Р Е Ш Е Н И Е №6
гр. Габрово,
27.01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на
двадесет и първи януари ................. през две хиляди двадесет и първа
година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при
секретаря …...ЕЛКА СТАНЧЕВА............. и
в присъствието на прокурора ..... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. Д №334 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.
186, ал. 4 от ЗДДС.
Административното дело е образувано по жалба от
"****“ООД със седалище и адрес на
управление гр. Габрово, ул. **а №44, представляван от Управител срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №ФК-710-0075226 от 05.11.2020г. издадена от Началник отдел "Оперативни
дейности" Пловдив
в Централно управление
/ЦУ/ на НАП.
С оспорената Заповед е наложена принудителна административна мярка запечатване на
търговски обект – магазин за дрехи втора
употреба, находящ се в гр. Ст. Загора,
ул. Ген. Столетов №149 стопанисван от "****"ООД,
с ЕИК**** и забрана за достъп до него за срок от 2 /два/ дни, на
основание чл. 186, ал. 1,
т. 1 б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
В жалбата се твърди, че съставените Протокол за
извършена проверка сер. А №0075226/12.10.2020г. и АУАН №F576825/23.10.2020г. били
връчени на процесното Дружество в нечетлив вид, което представлявало нарушение
правото му на защита в процеса и самостоятелно основание за отмяна на
обжалваната Заповед за налагане на ПАМ. Твърди се също, че Заповедта е
незаконосъобразна, издадена
в противоречие с целта на закона и при нарушение на принципа за съразмерност.
Извършената продажба била на ниска стойност,
което водело до извод за несъществено засягане на държавния или обществен
интерес. Заповедта за налагане на ПАМ била в противоречие с разпоредбите на чл.
187, ал. 4 от ЗДДС.
Твърди се, че с издаването на
обжалвана Заповед не се постигат
целите по чл. 22
от ЗАНН
да се предотврати или преустанови административното нарушение, съответно да се
предотвратят или отстранят вредните последици от него.
Твърденията си за допуснато съществено нарушение
на административно- производствените правила жалбоподателят обосновава с
преждевременно издаване на заповедта за налагане на ПАМ, преди да е било
издадено наказателно постановление, в което да е определен размера на глобата
или имуществената санкция за нарушението по чл. 185
от ЗДДС. В заключение,
жалбоподателят моли да се отмени оспорената Заповед като незаконосъобразна, необоснована и постановена при
съществени нарушения на административно- производствените правила за нейното издаване. Претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание дружеството- жалбоподател, редовно
призовано, се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител- адвокат, който поддържа изцяло подадената жалба и исканята по същество
заявени с нея.
Ответникът – Началник отдел "Оперативни
дейности" Пловдив
в Централно управление
/ЦУ/ на НАП е представил административната преписка по издаване на оспорената
заповед. В представено
по делото писмено Становище чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата като неоснователна и
предлага да бъде отхвърлена. Смята, че фискалният касов бон № 0009822от 12.10.2020г. не съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 26, ал.
1, т. 7 от Наредба №Н-18/2006 г., а именно наименованието на стоката като
отделен артикул, в случая 1 брой блуза, която е била предмет на извършената контролна
покупка от органите по приходите. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение в
минимален размер 200 лева.
Административен съд Габрово, в настоящия съдебен
състав, като взе предвид оплакванията в жалбата, изразените становища от
страните и след анализ на приетите по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Административното производство по издаване на
обжалвания акт е започнало по повод извършена проверка на 12.10.2020г. в 11: 25 часа в обект - магазин за стоки втора употреба, находящ се в гр. Ст. Загора, ул. "***" №149, стопанисван от "****“ООД гр. Габрово. При проверката е
съставен Протокол за извършена проверка серия АА № 0075226/12.10.2020г., в който е отразено, че преди легитимацията е извършена
контролна покупка на 1бр. блуза на стойност 5 лв., платени в брой на продавач, която е издала фискален касов
бон № 0009822/12.10.2020г. на същата стойност. Констатирано е, че фискалният бон не
отговаря на изискванията на Наредба №Н-18/2006 г. на МФ. Във фискалния бон е
записано "стоки втора употреба", "5. 00. " и "обща сума „5. 00".
С издадения Акт за установяване на
административно нарушение от 23.10.2020г. на дружеството- жалбоподател е вменено
административно нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба
№Н-18/2006 г. а МФ във връзка с чл.
118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС за това, че при извършен контролна покупка на 1бр. блуза на стойност 5. 00 лв. е издаден фискален бон № 0009822/12.10.2020г., който не съдържа наименование на стоката.
Въз основа на направените констатации при
проверката, административният орган – ответник в настоящото производство, e
издал оспорената Заповед № ФК-710-0075226/05.11.2020г., с която е наложил ПАМ: Запечатване на стопанисвания от жалбоподателя търговски обект –
магазин за стоки
втора употреба, находящ се в гр. Ст. Загора ул. "***" №149, стопанисван от „****“ООД и забрана за достъп до него за срок от 2 (два) дни, предвид установено нарушение на чл. 26,
ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.
118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, с което бил изпълнен състава на чл.
186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС.
По делото, наред с посочения Протокол за
проверка, са представени документите по административната преписка, включително
копие на фискален бон № 0009822/12.10.2020г., на дневни отчети, АУАН от 23.10.2020г., въпросен
лист, Декларация на продавач- консултант в обекта, Справка на действащи трудови
договори, както и Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на Изп. директор на НАП.
При така установеното, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок,
от легитимиран субект - адресат на акта, и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима.
При разглеждане на жалбата по същество, съдът
прие следното:
Оспорената Заповед е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл.
186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. В случая правомощията на издателя на оспорената заповед за ПАМ
– Началник отдел "Оперативни дейности"
Пловдив в
Централно управление /ЦУ/ на НАП. -, произтичат от Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на Изпълнителен директор на НАП относно издаване на заповеди за налагане на принудителна
административна мярка "запечатване на обект" по чл. 186
от ЗДДС.
Въз
основа на така изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена от материално и
териториално компетентен орган.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма
и съдържа изискуемите се реквизити по чл. 59,
ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в Централно управление /ЦУ/ на НАП. правомощие, така и
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправна предпоставка за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. В обстоятелствена част на Заповедта е описано фактическото основание за
реализираното право на налагане на ограничителната административна мярка, с
обосноваване от фактическа и правна страна на констатираното нарушение, датата
и мястото на неговото извършване, като са изложени отделни мотиви за
продължителността на срока на мярката. С оглед на което, съдът приема, че е
изпълнено изискването на чл.
186, ал. 3 от ЗДДС и чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.
Заповед № ФК-710-0075226/05.11.2020г. е издадена на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 26,
ал. 1, т. 7 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Нормата на чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС (приложимата редакция според ДВ бр. 98 от 2018
г., в сила от 1.01.2019 г.) предвижда, че Принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
По силата на чл.
187, ал. 1 от ЗДДС, при прилагане на ПАМ по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а
наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове, се отстраняват от
лицето или от упълномощено от него лице. Следователно юридическия факт,
пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС да наложи ПАМ запечатване на обект (кумулативно
с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл.
187, ал. 1 от ЗДДС - забрана на достъпа до обекта), е неспазването на реда или
начина за издаване на документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Редът и начинът за издаването на фискални касови
бележки от ФУ и касови бележки, както и задължителните реквизити, които трябва да съдържат, са
регламентирани в издадената въз основа на законовата делегация по чл.
118, ал. 4 от ЗДДС Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин (чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредбата).
В разпоредбата на чл. 26,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е регламентирано, че фискалната касова
бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно
Приложение № 1 и да съдържа задължително реквизитите, посочени в т. 1-17, като
сред изискуемите се реквизити са: наименованието на стоката/услугата, код на
данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги (чл. 26,
ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ).
Въз основа на посочената регламентация в закона
и наредбата, се налага извода, че неспазването на изискванията по чл. 26,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ досежно задължителното съдържание на
издаваните фискални касови бележки от ФУ в изпълнение на задължението по чл. 3,
ал. 1 от същата Наредба, се включва във фактическия състав на материалноправното
основание за прилагане на ПАМ по чл.
186, ал. 1, т. 1, б "а" от ЗДДС, доколкото се свързва с неспазване на начина за
издаване на съответния документ за продажба.
В случая, от събраните по делото писмени
доказателства се установява описаната в обжалваната заповед фактическа
обстановка, а именно, че на 12.10.2020г. при извършена
от служители на ГДФК при ЦУ на НАП оперативна проверка на търговски обект по смисъла § 1, т.
41 от ДР на ЗДДС – магазин за стоки втора употреба, находящ се в гр. Ст. Загора ул. "Ген. Столетов" №149, стопанисван от „****“ООД гр. Габрово" е констатирано, че за извършена от
проверяващите контролна покупка на 1бр. блуза, на стойност 5. 00 лв., е издаден фискален касов бон №№ 0009822/12.10.2020г. от намиращото се в обекта и въведено в експлоатация
фискално устройство. Във фискалния бон, копие от който е приложено по делото, е видно, че е записано: "СТОКИ ВТОРА УПОТРЕБА"
"5. 00лв" и "ОБЩА СУМА 5. 00лв".
От изложеното е видно, че във фискалния бон липсва
нормативно изискуемия реквизит - наименование на стоката, която е предмет на
продажбата. Посочените обстоятелства не се оспорват от дружеството-жалбоподател
и са удостоверени в Протокола за извършена проверка от 12.10.2020г., който протокол се ползва с материална доказателствена
сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл. 50,
ал. 1 от ДОПК.
При така изяснена и неоспорена фактическа обстановка, дружеството- жалбоподател оспорва
извършването на нарушение, свързано с начина на издаване на съответния документ
за продажба. Липсват възражения, както и доказателства за
това, че дружеството закупува
стоки не като единични артикули.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г.
на МФ фискалните бонове имат задължителни реквизити. Видно от мотивите на процесната Заповед, фактическите
основания за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДДС
са, че издадената касова бележка на 12.10.2020г. от ФУ в обекта
на проверка, не съдържа следния реквизит: наименование на стоката, който е
задължителен, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 7 от Наредба №Н-18/2006 г. Същият
касов бон не отговаря на изискванията за съдържание по чл. 21, ал. 1, т. 7 от
Наредбата и не съответства на образеца по Приложение № 1 от Наредбата за
стандартен фискален бон, с което е нарушен реда и начина за отчитане и
регистриране на продажбите в търговските обекти.
Правилна е дадената от органите на НАП квалификация на установеното деяние като нарушение на изискванията на чл. 26,
ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и съответно като
юридически факт пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, да наложи ПАМ запечатване на обект,
кумулативно с нея и при същите предпоставки, и ПАМ по чл.
187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа до обекта, поради неспазването на начина за
издаване на документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
При установено нарушение на реда или начина за
издаване на документ за продажба, административният орган е длъжен да наложи
принудителната административна мярка "запечатване на търговския
обект", за обекта, в който е осъществено нарушението, т. е. органът
действа в условията на обвързана компетентност. Законът не регламентира
възможност за всеки конкретен случай органът да извършва преценка дали при
наличие на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не,
мярката по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС.
При така установените по делото факти, съдът намира, че
административният орган обосновано е приел, че допуснатото в проверения
търговски обект нарушение на чл. 26,
ал. 1, т. 7 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.
118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, съставлява основание за издаване на заповед по чл.
186, ал. 3 във вр. с ал. 1,
т. 1, б. "а" от ЗДДС и в условията на обвързана компетентност е
приложил с обжалваната заповед принудителна административна мярка
"запечатване на търговския обект", кумулативно с нея и при същите
предпоставки и ПАМ по чл.
187, ал. 1 от ЗДДС за "забрана на достъпа до обекта".
Съгласно разпоредбата на чл.
186, ал. 1 от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект се налага
за срок до 30 дни. В случая наложената на дружеството-жалбоподател принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин за стоки втора употреба и забрана за достъп до
него, на основание чл.
186, ал. 1 от ЗДДС и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС, е за срок от 2 дни.
Несъстоятелен е изложения довод в жалбата, че
при определяне на срока за налагане на ПАМ е нарушен принципа на съразмерност,
като определения срок не съответства на тежестта осъщественото противоправно
деяние. Настоящият съдебен състав на АС Габрово намира, че при определяне срока на наложената
ПАМ, не е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6
от АПК,
като продължителността на налагането на мярката е в разумно съотношение на
пропорционалност между охраняваните с прилагането на принудителна
административна мярка обществени отношения, свързани с данъчното облагане и
засягане правата на потребителите, а от друга страна засегнатите интереси на
дружеството. При определянето продължителността на срока на мярката решаващият
административен орган е взел предвид от една страна тежестта на извършеното
нарушение на реда и начина за издаване на фискални касови бонове за
реализираните продажби, при съобразяване, че това нарушение има за последица
объркване на счетоводните записвания и невъзможност да бъде проследено
съответстват ли закупените количества стоки на изписаните такива по счетоводни
данни. Срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразната практика в обекта, както и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца.
Описаното нарушение засяга и правата на потребителите, като поставя в
невъзможност клиента да извърши проверка какво точно е закупил. Определянето
продължителността на срока на принудителната административна мярка като такава
от 2 дни е към минимално установения размер по закон и сочи,
че е отчетено обстоятелството, че при извършената проверка не са констатирани
други нарушения при регистрирането и отчитането на извършваните в търговския
обект продажби и/или други нарушения на данъчното законодателство. В този
смисъл съдът приема, че продължителността на срока на наложената ПАМ е
определена при съобразяване на охраняваните с прилаганата принудителна
административна мярка обществените отношения, свързани с коректното отчитане на
продажбите на стоки и услуги в търговските обекти и с фискалните интереси на
държавата, която защита е в законово очертаните рамки - съобразно целите на
закона, без да се засягат права и законни интереси в по- голяма степен от най- необходимото за целта,
за която актът се издава. Законосъобразна, съответна на целите по чл. 22
от ЗАНН
и на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, е преценката на
правоприлагащия административен орган, че за осигуряване защитата на
обществения интерес от гледна точка спазването от задълженото лице на
фискалната дисциплина и законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите
чрез фискално устройство в търговски обект, прилагането на ограничението следва
да бъде за срок от 7 дни. Оспореният административен акт се явява постановен
при правилно приложение на материалния закон и в съответствие на предвидената в
закона цел.
Несъстоятелни са доводите за дапуснато
съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН и Протокола от
извършената проверка поради факта, че копията връчени на представител на
Дружеството са в нечетлив вид. Представител на Дружеството е присъствал по
време на проверката, бил е запознат с констатираното нарушение, като е
разяснено от органите на НАП какви са резултатите от проверката и нарушените
разпоредби. Двата цитирани акта са подписани без възражения от представляващ
Дружеството, а и те самите единствено обективират установените факти по вереме
на проверката. Не следва да се приема, че посоченото като процесуално нарушение
нарушава правото на защита на санкционирания субект, още повече че засягането
на това негово право в процеса е толкова съществено от посочения порок, че се
налага отмяна на обжалваната заповед за налагане на ПАМ. Във всеки конкретен
случай следва да се преценява до каква степен е накърнено правото на защита на
санкционирания, при което да се отграничи същественото от незначителното такова
засягане, което не би му попречило да упръжни правото си на защита в пълен обем
в процеса. В настоящия случай не следва да се приема, че еналице засягане на
правото на защита на Дружеството по отношение на което е постановена процесната
ПАМ.
Съдът намира, че не е допуснато съществено
процесуално нарушение, предвид обстоятелството, че заповедта за налагане на ПАМ
е издадена преди да е издадено наказателно постановление, с което да е
определен размер на глобата или имуществената санкция, които биха могли да
бъдат заплатени и се твърди, че дружеството е лишено от възможността да
предотврати налагането на ПАМ. Касае се за различни производства, които се
развиват по различен процесуален ред, като административно-наказателното
производство, при което се издава АУАН и НП, не е обуславящо за
законосъобразността на ЗПАМ. Предвид това, съдът счита за неоснователно същото
възражение по жалбата.
С оглед на изложеното съдът намира, че
обжалваната Заповед, като издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, постановена в съответствие с
относимите материалноправни разпоредби, при спазване на
административно-процесуалните правила и съобразяване с целта на закона, е
правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и ще следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изхода на спора, искането на ответника
по жалба за присъждане на разноски е основателно. Жалбоподателят следва да
заплати разноските на ответника, за възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита
на административния орган. В случая заявените от пр. представител на
административния орган, издател на оспорения акт разноски са в размер на 200
лева и предвид факта, че липсва възражение за прекомерност от страна на пр.
представител на Дружеството жалбоподател, размера на претендирните разноски не
следва да бъде редуциран. Така определения размер на разноските е в съответствие с чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78,
ал. 8 от ГПК и чл. 37
от ЗПП.
Въз основа на изложеното по- горе и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд Габрово,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорване по жалба на "****“ООД със седалище и адрес на управление гр. Габрово,
ул. *** №44, представляван от Управител срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №ФК-710-0075226 от 05.11.2020г. издадена от Началник отдел "Оперативни
дейности" Пловдив в Централно управление /ЦУ/ на НАП.
ОСЪЖДА "****“ООД със седалище и адрес на управление гр. Габрово,
ул. *** №44, представляван от Управител да заплати на Национална агенция по
приходите София сумата
200 лева, представляващи
разноски по делото /възнаграждение
за юрисконсулт/.
Решението може да се обжалва чрез
Административен съд Габрово пред Върховен
административен съд на РБ в четиринадесет дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :