РЕШЕНИЕ
№ 260005 / 8.3.2022г. град Карнобат,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД І
граждански състав
На седемнадесети януари, две хиляди и двадесет
и втора година
В публично заседание в следния състав :
Председател: Татяна Станчева
Секретар: Веска Христова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Татяна Станчева
гражданско дело номер 1462 по описа за 2019
година
Производството е във втора фаза на делбата
С влязло в
сила решение в първата
фаза на делбата е допуснат до делба недвижим имот, находящ се в
****, представляващ дворно място с площ от 470 кв.м. /четиристотин и седемдесет
квадратни метра/, съставляващо урегулиран поземлен имот № XX- 301 /двадесети за
планоснимачен номер триста и първи/ в квартал № 22 / двадесет и втори/,
съгласно действащия застроителен и регулационен (подробен устройствен) план на
град Карнобат, при граници: изток - УПИ № IV -294, УПИ № V-293, запад - улица,
север- УПИ № XXI - 300 , юг-УПИ № XIX -303, ведно с изградените в имота масивна
двуетажна жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м. /шестдесет квадратни
метра/, състояща се от първи етаж със застроена площ от 60 кв.м. и втори етаж
със застроена площ от 60 кв.м. и масивна второстепенна постройка със застроена
площ 10 кв.м. /десет квадратни метра/, както и всички подобрения в поземления
имот между съсобствениците З.С.П., ЕГН **********, Р.С.И., ЕГН ********** и В.С.С., ЕГН **********, при квоти от по 1/3 идеална част за всеки съделител.
Решението, с което
е допусната делбата и са определени правата на съделителите е влязло в сила на 03.07.2020г.
С допълнителни молби ищцата З.С.П. е предявила срещу ответника В.С.С.
претенции по сметки, от които съдът е приел за съвместно разглеждане претенция
по сметки, с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за обезщетение за ползването на
1/3 ид.част от процесния имот, представляваща делът на З.П., в размер на 60,00
лева месечно, за пет години назад, считано от 05.08.2020г., т.е. за периода от
05.08.2015г. до 05.08.2020г., в общ размер от 3600 лева, както и претенции по
сметки срещу съделителят В.С. за обезщетение за ползването на 1/3 ид.ч. от
недвижимия имот, явяваща се делът на З.П. от съсобствения имот, в размер на
80,00лева месечно, считано 14.09.2021г. -
датата на входиране на молбата до датата на първото по делото заседание във втората
фаза – 06.10.2022г.
В останалата част претенциите не са приети за съвместно
разглеждане и производството е прекратено, като недопустимо.
Ответникът В.С.С. е
заявил в първото по делото съдебно заседание във втора фаза на делбата, че
поддържа заявеното по -рано искане по чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане на
делбения имот. С молба вх. № 3657/13.08.2020г. ответникът В.С. е заявил
претенции по сметки срещу З.П. с правно основание по чл.12, ал.2 от ЗН с цена
на иска 500,00 лева, предстваляваща 1/3 част от общата сума от 1500 лева, на
подобренията извършени него приживе на общите наследодатели и по чл.30, ал.3 от
ЗС с цена на иска 1000,00 лева, съответстваща на 1/3 част от дела на З.П. от
делбеното имущество за извършените от него необходими ремонти в общ размер на
3000 лева.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност и обсъди доводите на страните
прие за установено следното:
Делото е във втора фаза на делбата по нейното извършване. С решението по
чл.346 от ГПК се установяват личните права на съделителите. Най –късно до
първото по делото съдебно заседание във втората фаза на делбата страните могат
да предявят насрещни претенции по сметки. Правата в делбеното
производство принадлежат на този, по отношение на когото делбата е била
допусната.
По направеното искане за възлагане на делбения имот и начина на извършване
на делбата, съдът взе предвид че съгласно чл.349, ал.2 от ГПК ако неподеляемият
имот е жилище, всеки от съделителите, който към момента на откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да
бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители бъдат
уравнени в имот или в пари.
Тази претенция следва да бъде предявена най-късно в първото съдебно
заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата.
В случая претенцията е заявена от съделителя В.С.С., с нарочна
молба преди изтичане на преклузивния срок и се поддържа в първото с.з. във
втора фаза на делбата. За да бъде поставен в дял имот, представляващ
неподеляемо жилище следва да се извърши преценка за наличие на основанията по
чл.349, ал.2 от ГПК по отношение на съделителя В.С.С., чиито права са установени с решението
по първа фаза на делбата и който лично е заявил искането преди изтичане на
преклузивния срок.
Безспорно е установено в производството, че делбения имот е жилищен, а от
изслушаното в о.с.з. на 16.02.2021г. заключение по допуснатата
съдебно-оценителна и техническа експертиза се установява, че имотът е
неподеляем.
С решението по допускането на делбата е установено за безспорно, че съсобствеността е възникнала по
наследяване, т.е имота е наследствен. Установи се в първата фаза на делбата, че
процесното имущество е било собственост на общите за съделителите наследодатели
– С. С.С. и В.в.с. в режим на СИО.
Страните не
спорят относно факта, че С. С.С. и семейството му е живяло в
делбения имот приживе на общите наследодатели и продължил да живее в имота след
тяхната смърт. Това потвърдиха и останалите двама съделители З.П. и Р.И. с
отговорите, дадени по реда на чл.176 от ГПК. Не се оспори от останалите двама
съделители твърдението на В.С., че това е единственото му жилище. Представиха
се доказателства, че постоянният и настоящ адрес на В.С. съвпада с административния адрес на
имота, предмет на делбата.
Предвид изложеното, съдът счита, че са налице основанията по чл.349, ал.2
от ГПК по отношение на С. С.С. за уважаване на претенцията за
възлагане на имота.
Съделителят С. С.С., на който се възлага имота следва да заплати на съделителите
З.С.П. и Р.С.И. съответните суми за уравнение на дяловете
им по реда на чл.349, ал.5 от ГПК. Размерът на това уравнение зависи от
пазарната стойност на дела на тези съделители от делбеното имущество. Както се
установи от приетото експертно
заключение, пазарната стойност на имота възлиза на 23200,00 лева и включва
пазарната стойност на земята – 470 кв.м. – 8600,00 лева, жилищна сграда ЗП 60
кв.м -14000,00 лева, второстепенна постройка със ЗП 5,80 кв.м. – 600,00 лева.
Така от общата пазарна стойност на делбения имот 23 200,00 лева С.
С.С. следва да плати на З.С.П. сумата от 7733,33 лева и
на Р.С.И. сумата от 7733,33 лева, съответстваща на притежаваните от тях дялове по
1/3 идеална част от недвижимия имот. Сумите следва да бъдат платени от С. С.С.
на посочените съделители, при условията
на чл. 349, ал.5 от ГПК, в шестмесечен срок от влизане на решението
в сила, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на влизане
в сила на настоящото решение до окончателното им заплащане.
По иска с правно основание чл.346 от ГПК, във вр. с чл.31 ал.2 от ЗС.
Претенцията е заявена от З.С.П. против С.
С.С. за присъждане на парично обезщетение за лишаването й от право на ползване
на принадлежащата й 1/3 ид. ч. от придобития по наследство имот и е в размер на
60,00 лева месечно, в общ размер от 3600 лева, за периода от 05.08.2015г. до
05.08.2020г. Съдът взе предвид задължителните указания дадени с ТР № 7 от
02.11.2012г. по ТД № 7/2012г на ОСГКВКС, съгласно които заявената претенция е
осъдителна и се дължи от момента на поканата до съделителя, ползващ имота до първото
по делото заседание във втората фаза на делбата. Тази претенция е заявена преди
първото с.з. във втората фаза на делбата. По делото не се представиха
доказателства съделителят З.П. да е изпратила покана до В.С., с която той да е
поканен да й плаща обезщетение за ползване полагаемата се на съделителя З.П. 1/3
ид.част от имота. Съделителят З.П. би имала право на обезщетение за лишаване от
право на ползва имота от датата, на която е поканила съсобственика С. да й
заплаща обезщетение за лично ползване, до датата на първото по делото заседание
във втората фаза и след като по делото няма такива доказателства - за отправена
покана, претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.
В първото с.з. във втората фаза на
делбата съдът е приел за разглеждане претенциите по сметки на З.П. по чл.346 от ГПК във вр. чл.31, ал.2 ЗС, за осъждане
на ответника В.С. да й плати обезщетение в размер на 80.00 лева за ползването
на 1/3 идеална част от недвижимия имот предмет на делбата от 14.09.2020 година /датата
на входиране на молбата, с която съделителят З.П. отправя покана до В.С. да й
плаща обезщетение/ до датата на първото
с.з. -06.102021г. От заключението на вещото лице –дължимият пазарният наем за
целия имот – двор и къща възлиза на 120 лева като 1/3 част от тази сума се
равнява на 40 лева. Независимо че съдът е приел за съвместно разглеждане тази претенция,
същата е недопустима и в тази част производството подлежи на прекратяване по
следните съображения:
В
случая не е налице хипотезата на чл. 346 ГПК във връзка с чл. 31, ал. 2 ЗС.
Разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС се отнася до дължимо обезщетение от страна на
съделител, ползващ имота на останалите съделители, които са били лишени от
възможността да ползват дела си. Тази претенция се отнася само за период,
предхождащ делбеното производство или след предявяването на иска за делба. З.П.
е заявила по реда на чл. 346 ГПК искания по сметки, включително за обезщетение,
на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, което се поддържа и от адв.В., преди първото
съдебно заседание след допускане на делбата, но такова, не може да се претендира
за бъдещ период, а само за минал период от време, през който съответният
съделителят е лишен от възможността да ползва имота и е поканил съделителя,
ползващ лично имота, да му плати обезщетение за частта от ползването, на която
е бил лишен. Недопустимо е да се присъжда на съсобствениците, обезщетение за
бъдеще време, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, с каквото практически З.П. е сезирала
съда. В случая не е налице хипотезата на чл.346 ГПК, а само заявена претенция
по чл. 31, ал. 2 ЗС по реда на чл. 346 ГПК. Срокът, в който съделителите могат
да предявят претенции по сметки помежду си е преклузивен и е недопустимо да се претендират суми отнасящи се за времето
след първото заседание във втората фаза на делбеното производство. Възникване
на вземане между съсобствениците след този момент е извън предмета на делото по
обективно съединения в делбата осъдителен иск, приет за разглеждане в срока по
чл. 346 ГПК/в този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК- Решение № 182 от 26.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2067/2016 г., II г. о.,
ГК/ и в тази част производството следва да се прекрати като недопустимо.
По
претенцията с правно основание по чл.12, ал.2 от ЗН в размер на 500 лева
заявена от В.С. срещу З.П..
Твърди
се в молбата на В.С., че приживе на общите наследодатели, през лятото на 1991г.
участвал в строителството на второстепенна постройка от 10 кв.м. с предназначение
за санитарно помещение, като сам направил всички изкопи за мръсен канал и за
основа на сградата, съборил част от уличната ограда направил замазка на плочата
и изчистил пръстта, строителните материали и ги извозил. Заедно с баща си
пренесли материали, направили основите, изградили стените, бетонов пояс, плоча,
кофраж и пр. В резултат на този труд В.С. спомогнал да се увеличи стойността на
имота със стойността на второстепенната постройка -1300 лв. Посочва се в
молбата, че приживе на наследодателите през есента на 1992 г. участвал в
подмяна на плочник в дворното място на площ от 20 кв.м. и с личен труд, сам, демонтирал
старите плочи, извършил монтаж на нови, направил замазка, бъркал цимент, почистил
от строителни материали. В резултат на положения от него труд спомогнал да се
увеличи стойността на имота със стойността на плочника-200 лв. В резултат на
участието му В.С.-сам и с наследодателя си, общото увеличение на стойността на
имота съставлява сума в размер на 1500 лв., при което съделителят В.С. претендира
от съделителя З.П. сумата от 500 лева
съответстваща на 1/3 част от общата сума за увеличението на стойността на имота
съобразно на полагаемата й се 1/3 ид. част от имота.
За
извършеното строителство и подмяна на плочи на двора свидетелства М.П., чиито
показания съдът кредитира като обективни и незаинтересовани. Свидетелят сочи,
че В.С. е извършил построяването на санитарното помещение, тъй като бащата на
съделителите по това време е работел.
Съгласно
заключението на вещото лице, прието като компетентно и обективно, по назначената СТЕ изграждането
на второстепенната постройка със застроена площ от 5,80 кв.м. и ремонт на 20
кв.м. от плочника са увеличили средната пазарна стойност на недвижимия имот със
700 лева, поради което искът с правно основание по чл.12, ал.2 от ЗН предявен
от В.С. срещу З.П. е основателен до 1/3 от посочената стойност, а именно 233,33
лева съответстваща на 1/3 част от увеличението, като в останалата част над
уважения до претендирания размер от 500 лева, следва претенцията да се отхвърли
като неоснователна.
Неоснователно
е възражението на З.П. за недължимост на претенцията, поради погасяване на претенцията
по чл. 12, ал. 2 ЗН по давност. Искът е предявен на 13.08.2022г. и давността за
тази претенция тече от предявяване на иска за делба, а не от извършване на
подобренията /така Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС/. Искът е
предявен 13.08.2020г. Неоснователно е и възражението на Зл.П. за недължимост на
претенцията, тъй като В.С. е живял в имота, а тя го напуснала години преди това
е неоснователно.
По
иска с правно основание по чл.30, ал.3 от ЗС, предявен от В.С. срещу З.П..
В
случая следва да бъде съобразено задължителното тълкуване дадено в ППВС №
6/1974 г. относно отношенията между съсобствениците разграничаващо различните
хипотези на необходими разноски или подобрения, извършени от някой от
съсобствениците в общия имот. Така, по отношение правата на съсобственика,
извършил подобренията със съгласието на останалите съсобственици приложение
намира разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС. Ако са извършени без съгласие, но и
без противопоставяне от тяхна страна отношенията следва да се уредят по
правилата на водене на чужда работа без пълномощие по чл. 60-63 ЗЗД, а когато е
налице противопоставяне от останалите съсобственици отношенията следва да се
уредят по правилата на чл. 59 ЗЗД.
Претенциите
на В.С. с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС са за сумата от 1000 (хиляда) лева,
представляваща 1/3 част от сумата 3000 лв. съставляваща стойност на направени
разноски за запазване на делбения имот след смъртта на наследодателите С. С.С.
и В.в.с.. Претендира се и законната лихва върху сумата от датата на предявяване
на претенциите до окночателното й изплащане.
Съделителят В.С. сочи, че е извършил необходим
ремонт в жилищната сграда на стойност 2100 лв. (труд и материали), както
следва:
през лятото на 2009 г.: демонтаж на изгнила дървена дограма на прозорец в жилищно помещение (хол) и монтаж на
нова ПВЦ дограма- стойност 300 лв., демонтаж на изгнила вътрешна врата кухня (от талашит) и монтаж на нова врата
ПВЦ-стойност 400 лв., демонтаж на външна входна врата от ръждясал винкел и
монтаж на нова алуминиева входна врата-стойност 500 лв., ремонтни дейности във
входно антре (зидария, сваляне на подкужушена мазилка, измазване, шпакловка, боядисване)-стойност
300 лв.,изграждане на циментов праг пред входна врата-стойност 100 лв.
-през пролетта на 2010 г.: ремонтни дейности на покрива (подмяна
на изгнили дървени греди, на счупени
керемиди, подмазване на комини,капаци, шапки) -стойност 200 лв.
-през лятото на 2019 г.: ремонтни дейности в жилищно помещение-хол
(сваляне на подкужушена мазилка, измазване, шпакловка, боядисване)-стойност 300
лв.
През лятото на 2009 г. извършил необходим ремонт на навес
(зидария, подмяна на греди, подмяна на керемиди)- стойност 500 лв. (труд и
материали).
През лятото на 2019 г. подменил вътрешна
полусрутена ограда откъм УПИ XIX кв. 22 по дължина 24 м. (събаряне на стара ограда и изграждане
на нова от циментови блокчета и бетонови шапки)- на обща стойност 800 лв., като с допълнителна
молба уточнява, претенцията, на която размерът се запазва по размер от 800 лева, но уточнява че тази
претенция касае и подмяна извършена на полусрутена ограда към УПИ XXI в кв.22. Изменението на претенцията е прието от съда.
Претендира на основание
чл. 30, ал.3 от ЗС З.С.П. да му заплати сумата 1000 лв., представляваща дела
ѝ от тежестите на общата вещ съразмерно с частта й 1/3 ид.част, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на претенцията до
окончателното й изплащане.
Съвкупният
анализ на ангажираните по делото доказателства - гласни, експертно заключение
налагат извод, че действително в имота е бил извършен ремонт от съделителя В.С..
В този смисъл, съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели А.Ж. и М.П.
и заключението на в. л. за извършените в имота ремонтни дейности.
Съделителят
В.С. твърди, че тези разходи имат характер на необходими разноски, но поради
характера си те са насочени към привеждане жилището в състояние, годно за
ползването му по предназначение. Разбирането в правната доктрина относно
необходимите и полезни разноски е еднозначно в смисъл, че необходимите разноски
са свързани с неотложни /аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и/или
възстановяването на вещта, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие или
се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени
от износването на вещта, като чрез тях се цели привеждането на вещта в
състояние годно за нейното предназначение. Полезните разноски са тези, които
увеличават стойността на сградата и имат характер на подобрения.
В
случая, предвид характера на извършените работи следва да се приеме, че
извършените ремонтни дейност на покрив и изграждане на ограда са необходими
разноски. Това е така тъй като с тези ремонти се запазва и съхранява вещта от
погиване, в случая ремонта на покрива, а
изграждането на оградата предпазва имота от чуждо посегателство. Останалите
разноски за ремонт на стени, подмяна на дограма на прозорец в жилищно помещение
и монтаж на нова врата, ремонтни дейност на входно антре изграждане на циментов
праг пред входна врата, са извършени без знанието на ответника по претенцията З.П., което има
значение относно обема на правото на ищеца да иска възстановяването им. Когато
разноските са извършени от съсобственика без знанието и съгласието на
останалите съсобственици, отношенията между съсобствениците се уреждат по
правилата на водене на чужда работа без пълномощие. Тогава, гесторът по правилата
на чл. 61,
ал. 2 ЗЗД би имал право да търси от съсобственика си само съответната част от
разноските до размера на обогатяването, т. е. до по-малката сума между
стойността на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията
стойност на съсобствения имот, и то само, ако работата е била предприета
уместно и в свой интерес. Не се твърди и не се установява по делото, че за
извършените след смъртта на наследодателите разноски по повод съсобствения имот
В.С. да е получил съгласието на З.П.. След смъртта на родителите си В.С. е
владял собствената си 1/3 ид.част от наследствения имот, а за частта на
съделителя З.П.В.С. се явява държател. Ремонтът на покрива е извършен след смъртта
на наследодателите –през 2010г., а ремонтните дейности в партерния етаж през
2009г. и тъй като това са облигационни отношение погасителната давност за посочените вземания започва да тече от момента на извършване на
разноските, защото тогава настъпва тяхната изискуемост (чл. 114, ал. 1 ЗЗД). За претенциите по сметки за ремонтите извършени през 2009г. и 2010г. съделителят
З.П. е направила възражение и в тази част претенциите следва да се отхвърлят, като
погасени по давност.
Претенцията на съделителя В.С. по чл.346 от ГПК във връзка с чл.30, ал.3 от
ЗС следва да се уважи за извършените от него необходими разноски, през 2019г., за
подмяна на вътрешна полусрутена ограда към УПИ XIX кв. 22 и към УПИ XXI в
кв.22 по дължина 24 м. (събаряне на
стара ограда и изграждане на нова от циментови блокчета и бетонови шапки) - обща стойност на този ремонт, съгласно
заключението на в.л. е в размер на 837,00 лева, от която сума съделителката З.П.
дължи 279,00 лева, съобразно притежавания от нея дял -1/3 ид.част от
съсобствеността, а в останалата над уважения размер до от 1000 лева претенцията
следва да отхвърли като погасена по давност.
При
този изход на спора съдът дължи произнасяне и по въпроса за сторените от
страните разноски. В хода на процеса ищцовата страна не е претендирала
заплащането на такива, като с такова изрично искане съдът не е сезиран и от
страна на ответника, поради което счита, че те следва да останат за сметка на
всеки един от съделителите, така както са ги напрвили.
Относно таксите:
На основание чл.355 от ГПК и чл.71 ал.1 ГПК, във вр. с чл.8 от Тарифа за
ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК всяка от страните следва да заплати
ДТ в размер на 4% от стойността на дела си.
На основание чл.71, ал.1 ГПК, във вр. с чл.1 от Тарифа за ДТ, които се
събират от съдилищата по ГПК З.С.П., следва да бъде
осъдена да заплати държавна такса за уважените претенции по сметки предявени от
В.С.С. в размер на по 50 лв. за исковете по чл.12, ал.2 от ЗН и по чл.30, ал.3 от
ЗС.
На основание чл.71 ал.1 ГПК, във вр. с чл.1 от Тарифа за ДТ, които се
събират от съдилищата по ГПК ищцата З.С.П., следва да бъде осъдена да заплати
държавна такса по отхвърлената претенция по сметки срещу В.С.С. в размер на 144
лв.
На основание чл.71, ал.1 ГПК във вр. с чл.1 от Тарифа за ДТ, които се
събират от съдилищата по ГПК ищцата З.С.П. следва да бъде осъдена да плати държавна такса в
размер на 50 лева по предявената претенция срещу В.С. иск с правно основание по
чл.31, ал.2 от ЗС за обезщетение за ползването на съсобствения имот за периода за
периода от 14.09.2020г до 06.10.2020г.
В.С.С. следва да
плати държавна такса за отхвърлената част на претенциите си по чл.12, ал.2 от ЗН и чл.30, ал.3 от ЗС в размер на по 50 лева.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.346 и чл.349 ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ
В ДЯЛ на В.С.С., ЕГН ********** ***, недвижим имот, находящ
се
в ****, а именно
– Дворно място с площ от 470 кв.м. /четиристотин и седемдесет квадратни
метра/, съставляващо урегулиран поземлен имот № XX- 301 /двадесети за планоснимачен номер триста
и първи/ в квартал № 22
/ двадесет и
втори/, съгласно действащия застроителен и регулационен (подробен устройствен) план
на град Карнобат, при граници: изток - УПИ № IV -294, УПИ № V-293, запад -
улица, север- УПИ № XXI - 300 , юг-УПИ № XIX -303, ведно с изградените в имота масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м. /шестдесет квадратни метра/, състояща
се от първи етаж със застроена площ от 60 кв.м. и втори етаж със застроена площ
от 60 кв.м. и масивна второстепенна постройка със застроена площ
10
кв.м. /десет квадратни метра/, както и всички подобрения в поземления имот.
ОСЪЖДА В.С.С., ЕГН ********** ***, да заплати на З.С.П., ЕГН ********** ***, за уравнение на дела й от недвижимия имот сумата от 7733,33 лева,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на решението,
при условията на чл.349 ал.5 ГПК - в шестмесечен срок от влизане в сила на
решението за възлагане.
ОСЪЖДА В.С.С., ЕГН ********** ***, да заплати на Р.С.И., ЕГН ********** ***, за уравнение на дела й от недвижимия имот сумата от 7733,33 лева,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на решението,
при условията на чл.349 ал.5 ГПК - в шестмесечен срок от влизане в сила на
решението за възлагане.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 349,
ал. 3, ал. 5 и ал. 6 от ГПК, за вземанията за уравнение на
дяловете заинтересованите съделители могат да впишат законна ипотека, а
съделителят, в чийто дял е поставен имотът, става негов собственик, след като
изплати в горепосочения шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото
решение определеното парично уравнение заедно със законната лихва, като ако
уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва
по право и имотът се изнася на публична продан.
ОСЪЖДА В.С.С., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на РС-Карнобат държавна такса
върху стойността на дела си в размер на 309,33 лева.
ОСЪЖДА Р.С.И., ЕГН ********** ***,
да заплати по сметка на РС-Карнобат държавна такса върху стойността на дела си
в размер на 309,33 лева.
ОСЪЖДА З.С.П., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на
РС-Карнобат държавна такса върху стойността на дела си в размер на 309,33 лева.
Отхвърля
претенцията на З.С.П., ЕГН ********** *** срещу В.С.С., ЕГН ********** *** с правно основание по чл.346 ГПК, във
вр.чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 3600 лева за
ползването на недвижимия имот за периода от 05.08.2015г. до 05.05.2020г. като
неоснователен.
Осъжда З.С.П., ЕГН ********** *** за отхвърления иск да плати държавна
такса по сметка на РС-Карнобат иск в размер на 144,00 лева за неуважената
претенция по чл.346, във вр. чл.31 ал.2 от ЗС.
Прекратява производството поради недопустимост предявената от З.С.П., ЕГН ********** ***,
против В.С.С., ЕГН ********** *** с правно основание по чл.31, ал.2 от
ЗС за осъждане на ответника да й плати обезщетение за ползването на имота след
влизане в сила на решението за делба по нейното допускане я осъжда да плати държавна такса в
размер на 50,00 лева.
Осъжда З.С.П.,
ЕГН ********** *** да плати на В.С.С., ЕГН ********** *** на основание чл.12, ал.2 от ЗН, сумата
от 233,33 лева, представляваща стойността на
увеличеното наследство – увеличената стойност на имота с участието на В.С.С. в
резултат, на които се е увеличила стойността на имота, съобразно дела й в
съсобствеността в размер на 1/3 ид.ч., ведно със законната лихва от
13.08.2020г. до окончателното плащане, като отхвърля претенцията
над уважения размер до претендирания от 500,00 лева като неоснователен.
Осъжда З.С.П., ЕГН ********** *** да плати по сметка на РС-Карнобат държавна такса за уваженият размер на иска по
чл.12, ал.2 от ЗН в размер на 50,00 лева.
ОСЪЖДА З.С.П., ЕГН ********** ***, да заплати на В.С.С., ЕГН ********** ***, сумата от 279,00 лева,
представляваща стойността извършения през 2019г. необходим ремонт – подмяна на
ограда съответстваща на 1/3 ид.ч. от притежаваната от нея част в
съсобствеността, ведно със законната лихва от 13.08.2020г. до окончателното
плащане, като отхвърля претенцията над уважения размер до претендирания от 1000
лева като неоснователен.
Осъжда З.С.П., ЕГН ********** *** да плати по сметка на
РС-Карнобат държавна такса от 50,00 за уважения размер на иска по чл.30, ал.3
от ЗС.
Осъжда В.С.С.,
ЕГН ********** *** да плати по сметка на РС-Карнобат държавна такса от 50,00
лева за отхвърлената част от претенцията по чл.12, ал.2 от ЗН и държавна такса
от 50,00 лева за отхвърлената част от претенцията по чл.30, ал.3 от ЗС.
Осъжда В.С.С., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на РС-Карнобат държавна такса сумата от по 5.00 лева, представляваща държавна такса в
случай на служебно издаване на всеки изпълнителен лист.
Осъжда З.С.П., ЕГН ********** *** да плати по сметка на
РС-Карнобат държавна такса сумата от по 5.00 лева, представляваща държавна
такса в случай на служебно издаване на всеки изпълнителен лист.
Осъжда Р.С.И., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на РС-Карнобат държавна такса да плати по сметка на РС-Карнобат държавна такса сумата от
по 5.00 лева, представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на
всеки изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните, а в частта с характер на определения, с която
производството е прекратено, поради недопустимост в едноседмичен срок от
уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: