№ 5620
гр. София, 09.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110150358 по описа за 2022 година
Ищецът П. П. М. е предявил против ВИВУС.БГ ЕООД установителен иск за
прогласяване нищожността на клаузата в Договор за кредит от 19.05.2020 г. и Анекс за
допълнителна сума от 03.06.2020 г. към него, предвиждаща заплащане на такса за бързо
разглеждане, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
209.55 лв., представляваща платена без основание такса за бързо разглеждане, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба пред съда до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за кредит от 19.05.2020 г., по
силата на който й била предоставена сума в размер на 400 лв., при фиксиран лихвен процент
41 % и ГПР 49.70 %. В договора била обективирана клауза, предвиждаща заплащането на
такса за бързо разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 83.74 лв.
Ищецът сключил и Анекс за допълнителна сума от 03.06.2020 г. към договора, по силата на
който получил допълнителни 800 лв. и заплатил допълнителна такса за бързо разглеждане в
размер на 125.81 лв. Намира уговорената такса за нищожна на основание чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Касаело се за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, която е
стандартна и бланкетна, а не индивидуално уговорена. Таксата била необосновано висока
по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, както и по съществото си била добавък към
възнаградителната лихва, поради което посоченият в договора ГПР не съответства на
действително прилагания, което е заблуждаваща търговска практика. Сочи, че е налице
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на разпоредбата на чл. 33, ал. 1
ЗПК. Намира я за нищожна и като накърняваща добрите нрави поради противоречие с
принципите за справедливост и добросъвестност. Моли за уважаване на претенциите.
Претендира разноски.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва предявените искове като неоснователни при съображения, подробно изложени в
отговора. Твърди, че всички законови изисквания са спазени, както и че договорът не
противоречи на добрите нрави. Оспорва твърденията за наличие на неравноправни клаузи, в
това число и относно клаузата, предвиждаща задължение за плащане на такса за бързо
разглеждане. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове
като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Възразява срещу претенцията за
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАд на процесуалния представител на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК
и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и кумулативно съединен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
С определение от 14.01.2023 г. е отделено като безспорно и признато между страните
обстоятелството, че страните са сключили Договор за кредит от 19.05.2020 г. и Анекс за
допълнителна сума от 03.06.2020 г. към него.
По исковете по чл. 26 ЗЗД:
Исковете са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може
да бъде нищожна на повече от едно основание. Във всички случаи съдът е длъжен да
разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-
тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му, през по–леките – липса на
основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала
или липса на форма. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените
от ищеца основания, разгледани в поредност според тежестта на порока, отпада
вътрешнопроцесуалното условие под което са предявени останалите евентуално съединени
искове, основаващи се на по-леки пороци – виж решение № 52 от 14.05.2021 г. по гр. д. №
4923/2019 г. на IV г. о., решение № 156 от 26.03.2021 г. по гр. д. № 4622/2019 г. на IV г. о.,
решение № 136 от 30.10.2020 г. по гр. д. № 4746/2019 г. на III г. о., решение № 2 от
22.04.2020 г. по гр. д .№ 1153/2019 г. на IV г. о. и др.
Съдът намира, че сключените между страните Договор за кредит от 19.05.2020 г. и
Анекс за допълнителна сума от 03.06.2020 г. попадат в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има
характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат
разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.
Установява се по делото, че на 19.05.2020 г. страните са сключили съглашение,
наименовано Договор за кредит № **********/19.05.2020 г. С него е уговорено
предоставянето от ответника на ищеца на потребителски кредит на 19.05.2020 г. в размер на
400 лв., за срок от 30 дни – до 18.06.2020 г., при лихвен процент в размер на 40.97 %,
2
годишен процент на разходите в размер на 49.7 %, като е уговорено задължение за
заплащане на сума за експресно разглеждане в размер на 83.74 лв., а общата дължима сума
възлиза на 497.22 лв. На 03.06.2020 г. е подписан Анекс за допълнителна сума към договора
за кредит № **********/19.05.2020 г., с който е уговорено получаването на допълнителна
сума в размер на 800 лв., за срок до 18.06.2020 г., при годишен процент на разходите в
размер на 49.9 %, като е уговорено задължение за заплащане на сума за експресно
разглеждане в размер на 125.81 лв. Няма пречка за уговарянето на допълнителен кредит с
допълнително уговаряне на дължимите лихви и такси, като останалите условия по
сключения договор се запазват – виж Общите условия към договора. С допълнително
уговорената сума по Анекса общо дължимата сума по договора е 1 436.46 лв., в това число
1200 лв. главница, 209.55 лв. – такса за експресно/бързо разглеждане и 26.91 лв. –
възнаградителна лихва.
От представените по делото преводни нареждания от 19.05.2020 г. за сумата от 400
лв. /л. 32/ и от 03.06.2020 г. за сумата от 800 лв. /л. 34/, които не са оспорени от ищеца, се
установява превеждането на сумите по договора по банковата сметка на ищеца. Страните са
уговорили, че неразделна част от него са Общите условия на Договора за кредит, които са
били получени от кредитополучателя. Видно е от Общите условия, че преди отпускане на
кредита страните по договора са използвали средства за комуникация от разстояние, поради
което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР.
В Общите условия на Договора за кредит е прието относно таксата за бързо
разглеждане, че се касае за такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга
по искане на кредитополучателя за бързо разглеждане от кредитора на Искането за
отпускане на кредит, която гарантира обработка на искането за кредит в рамките на 15
минути от подаването. Съгласно т. 4. 2. от ОУ кредиторът дава право на кредитополучателя
изрично да заяви получаването на бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на
кредит. Услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се
предоставя при изрично искане на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и
предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му. Съгласно т. 4. 3., когато Искането
за отпускане на кредит постъпи извън работно време на кредитора, в неработен ден или на
официален празник, се допуска забавяне в обработката извън посочените 15 минути, но при
всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и
ускорена процедура за отговор на такива кандидатури в срок до 2 часа от началото на
първия следващ работен ден. Кредиторът не може да бъде отговорен за забавяния,
възникнали поради технически проблеми или по вина на кредитополучателя /например при
изключен мобилен телефон/, при което кредиторът се задължава да изпълни услугата в
първия възможен момент. Според т. 4. 4. за заявката на допълнителната незадължителна
услуга за бързо разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължи такса за
бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на кредит, а в т. 4.
5. е предвидено, че таксата не е задължително условие за получаване на кредит и не
3
увеличава шансовете на кредитополучателя да получи такъв.
Относно поредността на разглеждане на претенциите. Съдът намира, че когато се
твърдят няколко порока, обуславящи нищожност поради противоречието със закона, следва
пороците да се разгледат от специалните към общите разпоредби. Доколкото се касае до
договор за потребителски кредит, то на първо място следва да се разгледат твърденията за
противоречие с разпоредбите на ЗПК. Възможността на кредитора да въвежда такси извън
стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е
изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице
допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които
са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение
възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране. Таксата за експресно/бързо разглеждане е свързана с усвояването и
управлението на кредита. Предвидената клауза за бързо разглеждане в процесния договор е
неравноправна, тъй като противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна. Оттук
и предявеният иск следва да се уважи, доколкото процесната клауза противоречи на закона.
Само за пълнота следва да се посочи, че е съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка във вреда за
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, а
според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена
индивидуално. Клаузите в потребителските договори не са индивидуално уговорени, когато
са предварително изготвени от търговеца типизирано, а търговецът ги предлага на
неограничен брой потребители, като потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Таксата за експресно/бързо разглеждане, дължима отделно от главницата
и възнаградителната лихва по договора за кредит, представлява възнаграждение за
извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и е част от общия разход по кредита
за потребителя, дефиниран легално в § 1, т. 1 ДР ЗПК, поради което подлежи на включване в
ГПР. В случая съгласно т. 7. 1. от Общите условия на Договора за кредит ГПР не включва
разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по
негово искане. Невключването на таксата за бързо разглеждане в ГПР представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и като краен резултат не
позволява на кредитополучателя да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора, което означава, че клаузата относно нейната дължимост е
неравноправна и по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Въпреки изричните указания до
ответника, че следва да докаже, че процесната клауза е индивидуално уговорена и че не
сочи доказателства за това, той не е ангажирал съответни доказателства. Същевременно
данни за индивидуално уговаряне на клаузата не могат да се почерпят и от самия договор,
който е сключен при общи условия, чрез използване на средства за комуникация от
4
разстояние и е очевидно типизиран.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
основателен, поради което не са налице условията за разглеждането на другите релевирани
от ищцата основания за нищожност на процесната клауза – заобикаляне на закона и
противоречие с добрите нрави.
По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
Искът по чл. 55 ЗЗД е един. С него ищецът претендира връщането на нещо, което е
дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника
е да докаже, на какво основание е получил даденото /виж решение № 239/ 16.07.2013 г., по
гр. дело № 1050/2012 г. на IV г. о. на ВКС/. Доколкото твърденията на ищеца са относно
недължимо платена сума, то претенцията е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Установява се по делото, че цялата дължима сума по договора за кредит и Анекса
към него в размер на 1 436.46 лв. По делото е представена справка за отпуснати и
издължени суми по договора /л.52/, от която е видно, че сумата е заплатена изцяло на
17.06.2020 г. – заплатена е сума 1436.46 лв., от която 1200 – главница, 209.55 лв. – такса за
бързо разглеждане и 26.91 лв. – възнаградителна лихва. Отделно от ищеца е представена и
неоспорена разписка № 0400011108624365 /л.57/, от която се установява, че сумата от
1435.56 лв. е заплатена чрез Изипей АД на 17.06.2020 г. Като основание в разписката е
посочен номерът на договора за кредит № **********. Оттук и неоснователни са всички
възражения относно недоказаността на претенцията от страна на ищеца.
Предвид доказване факта на плащането на сумата в размер на 209.55 лв. – такса за
бързо разглеждане, в тежест на ответника е да докаже основание за задържане на сумата.
Доколкото искът за установяване на нищожност на клаузата е основателен, то липсва
основание за задържане на сумата.
Искът е основателен в пълния се размер за сумата в размер на 209.55 лв., като
законна последица върху тази сума следва да се присъди и законна лихва, считано от
15.09.2022 г. – датата на депозиране на исковата молба в съда /съобразно диспозитивното
начало/ до окончателното плащане.
По разноските:
Претендирано е адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Уговарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира
и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство
по делото не е необходимо да се провежда /виж определение №515/02.10.2015г. по ч. т. д.
№2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в
договорът за правна защита и съдействие изрично е посочен този текст от закона.
Възнаграждението съдът определя в размер на 400 лв. по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
5
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На първо място и двата предявени иска са оценяеми. Когато съдържанието на
договорната клауза, чиято нищожност се претендира, не касае основанието на вземането
престацията и не се отрича наличието на действително правно основание на престацията, а
единствено реда и начина на определяне на вземането, или други уреждащи
правоотношението елементи, искът за прогласяване на нищожността на клаузата е
неоценяем. И обратно, когато съдържанието на договорната клауза, чиято нищожност се
претендира, касае основанието на вземането, което се претендира, както е в случая – искът е
оценяем /както правилно е посочено и в титулната част на исковата молба/ - виж
определение 349 от 22.07.2016 г. по ч. т. д. 555/2015 г. на I т. о. на ВКС.
На следващо място, разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата има значение, когато е
уговорено и заплатено възнаграждение по всеки отделен иск, но не и когато адвокатското
възнаграждение се определя в минимален размер от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАд.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и на чл. 72, ал.1 ГПК използват
понятието „интерес“. В случая са предявени два обективно кумулативно съединени иск, но
и двата са в защита на един интерес, същите са оценяеми и възнаграждението следва да се
определи по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Ето защо, на оказали
безплатна правна помощ адвокат следва да се присъди възнаграждение в размер на 400 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК /ищецът е освободен от внасянето на държавна такса
по производството на основание чл. 83, ал. 2 ГПК с определение от 08.11.2022 г./ ответникът
ще се осъди да заплати по сметка за държавни такси на СРС сумата от 50 лв. за държавна
такса по производството.
Водим от горното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от П. П. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Нови Искър, ул. „Отдих“ № 38А, срещу „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 – 54, че
клаузата за такса експресно/бързо разглеждане, уговорена в договор за кредит № **********
от 19.05.2020 г. и Анекс за допълнителна сума от 03.06.2020 г. към него, предвиждаща
задължение на ищеца за заплащане на сума в общ размер на 209.55 лв. – такса за
експресно/бързо разглеждане на договора за кредит и Анекса за допълнителна сума, е
нищожна поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 – 54, да заплати на П. П. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Нови Искър, ул. „Отдих“ № 38А, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от
209.55 лв., представляваща платена без основание такса за експресно/бързо разглеждане по
договор за кредит от № **********/19.05.2020 г. и Анекс за допълнителна сума от
03.06.2020 г. към него, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.09.2022 г.
6
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 – 54, да заплати на адв. Д. В. М. от АК-
Пловдив, с адрес на упражняване на дейността: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет.
3, ап. Б, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАд, сумата от 400 лв. – възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на П. П. М..
ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 – 54, да заплати по сметка за държавни такси на
СРС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 50 лв. за държавна такса по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7