Решение по дело №958/2021 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 794/29.10.2021г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на пети октомври, две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар	Димитрина Георгиева	и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 958 по описа на съда за 2021 г.

                                              

Производството е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано е по жалбата на Т.И.Д. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. С. *** против Решение № 1012-12-109#1/09.06.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 4/прот.№ **********/протокол № 011140 от 09.04.2021 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ гр. Пазарджик.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния закон. Моли се да бъде отменено обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. С., който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени обжалваното решение, ведно с потвърденото разпореждане. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските.

Ответникът по оспорването, редовно призован, се представлява от юриск. Стоичкова – Богданова, която счита жалбата за неоснователна. В представени по делото писмени бележки моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и необоснована. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и становищата на страните, намира от фактическа страна следното:

Със заявление № МП-19410 от 02.08.2013 г. г-н Т.И.Д. е поискал да му бъде отпусна та лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО въз основа на експертно решение № 2205 от 17.06.2013 г. на първи състав на ТЕЛК гр. Пазарджик, при определена дата на инвалидизиране 17.06.2013 г., трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 54 на сто и срок на инвалидността до 01.06.2015 г.

Към датата на инвалидизиране (17.06.2013 г.) г-н Д. е изпълнил необходимите условия за отпускане на пенсия по чл. 74 от КСО, поради което с разпореждане №13/прот. №N01133 от 10.10.2013 г. му е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО, считано от 17.06.2013 г.

Във връзка с преценка право на парични обезщетения по болнични листове на Т.Д. с писмо изх. № К-7926 от 05.11.2014 г. е изискано извършване на проверка на „Медея" ООД гр. Пазарджик, ЕИК ********* относно осъществявана дейност от дружеството и наетите липа в периода от 2010 г. до 2014 г. С писмо № 30723#5 от 23.01.2015 г. контролните органи на ТД на НАП уведомяват, че при извършени проверка на осигурителя „Медея" ООД е установено, че след 2010 г. дружеството не е осъществявате реална икономическа дейност, както и че няма данни г-н Д. да е упражнявал трудова дейност в качеството му на съдружник и управител на дружеството.

На 09.02.2015 г. на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване са издадени разпореждане № 0-12-999-06-00064186 от 09.02.2015 г., разпореждане № 0-12-999-06-00064187 от 09.02.2015 г. и разпореждане № 0-12-999-06-00064188 от 09.02.2015 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с които е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болнични листове.

Срещу издадените разпореждания е постъпила жалба по реда на чл. 117 от КСО от г-н Д.. С решение № Ж-21#3 от 13.07.2015 г. на директора на ГИ на НОИ - Пазарджик на основание чл. 117, ал. 3 от КСО са потвърдени горецитираните разпореждания на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с които е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност. Решение №Ж-21#3 от 13.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ е обжалвано по реда на чл. 118 от КСО пред Административен съд - Пазарджик.

С оглед на получената информация от ГД на НАП и правилна преценка за правото и/или размера на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО на жалбоподателя е изпратен сигнал № МП-759#1 от 10.08.2015 г. до контролните органи на НОИ за извършване на проверка относно истинността на заверения стаж на г-н Д. за периода от 01.01.2010 г. до 30.11.2014 г.

С решение № 675 от 20.11.2015 г. Административен съд - Пазарджик е потвърдено решение №Ж-21#3 от 13.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което са потвърдени разпореждане №0-12-999-06-00064186, разпореждане №0-12-999-006-00064187 и разпореждане №0-12-999-06-00064188 от 09.02.2015 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите за отказ на отпускане/изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност. С решение № 14046 от 20.12.2016 г. Върховният административен съд на Република България е потвърдил решение № 675 от 20.11.2015 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е потвърдено решение № Ж-21#3 от 13.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Пазарджик.

Установи се по делото, че за периода от м.01.2010 г. до м.11.2014 г. Т. Д.не отговаря на изискванията на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и не се счита за осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО, за което е съставен ревизионен акт за начет № РА-5-12-00320936 от 03.10.2017 г. От контролния орган при ТП на НОИ - Пазарджик на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията по реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ са издадени задължителни предписания № ЗД-1-12-00322970 от 09.10.2017 г., с които осигурителят „Медея" ООД е задължен да заличи подадените данни но реда на чл. 5, ал. 4 от КСО с код за вид осигурен „01" за Т.И.Д., за период от месец януари 2010 г. до месец ноември 2014 г. (вкл.). Задължителните предписания № ЗД-1-12-00322970 от 09.10.2017 г, са обжалвани в 14-дневен срок по реда на глава осма от КСО. С решение № 1012-12-114 от 08.11.2017 г. директорът на ТП на НОИ - Пазарджик с потвърдил издадените задължителни предписания за заличаване на данните по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО с код за вид осигурен „01" за Т.И.Д., за период от месец януари 2010 г. до месец ноември 2014 г. (вкл.). На основание чл. 118 от КСО, решение № 1012-12-114 от 08.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Пазарджик е обжалвано пред Административен съд - Пазарджик.

Административен съд - Пазарджик с решение №2 74 от 26.04.2018 г. е отхвърлил жалбата на осигурителя „Медея" ООД и е оставил в сила решение №1012-12-114#2 от 08.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което са потвърдени издадените задължителни предписания № ЗД-1-12-00322970 от 09.10.2017 г. за заличаване на подадените данни за осигуряване на Т.И.Д., за периода от месец януари 2010 г. до месец ноември 2014 г. (вкл.). С решение № 15925 от 19.12.2018 г. Върховният административен съд на Република България е потвърдил решение № 274 от 26.04.2018 г. на Административен съд - Пазарджик и е оставил в сила решението на директора на ТП на НОИ Пазарджик.

В оспореното решение административният орган е приел, че задължителните предписания № ЗД-1-12-00322970 от 04.10.2017 г. са влезли в сила на 19.12.2018 г. и срокът им за изпълнение е бил до 14.01.2014 г. Същите не са изпълнении от осигурителя „Медея" ООД и на основание чл. 3, ал. 13 от Наредба №11-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (в сила до 02.01.2020 г.) от ТП на НОИ - Пазарджик служебно са заличени данните по чл. 5, ал. 4, т. 1, подадени за г-н Т.Д. за периода от месец януари 2010 г. до месец ноември 2014 т. ( вкл.).

Въз основа на решение № 15925 от 19.12.2018 г. на Върховен административен съд на Република България и след заличаване на подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 01.01.2010 г, до 30.11.2014 г., е издадено и процесното разпореждане, с което е изменена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на г-н Д. на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „д" от КСО, считано от 17.06.2013 г. (началната дата на пенсията).

В разпореждане № 4/прот. № 01140 от 09.04.2021 г. е указано, че на основание чл. 114, ал. 1 от КСО получените надвзети суми за осигурителни плащания от пенсия за периода от 17.06.2013 г. до 30.04.2021 г. следва да се събират, заедно със законоустановената лихва по чл. 113 от КСО, което следва да се осъществи едва след като на основание чл. 98, ал. 2, т. 2 от КСО длъжностното лице по пенсионно осигуряване издаде разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатени суми за пенсия.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваното мотивирано решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При издаването на обжалваното мотивирано решение административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт е мотивиран, като в мотивите органът е посочил както фактическите, така и правните основания за издаването му. Съдът намира, че обжалваният акт не противоречи и на материалноправните разпоредби по издаването му. Установените в хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства.

Съдът намира, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, издадено в законоустановената форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните предпоставки на закона. Същото е издадено въз основа на влязло в сила решение, с което са потвърдени издадени задължителни предписания за заличаване на подадените данни за осигуряване на Т.И.Д., за периода от месец януари 2010 г. до месец ноември 2014 г. (вкл.), предвид констатацията, че дружеството не е осъществявало реална икономическа дейност, както и че няма данни г-н Д. да е упражнявал трудова дейност в качеството му на съдружник и управител на дружеството.

Съдът намира, че правилно и законосъобразно административният орган е обсъдил изложената от него фактическа обстановка, както и представените към административната преписка писмени доказателства. По фактите не се спори. Възражения в тази посока не са направени от жалбоподателя и в проведеното съдебно производство, въпреки дадените от съда указания относно доказателствената тежест.

Съдът намира за неоснователни възраженията направени в жалбата относно изтекла погасителна давност, както и твърденията за това, че сумата за осигурителни плащания не следва да се възстановява от лицето, поради това, че е получена от него добросъвестно. Тези въпроси не следва да се обсъждат в настоящото производство доколкото същото се развива по жалба против разпореждане, с което е изменена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Посочените доводи касаят производство по разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми, което видно от обжалваното решение на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик не е инициирано към настоящия момент.

С оглед гореизложеното и поради липса на пороци, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата - като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 (сто) лева, предвид фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ - състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.И.Д. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. С. *** против Решение № 1012-12-109#1/09.06.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 4/прот.№ **********/протокол № 011140 от 09.04.2021 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА Т.И.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на ТП на НОИ гр. Пазарджик направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

                                                               СЪДИЯ: (П)

 

 

Решение 4757 от 18.05.2022г. на ВАС - София, Шесто отделение по АД № 674/2022г. - Оставя в сила решение № 794 от 29.10.2021г. на Административен съд Пазарджик по адм.дело № 958/2021г. Решението е окончателно.