РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Благоевград, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев
Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Здравка Янева
в присъствието на прокурора М. М. М.
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Въззивно
административно наказателно дело № 20211200600570 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 378, ал. 5, във вр. чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, депозирана от адв. С.К. – защитник на
обвиняемия Н. СТ. Ч. срещу Решение № 93. от 07.04.20. г., постановено по НАХД №
1109/20. г. по описа на РС – Б., с което на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК е признал
обвиняемия Н. СТ. Ч., роден на 17.09.19 г. в с. К, общ. С, с постоянен адрес гр. Б, ж.к. ,,Е“,
бл. 115, ет. 3, ап. 9, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно
специално образование, изпълнителен директор на ,,Б. г.“ ЕООД, с ЕГН **********, за
виновен в това, че в качеството си на управител и представител на ,,А. Р.“ ЕООД след като
управляваното от него дружество е изпаднало в неплатежоспособност /чл. 608 от
Търговския закон ,,неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й или публично-правно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение
по частно държавно вземане“/ на 31.12.2015 г., в 30-дневен срок от спиране на плащанията,
считано от 30.01.2016 г. по задължения в общ размер на 59 018.79 лв., от които:
1
По публичноправни задължения към Национална агенция за приходите (НАП) в
размер на 15 230.79 лв., произтичащи от задължения по Ревизионен акт № С
22000116001757-091-001/24.03.2017 г. на НАП за задължения за данък върху
добавената стойност по СД по ЗДДС за периода м.06-11.2015 г.;
По частноправни задължения към ,,М. с. – 1“ ЕООД гр. С. в размер на 43 788.00 лв.,
произтичащи от дължими суми по Договор за наем на техника от 10.03.2015 г. и Анекс
към договора за наем на техника от 01.04.2015 г., не е поискал от Окръжен съд – Б. да
открие производство по несъстоятелност – престъпление по чл. 227б, ал. 2 във вр. с ал.
1 от НК, като на основание същия законов текст във вр. с чл. 78а от НК е освободен от
наказателна отговорност, като му е наложено административно наказани ,,глоба“ в
размер на 1 500 лв.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемият е осъден да заплати по сметка на
ОД на МВР Б. сумата в размер на 3196,42 лв., представляваща сторени в досъдебното
производство разноски, по сметка на Районен съд – Б. сумата от 1919.67 лв.,
представляващи сторени в съдебното производство разноски, както и 5 лв. държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението на първостепенния съд се атакува от защитника на обвиняемия – адв.
С.К., като в жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на
същото, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Предвид подробно изложените в жалбата аргументи, е направено искане решението
да бъде отменено и постановено ново такова, с което обвиняемият да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение с правна квалификация чл. 227б, ал. 2
вр. с ал. 1 от НК. Алтернативно на искането по пункт първи от жалбата, защитникът желае
въззивната инстанция да упражни правомощията си по чл. 335, ал. 2, вр. с чл. 334, т. 1,
предл. 2, вр. с чл. 348, ал. 3 от НПК – да отмени обжалваното решение и да върне делото за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, тъй като при първоначалното
му разглеждане са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на правото на защита на обвиняемия, които не могат да бъдат отстранени в
рамките на въззивното производство.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника – адв. К., която пледира за
нейното уважаване по съображения подробно изложени в същата. Счита, че първата
инстанция е направила напълно погрешна интерпретация на събраните по делото
доказателства, които обосновавали извод за обективна и субективна несъставомерност на
вмененото на подзащитния й престъпно деяние.
Окръжна прокуратура – Б. чрез представителя си оспорва жалбата като
неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Изразява становище, че от събраните
пред първата инстанция доказателства безспорно се установявало, че обвиняемият е
извършил вмененото му престъпление, а жалбата изцяло преповтаряла възраженията на
защитата, изложени по време на съдебните прения пред районния съд.
2
Във въззивното производство не е проведено съдебно следствие.
