Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
11.11.2019г. |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
В
ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
09.10 |
Година |
2019 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Мариана
Гунчева |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Радка
Делчева |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Съдия
Гунчева |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Гр.д.
|
дело номер |
491 |
по
описа за |
2019 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Производството е по чл. 422 от ГПК.
Предявена е искова молба от „Униспед инс“ЕООД гр.Пловдив, в която сочи, че на 04.10.2016г. в митница Пловдив, с транзитна митническа декларация с MRN 16bg00300001055832 бил задействан режим за транзит на стока – 504 колета игри и музикални инструменти, с получател в РТурция фирма Kureks Ihracat Uluslararasi Turizm Insaat Limited Sirketi (Курекс Итхалат Ихраджат Улусларарасъ Туризм Иншаат Лимитед Ширкети). Отговорното лице по транзитната операция била фирма „Униспед инс“ ЕООД гр.Пловдив. Превозът по транзитната операция бил поет и осъществен от фирма „Бостанджъ 66“ ЕООД гр.Кърджали.
Поради установени в получаващото митническо учреждение липси в превозваната стока, турската митническа администрация издала разрешение за определяне на дължимите плащания в размер на 52 912.04 турски лири. С решение /Споразумение/ №68 от м.09.2018г. относно публичните вземания предвид заявление за възползване от разпоредбите на Закон № 7143, била постигната договореност за решаване на случая между отговорното лице по транзита фирма „Униспед инс“ ЕООД и митническа дирекция Свободна зона кожи Истанбул, да бъдат платени 50% от дължимите мита , или сума в размер на 29 675.30 турски лири. Видно от отбелязване върху решението , окончателно дължимата сума е в размер на 26 650.16 турски лири.
В резултат на постигнатото споразумение , с вносна бележка с Референтен номер 18091987500511044079/19.09.2018г. ищецът заплатил дължимите налози, а с вносни бележки №№18050487500511041694/04.05.2018г. , 18091087500511043924/10.09.2018г. била заплатена и таксата за адвокатски услуги.
Видно било от договора за превоз CMR от 03.10.2016г. , че превозвача по транзитната операция е ответника, като превозът е осъществен с посочените в транзитната декларация превозни средства с рег. № на влекача К 81 84 ВВ и рег. № на ремаркето К 28 69 ЕА.
Ищецът като отговорно лице по транзитната операция заплатил пред турските митнически власти дължимите за липсващата стока налози. Превозвачът на стоката обаче, по силата на чл. 233, т.3 от Регламент (ЕС) №952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза , който приема стоки и знае, че те се придвижват под режим транзит, също бил отговорен за представянето на стоките в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките , предприети от митническите органи за тяхното идентифициране. Неговата отговорност била солидарна с тази на отговорното лице, като разпоредбата била императивна. Заплатеното от единия солидарен длъжник погасявало цялото задължение, но отваряло пътя на платеца да потърси от съдлъжника си направеното плащане. Разпоредбата на чл. 127, ал.1 от ЗЗД повелявала, че доколкото не следвало друго от отношенията между солидарните длъжници, това , което е платено от кредитора , трябвало да се понесе по равно от тях. В конкретния случай от приложените към исковата молба документи безспорно се установявало , че стоките били приети за превоз, и превозът бил извършен от ответника. Ето защо безспорна се явявала и солидарната отговорност на превозвача , който трябвало да поеме полагащата му се като солидарен длъжник част от направеното плащане на определеното задължение.
Освен , че Регламент №952/2013г. за създаване на МКС го опредялял като солидарен длъжник заедно с отговорното лице по транзита, ответникът като превозвач се подчинявал и на разпоредбите на Конвенция CMR, според която негова е отговорността за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз , до този на доставянето й, както и за забава при доставянето й – чл. 17 от конвенцията. Според последната , превозвачът отговарял както за свои действия и пропуски, така и за действията и пропуските на своите служители и на всички други лица, до чиито услуги е прибягнал за извършването на превоза – чл. 3 от Конвенцията. Във връзка с това , при констатирани от турската митническа администрация липси в превозваната стока, заради които били установени и дължимите налози, Регламента установявал положение на солидарност на превозвача, осъществяващ превоза на транзитната стока , и ангажиране на неговата отговорност за заплащане на дължимите суми в случай на възникнали нередовности.
