Решение по дело №260/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Настоящото търговско производство е образувано по повод депозирана от ищеца Г. Ф., Г., искова молба с вх.№ 2195/17.06.2015 г., насочена против ответника А. И. Х. от с.Ч. ****, обл.Кърджали. В исковата си молба ищецът твърди, че на основание чл. 88 от Закона за застраховането (отм.), по щета № 210204/05.10.2010г. заплатил обезщетения за неимуществени вреди на трима, увредени от смъртта на Х.Б.А., загинал като пътник в увреждащото МПС при ПТП, настъпило на 19.11.2005г. Ищецът твърди, че изплатените от него суми били присъдени с влезли в сила решения, постановени по гр.д. №13085/2010 г. по описа на СГС, по гр.д. № 366/12г. по описа на САС и по гр.д. № 848/12 г. по описа на ВКС, в които ответникът в настоящото производство А. И. Х. участвал като трето лице негов помагач. Присъдените суми били в размер на по 40 000 лв. за всеки от тримата увредени, ведно с присъдени лихви, съдебни и изпълнителни разноски. Сборът им формирал исковата сума в размер на 180 510.90 лв.В исковата молба се твърди, че виновен за катастрофата, съгласно влязло в сила споразумение, одобрено по НОХД № 50/2006 г. по описа Кърджалийския окръжен съд, бил ответникът А. И. Х., който управлявайки с висока алкохолна концентрация и превишена за населеното място скорост загубил контрол над автомобила и самокатастрофирал, при което загинал возещият се на предната седалка Х.А.. Твърди се също, че в нарушение на чл. 150, във връзка с чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, ответникът управлявал увреждащото МПС без да е и правоспособен водач. С регресна покана № 796/13.11.2014 г., ищецът твърди, че поканил ответника да възстанови платеното от него, но и до този момент ответникът не погасил задължението си. Поради което моли съда на основание чл. 45 и чл.91 от Закона за застраховането /отм./, сега чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането, да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 180 510.90 лв., представляваща сбор от изплатените от него обезщетения, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

В дадения надлежен по реда на чл.367, ал.1 от ГПК срок, ответникът А. И. Х. не е подал писмен отговор.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.375 от ГПК, ищецът с писмено становище, депозирано чрез процесуален представител, поддържа предявената искова претенция.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.375 от ГПК, ответникът, редовно призован, се явява лично. Признава, че дължи процесната сума в търсения по делото й размер. Изтъква, че е пенсионер поради инвалидност и предлага ищецът всеки месец да му взема по 100 лв. от пенсията.

Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене, пристъпи към постановяване на своя съдебен акт :

Съгласно изготвения по реда на чл.146, ал.1,т.3 от ГПК, и не оспорен от страните доклад, съдът приема за безспорни изложените в производството фактически обстоятелства, а именно, че с одобрено по НОХД № 50/2006 г. по описа Кърджалийския окръжен съд споразумение, ответникът в настоящото производство А. И. Х. е признат за виновен в това, че на 19.11.2005 година в с.Ч., О., на Главен път километър № 14, при управление на моторно превозно средство-лек автомобил марка “Ф.-О” с ***********, собственост на С. И. Х. от с. В.п, община К., нарушил правилата за движение - чл.5 ал.2 т.3, чл.21 и чл.150 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Х.Б.А. от с. В. п., община К., с ЕГН-*.

В производството предявената искова претенция е напълно призната от ответника А. И. Х., който в откритото съдебно заседание признава че дължи на ищеца процесната сума в търсения по делото й размер. Поради отсъствието обаче на изрично искане от ищцовата страна по смисъла на чл.237, ал.1 от ГПК, в това производство не следва да бъде постановено решение при признание на иска. Воден обаче и от направеното признание, съдът приема за безспорни в производството фактическите обстоятелства, а именно, че с постановени при участието на ответника А. Х. като трето лице –помагач на ищеца Г. Ф., решение от 19.11.2011 г., постановено по гр.д. №13085/2010 г. по описа на СГС, решение № 775/16.05.2012 г., постановено по в.гр.д. № 366/12г. по описа на САС, решение № 82/ 09.08.2013 г. и определение № 351/20.11.2013 г.,постановени по т.д. № 848/2012 г. по описа на Първо ТО, ТК на ВКС, Г. Ф., Г. е бил осъден да заплати за претърпените болки и страдания от смъртта на Х.Б.А., на Д.К., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Г.С.А., Ф. А. А., действащ чрез своята майка и законен представител Г. С.А. и Д. А. А., обезщетение в размер на сумата от по 40 000 лв., ведно със законна лихва, считано от 05.01.2010 г., както и направените от тях разноски в отделните инстанции. По образуваните изп. д. № *1566 и изп.д. № *1644 по описа на ЧСИ Р. М., след заплащане и на дължимите държавни такси по сметка на ВКС и на СГС, сумата, платена от ищеца Г. Ф., Г., възлиза на исковата сума от 180 510.90 лв.

На ответника А. И. Х. е била изпратена на 24.11.2014 г., регресна покана с изх. № ГФ–РП-796/13.11.2014 г. от прочита на която се установява, че същият е бил уведомен за така изплатената сума на имащите право на обезщетение, вследствие настъпилата смърт на Ф. Б. А. от с.В. п., три лица и за необходимостта на основание чл.288, ал.12 от Кодекса за застраховането да бъде възстановена на Г. Ф., Г., изплатената сума.

В хода на тези констатации съдът изгради своето становище. Съгласно разпоредбата на чл. 91, ал.1, изр.1 от Закона за застраховането, отменена понастоящем, но действаща към момента на настъпването на процесното ПТП-19.11.2005 г., след изплащане на обезщетението за настъпилите от непозволеното увреждане вреди по смисъла на чл. 88, ал.1, т.1 от същия закон, платилият Г. Ф. встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното. Съгласно цитираната норма на чл. 88, ал.1, т.1, и в частност б."б", предл.2 от Закона за застраховането (отм.), Гаранционният Ф. изплаща по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, ако причинителят не е бил правоспособен водач. Последното обстоятелство в производството е установено от вече цитираното, одобрено по НОХД № 50/2006 г. по описа Кърджалийския окръжен съд споразумение, имащо в производството правните последици на влязла в сила осъдителна присъда и биващо в този смисъл задължително за гражданския съд досежно извършеното деяние, неговата противоправност и виновно поведение. В този смисъл е безспорно, че ответникът в това гражданско производство А. И. Х. е признат за виновен в това, че на 19.11.2005 година в с.Ч., О., на Главен път километър № 14, при управление на моторно превозно средство-лек автомобил марка "Ф-О" с ***********, собственост на С. И. Х. от с. В.п., община К., нарушил правилата за движение - чл.5 ал.2 т.3, чл.21 и чл.150 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Х.Б.А. от с. В.п., община К., с ЕГН-*. Нарушената разпоредба на чл.150,ал.1 от ЗДП, във варианта й към момента на осъществяване на деянието, предписва задължението всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от правоспособен водач. Ответникът е управлявал МПС-то, причинило ПТП-то без необходимата за това правоспособност. В производството от ответника не са представени и доказателства за наличие на сключена за участващото в ПТП-то превозно средство застраховка „Гражданска отговорност”. Задължението на Гаранционния Ф. да изплати обезщетение на увредените от делинквента лица е възникнала ex lege по силата на цитираната разпоредба на чл.88,ал.1,т.1 б.”б” от ЗЗ /отм./, действала за релевантния период. В нарочно производство, развило се по седалището на ответника Г. Ф., Г., в което настоящият ответник А. Х. е участвал като трето лице негов помагач, е било установено по основание вземането и е бил определен размерът и субектите на дължимото се обезщетение с влезлия в сила осъдителен съдебен акт- решение от 19.11.2011 г., постановен по гр.д.№ 13085/2010 г. по описа на СГС в производството по разглеждане на предявените от увредените лица обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.88, ал.1, т.1, б.”б” от Закона за застраховането /отм./.

А в настоящото производство, по повод основния спорен въпрос за правото на ищеца да встъпи в правата на увредените лица, съдът намери, че след установяване факта на изплащане на присъденото на увредените в следствие на виновното поведение на деликвента лица обезщетение, Гаранционният Ф. има правото да се суброгира в правата им и при това до размера на платеното обезщетение, вкл. и за разходите за определянето и изплащането му (чл. 288, ал.12, изречение първо от сега действащия Кодекс за застраховането). В разглеждания случай, предпоставките за уважаване на регресния иск на Гаранционния Ф. срещу делинквента са налице: от реализираното по вина на делинквента-ответник ПТП са причинени неимуществени вреди на трети лица, в обезщетение на които ищецът е заплатил присъдената им с влязъл в сила съдебен акт процесна сума. Дължимостта на същата е призната и по основание, и по размер и от самия ответник.

С оглед този изход на делото, следва да бъдат заплатени на ищеца и направените в производството разноски в размер на 7 220.44 лв., представляващи платена от последния държавна такса.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА А. И. Х. от с.Ч. ****, О., с ЕГН *, да заплати на Г. Ф., Г., У.Г. И. № 2 , сумата в размер на 180 510.90 лв., представляваща сбор от изплатени от последния обезщетения на увредените лица, вследствие на причинената смърт на Х.Б.А., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 17.06.2015 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА А. И. Х. от с.Ч. ****, О., с ЕГН * да заплати на Г. Ф., Г., У.Г. И. № 2 направените по делото разноски в размер на 7 220.44 лв., представляващи платена държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: