Решение по дело №199/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./……..07.2019 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

при секретар Албена Янакиева,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 199 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по реда на  ОБЩИЯ исков процес.

Приет е за разглеждане иск на „СИМАТ” АД ЕИК *********, гр. г.ул. „Инд“” № 65, представлявано от Я.С. и С.Ш., чрез адв. Ч. *** срещу  „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”АД, ЕИК *********, гр. Варна бул. Вл. Варненчик 258, сграда Варна тауърс – Е, представлявано от К.И. и Р.Л., чрез юрисконсулт Н. за присъждане на сумата 25 500 лв., претендирана като дължимо обезщетение поради неоснователно обогатяване на ответника, за сметка на обедняване на ищеца, в резултат на ползването в  периода от 01.09.2017г. до 31.01.2019г без да е сключен изискуемия договор за достъп на собствен на ищеца трафопост с идентификатор *****.***.***.*, за пренос и трансформиране на енергията, ползвана от други потребители.

Ищецът претендира и присъждане на законна лихва върху главницата от предявяване на претенцията на 08.02.19 до окончателно изплащане на задължението.

Страните претендират насрещно определяне на разноски, конкретизирани в списъци по чл. 80 ГПК  (л.108 и 109 по настоящото дело).

Ищецът твърди, че ответното дружество е получило достъп до трансформаторен пост, собственост на ищеца, като  използва това съоръжение за доставка на  енергия на други потребители(заплащащи консумацията си по клиентския номер на ищеца) и за пренасяне на енергията до друго свое  съоръжение, от което снабдява свои клиенти. Счита, че като отказва да сключи договор и да заплаща цена за този фактически достъп съгласно чл. 117, ал. 7 от ЗЕ ответникът го лишава от приход, равен на дължимата цена, съгласно приета от ДКЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители, чрез собствените им уреди и/ или съоръжения, до други потребители. Съответно и твърди, че неоснователното ползване без договарянето на такава цена спестява на разпределителното дружество разход в същия размер. Сочи, че неоснователното ползване още от 1.08.2010г, е било установено до 31.08.2017г с влезли в сила решения по т.д.  №1390/2012г., т.д. № 350/14г., т.д. №931/2015г, т.д. №1236/2016г, т.д. №1206/2017г., всички по описа на ВОС, като продължава и понастоящем без промяна.

Собствеността си върху използвания за пренос и разпределение обект ищецът основава на констативен акт, издаден въз основа на преценени документи за преминаване на ведомствено съоръжение в частна собственост на търговско дружество при приватизацията му.

Ответникът, чрез ю.к. Н.  оспорва изцяло  твърденията на ищеца. Оспорена е собствеността на съоръжението както и  ползването му от присъединени други клиенти, ползващи преобразувана енергия от този трафопост. Оспорено е и ползването на съоръжението за пренос към други обекти от мрежата, като ответникът се е позовал на новоизградена мощност, чрез която се обслужват всички потребители, присъединени към съоръжението в предходен период. Оспорено е обедняването на ищеца с доводи за липса на каквито и да са разходи за поддръжка на съоръжението, неизползвано вече дори от самия собственик и определяне на размера на обезщетението по методика, приложима само при едновременно използване както за пренос, така и за преобразуване на енергия до краен клиент на ответника.

Предварителните въпроси и допустимостта на делото са били  разрешени в нарочно определение № 1049/18.03.2019г, като понастоящем съдът не намира основание за ревизирането им. Като  доклад на съда (л.87), е обявен проект (л. 71), възприет от страните без възражения. В доклада съдът е изложил мотиви относно окончателната правна квалификация на претенциите, както и по-подробно изложение на фактическите твърдения и преклудираните от силата на пресъдено нещо възражения и оспорвания на факти (относно собствеността на ищеца и фактическото ползване от разпределителното предприятие до началото на процесния период).

По същество пълномощникът на ищеца пледира бланкетно за уважаване на претенцията в цялост.