Част от претенцията спрямо ответника включвала платен хонорар за извършени по делото правни услуги от адвокат в РТурция, а именно 1000 от платените 2000 евро. След ползването на квалифицираната помощ на юрист , след сключване на споразумението, задължението било редуцирано до по-малко от 50%. Това доказвало полагането от страна на ищеца на грижата на добър стопанин и с действията си , дружеството защитило не само своя , но и интереса на другия солидарен длъжник – ответника по иска. Ето защо и на основание чл. 127, ал.2 от ЗЗД възниквала претенцията на платилия в повече съдлъжник да има право да потърси съответната част от направеното плащане от солидарно задълженото лице.
Моли се да се постанови решение, с което да се признае за установено спрямо ответника съществуване на задължение спрямо ищеца в размер на 5 999.49 лева , от които : 4 003.94 лева – представляващи левовата равностойност на 13 325.08 турски лири, съставляващи половината от платените налози за липсваща стока по транзитна операция MRN 16BG00300001055832,по курс по подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК 05.02.2019г. , и 1 955.83 лева – левовата равностойност на 1 000 евро, половината от заплатения адвокатски хонорар, по курс към 05.02.2019г. – датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК , ведно със законната лихва, считано от 05.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Моли се да се постанови решение, с което да се признае за установено спрямо ответника съществуване на задължение спрямо ищеца за сумата от 41.67 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от 12.01.2019г. – датата на изтичане на срока за доброволно плащане, даден с Нотариална покана, връчена на 04.01.2019г. от Р.В. – помощник-нотариус при нотариус №251 Д.Г. , до датата на подаване на заявлението – 05.02.2019г..
Претендира разноски в заповедното и исковото производства.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител , както и в представена писмена защита поддържа исковата молба.
Ответникът „Бостанджъ 66“ЕООД гр.Кърджали оспорва исковете.
Съдът, за да се произнесе , съобрази следното:
От приложеното ч.гр.д. № 196/2019г. по описа на КРС се установява, че със заповед № 102/21.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено Длъжникът „Бостанджъ66“ ЕООД, с ЕИК/код по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на кредитора "Униспед инс" ЕООД, с ЕИК/код по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата 3047,18 евро за главница, представляваща неизпълнено парично задължение като солидарен длъжник по транзитна операция с № 16BG00300001055832, 39,73 лв. – обезщетение за забава за периода от 12.01.2019г. до 04.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 05.02.2019г. до окончателното й изплащане. Тъй като в законовия срок длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК за недължимост на сумата, заявителят е бил уведомен за това на 20.03.2019г. и му е бил даден срок за предявяване на иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК. В едномесечния срок – на 19.03.2019г. е депозирана настоящата искова молба от лице , което има правен интерес от това. Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:
В настоящото производство се твърди, че с транзитна митническа декларация с MRN 16bg00300001055832 бил задействан режим за транзит на стока – 504 колета игри и музикални инструменти, с получател в РТурция фирма Kureks Ihracat Uluslararasi Turizm Insaat Limited Sirketi (Курекс Итхалат Ихраджат Улусларарасъ Туризм Иншаат Лимитед Ширкети). Отговорното лице по транзитната операция била фирма „Униспед инс“ ЕООД гр.Пловдив. Превозът по транзитната операция бил поет и осъществен от фирма „Бостанджъ 66“ ЕООД гр.Кърджали. Поради установени в получаващото митническо учреждение липси в превозваната стока, турската митническа администрация издала разрешение за определяне на дължимите плащания в размер на 52 912.04 турски лири. Тоест в настоящото производство се твърдят липси в превозваната стока, вследствие на което турската митническа администрация издала решение за определяне на дължимите налози в размер на 52 902.04 турски лири.
