№ 255
гр. Шумен, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500195 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №89/1.04.2022г. по гр.д.№1353/202021г. по описа на НПРС , съдът е
отхвърлил иска по чл. 124 от ГПК на Г. Р. А. с ЕГН ********** от гр. Каолиново, обл.
Шумен, ул. „.....“ № 10 срещу Ю. Й. М. с ЕГН ********** от с. .... общ. Нови пазар, обл.
Шумен, ул. „....“ № 18, за признаване за установено спрямо Ю. Й. М. с ЕГН **********, че
Г. Р. А. с ЕГН **********, е собственик на 1/6 ид.част (една шеста идеална част) от
недвижим имот, находящ се в с. .... представляващ имот с идентификатор 27471.50.291.1,
жилищна сграда –еднофамилна, със застроена площ от 97 кв.м., построена в общински
поземлен имот с идентификатор 27471.50.291, при граници на поземления имот:
27471.50.294, 27471.50.292, 27471.50.316, 27471.50.290, 27471.50.289, отхвърлил е иска по
чл. 124 от ГПК на Н. Р. В. с ЕГН ********** от гр. Каолиново, обл. Шумен, ул. „....“ № 9
срещу Ю. Й. М. с ЕГН ********** от с. .... общ. Нови пазар, обл. Шумен, ул. „....“ № 18, за
признаване за установено спрямо Ю. Й. М. с ЕГН **********, че Н. Р. В. с ЕГН **********,
е собственик на 1/6 ид.ч. (една шеста идеална част) от недвижим имот, находящ се в с. ....
представляващ имот с идентификатор 27471.50.291.1, жилищна сграда –еднофамилна, със
застроена площ от 97 кв.м., построена в общински поземлен имот с идентификатор
27471.50.291, при граници на поземления имот: 27471.50.294, 27471.50.292, 27471.50.316,
27471.50.290, 27471.50.289, отхвърлил е искането чл. 537, ал.2 от ГПК на Г. Р. А. с ЕГН
********** и Н. Р. В. с ЕГН **********, за отмяна на НА № ....2019 г. на Нотариус с рег. №
346 на Нот.камара, П.А., с РД – РС Нови пазар, с който Ю. Й. М. с ЕГН ********** от с. ....
1
общ. Нови пазар, обл. Шумен, ул. „....“ № 18, е призната за собственик по давностно
владение на 1/2ид.ч. от от недвижим имот, находящ се в с. .... представляващ имот с
идентификатор 27471.50.291.1, жилищна сграда –еднофамилна, със застроена площ от 97
кв.м., построена в общински поземлен имот с идентификатор 27471.50.291, при граници на
поземления имот: 27471.50.294, 27471.50.292, 27471.50.316, 27471.50.290, 27471.50.289,
отхвърлил е искането по чл. 78, ал.1 от ГПК, Г. Р. А. с ЕГН ********** и Н. Р. В. с ЕГН
**********, за присъждане на разноски по делото в размер на 125лв.
Решението е обжалвано от ищците Г. Р. А. и Н. Р. В., действащи , чрез
пълномощниците си адв.М. М. от ШАК , като незаконосъобразно и неправилно по
изложените в жалбата съображения. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено
и вместо това съдът да постанови ново с което да уважи исковете им изцяло.
Въззиваемата Ю. Й. М. , действаща , чрез адв.Ц. К. в качеството й на процесуален
представител оказващ правна помощ на ответницата е депозирала отговор на въззивната
жалба с който я оспорва като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди
обжалваното решение . Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК , от
надлежни страни и при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество
същата е неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по
този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното :
Ищците са предявили срещу ответницата субективно съединени установителни искове
с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК да се признае за установено, че те са собственици на
по 1/6 ид.част от процеснияд недвижим имот и на осн.чл.537 ал.2 от ГПК да се отмени НА
№ ....2019 г. на Нотариус с рег. № 346 на Нот.камара, П.А., с РД – РС Нови пазар до размера
на 1/2 ид.част.
Ответницата оспорва основателността на предявените от ищците искове. Тя сочи, че
в нейна полза е изтекла предвидената по чл. 79 от ЗС придобивна давност върху останалата
част от имота, притежавана от нейния съжител и баща на ищците. Ответницата твърди, че
ищците никога не са ползвали имота и дори не са го посещавали. Единствено ищцата Н.
била посетила имота на погребението на баща си през 2009 г. и от тогава никой от двамата
ищци не е идвал в имота. Ответницата сочи, че ищците са дезинтересирани както от имота,
2
така и от другите дела на покойния им баща. Ответницата сочи, че никой от ищците не е
плащал данъци или други задължения. Ищците не са участвали в извършването на
подобрения и поддържането на имота. Ответницата сочи, че през 2008 г. наследодателят на
ищците е изтеглил кредит в размер на 9500лв., който тя продължила да погасява и след
смъртта му и е изплатила, целия кредит от 16 324 лв. Ответницата сочи, че е владяла имота
явно, необезпокоявано и трайно с намерение за своене на целия имот. След смъртта на
наследодателя на ищците, ответницата останала и продължава да живее в имота, който
поддържала сама. Ответницата твърди ,че тя на собствено правно основание е придобила
правото на собственост върху частта, притежавана от наследодателя на ищците на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗН. Ответницата моли съда да отхвърли исковете на ищците като
неоснователни и недоказани.
Не е спорно по делото ,че по силата на НА № ....2004 г. ответницата Ю. Й. М. и Р.А.Н.
са закупили недвижим имот представляващ къща и стопански постройки, построени в
общинско дворно място, тогава представляващо УПИ ІІІ-51 от кв. 45, цялото с площ от 1035
кв.м. Съгласно представената по делото скица на имота, същия съгласно действащата КККР
е с идентификатор 27471.50.291, с площ от 1107 кв.м.в с. .... ул. „.... № 18, включващ и
построена в него къща с идентификатор 27471.50.291.1 с площ от 97 кв.м., при граници и
съседи на имота, имоти с идентификатори: 27471.50.294, 27471.50.292, 27471.50.316,
27471.50.290, 27471.50.289. Купувачите са жиВ. на семейни начала и придобития от тях
имот е бил в съсобственост при равни права, от по ½ ид.ч. за всеки от двамата собственици,
съгл. чл. 30, ал.2 от ЗС. На 23.06.2009 г. съжителят на ответницата, Р.А.Н. починал.
Съгласно удостоверението за наследници той има за свои наследници по закон четири деца
– К.Р.А. Г. Р. А., Н. Р. В. и П.Р.А. Последната е починала и няма свои наследници по закон.
Ищци по делото са двама от наследниците му, синът Г. Р. А. и дъщерята Н. Р. В.. След
смъртта на наследодателя на ищците, ответницата продължила да живее в имота, както и
към момента на приключване на съдебното дирене продължава да живее в него. Видно от
НА № ....25.07.2019 г. ответницата е призната, за собственик по давностно владение на
1/2ид.ч. от процесния имот.
От изслушаните двама свидетели пред НПРС на страната на ответницата се
установява, че ответницата живеела в процесния имот заедно със съжителя си Р. от момента
на неговото придобиване през 2004 г. След смъртта на Р. в имота продължила да живее само
ответницата, както и към настоящия момент. Когато купили къщата тя била в груб
незавършен вид и след смъртта на съжителя си ответницата направила ремонти в имота.
Направила лятна кухня, тоалетна, баня. Единствената помощ в ремонтите оказвали внуците
и сина на Ю.. Свидетелката Е.А. съсед на ответницата, сочи, че не е виждала децата на Р.,
както докато съжителят на ответницата бил жив, така и след това. Само на смъртта на Р.
(бай Р.) някой от присъстващите й показал дъщеря му, но синът му Г. тя не е виждала.
Свидетелката познавала синът на Р. - К. (К.), който имал имот, съседен на процесния имот
и бил в много добри отношения с ответницата. К.К./ й помагал с дърва ,нямал претенции
за наследството от баща си и не оспорвал правото на собственост на ответницата върху
3
имота. През всички години само Ю. плащала данъци за имота и само тя се грижи за него.
Свидетелката Н.А. също съседка на ответницата, сочи че от децата на Р. познавала само К.
(К.), който живее в съседство, тъй като „ги дели една мрежа“, а другите деца не ги познава.
Свидетелката сочи, че не е чула да има спор за имота, както и някой да оспорва
собствеността на имота на Ю.. През всички години, през които ответницата е живяла с
наследодателя на ищците, никой от тях не е идвал в имота и не ги е посещавал, така както те
не са го посещавали и след смъртта на баща си. Единственият повод, заради който дъщерята
е идвала в с. Енево е била смъртта на баща й. През годините всички данъци и местни такси
са били заплащани от ответницата, което се установява и от представените от нея по делото
квитанции.
Тя е изплатила напълно сама и получения през 2008 г. потребителски кредит,
средствата от който тя е използвала за ремонт на жилището, което са придобили заедно с
наследодателя на ищците Р.. Доказателство за това са представените от ответницата
доказателства за получения и изплатен кредит.
При така установената фактическа обстановка , съдът достигано до следните правни
изводи: Ищците са предявили срещу ответницата субективно съединени установителни
искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК да се признае за установено, че те са
собственици на по 1/6 ид.част от процесният недвижим имот имот.
По делото е установено ,че ищците са законни наследници на наследодателя си Р. и в
това си качество са наследили след неговата смърт по 1/6 ид.част от процесният недвижим
имот , от който наследодателят е имал 1/2 ид.част. Следователно те и ответницата са
съсобственици на процесният недвижим имот като тя не е законен наследник на
наследодателя на ищците и съсобствеността й върху имота не произлиза от наследствено
правоприемство , а от покупката на имота от две лица в съсобственост с равни права върху
имота по 1/2 ид.част.
В ТР№1/6.08.2012г. на ВКС по т.д.№1/2012г. на ОСГК е прието ,че ако съсобственик
се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част ,той трябва да докаже при спор
за собственост , че е извършил действия ,с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. След смъртта на
наследодателя на ищците в имота е останала да живее само ответницата . Тя е владяла
целият недвижим имот явно и необезпокоявано от никого , извършвала е ремонтни
дейности, поддържала е имота, и е направила редица съществени и очевидни подобрения в
него, което обосновава извода ,че тя е завладяла непосредствено след смъртта на Р. целият
недвижим имот и го е владяла за себе си предвид презумцията на чл.69 от ЗС. Ответницата
е владяла целият имот от смъртта на съжителя й на 23.06.2009г. до датата на издаване на
констативният нотариален акт на 25.07.2019г. за период от повече от 10г. Това владение не
е било прекъсвано от наследниците на Р. вкл. и ищците нито е било оспорено по
надлежният ред от тях и те не са заявявали през годините намерения за своене на имота.
Следователно упражнявайки фактическата власт върху целия имот, явно, недвусмислено,
трайно, и неоспорвано в продължение на повече от 10 години, както и извършвайки видими
4
подобрения в имота, неговата поддръжка и ремонт, вкл. със средства от получения
потребителски кредит тя е придобила ½ ид.част от имота, която е била приживе собственост
на съжителя й Р. на основание чл.79 от ЗС и е станала собственик на целия процесен имот..
Също така изтегленият от ответницата и наследодателя на ищците кредит на 10.09.2008г. в
размер на 9500лв. е бил изплатен напълно единствено и само от ответницата, а средствата
от кредита са били използвани за извършваните от нея ремонти по къщата и изграждането
на пристройките. Това се доказва от приложеното извлечение от Банка ДСК.
Демонстрираната от ответницата промяна на намерението за своене на имота е била видима
и явна . Ответницата доказа, че е владяла целия имот в продължение на повече от 10 години
и презумпцията на чл. 69 от ЗС не е оборена от ищцовата страна. Съгласно
ТР№1/6.08.2012г. на ВКС по т.д.№1/2012г. на ОСГК презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага
на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването, както е в настоящият случай . В
случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт
върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за
своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху
целия имот в срока по чл. 79 ЗС, което бе доказано от ответницата по делото.
Предвид гореизложеното съдът намира за доказано , че в полза на ответницата е
изтекла посочената в чл. 79 от ЗС придобивна давност за периода от 23.06.2009 г. до
25.07.2019 г., на която тя надлежно се е позовала и тя е станала собственик на 1/2 ид.част от
процесният имот , която приживе е притежавал Р. Недялков и по този начин тя е станала
собственик на целият недвижим имот.
Ето защо положителните установителни искове по чл.124 ал.1 от ГПК предявени от
ищците , че всеки от тях е собственик на по 1/6ид.ч. от недвижимия имот с идентификатор
27471.50.291.1, построен в общински поземлен имот с идентификатор 27471.50.291, при
граници на поземления имот: 27471.50.294,27471.50.292, 27471.50.316, 27471.50.290,
27471.50.289, са неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят .
Предвид това е неоснователно и искането за отмяна на издадения НА № ....2019 г., с
който ответницата е призната за собственик по давностно владение на 1/2ид.ч. от имота.
Съобразно изхода от спора на жалбоподателите не им се следват разноски по делото, а
въззиваемият не претендира разноски и няма направени такива пред настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 ал.1 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №89/1.04.2022г. по гр.д.№1353/202021г. по описа на
НПРС.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС .
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6