РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Горна Оряховица , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ в публично
заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-
Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20204120102001 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Първоначално обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.344,ал.1,т.1 и т.4 от КТ и чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ.
Ищецът Д. Г. СТ. с ЕГН .., с адрес : .., чрез пълномощника си – адвокат Е.С. Д. от
ВТАК, със служебен адрес : град В.Т. ул...мобилен телефон : **********, електронна поща :
**********, твърди в исковата си молба, че ищецът е работил в „Континвест” ООД по
трудово правоотношение, на длъжност „Шофьор тежкотоварен автомобил - 12 и повече
тона”, по силата на трудов договор № 02-2017 от 03.02.2017г., сключен на основание
чл.67,ал.1,т.1 във вр. чл.70,ал.1 от КТ. Сочи, че със заповед № 14/26.10.2020г., на основание
чл.330,ал.2,т.6 във вр. чл.190,ал.1,т.2,т.4,предл. първо и т.7 от КТ, работодателят е наложил
дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца и е прекратил трудовото му
правоотношение. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, поради което следва да бъде
отменена.
Твърди, че издадената заповед не може да породи действие по отношение на Д. Г. СТ.,
доколкото към датата на издаване на същата ищецът не е бил служител на ответника.
Посочва, че на 14.10.2020г. С. е изпратил до работодателя молба за прекратяване на
трудовото правоотношение, считано от същата дата, като молбата е получена от
1
„Континвест” ООД на 15.10.2020г. и този факт е изрично упоменат от работодателя в
искането по чл.193,ал.1 от КТ. Счита, че на практика прекратяването на трудовото
правоотношение е настъпило с отправяне на молбата, следвателно заповедта, която е
издадена след 14.10.2020г., не може да го прекрати повторно, нито пък е възможно да бъде
наложено дисциплинарно наказание на лице, което вече не работи при този работодател.
Заявява, че на 13.10.2020г. от Д. Г. СТ. са отнети ключовете на тежкотоварния
автомобил, който е управлявал, както и всички документи, необходими му да извършва
превози с него. Сочи, че именно поради тази причина ищецът е подал молба за прекратяване
на трудовото правоотношение още на следващия ден. Дори да се приеме, че тази молба не е
довела до прекратяване на трудовия договор, заявява, че на практика от 13.10.2020г. С. не е
допуснат повече на работа. Счита, че доколкото той е назначен на длъжност „Шофьор
тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона”, при все, че от страна на работодателя не му е
осигурено превозно средство, което да управлява, то на практика служителят е поставен в
обективна невъзможност да осъществява трудовата си функция. Твърди на второ място, че
по отношение на налагането на дисциплинарни наказания във връзка с извършено от
работника дисциплинарно нарушение, законът въвежда процесуални изисквания,
регламентирани в чл.193 и чл.195 от КТ, чието неспазване води до отмяна на постановената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание, без съдът да проверява нейната
материална законосъобразност. Заявява, че в случая, макар и формално да е изготвено от
страна на „Континвест” ООД искане и да са дадени някакви обяснения от Д.С., не може да
се приеме, че е спазено изискването на чл.193,ал.1 от КТ, защото искането не съдържа
описание на всички дисциплинарни нарушения, които се твърди, че е извършил служителят,
и които в последствие са включени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Посочва, че от друга страна, искането е изготвено и предадено на ищеца на 23.10.2020г.,
като със същото му е даден срок да края на същия работен ден да даде писмени обяснения и
да посочи доказателства за твърдените от него факти. Счита, че липсата в искането на
информация за твърдените дисциплинарни нарушения и изключително краткият срок за
даване на обяснения и представяне на доказателства, на практика са лишили служителя от
всякаква възможност за защита в дисциплинарното производство, каквото е изричното
искане на чл.193,ал.1 от КТ. Заявява, че неспазването от страна на работодателя на това
изискване води до опорочаване на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание
и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.
Твърди, че при издаването и връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение” и прекратяване на трудовото правоотношение не са спазени също и
изискванията, посочени чл.195 от КТ, като процедурата е непоправимо опорочена още при
връчването на заповедта на Д.С.. Посочва, че на 26.10.2020г. ищецът е повикан в базата на
работодателя в гр. Горна Оряховица, където му е дадена Заповед № 14/26.10.2020г., с
указания да я подпише и върне незабавно. Служителят забелязал, че заповедта не е
подписана от работодателя и заявил, че не отказва да я получи, но държи същата да е
издадена по надлежния ред, т.е. да съдържа подпис на управителя на „Континвест” ООД и
2
печат на ответното дружество. Сочи, че след този случай неподписаната бланка на заповедта
останала у С. и той не бил потърсен повече от работодателя, а впоследствие получил писмо
от ответното дружество, с което бил поканен да получи трудовата си книжка, тъй като
трудовото му правоотношение било прекратено на 26.10.2020г. Поради това счита, че
заповедта не е надлежно връчена, следователно не би могла да породи действие.
Същевременно счита, Заповед № 14/26.10.2020г. не съдържа всички необходими реквизити,
изрично посочени в чл.195, ал.1 от КТ. Заявява, че в процесната заповед, що се отнася до
описаната фактическа обстановка относно товаренето, превозването и разтоварването, вкл.
концентрацията на стоката, не става ясно какво точно е дисциплинарното нарушение,
извършено от Д.С.. Възразява, че от текста на заповедта не става ясно и кои правила за
здравословни и безопасни условия на труд са нарушени от служителя, както и кои
технически и технологични правила не са спазени. Твърди, че посочената в заповедта
фактология не съответства на упоменатите дисциплинарни нарушения по чл.187 и 190 от
КТ, особено имайки предвид факта, че не става ясно каква е ролята на наказания служител и
точно кое негово действие или бездействие в конкретно описаната фактическа обстановка
изпълва съдържанието на посочените в заповедта законови текстове. Счита, че де факто в
заповедта конкретно са описани единствено две нарушения, като изрично е посочено, че
същите са извършени именно от Д. Г. СТ.: първото е, че ищецът е минал по различен от
указания му маршрут, като това негово действие е довело до увеличение на предвидения
разход за гориво за превоза със стойността на 19.44 литра гориво. Заявява, че от една страна
по отношение на това нарушение няма яснота кога е извършено, а от друга страна, само по
себе си същото не е достатъчно сериозно да обоснове налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание „уволнение”, т.е. тежестта на нарушението не съответства на
наложеното наказание, като по този начин не е спазено изискването на чл.189,ал.1 от КТ.
Заявява, че второто посочено нарушение е, че за периода от 19.10.2020г. до 23.10.2020г.
ищецът не се явил на работа без уважителни причини. Счита, че няма основание да се
твърди, че служителят е извършил това нарушение тъй като на първо място към 19.10.2020г.
трудовото му правоотношение с ответника е било прекратено; още на 13.10.2020г. от Д.С. са
отнети документите и ключовете за управлявания от него тежкотоварен автомобил и след
тази дата той не е допускан до работа. Посочва, че следва да се има предвид и организацията
на работа в производствената база в гр. Горна Оряховица на ответното дружество, която е
такава, че не изисква ежедневното присъствието в офиса на шофьорите, които не са в
движение. Твърди, че всеки шофьор, включително С., е бил уведомяван за предстоящите му
курсове в нарочна затворена интернет група и следвало да се явява в базата само тогава,
когато ще пътува с товар за страната или чужбина, изрично възложен му от работодателя.
Счита, че след като обичайно не е трябвало да присъства в базата, когато не извършва
превоз, то няма основание да се смята, че неявяването в посочения период е дисциплинарно
нарушение, респективно за него да му бъде наложено наказание.
Моли съда да се произнесе с решение, с което : 1/ Да признае Заповед №
14/26.10.2020г., издадена от управителя на „Континвест” ООД, ЕИК *********, с която на
3
Д. Г. СТ., ЕГН .., е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено
трудовото му правоотношение, за незаконосъобразна и да я отмени; 2/ Да осъди ответника
да заплати на Д. Г. СТ. дължимото по чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ обезщетение
за времето, през което е останал без работа в резултат на незаконното уволнение, за периода
от 26.10.2020г. до 16.11.2020г., в размер на 453.00 лв. /четиристотин петдесет и три лева/,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба, до окончателното изплащане; 3/ Да постанови да бъде извършена от работодателя
поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на Д. Г. СТ.. Посочва,
че на основание чл.38,ал.1,т.3 от ЗА ищецът получава безплатна адвокатска помощ. Поради
това, на основание чл.38,ал.2 от ЗА, в случай, че ответникът бъде осъден да заплати
разноски по делото, моли съда да определи и присъди адвокатско възнаграждение за
оказаната на Д. Г. СТ. адвокатска помощ, респ. да осъди „Континвест” ООД, ЕИК
*********, да изплати на адвокат Е.С. Д. .., определеното адвокатско възнаграждение,
съобразно предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа.
В съдебно заседание, ищецът Д.Г. С. чрез пълномощника си – адв. Е.Д. от ВТАК,
поддържа предявените искове. Излага съображения. Извършва изменение на размера на
предявения иск по чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ, като искът се счита предявен за
сумата от 502,85 лв. вместо за сумата 453 лв. в брутен размер. Моли съда да уважи
предявените искове и да му присъди направените по делото разноски. Излага съображения в
писмена защита.
Ответникът „КОНТИНВЕСТ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : град София 1113, бул. „Шипченски проход” № 18, Бизнес сграда „Галакси”, бл.
„Д”, ет.5, офис 505, представлявано от управителя В. СТ. ЦВ., чрез пълномощник – адв. СТ.
Ч. от БАК, депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Оспорва и
моли съда да отхвърли като неоснователни предявените искове, както и да осъди ищеца да
заплати на „Континвест” ООД направените по делото разноски. Счита, че предявените
искове се явяват недопустими, т.к. са погасени по давност. Сочи, че съгласно разпоредбата
на чл.358,ал.1,т.2 от КТ исковете за прекратяване на трудовото правоотношение се
предявяват в двумесечен срок, като в настоящия случай трудовото правоотношение е
прекратено на 26.10.2020г., а исковата молба за отмяна на уволнението е предявен в съда на
30.12.2020г., т.е. след изтичане на предвидения двумесечен срок. Посочва, че предявените
акцесорни искове за заплащане на обезщетение и поправка на основанието посочено в
трудовата книжка също се явяват недопустими, като погасени по давност. Оспорва
предявените искове освен като погасени по давност, така и по основание и по размер.
Счита, че исковата молба е нередовна и не отговаря на изискванията на чл.127 от ГПК, тъй
като ищецът претендира да му бъде изплатено обезщетение в размер на 453 лева за периода
от 26.10.2020г. до 16.11.2020г., през който е останал без работа, но не става ясно как е
формирана тази сума и на база какво брутно трудово възнаграждение и за кой месец. Счита,
че поради това исковата молба следва да бъде оставена без движение, като на ищеца бъде
4
указано да уточни как е формиран размера на претендираното обезщетение, на каква база и
върху брутното трудово възнаграждение върху кой месец.
Признава фактите, че ищецът е заемал по трудово правоотношение длъжността
„шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона” в отдел Горна Оряховица, бул.
„Македония” № 66, при ответното дружество - работодател, при условията на 8-осем часа
работен ден. Заявява, че на 13.10.2020г. Д.С., като шофьор на тежкотоварен автомобил peг.
№ СВ 5077 РМ /С4489 ЕР е следвало да извърши по заявен маршрут /наряд/, с направление
от база Горна Оряховица - гр. Разград до фирма Амилиум България АД гр. Разград /с ново
наименование „АДМ Разград” ЕАД/. Пояснява, че в складовата база на „Континвест” ООД в
гр. Горна Оряховица, на цистерната по товарителница серия А № **********/13.10.20г. е
натоварена стока - натриева основа, 21 860 тона, с концентрация 49.6%, съгласно издаден
сертификат № 0922/22.09.20г.; на цистерната са поставени пломби със следните номера - №
0000937, 0000938, 0000939, 0000940, 0000941 и 0000942, които са надлежно описани в
търговските документи, придружаваща стоката, и предадени на шофьора С.. Твърди, че на
същия ден, след направена проверка на GPS - навигационна система Фротком, инсталирана
в тежкотоварния автомобил, се установява, че ищецът С. се е отклонил от предварително
зададения маршрут, като прави престой около два часа - от 11.45 до 13.45 часа, в складовата
база на „Химкомерс” ЕООД на адрес в гр. Русе, вилна зона Хайдук дере. Посочва, че това
дружество извършва дейност, конкурентна на дейността на „Континвест” ООД, и
осъществява търговия с продукция, идентична с превозваната от ищеца. Заявява, че след
проверка от GPS-системата представител на ответното дружество се е свързал с
представител на „Амилиум България” АД и са се договорили при пристигането на
превозваната стоката в базата в гр. Разград, да бъде извършена проверка чрез претегляне на
техен кантар. Сочи, че съгласно издадената кантарна бележка № 5306/13.10.2020г.,
доставеното количество е 21.860 тона. Заявява, че след този момент е продължила
комуникацията между представителите на тези две дружества и по инициатива на ответника
е бил извършен контролен анализ от СЖС България ЕООД чрез взимане на проби от
доставената стока. Посочва, че представителите на СЖС България ЕООД не са открили
наличието на пломби върху цистерната, което е доказателство за интервенция върху стоката,
съответно в протокола за вземане на проба на СЖС България ЕООД няма вписване за
открити пломби. Твърди, че от извършения анализ се установило, че превозената от ищеца
стока - натриева основа, е с концентрация - 36.1%, видно от издадения сертификат №
201021027Е /16.10.2020г. Счита, че единствената причина, която може да доведе до
намаляване концентрацията от 49.6% на 36.1%, е вземане на известно количество натриева
основа и допълване на цистерната с друга течност, най-вероятно вода. Твърди, че резултатът
от действията на ищеца са увреждане интересите на дружеството - ответник, уронване
престижа и авторитета на лоялен партньор, като поради тази причина е инициирана
проверка от ответника. Твърди, че от ищеца са поискани обяснения съгласно разпоредбата
на чл.193,ал.1 от КТ, на 13.10.2020г. същият е дал такива, като е заявил, че не е ходил в
базата на Хим Комерс, а се е отклонил от маршрута, за да си закупи стартер за личния си
5
автомобил, използвайки служебния товарен автомобил за тази цел. Сочи, че предварително
зададеният маршрут е с пробег от 110 км., а ищецът е увеличил пробега на 145 км., което е
довело до увеличение от 54 км. Твърди, че след излизане на анализните резултати, взети от
СЖС България ЕООД на доставената на 13.10.2020г. стока, от ищеца са поискани
допълнителни обяснения, който на 23.10.2020г. заявява, че не му е бил направен изходящ
анализ на стоката и не са му били поставени пломби; че като международен шофьор не
следвало да стои в базата в Горна Оряховица, защото нямал курс. Поради това счита, че
твърденията в исковата молба, че не са изисквани писмени обяснения и ищецът не е
изслушван, не отговарят на действителното фактическо положение. Приема като
неоснователни доводите в исковата молба, че заповедта за дисциплинарно уволнение е
издадена, без да са взети обяснения от ищеца.
Оспорва твърдението в исковата молба, че издадената заповед не може да породи
действие по отношение на ищеца, доколкото към датата на издаване на същата той не е бил
служител на дружеството. Посочва, че молба от 14.10.2020г., която да е изпратена от С. до
работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от същата дата, не е
приложена към исковата молба, а ищецът не посочва на какво основание е поискал
прекратяване на трудовото правоотношение. Дори да се приеме, че ищецът е депозирал
молба до работодателя, то докато предложението не е било прието от работодателя или не е
изтекъл срока на предизвестието, то трудовото правоотношение не е било прекратено.
Счита, че същото е прекратено надлежно с издаване на оспорената от ищеца заповед №
14/26.10.2020г.
Оспорва и твърдението, че от 13.10.2020г. С. не е бил допуснат до работа и не му е било
предоставено превозно средство. Сочи, че съгласно представения трудов договор, същият е
на 8-часов работен ден в базата в Горна Оряховица. Твърди, че ищецът не е бил поставен в
обективна невъзможност да осъществява трудовата си функция. Заявява, че процедурата по
издаването и връчването на заповедта не е опорочена. Твърди, че Д.С. е отказал да получи
издадената заповед на 26.10.2020г., като отказът е надлежно оформен в присъствието на
двама свидетели - А.М.М и Д.И.К., които са удостоверили това обстоятелство, полагайки
подписите си върху заповедта. Сочи, че ищецът не отрича, че на 26.10.2020г. е бил в базата
в Горна Оряховица, за да му бъде връчена заповедта, следователно същата е връчена
надлежно и е породила своето действие.
Твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение съдържа,
визираните в разпоредбата на чл.195,ал.1 от КТ реквизити - посочен е нарушителят,
посочено е нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на
който се издава. Заявява, че ищецът Д.С., изпълнявайки длъжността шофьор, превозва
високо рисков химически продукт - натриева основа, спадащ към категорията „Опасни
товари”; ищецът е запознат с това и притежава придобито свидетелство за ADR, съгласно
Наредба 40 за автомобилен превоз на опасни товари. Твърди, че въпреки това ищецът не
спазва трудовите си задължения при изпълнение на възложената работа, а именно : да спазва
6
правилата за здравословни и безопасни условия на труд, посочени в чл.126,т.5,т.6 и т.7 от
КТ; използва натоварения с опасен товар камион за лични нужди, като се отклонява от
зададения маршрут. Заявява, че ищецът е нарушил и основни трудови задължения,
предвидени в длъжностната характеристика, а именно - качествено да изпълнява
възложените задачи, да превози стоката до клиента в състояние, в което е натоварена, да
опазва МПС и неговото правилна експлоатация, да осигури безопасни условия и безопасна
работа с превозваните стоки, като носи отговорност за повреда на превозваната стоки;
допуснал е да бъдат нарушени пломбите, поставени на цистерната, допуснал е влошаване
качеството на стоката и не е доставил на клиента стоката в състоянието, в което същата е
била натоварена. Твърди, че ищецът е злоупотребил с доверието на работодателя си и е
уронил доброто му име по този начин. Пояснява, че при натоварването на стоката в
складовата база в Горна Оряховица, на цистерната са поставени пломби със съответните
номера, а при доставянето на стоката пломбите са липсвали и състоянието на стоката е
различно от това, в което е била при натоварването. Твърди, че в периода от 19.10.2020г. до
23.10. 2020г. ищецът не се е явил на работа без уважителни причини. Посочва, че всички
извършени нарушения от страна на ищеца са подробно описани в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание. По изложените съображения, счита иска за отмяна на
уволнението за неоснователен.
Относно иска по чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ - за заплащане на обезщетение
в размер на 453 лв., счита и моли съда да отхвърли и този иск като неоснователен и
недоказан, като погасен по давност, респективно неоснователен както по основание, така и
по размер. Твърди, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено законно - при
наличие на посоченото в заповедта основание : налагане на наказание дисциплинарно
уволнение, както и след провеждане на процедурата по чл.193 от КТ, поради което
неоснователно се претендира присъждане на обезщетение, имащо характер на обезвреда за
претърпени вреди от незаконно уволнение.
Относно иска по чл.344,ал.1,т.4 от КТ за поправка на основанието за уволнение,
вписано в трудовата книжка, счита и моли съда да отхвърли и този иск като неоснователен и
недоказан, като погасен по давност, респективно неоснователен. Твърди, че трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено законно - при наличие на посоченото в заповедта
основание : налагане на наказание дисциплинарно уволнение, както и след провеждане на
процедурата по чл.193 от КТ, поради което неоснователно се претендира поправка на
основанието за уволнение.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалните си представители – адв. С.С. и
адв. СТ. Ч., двамата от АК - Бургас, поддържа отговора на исковата молба и оспорва
предявените искове. Излага съображения в писмено становище. Моли съда да отхвърли
предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
7
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че към дата 13.10.2020г. ищецът и
ответникът са се намирали в трудово правоотношение, съгласно сключен между тях трудов
договор № 02-2017/03.02.2017г., по силата на който и на сключените към него допълнителни
споразумения, ищецът е изпълнявал длъжността „Шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и
повече тона”, КИД 2013, НКПД 83322005, в отдел /място на работа/ Горна Оряховица, бул.
„Македония” № 66, при „Континвест” ООД.
Видно от приетите писмени доказателства - товарителница серия А № **********,
приемно-предавателен протокол от 13.10.2020г., акт за вземане на средна проба от
13.10.2020г., сертификат от анализ № 0922/22.09.2020г., сертификат за опробване и анализ
от 16.10.2020г., искане от 13.10.2020г., обяснение от 14.10.2020г., както и приетата СТЕ и
приложения към нея пътен лист /приложение 6/, на 13.10.2020г. ищецът Д.С. е изпълнявал
трудовите функции, произтичащи от длъжността „Шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и
повече тона”, като на същия е било възложено да осъществи превоз на стока – 21,860 тона
натриева основа, от базата на „Континвест“ ООД в гр. Горна Оряховица до „АДМ Разград“
ЕАД гр. Разград /тогава с наименование „Амилум България“ АД/, с товарен автомобил с рег.
№ СВ 5077 РМ / С 4489 ЕР, след което да се върне обратно в базата на ответното дружество
в гр. Горна Оряховица.
Видно от показанията на св. Д.К. /“Експерт по безопасност и здраве, химик и контрол и
качество“ в „Континвест“ ООД/, в деня на горепосочения курс, С. поискал от нея да вземе
още преди обяд, по-рано, документите за стоката и самите пломби, защото имал работа.
Свидетелката установява, че от момента, в който ищецът получил пломбите, до
натоварването на цистерната минали може би 2-3 часа. Свидетелката К. пояснява, че
пломбите се поставят на цистерната, когато тя се напълни. Видно от показанията на св. К.,
тя не е присъствала на пълненето на цистерната. Посочва, че ответното дружество има
контролна лаборатория, но тя е за техни цели, не е оторизирана, тя е химик, имат и лаборант,
но за конкретния товар не е извършена проба за качество.
Видно от показанията на св. Ц.Ц. /изпълнителен директор на „Континвест“ ООД/, в
деня, в който Д. трябвало да направи процесния курс, той видял на GPS-а, че Д. се намира
при техен конкурент в гр. Русе в складовата база, като камионът бил с изключен двигател и
престоят му там бил над 2 часа. Свидетелят твърди, че маршрутът на ищеца е следвало да
бъде Горна Оряховица – Търговище – Разград, който е най-краткият маршрут. От
показанията на св. Ц. се установява, че след като видял колата в гр. Русе, той се обадил на
началник-снабдяване в „АДМ Разград“, обяснил ситуацията и поискал „СЖС“ да вземат
проба от доставката. Свидетелят опитал да се свърже с ищеца, но той не вдигал нито на
личен, нито на служебен телефон, поради което помолил прекия му ръководител да го
извика и да напише обяснения.
8
Видно от приетото писмено доказателство – приемно-предавателен протокол от
13.10.2020г., в същия е удостоверено, че на 13.10.2020г. фирма „Континвест“ ООД гр.
София, складова база Горна Оряховица, е доставила на „Амилум България“ ЕАД гр.
Разград, в автоцистерна – автомобил № СВ 5077 РМ / С 4489 ЕР, с водач Д.С., продукт –
натриева основа течна – 49,6 %, UN № 1824, 8 , PG II, (Е), с придружаващи стоката
документи : експедиционна бележка от 13.10.2020г., сертификат от анализ №
0922/22.09.2020г., пломби № 0000937, 0000938, 0000939, 0000940, 0000941, 0000942,
приемно – предавателен протокол, както и че получената стока отговаря по количество и
качество на заявената и придружаващи стоката документи.
Видно от приложения по делото сертификат от анализ № 0922/22.09.2020г., в същия е
удостоверено, че продукт натриева основа 50 % мембранен тип, с произход Румъния;
Унгария / Континвест ООД, опаковка : автоцистерна С4489 ЕР, парт. № С9-922 е бистра,
безцветна до бледосива течност, без мирис, концентрация 49,6 %.
Видно от Акт за вземане на средна проба ФС 0103 от 13.10.2020г., съставен от
служител на „СЖС България“ ЕООД гр. София, Оперативен отдел Русе, в същия е
удостоверено, че в „АДМ Разград“ ЕАД гр. Разград е взета средна проба от автоцистерна с
рег. № СВ5077РМ / С4489ЕР за анализ на показатели, посочени в поръчка № 200, като
общото количество от 6 литра е разпределено и опаковано в 6 бр. стъклени бутилки по 1 л.,
с поставена пломба на всяка от тях.
Видно от показанията на св. Н. Ц. /ръководител на производствен цех „Рафинерия“ в
„АДМ Разград“ ЕАД/, наложило се да направят проверка на концентрацията на цистерна с
натриева основа, присъствала също и една служителка от Отдел „Снабдяване“, дошъл
служител на СЖС, а протокола го подписали, след като пробите били взети. Свидетелят Ц.
удостоверява, че не е присъствал на проверката за наличие на пломби в този случай, но не е
чувал в тяхното предприятие да е установен товар с вмешателство върху пломбите.
Видно от показанията на св. Ст. М. /служител на „СЖС България“ ЕООД/, след като
получили номинация от „АДМ Разград“ за вземане на проба от автоцистерна, след обяд той
отишъл на място в гр. Разград, капакът на цистерната бил отворен, той взел пробата,
оформил протокола, след това пломбирали и запечатали. Свидетелят разбрал, че проверката
е зарази съмнения в качеството.
От приетото писмено доказателство – сертификат за опробване и анализ № 201021027Е,
СЖС Реф.№ 184001 – 2001512, издаден на 16.10.2020г. от „СЖС България“ ЕООД гр.
София, е видно, че е извършено опробване и анализ на стока - натриева основа течна – 49,6
%, UN № 1824, 8 , PG II, (Е), сертификат от анализ /от производител/ № 0922/22.09.2020г.,
кантарна бележка № 5306, автоцистерна с номер СВ 5077 РМ / С 4489 ЕР, шофьор Д.С., като
резултатите от анализа съгласно протокол № 888 от 16.10.2020г. са концентрация 36,1 %.
Видно от показанията на св. Ц. Ц./изпълнителен директор на „Континвест“ ООД/,
9
пломбите се поставят от хората, извършващи товаро-разтоварни дейности; има случаи и
водачите да ги вземат и да ги поставят, когато е събота или неделя; пломбите се дават
предварително. Свидетелят Ц. сочи също, че след като излязла пробата, се установило, че
натриевата основа е разредена; тогава издали кредитно известие и понесли загуба. От
показанията на св. Ц. се установява, че пробите сравнили спрямо доставката от техния
доставчик, като при доставката те получават документи. Счита, че концентрацията, описана
в приемо-предавателния протокол, е такава, с която стоката е тръгнала от тяхната складова
база към фирмата, на която е доставена.
С искане от 13.10.2020г., получено от ищеца на 13.10.2020г., управителят на
„Континвест“ ООД е уведомил Д.С., че на основание чл.193,ал.1 от КТ, в срок до края на
работния ден на 14.10.2020г. /сряда/, следва да даде писмени обяснения, както и да посочи
доказателства, за следното : защо при даден наряд за Амилум България АД гр. Разград, на
13.10.2020г., от 11,45 часа до 13,45 часа, той и повереният му товарен автомобил № СВ 5077
РМ / С 4489 ЕР, натоварен с натриева основа, се намира в складовата база на „Венидан“
ЕООД /Хим комерс 2009 гр. Русе, Вилна зона Хайдук дере.
Видно от документите, съдържащи се в ЛТД на Д.С., ищецът е депозирал до
управителя на „Континвест“ ООД писмени обяснения от 14.10.2020г., като е посочил, че не
е ходил в базата на Хим Комерс, а се е отклонил от маршрута, за да си закупи стартер за
личния си автомобил, като използвал служебния товарен автомобил за тази цел.
Видно от документите, съдържащи се в ЛТД на Д.С., ищецът е депозирал до
управителя на „Континвест“ ООД молба от 15.10.2020г., с която моли да бъде прекратено
трудовото му правоотношение считано от 14.10.2020г.
С искане от 23.10.2020г., получено от ищеца на 23.10.2020г., управителят на
„Континвест“ ООД е уведомил Д.С., че на основание чл.193,ал.1 от КТ, в срок до края на
работния ден на 23.10.2020г. /петък/, следва да даде писмени обяснения, както и да посочи
доказателства, за следното : 1/ защо има разминаване на концентрацията на стоката,
превозвана от него на 13.10.2020г. – вместо 49,6 % резултатът от пробата е 31,6 %, както и
липсата на поставените пломби на товаренето й, при разтоварването в базата на клиента; 2/
защо е отсъствал от работа за периода от 19.10.2020г. до 23.10.2020г.
Видно от документите, съдържащи се в ЛТД на Д.С., ищецът е депозирал до
управителя на „Континвест“ ООД писмени обяснения от 23.10.2020г., като е посочил, че не
му е направен изходящ анализ на стоката, която му е натоварена, и не са му били поставени
пломби, като каквото му е натоварено, това е доставил във фирма „Амилум България“ АД;
че е международен шофьор и точката му на стоене не е в базата в Горна Оряховица, като
никой не го е уведомявал за курсове в логистичната група, от която е премахнат, като счита,
че това не е неявяване на работа, а те не са го потърсили за курс след молбата му за
напускане.
10
Безспорни в настоящото производство са фактите, че е издадена Заповед №
14/26.10.2020г. от управителя на „Континвест” ООД гр. София, за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните, считано от датата на връчване на заповедта, на
основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ във вр. чл.190,ал.1,т.2,т.4 от КТ – с налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение”. Тези факти се установяват и от приложения по
делото заверен препис от цитираната заповед, видно от която дисциплинарното наказание
„уволнение” е наложено на ищеца за нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на
чл.187,ал.1,т.1, т.3, т.5, т.7, т.8, т.9 и т.10 от КТ, а именно : неявяване на работа,
неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните
правила; неспазване на правилата за безопасни и здравословни условия на труд,
неизпълнение на законовите нареждания на работодателя, неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния
трудов ред и определени при възникване на трудовото правоотношение. Видно от
приложения заверен препис от Заповед № 14/26.10.2020г., изд. от управителя на
„Континвест” ООД гр. София, приложена към ЛТД на ищеца и към писмения отговор по
делото, същата е надлежно подписана от управителя В.Ц. и подпечатана с печата на
дружеството, а върху същия екземпляр е удостоверен отказа на ищеца да получи заповедта
на 26.10.2020г., удостоверено със свидетели : А.м.М. и Д.И.К..
Видно от показанията на св. Д.К., на 26.10. – Димитровден, пред нея Д. отказал да
подпише заповедта, след което тя се подписала, че той отказва да подпише заповедта.
Видно от показанията на св. Д. С.а /съпруга на ищеца/, на 12-ти вечерта съпругът й
казал, че има курс до Разград и ще мине през Русе, за да купи някаква част за техния
автомобил, който бил повреден. Свидетелката попитала ищеца да не стане проблем, че се
отклонява от пътя, а той отговорил, че няма да има проблем, тъй като понякога минава през
Попово, а понякога – през Русе, където пътят е по-хубав. Свидетелката С.а знае, че от
съпруга й са искани обяснения защо е ходил до Русе, удължил е пътя и е станал проблем.
Видно от показанията на св. С.а, съпругът й си пуснал отпуск, но отишъл да занесе
обясненията; издал ключовете и документите на камиона и написал молба за напускане на
работа. Свидетелката установява, че те си мислили, че така са приключили
взаимоотношенията му с „Континвест“, но на 23.10 Сашо отново се обадил и поискал от
съпруга й нови обяснения за това, че качеството на това не отговаря на това, което трябва;
на 26.10 съпругът й отказал да подпише заповедта за уволнение.
От приетите по делото препис-извлечение от трудова книжка на Д.С., както и от
извършената справка за актуално състояние на всички трудови договори на ищеца, изд. ТД
на НАП, се установява, че ищецът не е работил по трудово правоотношение след
прекратяване на тпо с ответника на 26.10.2020г. до 16.11.2020г., когато е сключил нов
трудов договор с работодател „Шанс – Милко Байчев” ЕООД с. Поликраище.
Видно от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза,
11
размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ
уволнението, е 669.50 лв., а размерът на обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ, в случай, че
искът бъде уважен, за периода от 26.10.2020г. до 16.11.2020г., би бил в брутен размер от
502,85 лв., респ. в нетен размер от 412,83 лв.
Видно от приетата СТЕ, по данни от пътен лист ( Приложение 6), т. а. с рег. №
СВ5077РМ / С4489ЕР е потеглил от базата на „Континвест“ ООД в гр. Горна Оряховица на
13.10.2020г., в 09:45 ч., а по данни от програмен продукт „Frotcom България“
(Приложение7), същият товарен автомобил е потеглил от базата в гр.Горна Оряховица на
13.10.2020г., в 09:47 ч.; по данни от пътния лист, автомобилът е пристигнал в „АДМ
Разград“ ЕАД гр. Разград на 13.10.2020г., в 14:10 ч, а по данни от програмен продукт
„Frotcom България“, този автомобил е пристигнал в „АДМ Разград“ ЕАД гр. Разград на
13.10.2020г., в 14:39 ч. От заключението на приетата СТЕ се установява, че от базата на
„Континвест“ ООД в гр. Г. Оряховица до „АДМ Разград“ ЕАД гр. Разград, т.а. с рег. №
СВ5077РМ / С4489ЕР се е движил по маршрут: Г. Оряховица - Русе – Разград, който е с
дължина 168 км. според сайта bgmaps.com; от „АДМ Разград“ ЕАД гр. Разград, до базата на
„Континвест“ ООД в гр. Г. Оряховица товарният автомобил най-вероятно се е движил по
маршрут : Разград - Попово - Сушица - Драганово - Г. Оряховица /101 км./. Видно от
приетата СТЕ, най-краткият маршрут за придвижване на т.а. от базата на „Континвест“ ООД
в гр. Г. Оряховица до „АДМ Разград“ ЕАД гр.Разград и обратно е : Г. Оряховица -
Драганово - Сушица - Попово – Разград - „АДМ_Разград“ ЕАД - Разград - Попово - Сушица-
Драганово - Г. Оряховица, чиято дължина е общо около 216 км. От приетата СТЕ се
установява, че разликата между реално изминатото разстояние от товарния автомобил и най-
краткия маршрут е : 285 - 216 = 69 км., като от базата на „Континвест“ ООД в гр. Г.
Оряховица до „АДМ Разград“ ЕАД гр. Разград автомобилът не е преминал транзитно,
престоял е на територията на Община Русе, като престоят е осъществен в местност „Хайдук
дере“, до ул. „Изгрев“, в непосредствена близост до промишлена база на „Интертреид“ АД,
като престоят е продължил от 11:48 часа до 13:43 часа на 13.10.2020г. - 1час и 55 минути.
Експертизата установява, че от гр. Г. Оряховица до гр. Русе товарният автомобил се движи
по първокласен път 1-5 от републиканската пътна мрежа, до местоположението на престоя в
гр. Русе, т.а. се е движил по пътища от общинската пътна мрежа на Община Русе, а от
местоположението на престоя в гр. Русе т.а., ползвайки общинската пътна мрежа на Община
Русе, се е включил в републикански първокласен път 1-2, по който се е придвижил до гр.
Разград.
Съдът приема заключенията на СИЕ и СТЕ като обосновани, съответстващи на приетите по
делото писмени и гласни доказателства и неоспорени от страните в настоящото
производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че искът с правно
основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ се явява допустим, тъй като е предявен в законоустановения
двумесечен срок, визиран в чл.358,ал.1,т.2 от КТ, а заедно с това за ищеца е налице правен
12
интерес от предявяването му.
От приложената по делото Заповед № 14/26.10.2020г., връчена на ищеца при
условията на отказ да получи заповедта на 26.10.2020г., се установява по безспорен начин,
че трудовото правоотношение между страните е прекратено считано от 26.10.2020г., поради
налагане на ищеца на дисциплинарно наказание, а именно : дисциплинарно уволнение.
Съобразно разпоредбата на чл.195,ал.3 от КТ, дисциплинарното наказание се смята за
наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на
нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. С оглед
правилото, установено в разпоредбата на чл.358,ал.1,т.2 от КТ, исковете по спорове за
прекратяване на трудовото правоотношение се предявяват в 2-месечен срок. В приложното
поле на тази специална давност за предявяване на исковете по трудови спорове попадат
исковете за защита срещу незаконно уволнение, а именно : искът за отмяна на уволнението,
искът за възстановяване на предишната работа и искът за извършване на поправка на
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение /чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.4 от КТ/.
Видно от исковата молба на Д.С., в настоящия случай същият е предявил искове с правно
основание чл.344,ал.1,т.1 и т.4 от КТ, които попадат в приложното поле на давността,
установена в чл.358,ал.1,т.2 от КТ, тъй като се явяват искове по трудов спор за прекратяване
на трудовото правоотношение между страните по делото, извършено със Заповед №
14/26.10.2020г. на управителя на „Континвест“ ООД, а предявеният иск по чл.344,ал.1,т.3
във вр. чл.225,ал.1 от КТ попада в приложното поле на давността по чл.358,ал.1,т.3 от КТ.
Поради това и съобразно разпоредбата на чл.358,ал.2,т.1 във вр. ал.1,т.2 от КТ, както и с
оглед изискванията на чл.195,ал.3 от КТ, съдът счита, че исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т.4 от
КТ е следвало да бъдат предявени от ищеца в 2-месечен срок от деня на връчване на
заповедта за прекратяването на трудовото му правоотношение с ответника поради налагане
на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение” от работника, т.е. считано до
26.12.2020г., а искът по чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ : в 3-годишен срок, считано
от 26.10.2020г. Видно от удостоверяванията, извършени върху исковата молба, същата е
постъпила в ГОРС с вх. рег. № 11207 от 30.12.2020г., в 10,39 часа, с куриер, като на
разписката, издадена от куриерска фирма „Еконт“ е отбелязан подател Каварна /9650/, Е.С.
Д., Каварна, но не е вписана датата на приемане на куриерската пратка. При тези данни,
предвид липсата на ангажирани други годни доказателства в тази насока, съдът взе предвид,
че датата на изтичане на давностния срок по чл.358,ал.2,т.1 във вр. ал.1,т.2 от КТ съвпада с
26.12.2020г. - събота, като същият е обявен и за почивен ден като част от Коледните
празници на 2020г., поради което срокът за предявяване на исковете в процесния случай
изтича на следващия първи работен, а именно : на 29.12.2020г., а предвид получаване на
куриерската пратка, съдържаща процесна искова молба, в РС – Горна Оряховица на
30.12.2020г., в 10,39 часа сутринта, безспорно се налага извод, че тази пратка е изпратена от
мястото на подаване – гр. Каварна, най-късно на 29.12.2020г. /, който е и първият работен
ден след Коледните празници/, т.е. исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т.4 от КТ са предявени от
ищеца С., чрез пълномощника му – адв. Е.Д. от ВТАК, надлежно в рамките на двумесечния
13
срок по чл.358,ал.2,т.1 от КТ.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема, правото на иск в настоящия
случай не е погасено по давност, поради което предявеното от ответната страна възражение
за недопустимост на исковете следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Съдът приема, че разгледан по същество, предявеният иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ се
явява неоснователен и недоказан по следните съображения :
Тежестта на доказване по този иск се носи от работодателя. Той следва да докаже
фактическия състав, от който възниква правото му да наложи дисциплинарно наказание
„уволнение“. За да наложи дисциплинарно наказание на определен работник или служител,
обаче, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство, в което най-напред
следва да установи факта на нарушение на трудовата дисциплина, след това - да определи
вида на дисциплинарното наказание, да издаде заповед за неговото налагане, и най-накрая
да връчи тази заповед на лицето, извършило нарушението.
След като прецени приетите по делото писмени доказателства, описани по-горе, съдът
счита, че при извършване на уволнението в настоящия случай работодателят е спазил
изискванията за провеждане на дисциплинарното производство, установени в разпоредбата
на чл.193,ал.1 от КТ, като двукратно - с писмено искане от 13.10.2020г., връчено на С. на
13.10.2020г., и с писмено искане от 23.10.2020г., е поискал от ищеца писмени обяснения по
реда на чл.193,ал.1 от КТ, както и посочване от ищеца на доказателства, за нарушения,
извършени на 13.10.2020г., след което ответникът - работодател е приел дадените от ищеца
писмено обяснение от 14.10.2020г. и писмено обяснение от 23.10.2020г. Тези факти се
установяват по категоричен начин от приетите писмени доказателства, съдържащи се в ЛТД
на ищеца, както и от показанията на св. Ц.В. Ц. /син на управителя на ответното дружество/,
който удостоверява, че възложил на прекия ръководител на С. да изиска от него обяснения
за установените нарушения на 13.10.20202г., и св. Д. С.а /съпруга на ищеца/, която
удостоверява пред съда, че първоначално искали от съпруга й обяснения защо на 13.10. е
ходил в Русе, а впоследствие изискали нови обяснения на 23.10. за разликата в качеството
на товара. В този смисъл неоснователни и неподкрепени с никакви годни доказателства в
съдебното производство се явяват твърденията на ищцовата страна за опорочаване на
процедурата по чл.193 от КТ в процесния случай, като основание за нарушаване правото на
защита на работника и незаконност на извършеното уволнение.
На следващо място, съдът счита, че Заповед № 14/26.10.2020г. на управителя на
„Континвест” ООД гр. София, с която е наложено дисциплинарното наказание „уволнение”
в настоящия случай, е издадена от работодателя в предвидената от закона писмена форма и
отговаря на изискванията, установени чл.195,ал.1 от КТ относно нейното съдържание. В
разпоредбата на чл.195,ал.1 от КТ законодателят е визирал изискванията към съдържанието
на заповедта, като са посочени задължителните реквизити, които заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание следва да съдържа : сведения относно нарушителя, конкретното
14
нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, кога е извършено
нарушението, вида на наказанието и правното му основание. В тази връзка, съдът намира за
неоснователни твърденията на ищцовата, че Заповед № 14/26.10.2020г., издадена от
управителя на „Континвест” ООД гр. София, не е подписана от надлежно от нейния издател
и не може да породи целените с нея правни последици. От приложените към ЛТД на ищеца
и към писмения отговор по делото заверени преписи от атакуваната заповед е видно, че
процесната заповед е издадена в изискуемата писмена форма и е надлежно подписана от
законния представител на „Континвест“ ООД – управителят В.Ц., както и е подпечатана с
печата на дружеството, и върху същата е удостоверен по надлежния ред с подписите на
двама свидетели отказът на ищеца да получи заповедта на 26.10.2020г. Поради това и
предвид отказа на ищеца Д.С. да получи на 26.10.2020г. препис от заповедта за уволнение,
безспорно установен от цитираните писмени доказателства и от показанията на свидетелите
Д.С.а, Д.К. и Цв.Ц., в случая не може да се формира извод, че приложеният към исковата
молба препис от заповед № 14/26.10.2020г. съставлява надлежно изготвен и връчен на
ищеца по предвидения в КТ ред препис, кореспондиращ на оригинала на Заповед №
14/26.10.2020г., издадена от управителя на „Континвест” ООД гр. София, а още по-малко да
се приеме от съда, че процесната заповед не е подписана от нейния издател и не може да
служи за прекратяване на трудовото правоотношение между страните.
Видно от Заповед № 14/26.10.2020г., издадена от управителя на „Континвест” ООД гр.
София, същата съдържа всички задължителни реквизити съгласно изискванията на
чл.195,ал.1 от КТ : в заповедта са посочени пълни сведения за нарушителя – служител,
посочени са мястото и времето на извършване на нарушенията на трудовата дисциплина от
ищеца. Настоящият съдебен състав приема, че в случая заповедта съдържа и подробни
сведения относно конкретното нарушение на трудовата дисциплина, описано с обективните
и субективните му признаци : „… на 13.10.2020г. служителя Д. Г. СТ., като шофьор на
тежкотоварен автомобил над 12 тона с рег. № СВ 5077 РМ / С 4489 ЕР, управляван от него,
се отклонява от предварително зададения маршрут /наряд с направление от база Горна
Оряховица – гр. Попово до фирма „Амилум България“ АД гр. Разград, към гр. Русе, където
прави престой в рамките на около два часа – от 11,45 ч. до 13,45 ч…. на адрес : гр. Русе,
вилна зона Хайдук дере, с GPS координати 43.8390127, 25.9906743..“; „…При пристигане на
стоката в базата на Амилум България АД гр. Разград … са липсвали поставените пломби
при натоварването, установено с протокол/акт ФС 0103 от 13.10.2020г. за вземане на проба
от превозваната стока, в който не се описват…“; „ След взетата проба се установява, че
концентрацията на натоварената стока натриева основа е 36,1 %, в резултат на което
клиентът предявява рекламация на получената стока…. При така стеклите се обстоятелства
на доставка на по-ниска концентрация загубата на Континвест“ ООД възлиза на 1947,73 лв.
без ДДС, както и направените допълнителни разходи за пробовземане и исканото от
клриента финансово обезщетение за пропуснати ползи...”; „Предварително зададеният
маршрут е с пробег от 110 километра, а служителят извършва нарушение, като се отклонява
от маршрута и преминава през гр. Русе, увеличавайки пробега на 164 километра, довел до
15
увеличение на предвидения разход за гориво за превоза с 19,44 литра гориво…“; „…не
спазва задълженията при изпълнение на възложената работау а именно да спазва правилата
за здравословни и безопасни условия на труд, посочени в чл.126,т.5, т.6 и т.7 от КТ, и
нарушава основно задължение на всеки работник и служител да осигурява безопасни и
здравословни условия на труд и да се грижи както за собственото си здраве и безопасност,
така и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност –
чл.33 от ЗЗБУТ.“; „Нарушени са и основни задължения, предвидени в дл.характеристика, а
именно да изпълнява транспортни услуги по предназначение и разпореждане на
ръководството на фирмата и прекия ръководител, да спазва изискванията на нормативните
документи за безопасни условия на труд, качествено да изпълнява възложените му задачи, да
превози стоката до клиента в състоянието, в което е натоварена, да опазва МПС и неговата
правилна експлоатация, да осигури безопасните условия на труд и правилата за безопасна
работа с превозваните стоки, като в този случай носи отговорност при установени липси на
материали, поверени му във връзка с работата, както и за повреди на превозваните товари“;
„За периода от 19.10.2020г. до 23.10.2020г. същият не се явява на работа без уважителни
причини“; всичките квалифицирани от работодателя като дисциплинарни нарушения по
смисъла на чл.187,ал.1,т.1,т.3,т.5,т.7,т.8,т.9 и т.10 от КТ.
От приетото писмено доказателство – длъжностна характеристика за длъжността
„Шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона” при „КонтинВеСт“ ООД гр. София,
с която ищецът е запознат на 06.02.2017г. /значително преди датата на извършване на
нарушението/, се установява, че основни задължения на ищеца, като служител, заемащ
посочената длъжност при ответното дружество, е да „изпълнява транспортни услуги по
предназначение и разпореждане на ръководството на фирмата и прекия ръководител“, „по
време на път да осигурява безопасност на движението“, „да спазва изискванията на
нормативните документи за безопасни условия на труд“, „да изпълнява и други конкретно
възложени задачи, свързани с длъжността“, както и върху него е възложена отговорността за
качествено изпълнение на възложените му задачи, за превоза на стоката до клиентите в
състоянието, в което е натоварена, за безопасността на движение на МПС, за безопасните
условия на труд и правилата за безопасна работа с превозваните стоки и др. Наред с това,
съгласно установеното в чл.126 от КТ, при изпълнение на работата, за която се е уговорил,
работникът или служителят е длъжен : да се явява навреме на работа и да бъде на работното
си място до края на работното време /т.1/; да използува цялото работно време за изпълнение
на възложената работа /т.3/; да изпълнява работата си в изискуемото се количество и
качество /т.4/; да спазва техническите и технологическите правила /т.5/; да спазва правилата
за здравословни и безопасни условия на труд /т.6/; да изпълнява законните нареждания на
работодателя /т.7/. Според чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд,
всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и
безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с
квалификацията му и дадените от работодателя инструкции..
Фактите, че на 13.10.2020г. ищецът е бил на работа като „Шофьор, тежкотоварен
16
автомобил – 12 и повече тона” при „КонтинВеСт“ ООД гр. София и по разпореждане на
ръководството на ответника-работодател и на своя пряк ръководител е осъществил превоз
на стока – 21,860 тона натриева основа, от базата на ответното дружество в гр. Горна
Оряховица до фирма „Амилум България“ АД гр. Разград /с ново наименование „АДМ
Разград“ ЕАД/, с товарен автомобил с рег. № СВ 5077 РМ / С 4489 ЕР, след което се е върнал
отново в базата на ответното дружество в гр. Г.Оряховица, не се оспорват от двете страни
по делото и се подкрепят от всички писмени и гласни доказателства и от СТЕ, приети в
съдебното производство. Въз основа на приетите писмени доказателства - искане от
13.10.2020г., писмени обяснения от 14.10.2020г., товарителница серия А № **********,
пътен лист от 13.10.2020г. /приложение № 6 към СТЕ/, приемно-предавателен протокол от
13.10.2020г., както и от заключението на приетата и изцяло кредитирана от съда СТЕ,
извършила разчита на GPS системата на процесния товарен автомобил по данни от
инсталирания програмен продукт „Frotcom България“, се установяват и твърдените от
ответника факти, че на 13.10.2020г., по време и при изпълнение на горепосочените
служебни задължения ищецът С. се е отклонил от разпоредения му от работодателя най-
кратък маршрут за превоз на товара : Горна Оряховица – Попово – „фирма „Амилум
България“ АД гр. Разград /101 км./, като самоволно, без да уведоми за това законния
представител на ответното дружество или прекия си началник, се е движил по маршрут : гр.
Горна Оряховица – Русе – „Амилум България“ АД гр. Разград /168 км./, а в периода от 11,48
часа до 13,43 часа /1 час и 55 минути/ е престоял на територията на Община Русе, в местност
„Хайдук дере“, до ул. „Изгрев“, в непосредствена близост до промишлена база „Интертрейд“
АД.
При тези обстоятелства, настоящият съдебен състав приема за установено по безспорен
начин, че на 13.10.2020г. ищецът е извършил описаното в заповедта за уволнение
дисциплинарни нарушения, изразяващи се в неизпълнение на възложената му работа и в
неизпълнение на законните нареждания на работодателя – чл.187,ал.1,т.3 и т.7 от КТ,
извършени в случая както чрез действие : умишлено отклоняване от зададения от
работодателя по-кратък маршрут за превоз на стоката, с цел : удовлетворяване на свои
лични нужди и желания – закупуване на резервни части за личния си автомобил /писмени
обяснения от 14.10.2020г., показанията на св. Д.С.а, СТЕ/, така и чрез бездействие, а именно
: продължителен престой /около 2 часа/ по време на отклонението от зададения му маршрут
– време, през което ищецът би могъл да осъществи своевременно и в кратък срок доставката
на превозвания от него товар във фирма „Амилум България“ АД и да предприеме
завръщането си в базата на ответника в гр. Г.Оряховица, за да бъде на разположение на
работодателя за осъществяване на трудовите си функции.
В тази връзка, съдът намира за ирелевантен твърдения от ищцовата факт, че
работодателят не е задал официално и писмено маршрутите, по които да се извършват
превозите на товари, а изборът е на водача на т.а., тъй като в случая безспорно се
установява, че е налице законово разпореждане от работодателя и/или прекия ръководител
17
на ищеца за предвижване по възможно най-краткия маршрут Г.Оряховица – Попово –
Разград, с което Д.С. е бил надлежно запознат, но съзнателно и целенасочено е нарушил на
13.10.2020г. за задоволяване на собствени нужди. В този смисъл са показанията на св. Д.С.а,
която удостоверява по категоричен начин пред съда, че вечерта на 12.10.2020г. двамата със
съпруга си обсъждали предстоящия му курс до Разград на 13.10.2020г., той споделил с нея,
че ще отиде до гр. Русе, за да купи някаква част за техния личен автомобил, при което тя,
знаейки, че понякога минава през Попово, го попитала да не стане проблем, като се
отклонява от пътя, а той заявил, че не е проблем, защото през Русе пътят е по-хубав.
Налице е и извършено извънсъдебно признание от ищеца на тези факти с дадените от него
до работодателя писмени обяснения от 14.10.2020г., приобщени като писмено доказателство
по делото, в които на поставения му от работодателя въпрос : „Защо при зададен наряд за
Амилум България АД гр. Разград… се намирате в складовата база на Венидан ЕООД гр.
Русе…“, С. ясно и категорично заявява : „…Отклоних се от маршрута, за да си закупя
стартер за личния си автомобил от морга за автомобили, като използвах служебния ми
товарен автомобил за тази цел“.
Необосновано се явява и твърдението на ищцовата страна, че отклоняването от
маршрута и престоя на управлявания от ищеца т.а. през вилната зона на гр. Русе, доколкото
не се установява да е налице закъснение на превозваната цистерна, не съставлява нарушение
и не обосновава дисциплинарно уволнение, защото от приетите писмени и гласни
доказателства и от заключението на СТЕ се установява по несъмнен начин и не се спори от
ищеца, че същият реално, самоволно, осъзнавайки характера и последиците от своето
деяние, е нарушил нарежданията на работодателя, отклонявайки се от най-краткия
възможен маршрут и избирайки по-дълъг такъв само и единствено за задоволяване на свои
лични нужди, както и е преустановил изпълнение на работните си задължения на
13.10.2020г., от 11,48 часа до 13,43 часа /1 час и 55 минути/, намирал се е извън
управлявания от него товарен автомобил и не е осъществявал трудовите си функции като
„Шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона” при „КонтинВеСт“ ООД гр. София в
продължение на около два часа, вследствие на което е забавил доставката на поверената му
стока за същия период от време, респ. осуетил е възможността да поеме изпълнението и на
други задачи в рамките на същия работен ден при своевременно изпълнение на възложения
му наряд до „Амилум България“ АД гр. Разград.
С оглед изложеното дотук, съдът приема за доказано от страна на работодателя, че на
13.10.2020г., служителят С., по време на работа, в качеството си на „Шофьор, тежкотоварен
автомобил – 12 и повече тона” при „КонтинВеСт“ ООД гр. София, е извършил
дисциплинарни нарушения, изразяващи се и в неизпълнение на други трудови задължения,
определени при възникване на трудовото правоотношение, вменени му с длъжностната
характеристика при започване на работа като „шофьор тежкотоварен автомобил“ при
ответното дружество, по смисъла на чл.187,т.10 от КТ, да изпълнява транспортните услуги
по предназначение и разпореждане на ръководството на фирмата и прекия ръководител, да
изпълнява качествено възложените му задачи, да опазва повереното му МПС и да
18
експлоатира правилно същото, както и да спазва безопасните условия на труд и правилата за
безопасна работа с превозваните стоки (в случая високорисков товар – 21,860 тона натриева
основа) - чл.187,ал.1,т.10 от КТ.
На следващо място, съдът счита, че в случая се установява извършването и на
нарушение на трудовата дисциплина от ищеца, изразяващо се в злоупотреба с доверието на
работодателя и уронване на доброто име на предприятието, по смисъла на чл.187,т.8,предл.1
и предл.2 от КТ. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща
характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател.
Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът,
възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел
извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя е налице и в
случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от
служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие;
когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали
действията са извършени умишлено – в този смисъл е и задължителната практика,
установена от ВКС с Решение № 86 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2009 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 108 от 21.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5516/2014 г., III г. о., ГК, и др.,
постановени по реда на чл.290 от ГПК. Въз основа на приетите писмени и гласни
доказателства и СТЕ, настоящият състав приема, че нарушението на задължението за
лоялност към работодателя в случая се изразява в извършването на описаните в заповедта
действия и бездействие, компрометиращи оказаното му доверие, с които служителят С. се е
отклонил от качественото и срочно изпълнение на трудовите си задължения, от точното
изпълнение на законовите нареждания на работодателя, от задължението си да използва
цялото работно време за изпълнение на възложената работа, да изпълнява възложените му
транспортни услуги по предназначение и разпореждане на ръководството на фирмата и
прекия ръководител, като по този начин е злепоставил работодателя пред трети лица –
получателя на стоката „Амилум България“ АД гр. Разград /клиент, контрахент на
работодателя/ и служителите на „СЖС България“ ЕООД гр. София /извършили вземане на
проба и проверка на качеството на превозената от С. стока/, и е компрометирал доверието на
тези лица към „КонтинВеСт“ ЕООД, независимо дали действията му са били извършени
умишлено и независимо от настъпването на неблагоприятен стопански, търговски или друг
резултат. При тези обстоятелства и като се съобрази, че изпълнението на транспортни
услуги по предназначение и разпореждане на ръководството на фирмата и прекия
ръководител, качественото изпълнение на възложените му задачи, безопасното движение на
МПС, опазването на повереното му МПС и правилното експлоатиране на същото, както и
спазване на безопасните условия на труд и правилата за безопасна работа с превозваните
стоки и др., съставляват основни трудови задължения и отговорности на служителя -
„Шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона” при „КонтинВеСт“ ООД гр. София,
настоящият състав намира, че неизпълнението им представлява особено тежко нарушение
на трудовата дисциплина, което компрометира оказаното доверие на служителя, дори и ако
19
са извършени, без да е извлечена имотна облага, каквато не се доказва в процесния случай,
предвид неустановяване по предвидения в закона ред ищецът да е осъществил нарушение на
трудовата дисциплина по чл.187,ал.1,т.9,предл.1 от КТ – увреждане на имуществото на
работодателя чрез извършване на подмяна на превозваната от него стока или чрез
осъществяване на действия, с които да е намалил нейното качество /концентрацията на
превозваната натриева основа/, нито с тази цел да е премахнал или подменил поставените на
автоцистерната пломби, които са били налични при предаването на стоката в „Амилум
България“ АД гр. Разград и описани надлежно в приемно-предавателен протокол от
13.10.2020г. Съдът счита, че с оглед значимостта им - като неизпълнение на основните
трудови функции на служителя, и предвид значението му за работодателя - който чрез
превоза и доставката на процесната стока – натриева основа, в случая осъществява и
обезпечава своята основна дейност по НКИД: производство на други основни неорганични
химични вещества, както и основния си предмет на дейност : пpoизвoдcтвa, внос и износ нa
пpoмишлeнa пpoдукция, транспортни и битови уcлуги в страната и чужбина, установените
по-горе нарушения са достатъчни тежки по смисъла на чл.189 от КТ, за да обосноват сами
по себе си налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
На следващо място, въз основа на установените по делото факти, следва да се приеме,
че в периода от 19.10.2020г. до 23.10.2020г. ищецът безспорно е извършил и нарушение на
трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа за срок от пет последователни
работни дни, по смисъла на чл.187,ал.1,предл.3 от КТ, което обстоятелство законодателят е
въздигнал в самостоятелно основание за налагане дисциплинарно наказание - уволнение
(чл.190,ал.1,т.2 от КТ). Нарушението е извършено виновно, тъй като служителя се е
отклонил без основателна причина от основното си задължение да престира на работодателя
трудовата си сила.
Неоснователни се явяват, на първо място, твърденията на ищеца, че тъй като същият е
депозирал до работодателя молба за прекратяване на трудовото им правоотношение на
15.10.2020г., то служителят С. считал трудовия за прекратен и не дължал по-нататъшно
изпълнение на трудовите си функции. В тази насока, данните по делото, съдържащи се в
приетите писмени доказателства - искане от 23.10.2020г., справка от ТД на НАП (,
удостоверяваща богат опит на ищеца в сключването и прекратяването на трудови договори),
сочат, че именно при и след подаване на молбата за прекратяване на тпо с ответника,
ищецът е ползвал част от платения си годишен отпуск /от 14.10. до 16.10.2020г./, т.е. налице
е знание у същия, че трудовото му правоотношение с „Континвест“ ЕООД е било
съществуващо към този момент, както и че за неговото прекратяване е необходимо
постигане на взаимно съгласие от двете страни по трудовия договори или прекратяването
му на друго основание с нарочен за това акт, издаден по надлежния ред от работодателя, до
настъпването на които служителят следва да престира своята работна сила.
Съдът намира, на второ място, че изложените от ищцовата страна твърдения за липсата
на задължение за служителя С. да седи в базата на ответното дружество в гр. Горна
20
Оряховица, когато не изпълнява курс, както и за неуведомяването му от страна на
работодателя, че следва да се яви на работа в периода 19-23.10.2020г., за неоснователни,
както и че същите не обуславят незаконосъобразност на уволнението. Съществен в случая е
фактът на неявяването на ищеца на работа за един значителен период от пет работни дни,
което сочи за грубо нарушение на трудовата дисциплина и не би могло да бъде оправдано с
липсата на задължение да се явява всеки работен ден на мястото си набота по основното му
трудово правоотношение, тъй като самият ищец при подписването на трудовия си договор
№ 02-2017/03.02.2017г. с ответника е бил наясно, че поема ангажимент всяка седмица, при
осем часов пълен работен ден, да престира труд при работодателя „Континвест“ ЕООД,
който предвид естеството на работата му неминуемо е свързан с явяването му в
определеното с трудовия договор място на работа – базата на ответника в гр. Горна
Оряховица, за да му бъде възложено изпълнението на конкретни задачи и да полага труд
като шофьор на тежкотоварен камион. Тези факти се подкрепят от показанията на св.
Д.Казакова, която установява по делото, ако не са в болничен, в отпуск, в карантина или с
разрешение на някой от ръководителите, шофьорите са задължени да са в базата и няма
практика същите да си седят по домовете, както и от показанията на св. Цв.Ц., който
удостоверява от своя страна, че последните дни преди уволнението С. не се явявал на
работа, по график е трябвало да се яви във фирмата, но той не е сторил това, като няма
практика шофьорите да си седят в домовете, а когато не са на курс, трябва да са в базата и
да си стягат камиона. Поради това, твърдението на ищеца, че в периода от 19.10.2020 г. до
23.10.2020г. не се явил на работа, защото нямал такова задължение, се явява неоснователно,
необосновано и не почива на приетите по делото доказателства.
При тези факти, съгласно задължителната за съдилищата практика, установена от ВКС,
обективирана в Решение № 476/04.04.2012г. по гр. д. № 1413/2010 г. на ВКС, IV г.о.,
Решение № 346/23.07.2010г. по гр. д. № 468/2009г. на ВКС, IV г.о., Решение № 99 по гр. д.
№ 389/2009г. на ВКС, IV г.о., Решение по гр. д. № 210/2009г., Решение по гр. д. №
1629/2009 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 746 по гр.дело № 119/2010г. на ВКС, III г.о., и др.,
постановени по реда на чл.290 от ГПК, при преценка законността на дисциплинарното
уволнение, съдът счита за установено от Заповед № 14/26.10.2020г. вида на горепосочените
дисциплинарни нарушения с техните обективни и субективни признаци, посочени в
мотивите на заповедта за уволнение, като с оглед събраните по делото писмени и гласни
доказателства, същите установяват и фактическия състав на визираните в мотивите
нарушения на чл.187,ал.1,т.1,т.3,т.7,т.8 и т.10 от КТ.
Съгласно чл.190 от КТ, дисциплинарното наказание уволнение се налага за тежки
нарушения на трудовата дисциплина, като в първите шест точки на ал.1 са посочени
нарушенията, които законодателят счита тежки. Извършването на тежко нарушение на
трудовата дисциплина обаче не означава, че без оглед на другите обстоятелства то трябва да
бъде наказано с уволнение. Съгласно чл.189,ал.1 от КТ, при определяне на дисциплинарното
наказание се взема предвид не само тежестта на нарушението, но и значимостта на
неизпълненото задължение, степента на неизпълнението – пълно или частично, а също
21
обективните и субективни характеристики на деянието, обстоятелствата, при които е
извършено, настъпили ли са неблагоприятни последици за работодателя, както и
поведението на работника или служителя. В този смисъл е и установената от ВКС
задължителна практика /Решение № 133/23.04.2015г. на ВКС по гр. д. № 5394/2014 г., IV г.
о., ГК, Решение № 112 от 7.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5348/2014 г., III г. о., ГК, и др./. С
оглед цитираната съдебна практика по приложението на чл.189,ал.1 от КТ, съдът намира за
установено, че в случая неизпълнението е пълно, нарушението е застрашило доброто име на
работодателя пред трети лица и съставлява злоупотреба с доверието на работодателя, а
освен това е увредило реално работодателя, който е понесъл вреда в размер на стойността на
19,44 литра гориво над предвидения разход за гориво за осъществяването на процесния
превоз, вследствие на извършените нарушения от ищецата. Изложеното дотук налага извод,
че в случая е доказано наличието на дисциплинарни нарушения и работодателят е имал
основание да наложи дисциплинарно наказание. По отношение на съразмерността му следва
да се има предвид длъжността на ищеца, която е свързана с отношения на доверие –
осъществяване на превоз и доставка на високорискови товари на редовни и лоялни клиенти
на работодателя, формата на вината - умисъл, липсата на критично отношение към
извършеното от страна на служителя С., който твърди и в хода на съдебното производство
изпълнение на трудовите си задължения по тпо с ответното дружество и/или недължимост
на тяхното изпълнение. Поради това, съдът счита, че наложеното дисциплинарно наказание
„уволнение“ е правилно определено и съответства по тежест на извършените нарушения.
Предвид изложеното, съдът намира за неоснователни и недоказани твърденията на
ищцовата страна, че при определяне вида на наложеното дисциплинарното наказание
„уволнение“ работодателят не е спазил принципа за съответствие на тежестта на
наказанието с тежестта на нарушението, установен в разпоредбата на чл.189,ал.1 КТ.
Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът - работодател законосъобразно, в
изпълнение на изискванията, установени в чл.193,ал.1 от КТ и чл.195 от КТ, при
законосъобразно провеждане на изискуемото от закона дисциплинарно производство за
установяване извършването на дисциплинарно нарушение, мотивирано, обосновано и
законосъобразно е приел, че с поведението си на 13.10.2020г. и в периода 19.10.2020г. -
23.10.2020г. служителят е извършил нарушения на трудовата дисциплина по чл.187,т.1, т.3,
т.7, т.8 и т.10 от КТ, и законосъобразно е санкционирал същия с най-тежкото
дисциплинарно наказание „уволнение”.
По изложените по-горе съображения, съдът приема, че дисциплинарното наказание
„уволнение”, наложено на ищеца със Заповед № 14/26.10.2020г., издадена от управителя на
„Континвест“ ООД гр. София, се явява законосъобразно. В този смисъл, предявеният от иск
с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен
изцяло.
Съдът приема, че с оглед изложените по-горе обстоятелства предявеният иск с правно
основание чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ също се явява неоснователен в настоящия
22
случай. Правото на обезщетение за работника или служителя възниква при наличието на три
кумулативно дадени предпоставки – признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна от съда или по почин на работодателя, наличие на подлежаща на обезщетяване
вреда, причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на работника или
служителя без работа. Предвид изхода на делото по главния иск, предявен от Д.С., съдът
приема, че в настоящия случай не са налице предвидените от закона предпоставки. Поради
това, съдът приема, че предявеният иск за присъждане в полза на ищеца на обезщетение по
реда на чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа,
за брутната сума от 502,85 лв., считано за периода от 26.10.2020г. до 16.11.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на обезщетението, се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен като такъв.
По делото е предявен и иск с правно основание чл.344,ал.1,т.4 от КТ за извършване на
поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищеца. Предвид
акцесорния характер на този иск и изхода по главния иск за признаване незаконност на
уволнението, след като прецени, че предявеният иск за признаване на уволнението за
незаконно и за неговата отмяна е отхвърлен като неоснователен, съдът приема, че и
предявеният иск по чл.344,ал.1,т.4 от КТ също се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен като такъв.
Предвид изложеното по-горе, искането за присъждане на разноски по чл.78,ал.1 от
ГПК, предявено от ищеца Д. Г. СТ., чрез пълномощника си – адвокат Е.С. Д. от ВТАК, за
осъждане на ответника да заплати на адвокат Е.С. Д. от ВТАК адвокатско възнаграждение в
размер, съобразно предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа, на основание чл.38,ал.2 във вр. чл.38,ал.1,т.3 от ЗА, също се явява
неоснователно и следва да бъде отхвърлено като такова.
При този изход на делото, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените от него разноски в настоящото съдебно
производство за платено адвокатско възнаграждение /1500 лв. с включен ДДС/, за
възнаграждение на вещо лице /300 лв./ и за депозит за призоваване на свидетел /50 лв./,
общо в размер на 1850 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ възражението, предявено от ответника „КОНТИНВЕСТ” ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : град София 1113, бул. „Шипченски
проход” № 18, Бизнес сграда „Галакси”, бл. „Д”, ет.5, офис 505, представлявано от
управителя В. СТ. ЦВ., чрез пълномощника му – адв. СТ. Ч. от БАК, с писмения отговор на
23
исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, за недопустимост на предявените искове поради
погасяването им по давност, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ, предявен от Д. Г. СТ. с
ЕГН ..., с адрес : ..., чрез пълномощника си – адвокат Е.С. Д. от ВТАК, против
„КОНТИНВЕСТ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София
1113, бул. „Шипченски проход” № 18, Бизнес сграда „Галакси”, бл. „Д”, ет.5, офис 505,
представлявано от управителя В. СТ. ЦВ., за признаване на уволнението му, извършено със
Заповед № 14/26.10.2020г., издадена от управителя на „КОНТИНВЕСТ“ ООД гр. София, за
незаконно и за неговата отмяна, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 и ал.2 от КТ,
предявен от Д. Г. СТ. с ЕГН .., с адрес : ..., чрез пълномощника си – адвокат Е.С. Д. от ВТАК,
против „КОНТИНВЕСТ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град
София 1113, бул. „Шипченски проход” № 18, Бизнес сграда „Галакси”, бл. „Д”, ет.5, офис
505, представлявано от управителя В. СТ. ЦВ., за присъждане на обезщетение за оставането
му без работа в резултат на незаконно уволнение в брутен размер от 502,85 лв. /петстотин и
два лева и осемдесет и пет стотинки/, за периода от 26.10.2020г. до 16.11.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на обезщетението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.344,ал.1,т.4 от КТ, предявен от Д. Г. СТ. с
ЕГН .., с адрес : ..., чрез пълномощника си – адвокат Е.С. Д. от ВТАК, против
„КОНТИНВЕСТ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София
1113, бул. „Шипченски проход” № 18, Бизнес сграда „Галакси”, бл. „Д”, ет.5, офис 505,
представлявано от управителя В. СТ. ЦВ., за извършване от работодателя на поправка на
основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на Д. Г. СТ., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ искането, предявено от ищеца Д. Г. СТ., чрез пълномощника си – адвокат
Е.С. Д. от ВТАК, за осъждане на ответника „Континвест” ООД, ЕИК *********, да изплати
на адвокат Е.С. Д. от ВТАК, адвокатско възнаграждение в размер, съобразно предвидения в
Наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, на основание
чл.38,ал.2 във вр. чл.38,ал.1,т.3 от ЗА, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА Д. Г. СТ. с ЕГН .., с адрес : гр. .., ДА ЗАПЛАТИ на „КОНТИНВЕСТ”
ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София 1113, бул.
„Шипченски проход” № 18, Бизнес сграда „Галакси”, бл. „Д”, ет.5, офис 505, представлявано
от управителя В. СТ. ЦВ., СУМАТА от 1850 лв. /хиляда осемстотин и петдесет лева/,
представляваща направените от ответника разноски за възнаграждение на вещо лице /300
лв./, за депозит за призоваване на свидетел /50 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение
/1500 лв. с включен ДДС/.
24
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
25