Окръжен съд - Б. след като прецени доводите и възраженията на страните, събраните
по делото доказателства, в рамките на предвидените от разпоредбата на чл. 314 от НПК
правомощия, намери следното от фактическа и правна страна:
Производството пред Районен съд – Б. е било образувано по реда на чл. 375 и сл. от
НПК въз основа на постановление на Районна прокуратура – Б. от 28.07.20. г., с което е
направено предложение Н. СТ. Ч. да бъде освободен от наказателна отговорност за
извършено престъпление по чл.227б, ал.2 от НК затова, че в качеството си на управител и
представител на „А. Р.“ ЕООД, след като управляваното от него дружеството е изпаднало в
неплатежоспособност /чл. 608 от Търговския закон „неплатежоспособен е търговец, който
не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се
до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
публично-правно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или задължение по частно държавно вземане“/ на 31.12.2015г., в 30- дневен срок от
спиране на плащанията, считано от 30.01.2016 г. по задължения в общ размер на 59 018.79
лева, от които:
- по публичноправни задължения към Национална агенция за приходите (НАП) в
размер на 15 230,79 лева, произтичащи от задължения по Ревизионен акт № С -
22000116001.-091-001/24.03.20.г. на НАП за задължения за данък върху добавена стойност
по СД по ЗДДС за периода м.06 - 11.2015г.;
- по частноправни задължения към „М. с. -1“ ЕООД град С. в размер на 43 788,00лв.,
произтичащи от дължими суми по Договор за наем на техника от 10.03.2015г. и Анекс към
договора за наем на техника от 01.04.2015г. не е поискал от Окръжен съд - Б. да открие
производство по несъстоятелност.
Обвиняемият Н. СТ. Ч. е роден на 17.09.19. г. в с. К., община С., с постоянен адрес:
Б., ж. к. ,,Е.“ бл.115, ет.3, ап. 9, българин, български гражданин, женен, със средно
специално образование, понастоящем Изпълнителен директор на „Б. г.“ ЕООД, с ЕГН
**********. Събраните доказателства по делото установяват, че същият не е осъждан към
инкриминирания период и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а
от НК, като понастоящем има висящо производство за данъчни престъпления. От 27.03.20.
год. до 21.04.2017г. Ч. изпълнявал длъжността управител на „А. Р.“ ООД, ЕИК 20296., като
едновременно с това е и представляващ дружеството.
Фирмените досиета в общодостъпния Търговски регистър установяват, че търговско
дружество „А. Р.“ с ЕИК 202.3 със седалище и адрес на управление село Б. п., община Б.,
Производствена база на „А.“ ЕООД, е регистрирано в Търговския регистър към Агенция по
вписванията на 28.02.20. г. Предметът на дейност на дружеството бил свързан с извършване
на строително-монтажни работи, инфраструктурно строителство. Дружеството извършвало
дейността си в с. Б. п., производствена база на „А.“ ЕООД. Счетоводното обслужване на
3
дружеството към инкриминрания период се осъществявало от св. Р. Въз основа на
представени първични счетоводни документи, свид. Р. изготвяла справки - декларации по
ЗДДС, декларации по ЗДДФЛ, ЗДОД, ЗКПО, ГДД, отчети за приходите и разходите, отчети
за парични потоци, счетоводни баланси и други. „А. Р.“ с ЕИК 202. било регистрирано по
ЗДДС от 27.03.20.г. На 27.03.20.г. свид. Ф. А. продал с договор за покупко - продажба
дружествените дялове на управляваното от него търговско дружество на свид. В. Г. В. -
управител на „А.“ ЕООД. С договор за възлагане на управление от 27.03.2014г. за управител
на дружеството „А.Р.“ с ЕИК 202965. бил определен обв. Н. СТ. Ч..
Междувременно от страна на ТД НАП С. от свидетелите на П. Т. П., В. А. В. А. Г. Ч.
– Д. били извършени данъчни ревизии на фирмата, възложени от свид. Б. Н. Н., с които били
установени публично-правни задължения към НАП. Във връзка с установените нарушения
били издадени РА №Р-22000116.-091-001/24.03.20.г., връчен по електронен път на 27.03.20.г.
и влязъл в сила на 04.04.20.г., РА № Р-22000116.-091-001/30.03.20.г. и РА № Р-*********.-
091-001/08.02.20.г. По повод установените задълженията от страна на органите на
приходната агенция било образувано и изпълнително дело №160014./20.г., възложено на
свид. Г. С. П. - публичен изпълнител.
Междувременно с договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 13.04.20.г.
дружеството било продадено на свид. Ю. К. А. Било променено и седалището на
дружеството в гр. С., ул. ,,П. Х.“ №1.
От страна на свид. Г. П. били осъществени всички действия във връзка с проучване
на имущественото състояние на задълженото лице: изпратени били покани за доброволно
изпълнение, запорни съобщения до всички търговски банки, направени били запитвания до
институции за притежавано от дружеството движимо или недвижимо имущество, при които
се установило, че процесното дружество не притежава дълготрайни материални активи
/ДМА/ - имоти, моторни превозни средства /МПС/, авоари по банкови сметки или ценни
книжа, към които да бъде насочено принудително изпълнение. От приложените по делото
копия на документи, изискани по реда на ДОПК се установява, че входа на изпълнителното
производство били предприети мерки по проучване на имуществото и налагане на
обезпечителни мерки – запор върху притежаваните дялове от едноличния собственик на
капитала и запор на банкови сметки, тъй като въпреки получената покана за доброволно
изпълнение, от страна на управителя не се пристъпило към погасяване на задълженията си
към републиканския бюджет. В хода на изпълнителното производство е установено също, че
в банковите сметки на дружеството липсват авоари, както и че дружеството не притежава
недвижими имоти и моторни превозни средства. Предвид установеното дългът бил
прекатегоризиран в несъбираем.
С договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 09.06.20.г. Ю. К. А. продал
на свидетеля Е. Е. Б. дружествените дялове от капитала на „А. Р.“ ЕООД. Седалището и
адреса на управление на дружество било преместено първоначално в гр. С., ул. „С.“№1, а в
последствие в гр. С. З., ул. ,,Х. А.“ № 5, А, ет.3, ап.9. Променено било и наименованието на
дружеството от „А. Р.“ ЕООД на „Р. В. К.“ ЕООД.
4
Освен към органа по приходите, дружеството /,,А. Р.“ ЕООД/ с ново наименование
„Р. В. К.“ ЕООД натрупало задължения и към съконтрагенти, в това число към „К. Т. ГЕО“
ЕООД, които също не обслужвало. По този повод от страна на „К. Т. ГЕО“ ЕООД, ЕИК 203.
на 05.09.2017г. била депозирана молба до Окръжен съд - С. З. с искане да бъде открито
производство по обявяване в несъстоятелност на „Р. В. К.“ ЕООД, ЕИК 202.. В тази връзка
било заведено търговско дело №270/2017г. по описа на ОС С. З. Въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, съдът се произнесъл с Решение № 304/20.10.20.г. по т.д.
№270/20.г. по описа на ОС С. З. с което дружеството „Р. В. К.“ ЕООД било обявено в
неплатежоспособност, като съдът приел за начална дата на неплатежоспособността –
19.09.20.г. С решението било открито производство по несъстоятелност и бил назначен за
временен синдик свид. В. М. По този повод свид. М. депозирал молба до ОС С. З.
Депозирани били и молби от „Ч.Б.„ ООД, ЕИК 130. ЦУ НАП, „Г. Д.“ ЕООД, ЕИК 202., „М.
С.-1“ЕООД, „А.“ ЕООД, ЕИК 1. по реда на чл.685 – чл.688, ал.1 ТЗ за предявяване на
вземания към длъжника „Р. В.Р К.“ ЕООД. Свидетелят М. встъпил в правомощията си на
синдик на 24.10.2017г. и по този повод предприел действия по подготовка на първо
събрание на кредиторите, депозирал отчет и доклад по реда на чл. 668, т. 3 от ТЗ. М.
направил опити да осъществи контакт с длъжника, които останали без резултат.
Свидетелят В. М. изготвил списък на приети предявени вземания на кредиторите,
макар, че не разполагал с достъп до счетоводната документация на дружеството.
Въз основа на молба от М., с определение № 17/04.01.20.г., постановено по т.д.
№270/20.г. по описа на ОС С. З. кредиторите на „Р. В.Р К.“ ЕООД били задължени да
изплатят сума в размер на 7200 лева.
С определение № 36/08.01.20.г., постановено по т.д. №270/20.г. по описа на ОС С.
З.бил обявен списък на приети вземания на „Р. В. К.“ ЕООД в производството по
несъстоятелност.
С определение № 127/26.01.20.г., постановено по т.д. №270/20.г. по описа на ОС С. З.
свидетелят М. бил освободен като синдик на „Р. В. К.“ ЕООД, което вече било със седалище
и адрес на управление гр.С., ул. ,,С.“ №1 и производството по несъстоятелност било спряно.
Решение № 304/20.10.20.г. по т.д. №270/20.г. по описа на ОС С. З., с което
дружеството „Р. В. К.“ ЕООД било обявено в неплатежоспособност, с начална дата на
неплатежоспособността – 19.09.20.г. било обжалвано пред АС П.
С Решение № 60/20.02.20.г. по в.т.д. №7/20.г. по описа на Апелативен съд П.,
Решение № 304/20.10.20.г. по т.д. №270/20.г. по описа на ОС С.З.било отменено в частта, с
която датата 19.09.20.г. е определена като начална дата на неплатежоспособност на „Р. В.
К.“ ЕООД и била определена за начална дата 31.12.2015 г. Решението било обжалвано пред
ВКС и по този повод било заведено т.д. №1903/20.г. ВКС. С определение № 598/16.10.20.г.,
постановено по търговско дело № 1903/20.г. по описа на ВКС не е допуснато касационно
обжалване и решението на АС П. влязло в законна сила.
Въз основа на постановените съдебните актове, дружеството „Р. В. К.“ ЕООД било
5
заличено от Търговския регистър, считано от 18.02.2019г. Поради наличието на задължения
към органа по приходите е сигнализирана РП Б.
В хода на разследването е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза,
изпълнена от вещото лице Р. В. съгласно заключението, на която дружеството е изпаднало в
неплатежоспособност към 17.09.20.г.
Предвид постановените съдебни актове е назначена двойна съдебно – счетоводна
експертиза, изпълнена от вещите лица Б. З. и Д. Д., заключението на която посочва, че
процесното дружество е изпаднало в неплатежоспособност на 31.03.2017г.
С оглед Решение № 60/20.02.20.г. по в.т.д. №7/20.г. по описа на АС П., по делото е
назначена и изготвена тройна счетоводна /икономическа/ експертиза, от която се
установяват следните обстоятелства:
Установени са задължения на дружеството, дължими и изискуеми за 2015г. към
НАП- по РА № Р-220001.-091-001/24.03.20.г. по СД по ЗДДС за периода м.06-м.11.20.г. – 15
230.79 лева, главници и лихви и към „М. с.1“ ЕООД гр.С. – 43 788.00 лева. Според вещите
лица от извършените анализи са установени финансови затруднения на дружеството „А. Р.“
ЕООД /с променено наименование „Р.в. к.“ ЕООД/ с траен характер, а в предвид и
продължаващата след 31.12.2015г. дейност и увеличаваща се свръхзадлъжнялост, те се
явяват и необратими. Дружеството не е в състояние да покрива задълженията си и е изцяло
зависимо от длъжниците си /несъбрани вземания/.
Вещите лица сочат, че задълженията са установени с РА № Р-22000116.-091-
001/24.03.20.г. на НАП, връчен по електронен път на 27.03.20.г. и влязъл в сила на
11.04.20.г., който акт не е обжалван. ГДД за 2016г., СД по ЗДДС за периода м.07.20..-
м.04.20.., декларации образец 6 за периода м.10.2015г. - м.април 2017г. , списък на
кредиторите, приет по т.д. №270/2017г. по описа на ОС С. З.
Съгласно заключението на експертизата, последното извършено плащане за
погасяване на задължения на дружеството е на 19.09.2017г., в размер на 25 000 лева и
съобразно анализ на цялостното финансово състояние, изчислените коефициенти на
ликвидност, финансова автономност и финансова задлъжнялост, вещите лица определили
дата на изпадане в неплатежоспособност – 31.12.2015г.
Според експертизата на вещите лица са установени публичните задължения на
дружеството, а именно: с Акт за прихващане или възстановяване № П-*********.-004-
01/29.01.20. година: възстановен за данъчен период м.12.2014 година ДДС, в размер на 445
264,44 лева, от които се прихващала сумата 110 464,50 лева за погасяване на изискуеми
публични задължения от 2014 година и остатък за възстановяване 334 829,94 лева по реда на
чл.92, ал.1, т.2 от ЗДДС; Искане за прихващане и възстановяване, вх.№ 848/26.01.20.год. - от
определения за възстановяване ДДС, в размер на 445 264,44 лева, да се прихване сумата 110
464,50 лева за погасяване на изискуеми публични задължения с приложена СД по ЗДДС за
м.2.2014 г., заедно с дневници за покупки и продажби, справки за кореспондиращи сметки и
справки от НАП за установените и изискуеми публични задължения; Ревизионен акт № Р-
6
22000115.-091-001/08.02.20. г. Вид задължение ДДС за периода 01.07.2014 - 31.05.2015 г. и
установени задължения в размер на 13 557,73 лева — главница; Акт за прихващане или
възстановяване № П-**********.-004- 001/30.06.20. година: Възстановен за данъчен период
м.05.2016 г. ДДС в размер на 401 096,52 лева, като цялата сума е прихваната за погасяване
на установени и изискуеми задължения за 2015 и 2016 година., събирани от НАП /публичен
изпълнител/. За 2016г. не е подадена ГДД, а за 2015 година - данъчна загуба възлизала в
размер на 3 742 079.08 лева. С Ревизионен акт № Р-*********.-091-001/24.03.20. год. било
установено задължения по ЗДДС за периода 01.06.2015 - 29.02.20. год., установено било
задължение за довнасяне - 15 521,03 лева - главница и 2 211,64 лева - лихви; Ревизионен акт
№ Р-**********.-091-001/30.03.20.год., с който били установени задължения по
корпоративен данък за периода 01.01.2015 - 31.12.2015 год. Установена била промяна в
размера на декларираната счетоводна загуба от 63 866 02.42 лева на 63 638 513.68 лева.
Съгласно справка за общите задължения към 27.04.2017 година към НАП същите възлизали
на 184 167.56 лева - главница и 411.02 лева - лихви; Задължения за ДДС, ДДФЛ, други
данъци, ДОО, ЗО, пенсионни фондове. Съгласно справка за задължения, подлежащи на
разпределение от публичен изпълнител към 27.04.2017 година: Общо: 5 322 530,65 -
главница и 326 183.96 лихви.
Според вещите лица, спрямо процесното дружество са издадени и влезли в сила три
ревизионни акта: РА №Р-220001.-091-001/08.02.20. год., като задълженията по него са
погасени с плащане по набирателна сметка от 22.07.2016 година; РА № Р-22000116001.-091-
001 /24.03.20.год. - задълженията по него са присъединени към изпълнително дело №
16001.20. год. Има извършено плащане от 07.09.2016 год. Наложени са обезпечителни
мерки - запор върху банкови сметки на дружеството; РА № Р-*********.-091-001/30.03.20.
год.
Срещу дружеството имало извършени множество насрещни проверки за периода 2015
год. - 2017год. Вещите лица са констатирали общо задълженията към кредитори, в т.ч.
доставчици и други кредитори, вкл. и тези по одобрения списък по търг.дело № 270 по
описа на Окръжен съд С.З. за 2017 год. - 23 360 165.13 лева. В списъка на одобрените
вземания е включено задължение към НАП, в размер на 6 403 148.67 лева, като общия
размер на задълженията с публично-правен и частно-правен характер били 29 919 074.10
лева. Вещите лица анализирали коефициенти на ликвидност, в частност коефициентите на
неотложната и абсолютната ликвидност, както и коефициент на финансова автономност и
финансова задлъжнялост, като са установили лошо икономическо и финансово състояние на
дружеството, силна зависимост на търговското дружество от кредитори. Анализът на
съотношението на краткосрочните задължения към краткотрайните активи, както и
цитираните справки за липсата на ДМА. Вещите лица посочили, че краткосрочните
задължения са тези, които са изцяло изискуеми. Ако към тях се прибавят и тази част от
дългосрочните задължения, които са с настъпил падеж, то стойността им към края на 2015
година е повече от 51 000 лева. Краткотрайните активи, вкл.и вземанията със срок над една
година, към същата дата са малко над 48 000 лева. Към края на 2014 год. размерът на
7
текущите задължения е само 17 421 лева. Констатирана е тенденция за увеличаване на
задълженията в пъти, които не могат да бъдат погасени с краткотрайните активи, вкл. и с
вземанията със срок над една година. Дори и предприятието да разполагаше с дълготрайни и
бързо ликвидни активи, а то не разполага с такива, тяхното осребряване според експертите
би довело до спиране на дейността му. В тази връзка вещите лица сочат, че дружеството „А.
р.“ ЕООД /с променено наименование „Р. В. к.“ ЕООД/ са настъпили икономически /и
правни/ предпоставки за обявяване в несъстоятелност към 31.12.2015 год. Възникналите
задължения към определената начална дата на неплатежоспособност - 31.12.2015 год. са
установени със следните актове: към НАП по РА № Р-22000116001.-091-001/24.03.20.
година - по СД по ЗДДС за периода м.06-м.11.2015 година в размер на 15 230.79 лева
главница и лихви и към „М. с.й – 1“ ЕООД-град С.я - 43 788.00 лева. Вещите лица считат, че
данните от извършените анализи, сочат за финансови затруднения на дружеството „А.р.“
ЕООД /с променено наименование „Р. В. к.“ ЕООД/ имат траен характер, а предвид
продължаващата и след 31.12.2015 год. дейност и увеличаващата се задлъжнялост, те имали
необратим характер.
Съгласно заключението на експертите, дружеството не е в състояние да покрива
задълженията си и е изцяло зависимо от длъжниците си /несъбрани вземания/. Във връзка с
наложените обезпечителни мерки - запор на банкови сметки - по тях не постъпвали
средства, с които могат да бъдат погасявани задълженията.
На база обстойния анализ на цялостното финансово състояние, както и на основание
изчислените в динамика коефициенти на ликвидност, коефициенти на финансова
автономност и финансова задлъжнялост, експертите определят дата за изпадане в
неплатежоспособност 31.12.2015 год. Според определената в заключението дата на
неплатежоспособност - 31.12.2015 год., собственик на капитала на дружеството е било „А.“
ЕООД ЕИК 101. Управител на дружеството за периода 03.04.2014 - 20.04.2017 год. е бил
обв. Н. СТ. Ч., а седалището и адресът на управление на дружеството за периода 07.03.2014 -
20.04.2017 било в с. Б. п., обл. Б., общ. Б., производствена база А.
Във връзка с представени от защитата документи, удостоверяващи извършени
плащания от „А.”ЕООД от името на „А. Р.” ЕООД, както и представени счетоводни
документи от св. В. и такива касаещи търговските взаимоотношения между „А.” ЕООД и
„А. Р.” ЕООД, районният съд е назначил допълнителна тройна съдебно-счетоводна
експертиза, според заключението, на която представените допълнителни документи не
обосновават промяна на изводите на двама от експертите по отношение датата на изпадане в
неплатежоспособност и размера на задължението. Експертизата е подписана с особено
мнение на вещото лице П., според която датата на изпадане на неплатежоспособност е
31.03.2017г., като същата обосновава становището си с извършени частични плащания след
31.12.2015г. от „А.” ЕООД от името на „А. Р.” ЕООД.
По време на съдебното следствие в първата инстанция са изслушани вещите лица
участвали в изготвяне на експертизите по делото, като при преценка на посоченото от
експертите в съдебно заседание, обективираното в изготвените експертизи, съпоставено с
8
останалия доказателствен материал, районният съд е кредитирал заключението по тройната
съдебно-счетоводна експертиза и допълнителната такава, като съобразил, че същата е
изготвена от експерти в областта, дала е в пълнота отговор на поставените въпроси. Взето е
предвид също така, че към момента на изготвянето на тези заключения експертите са
разполагали с по-голям обем от доказателства, които да подложат на преценка. Особеното
мнение на вещото лице Пендичева, първият съд не е кредитирал, доколкото изводите й са
базирани на извършени частични плащания и то от друго дружество, поради което и с оглед
теоретичната характеристика на неплатежоспособността не може да бъде възприето, че
дружеството е изпаднало в неплатежоспособност към м. март 2017г. Съдът е приел, че
особеното мнение в тази насока противоречи на останалия по делото доказателствен
материал, включително представените документи от НАП, изготвените ревизионни доклади,
както и обявените финансови отчети.
Възприетата фактическа обстановка е изведена и въз основа на събраните в хода на
производството множество гласни доказателства в лицето на свидетелите В. В. П. Н., П.
А.Ч., В. М. Всеки от тези свидетели чрез показанията си установява в какво се е състояло
участието на всеки един от тях в извършваните ревизии, установеното в хода на същите.
Първият съд е дал вяра на показанията на св. Ф. А., Е. Б. К. А. и Ю. А. като всеки един от
тях в различни периоди от време е управлявал дружеството. Чрез показанията на тези
свидетели се установява дейността на дружеството, периода в който е работило,
финансовото състояние на дружеството. Взети са предвид и показанията на св. Рангелова,
която е обслужвала счетоводно дружеството в инкриминирания период, като същата
установява счетоводното състояние на дружеството и финансовите възможности. Обсъдени
са и показанията на св. В. и А., които установяват търговските взаимоотношения с
представляваното от обвиняемия дружество, като конкретно втората свидетелка е посочила
и огромните задължения на „А. Р.” към представляваното от нея дружество. Показанията на
свидетелите са кредитирани изцяло от първия съд като логични, последователни и
допълващи се от събраните писмените доказателства, включително писмо от Окръжен съд -
Б. /л.61 том 6 от ДП/, от което се установява, че молба за откриване на производство за
несъстоятелност не е подавана.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя и от писмените доказателства
приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК, основното
от които е решение № 60/20.02.20.г. по в.т.д. №7/20.г. по описа на Апелативен съд П., с
което решение № 304/20.10.20.г. по т.д. №270/20.г. по описа на ОС С. З. било отменено в
частта, с която датата 19.09.20.г. е определена като начална дата на неплатежоспособност на
„Р. В.К.“ ЕООД и била определена за начална дата 31.12.20. г.
Настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, заключението по тройната съдебно-счетоводна експертиза и допълнителната
такава, /предвид това, че към момента на изготвянето им експертите са разполагали с по-
голям обем от доказателства, които да подложат на преценка/, като непротиворечиви и
взаимно допълващи се помежду си, които по категоричен начин очертават гореописаната
9
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, окръжният съд намира, че
обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 227б,
ал. 2 от НК, като в качеството си на управител и представител на ,,А.Р.“ ЕООД след като
управляваното от него дружество е изпаднало в неплатежоспособност /чл. 608 от
Търговския закон ,,неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й или публично-правно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение
по частно държавно вземане“/ на 31.12.2015 г., в 30-дневен срок от спиране на плащанията,
считано от 30.01.2016 г. по задължения в общ размер на 59 018.79 лв., от които: по
публичноправни задължения към Национална агенция за приходите (НАП) в размер на
15 230.79 лв., произтичащи от задължения по Ревизионен акт № С **********.-091-
001/24.03.20.7 г. на НАП за задължения за данък върху добавената стойност по СД по ЗДДС
за периода м.06-11.2015 г.; по частноправни задължения към ,,М. с. – 1“ ЕООД гр. С. в
размер на 43 788.00 лв., произтичащи от дължими суми по Договор за наем на техника от
10.03.2015 г. и Анекс към договора за наем на техника от 01.04.2015 г., не е поискал от
Окръжен съд – Благоевград да открие производство по несъстоятелност.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал. 2 от НК, тъй като обвиняемият е съзнавал обстоятелствата, че е имал качеството на
управител и е едноличен собственик на капитала на търговеца ,,А. Р.“ ЕООД. Съзнавал е, че
дружеството е имало парични задължения към кредитори, спрял е плащанията към тях, като
на 31.12.2015 г. дружеството е изпаднало в неплатежоспособност и в 30 дневен срок от тази
дата, т.е. до 30.01.2016 г., не е поискал от Окръжен съд – Б. да открие производство по
несъстоятелност, каквото задължение му се вменява в чл. 626, ал. 2 пр. 3 във вр. с ал. 1 от
Търговския закон.
Установи се, че „А. Р.”ЕООД е спряло плащанията по тези си задължения и е
изпаднало в неплатежоспособност към дата 31.12.20. г. и по смисъла на чл. 608, ал.2 от ТЗ
като длъжник е спрял плащанията и не е изпълнило публичните си задължения, както
следва - по задължения в общ размер на 59 018.79лева, от които:
По публичноправни задължения към Национална агенция за приходите (НАП) в
размер на 15 230.79 лева, произтичащи от задължения по Ревизионен акт № С - 2200011.-
091-001/24.03.20.г. на НАП за задължения за данък върху добавена стойност по СД по ЗДДС
за периода м.06 - 11.20.г.;
По частноправни задължения към „М. с. -1“ ЕООД град С. в размер на 43 788.00 лв.,
произтичащи от дължими суми по Договор за наем на техника от 10.03.2015г. и Анекс към
договора за наем на техника от 01.04.2015г. Действително в хода на производството са
събрани доказателства, че дружеството, представлявано от обвиняемия има вземания към
други дружества, както и че са извършвани частични плащания от негово име от „А.”
10
ЕООД, но в същото време е установено, включително и чрез кредитираното експертно
заключение, че наличието им не променя извода, че към инкриминираната дата същото е
изпаднало в неплатежоспособност. Подобни плащания извършени от други дружества за
покриване на задължения на „А.Р.” ЕООД са били предмет на обсъждане и в производство
пред Апелативен съд П., който също е приел, че не се установява плащане от самия
длъжник. От друга страна, съгласно чл.608, ал.3 от ТЗ спиране на плащанията е налице и
когато длъжникът е платил изцяло или частично на определени кредитори, поради което
представените доказателства за частични плащания не променят извода, че към 31.12.2015г.
дружеството е изпаднало в неплатежоспособност. От друга страна съдът приема, че
установените задължения са ликвидни и изискуеми, предвид на това, че посредством
събраните по делото писмени доказателства, са установени по съответния ред с влязъл в
сила акт и са станали изискуеми. В тази насока съдът приема за неоснователно
възражението, че задължението по ревизионен акт от 24.03.2017 г. е възникнало едва през м.
март 2017 г. и няма как дружеството да е спряло плащанията по публичноправни
задължения към НАП в края на 2015 г. и началото на 2016 г., когато това задължение все
още не е съществувало. Данъчните задължения възникват ex lege и стават изискуеми с
настъпването на определения в конкретния материален данъчен закон падеж, а ревизионния
акт е резултат от извършена данъчна ревизия, като една от формите за осъществяване на
данъчно-осигурителен контрол от органите по приходите, наред с данъчната проверка. За
съставомерността на деянието по чл. 227б, ал. 2 от НК е достатъчно от обективна страна да е
установено, че обвиняемият има качеството на търговец и да е налице ликвидно и
изискуемо парично вземане, по което да е спряло плащането. Следва извода, че
ревизионният акт не е създал задължението, а само го е констатирал. Настоящата инстанция
намира за неоснователно и другото възражение на защитата, че деянието е несъставомерно,
тъй като дружеството е извършвало дейност и разплащания към доставчици до края на м.
март 2017 г., поради което датата на изпадане на дружеството в неплатежоспособност е
31.03.2017 г., а не 31.12.2015 г. Определящо за наличието на неплатежоспособност е
способността на длъжника да плаща изобщо, без оглед източника на средства, както и че
състоянието на неплатежоспособност на процесното дружество и нейната начална дата са
били юридически установени от компетентен търговски съд по несъстоятелността, като
наказателният съд е обвързан с така установените факти. Това произтича пряко от
разпоредбата на чл. 297 от ГПК, която императивно сочи, че влязлото в сила решение е
задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в
Р. Б. т.е. влязлото в сила решение на съда по несъстоятелността следва да бъде зачетено от
всички съдилища в Р. Б., които не следва да преразглеждат и пререшават въпроси,
разрешени със силата на пресъдено нещо.
Окръжният съд не споделя и възражението на защитника за неясно обвинение,
предвид посочването на едно място в предложението за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност, на датата 03.02.2016 г. ,,когато е изтекъл срока за депозиране на
уведомление до ОС – Б.“. Макар и да е налице противоречие относно датата, на която е
11
изтекъл срока за депозиране на молба за откриване на производство по несъстоятелност, то
не следва да се приема за съществено нарушение, тъй като не е засегнало правото на защита
на обвиняемия, доколкото в случая се касае за неправилно изчисление, което е преодоляно
при описание на признаците на престъплението, както в постановлението за освобождаване
от наказателна отговорност, така и в постановлението за привличане.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 78а,
ал. 1 от НК. За умишленото престъпление по чл. 227б, ал. 2 във вр. с ал. 1 се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години или глоба до 5000 лв., обвиняемият е
пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел
IV глава VIII от общата част на НК и от деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди. Като смекчаващи отговорността обстоятелства правилно са отчетени
липсата на доказателства за други криминални прояви и положителния социален статус,
както и факта, че към настоящия момент дружеството е заличено, макар и не с оказано
съдействие на обвиняемия. Като отегчаващи отговорността обстоятелства са преценени от
първия съд пренебрежителното отношение към задълженията му, както и сравнително
големия размер на същите. Отчитайки така изведения баланс между смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, правилно районният съд на основание чл. 78а,
ал. 1 от НК е приел, че на обвиняемия следва да бъде наложено административно наказание
,,глоба“ в размер на 1500 лв. Настоящата инстанция намира, че този размер на глобата е
изцяло съобразен с имотното състояние на извършителя.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК правилно в тежест на
обвиняемия е възложено да заплати по сметка на ОД на МВР Б. сумата в размер на 3196,42
лв., представляваща сторени в досъдебното производство разноски, по сметка на Районен
съд – Б. сумата от 1919.67 лв., представляващи сторени в съдебното производство разноски,
както и 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният
първоинстанционен съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, Окръжен съд – Б.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 93118 от 07.04.20. г., постановено по АНД № 1109/20.
г. по описа на Районен съд – Б.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13