Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 16.07.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и
първи май две хиляди двадесет и първа
година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1003 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК.
Ищецът К.Н.К. с ЕГН ********** *** твърди,
че по силата на нотариален акт № 77 том І дело № 279/1992 г. КрлРС бил
собственик на два недвижими имота, находящи се в землището на гр. С., придобити
по давност, а именно: 1) ВИЛА със застроено и незастроено място с площ от 800
кв.м - овощна градина, находящо се в землището на гр. С., обл. П.в местността „С.Т.“
до съседи: път от две страни, Г.Д.Ч.и А.Л.Г.. Понастоящем имотът бил с идентификатор
68080.405.44 и 2) ЛОЗЕ с площ от 1200
кв.м, находящо се в землището на гр. С. в местността „С.Т.“ до съседи: път, И.П.Б.,
Х.И.С.и Х.К.Х.. Понастоящем имотът бил с идентификатор 68080.405.46. Двата
имота, описани в нотариалния акт били съседни. При изработването на сега
действащия кадастрален план на гр. С. представил в общината по съответния ред
през 2009 г. нотариалния акт с описаните в него два имота за отразяването им в
плана. Тъй като му се наложило да се снабди от кадастъра със скица за втория
имот - лозе с площ от 1200 кв.м с идентификатор 68080.405.46, от общината му
заявили, че имотът е записан временно общински и отказали да му издадат скица.
Ищецът бил изумен, тъй като и двата имота в нотариалния акт били съседни и
описани по един и същи начин. Многократно искал О.С. служебно, по
административен ред да отстрани допуснатата грешка, а именно неотразяване на
имота му в кадастралния план при наличие на титул за собственост, представен по
съответния ред в срок, но му било отказвано.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на О.С. че К.Н.К. е собственик по силата на
давностно владение на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68080.405.46 по КККР на гр. С., одобрен със Заповед № РД-18-8/11.03.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК с адрес гр. С., п.к. **** местност „С.Т.“, който
имот съставлява по силата на нотариален акт № 77 том I дело № 279/1992 г. на
КрлРС, ЛОЗЕ с площ 1200 (хиляда и двеста) кв.м, находящо се в землището на гр. С.
в местността „С.Т.“, до съседи: път, И.П.Б., Х.И.С.и Х.К.Х.. Претендира за
разноските по делото.
Ответникът О.С. чрез процесуалния си
представител оспорва иска. Сочи, че Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ се
възстановявали правата на собствениците и техните наследници върху земеделски
земи, притежавани преди образуването на ТКЗС, ДЗС, независимо от това дали са
били включени в тях или не. За да претендира собственост ищецът следвало да
премине през административната процедура през ПК, ОСЗГ или ОСЗ и получи решение
за възстановяване на собственост. Налице била липсваща или недовършена процедура
пред ОСЗ. Ищецът желаел общината да извърши промяна в кадастъра и имотния
регистър. Това желание на ищеца следвало да се реализира по административен път
по реда на ЗКИР. През годините многократно били съставяни карти на съществуващи
и възстановими стари реални граници, на имотите по § 4, планове за
земеразделяне. Многократно били извършвани опознавания на имотите на място. При
подготовка на кадастралните карти било извършвано приемане от съответната
служба по геодезия и кадастър на нотариалните актове от заинтересуваните
собственици. Т.е. общината не била компетентна да свърши работата на ищеца. При
проблем със сегашната кадастрална карта се ангажирал лицензиран геодезист,
който извършвал съответно заснемане, след което следвала процедура пред службата
по геодезия и кадастър. Което също не било работа на общината. При запознаване
с доказателствата към исковата молба се констатирала нищожността на нотариалния
акт, както и опорочеността на процедурата по издаването му. При наличие на
ЗСПЗЗ се извършвало заобикаляне на закона и на тогава действащите Поземлени
комисии. В самият нотариален акт се говорело за лозе без посочване на местност.
