Р Е Ш Е Н И Е
№ ...........
гр.***, …..12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х състав, в открито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 11819 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба
от Р.К.К., ЕГН **********, срещу ***, с искане да
бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 777,69 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 110,97 часа за целия процесен
период от 01.10.2017г. до 31.03.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд с коефицент
1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата.
Твърди
се, че през периода от 01.10.2017г. до 31.03.2019г. ищецът е полагал труд на
длъжност „младши инспектор“ при РД „***“ – ***. Тази дирекция е на структурно
подчинение към ГД „***“ в МВР. Съгласно ЗМВР ищецът е бил със статут на
държавен служител. За процесния период ищецът е
полагал труд на 24 часови смени при сумирано изчисляване на работното време.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Съгласно чл. 178 ЗМВР
към основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение
за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица. От 14.10.2016г.
работното време на държавни служители се изчислява в работни дни – сумирано за
тримесечен период. Работата извън работното време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. Самият коеф.
е 1,143. За периода от 01.10.2017г. до 31.03.2019г. ищецът е положил 776 часа
нощен труд, който преизчислен с коеф. 1,143 възлиза
на 886,97 часа. Т.е. разликата от 110,97 часа следва да бъде допълнително заплатена.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба от ответната страна в следния смисъл: Искът е
неоснователен. Не се спори, че ищецът през процесния
период е бил държавен служител и за него се прилага ЗМВР. В ЗМВР е уредено
работно време през нощта, което е от 22:00 ч. до 06:00 ч., поради което нощното
работно време е 8 часа. Съотношението с коеф. 1,143
се прилага при трудови правоотношения по КТ. За периода на претенцията е
действала Наредба 8121з-776 от
29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР. В тази наредба също е уредено, че нощният труд на служителите на МВР е 8
часа.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложената по делото кадрова справка за заемани длъжности в периода
от 01.10.2017г. до 31.03.2019г. Р.К.К. е заемал младши изпълнителска длъжност –
„спасител“ в сектор „Специализирани оперативни дейности“ към РД „***“ – *** при
ГД „***“ към МВР.
Установява се от приложените по делото справки за положен труд в периода
от 22:00ч. до 06:00ч., че за м.10.2017г. ищецът е положил 16 часа нощен труд;
за м. 11.2017г. – 56 часа нощен труд; за м. 12.2017г. – 48 часа нощен труд; за
м.01.2018г. – 64 часа нощен труд; за м. 02.2018г. – 16 часа; за м.03.2018г. –
40 часа; за м.04.2018г. – 40 часа; за м.05.2018г. – 24 часа; за м.06.2018г. –
48 часа; за м.07.2018г. – 16 часа; за м.08.2018г. – 64 часа; за м.09.2018г. –
48 часа; за м. 10.2018г. – 64 часа; за м.11.2018г. – 58 часа; за м. 12.2018г. –
56 часа; за м.01.2019г. – 64 часа; за м.02.2019г. – 8 часа; за м.03.2019г. – 56
часа.
По делото е изготвено заключение по допусната ССЧЕ, като от заключението
на вещото лице се установява следното: За периода от 01.10.2017г. до
31.03.2019г. Р.К. е отработил 768 часа нощен труд. След преизичислението на
положените часове нощен труд по коеф. 1,143 се получава положен труд в размер
на 878 часа. Разликата от 110 часа не е заплатена на ищеца, като извънреден
труд. Стойността на дължимото възнаграждение е в размер на 777,69 лв.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Безспорно е между страните, а и от събраните
доказателства се установява, че ищецът е бил назначен на работа в ГД „***” на
длъжност „спасител” и като такъв е държавен служител, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не
се спори и че за процесния период ищецът е полагал труд на 24-часови смени,
включващи и нощен труд.
Спорният по делото въпрос е дължи ли се превръщане на часовете положен
нощен труд в дневен, респ. заплащене на извънреден
труд за така преобразуваните часове труд.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР, статутът на държавните служители в МВР се
урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1,
т. 3 ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение и за извънреден труд.
Според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън работното време, режимът на дежурства, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра
на вътрешинте работи.
В процесния период от 01.10.2017г. до 31.03.2019г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г.
Текстът на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Липсва обаче
изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневен.
Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците и служителите по трудови правоотношения.
В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. С оглед на това при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът за периода
от 01.10.2017г. до 31.03.2019г. е положил 768 часа нощен труд. След преизичислението на
положението часове нощен труд по коеф. 1,143 се получава положен труд в размер
на 878 часа. Разликата от 110 часа не е бил заплатена на ищеца, като извънреден
труд, поради което и стойността на дължимото възнаграждение е в размер на 777,69 лв.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР е основателен и като такъв следва да бъде уважен
в рамките на предявения резмер, съобразно изменението, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на възнаграждението.
По
разноските:
С оглед изхода на спора ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца сторените от последния разноски в
производството, в размер на общо 360,00 лв. с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 50,00 лева,
представляваща дължимата държавна такса и 150,00 лева - възнаграждение за вещо
лице.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „***”, с адрес: ***да
заплати на Р.К.К., ЕГН **********, сумата от 777,69 лв. (седемстотин седемдесет и седем лева и шестдесет и девет
стотинки), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 110,97 часа за целия процесен период
от 01.10.2017г. до 31.03.2019г., получен в резултат на преизчисление
на положения нощен труд с коефицент 1,143, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 25.07.2019г.
до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5,
т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Главна дирекция „***”, с адрес: ***да
заплати на Р.К.К., ЕГН **********, сумата от 360,00 лв. с
ДДС /триста и шестдесет лева/, представляваща направените в производството
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция „***”, с адрес: ***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – ***
сумата от 200,00 лева /двеста лева/,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, представляващи сбор от дължима държавна такса и
заплатено възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от получаването му, чрез въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: