Решение по дело №180/2019 на Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е   №  154

 

Гр. Сливен, 23.07.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

Административен съдия: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

 

при участието на прокурора …………………….

и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Бозукова административно дело № 180 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по жалба от „У. Б. - МНГ“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв. „Б.“ № ***, представлявано от М. Н. Г. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-37-0342003/20.02.2019 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – б. п., находящ се в гр. Сливен, жк. „Б.“ ***, стопанисван от „У. Б. - МНГ“ ООД с ЕИК ******** и забрана за достъп до него за срок от 15 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з. Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 186 ал. 4 от ЗДДС, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата са изложени доводи за  незаконосъобразност на административния акт. Твърди се, че заповедта е немотивирана и несъответства на целта на закона. Към момента на издаването й не било образувано административнонаказателно производство, поради което същата била издадена преждевременно. Проверката била извършена тенденциозно и не отговаряло на истината твърдението на данъчния орган, че не бил издаден фискален бон, че имало и разлика в касовата наличност. Моли съда за отмяна на оспорения административен акт.

В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява.

В с.з. административният орган Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно и своевременно призован, не се явява не изпраща представител. В писмено становище от надлежно упълномощен  представител – юрк.Ж., оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Заявява материална и процесуална законосъобразност на оспорената заповед. Ангажира доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 16.02.2019 г. длъжностни лица при ЦУ на НАП – инспектори по приходите извършили проверка за спазване на данъчно – осигурителното законодателство в б. п., находящ се в гр. Сливен, жк. „Б.“ ***, стопанисван от „У. Б. - МНГ“ ООД. В 12:35 ч. била извършена контролна покупка на 1 бр. ПВЦ бутилка минерална вода на стойност 0.80 лв., заплатени в момента в брой от проверяващия–Г.П.Ш., като плащането било прието от продавача М. Н. Г.. За плащането не бил издаден фискален касов бон от намиращото се в обекта, работещо, регистрирано с изградена дистанционна връзка с НАП фискално устройство. При проверката, при която бил изведен от ФУ дневен финансов „Х“ отчет било констатирана разчетена касова наличност 0,00 (нула) лева, попълнен опис на наличните парични средства в касата, с отчетена фактическа касова наличност 162,10 (сто шестдесет и два и 0.10) лева, въвеждане и извеждане на пари в касата не били констатирани, поради което бил формиран извод за неотразени средства в размер на 162,10 лева във фискалното устройство към момента на извършването на проверката. Цитираните установявания на органите по приходите били обективирани в Протокол за извършена проверка № 0342003/16.02.2019 г., с час на приключване на проверката 14:20 ч. Съгласно същия, досежно констатациите за неиздаване на фискална касова бележка за извършената контролна покупка, за констатираната разлика между наличните парични средства и отразяванията във ФУ, за несъхраняване на  фискален отчет за 15.02.2019 г. и за несъхраняване на месечен отчет за м.януари 2019 г., проверяващите съставили 4 бр. АУАН, в които приели съответно, че не е изпълнено задължението по чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ  за издаване на фискален бон за всяка извършена продажба; не е изпълнено задължението по чл. 117 ал. 4 от ЗДДС, във вр. с чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ; не изпълнено задължението по чл.39 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ и не е изпълнено задължението по чл.41 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. На 25.02.2018 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № F473934 за това, че за извършена продажба на 1 бр. ПВЦ бутилка минерална вода на стойност 0.80 лв. и извършено плащане в брой, не е издадена фискална касова бележка от задълженото лице, въпреки че в обекта има монтирано, въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката фискално устройство модел ELТRADEА300S - KLс № ED239682 и фискална памет с №: 44284859, квалифицирано от актосъставителя като административно нарушение по чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118 ал. 1 от ЗДДС.

На 20.02.2018 г. Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП издал Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-37-0342003, с която разпоредил запечатване на търговски обект –б. п., находящ се в гр. Сливен, жк. „Б.“ ***, стопанисван от „У. Б. - МНГ“ ООД  и забрана за достъп до него за срок от 15 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з.

Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП, с която на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са определени правомощия за издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС, включително да отнемат в полза на държавата ползваното фискално устройство и да отнемат правото на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност по чл. 186 ал. 2 от ЗДДС.

Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-37-0342003/20.02.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е връчена на нейния адресат „У. Б. - МНГ“ ООД на 22.02.2019 г. Срещу ПАМ е подадена жалба по административен ред пред Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, който с решение № ГДФК-26/27.03.3019 г. по същество е отхвърлил жалбата на дружеството, като неоснователна. Решението е връчено на „У. Б. - МНГ“ ООД на 16.04.2019 г. Жалбата срещу първоначалния акт – заповедта за налагане на ПАМ, по която е образувано настоящото съдебно производство, е подадена до настоящия съд,  на 30.04.2019 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден. Обжалваната заповед е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП материална компетентност по чл. 186 ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема оспорената заповед като валиден акт. Освен като валидна, при преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени като неоспорени от страните,  обжалваната заповед се преценява от настоящата съдебна инстанция и като издадена в съответствие с относимитематериалноправни норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Оспорената заповед е издадена с правно основание  чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност. Разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вменява императивно задължение всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно нормата на чл. 25 ал. 1 т. 1 от същата наредба, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че оспорващото дружество, чрез свой служител – продавач, не е изпълнило задължението, вменено с чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, както и че е нарушило императива на чл. 25 ал. 1 от същия нормативен акт, нарушение, съставляващо от обективна и субективна страна неиздаване на фискална касова бележка от фискалното устройство за извършена продажба. Същественото в случая е, че извършването на продажбата е установено, доколкото за закупената стока е заплатена сума от 0.80 лв. в брой при извършената контролна покупка. След извършената контролна покупка е извършена легитимация от страна на длъжностните лица – проверяващи и е започнала проверка на фискалното устройство, касовата наличност, касовата книга и пр., както и съставяне на протокола, обективиращ резултатите от проверката. Видно е от Протокол за извършена проверка № 0342003/16.02.2019 г., че контролната покупка е извършена в 12:35 ч., когато е започнала проверката, като същата е приключила в 14:20 ч. с връчване на същия протокол на служителя – продавач, който е и съдружник в дружеството.Същият представлява официален документ, доказателствената сила на който не е оборена в настоящото съдебно производство.

Неиздаването на надлежен фискален документ за извършено плащане по реализирана продажба е абсолютна предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 186 от ЗДДС. Съгласно посочената като правно основание за издаване на процесната заповед  разпоредба на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно, за прилагането на тази норма е необходимо да е налице извършено нарушение на установения ред за документиране и отчет на извършваните продажби от търговски обект, който ред, по арг. от чл. 3 ал. 1 и чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вменява задължение за регистриране на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка от фискалното устройство в обекта. В случая такова е било налично и в изправност, но представителят на дружеството – търговец не е издал касов бон за извършената продажба на 1 бр. минерална вода на стойност 0.80 лв. при извършената контролна покупка и реално заплащане на същата в брой. Ето защо съдът приема, че при издаване на оспорената заповед са били налице нормативно изискуемите предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка. Последната е съобразена като естество с относимата норма на чл. 186 ал. 1 – „запечатване на обект“ и като срок - наложена е за 15 дни, т.е. в рамките на законоустановения такъв (до 30 дни). В тази връзка настоящата съдебна инстанция не споделя довода на жалбоподателя, че липсата на мотиви относно определения от административния орган срок за запечатване е съществен порок, водещ до незаконосъобразност на заповедта. Съдът намира, че излагането или неизлагането на мотиви от такова естество не е нито нормативно изискуемо, нито би могло да повлияе на пълноценното реализиране правото на защита на търговеца.

Процесната принудителна административна мярка е от категорията на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване на противоправно деяние, респ. закононарушение и неговите вредни последици. Същата, съобразно текста на чл. 186 ал. 1 т. 1 от ЗДДС не съставлява административно наказание и няма санкционен характер. Съставянето на АУАН, респ. провеждане на административнонаказателно производство по реда на ЗАНН (по арг. от чл. 186 ал. 1 от ЗДДС) има самостоятелен характер и не е правно обвързано с прилагането на принудителна административна мярка, поради което и наведеният в жалбата отменителен довод, сочещ твърдение за несъставяне към датата на издаване на ПАМ на АУАН, се явява неотносим към законосъобразността на процесната заповед.

По изложените по – горе съображения настоящата съдебна инстанция намира, че Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-37-0342003/20.02.2019 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект –б. п., находящ се в гр. Сливен, жк. „Б.“ ***, стопанисван от „У. Б. - МНГ“ ООД и забрана за достъп до него за срок от 15 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з. е валидна и издадена в съответствие с относимитематериалноправни норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Подадената срещу същата жалба се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. 

Предвид изхода на делото, се явява основателна претенцията на административния орган за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 100,00 лева, съобразно нормата на чл. 78 ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и да се възложи в тежест на оспорващата страна.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „У. Б. - МНГ“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв. „Б.“ № ***, представлявано от М. Н. Г. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-37-0342003/20.02.2019 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – б. п., находящ се в гр. Сливен, жк. „Б.“ ***, стопанисван от „У. Б. - МНГ“ ООД с ЕИК ******** и забрана за достъп до него за срок от 15 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСЪЖДА„У. Б. - МНГ“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв. „Б.“ № ***, представлявано от М. Н. Г. ЕИК ********,да заплати на Национална агенция по приходите разноски в размер на 100,00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. 

 

 

Административен съдия: