№ 12572
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110129720 по описа за 2021 година
Фирма е предявило срещу Д. Г. И. и В. Г. О. /наследници на В. И. Г./ и В.
Г. М. осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149,
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане ответниците да бъдат осъдени в условията на
разделна отговорност да заплатят на ищеца следните суми: 2194.80 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в
г/административен адрес/, аб. № 304149, ведно със законна лихва от
27.05.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия размер на 330.54 лв. за периода от 15.09.2018 г. до
07.05.2021 г., сумата от 13.28 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно
със законна лихва от 27.05.2021г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 3.38 лв. за
периода от 01.06.2018 г. до 07.05.2021 г., при квоти, както следва:
- В. Г. М.: 6/8 от общото задължение, а именно сумата от 1646.10 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от 27.05.2021
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия размер на 247.86 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 07.05.2021 г.,
сумата от 9.96 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна
лихва от 27.05.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 2.52 лв. за периода от
01.06.2018 г. до 07.05.2021 г.
- Д. Г. И.: 1/8 от общото задължение, а именно сумата от 274.35 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от 27.05.2021
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия размер на 41.31 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 07.05.2021 г.,
сумата от 1.66 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
1
разпределение за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна
лихва от 27.05.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 0.42 лв. за периода от
01.06.2018 г. до 07.05.2021 г.
- В. Г. О.: 1/8 от общото задължение, а именно сумата от 274.35 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от 27.05.2021
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия размер на 41.31 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 07.05.2021 г.,
сумата от 1.66 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна
лихва от 27.05.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 0.42 лв. за периода от
01.06.2018 г. до 07.05.2021 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците В. Г. М. и наследодателя на Д. Г. И. и В. Г. О. въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея
да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Поддържа, че ответниците изпаднали в забава, поради което претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Д. Г. И. и В. Г. О. са
депозирали отговор на исковата молба. Не оспорват доставеното количество
топлинна енергия и нейната стойност. Не оспорват, че са наследници на
починалия В. И. Г., а именно деца на неговия брат, т.е. че са съсобственици
заедно с В. Г. М. на топлоснабдения имот. Оспорват квотите в
съсобствеността, като твърдят, че В. М. е с дял от 5/16 или 10/12 ид.ч., а Д. И.
и В. О.-по 1/12 ид.ч. Оспорват дължимостта на лихва. Правят възражение за
изтекла погасителна давност на процесните вземания за периода м.05.2017 г.-
м.04.2018 г. Претендират разноски. Пред съда процесуалният представител на
ответниците поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.
Депозиран е в срока по чл. 131, ал.1 ГПК и отговор от ответницата В. Г.
М., в който оспорва исковите претенции като неоснователни. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата
молба и не претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответниците
като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на
процесния адрес.
2
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от договор за индивидуално отчитане и
топлоразпределение от 26.09.2002 г., сключен между Фирма и етажната
собственост с адрес /административен адрес/, съгласно който е договорено
ФДР да извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение нa дължимите суми за топлоенергия. С
писмо от 01.12.2006 от Фирма ищецът е уведомен, че считано от 01.12.2006 г.
се прехвърля на „Фирма правата и задълженията по договори за дялово
разпределени на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото от представено писмо от Столична община, район „Илинден“,
съгласно което е посочено, че апартамент № 53, находящ се в
/административен адрес/ е продаден на В. И. Г. и В. Г. М. на 12.12.1990 г. Така
посоченото обстоятелство е изрично признато от ответниците с отоговора на
исковата молба, като това обстоятелство представлява по своя характер
признание на неизгоден за страната факт, който се цени от настоящият състав
по реда на чл. 175 от ГПК с оглед останалите данни по делото съдът приема,
че то отговаря на истината. От представеното удостоверение за наследници с
№ РИЛ21-ТД26-624 от 10.09.2021 г. издадено от Столична община се
установява, че В. И. Г. е починал на 09.06.2007 г., като е оставил за
наследници по закон: В. Г. М. – съпруга и Д. Г. И., и В. Г. О. /наследници на
Георги И. Г.– брат на В. И. Г., който е починал на 08.10.2004 г./. Представен е
и акт за граждански брак № 1009 от 08.09.1973 г., от който е видно, че В. И. Г.
и В. Г. М. са сключили граждански брак на 08.09.1973 г. С оглед на
гореизложеното в разглеждания случай от представените по делото
доказателства се установява, че ответниците са имали качеството
потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през
3
процесния период. Видно от договор за продажба от 12.12.1990 г. В. И. Г. и В.
Г. М. са придобили в режим на СИО процесния имот. Съгласно
представеното удостоверение за наследници с № РИЛ21-ТД26-624 от
10.09.2021 г. издадено от Столична община В. И. Г. е починал на 09.06.2007
г., от който момент с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2, предл. 2 от ЗН
ответниците Д. Г. И. и В. Г. О. са придобили по 1/12 ид. ч. от процесния имот,
а В. Г. М. е придобила общо 5/6 ид. ч. /10/12 ид. ч./, тъй като същата на
самостоятелно основание по силата на договор от 12.12.1990 г. г. вече
притежава 1/2 ид. ч. от процесния имот.
От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия са
ответниците по силата на притежаваните от тях права върху собствеността.
Ответниците следва да отговарят за задължения свързани с процесния имот
съобразно притежаваните от тях идеални части, а именно 1/12 за Д. Г. И., 1/12
за В. Г. О. и 5/6 за В. Г. М.. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да
необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни
за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен
договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител.
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че в процесния имот
отоплението е било спряно преди процесния период по решение на СЕС и в
сградата е ползвана само ТЕ за БГВ. В имота имало монтиран един брой
водомер за топла вода, който бил с изтекъл срок за метрологична проВ. и бил
монтиран нов водомер на 09.04.2019 г., а старият бил отчетен на 19.05.2018 г.,
но отчетът не бил взет предвид, като за периода от м.05.2017 г. до м.03.2019 г.
имало служебно начислена БГВ за два броя потребители на топла вода.
Съгласно заключение изчисленията извършени от ФДР били в съответствие с
действащата Наредба № 16-334. Вещото лице посочва, че общия размер на
дължимите суми за топлинна енергия за исковия период възлизат на 2342.25
лв. Съгласно заключението топломера бил преминал метрологични проверки
през две годишен период и при проверките не били констатирани отклонения
извън допустимите стойности.
По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в
частта, в която е посочено, че за процесния период има извършени частични
плащания на 11.09.2019 г. и 12.09.2019 г. на сумата в общ размер от 143.55
лв., които плащания са съобразени от ищеца и не са част от исковата
претенция. Съгласно заключението размерът на претенция за дялово
разпределени възлиза на 13.28 лв.
Настоящият състав намира, че по делото е установено реално
доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което
е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в
науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото
лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси,
предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във
връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При
извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и
при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът
приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответниците на процесния
4
имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в
сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената
топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и
изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за
установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на
изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения извън
допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила
топлинна енергия. Няма основание да не се приеме съдебно-техническата
експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от
никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая
данните за потребената в имота на ответниците топлинна енергия не са
единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни
документи, а са събрани и други доказателства, в това число и от
представените от третото лице помагач документи. Ето защо съдът счита, че
по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от
ответниците топлоенергия в определеното количество. Предвид изложеното и
съдът намира, че общия размер на дължимата главница за топлинна енергия
за процесния период за целия процесен имот възлиза на сумата от 2342.25 лв.
С оглед на диспозитивното начало в процеса, доколкото ищецът претендира
сумата от 2194.80 лв., която се явява в по-нисък размер от реално доставената
топлинна енергия /доколкото е съобразил извършените частични плащания/,
то именно в този размер следва да бъде уважен предявения иск. В случая
всеки един от ответниците следва да отговарят за задължения свързани с
процесния имот съобразно притежаваните от него идеални части от
собствеността на процесния имот, поради което ответникът Д. Г. И. следва да
отговора за 1/12 част от общия размер на дължимите суми за топлинна
енергия или за сумата от 182.90 лв., ответникът В. Г. О. за 1/12 част от общия
размер или за сумата от 182.90 лв., а ответникът В. Г. М. за 5/6 част от общия
размер или за сумата от 1829 лв. Поради което предявените искове срещу Д.
Г. И. и В. Г. О. следва да бъдат уважени за сумата от по 182.90 лв., а за
разликата до пълния претендиран размер да бъдат отхвърлени. Що се касае до
ответника В. Г. М., доколкото от нея се претендира сума в по-нисък размер от
реално дължимата, то предявения иск следва да бъде уважен в пълен размер
от сумата от 1646.10 лв.
За пълното следва да бъде посочено, че от представените към отговора на
исковата молба от В. Г. М. доказателства не се установява погасяване на
процесните суми, доколкото видно от представените три броя разписки
същите касаят задължения, които не попадат в процесния период. Що се касае
до представените два броя фискални бонове същите не установяват плащане
на процесни задължения, а с тях са погасени задължения за периода от
м.05.2015 г. до 30.04.2017 г., което се установява от решение № ******** от
12.10.2020 г. постановено по гр. д. № 18487/2019 г. по описа на СРС, в
мотивите на което са обсъждани именно така представените два броя
фискални бонове. Още повече, че и вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза изрично посочи, че единствените плащания по отношение на
5
процесния период са в общ размер от 143.55 лв., които плащания са
съобразени от ищеца и не са част от исковата претенция.
След като ответниците не са изпълнили точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация са изпаднали в забава и дължат
обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е уговорено, че
клиентът е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася,
поради което не е необходима последваща покана. С оглед на което
претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 330.54
лв. изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, като ответниците Д. Г. И. и В. Г. О.
следва да отговарят за сумата от по 27.54 лв., а за разликата до пълния
претендиран размер да бъдат отхвърлени, а ответника В. Г. М. следва да
отговаря за сумата от 275.45, но доколкото от същата се претендира сумата от
247.86 лв., то искът следва да бъде уважен в пълен размер.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.
). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на
продавача сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира
от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на Фирма, като по делото не е спорно, че
третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
6
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
Общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността
на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец.
В случая съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
стойността на услугата за дялово разпределение е 13.28 лв., то претенцията се
явява основателна, като ответникът Д. Г. И. следва да отговора за 1/12 част от
общия размер на дължимите суми за дялово разпределение, ответникът В. Г.
О. също отговаря за 1/12 част от общия размер или всеки един от тези
ответници отговаря за сумата от по 1.10 лв. ответникът В. Г. М. следва да
отговора за 5/6 част от общия размер на дължимите суми за дялово
разпределение, като доколкото ответника се претендира сума в по-нисък
размер от реално дължимите, то искът срещу този ответник се явява
основател в пълен размер. Действително след като ответниците не са
изпълнили точно в темпорално отношение своята насрещна парична
престация биха изпаднали в забава и ще се дължат обезщетение в размер на
претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата
за дялово разпределение. За цената за заплащане на лихвата за дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправени и
получена покана от ответниците за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което претенцията за
лихва в общ размер на 3.38 лв. се явява неоснователна.
С оглед основателността на исковата претенция следва да бъде
разгледано и възражението за погасяване на задълженията по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
7
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от Фирма на потребители за битови нужди в гр. София в
релевантни за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Преди изтичането на тези срокове
вземането е ликвидно, тъй като е установено по основание и размер, но
същото не е изискуемо, защото от първия до четиридесет и петия ден на
месеца, следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията
съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на
потребителите на топлинна енергия.
В случая искът е предявен на 27.05.2021 г. и при прилагане на
изложените по-горе принципи част от задълженията за процесния, а именно
за периода от м.05.2017 г. до м.03.2018 г. на стойност 1165.63 лв. от общото
задължение са погасени по давност изчислена по реда на чл. 162 от ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че непогасени по давност са задължения
за главница в размер на 1029.17 лв., като всеки един от двамата ответници Д.
Г. И. и В. Г. О. дължи сумата от по 85.76 лв., а ответникът В. Г. М. дължи
сумата от 857.64 лв. С погасяването на главните вземания са погасени по
давност и акцесорните вземания за лихва за забава начислена върху
главницата за топлинна енергия– арг. чл. 119 ЗЗД, поради което погасени се
явяват вземания за лихва за забава на стойност 155.35 лв., /изчислени по реда
на чл. 162 от ГПК/, а общия размер на непогасените по давност задължения за
лихва възлиза на 175.19 лв., като всеки един от ответниците Д. Г. И. и В. Г. О.
дължат сумата от по 14.59 лв., а ответникът В. Г. М. дължи сумата от 145.99
лв.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основание
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е
възникнало, тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия
месец. Частично погасени по давност се явяват и претенциите за дялово
разпределение за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2018 г. на стойност 1 лв.,
изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, като общия размер на непогасените по
давност суми възлиза на 12.82 лв., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.,
като Д. Г. И. дължи сумата от 1.06 лв., В. Г. О. дължи сумата от 1.06 лв., а
ответникът В. Г. М. дължи сумата от 9.96 лв. съобразно исковата претенция.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК ищецът има право на
направените от него разноски, като ищецът претендира сумите от 101.68 лв.
държавна такса в исковото производство, 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство определено на основание чл. 78, ал.
8 от ГПК, 450 лв. депозити за вещи лица. С оглед частичната основателност
на исковите претенции на ищеца следва да му бъде присъдена сумата в
размер на 311.84 лв. С оглед частичната неоснователност на исковата молба
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на всяка от ответниците имат право на
разноски. Всеки от ответниците Д. Г. И. и В. Г. О. претендират сумата от по
300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на спора на
всеки един от тези ответници следва да се присъди сумата от 156.44 лв. При
този изход на спора ответникът В. Г. М. също би имала право на разноски, но
доколкото в открито съдебно заседание процесуалния представител на
страната изрично посочи, че разноски не се претендират, то на страната не
следва да се присъждат такИ..
Воден от горното, Софийски районен съд,
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Г. М., ЕГН **********, с адрес г/административен адрес/,
да заплати на Фирма, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, по предявените искове с правна квалификация чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 857.64 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в
г/административен адрес/, аб. № 304149, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-27.05.2021 г., до
окончателното изплащане, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия размер на 145.99 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 07.05.2021 г.,
сумата от 9.96 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба-27.05.2021 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за топлинна енергия за сумата над уважения размер от 857.64 лв., до
пълния претендиран размер от 1646.10 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-27.05.2021 г., до
окончателното изплащане, както и за периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2018
г.г., иска за лихва за забава за сумата над уважения размер от 145.99 лв., до
пълния претендиран размер от 247.86 лв., искът за дялово разпределение
периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2018 г., както и иска за сумата от 2.52 лв. –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.06.2018 г. до 07.05.2021 г.
ОСЪЖДА Д. Г. И., ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/, чрез адв. С. Г., да заплати на Фирма, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление /административен адрес/, по
предявените искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 85.76 лв. – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2019 г.
за топлоснабден имот, находящ се в г/административен адрес/, аб. № 304149,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба-27.05.2021 г., до окончателното изплащане, мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия размер на 14.59 лв. за периода от
15.09.2018 г. до 07.05.2021 г., сумата от 1.06 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба-27.05.2021 г., до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за сумата над
уважения размер от 85.76 лв., до пълния претендиран размер от 274.35 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба-27.05.2021 г., до окончателното изплащане, както и за
периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2018 г.г., иска за лихва за забава за сумата
над уважения размер от 14.59 лв., до пълния претендиран размер от 41.31 лв.,
иска за дялово разпределение за сумата над уважения размер от 1.06 лв., до
пълния претендиран размер от 1.66 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-27.05.2021 г., до
окончателното изплащане, както и за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2018
г., както и иска за сумата от 0.42 лв. – лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 07.05.2021 г.
ОСЪЖДА В. Г. О., ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/, чрез адв. С. Г., да заплати на Фирма, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление /административен адрес/, по
предявените искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и
9
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 85.76 лв. – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2019 г.
за топлоснабден имот, находящ се в г/административен адрес/, аб. № 304149,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба-27.05.2021 г., до окончателното изплащане, мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия размер на 14.59 лв. за периода от
15.09.2018 г. до 07.05.2021 г., сумата от 1.06 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба-27.05.2021 г., до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за сумата над
уважения размер от 85.76 лв., до пълния претендиран размер от 274.35 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба-27.05.2021 г., до окончателното изплащане, както и за
периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2018 г.г., иска за лихва за забава за сумата
над уважения размер от 14.59 лв., до пълния претендиран размер от 41.31 лв.,
иска за дялово разпределение за сумата над уважения размер от 1.06 лв., до
пълния претендиран размер от 1.66 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-27.05.2021 г., до
окончателното изплащане, както и за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2018
г., както и иска за сумата от 0.42 лв. – лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 07.05.2021 г.
ОСЪЖДА В. Г. М., ЕГН **********, с адрес г/административен адрес/,
Д. Г. И., ЕГН **********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез
адв. С. Г. и В. Г. О., ЕГН **********, със съдебен адрес /административен
адрес/, чрез адв. С. Г., да заплатят на Фирма, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление /административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 във
вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 311.84 лв. разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „ Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление /административен адрес/, да заплати на Д. Г. И., ЕГН
**********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. С. Г., на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 156.44 лв. разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА „ Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление /административен адрес/, да заплати на В. Г. О., ЕГН
**********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. С. Г., на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 156.44 лв. разноски в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - Фирма.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10