№ 39
гр. Велико Търново , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети януари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20204001000348 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 85 от 06.07.2020 г. по т.д. № 231/2019 г. Окръжен съд
Плевен е осъдил „Мобил Експрес“ ЕООД да заплати на Ц. Д. Б. сумата от
47100 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението на
ответника по предварителен договор от 10.10.2007 г. и анекс от 10.05.2008 г.
към него за прехвърляне на 1/3 ид.ч. от собствеността върху фитнес салон с
площ от 196,65 кв.м., апартамент № 7 с площ от 56,78 кв.м. и гараж № 1 с
площ от 14,18 кв.м. в гр. Плевен, кв. Сторгозия, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
10.10.2019 г. до окончателното изплащане, като за разликата до 51000 лв.
претенцията е отхвърлена като неоснователна. Присъдени са и разноските по
делото.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Мобил
Експрес“ ООД, в която са наведени доводи за неговата неправилност. Твърди
1
се, че решението е постановено при противоречие с правилата за
разпределение на доказателствената тежест и при едностранно тълкуване на
доказателствата. Прието е, че ответникът носи доказателствената тежест да
установи изпълнение на задължението за прехвърляне на собственост върху
недвижими имоти, каквото задължение той няма по силата на окончателния
договор между страните, сключен с нотариалния акт от 10.05.2008 г.
Неправилно е дадена пълна вяра на показанията на св. Г. Б., без да се вземе
предвид тяхната заинтересованост. Жалбоподателят счита още, че съдът
неправилно не е извършил проверка на собствеността на продавачите върху
имота, тъй като към момента на сключване на допълнителното споразумение
ищцата не е била собственик на недвижимия имот, и съответно не би могла да
предостави насрещно право срещу описаното в споразумението задължение
на дружеството за предоставяне на имоти. Счита, че със сключването на
договора за покупко - продажба на недвижимия имот, за което е съставен
нотариален акт, уговорките по предварителния договор са изменени и
страните са уредили окончателно отношенията си, което води до
недействителност на клаузите на допълнителното споразумение, поради
липса на основание и предмет. Нарушен е материалния закон относно
настъпилата погасителна давност, като жалбоподателят оспорва приетия от
съда начален момент, от който давността започва да тече, като счита, че
срокът е изтекъл много преди предявяване на иска.
Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо
него да постанови друго, с което бъде отхвърлен изцяло предявеният иск.
Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала
отговор, с който се заема становище, че постановеното първоинстанционно
решение е правилно и обосновано, поради което жалбата следва да се остави
без уважение. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
2
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по
същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Пред Окръжен съд Плевен е заведен иск от Ц. Д. Б. против „Мобил
Екпрес“ ООД за заплащане на сумата от 51000 лв., представляваща
обезщетение за неизпълнен предварителен договор от 10.10.2007 г. и анекс от
10.05.2008 г., изчислено съразмерно с правата на ищцата в обектите, които би
трябвало прехвърлителите да получат, ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба до окончателното изплащане. Изложени са
обстоятелства, че на 10.10.2007 г. ищцата, лично и като пълномощник на
дъщеря си Г. Б., от една страна, и от друга – ответното дружество, е сключен
предварителен договор, по силата на който ищцата и дъщеря й, като
собственици се задължават да продадат на ответното дружество
собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, кв. Сторгозия,
представляващ празно дворно място с площ 490 кв.м., като в замяна на
собствеността върху този имот ответното дружество се задължава да
проектира, изгради и въведе в експлоатация жилищно – търговска сграда, в
срок от 18 месеца от получаване разрешителното за строеж, от която да бъдат
обособени самостоятелни обекти с площ от 200 кв.м. на партерно ниво, с един
подземен гараж и един апартамент, подлежащи на допълнително уточняване с
анекс след внасяне на идейния проект, и чиято собственост ответникът се
задължава да прехвърли с нотариален акт. Ищцата изпълнила задължението
