№ 3071
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско
дело № 20241100507444 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 6299 от 08.04.2024 г., постановено по гр.
дело № 61822/2023 г. по описа на СРС, 33 състав, в частта, с която са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу всеки един от ответниците осъдителни искове с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва:
- по отношение на Е. Г. А. - 36,50 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 06.10.2023 г. и 3,38 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 06.10.2023 г.;
- по отношение на Х. Д. Ж. – 18,25 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 06.10.2023 г. и 1,69 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 06.10.2023 г.;
- по отношение на Л. Д. Ж. – 18,25 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 06.10.2023 г. и 1,69 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 06.10.2023 г.;
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваните
1
части, тъй като съгласно приложимите за релевантния период общи условия от 2016 г.
сумите по издадените фактури се заплащат от клиента в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят, считано от когато същият изпада в забава. В тази връзка
оспорва извода на първоинстанционния съд относно липсата на представени доказателства
за изпадане на ответниците в забава. По изложените съображения моли за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на предявените искове за
обезщетение за забава по отношение на всеки един от ответниците.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите Е. Г. А., Х. Д. Ж. и Л. Д. Ж. не са подали
отговор на въззивната жалба.
Третото лице - помагач на страната на въззивника – „Техем Сървисис“ ЕООД не
изразява становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Служебно съдът има правомощие да провери
и спазването на императивни материалноправни разпоредби, дори ако тяхното нарушаване
не е въведено като основание за обжалване - арг. т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело
№ 1/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото
обаче е частично неправилно поради следните съображения:
Решението не е обжалвано, поради което е влязло в сила в частта, в която всеки един от
ответниците е осъден да заплати на ищеца сумите, както следва:
- по отношение на Е. Г. А. – 214,79 лв., представляваща цена на топлинна енергия за
периода от 10.11.2020 г. до 30.04.2022 г., както и 15,23 лв., представляваща цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху всяка от главниците – 10.11.2023 г. до окончателното им заплащане;
- по отношение на Х. Д. Ж. – 107,39 лв., представляваща цена на топлинна енергия за
периода от 10.11.2020 г. до 30.04.2022 г., както и 7,61 лв., представляваща цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху всяка от главниците – 10.11.2023 г. до окончателното им заплащане;
- по отношение на Л. Д. Ж. – 107,39 лв., представляваща цена на топлинна енергия за
периода от 10.11.2020 г. до 30.04.2022 г., както и 7,61 лв., представляваща цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху всяка от главниците – 10.11.2023 г. до окончателното им заплащане.
Следователно, със сила на присъдено нещо между страните е установено
съществуването на всяко едно от главните задължения – съответно за цена на топлинна
енергия и цена на услуга за дялово разпределение в посочените по-горе размери по
2
отношение на всеки един от ответниците поотделно, а това означава, че с оглед наведените
във въззивната жалба оплаквания спорен се явява единствено въпросът относно изпадането
им в забава.
В случая, доколкото установените главни вземания за цена на топлинна енергия се
отнасят за периода от 10.11.2020 г. до 30.04.2022 г., настоящият въззивен състав намира, че
приложими са общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 13.08.2016 г., в каквато насока е и възприетият от първоинстанционния съд
извод. Съгласно чл. 33, ал. 1 от същите клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от общите
условия започва да се начислява едва след изтичане на 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца. В
случая, падежът на задължението за заплащане стойността на потребената топлинна енергия
е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон, като по общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, респ. с общите
условия към него. Следователно, анализът на посочените клаузи от общите условия показва,
че лихва да се дължи след установяване на окончателния размер на задължението, с оглед на
което и след настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер
на законната лихва - арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Ето защо в случая ответниците са изпаднали в
забава относно задълженията си за цената на потребената топлинна енергия с изтичане на 45
дни след издаване на общата фактура за първия отчетен период на 31.07.2021 г., т. е. от
15.09.2021 г. и до посочената крайна дата 06.10.2023 г. те дължат обезщетение за забава
върху установения главен дълг. Изчислявайки го по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
електронен онлайн калкулатор, размерът на обезщетението за забава върху приетата за
дължима главница за цена на топлинна енергия от общо 429,57 лв., начислена за посочения
период от 15.09.2021 г. до 06.10.2023 г., възлиза на 96,45 лв., т. е. повече от твърдяния от
ищеца такъв от 72,99 лв. Изложеното обосновава извод, че предявените срещу ответниците
акцесорни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за цена на топлинна
енергия следва да бъдат уважени изцяло по отношение на всеки един от тях поотделно
съответно от 36,50 лв. – по отношение на Е. Г. А. и от по 18,25 лв. – по отношение на Х. Д.
