№ 91
гр. Ловеч, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ВАСИЛ АНАСТАСОВ
Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА
в присъствието на прокурора Ц. М. П.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20224300600109 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази :
С присъда № 4/15.02.2022 г., постановена по НОХД № 209/2021 г.
Тетевенският районен съд е признал А. М. С., с ЕГН ********** от с.Г.,
обл.Ловешка за виновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.2, във
вр. с ал.1, във вр. с чл.54 от НК като го е осъдил на 1 /една/ година лишаване
от свобода, изтърпяването на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК,
съдът е отложил с изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на
присъдата в сила.
С цитираната присъда подсъдимият е бил осъден да заплати на
гражданския ищец Д. С. Д. сумата от 2 000 /две хиляди/ лева представляващи
обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху нея начиная от датата на увреждането – 26.01.2021 г.,
до окончателно й издължаване, както и разноските по делото.
Срещу така постановения съдебен акт, в законноустановения срок е
постъпила въззивна жалба от А. М. С., в която се развиват доводи за
1
неправилност и необоснованост на присъдата със събрания доказателствен
материал. Моли съда да я отмени изцяло, както в наказателната, така и в
гражданската й част и да го оправдае по така повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание въззивникът А. М. С., редовно призован, се явява
лично и с упълномощения си защитник адв. Х. Н. от ЛАК. Заявява, че
поддържа казаното от защитника си и моли съда да отмени обжалваната
присъда, да бъде оправдан, като бъде отхвърлен иска на гражданския ищец.
Защитникът адв. Н. заявява, че те не са доволни от присъдата, тъй като
счита, че С. не е извършил престъплението, за което е бил осъден на първа
инстанция. Не отрича подзащитният му да е имал словестни пречки с ***а на
Териториалното горско управление, но приема, че не са били отправени тези
закани, за които обвинението твърди. Счита, че тези изрази не представляват
по смисъла на езиковото и словесно съчетание отправена закана по
отношение на лицето, като може да се смята, че това са обидни думи
отправени към въззиваемия в афектно състояние, излага съображения в тази
връзка.
Сочи, че предвид заключението на съдебнопсихиатричната експертиза
назначена от въззивната инстанция, каквато е била назначена и по време на
досъдебното производство и изслушана от ТРС, като „долу-горе“ в един
смисъл е заключението и на двете експертизи, което не е било взето предвид в
мотивите и при постановяване на присъдата. Сочи, че първостепенният съд в
мотивите си приема, че не е налице афектно състояние у подсъдимия, тъй
като инцидентите са в по-далечно време от 21-ви към 26-ти, когато той
посещава сградата на Териториално горско стопанство.
На следващо място посочва, че в мотивите си ТРС приема, че освен
това С. бил изпратил в социалните мрежи същите закани към пострадалия и
те още веднъж са накарали Д. да се опасява дали последните ще бъдат
изпълнени, като изразите са същите. Сочи, че твърдението на ***а не е
намерило доказателствена обезпеченост, ако се говори, че виждате ли още в
този момент на публикуването в съзнанието на подсъдимия е залегнала
мисълта да отправи сериозни закани и заплахи, или евентуално да осъществи
действията си. Изтъква, че това се постига със съответните експертизи – има
ли закани, от кого са отправени и да се установи техният автор.
Твърди, че според подзащитния му, същият е посетил сградата на ДГС
– гр. Тетевен, като той не е имал намерение да се срещне и да влезе в
пререкание с ***а, а е потърсил двамата служители, които ***ът бил изпратил
на проверка. Сочи, че последните са извършили проверка на територията –
собственост на подсъдимия, а са извършили проверка по жалбата на А.ова и
са приели, че С. евентуално е извършил незаконна сеч в имота й. Твърди, че
емоционалната насоченост на въззивника е била към тези двама служители,
които не са си изпълнили задълженията си и той е отправил жалби до
прокуратурата и ***а, че служителите му не са изпълнили служебните си
задължения.
Излага, че по делото са разпитани като свидетели 14 служители на
2
Териториално горско стопанство и 4 свидетели от РДГ, които във връзка с
жалбите на подсъдимия са извършвали проверка, като те твърдят отрицателни
факти по отношение поведението на подсъдимия. Счита, че би следвало да се
търсят и други източници на доказателства, а не само на показанията тези
свидетели, които са служебно ангажирани по отношение на въззиваемия Д. С.
Д..
Посочва, че твърденията на подсъдимия, че може би било предстоящо
това изхвърляне през прозореца на ***а обективно не са били предприети от
извършителя. Сочи, че тези твърдения, че може би било предстоящо това
изхвърляне не почиват на действията, тъй като С. е влязъл на вратата и е
отправил твърдения по отношение на тези служители, че тях ще изхвърли от
прозореца, а не ***а. Счита, че в крайна сметка има едно смесване по
отношение на заканите, които подсъдимият е отправил по отношение на тези
служители на горското, които не са извършили проверката по надлежен ред.
Твърди, че процесните думи са били отправени, но може да се приеме,
че не е било предприето действие – подзащитният му да е отворил прозореца,
да се е насочил към прозореца, да е оказал някаква физическа принуда по
отношение на ***а, за да се обективизира наистина умисъла към
осъществяване на деянието. Счита, че в конкретния случай се касае за едно
афектно поведение на подсъдимия, който страда от това заболяване още от
2019 г., когато е бил настанен в психиатрична болница на лечение.
Счита, че правилно вещото лице приема, че С. е бил с афективно, а не
афектно модулирано поведение. Заявява, че той приема заключението, тъй
като е налице такова заболяване по отношение поведението на подсъдимия.
Сочи, че в случая се касае за неизпълнение на служебните задължения от
компетентните органи, тъй като става дума за продължителен период, тъй
като постоянно е била добивана дървесина от неговите имоти, а никой не е
предприел действия за да се предотврати незаконното добиване на дървесина
от имотите му. Твърди, че всичко това е рефлектирало върху подзащитния
му, който се почувствал емоционално засегнат, обиден от това отношение.
Счита, че ако би следвало да се търсят някакви провинения и действия от
него, то те са хулигански, а не закани за извършване на тежко престъпление.
Предлага на настоящата инстанция да прецени дали трябва да се отмени
присъдата и се постанови оправдателна такава, с оглед изложените доводи,
че не се касае за закана, която да породи основателен страх. В тази връзка
сочи, че липсва експертиза по отношение поведението на Д., дали той има
някаква страхова невроза.
Алтернативно предлага, ако съдът прецени, че са налице доказателства,
които сочат към едно такова изпълнително деяние, да се приеме, че са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, с оглед казуса, при
който е възникнал инцидента, че не е безпредметен и безмотивен, и при
условията на чл.55 от НК въззивният съд да намали наказанието под една
година лишаване от свобода.
3
В съдебно заседание въззиваемият Д. С. Д., редовно призован, се явява
лично и с упълномощения си повереник адв. П. П. от САК. Заявява, че
поддържа казаното от защитника си и моли съда да потвърди обжалваната
присъда.
Повереникът адв. П. заявява, че са доволни от присъдата и моли същата
да се остави в сила. Счита, че обжалваният съдебен акт е съобразен с
доказателствата по делото.
Окръжна прокуратура - Ловеч, представлявана от прокурор П. дава
становище да бъде постановено решение, с което да се потвърди присъдата на
първата инстанция като правилна, законосъобразна и справедлива.
Въззивната инстанция, като съобрази постъпилата жалба, становищата
на страните заявени пред съда и събраните по делото доказателства от нас и
от РС – Тетевен, и след като провери изцяло правилността на обжалвания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивникът А. М. С. живее в с.Г., обл. Ловешка, същият е разведен,
пенсионер по болест, неосъждан, като от приложената по делото справка за
съдимост се установява, че с решение по АНД № 78/2021 г. на РС - Тетевен, в
сила от 31.05.2021 г. е бил освободен от наказателна отговорност за
престъпление по чл.325 ал.1 от НК, като му е било наложено
административно наказание по чл.78 а от НК - глоба в размер на 1 000 лева,
като деянието е извършено на 10.01.2021 година.
Въззиваемият Д. С. Д. е назначен на длъжността ***** Териториално
поделение „Държавно горско стопанство Тетевен“ при „Югозападно
държавно предприятие“ ДП Благоевград на 31.01.2019 г. и в това си качество
същият е длъжностно лице, тъй като изпълнява ръководна работа в държавно
предприятие, съгласно разпоредбата на чл.93 б.„б“ от НК. Същата длъжност
Д. заемал и непосредствено изпълнявал към 26.01.2021 г., когато около 09
часа бил на работното си място, в кабинета си на втория етаж в сградата на
ТП „ДГС Тетевен“, в гр.Тетевен, на ул. „Х. Ботев“ № 11. Внезапно, без да
почука, през вратата откъм стаята на деловодителката на териториалното
поделение при пострадалия Д. влязъл подсъдимият А. С.. Видът му бил на
ядосан и възбуден човек, като с изненадващото си нахлуване при ***а,
веднага се развикал на висок глас защо му е пращал „неговите“ да го
проверяват. Продължавайки да вика С. казал, че ще им „ебе путката майчина“
на тези, а към самия Д. продължил с думите: „Ще те изхвърля из прозореца“,
„Ще ти еба майката“.
Пострадалият Д. познавал подсъдимия, като от началото на работата си
като ***, около 6-7 пъти, без уговорка С. го бил посещавал, като в общи
линии твърдял, че има право да сече собствената си частна гора в землището
на с.Г., обл.Ловешка, а Д. пращал служителите си да му пречат. Д. имал
мнение за С., че е скандален и агресивен, като лично го бил виждал да влиза в
пререкания със служители на горското, полицията, съда и прокуратурата.
4
Чувал го бил да вика, да псува, да отправя безпочвени обвинения. С оглед
събраните писмени доказателства по делото, това мнение на въззиваемия Д. е
обективно, тъй като последните две години подсъдимият е бил задържан 6-
кратно по реда на ЗМВР, един, от които за пречене на полицейски орган,
останалите пет за нарушаване на обществения ред. Никога по-рано обаче С.
не се бил държал агресивно спрямо Д.. Последният бил разпоредил на
20.01.2021 г. негови служители, горските стражари - свидетелите Р.Р. и А.С.
да извършат проверка за незаконна сеч по жалба на лицето А. М.а А.ова от
с.Г., обл.Ловешка, като данните били, че именно С. е нарушителят, извършил
сечта. На Д. било докладвано, че за имота не били издавани позволителни за
сеч, били извършени съответните констатации и част от намерения на место
незаконно добит материал бил иззет. Също така Д. знаел, че на 21.01.2021 г.
при продължаване действията по проверката, С. в пияно състояние пречел на
служителите и се заканвал, което се установява от показанията на
свидетелите К.А.А., Ц.В.С., Ц.Р.П., Ц.С.Ц.. На същата дата 21.01.2021 г., Д.
видял и копирал, копие приложено към жалбата му, публикуван пост от
подсъдимия С. в социална мрежа, съдържащо закана, Д. да си подаде
„оставката“ или ще го изхвърли из прозореца (л.13 от ДП).
Когато сутринта на 26.01.2021 г. подсъдимият С. нахлул на работното
място на пострадалия Д., заканвайки се първоначално да „ебе путката
майчина“ на неговите подчинени горски стражари, Д. веднага се досетил, че
това се отнася за горските стражари Р. и С. и е породено от предприетите от
тях и разпоредени от него действия по служба. Така също възприел
поведението на С. спрямо него, като продължение на публикуваната му
закана, тъй като С. бил възбуден, агресивен, гневен и буквално повтарял
многократно заканата да го изхвърли през прозореца от втория етаж на
сградата. Тези обстоятелства и състоянието на подсъдимия С. силно
изплашили пострадалия Д., който станал от работното си място и тихо
помолил С. да напусне кабинета му, като се страхувал сам да не повиши тон,
за да не предизвика физическа агресия от страна на подсъдимия. С. обаче
започнал още по-силно да вика, повтаряйки многократно същите заканителни
изречения, както, че ще изхвърли ***а „из прозореца“, така и че „ще му ебе
майката“. Случващото се в кабинета на ***а било възприето пряко от св.
П.У., деловодител в ТП „ДГС Тетевен“ и намиращия се в нейната канцелария
св. А.М. И.. Малко преди появата на подсъдимия, А. И. - ръководител лов към
ЛРСД Тетевен се отбил по работа при У.. Двамата разговаряли, когато в
помещението нахълтал С. със зачервено лице. Попитал дали ***ът е в
кабинета си и влязъл направо, оставяйки вратата отворена, след което веднага
се разкрещял на Д., както твърди У., защо праща служителите си А. и Р. да го
проверяват в частната му гора, която имал право да си сече, понеже била
негова. За стражарите подсъдимият се изразил „Къде са да им еба майката“,
многократно заплашил Д., че ще го изхвърли през прозореца, ако не спре да
изпраща служителите си да го проверяват. Свидетелката У. излага, че
подсъдимият викал и крещял колкото му глас държи, като повтарял едно и
5
също като обезумял. Същите факти потвърждава и св. И..
По същото време, около 09,00 часа на 26.01.2021 г., св. М.И.М., зам.
***** ТП „ДГС Тетевен“ бил в кабинета си, през един от този на ***а. От там
чул, че в кабинет в сградата се вика и крещи. Излязъл в коридора и
установил, че виковете идват от кабинета на ***а. Св. М. се отправил натам,
също минавайки през канцеларията на св. У., която възприел, че гледа
уплашено, както и че там е св. И.. Влизайки при ***а, М. видял, че ***ът Д.
мълчи и има уплашен вид, а подсъдимият С. бил този, който вика и крещи
срещу него. Св. М. също пряко възприел думите на С. към Д.: „Ще те
изхвърля из прозореца“, „Ще ти еба майката“. Същите думи подсъдимият
повторил по описания начин, като питал и къде са горски служители „да им
ебе майката“, защо го проверяват в частната му гора, като той имал правото,
понеже била негова, да си я сече и не му трябвали документи, като искал
обяснение от Д. за последното. М. казал на С. да млъкне и да напусне
кабинета на ***а, но подсъдимият се ядосал и още повече закрещял и срещу
М., но без да го заплашва. М. повишил тон и твърдо разпоредил на С. да
напусне кабинета, като едва тогава подсъдимият млъкнал, напуснал кабинета
и се отправил към стълбите, отвеждащи от етажа, като отново се развикал,
викайки и отвън на улицата, за да бъде чут от всички.
Свидетелят И.Н., старши лесничей в ТП „ДГС Тетевен“, също чул от
своя кабинет, намиращ се в дъното на коридора, виковете на С. и когато
излязъл в коридора видял напускането на С. на стаята на У., като след него се
показал и св. М.. В коридора и по стълбите С. викал и псувал, като Н., който
го познавал и знаел наклоностите му го съпроводил до изхода на сградата, за
да е убеден, че я напуска.
В показанията си въззиваемият Д. сам сочи, че се е изплашил от
поведението и думите на С.. Това му чувство било проявено външно и
възприето от и горепосочените свидетели - очевидци. Освен заканите, че ще
изхвърли Д. през прозореца и ще се саморазправи с него и жаргонната фраза,
че „ще му ебе майката“, държанието и видът на подсъдимия били възприети
от пострадалия и всички други свидетели като предвещаващи непосредствено
физическо нападение над личността на ***а. Св. И. заявява, че сам се е
изплашил С. да не влезе във физическа саморазправа с Д., както и, че това
вероятно е щяло да се случи, ако не се бил намесил св. М., като това усещане
преживяла и свид. У..
Тетевенският РС обективно е събрал, проверил и подложил на прецизна
преценка, както доказателствата, свързани с тезата на обвинението, така и
тези свързани със защитната теза, аргументирано е посочил въз основа на кои
доказателствени източници основава изводите си, като изложените в тази
връзка доводи се споделят напълно и от въззивния съд и не се нуждаят от
допълване и преповтаряне. Обстойно са обсъдени възраженията направени от
защитата, даден е отговор защо последните не се приемат. На въпроса за
авторството в съответствие с изискването на чл.301, ал.1, т.1 от НПК, съдът е
дал правилен и обоснован отговор, изцяло почиващ на безпристрастно
6
формираното в хода на съдебното следствие вътрешно убеждение.
Настоящият състав не приема възраженията на защитата за това, че
отправените от подсъдимия към пострадалия Д. изрази и по-конкретно : „ще
те изхвърля из прозореца“, „ще ти еба майката“ не представляват по смисъла
на езиковото и словесно съчетание отправена закана по отношение на лицето,
като може да се смята, че това са обидни думи отправени към Д. в афектно
състояние. От съвкупния анализ на събраните по делото гласни доказателства
по един категоричен и безспорен начин се установява, че и двете изречени от
С. фрази са били възприети еднозначно от пострадалия, а именно като
конкретна заплаха спрямо неговата личност, която би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването й. Мястото на извършване на деянието
– административната сграда на „Държавно горско стопанство Тетевен“,
държанието и видът на подсъдимия са били възприети от пострадалия и
всички други свидетели като предвещаващи непосредствено физическо
нападение над личността на въззиваемия Д.. Заплаха, по смисъла на чл.144 от
НК е налице не само когато заканването представлява израз на оформено
решение на дееца да извърши определено престъпление, но и когато неговото
психическо състояние прави вероятно бързо пораждане на такова решение и
действие за осъществяването му. Обсъждайки изреченото от въззивника С. по
отношение на въззиваемия Д. „ще те изхвърля из прозореца“, следва да се
приеме недвусмислено, че освен конкретното й съдържание, предполагащо
тежко телесно увреждане при падане от втория етаж на сграда, същата
съдържа и заплашване за непосредствен, неправомерен и нежелан физически
контакт на въззиваемия с въззивника, упражняване от страна на С. върху Д.
на висока степен на физическа агресия и принуда, с причиняване на телесни
увреждания. В конкретния контекст и при описаната обстановка,
непосредствено след заканата да изхвърли през прозореца пострадалия,
изреченото от подсъдимия „ще ти еба майката“, носи също признаци на
закана, а не речниковото съдържание на съставящите я думи, най-често
асоциирано с обида, в каквато връзка е релевираното от защитата възражение.
В случая с тези думи е формулирано недвусмислено намерение за физическо
увреждане на пострадалия, допълващо и подсилващо заканването за
изхвърляне през прозореца. Следователно и двете изречени от подсъдимия С.
фрази изразяват заплахи, безспорно, сочещи на намерение на дееца за
извършване на престъпление срещу личността на пострадалия, в частност с
7
оглед системата на тези престъпления според защитавания обект, против
здравето му. Нещо повече, инкриминираните фрази са били изречени не
еднократно, а няколко пъти от подсъдимия и то на висок глас - крещейки, тъй
като последният е бил чут да вика от всички служители замащи втория етаж
на „Държавно горско стопанство Тетевен“, които са излежли от кабинетите
си за да установят какво се случва.
На следващо място, за съставомерността на деянието по чл.144 от НК не
е необходимо пострадалият да се е изплашил, че деецът може да предприеме
осъществяване на заканата си, а само да е била налице такава възможност.
Последното в конкретния случай категорично е налице, тъй като налице е и
такъв резултат – събуждане на страх от изпълнение на заканата у Д. –
чувство, описано и от самия пострадал и външно проявено и възприето от
всички очевидци – свидетелите П.У., А. И., М. М. и И.Н.. Ето защо, следва да
се остави без уважение възражението на защитата, че тъй като липсвала
експертиза по отношение поведението на Д., дали той е има някаква страхова
невроза вследствие деянието, същото не било доказано от обективна страна.
Този състав на ЛОС не приема становището на защитата, че
емоционалната насоченост на дееца е била отправена не конкретно към
пострадалия Д., а към двамата горски служители, които ***ът бил изпратил
на проверка по жалба на С., но според последния същите не са си изпълнили
служебните задължения. От всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства категорично се установява, че арогантните си, агресивни и
вулгарни действия подсъдимият е предприел и продължил с нарастващ
интензитет в служебен кабинет на въззиваемия и същите са били насочено
единствено и само срещу Д.. В тази връзка отправените закани са били
възприети еднозначно, както от пострадалия Д., така и от горецитирните
свидетели очевидци, а именно, че са имали за адресат конкретно ***ът на
„ДГС Тетевен“. Ето защо, няма как да се приеме тезата на защитата, че в
случая има едно смесване по отношение на заканите, които подсъдимият е
отправил по отношение на горските служители, натоварени да извъшат
проверка по жалбата на С..
Настоящият състав не приема възраженията на защитата за това, че
въпреки обстоятелството, че процесните думи са били отправени, не можело
да се приеме, че подзащитният му е извършил някакви действия за да
реализира съдържанието им, като да е отворил прозореца, да се е насочил
към прозореца, да е оказал някаква физическа принуда по отношение на ***а,
за да се обективизира наистина умисълът към осъществяване на деянието.
Както беше посочено по-горе, С. е осъществил само вербални закани към
пострадалия, за което е бил признат за виновен. Същите в достатъчна степен
са били възприети еднозначно от пострадалия, като конкретна заплаха спрямо
неговата личност и са възбудили основателен страх за осъществяването
намеренията на дееца. Още повече, че законът не поставя допълнително
изискване конкретната закана, ако е от вербален характер да е съпроводена и
8
с допълнителни действия от страна на дееца, които да обективизират умисъла
към осъществяване на деянието.
Въззивната инстанция не споделя становището на защитата, че в
конкретния случай се касае за едно афектно поведение на подсъдимия, който
страдал от това заболяване още от 2019 г., когато е бил настанен в
психиатрична болница на лечение. В тази връзка първостепенният съд е
изложил подробни съображения, които настоящия състав споделя изцяло,
като няма нужда същите да бъдат преповтаряни. Следва само да се отбележи,
че не е възможно един физиологичен афект, ако е имало такъв на 21.01.2021
г., когато С. е имал прерикания с горските стражари С. и Р. дошли на
проверка по повод жалбата на св. А. А.ова за незаконна сеч в нейния имот да
продължи до 26.01.2021 г., когато подсъдимият е извършил инкриминираното
деяние.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт настоящата
инстанция не открива допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Въззивният състав счита, че така определеното от първостепенния съд
наказание от 1/една/ година лишаване от свобода, се явява справедливо.
Същото е наложено при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като ТРС е отчел като такива : чистото съдебно минало на
дееца, здравословното му състояние, предвид приложеното експертно
решение на ТЕЛК, както и обстоятелството, че е пенсионер по болест.
Настоящият състав изцяло споделя извода на първата инстанция, че
дозираната строгост на закона не налага ефективното изтърпяване на така
наложеното наказание лишаване от свобода, като целите на специалната и
генералната превенция предвидени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и
чрез приложението на чл.66, ал.1 от НК, като в този смисъл Тетевенският РС
е отложил изпълнението му за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Въззивната инстанция счита, че в конкретния случай смекчаващите
отговорността обстоятелства не са многобройни, както и нямат характер на
изключителни такива за да намери приложение разпоредбата на чл.55, ал.1,т.1
от НК, в каквато връзка е искането на защитата.
При този изход на процеса разноските за настоящата инстанция
представляващи възнаграждение за вещо лице в размер на 402,10
/четиристотин и два лева и десет стотинки/ лева, както и 5 /пет/ лева за
служебно издаване на изпълнителен лист, следва да бъдат възложени в тежест
на въззивника А. М. С..
9
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция приема, че
следва да бъде потвърдена като правилна присъда № 4/15.02.2022 г.,
постановена по НОХД № 209/2021 г. от Тетевенския районен съд.
Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4/15.02.2022 г., постановена по НОХД №
209/2021 г. от Тетевенския районен съд.
ОСЪЖДА А. М. С., ЕГН ********** от с.Г., обл. Ловешка да заплати
по сметката на Окръжен съд - Ловеч сумата от 402,10 /четиристотин и два
лева и десет стотинки/ лева, представляваща разноски за вещо лице сторени
от настоящата инстанция, както и 5 /пет/ лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10