Там се говорело за „покупка“, каквато нямало. В молбата - декларация се сочело
придобиване по давност, която била недопустима при действието на ЗСПЗЗ към
момента на издаване на акта - 1992 г. Вилният имот и лозето били два различни
имота, които нямали обща граница. В удостоверението към молбата-декларация се
говорело за един имот, а не за два. В същото удостоверение се казвало, че
имотът не е държавен и не бил в ТКЗС. Само че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ
този имот бил общински, а не държавен или на ТКЗС. Затова и удостоверяването
било непълно и неточно. При определяне на същата страница базисната пазарна
цена „на вила с лозе от 8 ара“ някой добавил с друг почерк, с друго пишещо
средство и в друга мерна единица текстът „+ 1200 m2“, което представлявало
фалшифициране. Протоколът за обстоятелствена проверка, който бил без дата -
абсолютно всички свидетели говорели за 1 имот, а не за два имота. И в този един
имот той си построил вила по проект през 1980 г. Сегашната претенция на ищеца
била за лозе, което не е съседно на вилния му имот. Нещо повече - и тримата
свидетели говорели, че на брата на настоящия ищец било дадено място на друго
място. Нито един от свидетелите не говорел за квадратурата и геометрията на
имота. Говорели за покупка, която няма документална обоснованост. На страницата
преди да се произнесе тогавашния съдия записал „имота“ в единствено число. Ако
се върнели на меродавната страница с печата на компетентния Технически отдел на
общината за посочване на базисната пазарна оценка, щяло да се види, че дадената
базисна пазарна цена е „6578 лв“. Това била цената на вилата с 8 ара, така била
записана и на първа страница. За лозе от 1200 m2, обаче нямало дадена от
Техническия отдел на общината базисна пазарна цена. За такова лозе се добавяло
неизвестно как на първа страница цена от 1680 лв., като за авторитет бил
положен общия общински печат, който нямал нищо общо с печата на Техническия
отдел на общината, който определя базисните пазарни цени. О.С. не определяла
самоволно резултативния, остатъчен фонд нереституирана, без собственик
земеделска земя, който съгласно императивната разпоредба на закона оставал в
общинско владение и общината придобивала собствеността му. Това се определяло
от ПК (ОСЗГ, ОСЗ). Ако ищецът не сторил нищо за деклариране и защита на
твърдяната от него собственост пред административните органи, вкл. и пред АГКК
при изготвяне на кадастралната карта и регистри, то общината не носела
отговорност за това и не била причина за образуване на това дело.
МОЛИ съда да отхвърли иска като
неоснователен. Претендира за разноските по делото.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
С нотариален акт № 77 том І дело № 279/1992
г. КрлРС ищецът е признат за собственик по покупка и давностно владение,
продължило повече от 40 години на следните недвижими имоти:
1) ВИЛА със застроено и незастроено място с
площ от 8 (осем) ара ( 800 кв.м), овощна градина, находящо се в землището на
гр. С., обл. П.в местността „С.Т.“ до съседи: път от две страни, Г.Д.Ч.и А.Л.Г.,
и 2) ЛОЗЕ с площ от 1200 кв.м, находящо се в землището на гр. С. до съседи:
път, И.П.Б., Х.И.С.и Х.К.Х.. Производството по нотариалния акт е образувано по
молба-декларация, в която на страница първа са описани двата имота, посочена е
базисна пазарна цена за първия в размер на 6578 лева, а за втория – 1680 лева.
На гърба на молба декларацията е изготвено удостоверение, в което е посочено,
че имотът не е одържавяван, нито включван в ТКЗС. Посочено е, че имотът е
деклариран и записан в картон 109, стр. 1 на името на декларатора или
праводателя, като в тази част удостоверението е издадено от финансовия отдел на
ГНС С.. След тази част е записана базисна пазарна цена и е поставен печат на
финансов отдел. Същата е посочена в общ размер на 6 578 лева. По-долу е
поставен печат на технически отдел, има изписани две суми. Документът е с
изходящ № 606 от 28.02.1992 г. на Община К.. По делото е представен и протокол
от проведената обстоятелствена проверка от районен съдия при КрлРС. В протокола
са надлежно описани двата имота, за които е съставен нотариален акт по
обстоятелствена проверка, като и вторият имот е описан в местността „С.Т.“.
Представена е служебна бележка от ТКЗС село Б., че същото ТКЗС няма претенции
към вилата и лозето, ползвани от ищеца в землището на град С., в местността „С.Т.“,
че същите се владеят и ползват от ищеца и че не са били в блок на ТКЗС. По
делото е представено писмо от ответника, с което е посочено, че общината не
може да съдейства на ищеца за разрешаване на проблема с имота, тъй като същият
не може да бъде идентифициран поради липса на планоснимачен номер и местност.
По делото е представено писмо от Общинска служба по земеделие К., изх. № РД-12-04-207-1/08.07.2020
г., адресирано до кмета на О.С. в което се сочи, че за имот с идентификатор 68080.405.46
няма данни по §4 (от ЗСПЗЗ – бел. на съда). Посочено е, че имотът е стопанисван
от О.С. вид територия – земеделска,
категория 8-ма, НТП – нива, площ 1004 кв.м, стар номер 1059/парцел 1. С решение
№ 24, взето с протокол № 5 от извънредно заседание на Общински съвет С.,
проведено на 15.02.2021 г. е прието следното: по т.1. ОбС е определил по вид
собственост „Частна общинска собственост“, имотите, отразени в планове на
новообразуваните имоти, изготвени на основание §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ като имоти
по вид собственост: „за временно стопанисване от общината“ или „о.С.“ за
имотите, находящи се: т.1.1, предложение ІІІ-то: в землището на град С.,
местности „К.“ и „Я.с.“ – с планове, одобрени със заповед № ЗД-00-122 от
14.07.2009 г. на Областен управител на област П.. В т.3 от същото решение е
възложено на Кмета на О.С. да проведе процедурите по актуване на имотите по
т.1. По делото е представено удостоверение за съпруга и родствени връзки на
ищеца, от което се установява, че Д.Н.К. е негов брат, а Н.Д.К. – негов баща. От
писмо (л. 126) от Община К., че всички документи за имоти, попадащи под
разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ са предадени
на О.С. през 2004 година. Представена е скица на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68080.405.46 в град С.о.С. *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-8/11.03.2011 година на Изпълнителния директор на
АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в
КККР; адрес на поземления имот: град С., п.к. ****, местност Я.с.; площ: 1004
кв.м; трайно предназначение на територията:земеделска; начин на трайно
ползване: нива;категория на земята 8; предходен идентификатор: няма; номер по
предходен план: 1059, парцел 1; съседи: 68080.405.72, 68080.405.47,
68080.405.21.
В показанията си св. Ч., на *** години,
сочи, че познава ищеца от 60 години. Лозето му било в местността „С.Т.“, били
съседи на лозето. Преди това имотът бил на баща му, сега бил негов имот. Не бил
внасян в ТКЗС и не бил даван на друг. Повече от декар имало лозе, празно място
и овошки. Имало вила, но тя изгоряла, запалили я. Имотът не бил ограден и никой
нямал претенции към него. През неговото място минавал път. Преди нямало път,
понастоящем имотът бил разделен на две. Пътят бил прекаран преди около 20
години.
В показанията си Св. Г., на *** години,
сочи, че познава ищеца от детски години. Ищецът имал имот в местността „С.Т.“.
В момента имотът бил лозе. Ищецът придобил имота от баща си. Свидетелят бил
съсед през два имота, югозападно. Никой не оспорвал собствеността. Свидетелят,
за своя имот, имал документ от Поземлена комисия. Ищецът работел имота си от 60
години, а свидетелят – от 2 години. Другите съседи починали, само Н.Ш.бил
съсед. Имало един път, затрупан с камъни и от свлачище. Западно имало още един
имот, непосредствено един до друг, пътят
делял двата имота. К. имал брат, свидетелят не знаел баща им да им е разделил мястото.
Имотът бил с площ от 1,2 дка, свидетелят знаел това, защото виждал нотариалния
акт.
В показанията си св. С., служител в
ответната община сочи, че знае за случая на ищеца, знае че той подал заявление
в общината с приложен нотариален акт за да му бъде идентифициран имота. След
като разгледали документа за собственост се установило, че няма номер, местност
и съседи. Имало план за новообразуваните имоти и имотът бил нанесен в
кадастралната карта. По отношение на имотите имало решение на Общински съвет от
2011г., да бъдат като частна общинска собственост за временно стопанисване.
Планът го изготвила фирма. Провеждала се
анкета в ритуална зала, събирали се
документи, за което имало информационна кампания за оповестяване на хората. Не
винаги присъствала на събирането на документите. Свидетелката виждала нотариалния
акт на ищеца в общината след като го представил, но това било след изготвянето
на плана. Не си спомняла дали ищецът присъствал на анкетирането. Свидетелката
работела Технически отдел на О.С. В техния
отдел се намирали преписките за закупените имоти по реда на Параграф 4 „а” и
„б” от ЗСПЗЗ, които били предадени от Община К..
В показанията си св. Ч., служител в
ответната община, сочи, че се запознала със случая на ищеца при постъпването си
на работа в О.С. през 2016 г. Познавала в подробности казуса, защото се
занимавала с общинска собственост. Това, което имало в общината като заявление,
с което ищецът желаел да се признае собственост и регистрация в кадастъра, по
негови твърдения, негов имот. В заявлението имало нотариален акт, в който имало
два изброени имота, в случая ставало въпрос за втория имот, който не бил
нанесен в кадастъра, когато се извършвала тази процедура през 2010г. Въз основа
на този нотариален акт не можел да се идентифицира имота по никакъв начин. Имало
разминаване на площ, нямало упомената местност, пишело за съседен имот в заявлението,
но той не бил съседен, защото се намирал през път, съседите също не отговаряли,
по начина на трайно ползване в кадастъра имотът бил записан като нива, а по
нотариалния акт бил лозе. Нямало приложен никакъв документ за завършена
процедура за опознаване, възстановяване или покупка на имота. Имало решение от
21.12.2012г. на Общински съвет какво да се прави с неопознатите имоти. Свидетелката
не можела да каже със сигурност дали местностите „С.Т.“ и „Я.с.“ са идентични.
От приетото заключение на вещото лице С.,
вх. № 263090 от 18.11.2020 г. се установява следното:
Кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С. са изготвени на основание План на новообразуваните имоти,
одобрен със заповед ЗД-00-122/14.07.2009 г. на Областен управител на област П..
1) От направения оглед на 01.11.2020 г. на
процесното място е установено, че реално владяното от К.К. място отговаря на
показания в кадастралната карта на гр. С. ПИ 68080.405.46, одобрена със заповед
№ РД-18-8/11.03.2011 г., местност „Я.с.“, площ 1004 кв. м, вид собственост:
Стопанисвано от общината, вид територия: Земеделска, категория: 8, НТП Нива,
стар номер 1059 (Пр. 1). При огледа е установено, че мястото е поддържано,
засадено с 22 реда лозе и 4 овощни дървета.
2) Трайните граници на мястото са идентични
на показаните граници в извадката от Кадастрален план на земи за земеделско
ползване, представляваш имот пл. № 1059, Помощен план на част от местността „Я.с.“
- имот 46 (по регистъра на имотите, съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС
е описан с идентификатор 457.41-зелен номер по плана), План на новообразуваните
имоти с идентификатор 405.46 и Кадастралната карта-имот с идентификатор 405.46,
видно от изготвената Комбинирана скица (Пр. 10, стр. 27), която вещото лице е изготвило
върху основата на Плана на новообразуваните имоти.
Площите на процесния имот са записани:
Имот с идентификатор 457.41 по регистър,
отговарящ на имот пл. № 1059 по кадастрален план на земи за земеделско ползване
е 1003,914 кв. м (стр. 10);
ПИ 405.46 е с площ 1003,9 кв. м по
регистъра към Помощния план (стр. 13);
ПИ 68080.405.46 е с площ 1003,91 кв. м по
регистъра към План на новообразуваните имоти (стр. 18);
ПИ 68080.405.46 е с площ 1004 кв. м по
регистъра към Кадастралната карта на гр. С. (стр. 21).
В първия план за територията - кадастрален
план на земи за земеделско ползване в имот пл. № 1059 правилно е отразено, че е
зает от трайно насаждение - лозе, с условния знак $$$, пропуснато да се
отбележи в другите два плана и поради това неточно е отразено в кадастралната
карта и регистри като нива.
3) ПИ 68080.405.44 послужи за ориентир при
огледа на ПИ 68080.405.46.
4) Северно от ПИ 68080.405.46 е разположен
ПИ 68080.405.21, вид собственост: Общинска публична, вид територия: Земеделска,
категория: 8, НТП За селскостопански горски, ведомствен път, площ 1124 кв. м,
стар № 1124, парцел 1, които данни са изписани в регистъра към кадастралната
карта (стр. 21). От огледа на място се установило, че пътят не съществува като
такъв. Фактически той бил свободно място между ПИ 68080.405.46 и северните
имоти и частично попада и в тях (стр. 16).
Северно от пътя били разположени:
ПИ 68080.405.240 на Г.И.Ш.по регистъра,
издаден от СГКК П. (стр. 21), представляващ ПИ 68080.405.240, записан на
наследници на Г.И.Ш., съгласно Решение на Поземлена комисия-документ №
41/20.01.1992 г. (стр. 20) по Плана на новообразуваните имоти.
В Помощния план ПИ е с идентификатор 457.37
по регистъра на имоти, съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС (стр. 10),
записан на Г.И.Ш., съгласно Решение на Поземлена комисия-документ №
41/20.01.1992 г.
Същият е част от ПИ 1060 по Кадастрален
план на земи за земеделско ползване (стр. 8), който е записан на Х.К.Н., без
документ за собственост, ПИ 68080.405.45 на И.Х.Г.по регистъра, издаден от СГКК
П. (стр. 21), стар 1060, обект по § 4, представляващ ПИ 68080.405.45, записан
на И.Х.Г.с Решение на Поземлена комисия-документ № 41/20.01.1992 г. (стр. 17) и
записан като обект по § 4 по Плана на новообразуваните имоти.
Същият имот с идентификатор 405.45 е
записан на Х.К.Н., съгласно § 4 в Помощния план (стр. 13), представляващ имот с идентификатор 457.40
по регистъра на имоти, съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС (стр. 10),
описан на И.Х.Г.с Решение на Поземлена комисия-документ № 41/20.01.1992 г., а
представлява част от ПИ 1060 по Кадастрален план на земи за земеделско ползване
(стр. 8), записан на Х.К.Н., без документ за собственост.
При проверката по списъците по § 4,
находящи се в О.С. не се откри преписка на имот, записан на Х.К.Н..
Източно от ПИ 68080.405.46 е:
ПИ 68080.405.47, записан на О.С. обект по
§4 по регистъра, издаден от СГКК П. (стр. 21), стар номер 1061, представляващ
ПИ 68080.405.47, записан, че временно се стопанисва от Общината, обект по §4
(стр. 18), съгласно Плана на новообразуваните имоти.
Същият имот с идентификатор 405.47 е
записан на И.Х.П., съгласно § 4, в Помощния план (стр. 14), или имот с
идентификатор 457.42, липсват данни за собственост по регистъра на имоти,
съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС (стр. 10) и представлява ПИ 1061 по
Кадастрален план на земи за земеделско ползване (стр. 8), записан на И.Х.П. с
Решение № 0423/04.10.1993 г.
При проверката по списъците по § 4,
находящи се в О.С. не се откри преписка на имот, записан на И.Х.П..
Южно от ПИ 68080.405.46 е:
ПИ 68080.405.72, записан, че временно се
стопанисва от О.С. по регистъра, издаден от СГКК П. (стр. 21), стар 1057, представляващ
ПИ 68080.405.72, записан, че временно се стопанисва от Общината (стр. 19) и с
документ за собственост № 163/1989 г., съгласно Плана на новообразуваните
имоти.
Същият имот с идентификатор 405.72, липсва
информация по собствеността, съгласно §4 в Помощния план (стр. 15), или имот с
идентификатор 457.67, липсват данни за собственост по регистъра на имоти,
съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС (стр. 12) и представлява имот пл.
1057в по Кадастрален план на земи за земеделско ползване (стр. 8), като имот
пл. № 1057 е записан на Л.Д.Б., Л.Г.К.и М., без документ за собственост.
5) ПИ 68080.405.46 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С. е записан временно стопанисвано от Общината, с
площ 1004 кв. м, стар номер 1059, парцел 1 (стр. 21).
По Плана на новообразуваните имоти, същият
е с идентификатор 68080.405.46, с площ 1003,91 кв. м и е записано, че временно
стопанисвано от Общината (стр. 18).
В Помощния план имотът е описан с
идентификатор 68080.405.46, с площ 1003,9 кв. м., без запис по собствеността,
обект по § 4 (стр. 13).
По регистъра на имоти, съществували преди
образуване на ТКЗС и ДЗС (стр. 10) същият имот е с идентификатор 457.41 с площ
1003.914 кв. м. и като собственост е записано: липсва информация.
В Кадастрален план на земи за земеделско
ползване същият е с пл. № 1059 с указан условен знак за лозе, имотът е записан
на К.К..
Към този номер е описан нотариален акт №
104/1994 г., зачертано, под който стои текстът - отпада. Същият нотариален акт е
открит в Служба по вписвания (стр. 25). Този нотариален акт коментира имот пл.
№ 1057г и се отнася за друг имот (нотариалният акт е приложен по делото,
съобразно разпореденото от съда вещото лице да приложи всички относими
документи, на които се натъкне при отговора на поставените задачи).
Не са открити данни ПИ 68080.405.46 да е
обект по §4 „а” и „б” от ЗСПЗЗ.
От приетото допълнително заключение на вещото
лице вх. 260488 от 20.01.2021 г. се установява следното:
1) По Кадастралния план на земи за
земеделско ползване, изготвен през 1993 г. (Приложение 3 от екп.), имот пл. №
1060 е записан на Х.К.Н. (стр. 8 от експ.), без документ за собственост.
Същият имот е с идентификатор 405.45 и е
записан на Х.К.Н., съгласно §4 от ЗСПЗЗ в регистъра на имотите предоставени за
ползване, преди образуване на ТКЗС и ДЗС (стр. 13 от експ.).
В Помощния план на местността „К.“ и „Я.с.“
(Приложение 4 от експ.), от гореописаните имоти са образувани имоти с
идентификатори 457.39 и 457.40, записани на Г.И.Ш., съгласно Решение на
Поземлена комисия-документ № 41/ 20.01.1992г. и И.Х.Г.със същото
Решение-документ № 41/20.01.1992 г. (стр. 10 от експ.).
По Плана на новообразуваните имоти
(Приложение 5 от експ.), имотите с идентификатори 457.39 и 457.40 представляват
поземлени имоти с идентификатори 405.240 и 405.45, записани на наследници на Г.И.Ш.с
Решение на Поземлена комисия-документ № 41/ 20.01.1992г. (стр. 20 от експ.) и И.Х.Г.със
същото Решение на Поземлена комисия-документ № 41/20.01.1992 г. (стр. 17 от
експ.), съгласно § 4 от ЗСПЗЗ.
По Кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. С. (стр. 1 от експ.) за местоположението на стар имот пл. № 1060 са
двата ПИ:
ПИ 68080.405.45 на И.Х.Г.по регистъра,
издаден от СГКК П. (стр. 21), е със стар номер 1060 (така, както и вещото лица
разчита разписния лист на собствеността за имот пл. № 1060 (стр. 8), обект по §
4.
ПИ 68080.405.240 на Г.И.Ш.по регистъра,
издаден от СГКК П. (стр. 21), стар номер 405240, за които два ПИ не са били изписани
документи за собственост.
По Кадастралния план на земи за земеделско
ползване, изготвен през 1993 г. (Приложение 3 от експ.), имот пл. № 1059, лозе,
е записан на К.К. (стр. 8 от експ.), без документ за собственост.
Същият имот е с идентификатор 405.46, без
записан собственик в регистъра на имотите предоставени за ползване преди
образуване на ТКЗС и ДЗС (стр. 13 от експ.).
В Помощния план на местността „К.“ и „Я.с.“
(Приложение 4 от експ.), от гореописания имот е образуван имот с идентификатор
457.41, липсва информация за собственик (стр. 10 от експ.).
По Плана на новообразуваните имоти
(Приложение 5 от експ.), същият имот е с идентификатор 405.46 (стр. 18 от
експ.), записан временно стопанисвано от общината.
По Кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С. (стр. 1 от експ.) стар имот пл. № 1059 представлява ПИ 68
80.405.46 (стр. 21 от експ.), записан със стар номер 1059, (така както и вещото
лице разчита разписния лист на собствеността за имот пл. № 1059) (стр. 8 от
експ.), временно стопанисвано от общината.
2) О.С. е предоставила копие от Емлячен
регистър - Основна данъчна книга на Общински народен съвет гр. С. за Н.Д.К. - баща
на К.Н.К., съгласно удостоверение за съпруга и родствени връзки изх. № 814/
10.09.2020г. (стр. 101 от делото). В книгата на стр. 689, по партида № 674 на Н.Д.К.
са описани два негови имота в местността „С.Т.“: овощна градина от 4 ара и лозе
от 1 декар.
От приетото второ допълнително заключение на
вещото лице вх. 263197 от 11.05.2021 г. се установява следното:
При направени справки в Община К., О.С. и
Общинска служба по земеделие - К. за съществуване на стар план на землище гр. С.,
местност „Я.с.“, или идентичната „С.Т.“ за времето на действие на Емлячния регистър
на собствениците до образуване на ТКЗС от 1946 г.-1952 г., вещото лице
еустановило, че такъв план не съществува (стр. 30, 32, 34) и по тази причина не
могат да бъдат проследени промените и да бъде направена съпоставка между
имотите-овощна градина от 0,4 дка и лозе от 1 дка и имоти № 1041 и № 1059,
както и да се изготви комбинирана скица.
В първия план на местността - Кадастрален
план на земи за земеделско ползване, изготвен през 1993 г. (стр. 30) е показан
пътя с ширина 3 м-3.40 м, изровен от течаща вода във вида, който съществува и
сега. По сведение на ищеца до около 1976 година пътят бил вада, широка около 1
м. Оттогава постепенно водата изравяла мястото и отнела около 140 кв. м от
двата имота, пл. №№ 1041 и 1059 по плана. Поради изравянето, ищецът
допълнително ограждал имотите откъм пътя с бутобетон.
От направените справки и питания вещото
лице установило, че свидетелката Ч. е снаха на Г.Д.Ч., собственик на имот пл. №
1040 (стр. 7) по плана от 1993 г. Същият бил записан в кадастралния регистър
към кадастралната карта на гр. С., издаден от СГКК П. на 29.04.2021 г. с
идентификатор 68080.405.67, стар номер 1040 на Г.Д.Ч.и др. (стр. 36). Този имот
е бил обща граница с имот пл. № 1041, записан на К.К. и с идентификатор по КККР
68080.405.44, стар номер 1041, записан па К.Н.К. (стр. 21).
Вещото лице е установило, че свидетелят Ц.Т.Г.
и др. е записан в КККР, от която предоставя извадка (стр. 39), в ПИ е
идентификатор 68080.405.87, стар номер 1047. Т.В.Г. е записан за собственик в
имоти пл. №№ 1046 и 1047 в списъка на бившите собственици, предоставен от о.С.
(стр. 37) и в имот пл. № 1047 в списъка на ползвателите (стр. 38).
Относно свидетелските показания на Ц.Г., че
съсед е и Н.Ш., вещото лице е открило, че в имот пл. № 1042 (стр. 37) по
списъка на бившите собственици са записани наследниците на Х.И.Ш.. Същият имот
представлява ПИ 68080.405.70 в КККР. стар номер 1042, записан на Х.И.Т..
Други доказателства от значение за правния
спор не са ангажирани.
При така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Ищецът основава правото си на собственост
на давностно владение, продължило повече от 40 години към 1992 г., и установено
с нотариален акт, съставен по реда на 483 от ГПК от 1992 година. Ответникът
оспорва неговото право с два основни аргумента – имотът е земеделски, подлежал
е на реституция по ЗСПЗЗ и за него давност не е текла поради ограниченията,
въведени по отношение на подлежащи на реституция земеделски имоти, както и по
отношение на имоти, общинска собственост. Оспорва съставения нотариален акт по
реда на обстоятелствената проверка като нищожен. Не въвежда като основание свое
насрещно право на собственост върху имота.
Съдът не споделя доводът на ответника за
нищожност на нотариалния акт по посочените от ответника съображения. Не се
твърди и установява, актът да е съставен в нарушение на разпоредбата на чл. 576
от действащия ГПК или аналогичната разпоредба на чл. 472 от ГПК (отм.). Неоснователни
са и въведените възражения за фалшификация на молбата- декларация. Същата е
била приета от районния съдия, извършил нотариалното удостоверяване, описанието
на имотите в нея е било възпроизведено в постановлението му, а впоследствие и в
съставения нотариален акт. Фактът, че нотариалното дело е било изгубено или
унищожено, не може да се тълкува във вреда на ищеца, доколкото същият няма
задължение да го съхранява. Тук за прецизност съдът намира за необходимо да
отбележи, че копие от молба-декларацията би следвало да се съхранява в
администрацията на ответната община (или поне да е отразена в регистрите й),
доколкото цялата документация, касаеща имоти, находящи се в О.С. би следвало да
е предадена от Община К. след разделянето на двете общини с указ на президента
на Република България през 2003 г. Данни, че такова предаването е осъществено
са съдържат в писмото от Община К., касаещо имоти, за които се прилагат
разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Т.е. ответникът оспорва документ, издаден
от праводателя му в частта относно отразяването, че процесните имоти (макар в
бланката да формулира изразът „имотът“) са държавни и вида и броя на описаните
имоти в самата молба.
Според настоящия съдебен състав, идентичността
на описания в нотариален акт № 77 том І дело № 279/1992 г. КрлРС недвижим имот
– лозе с поземлен имот с идентификатор 68080.405.46, е установена по
категоричен начин посредством трите експертизи, изготвени от вещото лице С.,
които макар и оспорени от ответника, не са оборени по надлежния ред с други
доказателствени средства. Съдът кредитира заключенията, с изключение на частта
касаеща получени сведения лично от ищеца, тъй като същите нямат експертен
характер, а са пресъздаване на твърденията му. Вещото лице подборно и детайлно
е изследвало развитието на имота по всички налични планове, записванията в
наличните книги и регистри, като е приложило всички относими документи, съобразно
разпореденото от съда при поставяне на първата задача. Т.е. неоснователен се
явява и доводът на ответника, че извадката от емлячния регистър е приложена по
делото при заобикаляне на закона.
Относно възможността имотът да бъде
придобит при условията на давностно владение и направеното оспорване от
ответника в тази насока, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2
ЗВСОНИ, в сила от 22.11.1997г., изтеклата придобивна давност за имоти,
собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи, или по Закона за
амнистия и връщане на отнети имущества, не се зачита и започва да тече от деня
на влизането на тази разпоредба в сила. В конкретния случай ключов е факта, че
давност не е текла до приемане на разпоредбата, само за имоти, подлежащи на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ, а не за всички земеделски имоти. Според настоящия състав не
всеки имоти, които имат характер на земеделска земя, подлежат на възстановяване
по този закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗСПЗЗ, земеделски
земи са тези, които са предназначени за земеделско производство, не се намират
в границите на населени места и селищни образувания, определени с подробен
устройствен план или околовръстен полигон; не са включени в горски фонд и не са
застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или
здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито
представляват дворове или складови помещения към такива сгради. Предпоставките
следва да са налице при условията на кумулативност за да се опрели имотът като
земеделски.
Разпоредбата определя качеството на земите
от влизане на закона в сила, т.е. занапред, но няма пряко отношение към
възстановяването на правата на собствениците по отношение на притежавани от тях
земи към момента на масовизацията. ЗСПЗЗ е въвел специални разпоредби по
отношение на реституцията и на пречките за осъществяването й в разпоредбата на
чл. 10. За да попадне в обхвата на реституцията по ЗСПЗЗ, не е достатъчно
земята да има земеделски характер по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ, а е необходимо и
наличието на поне една от хипотезите по чл.10, ал.1-14 ЗСПЗЗ.
В решение № 338/28.03.2012 г. по гр. дело №
27/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че на земеделската реституция, включително
на пречките за възстановяване собствеността върху земеделските земи са
посветени специалните разпоредби, съдържащи предпоставките при наличие на които
органът на поземлената собственост преценява дали даден имот е бил земеделска
земя към момента на колективизацията на земята и дали е запазил този си статут
и понастоящем. При преценката дали конкретен имот подлежи на реституция по
ЗСПЗЗ се изхожда както от правилото на чл.2 ЗСПЗЗ, т.е. от местонахождението и
статута му към настоящия момент, така и от статута му и конкретната хипотеза,
при която е обобществен към момента на кооперирането му. Следва да се има
предвид, че съгласно чл.10 ЗСПЗЗ обхватът на земеделската реституция включва
земеделските земи, отнети от техните собственици чрез някой от способите,
посочени в отделните алинеи, независимо от това дали впоследствие земите са
били включени в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях
селскостопански организации. Съгласно чл.4 ПМС № 216 от 08.11.1961 г., чл.8 от
Примерния устав на ТКЗС от 1958 г. и чл.9 от Примерния устав на ТКЗС от 1968
г., в блоковете на ТКЗС се включват само следните земеделски земи: внесената от
член-кооператорите в ТКЗС тяхна земя; земята на членовете на техните семейства;
земята, която те стопанисват с други сънаследници или съсобственици; земята,
която държавата е предоставила на ТКЗС и земята, която е била изключена от
строителната част на населените места и включена в блокове на ТКЗС по
установения за това ред. Реституцията по чл.10 ЗСПЗЗ обхваща още одържавените
по отменения чл.12 от закона земеделски земи (ал.2); безвъзмездно отстъпените
от гражданите на ТКЗС или на държавата земи (ал.3); неправомерно отнетите
земеделски земи (ал.4); безвъзмездно включените в държавния горски фонд
земеделски земи (ал.5); дворните места, стопанисвани като земеделски земи от
ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация в заличени или изоставени
населени места (ал.6); земеделските земи, включени в границите на
урбанизираните територии (населени места), освен законно застроените (ал.7);
отчуждените по Закона за трудовата поземлена собственост земеделски земи (ал.8);
земите, одържавени като гори, а впоследствие преобразувани в земеделски земи (ал.9);
увредените земеделски земи (ал.10); земите, с които са оземлени лицата по
Закона за трудовата поземлена собственост (ал.11); включените в стопанските
дворове земи, които не са застроени и не представляват прилежащи площи към
сгради (ал.12); продадените или предоставени на трети лица от селскостопанските
организации или други държавни или общински органи земи (чл.13) и земите,
отнети от собствениците по законите и други нормативни актове, изброени в
ал.14. В посоченото решение, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК е
прието, също, че по реда на ЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост върху
земи, които са били земеделски по своя характер към момента на отнемането им
или включването им в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях
селскостопанска организация. Следователно, ако една земя е имала земеделски
характер, но не е включвана в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях
селскостопански организации; не е била отчуждавана по чл.12, ал.2 от ЗСГ (отм.);
не е отстъпвана безвъзмездно на ТКЗС или на държавата; не е отнемана неправомерно
по друг начин и пр.; не е стопанисвана като дворно място от ТКЗС, ДЗС; не е
отчуждавана и не е отнемана по някой от изброените в чл.10, ал.14 ЗСПЗЗ
нормативни актове, тя не подлежи на реституция, тъй като собствеността върху
нея не е била отнемана или ограничавана.
По отношение на настоящия имот не е
представено нито едно доказателство, същият да е подлежал на реституция по
която и да е от изброените в чл. 10 от ЗСПЗЗ хипотези, обратно – налице е документ, че имотът не е
внасян в ТКЗС и се ползва от ищеца към 1992 г.; налице е удостоверяване от
общинската администрация, че съм момента имотът не е държавна собственост
(възможността да съществува отделна общинска собственост е въведена през 1996
г.), а вещото лице не установи данни същият да е бил предоставен на ползвател
чрез някое от министерските постановления, уреждащи този въпрос. Поради
изложеното съдът приема, че имотът, за който ищецът се е снабдил с нотариален
акт, не е подлежал на реституция, респективно – за него не е важало
ограничението, предвидено в чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ и е могъл да бъде придобит по
давност към посочения момент – 1992г. Ищецът е установил давностното си
владение пред нотариуса (в случая – районния съдия), имотът не е подлежал на
реституция по ЗСПЗЗ, респективно – не е придобил статут на земя по чл. 19, ал.1
от ЗСПЗЗ, доколкото същата не представлява земеделската земя, останала след
възстановяването на правата на собствениците. Имотът е имал собственик към
влизане в сила на плана. Липсата на отразяването му не опровергава правото на
собственост, доколкото в настоящия процес същото е установено по несъмнен начин
с показанията на двамата свидетели относно владението, включително е установена
идентичността на имота.
Поради изложеното искът следва да се уважи
и съдът да признае за установено по отношение на О.С. че ищецът е собственик на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68080.405.46 в град С.о.С. *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-8/11.03.2011 година
на Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма
издадена заповед за изменение в КККР; адрес на поземления имот: град С., п.к. ****,
местност Я.с.; площ: 1004 кв.м; трайно предназначение на
територията:земеделска; начин на трайно ползване: нива;категория на земята 8;
предходен идентификатор: няма; номер по предходен план: 1059, парцел 1; съседи:
68080.405.72, 68080.405.47, 68080.405.21.
ОТНОСНО разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да
се осъди ответника да заплати на ищеца сторените в производството разноски в
размер на 50 лева за внесена държавна такса, 20 лева за държавна такса за
съдебни удостоверения, 300 лева за реализирано адвокатско възнаграждение и 405
лева за възнаграждение на вещо лице
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на О.С. ЕИК *****със седалище и
адрес на управление:***, п.к. ****, ул. „И.В.“ № 34, със законен представител Д.Ф.Д.,
че К.Н.К. с ЕГН ********** *** е собственик по давностно владение на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68080.405.46 в град С.о.С. *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-8/11.03.2011 година на
Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена
заповед за изменение в КККР; адрес на поземления имот: град С., п.к. ****,
местност Я.с.; площ: 1004 кв.м; трайно предназначение на територията: земеделска;
начин на трайно ползване: нива;категория на земята 8; предходен идентификатор:
няма; номер по предходен план: 1059, парцел 1; съседи: 68080.405.72,
68080.405.47, 68080.405.21, който имот съставлява по силата на нотариален акт №
77 том I дело № 279/1992 г. на КрлРС, ЛОЗЕ с площ 1200 (хиляда и двеста) кв.м,
находящо се в землището на гр. С. в местността „С.Т.“, до съседи: път, И.П.Б., Х.И.С.и
Х.К.Х..
ОСЪЖДА О.С. ЕИК *****със седалище и адрес на управление:***,
п.к. ****, ул. „И.В.“ № ****, със законен представител Д.Ф.Д. да заплати на К.Н.К.
с ЕГН ********** *** деловодни разноски в общ размер на 775 (седемстотин
седемдесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
С.Д.