№ 359
гр. Пловдив, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Весела Ив. Евстатиева
Членове:Миглена Р. Маркова
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20245300601250 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на адв. В. К. - назначен за повереник на тъжителя
П. Х. З. в първоинстанционното производство, срещу присъда № 17 от
08.05.2024г., постановена по НЧХД № 520/2023г. по описа на Районен съд –
Асеновград, III н.с. С присъдата подс. Ю. В. Р., ЕГН **********, е призната за
невинна в това на 12.02.2023г., 26.02.2023г., 12.03.2023г., 26.03.2023г.,
09.04.2023г., 23.04.2023г., 14.05.2023г., 28.05.2023г., 11.06.2023г., 25.06.2023г.,
09.07.2023г. и на 23.07.2023г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, в условията
на продължавано престъпление, като родител на децата й - Н.П.З. и Н.П.З., да
не е изпълнила или по какъвто и да е начин да е осуетила изпълнение на
съдебно решение относно упражняването на родителски права и относно
личните контакти на тъжителя с децата, а именно решение №
261613/31.05.2021г. по гр.д. № 499/2020г. по описа на РС - Пловдив, в частта
му досежно изпълнението на определения режим за осъществяване на лични
отношения между тъжителя П. Х. З. и децата - Н.П.З. и Н.П.З., и е оправдана
изцяло по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 182,
ал. 2 вр.чл. 26, ал. 1 от НК.
С въззивната жалба присъдата се атакува като неправилна и
незаконосъобразна. Твърди се, че подсъдимата е възпрепятствала
изпълнението на решение № 261613/31.05.2021г. по гр.д.№ 499/2020 г. на
Районен съд - Пловдив в частта му относно изпълнението на определения
режим за осъществяване на лични отношения между тъжителя и децата, като
по този начин е осъществила състав на престъпление по чл. 182, ал.2 от НК.
1
Иска се присъдата да бъде отменена и вместо нея постановена нова, с която
подс. Ю. В. Р. да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение.
В съдебно заседание частният тъжител П. З. се явява лично и с
назначения във въззивното производство негов повереник - адв. В. К..
Поддържат въззивната жалба с изложените в нея оплаквания и твърдят, че
делото е останало неизяснено от фактическа страна. Молят за нова присъда, с
която подсъдимата Р. да бъде призната за виновна по предявеното й
обвинение.
Подсъдимата Ю. В. Р., редовно уведомена, не се явява в съдебно
заседание. За нея се явява защитникът й адв. В. В., която намира въззивната
жалба за неоснователна. Моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна. Изразява становище, че няма
влязъл в сила съдебен акт, който да урежда режима на лични отношения на
бащата с двете му деца. Представя за сведение заверено копие на обезличено
решение № 471/11.07.2024г., постановено по гр.д.№ 2881/2023г. на ВКС, III
гр.о.
Пловдивският окръжен съд, като се запозна с оплакванията в жалбата, с
доказателствата по делото и доводите на страните и извърши цялостна
служебна проверка на правилността на обжалвания първоинстанционен акт, в
съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, за да се произнесе, съобрази
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл.
319, ал. 1 от НПК, чрез съответния първоинстанционен съд, отговаря на
изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършената проверка по реда на чл. 314 от НПК, въззивната
инстанция не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на
визираните в разпоредбата на чл. 348 от НПК, които представляват
самостоятелно основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за
установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа
обстановка:
За периода от 2008г. до 28.09.2018г. подс. Ю. В. Р. с ********** и
частният тъжител П. Х. З. живели на семейни начала, като двамата
обитавали апартамент в **************. От съвместното им съжителство се
родили две деца - Н.П.З., родена на ******г. и Н.П.З., роден на ******г.
Междувременно отношенията между двамата родители се влошили, като на
28.09.2018г. подс. Р. напуснала семейното жилище в гр. П. и заедно с двете
деца отишла при своите родители - свидетелите В.Р. и Н.Р. в гр. А.. В
следващите месеци подсъдимата все още ползвала майчинство, но за да не
прекъсва връзката между дъщеря й с тъжителя, детето посещавало близкото
до неговия адрес училище в гр. П.. По същата причина след навършване на
съответната възраст, в най-близката до адреса на бащата детска градина бил
записан и синът им - Н.. Всекидневното придвижване на двете деца от гр.
Асеновград до гр. Пловдив и тяхното осигуряване за училище и на градина
създавало известни неудобства на подсъдимата, но тя правила компромиси
2
със себе си. Подс. Р. продължавала да ги кара ежедневно с автомобила си до
гр. Пловдив, като освен до ходят на училище и на градина, с цел да не
прекъсва връзката с баща им, тя давала възможност на тъжителя да ги взема
от учебните занятия и да се вижда постоянно с тях. Вечер подс. Р. и двете й
деца се прибирали в гр. Асеновград. Така установеният режим между двамата
родители, касаещ срещите с двете деца, действал до края на 2019г. Във връзка
с подадена искова молба от подс. Р. било образувано гр.дело № 499/2020г. по
описа на РС-Пловдив. Същото приключило с решение № 261613/31.05.2021г. с
което упражняването на родителските права спрямо двете малолетни деца
било предоставено на тяхната майка - подс. Ю. Р.; определено било
местоживеенето на децата при майката; определен бил и режим на лични
отношения между бащата и двете деца, както следва: всяка втора и четвърта
неделя от месеца от 9 до 18ч. и 15 дни през лятото, които не съвпадат с
годишния отпуск на майката или с времето, определено от нея за почивка с
децата; първите четири реално проведени срещи на бащата с децата следва да
се състоят в присъствие на майката или на определено от нея лице. С
решението частният тъжител е бил осъден да заплаща месечна издръжка на
дъщеря си Н.П.З. в размер на 250 лв., а на сина си Н.П.З. в размер на 200 лв.,
чрез тяхната майка и законен представител, както за минал период /посочен в
решението/, така и считано от 14.01.2020г. занапред. Освен горното, с
решението било разрешено двете деца да пътуват извън пределите на
Република България, придружени от своята майка, като били посочени
държавите и срокът, за който важи това разрешение, а именно - за период от 5
години от влизане на съдебното решение в сила, без да е необходимо за целта
съгласието на бащата. С решението било разрешено ОДП - Пловдив да издаде
паспорти за международно пътуване на децата, без за целта да е необходимо
съгласието на тъжителя. На 07.06.2021г. по посоченото гр.дело № 499/2020г.
била депозирана молба от подс. Ю. В., с която е поискала от съда да бъде
допуснато предварително изпълнение на постановеното решение
№261613/31.05.2021г. в частта относно присъдената издръжка на двете деца и
в частта относно исковете по чл.127а от СК, като посочила, че искането й е с
цел снабдяване с международни паспорти на децата и реализиране на
пътуване с тях по време на ваканцията. Подадената молба била уважена, като
с определение на съда от 08.06.2021г. по гр.дело № 499/2020г., на основание
чл.242 от ГПК, било допуснато предварително изпълнение на постановеното
решение в частта относно определената издръжка и исковете по чл. 127а от СК
/въпросите, свързани с пътуването на децата в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това/. Постановените решение №
261613/31.05.2021г. и Определение от 08.06.2021г. били предмет на обжалване
от страна на тъжителя П. З., вследствие на което било образувано въззивно
гражданско дело № 2388/2021г. на ОС-Пловдив. С решение № 653/04.12.2021г.
на ПОС, постановеното решение № 261613/31.05.2021г. на ПРС било изцяло
потвърдено, като била оставена без уважение като неоснователна и
подадената жалба от частния тъжител против определението от 08.06.2021г.
След подадена касационна жалба срещу въззивното решение от страна на
тъжителя П. З. било образувано гр.дело № 2881/2023г. по описа на ВКС. С
Определение №1349/21.03.2024г. на ВКС, ІІІ-то гр.о., по гр.дело №
2881/2023г., на основание чл. 280, ал. 3, т.1 и т. 2, пр. 5 ГПК, била оставена без
разглеждане като недопустима подадената касационна жалба от П. З. срещу
3
решение № 653/04.12.2021г. по възз.гр.д. № 2388/2021г. на Окръжен съд –
Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 261613/ 31.05.2021г. по
гр.д. № 499/2020 г. на Районен съд – Пловдив, в частта за присъждане на
издръжка за минало време, както и в частта относно иска с правно основание
чл.127а, ал.2 СК /въпросите, свързани с пътуването на децата в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това/. В тези му части
касационното производство било прекратено. Със същото определение е било
допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 653/04.12.2021 г.
постановено по възз.гр.д. № 2388/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив в
останалата обжалвана част.
Междувременно на 03.04.2022г., през ГКПП - Аерогара Пловдив подс.
Ю. Р. и двете й деца напуснали страната. В един момент това обстоятелство
станало известно на частния тъжител, като невъзможността да вижда своите
деца го мотивирала да започне да подава сигнали до различни институции.
Такива били подадени до Началника на Първо РУ-Пловдив /от 16.01.2023г./,
до РП-Пловдив /от 01.03.2023г./, до РП-Асеновград /от 03.02.2023г./, жалба до
Първо РУ-Пловдив от 02.02.2023г. Материалите по образуваните във връзка с
тези сигнали преписки били обединени в пр.пр. №1480/2023г. по описа на РП-
Пловдив, ТО-Асеновград. След извършване на цялостна проверка
наблюдаващият прокурор е счел, че в така събраните материали липсват данни
за извършено престъпление от общ характер, като с постановление от
02.05.2023г. било отказано образуването на досъдебно производство.
Доколкото имало данни за евентуално извършено престъпление по чл.182,
ал.2 от НК, на тъжителя като заинтересована страна било указано, че може да
реализира правата си по частен ред. Постановлението било обект на
обжалване, като с Постановление от 15.06.2023г. на прокурор в ОП-Пловдив
то било изцяло потвърдено. Във връзка с предоставената му възможност, на
31.07.2023г., чрез подаване на частна тъжба, тъжителят П. Х. З. ангажирал
наказателната отговорност на подс. Ю. В. Р.. Според обстоятелствата,
изложени в частната тъжба и уточненията към нея, след като подс. Р. е
напуснала България и след като отвела със себе си и двете им деца в
Германия, тя е осуетила изпълнението на съдебно Решение №
261613/31.05.2021г. по гр.дело № 499/2020г. по описа на РС - Пловдив, в
частта му, с която според П. З. било допуснато предварително изпълнение
досежно определения режим за осъществяване на лични отношения между
бащата и двете му деца. Според изложеното това се било случило на
12.02.2023г., 26.02.2023г., 12.03.2023г., 26.03.2023г., 09.04.2023г., 23.04.2023г.,
14.05.2023г., 28.05.2023г., 11.06.2023г., 25.06.2023г., 09.07.2023г. и на
23.07.2023г.
Горната фактическа обстановка първостепенният съд е приел за
установена въз основа на непосредствено събраните гласни доказателства,
изводими от показанията на свидетелите В.Р. и Н.Р. - родители на
подсъдимата, както и от приложените по делото писмени доказателства -
Решение № 261613/31.05.2021г. по гр.дело № 499/2020г. по описа на РС-
Пловдив; Определение от 08.06.2021г. по гр.дело № 499/2020г. на РС-
Пловдив; Решение № 653/04.12.2021г. по въззивно гр. дело № 2388/2021г. на
ОС-Пловдив; Определение №1349/21.03.2024г. по гр.дело № 2881/2023г. на
ВКС, ІІІ-то гр.о.; пр.пр. №1480/2023г. по описа на РП-Пловдив, ТО-
4
Асеновград; Постановление от 02.05.2023г. на прокурор от РП-Пловдив, ТО-
Асеновград и Постановление от 15.06.2023г. на прокурор в ОП-Пловдив.
Първоинстанционният съд е кредитирал изцяло показанията на
свидетелите В.Р. и Н.Р., като е отчел и тяхната заинтересованост от изхода на
делото. Приел е, че техните показания са непротиворечиви, логични, пълни и
достоверни, като не се опровергавали от останалия доказателствен материал.
От показанията им се установили обстоятелствата относно отношенията
между частния тъжител и подс. Р. и как са се развили те във времето,
отношенията между децата и техните родители и начинът, по който са били
упражнявани родителските права до 03.04.2022г., когато подсъдимата
заминала с двете й деца за Германия, където тя самата е намерила работа, а
децата били записани на училище. Показанията на свидетелите установили и
факта, че след тази дата подсъдимата и децата й не са се завръщали в страната.
Изложеното от свидетелите кореспондирало на приложената на л.72 от
първоинстанционното дело справка за задгранични пътувания на подсъдимата
в периода 01.01.2022г. - 06.03.2024г.
В хода на първоинстанционното производство подсъдимата, редовно
уведомена чрез защитника й адв. В., не се е явила.
Възприетата от Асеновградския районен съд фактическа обстановка е
правилна, съответна на събраните по делото доказателства и се споделя
изцяло от настоящия съдебен състав. Първоинстанционният съд е подложил
гласните доказателства на задълбочен анализ, а достоверността им е била
преценена на базата на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и
съпоставяне с данните от събраните писмени доказателства.
Въззивният съд също както районната инстанция, прие за достоверни
показанията на свидетелите В.Р. и Н.Р., в които твърдят, че тъжителят П. З. не
е виждал децата от края на 2019г. до заминаването им за ФР Германия.
Причината за това не било поведението на подсъдимата или нейното
семейство, а незаинтересоваността на тъжителя да осъществява лични
контакти. Тъжителят не е присъствал и на училищните тържества на децата,
въпреки че неговата майка е била там. Доколкото свидетелите признават, че
подсъдимата е заминала през месец април 2022г. заедно с двете й деца за
Германия и не се е връщала до момента, те не отричат и факта, че през
инкриминирания по настоящото дело период: месец февруари - месец юли
2023г. тъжителят не се е виждал с децата му.
Изцяло е лишено от основание твърдението на жалбоподателя, че
фактическата обстановка по делото е останала неизяснена. Установени са
основните факти, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК, а именно
фактът, че в периода, за който е повдигнато частното обвинение: 12.02.2023г. -
23.07.2023г. не е бил осъществяван определеният в решение №
261613/31.05.2021 г. по гр.д. № 499/2020 г. на РС - Пловдив режим на лични
отношения между тъжителя З. и двете му деца Н.З. и Н. З.. Установена е и
причината, поради която това е станало, а именно поведението на
подсъдимата, която на 03.04.2022г. е напуснала страната заедно с двете деца и
тримата се установили да живеят трайно във ФР Германия.
От събраните в хода на първоинстанционното производство писмени
доказателства и изисканата от въззивния съд справка по гр.дело № 499/2020г.
5
на РС-Пловдив се установи, че към инкриминирания период: 12.02.2023г. -
23.07.2023г. решението № 261613/31.05.2021г., постановено по гр.дело №
499/2020г. на РС-Пловдив, не е влязло в законна сила в частта, с която е
предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетните деца
Н.З. и Н. З. на тяхната майка Ю. Р. и е определен режим на лични отношения
на децата с техния баща П. Х. З.. По молба на майката и на основание чл.242
от ГПК, на 08.06.2021г. първостепенният съд е допуснал предварително
изпълнение на постановеното решение в частта относно определената
издръжка и исковете по чл. 127а от СК /въпросите, свързани с пътуването на
децата в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това/. По
делото обаче не са били постановени привременни мерки по чл. 127, ал.3 от
СК относно родителските права и режима на лични отношения, действащи до
приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт.
Настоящият състав не намери за необходимо да уважи
доказателственото искане на защитата за разпит на един свидетел при режим
на довеждане за установяване на обстоятелствата дали децата са се виждали с
бащата - тъжителя З. и причините, поради които такива лични контакти не са
били осъществявани. Въззивният съд намира, че са събрани достатъчно гласни
и писмени доказателства, които безспорно установяват факта, че в
инкриминирания период месец февруари – месец юли 2023г. двете деца на
страните действително не са имали никакъв личен контакт с баща им, като
причината за това е местопребиваването им в друга държава членка на ЕС -
ФР Германия през този период. Съдът има задължение да събира
доказателства, които могат да доведат до изясняване на факти, включени в
предмета на доказване, а не и такива, които стоят извън него. Ето защо,
обстоятелството дали в периода преди месец февруари 2023г. е било налице
противоправно неизпълнение или осуетяване на режима на лични отношения
на бащата с децата му е извън предмета на доказване, доколкото за период,
предхождащ инкриминирания няма повдигнато обвинение и евентуални
свидетелски показания биха били неотносими.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка и верен
анализ на доказателствените средства, първоинстанционният съд е формирал
законосъобразни и обосновани правни изводи, според които подсъдимата Р. не
е осъществила от обективна страна признаците на състава на престъплението
по чл. 182, ал.2 НК. Възраженията, наведени във въззивната жалба и пред
настоящия съд са неоснователни. Районен съд - Асеновград не е допуснал
нарушение на материалния закон, като е приел за недоказано възведеното с
частната тъжба обвинение.
За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл. 182, ал.2 НК е
необходимо от обективна страна да бъде установено, че родител или друг
сродник не изпълнява или по какъвто и да е начин осуетява изпълнението на
съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно
лични контакти с дете. Обективната съставомерност на това деяние изисква да
е налице влязло в сила съдебно решение за това кой родител ще упражнява
родителските права по отношение на детето (малолетно или непълнолетно),
респ. какъв ще бъде режимът на личните контакти с другия родител. Съгласно
Тълкувателно решение № 22/20.04.1983 г. по н. д. № 23/83г. на ОСНК на ВС,
съдебни решения по смисъла на чл. 182, ал. 2 от НК са и съдебните актове, с
6
които се определят привременни мерки относно упражняването на
родителските права и относно личните контакти между родители и деца.
Макар и привременните мерки да не се ползват със сила на пресъдено нещо,
те имат действие до постановяване на окончателно решение, уреждащо
отношенията във връзка с упражняването на родителските права и личните
отношения и могат да бъдат изменяни или отменяни от съда, който ги е
постановил. Привременните мерки се ползват с изпълнителна сила и при
изпълнението им също би могло да се осъществи изпълнителното деяние по
чл. 182, ал. 2 от НК. Изпълнителното деяние може да се осъществи в някоя от
следните две форми, алтернативно предвидени в диспозицията на
наказателноправната норма – неизпълнение на съдебно решение или
осуетяване изпълнението на съдебно решение. От субективна страна
престъплението се характеризира с пряк умисъл – деецът следва да съзнава, че
упражняването на родителските права или правото на лични контакти с детето
са уредени с влязло в сила съдебно решение или с решение, което макар да не
е влязло в сила, определя привременни мерки относно упражняването на
родителските права и относно личните контакти между родители и деца, да
предвижда осуетяването на изпълнението на това решение или неговото
неизпълнение, като иска това.
В конкретния случай безспорно се установи, че в периода, за който е
възведено обвинението - 12.02.2023г. - 23.07.2023г., постановеното от РС -
Пловдив решение № 261613/31.05.2021г. по гр.д.№ 499/2020г. не е било влязло
в сила в частта му досежно изпълнението на определения режим за
осъществяване на лични отношения между тъжителя П. Х. З. и децата - Н.П.З.
и Н.П.З.. По делото не са били постановени и привременни мерки, които биха
се ползвали с изпълнителна сила до постановяване на окончателно решение.
Първостепенният съд правилно е приел, че допуснатото от РС-Пловдив
предварително изпълнение на съдебното решение касае единствено
издръжката на децата и въпросите по чл.127а, ал.2 СК, свързани с пътуването
на децата в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, а
не режима на лични отношения. По изложените съображения следва да се
направи извод, че липсва един от обективните елементи на състава на
престъплението по чл. 182, ал.2 НК, изразяващ се в липса на подлежащ на
изпълнение съдебен акт. Отсъствието на съществен елемент от обективната
страна на това престъпление прави безпредметно обсъждането на неговата
субективна страна.
Като е постановил, че подс. Ю. В. Р. е невинна в това на 12.02.2023г.,
26.02.2023г., 12.03.2023г., 26.03.2023г., 09.04.2023г., 23.04.2023г., 14.05.2023г.,
28.05.2023г., 11.06.2023г., 25.06.2023г., 09.07.2023г. и на 23.07.2023г. в гр.
Асеновград, обл. Пловдивска, в условията на продължавано престъпление,
като родител на децата й - Н.П.З. и Н.П.З., да не е изпълнила или по какъвто и
да е начин да е осуетила изпълнение на съдебно решение относно
упражняването на родителски права и относно личните контакти на тъжителя
с децата, а именно решение № 261613/31.05.2021г. по гр.д. № 499/2020г. по
описа на РС - Пловдив, в частта му досежно изпълнението на определения
режим за осъществяване лични отношения между тъжителя П. Х. З. и децата -
Н.П.З. и Н.П.З., и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 182, ал. 2 вр.чл. 26, ал.1 от НК, РС-
7
Асеновград е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да
бъде потвърден.
По изложените съображения въззивната инстанция намери подадената
жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и
обоснована - да бъде изцяло потвърдена.
Водим от горното и на осн. чл. 334, т.6 във вр. с чл. 338 от
НПК, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 17 от 08.05.2024г., постановена по НЧХД
№ 520/2023 г. на Районен съд - Асеновград, III н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се уведомят страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8