си по предварителния договор да прехвърли собствеността върху дворното
място, от което притежавала 1/3 ид.ч., за което е съставен нотариален акт №
179, д. № 539/10.05.2008 г. На същата дата между прехвърлителите на имота и
ответника е сключен анекс към предварителния договор, с който страните са
уговорили, че за извършената продажба на незастроения недвижим имот
дружеството се задължава да изгради и въведе в експлоатация жилищно
3
търговска сграда, от която да прехвърли на продавачите фитнес салон с площ
196,65 кв.м., апартамент № 7 с площ 56,78 кв.м. и гараж № 1 с площ 14,18
кв.м. В противоречие с договореното, ответникът се е отклонил от
първоначалното разрешение за строеж, като е направил изменение в проекта
и в последствие е изградил сграда, в която липсват обещаните на
прехвърлителите обекти. Съобразно кадастралната карта изградената сграда е
многофамилна, пететажна, като основният самостоятелен обект в нея е с
предназначение „пансион“, другият обект – с предназначение „за обществено
хранене“ и последният – „за търговска дейност“. Нито ищцата, нито другите
прехвърлители са получили обещаните обекти в замяна на прехвърлената
собственост, нито са получили друго обезщетение. Многократно през
годините представителите на ответното дружество обещавали, че ще
изпълнят задължението си, но действия от тяхна страна в тази насока не са
предприети. С оглед на това, ищцата счита, че от виновното неизпълнение на
договорното задължение на ответното дружество, тя като кредитор има право
да иска обезщетение от неизпълнението, остойностено като пазарната цена на
нейния дял от обещаните обекти, от собствеността на които е лишена.
С отговора на исковата молба е направено възражение, че анексът, на
който ищцата се позовава, е недействителен, поради липса на основание и
предмет, тъй като с нотариалното прехвърляне на недвижимия имот,
предварителния договор е изпълнен изцяло. Направено е възражение за
погасяване на вземането по давност.
За да уважи предявеният иск в размер на 47100 лв., съобразно
пазарната оценка, дадена от вещото лице по изслушаната съдебно техническа
експертиза, решаващият състав е приел, че възражението за нищожност на
анекса от 10.05.2008 г., поради липса на предмет и основание, е
неоснователно, приел е, че давността започва да тече след изтичането на
едномесечния срок, съгласно анекса, след въвеждането на сградата в
експлоатация, а именно от 16.08.2015 г., същата изтича на 16.08.2018 г., а
исковата молба е депозирана на 10.10.2019 г. Същевременно давността е
прекъсната с признанието на ответника през м. 02.2018 г., от който момент е
започнала да тече нова давност и тя не е изтекла към датата на исковата
молба.
4
Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите
на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна,
правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Не се
спори, че между страните е сключен предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 10.10.2007 г., по силата на който Ц. Б., лично
и като пълномощник на Г. Б. - К., в качеството си на съсобственици на
недвижим имот в гр. Плевен, с площ от 490 кв.м., се задължават да го
продадат на „Мобил Еспрес“ ООД, който да проектира, изгради и въведе в
експлоатация жилищно – търговска сграда върху имота в срок от 18 месеца от
получаване на разрешително за строеж. В новопостроената сграда следва да
бъдат обособени като самостоятелни обекти 200 кв.м. реална площ на
партерното ниво /търговска площ/, един гараж в подземния гараж на
бъдещата сграда и един апартамент с площ от 50-60 кв.м. в зависимост от
проекта, които подлежат на допълнителен избор от прехвърлителите. На фаза
внасяне на идеен проект на сградата „Мобил Експрес“ ООД се задължава да
представи същия на прехвърлителите, като те следва да извършат
окончателния си избор със сключването на анекс. След изготвяне на идейния
проект и сключването на анекс страните се задължават в седмодневен срок да
извършат сделка по прехвърляне на собствеността на незастроения недвижим
имот с нотариален акт, като съсобствениците продадат на дружеството
празното дворно място, срещу което „Мобил Експрес“ ООД да прехвърли на
Ц. Б., лично и като пълномощник на Г. Б. собствеността върху избраните
имоти. Към договора е изготвено приложение № 1 за степента на завършеност
на обектите.
С нотариален акт № 179, д. № 539/10.05.2008 г. Ц. Б., лично и като
пълномощник на дъщеря си Г. Б. - К., и Н. Б. продават на „Мобил Експрес“
ООД съсобствения си недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, ж.к.
Сторгозия, подробно описан, за сумата от 6803,20 лв., за която е отразено, че
е заплатена изцяло и в брой, и която представлява данъчната оценка за имота.
На същата дата между страните по сделката е сключен и анекс към
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, в
съответствие с разпоредбата на чл. 5 от предварителния договор от 10.10.2007
г., съгласно който анекс „Мобил Експрес“ ООД се задължава за извършената
продажба на незастроения имот от продавачите Ц. Б., лично и като
5
пълномощник на Г. Б. и Н. Б., подробно описана в нотариален акт № 179, да
изгради и въведе в експлоатация жилищно – търговска сграда върху горния
имот в срок от 18 месеца от получаване на разрешително за строеж. В
новопостроената сграда прехвърлителите ще получат следните самостоятелни
обекти: фитнес салон с площ от 196,65 кв.м., апартамент № 7 на втори етаж, с
площ от 56,78 кв.м. и гараж № 1 в подземния паркинг на сградата с площ от
14,18 кв.м., подробно описани. „Мобил Експрес“ ООД се задължава в
едномесечен срок от въвеждане на сградата в експлоатация да прехвърли
собствеността на фитнес салон, апартамент № 7 и гараж № 1 с нотариален акт
на Ц. Б., Г. Б. и Н. Б., като разноските по прехвърлянето са за сметка на
дружеството.
Разрешението за строеж на сградата е издадено на 26.05.2008 г., като
в него е посочено, че следва да се извърши строителство на обект жилищна
сграда с кафе-аператив, офис, фитнес салон и подземни гаражи.
На 22.10.2012 г. е допуснато изменение в одобрения инвестиционен
проект, като на 15.07.2015 г. с удостоверение за въвеждане в експлоатация е
въведен в експлоатация строеж: Пансион, кафе аперитив, магазин и подземни
гаражи – заключението на вещото лице по изготвената съдебно техническа
експертиза и схеми, издадени от СГКК, гр. Плевен.
За имота са водени следните спорове: т.д. № 98/2018 г., с ищец Г. Б. и
ответник „Мобил Експрес“ ООД за заплащане на обезщетение за
неизпълнение, по което към настоящия момент няма влязло в сила
решение;гр.д. № 3010/2011 г., с ищец Н. Б. и ответници „Мобил Експрес“
ООД, Ц. Б. и Г. Б., приключило с прекратяване, поради отказ от иска /справка
от СВ, Плевен/; гр.д. № 2921/2011 г., с ищец Г. Б. и ответници „Мобил
Експрес“ ООД, Ц. Б. и Н. Б. и предмет прогласяване нищожността на
договора за покупко-продажба, за който е съставен нотариален акт № 179, д.
№ 539/2008 г., приключил с влязло в сила решение, с което искът е
отхвърлен.
Има данни за водено наказателно разследване, за което е приложено
постановление от 23.11.2016 г., издадено по преписка № 4217/2014 г. на ВКП
С оглед твърденията за признаване задължението от страна на
6
ответника е приложено писмо от 16.07.2014 г., подписано от управителя на
„Мобил Експрес“ ООД, с което той уведомява ищцата Ц. Б., че по искането й
за придобиване на определени недвижими имоти в гр. Плевен, ул. Дойран, с
площ над 200 кв.м., дружеството е провело разговори със собственика им,
като определената за тях цена надхвърля възможностите му. Направено е
изявление още, че в момента се намират на фаза завършване на проект,
находящ се в кв. Сторгозия, като след приключване и въвеждането му в
експлоатация, ще предложат материално обезщетение на Блажева, съобразено
с финансовите възможности на дружеството.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е изготвена
съдебно техническа експертиза, която на място констатира, че фитнес салон в
построената сграда не съществува, фитнеса е преустроен в приемна на
пансиона. Гараж № 1 също не съществува, но е оформена гаражна клетка,
която представлява паркомясто с площ 14,16 кв.м. с подземния паркинг.
Апартамент № 7 съществува във вид, аналогичен на този преди
преустройството. Вещото лице дава пазарна оценка на обектите, с
изпълнените на място довършителни работи, както следва: пазарна стойност
на фитнес салона – 113300 лв., на апартамент № 7 – 71200 лв. и на гараж № 1
– 6800 лв. Изготвена е и оценка, съобразно договорените довършителни
работи, както следва: за фитнес салон – 86500 лв., за апартамент № 7 – 48000
лв. и за гараж № 1 – 6800 лв.
Отношенията между страните по повод договора са пресъздадени от
св. Г. Б.. През 2007 г. тя разбрала, че майка й е сключила договор за
строителство, и с оглед установените от нея неточности в нотариалния акт,
завела дело срещу този договор. В края на 2011 г. /след първоначалното
уважаване на иска от страна на РС Плевен/ от „Мобил Експрес“ ООД се
свързали с нея с предложение да оттегли иска си, като предложили и друг вид
обезщетение – парично. До споразумение не се стигнало. През август 2013 г.
свидетелката се видяла с представляващите дружеството, водили разговор, в
който те отново обещали, че ще се получат нещата, че ще получат
обезщетение, като на този етап говорили вече не за обезщетение в съответния
имот, а за обезщетение парично или закупуване на друг имот в рамките на
града, с което да бъдат обезщетени прехвърлителите. Изпратили на
свидетелката проект за споразумение, което тя не приела, тъй като не я
7
устройвало. Към края на 2017 г. изпратила отново покана да си уредят
отношенията, но не получила отговор. Затова помолила майка си да се срещне
отново с тях. Ц. Б. имала назначена среща през м. 02.2018 г. Ходила при тях,
отново й обещали устно някакви обезщетения, но свидетелката така и не
получила в писмена форма тези обещания, които имала от фирмата. Затова се
наложило да заведе дело през 2018 г. Отделно знае, че майка й многократно е
ходила да се среща с представляващите, на които срещи те не отричали, че
трябва да получат обезщетение, но така и не се споразумели за вида на
обезщетението и срока, в който това да се случи. Св. Тодоров е карал ищцата
до строежа, знае, че тя води дела за някакво обезщетение, като последно е
ходил там през м. септември 2019 г., когато ищцата се ядосала, че в обещания
й апартамент имало наематели.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
По делото няма спор, че страните са сключили предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ищцата,
като съсобственик в имота, и другите съсобственици се задължават да
продадат на ответното дружество недвижим имот, представляващ
незастроено дворно място, находящо се в гр. Плевен, като в замяна
дружеството се задължава да построи и въведе в експлоатация сграда, от
която да прехвърли собствеността на обособени обекти с реална площ 200
кв.м. Ищцата и другите съсобственици са изпълнили задължението си по този
предварителен договор, като с нотариален акт са продали на дружеството
дворното място на 10.05.2008 г. В продължение на уговорките по
предварителния договор да конкретизират и изберат обектите, служещи като
насрещна престация, е сключен анекс от 10.05.2008 г., с който страните са
уговорили, че за извършената продажба на недвижимия имот,
прехвърлителите ще получат самостоятелни обекти: фитнес салон,
апартамент № 7 и гараж № 1, като дружеството се задължава да изгради и
въведе в експлоатация жилищно-търговската сграда в 18 месечен срок от
получаване на разрешението за строеж и в едномесечен срок от въвеждане на
сградата в експлоатация – да прехвърли собствеността на избраните обекти с
нотариален акт на прехвърлителите. Доводът, наведен от ответника и
поддържан във въззивната жалба, че този анекс е нищожен, поради липса на
8
основание и на предмет, не може да бъде споделен. При тълкуването на
договора, имащ смесения характер на предварителен договор за замяна и на
договор за изработка, по правилото на чл. 20 ЗЗД, следва да се отчитат всички
негови клаузи в съвкупност, като се проследи правоотношението в динамика,
с оглед многообразието от поети права и задължения от страните. В
предварителния договор е предвидено, че прехвърлителите се задължават да
продадат собствеността на празно дворно място, срещу което търговското
дружество се задължава да прехвърли собствеността върху обособени обекти,
с площ от 200 кв.м., които подлежат на допълнителна конкретизация след
изготвянето на идейния проект. Сключването на анекса от 10.05.2008 г. е в
изпълнение на тази уговорка, както и в изпълнение на клаузите на
предварителния договор прехвърлителите са продали с нотариален акт
съсобствения си имот на „Мобил Експрес“ ООД. С оглед на това, не може да
бъде споделен доводът, че с извършената с нотариален акт продажба
съдържанието на предварителния договор се изчерпва и страните са
преуредили окончателно отношенията си, тъй като това не следва от
обективираните в документите волеизявления. Възражението за нищожност
на анекса, поради липса на основание, е неоснователно. От съдържанието на
уговорките, постигнати в предварителния договор, анекса към него и
договора за продажба, за който е сключен нотариалния акт, се обосновава
извода, че намерението на страните и крайната им цел са насочени към
взаимно разместване на блага, което е основанието за сключването на анекса
към предварителния договор, конкретизиращ първоначално уговорената
престация, съобразно предоставеното право на избор на прехвърлителите на
дворното място.
Не може да бъде споделен и доводът за нищожност на сключения
анекс, поради липса на предмет. Предметът на сделката се свързва с обекта на
правоотношението, като невъзможността на предмета може да бъде
фактическа или правна. Фактическа невъзможност е налице, когато предмета
не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не
може да възникне, а правна невъзможност означава, че за неговото
възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна
пречка. В конкретния случай не може да се говори за невъзможност на
престацията на ищцата да прехвърли имота си към момента на сключване на
9
анекса, тъй като тя не притежавала вещното право към този момент, с оглед
на това, че уговорките, постигнати с анекса, са част от цялото
правоотношение като съвкупност от права и задължения за страните, и не
могат да бъдат третирани изолирано, без да се отчита смисъла на целия
договор.
По тези съображения настоящият състав приема, че ищцата е
изпълнила задълженията си по сключения предварителен договор да продаде
собствеността върху съсобствения си недвижим имот на ответното дружество
и да избере обектите, представляващи насрещната престация за това
прехвърляне, а от своя страна, ответникът не е изпълнил своето задължение
да прехвърли собствеността на тези обекти на ищцата и нейните дъщери. При
неизпълнение на обещания резултат, възниква гражданската отговорност на
длъжника да обезщети кредитора, като при неточно изпълнение за кредитора
възниква правото да иска или изпълнението, заедно с обезщетение за забава
или да иска обезщетение за неизпълнение – чл. 79 ЗЗД. В конкретния случай
се претендира обезщетение за неизпълнение, изразяващо се в пазарната
оценка на имуществото, което кредиторът би имал, ако задължението му
беше надлежно изпълнено, съобразена с правата му в съсобствеността. С
оглед на установените обстоятелства на пълно неизпълнение на задълженията
на ответника, претенцията за компесаторно обезщетение се явява доказана по
основание, а с оглед изготвената съдебно техническа експертиза – се явява
доказана и по размер за сумата от 47100 лв., в какъвто смисъл е приел
първостепенният съд.
Възражението на ответника за погасяване на вземането за
обезщетението за неизпълнение по давност се явява неоснователно. Съгласно
чл. 111, б. „б“ ЗЗД вземанията за обезщетения от неизпълнен договор се
погасяват с тригодишна давност, като давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. По въпроса за
изискуемостта приложение намират общите правила на чл. 69 и чл. 70 ЗЗД
относно изпълнение на задълженията, като се отчитат и конкретните
уговорки между страните и принципите на точно и добросъвестно изпълнение
на задълженията, съгласно чл. 63 ЗЗД. В приложения анекс към
предварителния договор в конкретния случай е предвидено, че „Мобил
Експрес“ ООД се задължава да изгради и въведе в експлоатация жилищно –
10
търговска сграда в срок от 18 месеца от получаване на разрешително за
строеж. В чл. 4 от анекса е посочено, че в едномесечен срок от въвеждането
на сградата в експлоатация дружеството се задължава да прехвърли
собствеността на уговорените обекти на ищцата и дъщерите й. Безспорно
след изтичане на уговорения срок за изпълнение на задължението за
изграждане и въвеждане в експлоатация на сградата дружеството изпада в
забава, но видно от събраните по делото доказателства /писмо от управителя
до ищцата и свидетелски показания/ интересът на кредитора е да получи
изпълнение, като с оглед промяната в инвестиционния проект страните са
започнали преговори за получаване на дължимата престация, заместваща
престация в натура или парично обезщетение. Съгласие по естеството на
престацията, както и относно времето на изпълнение не е постигнато.
Пълното виновно неизпълнение става окончателно с въвеждането на сградата
в експлоатация с удостоверение от 15.07.2015 г., от което е видно, че
дружеството се е отклонило съществено от първоначално уговореното между
страните, тъй като е реализирало строеж, предназначен за ползване като
пансион, кафе аперитив, магазин и подземни гаражи. Доколкото гаражна
клетка и апартамент в сградата все пак съществуват, длъжникът е можел да
предложи известно изпълнение, макар и неточно в количествено отношение, с
оглед на което след изтичане на едномесечния срок по чл. 4 от анекса за
кредитора възниква правото да поиска обезщетение за пълно неизпълнение на
договора. С оглед на това, моментът, възприет от първостепенния съд за
начало на давностния срок, а именно 16.08.2015 г. се явява съответен на
уговорките между страните и развитието на отношенията между тях.
Безспорно исковата молба е депозирана след изтичане на тригодишния
давностен срок – същият изтича на 16.08.2018 г., а исковата молба е
депозирана на 10.10.2019 г.
Настоящият състав споделя и извода за прекъсване на давността,
поради признаване на вземането от длъжника, каквато правна последица е
призната с нормата на чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Признаване на вземането от
длъжника е едностранно негово волеизявление, в случая обективирано чрез
законните представители на ответното дружество, което може да бъде
писмено или устно, но следва да манифестира в достатъчна степен волята на
длъжника да потвърди съществуването на задължението към кредитора. В
11
настоящия казус от показанията на св. Г. Б. се установява, че в края на 2017 г.
тя е изпратила на дружеството покана да уредят отношенията си, като с оглед
на това, че не е получила отговор, е помолила майка си да се срещне с
представителите му. На осъществената среща през м. февруари 2018 г. те
отново обещали на ищцата устно обезщетения, което мотивирало
свидетелката да заведе дело през 2018 г. за нейния дял. Показанията на
свидетелката са последователни и конкретни, съответстват на останалите
събрани данни по делото във връзка с отношенията между страните
/изявленията на управителя, обективирани в писмото от 2014 г., изявленията
пред разследващите органи/, поради което настоящият състав ги приема като
достоверен източник на информация за случилото се, включително и по
въпроса за проведената среща през м. 02.2018 г. и резултата от нея. С оглед
на това, настоящият състав приема, че през м. 02.2018 г. давността е
прекъсната с признаване на вземането от длъжника, и към момента на
завеждане на исковата молба новият давностен срок /чл. 117, ал. 1 ЗЗД/ не е
изтекъл.
Това обуславя неоснователността на наведеното възражение за
погасяване по давност на вземането на ищцата, към момента на подаване на
исковата молба повторно започналата да тече давност не е изтекла, последица
от което е уважаването на иска в размер на 47100 лв., представляваща дела от
обезщетението за неизпълнение по сключения предварителен договор и анекс
към него. До същите правни изводи е достигнал и първостепенният съд, което
налага потвърждаването на обжалваното решение.
С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху
въззивника, който следва да понесе своите, както са направени и да заплати
на въззиваемата страна направените разноски за тази инстанция в размер на
1700 лв.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 85 от 06.07.2020 г., постановено по
т.д. № 231/2019 г. на Окръжен съд Плевен.
12
ОСЪЖДА „МОБИЛ ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ж.к. Сторгозия, № 108 да заплати
на Ц. Д. Б., ЕГН ********** от гр. Плевен, ул. Майска, 3, Б, ап. 13 сумата
1700 /хиляда и седемстотин/ лева, представляваща направени разноски -
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13