№ 161
гр. Петрич, 08.02.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20241230100190 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано, след като с влязлото в сила
Определение № 32201/14.09.2023 г. е било прекратено гр. д. № 20291/23 г. на
Софийския районен съд и то е било изпратено по подсъдност на Районен съд – гр.
Петрич, на основание чл. 113, изр. 1 във вр. с чл. 119, ал. 3 ГПК.
Предмет на разглеждане е искова молба на „Т. – С.“ ЕАД, подадена против К. Г.
П.-П. и К. П., с която са предявени осъдителни искове за заплащане на парични суми,
произтичащи от доставка на топлинна енергия. В исковата молба изрично е отразено,
че ответниците са клиенти на ищцовото дружество, в качеството им на собственици на
недвижим имот, в който последното е извършило процесната доставка на
топлоенергия.
В този контекст трябва да се приеме, че се касае за договорно потребителско
правоотношение, тъй като ответниците са физически лица, за които няма данни, че при
встъпването им в облигационната обвързаност с ищеца са действали при
упражняването на професионална или търговска дейност, а ищецът е търговско
дружество, част от чиято базова дейност е доставката на топлинна енергия.
Следователно, в рамките на коментираното правно отношение, ответниците имат
качеството на потребители, според легалното определение на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а
ищецът действа като „търговец“, съобразно дефиницията, дадена в § 13, т. 2 от ДР на с.
з.
От служебните справки, извършени от Софийския районен съд, се констатира,
че ответницата К. П.-П. няма регистриран настоящ адрес в Република България, а
постоянният й адрес е в гр. Петрич, докато ответникът К. П. няма нито настоящ, нито
постоянен адрес, регистриран в страната.
Вярно е, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто
район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния (чл. 113, изр. 1 ГПК), за която местна подсъдност сезираният съд следи
служебно до приключване на първото открито заседание по делото (чл. 119, ал. 3
ГПК).
Когато обаче потребителят няма настоящ и постоянен адрес в Република
България, подсъдността се определя по правилата на чл. 107 ГПК, тъй като в една
1
такава ситуация са изпълнени изискванията на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА за прилагане по
аналогия на този нормативен текст (вж. Определение № 262/24.07.2023 г. по в. ч. гр. д.
№ 401/23 г. на Апелативен съд – гр. Пловдив). Първата алинея на обсъжданата
разпоредба предвижда, че иск срещу лице с неизвестен адрес се предявява пред съда по
постоянния адрес на неговия пълномощник или представител, а ако няма такъв – по
постоянния адрес на ищеца. Затова и ако ответник – потребител няма адрес в страната,
предявяването на исковите претенции е нужно да се извърши пред съда по седалището
на ищеца, което в конкретния казус се намира в гр. С..
Ако ответниците са неколцина и са от различни съдебни райони, включително
при потребителски спор, допълнително е нужно да се отчете, че по силата на чл. 116,
предл. 1 ГПК право на ищеца е да избере съда на един от тези райони, пред който да
предяви исковете си. Това право ищцовата страна упражнява с депозирането на
исковата молба и то не може да бъде осуетявано от първоначално сезирания съд, чрез
препращане на делото по подсъдност на другия съд (вж. Определение № 664/29.08.2023
г. по в. ч. гр. д. № 570/23 г. на Софийския окръжен съд).
В обобщение на казаното дотук се налага финалната констатация, че данните,
свързани с настоящия и с постоянния адрес на ответниците, респ. с липсата на такива,
обуславят едновременно местна подсъдност както за Софийския районен съд (на
основание чл. 113, изр. 1 във вр. с 107, ал. 1 ГПК – за ответника П.), така и за Районен
съд – гр. Петрич (на основание чл. 113, изр. 1 ГПК – за ответницата П.-П.). Носител на
избора между тези две опции е именно ищецът (на основание чл. 116, предл. 1 ГПК) и
той го е направил, сезирайки Софийския районен съд. Ето защо и този съд не е имал
основание служебно да се десезира от делото и да го изпраща на Районен съд – гр.
Петрич. Така между двете съдилища възниква спор за подсъдност, за чието
разрешаване с компетентност разполага Окръжен съд – гр. Благоевград (чл. 122, изр. 2
ГПК).
Ръководейки се от изложеното, Районен съд – гр. Петрич, Гражданско
отделение, Трети състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА спор за подсъдност между Районен съд – гр. Петрич и Софийския
районен съд относно местната компетентност за произнасяне по исковата молба на „Т.
– С.“ ЕАД, подадена против К. Г. П.-П. и К. П., с която са предявени осъдителни
искове за заплащане на парични суми, произтичащи от доставка на топлинна енергия.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото и ИЗПРАЩА същото на Окръжен
съд – гр. Благоевград, за разрешаване на така възникналия спор за подсъдност, на
основание чл. 122, изр. 2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
2