РЕШЕНИЕ
№ 293
гр. Пловдив, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20225330103364 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД против Н. Д. М. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318,
ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания,
удостоверени в Заповед № 8495/12.10.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 15938/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XII граждански състав, представляващо
претендирана продажна цена за доставена за периода от 23.01.2021 г. до
22.03.2021 г. до обект с ИТН **, находящ се в гр. П., **, електрическа енергия
в размер на сумата от 443, 14 лв., както и за установяване на изтекла
мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от
11.03.2021 г. до 10.10.2021 г. в размер на сумата от 24, 89 лв., ведно със
законната мораторна лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 11.10.2021 г., до
окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко-продажба на
електрическа енергия, сключен при Общи условия, е доставил до обект с
ИТН **, находящ се в гр. П., **, електрическа енергия за периода от
23.01.2021 г. до 22.03.2021 г. Твърди, че ответникът има качеството на
потребител по отношение на процесния имот, в качеството му на битов
клиент. Твърди, че обектът се е водил с титуляр съпругът на ответната страна,
но тъй като последният е починал, е открита партида на ответната страна, за
1
което последната е уведомена с изпратено уведомление, като ответната
страна клиент на електроснабдителното предприятие с открит кл. № **.
Поради забава в заплащането на главницата, претендира обезщетение за
забава на основание чл. 27, ал. 1 от Общите условия за всеки ден забава в
размер на законната лихва. Моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на разноски.
Ответната страна Н. Д. М., чрез назначения й от съда особен
представител адв. Т. Я., е депозирала в законоустановения за това срок по чл.
131, ал. 1 ГПК, отговор на исковата молба, в който излага съображения за
нейната неоснователност. Оспорва предявените искове по основание и
размер.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на спорното материално право се предпоставя от
установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а
купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. Продавачът да е
доставил електрическа енергия в твърдяното количество на купувача.
По делото са представени в препис Общите условия, одобрени от
ДКВЕР с Решение № ОУ-014/10.05.2008 г. чрез копие от ежедневника, в
който последните са били публикувани при приемането им. Съгласно
разпоредбата на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ Общите условия са част от поетите
задължения по учреденото договорно правоотношение. В нормата на ал. 4 на
чл. 98 а ЗЕ е установено, че публикуваните общи условия влизат в сила за
клиентите на крайния снабдител, без изрично им писмено приемане, като в
ал. 5 е установена възможност за клиентите в срок до 30 дни след влизането в
сила на общите условия, ако не са съгласни с тях, да внесат при съответния
краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат
специални условия.
Следователно договорът за продажба на електроенергия по аргумент на
2
разпоредбата на чл. 98 а, ал. 4 ЗЕ се счита сключен с конклудентни действия –
с публикуването от страна на електроснабдителното предприятие на
одобрените от ДЕКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един
местен всекидневник, които влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. От приложените по делото доказателства се установява, че
ищцовото дружество е изпълнило процедурата по чл. 98 а ЗЕ. Т.е. с отнапред
съставени общи клаузи от търговеца-краен снабдител се определят страните
по договора за доставяне на електрическа енергия.
Страна (купувач) по договора за продажба на електро енергия е
битовият клиент или този клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди - арг.
пар. 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ.
С разпоредбата на чл. 1, т. 4 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия е установено, че потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на
“ЕВН България Електроразпределение” АД съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.
Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на
електро енергия до процесния имот, представляващ обект с ИТН **, находящ
се в гр. П., **, е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена електрическа енергия, респ. то е
встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В исковата молба са изложени твърдения, че титуляр на партидата е бил
съпругът на ответната страна, а след като същият е починал на ответната
страна е открита служебна партида, за установяване на което обстоятелство е
приложено писмо от изходящото дружество до ответника за служебна
промяна на партида.
В производството по делото е представена справка от Служба по
вписвания – гр. П., от която се установява, че по отношение на процесния
имот е наложена възбрана, като в справката е посочено, че длъжници са
3
ответната страна и Г. С. М., Д. С. М. и Р. С. М..
В производството по делото не е представен титул за собственост на
наследодателя на ответната страна, удостоверение за наследници и заявление
за смяна на партида от ответната страна, поради което според съда в
настоящия съдебен състав в производството по делото не се доказва
възникването на валидно облигационно правоотношение. В този смисъл
следва да се посочи, че дори да се приеме, че ответната страна е собственик
на имота по силата на наследствено правоприемство, за което обстоятелство
са представени само косвени доказателства, остана недоказано
обстоятелството, че между ответната страна и ищцовото дружество е
възникнало правоотношение, по силата на което последната да отговаря за
всички задължения за твърдените за предоставени услуги, поради което
последната следва да отговаря до размера на наследствената й ид.ч., за
определяне на която не са приложени доказателства, въпреки надлежно
разпределената доказателствена тежест за това.
Следователно от така представените писмени доказателства не се
установява, че ответната страна е единствен собственик на електроснабдения
имот по силата на договор за покупко-продажба.
Само за пълнота на изложението настоящата съдебна инстанция приема,
че в процеса на доказване остана неустановен и правнозначимият факт, че
през релевантния период до процесния имот е доставено твръдяното
количество електроенергия на твърдяната продажна цена.
От Общите условия се установява, че страните са се уговорили
потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество
електроенергия след доставката на тази стока – в разпоредбата на чл. 11 е
установено, че клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната
в обекта електрическа енергия, а в Раздел IV “Плащания”, чл. 18, ал. 1 е
установено, че потребителят следва да заплаща на продавача стойността на
консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения
пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по
утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение, като в ал.
2 е предвидено, че срокът за плащане на възникналото задължение е 10-
дневен за всички фактури, които се издават ежемесечно – арг. чл. 17, ал. 1 от
ОУ.
4
Ищецът е представил дубликати на две фактури, издадени от негов
представител в полза на потребител Н. Д. М., в които са обективирани
претендираните вземания за доставена електроенергия за периода от
23.01.2021 г. до 22.03.2021 г. за обект с ИТН **, а именно - фактура №
**/28.02.2021 г. и фактура № **/31.03.2021 г.
Така представените документи представляват частни свидетелстващи
документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния
издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена
сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено
от субекта, сочен като техен издател. Тези частни свидетелстващи документи
биха притежавали доказателствена сила, в случай че бяха подписани от двете
страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на
потребителя, че е получил от крайния снабдител електрическа енергия на
стойност, посочени във фактурите.
Обстоятелството, че крайният снабдител на електроенергия е изпълнил
точно своите договорни задължения (арг. чл. 63 ЗЗД), подлежи на пълно и
главно доказване от ищеца по правилата, предписани в правната норма,
регламентирана в чл. 154, ал. 1 ГПК. Само установените в процеса на
доказване по несъмнен начин правнорелевантни обстоятелства в гражданския
процес се считат за осъществени в обективната действителност.
Представените фактури и счетоводните справки като частни свидетелстващи
документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства, не се
ползват с доказателствена сила и чрез тях не могат да установи твърдените от
ищеца обстоятелства. Те биха били годно доказателствено средство, в случай
че счетоводството на ищеца по отношение на удостоверените в тях стопански
операции е било водено редовно съобразно разпоредбата на чл. 55 ТЗ, респ.
чл. 182 ГПК, но в този случай, за да се приемат тези счетоводни записвания
(по своето правно естество частни свидетелстващи документи, обективиращи
изгодни за техния издател обстоятелства) за доказателства по делото, е
необходимо обективираните в тях факти да се подкрепят и от останалите
събрани по делото доказателства. А такива не бяха събрани по делото.
Тъй като представените частни свидетелстващи документи, изхождащи
от ответника и обективиращи изгодни за него обстоятелства, не
представляват доказателства за настъпване на твърдените в исковата молба
5
факти, настоящата съдебна инстанция приема, че искът се явява недоказан от
представените от ищеца доказателства. Гражданският исков процес е
състезателно производство, в което по правилата за разпределяне на
доказателствената тежест – чл. 154, ал. 1 ГПК, страните навеждат факти и
доказателства за установяване на действителното фактическо положение.
Едва след като безспорно, несъмнено установи в гражданския процес
правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги субсумира под
приложимата правна норма, като допусне принудителното изпълнение на
предявеното притезание. В този смисъл крайният съдебен акт не може да се
основава на житейски предположения и да бъде постановяван въз основа на
недоказани фактически твърдения.
По така изложените съображения предявения иск за заплащане на
цената на доставена електрическа енергия следва да бъде отхвърлен.
Тъй като вземанията за заплащане на мораторна законна лихва са
добавъчни, несамостойни, при невъзникването на главни парични задължения
следва да бъде отхвърлени и акцесорните искове.
С оглед изхода на правния спор в полза на ответника се следват
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но такива не подлежат на
присъждане, тъй като не са сторени.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
“Христо Г. Данов” № 37, против Н. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
**, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед №
8495/12.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 15938/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII
граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за
доставена за периода от 23.01.2021 г. до 22.03.2021 г. до обект с ИТН **,
находящ се в гр. П., **, електрическа енергия в размер на сумата от 443, 14
лв., както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното
парично задължение за периода от 11.03.2021 г. до 10.10.2021 г. в размер на
сумата от 24, 89 лв., ведно със законната мораторна лихва върху главницата
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
6
11.10.2021 г., до окончателното й заплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
7