Съгласно Конвенцията за международни автомобилни превози на стоки, позната като конвенция CMR, към която България се е присъединила на 29.07.1977г., рекламации и искове за липса на стоки може да предявява само получателят на стоката, съгласно разписаните правила в глава Пета „Рекламации и искове“ чл. 30 и сл. от Конвенцията. Твърдяните от ищеца липси не се установиха в настоящото производство. Видно от представения екземпляр с превод на български от CMR, същият съдържа три подписа – на изпращача , на превозвача и на получателя на стоката, като в самото CMR няма никакви забележки за липсващ или повреден товар , тоест превозвача е доставил товара на получателя от описаните 504 колета игри и музикални инструменти. Ищецът не проведе пълно и главно доказване, че тази стока не е доставена изцяло или отчасти на получателя или че е имало липси от описаните 504 колета, въз основа на които били начислени съответни дължими към РТурция налози. Ищецът също така не доказа приложимото в случая турско законодателство, от което да следва, че товарът от игри и музикални инструменти е следвало да бъде получен в свободна зона за кожи в Истанбул (съгласно издадения документ №20620528-155.02-Е-00026834001, издаден от Митническа дирекция Свободна зона за кожи Истанбул, на който ищецът се позовава), а не директно от получателя, от което обстоятелство да се следват неблагоприятни последици за заплащане на държавни задължения. Или твърденията по исковата молба останаха недоказани, не се установиха нито от писмените, нито от събраните по делото гласни доказателства. Ето защо, иска по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 127, ал.2 от ЗЗД от ГПК досежно главницата от 4 003.94 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Като последица от изхода на главния иск, следва да се отхвърли като неоснователен и иска за мораторни лихви до сумата от 39,73 лв. – присъдени в заповедното производство, а за разликата до претендираните в настоящото производство 41.67 лева – като недопустим. Недопустима в настоящото производство е и претенцията за сторените разноски от 1000 евро , тъй като такава претенция не е предявявана в заповедното производство, поради което следва да се отхвърли.
При този изход на делото , следва ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски от 650.00 лева за адвокатско възнаграждение, както и направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 196/2019г. по описа на КРС адвокатски разноски от 650.00 лева.
Тъй като ищецът не е внесъл по делото пълния дължим размер на държавната такса, следва същият да бъде осъден да довнесе по сметка на КРС държавна такса от още 48.40 лева.
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Униспед инс" ЕООД, с ЕИК/код по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: *** против „Бостанджъ66“ ЕООД, с ЕИК/код по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: ***, искове за признаване на установено по отношение на ответника за наличие на задължение спрямо ищеца за заплащане на следните суми: 4 003.94 лева – представляващи левовата равностойност на 13 325.08 турски лири, половината от платените налози за липсваща стока по транзитна операция MRN 16BG00300001055832,по курс по подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК 05.02.2019г. , 1 955.83 лева – левовата равностойност на 1 000 евро, половината от заплатения адвокатски хонорар, по курс към 05.02.2019г. – датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК , ведно със законната лихва, считано от 05.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 41.67 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от 12.01.2019г. – датата на изтичане на срока за доброволно плащане, даден с Нотариална покана, връчена на 04.01.2019г. от Р.В. – помощник-нотариус при нотариус №251 Д.Г. , до датата на подаване на заявлението – 05.02.2019г., за които суми е издадена заповед № 102/21.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 196/2019г. по описа на КРС.
ОСЪЖДА „Униспед инс" ЕООД, с ЕИК/код по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Бостанджъ 66“ ЕООД, с ЕИК/код по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: *** направените по делото разноски от 650.00 лева за адвокатско възнаграждение, както и направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 196/2019г. по описа на КРС адвокатски разноски от 650.00 лева.
ОСЪЖДА „Униспед инс" ЕООД, с ЕИК/код по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на КРС държавна такса от още 48.40 лева.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: