Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 54
гр. Дряново, 22.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският
районен съд в публично заседание на 29.07.2019г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА СПАСОВА,
при секретаря Гергана Генева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 50/ 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Предявени са искове
с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът “***” ЕООД
основава исковата си претенция на обстоятелството, че въз основа на подадено
заявление е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответника, която била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В рамките
на предвидения от законодателя срок по чл. 415 от ГПК е предявен установителен
иск относно вземането на длъжника.
Посочват, че
вземането произтича от подписан договор за потребителски кредит № 2874100/
16.06.2016г. между “***” ООД като кредитор и ответника като кредитополучател. С
подписването на договора за паричен заем заемателят удостоверява, че е получил
Стандартен европейски формуляр, че му е предоставен целия обем преддоговорна и
договорна информация относно условията на договора и стойността на всички
разходи по кредита, с които кредитополучателят се е съгласил с факта на
подписване на кредита.
На 01.7.2017г. бил
сключен договор за продажба на вземания (цесия) между “***” ООД (ново име “***”
ЕООД) – цедент и “***” АД (цесионер), по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на последното изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 30.01.2017г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 03.07.2018г.
между “***” АД (цедент) и “***” ЕООД (цесионер) вземането е прехвърлено в полза
на ищцовото дружество изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Съгласно сключения
договор за заем кредиторът се е задължил да отпусне на кредитополучателя
паричен заем в общ размер на 1200 лв., а последният усвоява цялата сума веднага
след сключване на процесния договор, с което кредиторът е изпълнил задължението
си. Ответникът се е задължил да върне процесната сума, ведно с начислената
договорна лихва и такси в сроковете, указани в договора, посредством
заплащането на 80 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 42,01 лв., с
изключение на последната, която е в размер на 41,69 лв. Първата погасителна
вноска е платима на 25.06.2016г., а последната е с падеж 12.08.2017г. По
договора ответникът е извършвал плащания в размер на 413,51 лв., а дължимата
главница е 1035,68 лв.
За ползването на
дължимата сума по сключения договор между страните ответникът дължи лихва, като
е начислена договорна лихва в размер на 168,12 лв. за периода от 25.06.2016г. –
датата на първата вноска до 12.08.2017г. – датата на настъпване падежа на
договора. С подписване на договора кредитополучателят се е съгласил да му бъдат
начислени такси и комисионни за допълнителни услуги “Такса за оценка на
кредитно досие” и “Такса за услуга “Кредит у дома”. В настоящия случай таксите
и комисионните за допълнителни услуги са в размер на 902,97 лв. Ответникът е
следвало да изплати целия заем на 12.08.2017г. – последната падежна дата, като
от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
сроковете на всички падежи са изтекли, а ответникът продължава виновно да не
изпълнява задълженията си, поради което дължи и мораторна лихва върху
непогасената лавница в размер на 169,93 лв. за периода от 13.08.2017г. до
17.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Молят съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ищцовото дружество има
следните вземания от ответника по Договор за потребителски кредит № 2874100/
16.06.2016г. – 1035,68 лв. главница, 168,12 лв. договорна лихва за периода от
25.06.2016г. до 12.08.2017г., 902,97 лв. такси и комисионни за допълнителни
услуги, 169,93 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от
13.08.2017г. до 17.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират разноски.
В дадения от съда срок не е депозиран
отговор от ответника по делото. Същият, редовно призован за съдебните заседания
по делото, не се явява и не взема становище по предявените искове.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното :
От приложеното ч. гр.
дело № 472/ 2018г. по описа на съда се установява, че по заявление на „***” ЕООД,
гр. *** против Т.Д.Г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 144/ 23.10.2018 г., като е разпоредено ответникът да заплати
сумата от 1035,68 лв. – главница по
договор за потребителски кредит № 2874100/ 16.06.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата от 23.10.2018г. до изплащане на вземането, сумата 168,12
лв. – договорна лихва за периода от 25.06.2016г. до 12.08.2017г., сумата 902,97
лв. – такси и комисионни за допълнителни услуги, сумата 163,93 лв. – мораторна лихва за периода от 13.08.2017г. до
17.10.2018г., както и сумата 45,53 лв. – държавна такса и сумата 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от
12.12.2018г. съдът е съобщил на заявителя, че заповедта за изпълнение е връчена
на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК и му е указал, че може да предяви
установителен иск за вземането си в едномесечен срок от получаване на
съобщението. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответника
настоящите искове за установяване на вземането му по издадената заповед, които следва
да се приеме, че са допустими.
Не е спорно по делото, че на 16.06.2016г.
между ответника Т.Г. и “***” ООД е сключен Договор за потребителски кредит №
*********. Видно от клаузите на договора кредитодателят се е задължил да
предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 1200 лв. Съгласно
клаузите на сключения договор усвоената парична сума за срока на действие на
договора се олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за
целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита.
Така, подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие
договорната лихва за срока на договора да бъде 236,71 лв. или 31,82 % годишно. С
подписване на договора за кредит кредитополучателят е изразил съгласие да
заплати такса за оценка на кредитното досие в размер на 60 лв. По избор на
кредитополучателя кредитодателят се е задължил да предостави на
кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната
сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските
по кредита също по местоживеене, наречена в договора услуга “Кредит у дома”. За
предоставената услуга кредитополучателят се е задължил да заплати на
кредитодателя такса, която е в размер на 1023,57 лв. Срокът на договора е уговорен
на 60 седмици, като първото седмично плащане било уговорено на дата 23.06.2016г.
Общата сума, която
кредитополучателят се е задължил да върне на кредитодателя при сключването на
договора за кредит е в размер на 2520,28 лв., която включва главница в размер
на 1200 лв. , договорна лихва в размер на 236,71 лв., такса за оценка на досие
в размер на 60 лв. и такса за услуга “Кредит у дома” в размер на 2520,28 лв.,
която е платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на
42,01 лв., освен последната, която е следвало да бъде в размер на 41,69 лв.
От заключението на изслушаната по делото
съдебно – икономическа експертиза се установява, че ответникът е направил десет
погасителни вноски на обща стойност 413,51 лв. Общият размер на остатъка от
задължението според вещото лице възлиза на 2230,76 лв., от които главница – 1035,68
лв., лихва – 168,12 лв., такса оценка на досие – 50 лв. и такса “Кредит у дома”
– 852,97 лв. Дължимата лихва за забава за периода 13.08.2017г. до 17.10.2018г.
възлиза на 123,99 лв.
На 30.01.2017 г. е сключен Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) между “***” АД и “***” ЕООД,
представен като доказателство по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
следното от правна страна:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл.
415 ГПК да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
следните суми: главница 1035,68 лв., ведно със законната лихва от
датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението, както и 168,12 лв. лихва за периода от 25.06.2016г. до
12.08.2017г., 902,97 лв. такси и разноски, 169,93 лв. мораторна лихва в размер
на 168,12 лв. за периода от 25.06.2016г. до 12.08.2017г. Претендират се
разноски в заповедното и исковото производство.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че на 16.06.2016 г. между ответника и „***” ООД
е сключен договор за потребителски
кредит № *********, по силата на който ответникът
е получил сумата 1200 лв. – главница. Същият се е задължил да върне заемната
сума на 60 седмични вноски, от които 59 вноски на стойност 42,01 лв. и последна
вноска на стойност 41,69 лв.
Доколкото
ищецът твърди, че е придобил вземането по силата на договор за цесия с доклада
по делото, съдът е дал изрични указания, че в негова тежест е да ангажира доказателства за наличието на
договор, сключен между “***” ООД (с ново име “***” ЕООД) и “***” АД, каквито не са представени с
исковата молба. До датата на приключване на съдебното дирене по делото, такива
доказателства не са представени.
Съдът съобрази, че сгласно
чл.99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своите вземания освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това. В случая се претендира,
че вземането, предмет на заповедта за изпълнение, произтича от сключен договор
за кредит между ответника и “***” ООД (с ново име “***” ЕООД),
прехвърлен с цесия на “***” АД, а впоследствие – от цесионера по този договор с друг договор за
цесия на ищцовото дружество.
Представени са безспорни
доказателства за възникване на договорно правоотношение по описания по-горе
договор за кредит, но не е доказано, че вземането на ***” ООД (с ново име “***” ЕООД)
е прехвърлено с цесия на праводателя
на ищцовото дружество “***” АД. По делото въпреки дадените указания не е представен договор за
цесия между посочените две дружества. Цесионерът
се легитимира като кредитор по силата на договора за прехвърляне на вземане. В
настоящото производство цесионерът не ангажира никакви доказателства, че “***” АД са придобили конкретното вземане срещу ответника.
Поради което съдът
приема, че не е доказано, че вземането срещу
ответника е прехвърлено на ищеца по настоящото дело „***“ ЕООД с втория договор
за цесия от 30.01.2017г. Предвид изложеното съдът намира за недоказано съществуването на парично
вземане на ищеца срещу ответника за посочените в исковата молба суми, поради
което исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
делото на ищцовото дружество не следва да се присъждат разноски
Воден от горното съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от “***” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, п. к. ***, ул. ***, представлявано от
пълномощника адвокат А.Б. – Д. от АК - Пловдив, със съдебен адрес *** против Т.Д.Г.,
ЕГН **********,*** за установяване съществуването на парично вземане на ищеца
срещу ответника, за което издадена е заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 23.10.2018 г. по ч. гр. дело № 472/
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд - гр. Габрово.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :