№ 50155
гр. София, 10.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело №
20241110146132 по описа за 2024 година
Предявен е иск от С. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.ХС № 40, вх.А,
ет.3, ап.8, подадена чрез адв.Д., със съдебен адрес гр.София, ж.к.----“ № 74, ет.1, ап.1, с която
е предявен иск срещу „фб“ ЕООД, ЕИК ----, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.--- 3, бул.“///“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от ивдвн за прогласяване за
нищожен на договор за предоставяне на потребителски кредит № 1331675/05.03.2024 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С исковата молба са представени следните документи, които се иска да бъдат приети
като писмени доказателства: общи условия към договор за гаранция (поръчителство),
погасителен план към договор за гаранция № 1331675, договор за гаранция от 06.03.2024 г.,
договор за предоставяне на потребителски кредит № 1331675/05.03.2024 г., общи условия за
предоставяне на потребителски кредити на „Фератул България“ ЕООД, погасителен план
към договор за кредит № 1331675, справка от електронно банкиране от 14.08.2024 г. и от
28.11.2024 г.
Иска се да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, както и да се задължи
ответника да представи погасителния план към процесния договор за кредит, справка за
заплатените суми по него, справка за дължимите суми по договора и справка за сумата,
която следва да бъде погасена по договора като остатък.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в които се съдържат
доводи по основателността на предявения иск, като е предявил и насрещен иск за осъждане
на ищеца да му заплати сумата от 1875.00 лв., представляващка дължима, но непогасена
главница по договора, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска
– 19.09.2024 г., до окончателното плащане на дължимото.
От страна на ищеца по главния иск е постъпил отговор на насрещния иск.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба
документи като относими към предмета на спора. Предвид обстоятелството, че самият ищец
с исковата молба е представил погасителен план, такъв не следва да се изисква от ответника.
Искането на ищеца за задължаване на ответника за представяне на справки във връзка с
1
плащанията и задълженията по процесния договор плащания също следва да се остави без
уважение доколкото такова искане се прави към съдебно-счетоводната експертиза,
назначаването на която е необходимо с цел изясняване на спора от фактическа страна. Към
вещото лице следва да се поставят и въпроси относно размера на задълженията по вид и
период по процесния договор, извършените до момента погашения /по размер и дата/ по
него и дължим остатък.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО: Предявен е иск от С. Д. П.,
ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.ХС № 40, вх.А, ет.3, ап.8, подадена чрез адв.Д., със
съдебен адрес гр.София, ж.к.----“ № 74, ет.1, ап.1, с която е предявен иск срещу „фб“ ЕООД,
ЕИК ----, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.--- 3, бул.“///“ № 51, вх.А, ет.9,
офис 20, представлявано от ивдвн за прогласяване за нищожен на договор за предоставяне
на потребителски кредит № 1331675/05.03.2024 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 05.03.2024 г. е сключил с „фб“ ЕООД договор за потребителски
кредит № 1331675, по силата на който той е получил сума в размер на 2000.00 лв., при
лихвен процент от 23.00% и срок от 12 месеца. ГПР е определен на 49.11%.
Отбелязва се, че изпълнението на задължението на кредитополучателя е договорено
да бъде обезпечено от Ferratum bank, въз основа на което ищецът е сключил договор за
гаранция с въпросната банка срещу възнаграждение.
С исковата молба се оспорва действителността на договора за кредит. Ищецът обръща
внимание, той има качеството потребител по смисъла на чл.9, ал.2 от ЗПК, като поддържа
становище, че в случая при наличие на предпоставките по чл.22 от ЗПК, процесният договор
е недействителен. В тази насока ищецът навежда доводи, че възнаграждението на
поръчителя не е включено в ГПР, противно на приетото в чл.19, ал.1 от ЗПК вр. § 1, т.1 от
ДР на ЗПК относно разходите, които се включват в ГПК. Според ищцата, посочването в
договора на по-нисък от действителния ГПР противоречи на закона, а по същество нарушава
изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Освен това се обосновава и противоречие с чл.3, § 1 и чл.4 от Директива 93/13 ЕИО,
както и с практиката на СЕС по дело С-453/10, дело С-4448-17.
Твърди се, че освен, че разходът за поръчител не е включен в ГПР, потребителят няма
възможност и да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото това е задължително
условие за получаване на кредита.
Прави се оплакване и че не е посочено кои точно разходи формират ГПР, като по този
начин потребителят се поставя в неравностойно положение, тъй като е препятстван да
разбере икономическите последици на поетото от него задължение и в частност колко точно
е оскъпяването по кредита.
В исковата молба се съдържат и подробни доводи за нищожност на самия договор за
поръчителство. Отбелязват се противоречие на Директива 2008/48, на чл.16 от ЗК, на
принципа за добросъвестност, .
Ищецът изразява становище, че с оглед данните по делото е налице връзка между
договора за кредит и този за гаранция, обусловена от задължението вноските по договора за
гаранция да се заплащат с тези по договора за кредит, като по този начин единия договор
става част от другия. Обръща се внимание и че кредитора и гаранта са свързани лица.
2
Според ищеца доколкото договорът за кредит не може да съществува без
поръчителството, а съглашението за последното е недействително, то нищожен се явява и
самия договор за кредит.
На самостоятелно основание договора за кредит се оспорва и поради липсата на
посочен лихвен процент, дължим на ден.
С оглед на това, според ищеца сключеният договор за кредит е нищожен.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
Ответникът не оспорва, че с ищеца се намира в облигационно правоотношение по
процесния договор за кредит.
Той обаче оспорва сключването на договор за поръчителство с фб /Малта/ да е
задължително условие за отпускане на кредита. Отбелязва, че при кандидатстване за заем,
потребителят може да посочи поръчител, избран от него.
Ответникът определя като неотносими доводите относно недействителността на
договора за гаранция, доколкото той не е страна по него. В тази насока излага съображения,
че фб е самостоятелно юридическо лице.
Оспорват се твърденията в исковата молба, че сумата по предоставеното обезпечение
е следвало да се включи в ГПР, тъй като ищецът е можел да обезпечи предоставения кредит
по различни други начини, включително с избрани от него физически лица и сключване на
договор за поръчителство не е било задължително за отпускане на кредита. Ответникът
признава, че при сключване на такъв договор, той може да информира потребителя с
точност за разходите за поръчител, но доколкото това са разходи за предоставяне на
обезпечението, те не следва да се включват в ГПР.
Отбелязва се, че ответникът е предоставил на ищеца цялата необходима информация
във връзка с размера на ГПР, както и начина за неговото формиране, като тя е подробно
разписана в стандартния европейски формуляр. Освен това, според ответник, след като на
потребителя тази информация му е била предоставена преди сключване на договора, той е
разполагал с достатъчно време, за да прецени кое от обезпеченията да избере и съобразно
това да сключи договор за кредит. Обръща се внимения, че на всеки етап от процеса за
кандидатстване за кредит, кредитополучателят разполага с достатъчно време за преценка,
доколкото приемането на условията се осъществява чрез СМС код, който е с валидност от 48
часа.
Освен това, ответникът сочи, че ищецът е разполагал и с възможността да се откаже
от договора в съответствие с чл.29 от ЗПК, респ. чл.9 от договора.
Предвид изложеното моли съда да приеме, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан и съответно да бъде отхвърлен като такъв. Моли да бъдат присъдени и разноските
по делото.
В срока за отговор, ответникът е предявил и насрещен иск за осъждане на ищеца да
му заплати сумата от 1875.00 лв., представляващка дължима, но непогасена главница по
процесния договор, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска –
19.09.2024 г., до окончателното плащане на дължимото.
Ответникът по насрещния иск – С. П. е депозирал отговор, в който изразява
становище за основателността на насочената срещу него претенция до размера от 1880.00
лв.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът претендира права от облигационно правоотношение с ответника по договор за
кредит;
- правна квалификация – предявеният главен иск е с правно основание чл.26, ал.1
3
ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК; предявеният насрещен иск е с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.430
от ТЗ и чл.9 от ЗПК;
- права и обстоятелства, които се признават – сключен договор за кредит между
страните;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - сключен договор за кредит
между страните;
- разпределение на доказателствената тежест – по главния иск ищецът следва да
установи, че се намира в облигационно правоотношение с ответника по процесния договор
за кредит, ответникът следва да установи, че клаузите по договора са индивидуално
уговорени, че е изпълнил задължението си да представи необходимата преддоговорна
информация на ищеца, че клаузите на договора осигуряват равнопоставеност на страните по
него; по насрещния иск ищецът следва да установи наличие на облигационно
правоотношение с ответника, а ответника извършени плащания;
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива;
ПРИЕМА следните писмени доказателства: общи условия към договор за гаранция
(поръчителство), погасителен план към договор за гаранция № 1331675, договор за гаранция
от 06.03.2024 г., договор за предоставяне на потребителски кредит № 1331675/05.03.2024 г.,
общи условия за предоставяне на потребителски кредити на „Фератул България“ ЕООД,
погасителен план към договор за кредит № 1331675, справка от електронно банкиране от
14.08.2024 г. и от 28.11.2024 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищцата за задължаване на „фб“ ЕООД да
представи погасителния план към процесния договор за кредит, справка за заплатените суми
по него, справка за дължимите суми по договора и справка за сумата, която следва да бъде
погасена по договора като остатък.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице С. И.,
тел.0---, която като се запознае с данните по делото и извърши необходимите справки, да
отговори на поставените в исковата молба въпроси. Определя депозит за изготвяне на
експертизата в размер на 300.00 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване
на съобщението.
Да се призове вещото лице след представяне на доказателства за внесения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си не по-късно от
една седмица преди датата на съдебното заседание.
УКАЗВА на ответника, че следва да окаже съдействие на вещото лице, като му
предостави достъп до счетоводните книги, електронната си система, както и други
документи и софтуер, необходими за изготвяне на експертните заключения, като го
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неоказване на съдействие на вещото лице, съдът ще прецени
поведението му съобразно всички обстоятелства по делото, като може да приложи
разпоредбата на чл. 161 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.02.2025 г. от
11.00 ч., за която дата да се призоват страните и вещите лица след представяне на
доказателства за внесения депозит.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца и
препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5