П Р О Т О К О Л
06.01.2020 г., гр.Ловеч
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен състав на шести
януари две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ИВАНОВ
1. К.И.
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
2.
Е.П.
секретар:
ГАЛИНА АВРАМОВА
прокурор:
ДОЙЧО ТАРЕВ
сложи
за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НОХ дело № 449 по описа за 2019
година
На
именното повикване в 09.30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – Плевен, редовно призована,
се явява прокурор Дойчо Тарев, командирован със Заповед № 3/03.01.2020 година
на И.Ф.Административен ръководител-зам. апелативен прокурор Е. Денев, въз
основа Заповед № 654/20.12.2019 г. на Административен ръководител-Апелативен
прокурор Т. Недкова и Разпореждане № 1/03.01.2020 г. на Административния
ръководител – Окръжен прокурор при ОП – Плевен, Ваня Савова.
Подсъдимият И.К.К., редовно призован, се явява лично
и с адв. В.У. с пълномощно по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде
ход на делото.
АДВ. У.: Да се даде ход
на делото. Представям копие от протокол от съдебно заседание
на РС – Ловеч от 18.12.2019 година.
ПОДС. И.К.К.: Да се даде ход
на делото.
Като взе предвид становището на страните в процеса
съдът счита, че не са налице процесуални пречки и следва да се даде ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО.
Съдът докладва възражение вх. №
8649/16.12.2019 год. от адв. У., защитник на подс. И.К.К., чрез изчитането му.
ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм
с възражението. Считам, същото за неоснователно. Извършени са необходимите
корекции по обвинителния акт, поради което моля да оставите без уважение
възражението.
АДВ. У.:
Поддържам възражението. Касае се за очевидна фактическа грешка. Подробно съм посочил,
че има противоречие на стр. 8 и 9, и стр. 11 от обстоятелствената част, както и
диспозитива по отношение на това, че в обстоятелствената част на стр. 11 се
посочва, че няма настъпили материални щети, а на стр. 8 и 9 това не е коригирано,
съгласно указанията на съда, и в диспозитив е останало, че има материални щети.
Моля
да се приложи разпоредбата на чл. 248а от НК. Констатира е фактическа греша и
следва да се направи корекция в диспозитива и обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебната
зала се явяват свидетелите Д.М. и В.В..
ПОДС. И.К.К.:
Поддържам не само възражението, а искам да посоча нещо конкретно и ясно. Първо,
самото обвинение така изменено като характер, касаещо уронване престижа на ЧСИ
не кореспондира с диспозитива на обвинението. На второ място, не виждам какво
може да уронва, единствено да кажем, че уронване престижа на ЧСИ кореспондира с
уронване на престижа на прокуратурата. Това е нещо много общо и
неконкретизирано, и не става ясно какво иска да каже прокурорът изготвил обвинителния
акт.
В обвинителния акт се посочва, че няма
нанесени щети и в същото време има потърпевши. Това още от древната философия
не кореспондира с никакви логични изводи. Дори явяването на двете лица в залата,
които са заявили в предходни заседания вижданията си, нямат нищо общо с
обвинението. Самите те още когато са завели изпълнителните дела не са си
събрали вземанията от длъжника, незнам по каква причина. Не са посочили имотите,
срещу които да се насочи изпълнението.
Това обвинение по характер е съвсем различно
от предходното и смятам, че НПК ясно посочва, че трябва да ми е повдигнато това
обвинение по съответния ред, т.е. от прокуратурата, тъй като е съвсем друго. Да
ми се даде възможност да изискам съответните действия от моя страна и да се
защита по съответния ред. Самото ваше определение, което бе потвърдено от ВТАС
е посочено, че е овластен да разглежда делото ОС – Ловеч, т.е. ако изхождаме от
това правило, следва да бъде и е задължително, ОП – Ловеч да се занимава.
В самото дело забелязах странни неща.
В самото изпълнително дело липсват страници
от него. Други са подменени. Налице са деяния, които са в нарушение на правила
на ГПК и на ЗМДТ, и Наредба № 1 за внасяне на таксите за вписване на
постановлението. Не знам кой и как е представил постановлението за възлагане в
РС – Тетевен, но съгласно нормативните актове и приетите от общината
подзаконови, следва да се внесат 3 промила върху цената за вписване на
постановлението, т.е върху 20 000 лева трябва да се внесат едни 60 лева,
което представлява грубо нарушение.
Не знам как съдия по вписванията ще впише
постановление без съпроводително писмо от ЧСИ и без квитанция за внесена такса
на самия ЧСИ. Всичко това е по същество, но считам, че съобразно тези процесуални
нарушения следва делото да бъде прекратено и върнато на ОП – Ловеч във фазата на досъдебното производство за
съответните изпълнения на законните норми.
ПРОКУРОРЪТ: Моля
да премете възраженията за неоснователни и ги оставите без уважение. В последния
вариант на обвинителния акт е посочено, че в резултат на процесните деяния „са
могли да настъпят вредни последици”, а не, че „са настъпили”. Този диспозитив
кореспондира с повдигнатото обвинение на досъдебното производство и не намирам
противоречие в обстоятелствената част на обвинителния акт, където е посочено,
че „са могли да настъпят”, а не, че „са настъпили”. Извършена е корекция.
Твърдяното от защитата противоречие на л. 8
вероятно където се описва начинът, по който са получени визираните суми касае
именно онагледяването на получаване на тези суми. Не се твърди, че са настъпили
тези последици, по надолу, а и в този пасаж се твърди, че „не са настъпили”, поради
това намирам, че не са налице противоречия. Изчерпателно и подробно е описано в
обвинителния акт.
Относно местната подсъдност е решено с акт на
АС – В. Търново и респективно е преклудирано.
Относно коментара по доказателствата, това както
заяви и подсъдимия, е въпрос по същество и не следва да се коментира на този
етап от наказателното производство.
Фактът, че двамата свидетели са призовани не
води до порок на обвинителния акт, където е посочено, че визираните вредни
последици са могли да настъпят, а не че са настъпили.
АДВ. У.:
Тъй като става дума за характера на вредните последици, които биха могли да
настъпят, в обвинителния акт в диспозитива е упоменато, че това са материални
щети в размер на 14 793.14 лева, „…. и от това са могли да настъпят
значителни вредни последици в размер на 14 793.12 лв.” и това обвинение не
кореспондира с обстоятелствената част на стр. 11 където е казано, че характера
на щетите не е материален, а става дума за щети свързани с авторитета на
Частното съдебно изпълнение.
Освен това на стр. 11 абзац първи, буквално „…
създадена реална възможност да настъпят немаловажни вредни последици, изразили
се в облагодетелстване на един от взискателите, в злепоставяне на института на
ЧСИ, разколебаване на доверието в съдебната система и накърняване на авторитета
на участниците в изпълнителното производство като граждани.”
Това от своя страна не кореспондира и със
стр. 8 и 9 от обстоятелствената част, където изрично е посочено, че „са могли
да настъпят значителни вредни последици в размер на 14 793.12 лв. /стр. 9,
ред. 2/. Това объркване го отдавам на фактическа грешка, която следва да се
оправи по реда на чл. 248а НПК. Мнението на ВТАС е, че обвинението е за деяние,
което е извършено на територията на ОС – Ловеч и делото е подсъдно на ОС – Ловеч,
следователно местната подсъдност следва да бъде на ОП – Ловеч. В това отношение
К. се изказа и аз го подкрепям.
При изготвянето на новия обвинителен акт няма
привличане, защото няма изменение в обвинението. Диспозитива на обвинението е
старият диспозитив, но ако трябваше да се измени обвинението както е посочено
на стр. 11, ред втори, абзац две, тогава би трябвало на И.К.К. да му бъде
повдигнато ново обвинение. Съвсем друг характер има обстоятелствената част и
диспозитива. Невъзможно е да се защитаваме и смятаме, че са нарушени правата на
И.К.. Нито е призован, нито е давал обяснения, нито е привлечен, нито му е повдигнато
друго обвинение. Остава старото обвинението, с нова обстоятелствена част. Ние
не можем да разберем от какво и къде трябва да се защитава. Считам, че съгласно
чл. 248а, делото следва да се върне на прокурора и по преценка на ОС – Ловеч да
бъде върнато на ОП – Ловеч.
ПРОКУРОРЪТ:
Както заяви защитата коментираните вредни последици са такива и в обстоятелствената
част на обвинителния акт л. 8, от една страна се твърди, че диспозитива е с
материален характер, а на следващо място заяви, че има вредни последици с
материален характер.
Единствено състоятелно на стр. 11, втори
абзац, където действително прокурорът е коментирал отражението на престъпна
дейност върху института на ЧСИ и доверието в съдебната система, и в диспозитив
е посочено, че могли да настъпят вредни последици, и подробно описано в обстоятелствената
част по какъв начин са получени. Коментираното на л. 11 като възможно отражение
върху института на ЧСИ не инкриминира престъпни елементи и не води до
противоречие с повдигнатото обвинение, не утежнява положението на подсъдимия и
не води до невъзможност да разбере за какво е обвинен и за какво да се
защитава. Диспозитивът кореспондира с обстоятелствената част на обвинителния
акт.
ПОДС. И.К.К.: В
едно от предходните съдебни заседания самият представител на ОП – Плевен, г-н
Ганева поиска и посочи, че следва да бъде извършена тази поправка в
обвинителния акт.
Не виждам тези евентуални последици,
негативни, които биха настъпили от 14 793 лева на база на какво се
формират. Най-вероятно се формират по начин, който за мен не е ясен, нито да
стане ясен на обвинението и на Вас. Аз не мога да се защитя и да взема
становище.
Тук се явяват две лица, които по своя
характер, г-н професорът, който е написал учебник по ГПК, Герджиков, да се яви
и да посочи, че евентуално биха били увредени. Те две години не са поискали
нито едно изпълнително дело. Те са дезинтересирани и във връзка с длъжника,
който им е подписал две записи на заповеди и не е възразил с т. нар. „сламени
хора” в гражданския процес.
Тук има една абсурдна грешка и в Апелативния
съд ще се смеят съдиите относно местната подсъдност.
Първо за местната подсъдност нито съдилищата
следят служебно, нито съдебните изпълнители. Това е ноторен факт и е посочен в
учебника на Живко Сталев. Съдилищата и ЧСИ следят за родовата, но не и за
местната подсъдност.
Увреждане на доброто име на съдебната система
няма нищо общо със съдебния изпълнител. Той не е магистрат или лице работещо в
съдебната система. Той работи по силата на един особен закон и няма нищо общо
със съдебната система.
Съдът прекъсва
съдебното заседание за съвещание в 09.55 часа.
Възобновява
съдебното заседание в 10.18 часа.
СВИД. В.В.:
Моля да ни бъдат присъдени разноски в случай, че уважите жалбата.
Съдът като съобрази, че свидетелят В.В. се е
явил в съдебно заседание на 09.12.2019 г. и в днешното съдебно заседание счита,
че следва да му бъдат присъдени пътни разноски, както следва: за 09.12.2019 г.
в размер на 9.32 лева и за 06.01.2020 г. в размер на 7.00 лева, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ на
свидетеля В.С.В. пътни разноски, както следва: за 09.12.2019 г. в размер на
9.32 лева и за 06.01.2020 г. в размер на 7.00 лева.
АДВ. У.:Поддържаме
възраженията.
ПОДС. И.К.К.:
Поддържам възраженията и изразеното становище.
ПРОКУРОРЪТ:
Няма какво да добавя.
Като взе предвид становището на страните в
процеса и направените от страна на защитника адв. У. възражения, а и от самия подсъдим,
настоящата инстанция счита същите за основателни. По-точно, въпреки дадената
възможност от страна на прокурора за поправяне на очевидна фактическа грешка
това не е сторено и отново към настоящия момент, както възразява подс. К., не
става видно какво приема прокуратурата по отношение на обстоятелството дали са
причинени вреди от самото престъпление или е било възможно да бъдат причинени
такива. По-точно, на стр. 8, абзац втори, прокурорът е приел, че „В резултата
на неизвършването на разпределение и на възлагането на недвижимите имоти на
взискателя М.В., ЧСИ К. е набавил за М.Т.В.облага на размер на 14 73.14 лв.,
съставляваща разликата между стойността на недвижимите имоти с приспаднати
разноски по изп. дело, глоба към НАП и дължим данък МДТ и полагащата се на
кредитора М. В.след разпределението сума в размер на 4 377.38 лв., и е причинил вреда в размер на
9 686.33 лв., на В.С.В. и вреда в размер на 5 106.79 лв., на Д.П.М.
…...” Т.е. в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът приема
настъпила вреда в посочения размер 9 686.33 на В.С.В. и 5 106.79 лв. на Д.П.М..
Същевременно в диспозитива на обвинителния акт се приема, че такава вреда и в
този размер „са могли да настъпят”.
По отношение на възражението от страна на
защитника адв. У. и споделено от подс. К., на стр. 11 от обвинителния акт, на
подсъдимия е вменено и, че в немаловажните вредни последици е освен облагодетелстването
на един от взискателите е настъпила и друга вредна последица от нематериален
характер, касаеща разколебаване на доверието в съдебната система и накърняване
авторитета на участниците в изпълнителното производство като граждани. Възражението
е основателно,тъй като такава вредна последица не е посочена в диспозитива на
обвинителния акт, т.е. налице е съществено противоречие между обстоятелствена
част и диспозитив на обвинителния акт.
Нещо повече, с Постановление от 27.08.2019 г.
Дойчо Тарев прокурор при ОП – Плевен /том 5 от ДП/ е разпоредил във връзка с
определението на ОС – Ловеч и АС – В. Търново от страна на разследващите органи
да бъде изготвен нов обвинителен акт, в който следва „... да се уточни размера
на суми, касаещи елемента „облага” и „вредни последици”, както и по какъв начин
са формирани тези суми.” Също така от страна на прокурора е обърнато внимание
на разследващия орган относно точното изписване и съответствие на сумите с
оглед обстоятелството, че в постановлението за привличане на обвиняем като сума
за облага се сочи 14 793.14 лева, а малко след това за вредни последици се
сочи сумата от 14 793.12 лева, а съгласно конструкцията на повдигнатото
обвинение размерът на облагата следва да кореспондира с настъпилите вредни
последици. Постановлението на прокурора не е изпълнено, с оглед на което
настоящата инстанция приема за основателно възражението на подс. К., че с оглед
посочените съществени противоречия се накърнява правото му на защита, респ. основното право на подсъдимия/обвиняемия, да
разбере в какво се обвинява, на базата на какви доказателства и респ. нарушените
законови разпоредби. В т. см. е и определението на АС – Велико Търново от
21.08.2019 год. по ВЧНД 268/2019 година, в което въззивният съд е обърнал
внимание, че е налице изначална неяснота в обвинителния акт, как е получен
размерът на облагата според държавното обвинение, както и размера на щетите.
Тази неяснота е налична и в настоящия момент. Не са изяснени и поставените в
определението въпроси относно това каква сума и за кой от всеки имот е следвало
да внесе взискателят В., които е подал две наддавателни предложения след като е
обявен за купувач с постановление от 12.06.2015 год., какви са били по размер
неговите конкретни вземания, както и тези на всеки от присъединените кредитори,
достатъчна ли е била сумата, за да покрие вземанията на всички присъединени
кредитори, как е следвало да бъде изготвено разпределението по суми, което се
твърди, че не е изготвено и какви суми е следвало да бъдат внесени на всеки от
взискателите.
В тази връзка, посочвайки субективната страна
на деянието прокурорът е посочил, че ”От доказателствата по делото е видно, че
обвиняемият е бил запознат със своите задължения по ГПК и ЗЧСИ, познавал е
разпоредбите в ГПК, регламентиращи изпълнителния процес и въпреки това е извършвал
действия в нарушение на регламентираните в ГПК и ЗЧСИ правила.” /стр.11/, без
да посочи дали има предвид посочените по-горе, отразени като нарушения служебни
задължения или други регламентирани правила. Все в тази връзка и отново
касателно субективната страна на деянието прокурорът на стр. 12 от обвинителния
акт отново е посочил, че „… К. е извършил последователни правни и фактически
действия, при които грубо е пренебрегвал императивни законови норми…”, без
отново да посочи кои. По този начин определено са основателни възраженията на
подс. К., че към настоящия момент и въпреки депозирания обвинителен акт от
09.12.2019 година, същият не може да се защитава по предявеното обвинение, тъй
като от страна на прокуратурата не са формулирани ясно в обстоятелствена част и
диспозитив, подробно посочените по-горе съществени елементи от фактическия
състав на престъплението, за което подс. К. е предаден на съд.
С оглед на изложеното следва съдебното производство
да бъде прекратено и делото бъде върнато на Окръжна прокуратура – Плевен, като
в тази връзка и относно възражението, касаещо подсъдността по време на
досъдебното производство, както е посочил и Апелативен съд – Велико Търново,
определението на настоящата инстанция не е обжалвано в тази част, поради което
и настоящата инстанция приема, че същото следва да бъде оставено без
разглеждане.
С оглед посочените по-горе съображения съдът
на основание чл. 249, ал.1 във вр. с чл. 248, ал. 1 т. 3 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство но НОХ дело № 449/2019 година по описа на Окръжен съд – Ловеч.
ВРЪЩА
делото на Окръжна прокуратура – Плевен за отстраняване на посочените в обстоятелствената
част на определението допуснати отстраними съществени процесуални нарушения
довели до ограничаване на процесуалните права на подс. И.К.К..
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението, касаещо подсъдността на делото
по време на досъдебното производство.
Определението подлежи на обжалване и протест
пред АС – Велико Търново по реда на глава двадесет и втора от НПК.
Заседанието се закри в 10.45 часа.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:
2.
СЕКРЕТАР: