Р Е Ш Е Н И Е
№ 260584
гр.Пловдив, 19.11.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и осми септември, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 3595/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-003533 от 22.04.2020г., издадено от М.
В. М., на длъжност *** при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Д.П.А., ЕГН:**********,
с адрес ***, ал.13, на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от Закона
за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер
на 200 лв. /двеста лева/, за нарушение на чл.35, ал.2 от Закона за
движението по пътищата.
В жалбата се оспорва изцяло фактическата, сочи се, че същата е
некоректно представена. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат А.
поддържа жалбата като сочи, че разпитаните свидетели са дошли на мястото
по-късо и са възприели фактическата обстановка както им е пресъздадена от трети
лица. Още поддържа, че наказателното постановление е нищожно, на същото няма
дата и подпис, няма волеизявление на наказващ орган. На следващо място посочва,
че не е спазен реда на чл.58, ал.2 от НК относно връчване препис от
наказателното постановление. Предлага наказателното постановление да бъде
отменено, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски за
процесуално представителство.
Жалбоподателят А. посочва, че е съгласен с казаното от процесуалния си
представител, помолил е да пуснат камерите, от полицията три пъти му предложили
да направят протокол, за да не му пишат акт.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт Б. оспорва жалбата, сочи че по
несъмнен начин се установява описаната в АУАН и наказателното постановление
фактическа обстановка, както и разположението на автомобилите, тъй като същите
не са били премествани. Посочва още, че наказателното постановление е подписано
и с печат на институцията, не са допуснати съществени процесуални нарушения, а
наказанието е правилно определено. Предлага наказателното постановление да бъде
потвърдено, както и да бъдат присъдени разноските по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, и съдът намери, че
същата е подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, предвид следното:
По делото не се представени доказателства за връчване на препис от
наказателното постановление на жалбоподателя по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН.
Същевременно не може да бъде сторено и заключение за законосъобразно
превеждане процедурата по чл.58, ал.2 от ЗАНН. Действително върху наказателното
постановление се установява положен печат с надпис „ВРЪЧЕНО по чл.58, ал.2 от ЗАНН“, което в случая по никакъв начин
не съставлява прилагане последния ред, доколкото нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН
изисква отбелязването върху наказателното постановление да е направено от административнонаказващия
орган. В случая обаче подпис и съответно – изявление на административнонаказващия
орган липсва, съответно – по никакъв начин не е приложен реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН.
Предвид горното и лисата както на доказателства за връчване на препис от
наказателното постановление на жалбоподателя по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН,
така и за законосъобразно прилагане реда на чл.58,а л.2 от ЗАНН, с оглед
разпределението на доказателствената тежест, съдът следва да приеме, че жалбата
също е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал. 2 от ЗАНН.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 09.04.2020г., около 12:20 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Брезовско шосе“
до № 143, жалбоподателят Д.П.А. управлявал МПС – товарен автомобил „МАЗДА БТ
50“ с рег.№ ***, като се движил в посока от север, на юг, в лява лента на
пътното платно. При това жалбоподателят А. предприел маневра – завой на дясно,
от лява лента, като не пропуснал движещото се в дясната лента на пътното платно
МПС – лек автомобил „ПЕЖО 307“ с рег.№ ***, в следствие на което настъпило ПТП
между МПС с рег.№ *** и МПС с рег.№ ***.
След настъпилото ПТП, на място пристигнали свидетелите А.Е.Г. и Н.И.Ф. –
в качеството им на *** в сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – Пловдив, които констатирали останалите на място МПС, включително,
че следите от удар и върху двете били в предната част на автомобилите, както и
разговаряли с очевидци на инцидента, неустановени по делото, от което заключили
механизма, съгласно описаната от съда като възприета фактическа обстановка.
На място и в присъствието на жалбоподателя, свидетелят А.Е.Г. съставил
АУАН с бланков № 432965 от 09.04.2020г. срещу жалбоподателя Д.П.А. за нарушение
на чл.35, ал.2 от Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят
подписал, с възражението, че не е съгласен, не е каран в лява лента, а в дясна
лента. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетели А.Е.Г. и Н.И.Ф., които помнят случая, описва начина
на извършване на проверката и този, по които са сторили заключение за механизма
на ПТП, Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен
материал, като кредитира същите като истинни. От последните показания се
установява факта осъществено нарушение, както и процедурата по съставяне на
акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените писмени
доказателства, а именно – Протокол за ПТП № 1727916 от които се установяват
участниците в ПТП, схемата на същото.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на
горепосочените доказателства.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата
на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни
за извършено деяние, с което Д.П.А., ЕГН:**********, с адрес ***, ал.13 виновно
е нарушил разпоредбата на чл.35, ал.2 от Закона за движението по пътищата, за
това, че на 09.04.2020г., около 12:20 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Брезовско
шосе“ до № 143, като водач на МПС – товарен автомобил „МАЗДА БТ 50“ с рег.№ ***
е предприел маневра - завой на дясно от друга част на платното за движение – от
лява пътна лента, без да пропусне пътните превозни средства, преминаващи от
дясната му страна, а именно – лек автомобил „ПЕЖО 307“ с рег.№ ***, в следствие
на което допуснал ПТП с материални щети.
В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че разпитаните
свидетели са дошли на мястото по-късо и са възприели фактическата обстановка
както им е пресъздадена от трети лица. В този смисъл трудно може да се сподели
становище, че компетентните органи биха могли законосъобразно да установят
фактическата обстановка по ПТП само тогава, когато непосредствено са
наблюдавали същото. Напротив – обичайно е последните органи да пристигат на
мястото на вече възникнало ПТП, като за последните не съществува невъзможност
да установят механизма по положението на автомобилите след ПТП, както и по
обясненията на очевидци. В настоящият случай и двамата свидетели А.Е.Г. и Н.И.Ф.
са категорични, че следите от удар и върху двете МПС били в предната част на
автомобилите, поради което е невъзможно ПТП да е било реализирано по твърдения
от жалбоподателя още на място начин, а именно – че и той се е движел в дясната
лента, след другото МПС. Липсват всякакви основания заключението на свидетелите
Г. и Ф. да не бъде възприето от съда, доколкото последното е очевидно съвсем
логично.
На следващо място, съдът намери за неоснователно и възражението, че наказателното
постановление е нищожно, на същото няма дата и подпис, няма волеизявление на
наказващ орган. От приложеното в оригинал наказателно постановление №
20-1030-003533 от 22.04.2020г. се установява, че същото е подписано от
наказващия орган, положен е печат.
На следващо място напълно неотносими са аргументите относно това, че спазен
реда на чл.58, ал.2 от НК относно връчване препис от наказателното
постановление. Въпросът за реда на чл.58, ал.2 от НК има значение само с оглед
преценка на това връчен ли е по надлежния ред препис от наказателното
постановление на жалбоподателя, съответно – в сила ли е последното, което касае
проблема за срочността на жалбата. Последното обаче няма никакво отношение към
въпроса за законосъобразността на самото наказателно постановление.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение,
както и обстоятелствата по същото, разкрива една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.35, ал.2
от ЗДвП, съобразена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. Още в
случая се констатира от обективна страна реализиране на ПТП.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на
чл.179,
ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата, за процесното
нарушение е предвидено административно наказание – глоба в размер на 200 лева.
В случая законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност на
наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници. Санкционната
разпоредба е приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така
наложеното наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.
С оглед изхода на спора, на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да
присъди разноски на въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез
процесуални и представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически
лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна при
определянето на максималния размер на възнаграждението препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл.
27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до
120 лева. Във въззивното производство наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е взел участие в проведеното открито съдебно заседание.
Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито правна сложност,
доколкото по делото са разпитани двама свидетели, протекло е в две съдебно
заседания с кратка продължителност, поради което съдът намира, че справедливият
размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който
съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 20-1030-003533 от
22.04.2020г., издадено от М. В. М., на длъжност *** при ОД МВР – гр.Пловдив, с
което на Д.П.А., ЕГН:**********, с адрес ***, ал.13, на основание чл.179, ал.2,
вр. чл.179, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, за
нарушение на чл.35, ал.2 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА Д.П.А., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР - П сумата от 80,00 (осемдесет) лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.