Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 27.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори юли през две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 44 по описа
за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 240 от ГПК.
Подадена е молба от “Б.Р.И.” ЕООД с правно основание
чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на неприсъствено решение, постановено на
18.02.2019 г. по гр.д. № 44479/2018г. по описа на СРС, ГО, 58 състав.
Молителят твърди, че е бил лишен от участие в
съдебното производство, по което е постановено процесното решение, тъй като не бил
връчен надлежно препис от исковата молба с приложенията, както и че не бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, проведено пред СРС на
18.02.2019г., в което е постановено оспорваното съдебно решение. По същите
съображения сочи, че и преписът от съдебното решение бил връчен в нарушение на
правилата за връчване, а за постановеното решение узнал от образуваното срещу
дружеството изпълнително производство. Поддържа, че на 07.11.2018г. Х.Д.Х.с
адрес с. Мечка, получил от СРС следните съдебни книжа, предназначени за “Б.Р.И.”
ЕООД: уведомление, съобщение, призовка за страна и препис от искова молба от “Ю.2.”
ООД. Твърди, че Х.Д.Х.не е нито управител, нито едноличен собственик на
капитала на “Б.Р.И.” ЕООД. Също така, седалището и адреса на управление на
дружеството-молител не се намира на личния адрес на Х.. По тези съображения
получателят на съдебните книжа уведомил първоинстанционният съд с молба от
07.12.2018г. за посочените по-горе обстоятелства и върнал изпратените документи
по делото. Независимо от изложеното първоинстанционният съд е приел, че
ответното дружество е редовно призовано, дал е ход на делото и по искане на
насрещната страна е постановил неприсъствено решение. С оглед изложените
обстоятелства е направено искане за отмяна на постановеното неприсъствено
решение и връщане на делото за ново разглеждане пред първата инстанция.
Претендира се и обезсилване на издадения срещу дружеството-молител изпълнителен
лист и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът по молбата – „Ю.2.” ООД изразява становище
за недопустимост на искането предвид липсата на конкретно правно и фактическо
основание, както и неуточнен обжалваем интерес. Релевира и доводи, че молбата е
подадена след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 240, ал. 1 от ГПК. По същество се поддържа неоснователност на молбата.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възражеинята на страните, намира за
установено следното:
Установява се, че в проведеното на 18.02.2019г. съдебно
заседание по гр.д. 44479/2018г. по описа на СРС, ГО, 58 състав, съдът е
постановил неприсъствено решение по реда на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, като е
уважил предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Ю.2.” ООД срещу “Б.Р.И.”
ЕООД положителни установителни искове с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ,
като е приел за установено, че молителят в настоящото производство е носител на
парични задължения, удостоверени в заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
издадена по гр.д. № 58198/2017г. по описа на СРС, ГО, 58 състав.
Срещу “Б.Р.И.” ЕООД била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 58198/2017г. по описа на СРС, ГО, 58 състав.
Длъжникът бил надлежно уведомен за издадената срещу него заповед на посочения в
заявлението адерс – гр. София, жк “******, който съвпада с вписания адрес на
управление по партидата на дружеството в Търговския регисистър. Този адрес е
посочен в депозираното по делото възражение по чл. 414 от ГПК.
Ищецът „Ю.2.” ООД е посочил следните адреси за призоваване
на ответника в образуваното исково производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК: по
седалище и адрес на управление ***; по личен адрес на управителя на дружеството
М.Х. Х. – гр. София, жк “******, ет. *** и по личен адрес на лицето Х.Д.Х.– с.
Мечка, ул. “******, посочен като едноличен собственик на капитала. С
определение от 18.08.2018г. първоинстанционният съд е разпоредил да се изпрати
на ответника препис от исковата моба и приложенията за отговор и е насрочил
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.02.2019г. По делото са изпратени призовка за съдебното
заседание и съобщение, ведно с препис от исковата молба и приложенията за
отговор в едномесечен срок, като видно от вписванията в тях, същите са
адресирани до “Б.Р.И.” ООД, чрез Х.Д.Х.в качеството му на едноличен собственик
на капитала, с адрес за връчване – с. Мечка, ул. “******. Двете съобщения са
получени лично от Х.Х. на 07.11.2018г. Изпратени са призовка за явяване в
открито съдебно заседание и съобщение, ведно с препис от исковата молба за
отговор в едномесечен срок, и на личния адрес на управителя на “Б.Р.И.” ООД – М.Х.
Х. – гр. София, жк “******, ет. 6, ап. 32. Същите не са връчени, а са върнати
по делото в цялост, с отбелязване от длъжностното лице по призоваване, че на
посочения адрес няма обозначение за фирма.
На 07.12.2018г. по делото е постъпила
молба-уведомление от Х.Д.Х., в която е посочено, че същият не е едноличен
собственик на капитала на “Б.Р.И.” ЕООД и понастоящем няма нищо общо с
посоченото дружество, като седалището и адреса на това търговско дружество
никога не са били на неговия личен адрес. Към уведомлението са приложени и
връчените съдебни книжа. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по
изложените в молбата-уведомление на Х.Х. обстоятелства. СРС е приел, че
съобразно нормата на чл. 147 от ТЗ и пасивната представителна власт на
съдружниците на дружеството с ограничена отговорност – в случая един съдружник
– собственик на капитала, е налице редовно призоваване на ответника.
По делото няма данни да е изпращана призовка до ответното
дружество на посочения в исковата молба адрес на управление ***.
Постановеното
по делото неприсъствено решение срещу
“Б.Р.И.” ООД е било изпратено за връчване на личния адрес на управителя М.Х. –
гр. София, жк “******, което е върнато в цялост с отбелязване, че адресът е
частен дом и няма обозначение за фирма. Първоинстанционният съд не се е
произнесъл по редовността на призоваването с оглед отразените в съобщението
обстоятелства, нито е разпоредил прилагането на правило за фингирано връчване
на книжата.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Производството по чл. 240, ал. 1 от ГПК – за отмяна на
влязло в сила неприсъствено решение е извънинстанционно, тъй като съдът не
действа като инстанция по същество – не проверява правилността на оспореното
решение, а само се произнася по наведените доводи за накърняване на основния
процесуален принцип – правото на защита на страните по делото /арг. от чл. 9 и
чл. 10 от ГПК/, вследствие на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, уреждащи връчване на съдебни книжа, призоваване на страните и
осигуряване на тяхното участие в процеса.
Съгласно чл. 240, ал. 1 от ГПК в 1-месечен срок от
връчване на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено,
може да поиска от въззивния съд неговата отмяна. Основанията за отмяна на
влязло в сила неприсъствено решение чрез извънредните средства за отмяна са
изчерпателно изброени и предполагат допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от решаващия първоинстанционен съд, изразяващи се в
следното: 1/. страната да е била лишена от възможност да участва в делото
поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание; 2/. при невъзможност да узнае своевременно за връчването
на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради
особени непредвидени обстоятелства и 3/. невъзможност да се яви лично или чрез
повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да
преодолее.
Надлежното упражняване на правото на отмяна е
обвързано от процесуалния закон с преклузивен едномесечен срок, като в чл. 240,
ал. 1 от ГПК е посочен изрично и началният момент, от който започва да тече
срокът – от връчване на неприсъственото решение. Следователно, моментът на
връчването на решението, и то в съответствие с установените в ГПК правила за
призоваване и връчване на съобщения, е единствено релевантен за началото на
разглеждания преклузивен срок и допустимостта на молбата по чл. 240, ал. 1 от ГПК трябва да се преценява спрямо същия този момент. До редовното връчване на
решението срок по чл. 240, ал. 1 от ГПК не тече, а ако страната сезира съда с
молба за отмяна на неприсъствено решение, без да има категорични доказателства
за надлежно връчване на решението в предходен момент, едномесечният срок следва
да се счита за спазен, а молбата – за допустима. В хипотезата на чл. 240, ал. 1
от ГПК законодателят не придава на узнаването на решението правно релевантно
значение /за разлика от отмяната на влязло в сила решение при предпоставките на
чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК/. В тази хипотеза /на производство по чл. 240, ал.
1 от ГПК/ течението на срока е обусловено императивно от действителното
връчване на решението на страната, срещу която е постановено. В този смисъл
„връчването на неприсъствено решение” не е равнозначно на „узнаване на
решението” /определение №
550/12.07.2010г. на ВКС по ч.т.д. № 529/2010г., II ТО/.
В конкретния случай се установи, че постановеното неприсъствено
решение не е било надлежно връчено на молителя, поради което следва да се
приеме, че молбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 от ГПК,
от легитимирано лице и е процесуално допустима. Същата е и основателна по
следните съображения:
С оглед изложените в молбата твърдения се налага
извода, че молителят се позовава на хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК –
ненадлежно връчване на препис от исковата молба и на призовката за съдебното
заседание. Ответникът в първоинстанционното производство е юридическо лице –
търговско дружество и правилата за връчване на съобщения и призовки са уредени
в нормата на чл. 50 от ГПК, съгласно която връчването на търговци и юридически
лица, които са вписани в съответния регистър, се извършва в канцелариите им на
последния посочен в съответния регистър адрес на всеки служител или работник,
който е съгласен да ги приеме. Мястото на връчване е посочено в чл. 50, ал. 1
от ГПК и това е мястото, където тези субекти са вписали седалището и адреса си
на управление в съответния регистър.
В настоящия случай се установи, че преписът от
исковата молба и призовката за съдебното заседание не са били връчени по реда
на чл. 50, ал. 1 от ГПК, а именно на адреса на регистрацията на дружеството.
Нещо повече, съобщения и призовки не са били изпращани на този адрес,
независимо от обстоятелство, че е бил посочен в исковата молба, а и същият
следва да се приеме за служебно известен на съда, поради обстоятелството, че
същият адрес е вписан по партидата на дружеството в публичния Търговски
регистър. В нарушение на правилото по чл. 50,
ал. 1 от ГПК първоинстанционният съд е приел за редовно връчено съобщение,
изпратено на личния адрес на лице, сочено в исковата молба като едноличен
собственик на капитала, без да извърши проверка дали това лице има посоченото
качество. Нещо повече, не се е произнесъл и по изложените в молбата-уведомление
от 07.12.2018г. данни, че лицето Х.Д.Х.не е едноличен собственик на капитала на
ответното дружество, което обстоятелство е установимо и служебно въз основа на
вписванията в Търговския регистър. При извършената служебна проверка настоящият
съдебен състав констатира, че действително лицето Х.Д.Х.не е съдружник в “Б.Р.И.”
ЕООД, считано от 17.08.2017г., на която дата е вписано прехвърляне на
дружествен дял и вписване на едноличен собственик на капитала – Дамян Х. Х..
Следователно, редовността на връчването на търговеца по реда на чл. 50, ал. 3
от ГПК чрез служител или работник /или съдружник, както е приел
първоинстанционният съд/ е оборена с вписванията по партидата на дружеството в
Търговския регистър. По тези съображения се налага извод, че връчването на
препис от исковата молба, както и на призовката за съдебното заседание, е
осъществено в нарушение на правилата на чл. 50, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. Така констатираните обстоятелства се явяват основание
за отмяна на постановеното неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК.
По тези съображения и предвид установеното нарушаване
на правото на защита на ответното дружество в образуваното срещу него исково
производство и лишаването от възможността му да участва в него, молбата с
правно основание чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК е основателна. Оспореното
неприсъствено решение следва да бъде отменено, а делото върнато на СРС за
разглеждане на повдигнатия материалноправен спор от друг съдебен състав.
Искането за обезсилване на изпълнителния лист, издаден
въз основа на първоинстанционното решение, е недопустимо. Същото не
представлява законна последица от уважаване на молбата за отмяна на влязлото в
сила неприсъствено решение. В производството по чл. 240 от ГПК въззивният съд
преценява само основанията за отмяна, като няма правомощия да обезсилва
издадения срещу молителя изпълнителен лист. Защитата на длъжника срещу
издадения изпълнителен лист въз основа на отмененото неприсъствено решение е по
реда на чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Направеното от молителя искане за присъждане на
разноски за настоящото производство следва да се разгледа от исковия съд в
зависимост от изхода на исковото дело – арг. от т. 4 от ТР № 6/06.11.2013г. на
ВКС, ОСГТК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл. 240, ал. 1, т. 1
от ГПК неприсъствено решение от
18.02.2019г. по гр.д. № 44479/2018г., постановено по реда на чл. 239, ал. 1,
вр. чл. 238, ал. 1 от ГПК, от Софийски районен съд, ГО, 58 състав.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд
за разглеждането му от друг състав, като разглеждането започне от етапа –
изпращане на препис от исковата молба на ответника за отговор в едномесечен
срок /чл. 131 от ГПК/.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.