. С.: „Съпругът ми натисна
спирачка веднага, коланите ни се опънаха.”), като почти веднага след това е
последвал удар в другата кола. И двете свидетелки недвусмислено поясняват, че
автомобилът, управляван от св. С. се е блъснал челно в лявата част на
автомобила, управляван от подс. Т. и по-конкретно в частта на шофьора- в
предната лява гума и лявата врата.
В подкрепа на показанията на св. Ц. и св. С. са и показанията на св. С.,
който съобщава същите обстоятелства, които и те са възприели, като ги допълва и
с конкретни факти, че е възприел спрелия в аварийната лента автомобил на
подсъдимия, когато се е намирал на около 200-300 метра, когато е навлязъл под
надлеза на АМ, както и че когато е навлязъл в неговото платно за движение,
разстоянието между двата автомобила е било около 10 метра. Категоричен е, че
веднага е натиснал спирачките, т.к. не е разполагал с възможността да предприеме
друга маневра, предвид пътната ситуация (движение в насрещното платно и спрели
автомобили в аварийното), преценявайки че ударът в автомобила на подсъдимия е
неизбежен, като е предупредил за това и пътниците си.
Извън казаното до тук, следва да се отбележи, че показанията на тези трима
свидетели напълно кореспондират с тези на св. В., който е абсолютно
незаинтересован от изхода на делото. Този свидетел заяви как въпросният ден със
своя колега са се отзовали на подадения сигнал за настъпило ПТП на АМ в района
на пътен възел Г. и, когато са пристигнали на указаното място, са заварили автомобила
на св. С. на мястото на произшествието, а автомобила на подс. Т. преместен в
аварийната лента. Пред него подс. Т. и св. С. са разказали накратко за
случилото се, като подсъдимият се е възмущавал от организацията на движението и
че е нямало как да намери изход да излезе, като е искал да навлезе в другото
платно напряко, не е видял другия автомобил и не е преценил дистанцията. Св. В.
поясни в показанията си, че оглеждайки двата автомобила, участвали в
произшествието, е констатирал, че повредите по автомобила на св. С. са били
изцяло отпред и че не е имало следи от удар в страничните части, а тези по
автомобила на подсъдимия- в страничната част. Вярно е, че свидетелят сочи, че повредите
са по дясната част на автомобила, но в първоначалните си показания, дадени на
ДП и инкоропорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.281
ал.4 във вр. с ал.1 т.1 от НПК, е заявил, че л.а. „***” се е блъснал в лявата
странична част на л.а. „Х. ***”. В тази показания е посочил, че подс. Т. е
решил да направи маневра „обратен завой”. Съдът дава вяра на тези показания на
св. В., т.к. същите са депозирани скоро след случая, когато спомените му са
били по-пресни, но също така и защото се подкрепят от показанията на св. С.,
който също сочи, че пред полицейските служители подсъдимият е заявил, че е
искал да направи обратен завой. За това намерение на подс. Т. говорят и
коментираните по-горе показания на свидетелките С. и Ц., но също така и
писмените доказателства и заключението на ТСАТЕ. Независимо, че не си спомня с
категоричност от коя страна на автомобила, управляван от подсъдимия, са били
повредите, той е категоричен, че ударът е настъпил при „перпендикулярно
разположение на двата автомобила”, което според него означавало изпълнение от
страна на подсъдимия на неразрешена маневра и което не може да се случи при
движение на двата автомобила в еднаква посока („напред-назад”).
В синхрон с показанията на тези четирима свидетели е и заключението на
Тройната Съдебна Автотехническа експертиза, която е установила описания по-горе
механизъм на настъпване на ПТП- л.а. „Х.”, след като бил спрял в ускорителната
(аварийната) лента, потеглил със скорост 7-8 км/час наляво по траектория,
пресичаща полосата на движение на л.а. „***”, когато се намирал на около 40
метра от приближаващия автомобил и след като навлязъл изцяло в лентата за
движение на л.а. „***” спрял под ъгъл 78-80 градуса, като въпреки незабавната
реакция на водача на л.а. „***”- аварийно спиране съчетано с отклонение наляво,
растоянието било недостатъчно да спре преди да достигне л.а. „Х.”, при което се
блъснал в последния.
В подкрепа на тези доказателства са и писмените такива- Протокол за оглед
на местопроизшестиве, фотоалбум и скица към него, които отразяват факти и
обстоятелства от възникналия инцидент, които напълно съответстват на
анализираните по-горе доказателства.