Ж. и Л. Д. Ж. за всеки от тях, предвид уредения в чл. 6 ГПК принцип на диспозитивното
начало.
Не до такъв извод настоящият въззивен състав достига по отношение на акцесорната
претенция за обезщетение за забава върху главното задължение за цена на услуга за дялово
разпределение, тъй като по отношение на него липсва предвиден срок за плащане от страна
на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана –
арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба – 10.11.2023 г., независимо от изрично дадените на ищеца с доклада по
3
делото указания в тази насока. Изложеното обосновава извод, че в тази част акцесорната
претенция се явява неоснователна и възраженията на въззивника в обратния смисъл са
неоснователни.
Предвид различните правни изводи, до които достига въззивната инстанция,
първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените срещу всеки
един от ответниците искове за обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до
06.10.2023 г. върху главницата за цена на топлинна енергия съответно от 36,50 лв. – по
отношение на Е. Г. А. и от по 18,25 лв. – по отношение на Х. Д. Ж. и Л. Д. Ж. за всеки от
тях, е неправилно и следва да бъде отменено, а в останалата обжалвана част решението
следва да се потвърди.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът - ищец има право
на направените от него разноски в двете съдебни инстанции съразмерно с допълнително
уважената част от исковете, а именно: сумата от 94,67 лв. – разноски в исковото
производство, както и сумата от 228,81 лв. – разноски за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство. С оглед обема на
отговорността на всеки един от въззиваемите - ответници, то всеки един от тях следва да
бъде осъден да заплати на въззивника – ищец сумите, както следва: Е. Г. А. – още 47,33 лв. –
разноски в исковото производство и 114,41 лв. – разноски във въззивното производство, а Х.
Д. Ж. и Л. Д. Ж. – още 23,67 лв. - разноски в исковото производство и 57,20 лв. – разноски
във въззивното производство всеки от тях. В полза на въззиваемите ответници не следва да
се присъждат разноски във въззивното производство, тъй като те не претендират и не
доказват извършването на такива.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 6299 от 08.04.2024 г., постановено по гр. дело № 61822/2023 г.
по описа на СРС, 33 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Е. Г. А., ЕГН ********** осъдителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 36,50 лв., представляваща
обезщетение за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 06.10.2023 г.; в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Х. Д. Ж., ЕГН ********** осъдителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 18,25 лв., представляваща
обезщетение за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 06.10.2023 г., както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Л. Д. Ж., ЕГН ********** осъдителен
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 18,25 лв., представляваща
4
обезщетение за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 06.10.2023 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Стрелбище“, бл. **** да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 36,50
лв., представляваща обезщетение за забава върху задължението за цена на топлинна енергия
за периода от 15.09.2021 г. до 06.10.2023 г.
ОСЪЖДА Х. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Йордан Йовков“ № ****
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 18,25
лв., представляваща обезщетение за забава върху задължението за цена на топлинна енергия
за периода от 15.09.2021 г. до 06.10.2023 г.
ОСЪЖДА Л. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Ярослав Вешин“ № ****
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 18,25
лв., представляваща обезщетение за забава върху задължението за цена на топлинна енергия
за периода от 15.09.2021 г. до 06.10.2023 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6299 от 08.04.2024 г., постановено по гр. дело №
61822/2023 г. по описа на СРС, 33 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Е. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Стрелбище“, бл. **** да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
47,33 лв., представляваща разноски в исковото производство и сумата от 114,41 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Х. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Йордан Йовков“ № ****
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
23,67 лв., представляваща разноски в исковото производство и сумата от 57,20 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Л. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Ярослав Вешин“ № ****
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
23,67 лв., представляваща разноски в исковото производство и сумата от 57,20 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6