№ 473
гр. Разград , 09.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
Гражданско дело № 20213330100980 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЗА ИЩЕЦА адв. С. редовно упълномощена.
ЗА ОТВЕТНИКЪТ при редовно призоваване, се явява юриск. Й..
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСК. Й.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА постъпилата искова молба от И.С.И., с която моли съда да осъди АПИ
гр.София, чрез ОПУ-Разград да му заплати сумата от 489.10лв., обезщетение за причинените
му имуществени вреди настъпили на 21.03.2021г. от републикански път, за поддръжката и
ремонта на който отговаря ответника, като резултат от необозначена и необезопасена дупка
на пътно платно, ведно с лихва за забава в размер на 6.25лв., считано от 21.03.2021г. до
05.05.2021г., законна лихва, считано от предявяване на иска, до окончателното изплащане,
както и разноските по делото.
Твърди, че е собственик на л.а.„ФОЛКСВАГЕН БОРА“, с per. *****. На 21.03.2021г.
като водач на този автомобил към 19.50 часа на излизане от гр.Цар Калоян малко след
табелата, чул много силен трясък и спрял. Заедно с водача на близко спрял автомобил
установили, че автомобилите им са попаднали в необозначена и необезопасена дупка на
пътното платно. Впоследствие разбрах, че преди тях още един автомобил е претърпял вреди
по идентичен начин. Веднага и двамата започнали да звънят на тел.112, на дежурния в АПИ
и на служител в ОДМВР- Разград. Всеки от тях им обяснил, че не могат да им помогнат. На
място ищецът видял, че са се скъсали/спукали двете десни гуми и се изкривили джантите.
1
Наложило се да потърси помощ от приятел, който му донесъл една гума и с неговата резерва
успял да се прибере. На другия ден в сервиза установили, че следва да се смени шарнирен
десен болт, както и че е счупена част от декоративния праг под вратите. Там му обяснили, че
следва да се смени целия праг, т.к. е невъзможно да се отремонтира или да се закупи само
част от този праг. Поради липсата на финансови средства ремонта се извършил в период от
време. През това време се наложило да ходи на работа с такси тъй като живее в жк „Орел“, а
работи в „Биовет АД“. Отстраняването на тези имуществени щети ми струва общо 489.10
лв., включваща - демонтаж, монтаж, баланс и изправяне на джанти - 52.80 лв., нови гуми с
демонтаж и баланс - 340.80 лв., шарниран десен болт - 40,50 лв., смяна на шарниран болт и
регулиране на преден мост - 55,00 лв.
Самата дупка била с големи размери, пълна с вода и кал, но без указателни табели и
без да е обезопасено. Няколко дни по- късно тази дупка вече била запълнена и асфалтирана.
Съгласно Закона за пътищата задължение за изграждане, ремонт и поддържане на
републиканските пътища има Агенция „Пътна инфраструктура“, а на общинските пътища -
съответната община. Следователно, ако произшествието е настъпило на републикански път,
както е в случая отговорност ще носи Агенция „Пътна инфраструктура“.
В случая отговорност за претърпените от мен имуществени вреди носи ответникът,
който не е извършил необходимите действия за поддържане в изправност на процесния
пътен участък, който е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата.
Съгласно чл. 8, ал. 2 ЗП републиканските пътища са изключителна държавна
собственост.
Ремонтът и поддръжката на тези пътища се осъществяват от Агенция „Пътна
инфраструктура” в качеството й на държавен орган - чл. 30, ал. 1 ЗП, като нейните
служители, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да
сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок -
чл. 167, ал. 1 ЗДвП. Ответникът е длъжен не само да осъществява дейностите по поддържане
на пътя, но и да означава съответната дупка с необходимите пътни знаци за да
предупреждава участниците в движението, съобразно чл. 13 ЗДвП. В случая бездействието
на служителите на ответника, във връзка с поддържане на пътя доведоха до неизпълнение на
задължението им по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Установената дупка по пътната настилка,
представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 6, т. 37 ЗП, тъй като нарушава
целостта на пътното покритие, като създава опасност за движението. Представя:
Свидетелство за правоуправление, Свидетелство за per. на МПС, сметка Р010936694,
телефонна разпечатка, контролен талон, Удостоверение за техническа изправност на ППС,
снимков материал, статии от в-к екип 7 от 20.03.2021г. и от 23.03.20201г., фактура с касов
бон 701/22.03.202Н., фактура с касов бон 610/31.03.2021 г., фактура с касов бон
14/01.04.2021г., фактура с касов бон 703/02.04.2021г., платена д.т. и пълномощно. Има
искания за разпит на свидетели и назначаване на СТЕ.
Ответникът АПИ-София, чрез ОПУ-Разград признава както твърдяните факти, така и
2
предявените искове. Моли съда да не събира други доказателства и да постанови решение
при признаване на иска. Моли съда да задължи ищеца да посочи банкова сметка, по която да
преведе претендираните суми.
Исковата молба е редовна и допустима. Ищецът е предявил иск по чл.49 във вр. с
чл.45 ЗЗД.
Ответникът е отговорил в срок, като признава иска и моли съда да постанови
решение при условията на чл.237 ГПК. С оглед направеното признаване на иска ищецът не
следва да доказва твърденията си.
ДОКЛАДВА отговора на ответника.
АДВ. С.: Нямаме възражения по доклада. Във връзка с отговора на ответната страна
заявяваме, че държим на претенцията за разноските. Няма да соча други доказателства.
ЮРИСК. Й.: Няма да соча други доказателства. Признали сме исковете.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства – свидетелство за
правоуправление, свидетелство за регистрация на МПС, сметка, телефонна разпечатка,
контролен талон, удостоверение за техническа изправност на ППС, снимков материал,
статии от вестник Екип 7, 4 бр. фактури.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. С.: Представям списък на разноските и моля да уважите иска и да ни присъдите
разноските. Предвид факта, че се признава иска считам, че ответника трябва да ни заплати
разноските- чл.78а, ал.2 ГПК задължава ответника, за да бъде освободен от задължението да
плаща разноски да са налице две предпоставки – с поведението си да не е дал повод за
завеждане на делото и втората да признае иска. Налице е втората предпоставка. Но първата
не е налице и именно отказа им е причина за завеждане на делото. Самия отказ никъде не е
посочено, че отказа трябва формулира или пък отделно поведението на ищеца по какъв
начин трябва да предприеме стъпки по доброволно уреждане на спора, правото на иск на
ищеца не може да се отъждествява със законовото искане ответника да не е дал повод за
завеждане на делото. Поведението на ответника е достатъчно основание за завеждане на
иска и доказателствената тежест е на ответника, а не на ищеца и представям съдебна
3
практика в този смисъл.
ЮРИСК. Й.: Признали сме исковете и моля да се произнесете съгласно чл.237 ГПК
по отношение на разноските. Моля на осн.чл.78, ал.2 ГПК да възложите разноските на
ищеца. Ние не сме давали повод за завеждане на делото, тъй като не сме отказвали извън
процесуално да заплатим сумите. Ако се установи, че вредите са причинени от недостатъчно
изпълнение на агенцията те да бъдат плащани доброволно. В случая става дума за
обезщетение от непозволено увреждане и в този случай за разлика от договорната
отговорност размера на претендираното обезщетение за вреди се определя изцяло от
ищцовата страна, а вземането на непозволено увреждане е дължимо от деня на
увреждането, но става изискуемо след като се направи претенцията от страна на ищеца. Ние
нямаше как да заплатим сумата без от страна на ищеца да се определи предварително
размера на претенцията му. По отношение на субективното право на иск никой не му
оспорва правото на иск на ищеца, в случая въпроса е, че щял да защити и удовлетвори
правата си без да упражни това право, ако беше поискал да му заплатим извън съдебно и
щяха да се спестят разноските за процеса. Това е целта и логиката на законодателят когато е
приел в ГПК въпросната норма на чл.78, ал.2 ГПК.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение на 09.10. 21 г.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 10.10 ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
4