Р Е Ш Е Н И Е
№ 707/29.9.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – VIIІ – административен състав, в открито съдебно заседание
на осми септември, две хиляди двадесет и втора
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
|
по адм. дело
№ 656 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 128а от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано е по искова молба от Директора на ТД на НАП Пловдив, чрез пълномощника юрисконсулт Т.С. за прогласяване нищожността на решение № 509/14.06.2022 г. постановено по адм. д. № 33/2022
г. на Административен съд-Пазарджик.
В исковата молба се релевират доводи, че волята на съда е абсолютно
наразбираема, което произтича от неясните и вътрешно противоречиви мотиви. На
следващо място се твърди, че съдебното решение е постановено извън
правораздавателната компетентност на съда, като постановеният диспозитив е без
правно основание. Освен това се излагат твърдения, че съдебното решение
противоречи на смисъла и целта на тълкувателно решение № 6/20.05.2022 г. по
т.д. № 6/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
В открито съдебно заседание,
ищецът се представлява от юрк. Чардакова- Джутова, която поддържа исковата
молба по изложените в същата съображения.
Ответникът „РУСО ИМО“ ЕООД, гр.
Пещера не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба, депозирана чрез
процесуалният си представител адв. П. оспорва иска.
Административен съд–Пазарджик, след като обсъди релевираните с исковата молба
основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Административно дело № 33/2022 г.
по описа на АС- Пазарджик е образувано по жалба на „РУСО ИМО“ ЕООД, гр. Пещера
срещу решение № 320 от 29.12.2021 г., издадено от директора на ТД на НАП
Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против
действия на старши публичен изпълнител
по повод на проведен търг с тайно наддаване, обявен със съобщение №
С210013-111-0003564/26.10.21 г. и постановление за възлагане на недвижим имот
изх. № С210013-091-0001296/26.11.21 и е прекратено производството по
делото.
С определение № 385/01.03.2022
г., съдът е конституирал страните по делото, разпределил е доказателствената
тежест и е насрочил производството за разглеждане в открито съдебно заседание.
С решение № 509/14.06.2022 г. постановено по адм. д. № 33/2022
г. на Административен съд-Пазарджик е отменил решение № 320 от 29.12.2021 г.,
издадено от директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без разглеждане
жалбата на дружеството против действия на старши публичен изпълнител по повод на проведен търг с тайно наддаване,
обявен със съобщение № С210013-111-0003564/26.10.21 г. и постановление за възлагане
на недвижим имот изх. № С210013-091-0001296/26.11.21 и е прекратено
производството по делото и е изпратил преписката на ТД на НАП –Пловдив за
разглеждане по същество на подадената по административен ред жалба.
За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че по отношение на
дружеството- жалбоподател е
образувано изпълнително дело № *********/2016 г. по описа на ТД на НАП –
Пловдив, като към 14.03.2020 г. общият размер на публичните му задължения е
57 135,12 лв. главница и 14 124,72 лихва. Проведен е трети поред търг
с тайно наддаване за придобиване на имот на жалбоподателя, обявен със Съобщение
№ С210013-111-0003564/26.10.2021 г. Обявеното за купувач дружество е подало
редовно наддавателно предложение и с платежно нареждане от 25.11.2021 г. е
внесло дължимата цена и местния данък в полза на община Приморско за
придобиване на имота. Търгът е приключил с Постановление за възлагане на
недвижим имот изх. № С210013-091-0001296/26.11.2021 г.
От правна страна,
съдът е приел, че спорът е правен и се концентрира около въпроса налице ли е
правен интерес у длъжника по едно изпълнително дело да обжалва
Постановление за възлагане на недвижим имот и извършените действия от публичния
изпълнител в тази връзка. В тази връзка, съдът е направил сравнително- правен
анализ на разпоредбите на чл. 256 и чл. 266 ал.1 от ДОПК и е обобщил, че разпоредбата
на чл. 256 ДОПК предвижда правната възможност за обжалване на резултатите от
проведения търг, а тази на чл. 266, ал. 1 ДОПК за обжалване действията на публичния
изпълнител. Разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ДОПК е с по-широк обхват на
обжалваните процесуални действия, докато тази на чл. 256, ал. 1 ДОПК се свежда
само до обжалването на търга. В конкретния случай, съдът е
обобщил, че обжалваните действия на публичния изпълнител представляват действия
по принудителното изпълнение, поради което за тях е приложим предвиденият ред
за правна защита по чл. 266 и сл. ДОПК. И след като жалбоподателят
е длъжник по изпълнителното производство, за него във всички случаи съществува
правен интерес да обжалва действията на публичния изпълнител както по
административен, така и по съдебен ред и жалбата по реда на чл. 266, ал. 1,
респективно чл. 268 ДОПК е допустима. Ето защо, неправилно ответникът е приел, че
жалбата е недопустима, поради което е отменил решението и е върнал преписката
за разглеждането на жалбата по същество.
При така установената фактическа обстановка
настоящия съдебен състав прави следните правни изводи:
Съгласно изрично разписаната с чл. 128а, ал. 1 от АПК процесуална възможност е допустимо
без ограничение във времето, когато е налице правен интерес, да се предяви иск
за обявяване нищожността на постановените от административните съдилища или от
Върховния административен съд съдебни решения и определения, които преграждат
по-нататъшното развитие на производството. За допустимостта на този
установителен иск е необходимо решението или определението, чиято нищожност се
претендира, да не е било предмет на заявено в сроковете по чл. 211 от АПК касационно оспорване, по основателността на
което касационната инстанция се е произнесла. В случая тази предпоставка е
налице.
При това положение състава намира, че е
сезиран с допустим и редовен иск за обявяване нищожността на съдебно решение по реда на чл. 128а от АПК.
Искът е подаден пред компетентния съд, предвид разпоредбата на чл. 128а, ал. 2 от АПК. Разгледан по същество, искът е неоснователен.
В правната теория и в
съдебната практика се приема, че нищожно е съдебно решение, което не е издадено
от надлежден съд, функциониращ в надлежден състав и в пределите на
правораздавателната си власт. За да е валидно, съдебното решение трябва да е
изготвено в писмена форма, да е подписано от мнозинството от съдиите в съдебния
състав и да изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе,
макар и чрез тълкуване, нейното съдържание. Нищожността на съдебния акт
предполага постановяването му от съдебен орган, функциониращ в ненадлежен
състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда. /Тълкувателно
постановление № 1/29.09.2016 г. по тълк. дело № 1/2015 г., ОСС
от ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС/. Нищожно е съдебно решение,
чието изпълнение е невъзможно с оглед научните и техническите постижения на
съвременната цивилизация относно изпълнение на действие, съставляващо
престъпление или е несъвместимо с основите на действащия правов ред. За да бъде
обявено една съдебно решение за нищожно е необходимо наличието на изключително
тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразената в решението воля или
много тежък порок във формата на решението. За да е нищожно съдебното решение,
то изцяло трябва да е лишено от законова опора, да не притежава качествените
характеристики на валидно съдебно решение.
Един от
доводите, с които се иска обявяване на решението на съда за нищожна е неясните
и противоречиви мотиви, които водят до абсолютна неразбираемост на волята на
съда. Този довод е неоснователен. Мотивите на съда са ясни и логични и при
извършен анализ на разпоредбите на чл. 256 ал.1 от ДОПК и чл. 266 ал.1 от ДОПК,
съдът е приел, че постановлението на публичния изпълнител за възлагане на
недвижим имот представлява действие, което подлежи на обжалване по реда на чл.
266 ал.1 от ДОПК, а единствено търгът
може да се обжалва само от участниците в него по реда на чл. 256 ал.1 от ДОПК.
Следва да се отбележи, че в насока мотивите на съда е налице и друга съдебна
практика- например Решение № 1062 от 25.05.2021 г. на Адм. съд Пловдив по адм.
д. 3148/2020 г.
Дали нормата на
чл. 256 ал.1 от ДОПК е еднаква по съдържание с чл. 218 ал.1 от ДПК/отм./ е
ирелевантно за твърдяната нищожност на съдебния акт, а би могло да има
отношение към неговата правилност по същество.
Несподелимо е и
твърдението в исковата молба, че съдебното решение и постановено извън
правораздавателната компетентност на съда. Предмет на обжалване пред съда е
било решение № 320/29.12.2021 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, постановено
в производство по чл. 267 ал.1 от ДОПК. Решаващият орган, възползвайки се от
правомощията си по чл. 267 ал.2 т.6 от ДОПК е оставил жалбата без разглеждане.
Този правораздавателен акт на директора на ТД на НАП Пловдив изрично подлежи на
обжалване от взискателя или длъжника пред административния съд по седалището на
длъжника по силата на чл. 268 ал.1 от ДОПК. Длъжникът се е възползвал от
правото си на обжалване пред съда, който изцяло в рамките на
правораздавателната си компетентност е разгледал жалбата и е отменил
атакуваното пред него решение и е върнал преписката за разглеждане на жалбата
по същество. В тази връзка, неоснователни са доводите в исковата молба, че
предмет на разглеждане са административни актове с различна природа- такива по провеждането
на търга- от съобщението за търг до
постановлението за възлагане, по които съдът не се е произнесъл. Както се
посочи, предмет на съдебен контрол е решението на директора на ТД на НАП
Пловдив, а доколкото в случая е налице задължително административно обжалване,
въпросът дали е разгледал жалбата срещу всички обжалвани действия на публичния
изпълнител, следва да бъде поставен именно на вниманието на ищеца.
За настоящия
съдебен състав остана неясно какво се има предвид в исковата молба под твърдението,
че постановения диспозитив на съда е без правно основание. Разсъжденията на
органа досежно факта дали в производството по чл. 256 от ДОПК длъжникът може да
бъде обявен за купувач или не, са неотносими към твърдението за нищожност на
съдебния акт. Следва да се отбележи, че производството по чл. 128а от АПК не
способ за извънинстанционен контрол и в него не се обсъждат доводи за
правилността на влезли в сила съдебни актове.
Доводът, че
съдебното решение противоречи на Тълкувателно решение № 6/20.05.2022 г. по т.д.
6/2020 г. на ОСГТК на ВКС е по съществото на спора и евентуално би могло да
обоснове неправилност на съдебния акт, но в никакъв случай неговата нищожност.
А ако се твърди, че длъжникът не може да обжалва постановлението за възлагане
по ДОПК, и е приложима разпоредбата на чл. 256 ал.1 от ДОПК- респективно, че
съдът се е произнесъл по жалба на ненадлежна страна, то съдебното решение би
било недопустимо, но отново не би се констатирала неговата нищожност.
От анализа на решение № 509/14.06.2022 г. постановено по адм. д. № 33/2022
г. на Административен съд-Пазарджик, настоящият
съдебен състав приема, че съдебният акт е постановен в рамките на
правораздавателната власт на съответната съдебна инстанция, по повод подадена
пред него жалба и като такъв е валиден. Решението
е постановено в законоустановена писмена форма, подписано е от съдебния състав,
разпределен да разгледа образуваното дело като обективираната в съдебния акт
воля на съдебния състав е напълно ясна и разбираема. Съдът е изложил мотиви по
отношение на релевантните към казуса въпроси, аргументирал се е обстойно и при
извършена служебна проверка по чл. 168, ал. 2 АПК е стигнал до крайния извод за основателност на депозираната пред него жалба.
Предвид изложеното, настоящия съдебен
състав приема, че решение № 509/14.06.2022 г. постановено по адм. д. № 33/2022
г. на Административен съд-Пазарджик не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност. Същото е валидно и допустимо и
постановено в рамките на правомощията на съдебния състав. Поради това, исковата
молба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от изложеното, Административен съд – Пазарджик VIІІ състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковата молба от Директора на ТД на НАП Пловдив, чрез пълномощника юрисконсулт Т.С. за прогласяване нищожността на решение № 509/14.06.2022 г. постановено по адм. д. № 33/2022
г. на Административен съд-Пазарджик като неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/