В показанията си свидетелките Ц. и С. са посочили, какви травматични
увреждания са им били причинени в резутат на настъпилото автопроизшествие,
които категорично се потвърждават от заключенията на двете СМЕ, както и от
писмените доказателства- приложената медицинска документация.
Всичко изложено до тук бе достатъчно за настоящия съдебен състав да си
изясни гореописаната фактическа обстановка и да формира извод за авторството на
престъплението в лицето на подсъдимия и за неговата виновност.
В своите обяснения подсъдимият Т. лансира друга версия- след като спрял в
аварийната лента и пропуснал превозните средства, движещи се към София, решил
да освободи тази лента и да навлезе в платното в посока гр. София, като подал
мигач и тръгнал да навлиза в тази лента, като се убедил, поглеждайки в
страничното огледало и огледалото за задно виждане, че автомобилите са на
безопасно разстояние зад него (към 30 метра) и се движели в аварийната лента, а
в съседната нямало автомобили, и преценил, че имал достатъчно време да ускори
автомобила в посока София, като секунди след като навлязъл в тази лента на
15-30 см чул звук от спирачки и последвал удар отстрани отпред отляво на гумата
на автомобила и във вратата от страната на водача. Твърди, че той спрял в
аварийната лента, а водачът на другия автомобил - в лентата за гр. София, и
понеже и автомобилите им заемали и двете ленти за движение, той преместил своя
автомобил, за да не пречи на движението. Според него ъгълът между двете коли
при настъпването на удара бил не повече от 45 градуса. Категорично отрича да е
споменавал пред полицейските служители, че е искал да направи маневра „обратен
завой”.
По този начин подсъдимият очертава една по-различна фактическа обстановка,
с която очевидно се стреми да омаловажи проявеното от него поведение, отричайки
да е предприел маневра „обратен завой” с цел навлизане в платното за движение
посока Пловдив, че е навлязъл изцяло в лентата за движение посока към София,
пресичайки я напречно и че е спрял преди да изпълни напълно маневрата, като по
този начин другият автомобил е блъснал с предната си част предната лява част на
неговия автомобил. В този си стремеж в началото на обясненията си той заяви,
че когато е погледнал в огледалата, е
видял автомобили на безопасно разстояние зад него, като внезапния удар си
обяснява с това, че другият автомобил бил излязъл от колоната в аварийната
лента или се бил движил по-бъро в другата лента. Малко след това заявява, че
след като започнал да се движи бавно в аварийната лента, се движил около 10-15
метра, убедил се, че в съседната лента нямало автомобили, и тогава подал мигач
и навлязъл в тази лента и секунди след това чул звук от спирачки и удар. След
уточняващи въпроси впоследствие обаче заявява, че видял автомобила в момента на
удара. Нататък подсъдимият сочи, че когато слязъл от автомобила, последният бил
в аварийната лента, веднага след това обаче пояснява, че бил навлязъл в другата
лента 15-30 см, а по-късно заявява, че при постепенното навлизане е навлязъл на
40 см до метър. По отношение разположението на автомобилите подс. Т. сочи
първо, че другият автомобил след удара го видял до неговия автомобил отстрани,
впоследствие твърди, че двата автомобила са били разположени под ъгъл не повече
от 45 градуса. При приплъзващия и стържещ според него удар, той натиснал
спирачка и спрял, но при удара автомобилът му „премръднал” и така автомобилите
се установили на „някакво разстояние” помужду си, като неговият бил по-напред,
а другият- назад. Прави впечатление и още едно твърдение на подс. Т., че
предприел маневрата да се включи в лентата за движение посока София, за да
търси „отбивка” или къде може да завие за гр. ***, като по този начин можело да
се види по-ясно. Това твърдение звучи нелепо, поради житейската си абсурдност-
при движение в посока София да търси отбивка от магистралата, като се придвижва
в посока на юг и наляво, при положение, че неговият автор е водач с
дългогодишен стаж като шофьор и с професионална категория и е наясно с
правилата за движение по пътищата и в частност по АМ, а от друга страна
противоречи на правилата на ЗДвП и в частност на чл.56 от с.з.
Съдът намери, че обясненията на подсъдимия не могат да бъдат обективен
източник за действителните факти. Очевидно е, че той се стреми да изгради една
защитна теза, като опише поведението си като съвсем обичайно и безобидно, а от
друга страна, че едва ли не е имало противоправно поведение от страна на водача
на другия автомобил св. С..
Тези негови обяснения се опитаха да подкрепят в показанията си свидетелките
И. и С., които са пътували в автомобила на подсъдимия, като и двете посочиха,
че подсъдимият коментирал, че трябвало да тръгнат за София и после да търсят
възможност да се престроят за ***, както и че чули звук от подаден мигач и
докато се движили леко в аварийната лента усетили удар в техния автомобил
отстрани във вратата на водача. Свидетелките твърдят още, че не са видели
автомобила в момента на удара, а след произшествието, като той бил зад тях. При
положение че и двете са категорични за това къде са усетили удара в техния
автомобил, е абсурдно да твърдят, че не са видели другия автомобил. Освен това
св. С., докато първоначално твърдеше, че техният автомобил при удара е бил в
аварийната лента, като я е „запушил”, след уточняващи въпроси завяви, че с
лявата част на предницата автомобилът е навлязъл в другата лента, до половината
на предницата. Не убягна от вниманието на съда, че тези свидетелки в разказа си,
пресъздавайки заявеното от подсъдимия как ще продължат движението си,
използваха няколкократно израза „коментарът беше...”, „единственият коментар”
или „на Г. коментара беше”, при положение, че само подсъдимият е направил
изявление и в автомобила според тях не са обсъждали помежду си какво да
направят.
Протовиречията в показанията на тези свидетелки и противоречието им с обясненията
на подсъдимия бяха достатъчни, за да ги дискредитират и да дадат основание на
съда да не им дава вяра, т.к. тези противоречия са първата индиция относно
факта, че те не казват истината. От друга страна, очевидно е, че служебната
зависимост на свидетелките от подсъдимия и изградените им служебни отношения с
него ги мотивират да депозират своите показания в услуга на защитната теза.
Прави впечатление също, че в съдебна фаза те промениха показанията си относно
намерението на подсъдимия каква маневра да извърши в сравнение с дадените на ДП
показания, като това обстоятелство, както и заявеното от св. С., че преди
съдебното заседание са пътували заедно с подсъдимия и са коментирали случая,
баха достатъчни да мотивират съда да не дава вяра на показанията на
свидетелките И. и С.. Още повече, че няма никаква житейска логика, ако е вярно
заявеното от тях, че автомобилът им след настъпване на ПТП е бил изцяло в
аварийната лента, то впоследствие да твърдят, че подсъдимият го е преместил, за
да не пречи на движението „отново в аварийната лента”, където е бил намерен от
полицейските служители и разследващите органи.
От друга страна, обясненията на подсъдимия и показанията на тези две
свидетелки се опровергаха от останалия доказателствен материал по делото,
анализиран по-горе.
Всичко това бе достатъчно за съда да изключи като достоверни обясненията на
подс. Т. и показанията на свидетелките И. и С..
С оглед на всичко казано до тук и при така установената фактическа
обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна подс. Г.Т. е осъществил престъпния състав на чл.343 ал.3 предл.2-ро б.”А”, предл.2-ро, във вр. с чл.343 ал.1 б.”Б”,
предл.2-ро, във вр. с чл.342 ал.1 НК, във вр. с чл.56 и чл.58 т.2 от ЗДвП, като на 22.11.2015г.
на Автомагистрала „Тракия” км.90+160, при управление на моторно превозно
средство - товарен автомобил „Х. ***” с рег.№ ***, е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно чл.56 от ЗДвП - „Водач, който навлиза на
автомагистрала или скоростен път, е длъжен да пропусне движещите се по тях
пътни превозни средства, а който иска да напусне автомагистралата или
скоростния път, трябва своевременно да заеме място в съответната пътна лента за
излизане от тях; и чл.58 т.2 ЗДвП -„При движение по автомагистрала на водача е
забранено да завива в обратна посока …, да навлиза в разделителната ивица или
да я пресича, включително и на местата, където тя е прекъсната; и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице – на две
лица: на Л.А.С. *** е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затрудняване на движенията на десния горен крайник за около 1,5 месеца от
датата на травмата по смисъла на чл.129 НК, причинена вследствие счупване на
2-ра и 3-та метакарпални /дланни/ кости на дясна длан, наложило оперативно
лечение и имобилизация; на С.Н.Ц. *** е причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на снагата за около 1,5-2
месеца от датата на травмата по смисъла на чл.129 НК, причинена вследствие
счупване на левите V, VI, VII ребра, и средна телесна повреда, изразяваща се във разстройство на
здравето, временно опасно за живота за около десетина дни от датата на травмата
по смисъла на чл.129 НК, причинено вследствие на възникнал предимно левостранен
хемоторакс.
В този смисъл авторството на деянието и другите обстоятелства за времето,
мястото и начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.
От обективна страна- на въпросната дата, при
управление на МПС, нарушавайки правилата за движение и по-конкретно специалните
норми на чл.56 и чл.58 т.2 от ЗДвП, като при навлизането си в АМ, не е
пропуснал движещите се по нея ППС и по-конкретно автомобила управляван от св. С.,
предприел е забранена маневра „завиване в обратна посока” на АМ, като по този
начин преди да потегли и навлрезе в съседната лента не се убедил по категоричен
начин, че в опасна близост и в двете посоки няма МПС и навлизайки в лентата за
движение посока Пловдив-София, напречно пресичайки полосата на движение на л.а.
„***”, управяван от св. С. и спирайки напречно на лентата, е създал опасна
пътна ситуация с последвал неизбежен удар на другия автомобил в неговия, т.е.
по този начин е предизвикал ПТП, в резултат на което по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на пострадалите С.Ц. и Л.С., като на първата е
причинена комплексна средна телесна повреда- трайно затрудняване на движенията
на снагата за около 1,5-2 месеца от датата на травмата по смисъла на чл.129 НК
и разстройство на здравето, временно опасно за живота за около десетина дни от
датата на травмата по смисъла на чл.129 НК, а на св. С.- трайно затрудняване на
движенията на десния горен крайник за около 1,5 месеца от датата на травмата по
смисъла на чл.129 НК.
Нарушенията на посочените правила за движение по пътищата се намират в
причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат- причиняване на
средна телесна повреда на пострадалите Ц. и С..
Деянието е извършено при форма на вина съзнавана непредпазливост (самонадеяност),
тъй като подсъдимият е бил наясно, че маневратата, която е предприел- да завие
в обратна посока, е забранена на АМ и въпреки това я е предприел, като едновременно
с това преди да потегли и да наврезе напречно в съседната лента за движение не
се е убедил, че в опасна близост има други ППС, като по този начин не ги е
пропуснал, като е имал реалната възможност да види л.а., управляван от св. С. и
да го пропусне преди да навлезе в неговата лента за движение, не е изпълнил тези
си задължения, като по този начин рисково е навлязъл в лентата за движение на
л.а. „***” по траектория, пресичаща полосата на движение на този автомобил,
след което е спрял в тази лента, заемайки напречно почти изцяло и това именно
се явява потенциално условие за настъпването на общественоопасни последици, в
конкретния случай- пътно-транспортно произшествие (удар на другия автомобил в
неговия), но е бил убеден, че определени обстоятелства ще изключат настъпването
им- дали неговите шофьорски умения, равният и прав асфалтов участък, движението
на автомобилите с намалена скорост, поради реорганизацията на движението,
сухото, светло и благоприятно време, дали реакцията на другия водач и други
подобни. Касае се за престъпление пряко свързано с безопасността на движението
по пътищата, живота и здравето на участниците в него.
Тук е мястото да се посочи, че съдът не споделя
съображенията на защитника на подсъдимия, че предвид реорганизацията в
движението пътния участък от АМ, където е настъпило ПТП, същият не
представлявал АМ по смисъла на чл.52 от ДР на ЗДвП, понеже в този участък не
можело да се развиват високи скорости и затова подсъдимият не е нарушил
специалните норми от ЗДвП, отнасящи се до движението по АМ, т.к. този участък е
част от АМ и обстоятелството, че по това време е бил в ремонт, няма как да го
изключи от АМ и в този период от време да представлява едва ли не друга
категория път от републиканската пътна мрежа. Не може да се приеме и
съображението, че при тази реорганизация на движението подсъдимият е изпаднал в
ситуация, която не му позволявала да се ориентира как ще осъществи занапред
движението си, действайки при „незнаеща и неуточнена пътна обстановка” и
предвид липсата на указващи пътни знаци, т.к. видно от приложената схема на
Агенция „Пътна инфраструктура” ясно се вижда, че преди да се качи на надлеза, а
и при спускането от него има поставени указателни табели, респ. за затворения
участък от АМ и извършващия се ремонт. Най-малкото като дългогодишен водач на
МПС с опит подс. Т. е имал възможността в спокойна обстановка да прецени как да
постъпи и дори да не навлиза в АМ, а например да се върне обратно към гр.
Пазарджик и по околовръстен път да тръгне за гр. Пловдив, по който да търси
възможност (отбивка) за включване по АМ или да продължи по друг път, част от
републиканската пътна мрежа за гр. ***. Абусрдно и нелогично е като водач
подсъдимият, след като е решил да навлезе в АМ, регулирана с знаци и табели, с
ограничено движение в двете посоки в едно платно, да изпада в ситуация на
невъзможност да предприема правилни маневри за движение и да реагира според
правилата по ЗДвП и то точно в такъв участък от АМ.
При определяне размера на наказанието,
което следва да бъде наложено на обвиняемия, съдът се ръководи от изискванията
на чл.36 от НК- относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54
от НК- относно индивидуализацията на същото.
Самият обвиняем е личност с невисока степен на обществена опасност. Не е
осъждан и е позитивно охарактеризиран по местоживеене. Наложените му
административни наказания са само по издадени фишове- 4 броя, като последното е
от преди повече от четири години, преди извършване на настоящето деяние и то за
нетежки нарушения, като са заплатени всички глоби.
В конкретния случай обществената опасност на деянието е завишена предвид на
обстоятелството, че автомобилът е управляван по АМ- част от републиканската пътна мрежа. Наказателният кодекс обезпечава наказателноправна защита
на обществените отношения, свързани с транспортната дейност, чрез наказателните
състави, предвидени в раздел II от главата за общоопасните престъпления.
Обектът на тези престъпления е нормалната и безаварийна транспортна дейност,
чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на лични и
имуществени интереси на неопределен брой лица.
В конкретния случай обществената опасност на деянието
съдът прецени като изключително висока. Касае се за
престъпление пряко свързано с безопасността на движението по пътищата, живота и
здравето на участниците в него. Подобен тип престъпни посегателства
много често завършват с още по-тежки последици за невинни членове на
обществото, нерядко дори с фатален край, още повече, че е извършено през деня,
когато днижението е по-интензивно и в участък от АМ, който поради ремонт е с
реорганизация в движението.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства за подс. Т. съдът отчете чистото съдебно минало, добрите
характериситични данни и сравнително добрият му статус на водач- наказан е само
с 2 НП през 1995 г. и 2007 г., като глобата по последното е заплатена и с 1 фиш
през 2012 г., по който глобата не е платена, но пък санкционирането не е за
сериозно нарушение.
Като
отегчаващи обстоятелства се отчетоха причинените две средни телесни повреди на
пострадалата Ц., както и другите леки телесни наранявания, които тя и
пострадалата С. са получили в резултат на ПТП.
С оглед на гореизложеното и след като бяха отчетени
смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, съобразно
относителната им тежест, съдът определи наказанията за извършеното
престъпление при условията на чл.54 ал.1 от НК, при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства, придавайки тежест на посочените такива. Така на подс.
Т. бе определено наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода.
Така определеното по вид и размер наказание, съдът намери за справедливо и
обосновано, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл.36
от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да
повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
С оглед данните за личността на подсъдимия съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за неговото
поправяне и превъзпитание, и при наличието на законни предпоставки за това, не
се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода,
поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването му за
изпитателен срок от три години и шест месеца.
Съдът намери, че не следва да възлага възпитателната
работа с условно осъдения на наблюдателната комисия към Община ***, предвид
вида и размера на наложеното наказание, което в достатъчна степен ще осигури не
само принудително-възпиращия ефект, но и ще въздейства
поправително-превъзпитателно върху него.
Съдът наложи на подсъдимия кумулативно
предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС, като ръководейки се
от целия комплекс обстоятелства, визирани по- горе, от значение за индивидуализацията,
определи неговия срок в размер на една година и шест месеца, като намери, че
именно с този размер ще се постигнат целите на наказанието.
С оглед изхода на делото и признаването на подсъдимия за виновен, на
основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди същия да заплати сторените по делото
разноски в общ размер на 1 317,00 лева, от които 1 127,00 лева, платими в полза
на държавата по сметка на ОД на МВР- Пазарджик и 190 лева, платими в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Пазарджик, както и по 5
лева ДТ при евентуално служебно издаване на изпълнителни листа, платими в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Пазарджик.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: