№ 267
гр. Перник, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Даниела Т. Асенова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20211720102977 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД срещу А.Г.М.., с която се иска да бъде установено, че ответникът дължи
сумата в размер на 10 474,40 лева - главница по договор за паричен заем от 28.11.2019 г. за
периода от 01.01.2020г. до 01.12.2023, 6 428,00 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва,
дължима за периода от 01.01.2020 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/до
12.03.2021 г. и сума от 1346,07 лева - лихва за забава периода, считано от 02.01.2020 г. до
датата на подаване заявлението – 25.03.2021 г., като за периода от 13.03.2020 г. до
14.07.2020 г. не е начислявана съгласно чл. 6 ЗМДВИПОРНС, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането. В условията на евентуалност, се моли съда да осъди
А.Г.М.. да плати на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД посочените суми.
Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че между А.Г.М.. (заемател) и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А, клон България (заемодател) е сключен договор за паричен заем № PLUS -
17466865/28.11.2019г. По силата на този договор заемодателят предоставил на ответната
страна сума в размер на 10 000 лева, която следвало да бъде върната заедно с договорна
лихва в размер на 6 829,55 лв.. Главницата и лихвата следвало да се погася до 01.12.2023 г.,
разсрочено на 48 вноски, всяка от които по 401, 55 лв. съгласно погасителен план.
Застрахователната премия била в размер на 2 846,40 лв. Ответникът не изпълнявал
задълженията си по договора, поради което кредиторът обявил предсрочна изискуемост на
вземанията, считано от 12.03.2021г. Посочва се, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
1
С.А, клон България и ищеца е сключен договор за цесия, по силата на който в полза на
ищцовото дружество са прехвърлени вземанията към ответника, произтичащи от цитирания
договор за паричен заем. Твърди се, че ответната страна е уведомена за извършената цесия.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете, като
твърди, че относно сключения договор е образувано досъдебно производство и не може да
каже нищо, тъй като е следствена тайна. В заповедното производство длъжникът е подал
възражение, в което не е излагал мотиви.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответницата, отнасящо се за
вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 01462 по описа за 2021 г. на
Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за
изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, поради
което на заявителя са дадени указания да предяви искове за установяване на вземанията си.
С оглед твърдението на ответника за образувано досъдебно производство с предмет
процесния договор, съдът изиска информация за хода на производството с оглед преценката
за допустимост на настоящото производство.
Видно от писмо от 21.01.2022 г. от СДВР, досъдебно производство № 513ЗМИП5159
от 2020 г., прокурорска преписка №21144 от 2020 г. по описа на СГП е образувано за това,
че на 28.11.2019 г. в гр. София, с цел да се набави за себе си имотна облага е възбудено
заблуждение у А.Г.М.. и с това й е причинена имотна вреда в размер на 17 500 лв. –
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, като няма повдигнато обвинение. Досъдебното
производство е за множество договори за кредит, като договорът цитиран в писмото на съда,
е един от тях.
В т. 8 ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС е прието, че при разглеждане на
гражданскоправния спор съдът следи служебно за наличието на престъпни обстоятелства, от
установяването на които зависи изходът на спора. При констатирането им съдът следва да
спре производството по делото на основание чл. 182, ал. 1, б. "д" от ГПК от 1952 г. (отм.); ,
респ. чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК от 2007 г., дори и към този момент още да не е образувано
наказателно производство, като за съда съществува задължение да не предприема нови
процесуални действия преди приключването на последното с оглед разпоредбата на чл. 222
от ГПК от 1952 г. (отм.); , респ. чл. 300 от ГПК от 2007 г., в противен случай крайният
съдебен акт би бил недопустим като постановен въпреки наличието на процесуална пречка
за исковия процес. / в този смисъл е Определение № 114 от 9.03.2020 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 670/2020 г., III г. о., ГК/ Съгласно определение № 733 от 11.11.2013 г. по гр. д. № 6790/13
г. на ВКС, 4 ГО и изброените в него определение № 604/22.10.2012 г. по ч. т. д. 592/12 г., 1
ТО, определение № 683/19.11.2012 г. по ч. т. д. 692/12 г. 1 ТО, наличието на прокурорска
2
преписка, по която се извършва проверка дали е извършено дадено престъпление, не е
основание за спиране на гражданското производство по смисъла на чл. 229, т. 5 ГПК. За да
се приложи нормата на чл. 229, т. 5 ГПК е необходимо съдът, разглеждащ гражданското
дело, да установи, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното
решаване на този спор, както и невъзможността тези обстоятелства да се установяват в
самото гражданско производство.
В случая, няма разкрити обстоятелства от гражданския съд, който да е преценил, че
има данни за извършено престъпление. В настоящия случай относно сключване на
процесния договор, който е правопораждащ вземането на ищеца факт, е образувано
досъдебно производство за деяние по чл. 209, ал.1 НК – състав на измама. Следва да има
преюдициалност между наказателното производство, и производството пред гражданския
съд, каквато в случая не е налице. В настоящото производство ответникът не е релевирал
възражение за унищожаемост на сделката поради измама. Евентуално установеното в
наказателното производство наличие на такава не е равносилно на липса на договор между
страните, подобно на установена нищожност в хода на процеса, в който случай
гражданският съд следва да зачете установеното от наказателния. Пропускът на страната да
релевира възражение за унищожаемост поради измама в гражданското производство
преклудира това негово право в последващ процес. С оглед на изложеното съдът намира, че
не са налице основанията на чл. 229, ал. 1, т. 5 за спиране на производството до
приключване на досъдебното производство №513ЗМИП5159 от 2020 г., съответно не е
налице отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на спора.
Относно предявените при условията на евентуалност искове, съдът намира
производството за недопустимо по следните съображения.
С оглед разясненията на т. 11.б. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК в производството по иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо да се приемат за съвместно разглеждане друг иск на
ищеца - чл. 210, ал. 1 ГПК, насрещен иск - чл. 211 ГПК, инцидентен установителен иск - чл.
212 ГПК, ако са налице условията за приемането им за съвместно разглеждане с иска по чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. Въвеждането на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може
да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата
между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер
на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това
производство.
В настоящия случай, заповедният съд е уважил изцяло заявлението на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД по чл. 410 ГПК, поради което няма разлика между размера на
вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 1462/2021 г. на Районен съд-Перник и пълния размер на претендираното
от ищеца вземане.
Съгласно разясненията на т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС
3
по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК при вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято
предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува
валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между
страните - кредитор и кредитополучател, в т. ч. и сключените между тях анекси. Вземането
произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски.
Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на
вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за
последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж
преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези
съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на
претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се
претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата
главница, е сключеният договор за кредит. Предсрочната изискуемост е подвид на
изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на
определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на
задължението. Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да
претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е
породила само за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде
уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Посоченото Тълкувателно решение не
разглежда хипотезата, когато предсрочната изискуемост е обявена на длъжника в хода на
исковото производство. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде
извършено в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422,
ал. 1 ГПК. Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да
бъде инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, който е представен като
приложение към исковата молба. В тези случаи изявлението поражда правни последици с
връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника –
кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за кредит обективни
предпоставки за загубване преимуществото на срока. Упражняването на това потестативно
право на банката и в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в
хода на исковото производство представлява факт от значение за съществуването на
претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви, който следва да
бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. При положение, че правното
основание на заявената претенция е договорът за кредит, и поради това, че решението
следва да отразява материалноправното положение между страните по делото, каквото е то
към момента на приключване на съдебното дирене, липсва основание да се отрече
настъпилата в хода на исковото производство предсрочна изискуемост на кредита./ в този
смисъл- Решение № 10 от 25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 16/2019 г., II т. о., ТК, Решение №
142 от 30.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 2970/2018 г., I т. о., ТК/.
4
Предвид гореизложеното и с оглед заявеното с исковата молба, че правният интерес
от предявяването на осъдителен иск в условията на евентуалност е обусловено от
възможността съдът да не уважи изцяло ищцовата претенция, заявена с установителния иск
предвид липсата на уведомяване на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост
преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, тези евентуални
искове се явяват недопустими, доколкото имат същото основание и страни като главните
искове по чл. 422 ГПК. В тази част производството следва да се прекрати.
По делото е представен договор за паричен заем № PLUS - 17466865/28.11.2019 г.,
сключен между А.Г.М.. (заемател) и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, клон България
(заемодател), съдържащ погасителен план и общи условия към него.
По силата на този договор БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, клон България се
задължило да предостави кредит в размер на 10 000 лева, а ответникът се задължил да я
върне на 48 броя месечни погасителни вноски в размер на 401,55 лв., дата на последно
плащане – 01.10.2023 г..
В раздел „Параметри и условия” от договора е отразена сумата 2846,40 лева,
представляваща застрахователна премия, която според т. 2 от договора се разделяла на равен
брой внсоки, съответстващи на посочения брой вноски в поле „брой погасителни вноски” и
част от всяка месечна погасителна вноска. В чл. 2 от договора е уговорено, че размерът на
кредита за покупка на застраховка " Защита на плащанията "ще бъде платен директно на
застрахователя, посочен в застрахователния сертификат. Уговорено е заплащането на такса
ангажимент в размер на 350 лева, която се приспадала от размера на кредита.
В чл. 5 е уговорено, че при забава на една или повече месечни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска като законната лихва е равна е
ОЛП обявен от БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юни на текущата година плюс 10
процента на основание ПМС № 100/29.05.2012 год..
По делото е приложен сертификат № PLUS –17466865, с който се удостоверява, че
застрахователят CARDIF ASSURANCE VIE SA FRANCE чрез клона си "Кардиф
Животозастраховане Клон България" и застахователят CARDIF ASSURANCE RISQUES
DIVERS SA FRANCE чрез клона си " Кардиф Общо застраховане Клон България срещу
заплащане на застрахователна премия са се съгласили да застраховат съгласно приложените
Общи условия на застраховка " Защита на плащанията" А.М. по пакет " Стандарт" и пакет "
Комбинирана защита" като кредитополучател по договор за паричен кредит. Договорът носи
подпис на ответника в качеството му на застрахован, какъвто фигурира и върху общите
условия за застраховка " Защита на плащанията ".
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно – икономическа експертиза.
Експертът посочва, че по посочена банкова сметка на ответницата е преведена сумата от
9650, 00 лв, като е удържана от кредитора сумата от 350 лева – заплащане на такса
ангажимент. Според експерта неплатената главница по договора е 10 000 лв.,а
5
възнаградителна лихва 6428 лв. за периода от 28.11.2019 г. до 01.12.2023г. Към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение неплатената главница е в
размер на 2065,31 лв. – от 01.01.2020г. до 01.03.2021г. в размер на 3068, 44 лв.. Неплатената
главница за периода от 01.04.2021г. до 01.12.2023г. е в размер на 7934,69 лв., а
възнаградителна лихва за периода от 02.04.2021г. до 01.12.2023 г. в размер на 3359, 56 лв.
Обезщетението за забава върху неплатената главница за периода от 02.01.2020 г. до
25.03.2021 г. – датата на подаване на заявлението е в размер на 125,81 лв. Според вещото
лице при установената проверка не се установило да са извършвани плащания от А.Г.М...
По делото е представен рамков договор за цесия от 19.08.2019 г. и приложение № 1
към него, от които е видно, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България е
прехвърлило на ищцовата страна „Агенция за събиране на вземания” ЕАД всички вземания
към А.Г.М.., произтичащи от обсъждания договор за кредит.
Приложено е пълномощно, от което се установява, че цедентът е упълномощил
ищцовото дружество - цесионер да извърши всички действия по уведомяване на
длъжниците за сключения договор за цесия. По делото е приложено уведомително писмо на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в качеството си на пълномощник на цедента „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, в което се съдържа и уведомление за
настъпила предсрочна изискуемост на вземането, което е изпратено по пощата и е получено
от ответника на 18.03.2021 г., когато ответникът е уведомен за извършената цесия и
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК с правно основание чл.
9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 99 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на
заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за
потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението за
неговото връщане, заедно с размера на лихвата. В тежест на ищеца е да установи тези
остоятелства.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и
на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен
правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат
императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и
правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са
от императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно – арг. чл. 7, ал. 3
ГПК.
6
Настоящият състав на съда, като съобрази предмета, страните и съдържанието на
правата и задълженията на сключения договор, намира, че процесният договор отговоря на
изискванията на ЗПК за действителност съобразно чл. 22 ЗПК. Договорът е сключен в
писмена форма и в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 11 ЗПК. Посочени са
индивидуализиращи данни за страните, размера на получената сума, общия размер, който
потребителят следва да върне, месечен лихвен процент, съдържа като приложение
погасителен план, в който са отразени размерът, броят, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски. Не е приложимо изискването на чл. 11, ал. 1, т. 8 ЗПК, доколкото
договорът не е за стоков кредит.
Имайки предвид, че договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия
срок на договора и за всички вземания по него изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК за
посочване на последователността на разпределение на вноските е неприложимо и не се
отразява на действителността на договора липсата на разбивка в погасителния план на всяка
от погасителните вноски. В случая погасителният план към процесния договор в
съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Изискване за посочване
отделно на главницата, лихвата и допълнителните разходи в рамките на отделната
погасителна вноска е въведено с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, която касае
ситуация, в която потребителят погаси предсрочно главницата по срочен договор за кредит
и при която за него се поражда право да получи нов погасителен план, и в този само случай
планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата и лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. В тази връзка е и
разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗПК, според която, когато се прилага чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК,
кредиторът предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените
и предстоящи плащания. От това следва, че хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК не следва
да се смесва с тази, предвидена в т. 11, която е приложимата в настоящия случай и
съобразно която не е предвидено такова завишено по съдържание изискване към
погасителния план. Нормите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК транспонират в българското
законодателство изискванията на член 10, параграф 2, букви "з" и "и" от Директива 2008/48.
По повод на тълкуването на тази правна норма действие има решение на съда на ЕС по дело
С-42/15 от 09.11.2016 г., според което член 10, параграф 2, букви з) и и) от Директива
2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ
погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под
формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за
погасяването на тази главница. Тези разпоредби, тълкувани във връзка с член 22, параграф 1
от тази директива, не допускат държавата членка да предвижда такова изискване в
националната си правна уредба. В този смисъл процесният договор за кредит отговаря на
императивната норма на чл. 11, т. 10 ЗПК. На първо място чл. 11, т. 10 ЗПК не изисква да се
посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е така,
защото в рамките на Европейския съюз, в това число и в България има нормативно
7
предвидени две математически формули за изчислението на ГПР /т. 1 и т. 2 от Приложение
№ 1 към ЗПК/, които единствено може да се прилагат за изчислението на ГПР. Страните
нито могат да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито са
длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули. Нормата на чл. 11, т. 10
ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат
изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията,
използвани при изчисляване на ГПР. Думата допускания тук се използва в смисъл на
предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или
предвиждания са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на
Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в
издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от приложение № 1 към чл. 19, ал.
2 ЗПК. Тези допускания се делят на две групи. Първата група са базови допускания /чл. 19,
т. 3 и т. 4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви "а" и "б" приложение № 1 към ЗПК и
допълнителни допускания /чл. 19, т. 5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - в, г, д, е, ж, з, и, к,
л, м към ЗПК/. Първата група допускания биха имали значение за всеки вид потребителски
кредит, докато допълнителните допускания касаят определени видове кредити, като
револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, чиято легална
дефиниця е дадена в буква "ж" на приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в
тази разпоредба кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при
сключване на договора, се налага да се правят допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР
като една-единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая /т. 2 б. "г" от
Приложение № 1 към ЗПК/, което е детайлно разяснено в решение на СЕС С-290/19 г. В
настоящия случай е приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква "а" на
приложение № 1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил
сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с
условията и сроковете по договора. Второто базово допускане касае уговорени променливи
лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният процент е фиксиран и подобни
допускания са неприложими. Допълнителните допускания също не са приложими, защото
касаят хипотези на горепосочените видове потребителски кредити, какъвто настоящият не е.
/ в този смисъл са Решение № 146 от 13.05.2021 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 107/2021 г.
и Решение от 04.12.2020 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 517/2020 г./
С оглед гореизложеното, доколкото в случая приложимо е единствено първото
базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1 към ЗПК, което е императивно
посочено в закона и се прилага за всеки един договор за потребителски кредит, неговото
непосочване само по себе си не е от естество да обоснове недействителност на клаузата,
уреждаща ГПР. Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с
размера на сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР, което изискване в
случая е изпълнено. С оглед на това съдът намира, че не е налице недействителност на
договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че между страните по
8
делото е възникнало валидно облигационно отношение по договор за заем. Договорът е
сключен съгласно законовите изисквания, в предвидената по закон форма и съдържание,
поради което и на основание чл. 20а ЗЗД има силата на закон между страните. При
установяване, че ищецът е изпълнил договорното си задължение, то в тежест на ответника е
да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по договора, а именно да върне
предоставената му в заем сума, ведно с надбавките и в сроковете, уговорени в договора.
Съгласно уговореното в чл. 2 от договора за кредит, а и от заключението на приетата
съдебно-счетоводна експертиза, която и настоящият състав кредитира като компетентно
изгответна, се установява, че заемодателят е удържал сумата от такса ангажимент от 350
лева и е превел остатъка от 9650,00 лева по банков път по посочената сметка на
кредитополучателя на 28.11.2019 г.
Настоящият съдебен състав намира, че уговорката в процесния договор за кредит за
заплащане на „такса ангажимент“ от 350 лева е недействителна. Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД
урежда принципа на свобода на договарянето, но той не може да оправдае уговарянето на
клаузи, противоречащи на повелителните норми на закона и добрите нрави. По смисъла на §
1, т. 1 от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. От гореизложеното се налага извода, че
разходът "такса ангажимент" е известен на кредитора при подписването му, т. е. това
възнаграждение представлява "общ разход по кредита" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
макар да не е бил отразен като такъв в "ГПР" по процесния договор за кредит. На следващо
място, услугата „ангажимент“ е във връзка с усвояването и управлението на кредита, поради
което и не може да се приеме, че попада в приложеното поле на чл.10а, ал.1 ЗПК. Поради
това претендирането от потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за
управление на кредита. След като потребителят не дължи заплащането на такава такса, то
кредиторът неправомерно я е удържал от общата стойност на предоставения кредит.
Видно от заключението на вещото лице, общата стойност на възнаградителната лихва
е 6428,00 лева. Ищецът е признал в исковата молба и се установява от представения договор
и от експертизата, че към тази сума в счетоводството на кредитора е добавена стойността на
застрахователната премия от 2846,40 лева, като по този начин в погасителния план е
отразена обща стойност на лихвата от 9274,40 лева.
След като договорът сключен между " БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България " и ответницата е действителен /с изключение уговорката за заплащане на "такса
ангажимент", то на кредитора се дължат освен чистата получена стойност на кредита, но и
9
съответните лихви и разноски по него.
Съобразявайки констатациите на вещото лице и казаното по-горе във връзка с
недължимостта на "такса ангажимент", настоящият състав счита, че главницата на
предоставения на ответника кредит е в размер на 9650 лева. Към същата не следва да се
сумира сумата от 2846,40 лева застрахователна премия, доколкото по делото липсват
доказателства тя да е заплатена на застрахователя.
В чл. 5, изр. 2 от договора изрично е уговорено, че в случай на просрочие на две или
повече месечни вноски вземането на кредитора става изискуемо в целия му размер,
включително уговорената надбавка, дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането, считано от падежа на втората непогасена месечна вноска, без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за обявяване на предсрочната
изискуемост. Съгласно разрешенията на т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла
на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
. В настоящия случай е безспорно, че е изпълнена хипотезата на чл. 5, изр. 2 от договора,
тъй като ответникът не е извършвал никакви плащания, като изявлението на кредитора за
обявяване на предсрочната изискуемост/ л. 34 гръб/ е достигнало до длъжника на 18.03.2021
г.
Съдът не е обвързан от посочената дата на предсрочната изискуемост, допустимо е да
се приеме друг момент на настъпване на предсрочната изискуемост. В случая моментът на
настъпване на предсрочната изискуемост по кредита е момента на получаване на
изявлението на кредитора от ответника – на 18.03.2021 г., а е не сочената дата 12.03.2021г.
Съгласно разясненията на т. 2 от Тълкувателно решение 3/2019 г. по тълк. дело № 3
по описа за 2017 г. на ОСГТК на ВКС размерът на вземането при предсрочна изискуемост
по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Не се дължи уговореното
възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната
изискуемост. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането
се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на
10
договора преди изменението му.
Следователно при обявена предсрочна изискуемост длъжникът дължи
предоставената сума – 9650 лв. и възнаградителна лихва, до обявяването на предсрочната
изискуемост, която изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК съобразно изготвените съм
заключението на вещото лице таблици и съобразно отправеното искане до 12.03.2021г. е в
размер на -3068,44 лв.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора при забава на една или повече месечни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Поради установеното
неплащане в срок на главницата по кредита на падежа на вноските ответникът е в забава и
дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава по чл. 86 ЗЗД, без да е необходима
покана с оглед чл. 84, ал.1, изр. първо ЗЗД. Пресметната по правилата на чл. 86 ЗЗД и
изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК, при съобразяване на падежните дати на
вноските за главница и възнаградителна лихва, преди изменението на договора с обявяване
на предсрочна изискуемост, до предявяване на заявлението и при начисляване на лихва
върху главницата от обявяване на предсрочната изискуемост – 18.03.2021 г. до предявяване
на заявлението, при използване на публично достъпен калкулатор за размер на лихва,
определяема по нормативно установена методика (ПМС № 426/2014 г.), мораторната лихва
върху неплатената главница и възнаградителна лихва с падежи до 18.03.2021г. съобразно
погасителния план и до предявяване на заявлението и върху неплатената главница от
18.03.2021г.. до 25.03.2021 г. възлиза на 353,30 лв., за който размер искът за обезщетение за
забава се явява основателен и следва да бъде уважен и отхвърлен за горницата до
претендирания размер от 1346,07 лв.
От приетите по делото писмени доказателства се установява още, че ищецът
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД е придобил вземания от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А, клон България“ по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 19.08.2019 г., в т. ч. на вземане към ответницата А.Г. Митова по договор за
потребителски кредит с № PLUS-17466865 от 28.11.2017 г., описано под номер 1215 от
Приложение № 1 от 10.08.2020 г. към рамковия договор. Няма законова пречка
първоначалният кредитор по договора да упълномощи цесионера да уведомява длъжници,
както и да преупълномощава трети лица за изпращане на уведомления за извършената цесия
на вземания по договори, в който смисъл е и съдебната практика – решение №
137/02.06.2015 г. по дело № 5759/2014 г. на ВКС и много други. Договорът за цесия би
произвел действието си и без надлежното уведомяване преди датата на подаване на
заявлението от ищеца за снабдяване със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 25.03.2021
г. срещу ответника, тъй като за прехвърлянето на вземането на цедента на цесионера
/ищецът по делото/ не е необходимо съгласие или уведомяване на длъжника. Доколкото
длъжникът не е страна по договора за цесия, за да произведе действие същият /т. е.
вземанията на цедента да преминат в патримониума на цесионера/ не е необходимо
уведомяването на длъжника. Разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е в смисъл, че длъжникът не
11
отговаря спрямо цесионера, в случай, че не е бил уведомен от цедента за прехвърлянето на
вземането /включително чрез пълномощник/, но само ако е платил на цедента, вместо на
цесионера /т. е. освобождава се от отговорността по чл. 75 ЗЗД/ -така решение № 139 по гр.
д. № 4025/2008 г. на ВКС и др. В случая длъжвикът е уведомен за извършеното прехвърляне
на 18.03.2021г. По тези съображения следва, че активно материалноправен носител на
процесните вземания по процесния договор за кредит срещу ответника е именно ищецът
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД.
По изложените съображения, предявените искове следва да се уважат частично, както
следва: предявеният иск за главница следва да се уважи за сумата от 9650 лв. и отхвърли за
разликата над тази сума до претендирания размер от 10474,40 лв., предявеният иск за
възнаградителна лихва за периода от 01.01.2020 г. до 12.03.2021г. следва да се уважи за
сумата от 3068,44 лв., като се отхвърли за разликата до претендирания размер от 6 428, 00
лв. и искът за мораторна лихва да се уважи до размера на сумата от 353,30 лв. и отхвърли за
разликата до претендирания размер от 1 346, 07 лв.
Като законна последица върху уважените размери следва да се присъди лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 25.03.2021г. до
окончателното й изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовото дружество има
право на разноски за заплатена държавна такса в исковото и заповедното производство, а на
чл. 78, ал. 8 ГПК и на възнаграждение в размер, определен от съда, ако е бил защитаван от
юрисконсулт. Ищецът в заповедното производство е сторил разноски за ДТ в размер на 364,
97 лв., а размерът на юрисконсултското възнаграждение е в размер на 50,00 лв. Съразмерно
с уважената част на исковете / 13071.74/18248.47/ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество сумата от 400,77 лева- разноски в заповедното
производство. В исковото производство е сторил разноски за ДТ в размер на 364,97 лв., за
депозит за вещо лице в размер на 200 лв., като съдът определя възнаграждение за
юрисконсулт в минимален размер от 100 лв., съобразно чл. 25 от Наредбата на правната
помощ, или съразмерно с уважената част на иска ответникът следва да бъде осъден да
заплати общо 476,11 лв. – разноски в исковото производство.
Ответникът също има право на разноски на осн. чл. 78, ал.3 и ал. 4 ГПК но не е
направил такова искане и не е сторил такива.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по предявените от „Агенция за
12
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2, офис 4 срещу А.Г.М..,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *****, при условията на евентуалност искове за
осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 10 474,40
лева - главница по договор за паричен заем от 28.11.2019 г. за периода от 01.01.2020г. до
01.12.2023, 6 428,00 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
01.01.2020 г. до 12.03.2021 г. и сумата от 1346,07 лева - лихва за забава периода, считано от
02.01.2020 г. до датата на подаване заявлението – 23.03.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал.
1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 99 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А.Г.М.., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. *****, ДЪЛЖИ на цесионера „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2, офис 4 сума в размер на 9650,00 / девет
хиляди шестстотин и петдесет/ лева, представляваща главница по договор за паричен заем
№ PLUS - 17466865 от 28.11.2019 г., сключен между цедента „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А, клон България и А.Г.М.., сумата от 3068,44 / три хиляди и шестдесет и осем
лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода
от 01.01.2020 г. до 12.03.2021г. по договор за паричен заем № PLUS - 17466865 от 28.11.2019
г. и сумата в размер на 353,30 лева, представлявяща лихва за забава за периода от 02.01.2020
г. до 25.03.2021 г. - датата на подаване заявлението – по чл. 410 ГПК, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането, които вземания са прехвърлени на цесионера
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковата
претенция за главница за сумата от 824,40 лв.,представляваща разликата над сумата от
9650,00 лева до предявения размер от 10 474,40 лева, за възнаградителна лихва за сумата от
3 359,56лв., представляваща разликата над сумата от 3068, 44 лв. до предявения размер от
6 428,00 лв. и за мораторна лихва за сумата от 992,77 лв., представляваща разликата над
сумата от 353, 30 лв. до предявения размер от 1 346,07 лв., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 01462 по описа за 2021 г. на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА А.Г.М.., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ на
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2, офис 4, на
осн. чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 400,77 лева - направени разноски в исковото
производство и сумата от 476,11 лева – разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 01462 по описа за 2021 г.
на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи
13
и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
14