№ 1455
гр. Варна, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ в публично заседание на трети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело №
20213100100874 по описа за 2021 година
Предявен е иск от СТ. ЕНЧ. СТ. срещу Прокуратурата на РБ за
заплащане сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди: страдания, довели до трайно влошаване на
психическото му състояние, в резултат на незаконно повдигнатото обвинение
по ДП № 3388-578/2019 г. по описа на V РУ на ОД на МВР Бургас, пр. пр.
2068/2019 г. на РП - Бургас, прекратено с постановление от РП Бургас вх. №
6904/2019 г. от 15.09.2020 г., по което е бил задържан под стража 91 дни от
27.08.2019 г. до 26.11.2019 г., по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната
лихва от 27.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът оспорва иска. Възразява, че е налице изключителна вина на
ищеца, който е управлявал автомобил, в който са намерени откраднати вещи.
Сочи, че началният момент на забавата е определен от ищеца в отклонение от
указанието по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.
гр. д. № 3/2004 г., ОСГК.
По същество страните поддържат становищата.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за
установено следното:
Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.
1
По повдигането на обвинението:
От изисканата преписка по НОХД № 4470 по описа за 2020 г. на РС
Бургас е видно, че с постановление от 28.08.2019 г. по ДП № 3388 ЗМ 578/19
г. по описа на V РУ на ОД на МВР Бургас (л. 7 от т. I ДП) ищецът е привлечен
като обвиняем, за това че на 27.08.2019 г. в гр. Бургас, кв. "Сарафово", от лек
автомобил марка "Нисан", паркиран в близост до плажната ивица, в съучастие
с Цветан Иванов Петров, двамата като съизвършители, чрез използване на лек
автомобил марка "Дачия", отнел чужди движими вещи – пари и ваучери с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4
вр. чл. 194, ал. 1 НК.
С постановление от 22.06.2020 г. (л. 74 от т. III ДП) ищецът е привлечен
като обвиняем за същото деяние, като е добавено използването на техническо
средство – самоделна скоба.
С постановление от 14.09.2020 г. (л. 101 от т. III ДП) производството
спрямо ищеца е прекратено.
В съдебната практика се приема, че за да възникне отговорността по чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ достатъчно е постановлението за прекратяване на
наказателното производство да е било съобщено на ищеца, без той да поиска
наказателното производство да продължи, включително в случаите, когато от
престъплението има пострадал и няма данни постановлението да е било
съобщено и на него (решение № 205 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. №
863/2019 г., IV г. о., ГК).
На ищеца постановлението е връчено на 25.09.2020 г. (л. 111 от т. III
ДП) т.е. за отговорността съдът приема, че актът е стабилизиран на 02.10.2020
г.
По възражението, че ищецът виновно е допринесъл за вредите, тъй като
е управлявал автомобил, в който са намерени откраднати вещи:
В съдебната практика се приема, че при преценка на възражението за
съпричиняване, релевантни са фактите, отразяващи процесуалното поведение
на ищеца по време на наказателното преследване, съответно връзката между
това поведение и процесуалните действия на ответника, засягащи повдигане и
поддържане на обвинението (решение № 170 от 4.02.2020 г. на ВКС по гр. д.
2
№ 4835/2018 г., III г. о., ГК).
Обратно, обстоятелство, предхождащо наказателното преследване, дори
това, че ищецът е попаднал на местопрестъплението не случайно, а умишлено
при уговорка да участва в престъпна дейност, не представлява допринасяне
(решение № 112 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о., ГК).
Повдигането и поддържането на обвинение са процесуални действия,
поради което и допринасянето от страна на пострадалия следва да има същия
характер.
Твърдението в процесния случай е за действие отпреди наказателното
преследване. Поради това съдът приема, че възражението е неоснователно.
По неимуществените вреди и обстоятелствата от значение за размера на
обезщетението:
Практиката, че обстоятелства от значение за размера на обезщетението
са: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно
обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване;
интензитета на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността
на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който
обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина
на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация
на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти,
отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние
и пр. фактори и че трябва да се съобразяват обществените критерии за
справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения
стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа за
пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди
и паричното им обезвъзмездяване, е обобщена (решение № 200 от 16.06.2016
г. на ВКС по гр. д. № 1019/2016 г., IV г. о., ГК).
По тежестта на престъплението, за което е било повдигнато обвинение:
Наказанието за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК е
лишаване от свобода от една до десет години т.е. обвинението е повдигнато
за тежко престъпление (чл. 93, т. 7 ДР НК).
3
По продължителността на наказателното преследване:
Наказателното производство срещу ищеца е продължило малко повече
от година т.е. е приключило в сравнително кратък срок.
По интензитета на мерките на процесуална принуда:
От цитираната преписка по НОХД е видно, че с полицейска заповед от
27.08.2019 г. ищецът е задържан за 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР (л. 71 от т. II от ДП).
С постановление на РП Бургас от 28.08.2019 г. (л. 9 от т. I ДП), ищецът
е задържан за 48 часа, считано от 28.08.2019 г.
По искане на прокурор при РП Бургас с определение № 1372/29.08.2019
г. по ЧНД № 3810/2019 г. на РС Бургас, потвърдено с определение № 98 от
04.09.2019 г. по ВЧНД № 927/2019 г. на ОС Бургас, спрямо ищеца е взета
мярка за неотклонение "задържане под стража".
В съдебната практика се приема, че и в трите случая на задържане - до
24 часа от полицейски орган на лице, до 72 часа от прокурор на обвиняем и
когато съдът налага мярка за неотклонение "задържане под стража"-
осъществяваната принуда спрямо задържаното лице е идентична и вредите се
обезщетяват по един ред (решение № 430 от 23.09.2009 г. на ВКС по гр. д. №
6017/2007 г., IV г. о., ГК, решение № 95 от 8.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
849/2010 г., III г. о., ГК и решение № 84 от 11.07.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2783/2018 г., IV г. о., ГК).
По искане на защитника на ищеца с определение № 1854/20.11.2019 г.
по ЧНД № 5133/2019 г. на РС Бургас, изменено с определение №
131/26.11.2019 г. по ВЧНД № 1241/2019 г. на ОС Бургас, мярката за
неотклонение "задържане под стража", взета спрямо ищеца, е изменена в
мярка "парична гаранция". Съдът е разпоредил ищецът да бъде освободен
след внасяне на определената гаранция. Гаранцията е внесена на 26.11.2019 г.
(л. 16 от ВЧНД № 1241/19 г.). Съдът приема, че ищецът е бил освободен
същия ден.
С постановлението от 14.09.2020 г. за прекратяване (л. 101 от т. III ДП)
мярката за неотклонение е отменена.
4
По броя и продължителността на извършените с участието на ищеца
процесуални действия:
Съставени са протоколи: за разпит на ищеца от 28.08.2019 г. (л. 8 от т. I
ДП), на който ищецът е отказал да даде обяснения; за разпознаване на ищеца
от 28.08.2019 г. (л. 100 от т. I ДП); за разпит на ищеца от 28.11.2019 г. (л. 125
от т. II ДП), на който ищецът е дал обяснения за автомобила; за разпит на
ищеца от 03.07.2020 г. (л. 76 от т. III ДП), на който ищецът е заявил, че не е
виновен и няма нищо общо с кражбата. Ищецът се е явявал в съдебните
заседания по вземането и изменението на мярката за неотклонение.
Отражение върху личността и начина на живот на ищеца:
От справката за съдимост е видно, че ищецът е бил осъждан към
момента на образуване на досъдебното производство.
От протокола за разпит от 28.08.2019 г. (л. 8 от т. I ДП) е видно, че при
снемането на самоличността, ищецът е заявил пред разследващия полицай, че
е безработен.
За плаването на риболовен кораб няма данни, освен в показанията на
свидетелката Й. С.а, съпруга на ищеца (л. 62 и сл.), а тя не знае за
предходните осъждания на ищеца, нито подробности за плаването на кораба.
В показанията си свидетелката излага, че след задържането ищецът бил
притеснен, унил и уплашен и след освобождаването му дори не успял да се
зарадва. Не искал да се вижда с хора и станал по-изнервен.
В показанията си свидетелят Д.М. също сочи, че ищецът не искал да се
вижда с никого и се държал като че ли е сърдит без причина.
Показанията в тези части могат да бъдат кредитирани.
Съдът приема, че задържането е оказало обичайното въздействие върху
пострадалия.
Показанията на свидетелката, че ищецът бълнувал и получил тикове:
започнал да примигва често и да прави неконтролирани движения с пръстите
си не се подкрепят от други доказателства. Оплакванията са сериозни, а няма
данни ищецът да е търсил медицинска помощ, което е нелогично. Поради
5
това съдът не кредитира показанията в тази част. По делото няма
доказателства за влошаване на физическото или психическото здраве на
ищеца.
Съдебна практика по размера на обезщетенията:
При сходни обстоятелства са определяни обезщетения, както следва:
обвинение за тежко престъпление и три месеца задържане под стража, но
повече от 4 години наказателно производство и осъдителна присъда на първа
инстанция, при чисто съдебно минало – 10 000 лв. (определение № 419 от
21.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 799/2021 г., IV г. о., ГК); обвинение за тежко
престъпление и общо около четири месеца лишаване от свобода, но повече от
4 години наказателно производство, осъдителна присъда, обременено
съдебно минало и допринасяне – 5 000 лв. (определение № 664 от 2.10.2020 г.
на ВКС по гр. д. № 1653/2020 г., III г. о., ГК); обвинение за тежко
престъпление, два месеца и половина задържане под стража и едно предходно
осъждане, но повече от 8 години наказателно производство – 8 000 лв.
(определение № 241 от 9.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4645/2019 г., III г. о.,
ГК); обвинение за тежко престъпление и два месеца и половина задържане
под стража, повече от 15 години наказателно производство, водено задочно –
7 000 лв. (определение № 156 от 6.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4342/2019 г.,
IV г. о., ГК).
Посоченият от ищеца случай не е сходен с процесния: с решение № 253
от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., ГК наистина е оставено
в сила решение, с което е присъдено обезщетение от 60 000 лв., но
обвинението е поддържано близо 14 години в т. ч. близо 7 години задържане
под стража.
Другите посочени в изложението по същество от пълномощника на
ищеца съдебни решения нямат връзка с настоящия спор.
Съдът приема, че справедливият размер на обезщетението в процесния
случай е 6 000 лв. Искът за горницата до претендираната сума 50 000 лв. е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно изричното указание по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК началният момент на
6
забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва е влизане в сила
на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство, който в
процесния случай е 02.10.2020 г. В посоченото от ищеца решение № 382 от
6.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1156/2010 г., IV г. о., ГК (л. 29) не е прието
друго. Искът за предходния период е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Ответникът следва да заплати на ищеца платената държавна такса. По
делото няма данни ищецът да е платил уговореното възнаграждение, поради
което и съдът не присъжда тази сума (т. 1 Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на СТ.
ЕНЧ. СТ. ЕГН ********** от гр. *******, съдебен адрес: ул. ****** чрез адв.
Д.Д. от ВАК сумата 6 000 (шест хиляди) лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди: страдания в резултат на
незаконно повдигнатото обвинение по ДП № 3388-578/2019 г. по описа на V
РУ на ОД на МВР Бургас, пр. пр. 2068/2019г. на РП - Бургас, прекратено с
постановление от РП Бургас вх. № 6904/2019 г. от 15.09.2020 г., по което е
бил задържан под стража от 27.08.2019 г. до 26.11.2019 г., на основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 03.10.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата 10 (десет) лв.,
представляваща сторените разноски: платена държавна такса, на основание
чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от СТ. ЕНЧ. СТ. с. ЕГН, с. а. срещу
Прокуратурата на РБ за заплащане горницата над присъдената сума 6 000 лв.
до претендираната сума 50 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди: страдания, довели до трайно
влошаване на психическото му състояние, в резултат на незаконно
повдигнатото обвинение по ДП № 3388-578/2019 г. по описа на V РУ на ОД на
МВР Бургас, пр. пр. 2068/2019г. на РП - Бургас, прекратено с постановление
от РП Бургас вх. № 6904/2019 г. от 15.09.2020 г., по което е бил задържан под
7
стража в продължение на 91 дни от 27.08.2019 г. до 26.11.2019 г., на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 27.08.2019
г. до окончателното изплащане на горницата и на законната лихва върху
присъдената сума за периода от 27.08.2019 г. до 02.10.2020 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8