№ 835
гр. Пазарджик, 12.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20245220104820 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Страните не се явяват. Представляват се от пълномощниците си – адв. П.
за ищеца и адв. Г. за ответника.
АДВ. П.: - Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: - Да се даде ход на делото.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ. Г.: - Водим свидетеля, който допуснахте. Моля да го разпитате.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯ СВИДЕТЕЛ,
КОЙТО Е ДОВЕДЕН ОТ СТРАНА НА ОТВЕТНИКА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
**В: – на 29 години, български гражданин, неженен, неосъждан, без
родство със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. Ф**В: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. Г., СВ. Ф**В: - Да, знам за какво съм тук. Края
на май, началото на юни беше, миналата година, започнах да работя по обекта.
Става въпрос за обект във **. Обектът е на госпожата – на **. Там правихме
1
покрив с ламарини имитиращи керемиди. Там заварихме, правихме летвите,
мембраната и ламарините, където бяха вънка, аз ги заварих там когато дойдох.
Не сме правили конструкция. Имаше си покривът конструкция, ние правихме
мембраната, летвите и ламарината.
Уговорките бяха – аз, когато дойдох, те бяха приключили този скат,
който се бяха разбрали за един скат. Аз като отидох беше завършен единият
скат от покрива, за който са се договорили само за него, с Б. – Б. и **. И после
е имало друга договорка за другия скат. Аз не съм присъствал на уговорки
между Б. и **. Работихме почти до края, беше останал един скат, и деретата,
където са. Повечето време аз бях там и цялото време даже. И последния ден,
когато трябваше да сложим останалите ламарини бях там аз, с още няколко
момчета, момчетата ги няма, те са в чужбина. При самото вдигане на
ламарините са тежки и са дълги, и се получиха едни драскотини. Те имаха и
драскотини, аз й показах и на госпожата, преди да ги вдигнем, викам: „Виж,
има някаква драскотина“. Допълнително при работата, която правихме,
нормално е, защото то е на третия етаж, и ние ги качваме, единият стои на
първия етаж, другият на втория, през тераси ги качвахме тези ламарини, на
ръка. При качването имаше някаква драскотина, признавам си, бях и аз там.
Мъжът й също се качи, видял ги е. Мъжът на **, и след като той ги е видял, аз
му казах: „Да, ние сме виновни“, защото качихме ламарината, ламарините са
тежки. И след това той ни каза: „Слизайте от покрива“, вика: „Няма повече да
се работи“. Мъжът на ** ни спря – ** ли, нещо такова беше, **, ** нещо
такова беше името му – той ни каза: „Слизайте всичките от покрива. Спирате
да работите“, и ние слезнахме долу, звъннах на Б. и му казвам: „Човекът ни е
спрял, не ще да работим. Има тука някакви 15-20 драскотини“. След това те не
знам какво са се разбрали. Той ми звънна, на другия ден се качихме с него
горе, да се разберат. Б. им каза: „Аз ще си поема, вика, това което трябва, ако
трябва ще купим нови ламарини, ще свалям тия, ще си ги взема. Ако не, ще
звъним, вика, на тия от „Билка“, колко пари са тия ламарини, ще ги доплащам,
идвам с момчетата, свалям, взимам си ламарините и си отивам, щом искате да
приключим, защото той вече нямаше допуск до там.“ Това му предложи.
Комуникираше – и двамата бяха там – и мъжът й, и **, кога аз се качих с Б..
Последният ден, когато аз се качих с него да се уговорят, аз бях на уговорката,
бях там, отзад имат една шатра на двора, там седнахме и се уговориха какво
да се прави с дефектните ламарини. Уговорките за строежа на обекта бяха
2
между Б. и **.
АДВ. Г.: - Нямам други въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. П., СВ. Ф**В: - Аз работих на обекта 11 дена.
По принцип на мен Б. не ми е платил. На мен от този обект Б. не ми е платил.
Ние едновременно работихме на два обекта – във ** и в Огняново при **. На
другите работници им е платил, защото аз взимах тия момчета и му казах:
„Б.е, тия момчета като свършат работа, като слезнат от покрива си искат
парите“.
АДВ. П.: - Знаете ли, Б. и ** като се разбираха и уговаряха, ** дали
плати на Б. за Вашия труд?
СВ. Ф**В: - Аз за това не знам, не мога да кажа нищо. Не съм
присъствал, нито ми е казал.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
други въпроси.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
АДВ. П.: - Уважаеми господин председател, във връзка с указанията в
доклада на съда за разпределение на доказателствената тежест, от разпитът на
доведения от нас свидетел и на свидетеля на ответника не се установи
обстоятелството със сигурност плащане на сумата 5000 лева, във връзка с
договора. Разпитаният от нас свидетел твърди, че знае че е платено, но това
знае от семейството ищци. Водим и молим за това обстоятелство да разпитате
един свидетел, който е извън залата, а именно **в – за даването на сумата
5000 лева.
АДВ. Г.: - Считам, че искането от страна на ищцовата страна не следва
да бъде допуснато, тъй като още първото заседание, с оглед доклада се
разпредели доказателствената тежест и съдът допусна двама свидетели –по
един на страна, считам, че не би следвало, но по преценка на съда.
Съдът счита, че следва да се допусне още един свидетел, при режим на
довеждане от ищеца за установяване на обстоятелството дали исковата сума
от 5000 лева е предадена от ищеца на ответника, доколкото основанието за
това искане е фактът, че вече разпитаният свидетел не е установил по
категоричен начин спорния факт. Такава възможност е предвидена в чл. 159,
ал. 2 от ГПК. По изложените съображения, съдът
3
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА втори свидетел при режим на довеждане от ищеца за
установяване на обстоятелството дали исковата сума от 5000 лева е предадена
от ищеца на ответника.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
**В: – на 32 години, български гражданин, неженен, неосъждан, без
родство със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. **: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. Познавам
М. П.и и съпругата му ** Г.а. От две години ги познавам. Аз работя за тях.
Строим, помагам им в строителството, каквото имат за работа. Плащат ми.
Миналата година по това време направиха покрива на къщата във **.
Познавам майстора, който им прави покрива. Забравих как се казва той. Как
му беше името (свидетелят мисли), той си е от тука, от Пазарджик е. Познавам
го този майстор от там, от покрива, където го викна ** за покрива. Аз ходих на
покрива, да. Те се разбраха с ** за покрива. Аз работих за този човек, само
един ден. Даде ми 15 лева. От покрива му свалих 4-5 дъски, нарезах ги, и пак
ги качвах горе. Този човек, майсторът, си доведе и бяха 4-5 души с него на
обекта. Да ги видя така ги знам, ама по имена не ги знам. Той на първия ден ги
докара, гледаха покрива, на втория ден майсторът дойдоха работиха един ден,
на третия ден пратиха малките, имаше едни малки деца с тях. Те колкото мен
бяха, не бяха толкова малки. Там работиха, по моя преценка, около десетина
дни.
АДВ. П.: - Когато дойдоха в началото, майсторът на тази група, говори
ли със собствениците на сградата, и ти да си видял нещо, да си чул да са се
разбирали – пазарлък да са правили?
СВ. **: - С ** Г.а, аз бях отвън на пейката седнах, пред къщата има една
пейка, аз съм там, пуших една цигара, и те излизат отвънка, и нещо се
разбират за пари – кака ** и това, как се казваше аз въобще забравих – и
майсторът, излезнаха отвънка и си говорят за парите. Вика, нещо да му дава
там 5000 лева да плаща и на майсторите там на работниците си. Кака **
изкара 5000 лева, пред мене ги дава, на майстора ги дава, за покрива, да, на
баш майстора. Видях как се броят парите. Той майсторът ги прие парите,
4
мушна ги в джоба. Брои ги, майсторът, парите. 5000 лева му даде, и там си
разговаряха нещо, и те си бегаха после.
АДВ. П.: - Да работят ли?
СВ. **: - Да. Те почнаха да работят първия ден, втория ден почнаха, на
третия ден му даде парите. Той как почна да работи през три дена и взе
парите. Три дена работи и искал пари да плаща на майсторите.
Вече работеха когато ** му даде парите – работеха, да.
Два-три дена бяха работили – да.
Той още първия ден взе парите, ама три дена работи и той не дойде вече.
Първия ден взе парите, когато дойде на работа, да плаща на момчетата.
И работиха три дена, той не дойде, прати малки деца.
Петте хиляди лева, които ги даде **, майсторът ги взе първия ден, преди
да почне работа. Взе парите и се качи на покрива.
Майсторът, който взе парите, беше началник на бригадата, той взе
парите. Аз не знам дали от тези пари той е дал на работниците. Той ги тури в
джоба. Майсторът се разбираше с работниците. Не знам защо спряха да
работят работниците. Те не го завършиха покрива. Хвана други майстори за
покрива. ** ги хвана другите майстори. Не знам за какво се скараха. Аз, когато
бях там, парите когато му даде, аз бях вънка на пейката. Мъжът на ** не беше
там, когато ** му даде парите. Аз бях вънка на пейката, когато му броеше
парите, мъжът на ** го нямаше. Познавам мъжа й на **, казва се М. П..
АДВ. П.: - Можеш ли, последно, да си спомниш баш майсторът как се
казваше, който взе парите?
СВ. **: - (свидетелят мисли). На външен вид го знам. Към 40 годишен е.
Не е много висок, колкото мен е висок. С тъмна коса е и е малко плешив на
челото. Аз се сещам за името, ама все го забравям.
АДВ. П.: - Нямам други въпроси към свидетеля.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. Г., СВ. **: - До четвърти клас съм учил. Мога
да броя. Мога да пиша. Не знам да смятам.
АДВ. Г.: - Как разбра, че са пет хиляди лева?
СВ. **: - Той ги преброи пред мен. Да, аз мога да ги преброя. Значи, 50
бройки по 100 лева колко правят. Той ги брои – една, две, три, четири, пет. Аз
5
през цялото време седях там. По 100 лв. бяха банкнотите. 50 бройки по 100
лева бяха парите. Той ги брои. Десет брои - хиляда лева. Да, аз броя, оправям
с броенето.
АДВ. Г.: - Нямам повече въпроси.
АДВ. П.: - Спомняш ли си името? Ако го видиш ще го познаеш ли?
СВ. **: - (свидетелят мисли).
АДВ. П.: - Нямам повече въпроси.
СВ. **: - Б., Б., Б. беше. Б. е името на майстора, сетих се, Б..
АДВ. П.: - Нямаме други искания. Моля да приемете списък на
разноски.
АДВ. Г.: - Нямам искания. Представям списък с разноски.
СЪДЪТ ПРИКАНИ СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
СПОГОДБА НЕ СЕ ПОСТИГНА.
Съдът като съобрази, че допуснатите доказателства са събрани и нови
доказателства не са посочени и не са представени от страните, счете делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. П.: – Уважаеми господин председател, моля Ви да приемете, че
исковете са основателни и доказани, и да ги уважите, като присъдите на ищеца
и сторените разноски. По делото се установи, че страните са постигнали
съгласие за извършване на строителна услуга, като ответникът е получил
договорената сума, започнал е изпълнението на възложената работа заедно с
ръководени от него работници, но до пълно изпълнение на работата не се е
стигнало. Вместо това има похабена продукция материали, наложил се
демонтаж на покрива, с което са нанесени щети на ищеца. Размерът на тези
щети е установен в производство по чл. 207 от ГПК, проведена по гр.д. №
887/2024 г. на РС гр. **. Моля Ви да приемете, че исковете са основателни и
доказани, и да ги уважите.
АДВ. Г.: – Уважаеми господин председател, с оглед изложеното в
писмения отговор по делото, както и безспорно се установи от свидетелските
показания, както от свидетелите осигурени от наша страна, така и от
6
свидетелите осигурени от страна на ищеца, между страните М. П. и Б. А. няма
никаква договорка за изпълнение на поръчка, а договорката е между
съпругата на ищеца и моя доверител. Ще Ви моля да оставите така подадената
искова молба без уважение като недоказана и неоснователна. Ще ви моля да
присъдите направените разноски, и да ни дадете срок за писмена защита
Съдът УВЕДОМЯВА страните, че ще постанови решение по делото в
установения от закона едномесечен срок, като предоставя двуседмичен срок, в
който страните могат да представят писмени защити по делото.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:39
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
7