Юрисконсултът на ответното дружество излага в писмени бележки доводи за неоснователност на иска, като счита за недоказани елементите от правопораждащия фактически състав. Сочи, че не може да е налице обедняване на собственик, който не полага никакви грижи по съхранението на  съоръжение, което е наложило даване на задължителни предписания за отстраняване на застрашаващи работата на разпределителната мрежа повреди по сградата. Позовава се на установеното от експерта липса на ползване на съоръжението но трети лица, поради пренасочване на всички клиенти към нов трафопост и преустановена консумация на каквато и да е трансформирана енергия и липса на пренос към други съоръжения. Счита за недоказано ползването на съоръжението и поради липса на друг клиент, различен от самия ищец, който да ползвал разпределителни услуги, като сочи че ищецът е представил само неотносими доказателства за доставка на енергия, а не за мрежови услуги. Излага и доводи за необосновано заключение на експерта в частта по остойностяване на някакво ползване, като сочи че значимите за прилагането на методиката стойности са произволно посочени по данни на самия ищец Пледира за неоснователност на претенцията и моли искът да бъде изцяло отхвърлен. 

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните са приключили съдебни спорове с влезли в сила решения по т.д.  №1390/2012г., т.д. № 350/14г., т.д. №931/2015г, т.д. №1236/2016г, т.д. №1206/2017г., всички по описа на ВОС, с които ответникът е бил осъден да заплаща обезщетение за неоснователно обогатяване в резултат на  ползване чрез фактическо присъединяване на други потребители към  собствен на ищеца енергиен обект, индивидуализиран като трафопост, с идентификатор *****.***.***.*, със застроена площ от 136 кв.м., разположен източно от 2 МЖ в северната част на УПИ с идентификатор *****.***.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр .Г., с административен адрес гр. г.ул. „Инд“” № 65. Съдът констатира пълно съответствие на индивидуализиращите данни на този обект с процесното съоръжение. Тъй като в тези процеси  обедняването е изведено от установената спрямо ответника собственост на ищеца, и този елемент от фактическия състав, очертаващ основанието на присъденото вземане е изрично посочен в диспозитива на решенията, съдът приема, че това обстоятелство е било включено в спорното право по уважените осъдителни искове и е обхванато от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Съответно в настоящия процес между същите страни е недопустимо да се разглежда отново спор, касаещ това обстоятелство (в този смисъл е дадено задължително тълкуване по реда на чл. 290 ГПК, макар и в хипотеза на отхвърлен отрицателен иск в решение № 55 от 22.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 812/2011 г., II г. о., и в хипотеза на частичен иск  в решение № 89 от 11.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 716/2010 г., I т. о., ТК). Задължението на съда да зачете силата на присъдено нещо на влязло в сила решение е регламентирано в чл. 297 от ГПК. Когато се разрешава правен спор и по правопораждащия факт има влязло в сила съдебно решение, съдът е длъжен да го зачете и да не приема нещо различно(Решение № 408 от 12.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1055/2011 г., I г. о., ГК, решение № 133 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 2020/2009 г., I г. о., ГК). В настоящия случай съдът следва да счита за НЕОСПОРИМО обстоятелство, което не подлежи на доказване, установеното с влезлите в сила решения право на собственост на ищеца върху процесния енергиен обект и осъществено фактическо ползване до 31.08.2017г за целите на присъединяване на други потребители без да е налице сключен договор за достъп със собственика към момента на приключване на устните състезания по прикючилото последно дело(пред въззивна инстанция до 25.03.2015г.).

Извън установените обстоятелства обаче са настъпилите нови факти, които променят отношенията между страните. На първо място, назначеното от съда вещо лице ( което признава в обясненията пред съда че е запознато с фактике по отношенията в предходните дела между страните) категорично сочи, че понастоящем липсва каквото и да е потребление на енергия от процесното съоръжение. Съдът кредитира заключението на експерта в тази част, като изложение на възприети чрез оглед и преценка на техническа документация данни, интерпретирани последователно с прилагане на специални знания и кореспондиращо на писмените документи, представени по делото. Вещото лице е установило, че понастоящем собственото на ищеца съоръжение ТП „СИМАТ 1“ (идентифицирано като енергиен обект – част от разпределителната мрежа, стопанисвана от лицензираното за този регион разпределително предприятие и визуализирана схема на л. 99)  се захранва независимо от разпределителна мрежа чрез връзка в първа килия, от друг обект в мрежата („тролейбусно депо“) но не се препредава към друг обект на разпределителя. Вещото лице е констатирало пълно неизползване на втора килия и наличие на съществуващ разединител в трета килия, чрез който би могло да се подава електричество при аварийна ситуация, като резервен вариант на захранване на самия трафопост. Експертът е категоричен, че следващото звено от веригата по тази връзка  (БКТП Леярна БИПА) не ползва за пренос този контакт, тъй като е свързано с новоизградено съоръжение чрез друго ново разклонение на линия на средно напрежение (ТП Метал Иванов). Съдът отчита, че това състояние на разпределителна мрежа е новоустановено, тъй като ползването на новоизграденото звено не е било отчитано в предходните отношения между страните. В съдебно заседание ( л. 111) експертът пояснява, че връзката с другите съоръжения, където се трансформира енергия и се предоставя на крайни клиенти, присъдинени като абонати на разпределителното дружество е изключена и съществува само за да обслужва аварийно процесния трафопост и може да бъде  използвана само чрез съдействие на самия ищец, ако се налага подаване на резервно захранване към това съоръжение. Същевременно вещото лице е констатирало и наличие на друго съоръжение, ползвано от ищеца за снабдяване с енергия и отпадане на консумация от процесния обект след пренасочване на всички клиенти извън самия ищец, ползвали някаква енергия в предходен период към новото съоръжение на ответника.

Тези констатации на вещото лице изцяло кореспондират и на писмените доказателства, представени от двете насрещни страни. Видно от платежни документи, съставени в периода 18.10.2017 – 22.02.18г според които платец „Иванов и Иванов“ООД е извършвал погасявания на задължения на ищеца като абонат на доставчика на ел. енергия. Именно това лице обаче е било пренасочено с останалите потребители към новото съоръжение и вече е присъединено като самостоятелен потребител на мрежово съоръжение. Заплащането на суми на доставчика на енергия, начислена по абонатен номер на ищеца изцяло съотвества на установеното в предходните съдебни производства ползване на трафопоста, но то несъмнено е приключило към януари 2018г (при съобразяване на фактуриране на потребление за изтекъл месец). Същевременно именно към 15.01.2018г е наредено и поставянето под напрежение на новоизградения трафопост, послужил да свързване на този и другите клиенти на ответното дружество.

При така установените факти съдът намира, че ползването на съоръжението на ищеца доколкото е било установено в предходни периоди е било окончателно преустановено именно към 15.01.2018г, и понастоящем е категорично изключено. Разпределителното предприятие е подменило значението на процесния трафопост като свързващо звено между обекти на мрежата за пренос на средно напрежение, като е изградило друг обект, който да заеме неговото място в системата и е присъединило всички потребители освен ищеца към новото звено. Съдът не кредитира констатациите на вещото лице за изключването на преноса към мрежата едва на 19.11.2018г, тъй като заключението си в тази част експертът е изградил на база счетоводни данни на самия ищец относно фактурирано потребление от трафопоста, а не от някакви технически данни. В случая обаче, каквото и да е отчетеното потребление, то е несъмнено е било на единствения присъединен абонат, след като другите клиенти са ползвали новия трафопост от началото на 2018г. Съответно и ако основното захранване на отсрещното звено (БКТП Леярна БИПА) е получавано именно новия, а не от вече излишния стар трафопост, явно е че с поставянето му под напрежение, значението на съоръжението на ищеца като елемент от общия преноса е приключило на тази дата.

Съвкупната преценка на писмените доказателства и заключението обуславят единствен възможен извод за отпадане на процесния трафопост мрежата като обект, ползван за разпределяне и пренос на енергия към лица, различни от ищеца и ограничаване на ползването му като съоръжение, ползващо всички  съществуващи в него връзки (както чрез първа така и чрез трета килия) само за нужди на евентуално потребление на средно напрежение от самия ищец, считано от 15.1.2018г.  За целия процесен период след тази дата до 31.01.2019г липсва каквото и да е обогатяване на разпределителното предприятие.

За периода от 01.09.2017г до 15.01.18г обаче, съдът констатира наличие на ползване на собствен на ищеца обект за пренос на енергията, тъй като въпреки че клиенти не са били присъединявани пряко, трафопостът е ползван за захранване на друго звено от разпределителната мрежа, без да е бил сключен предвидения в нормативната уредба договор за това. Както е било установено вече в приключилите производства между същите страни разпределителното дружество (според правилата в пар. 4 от ПР на ЗЕ) има право да избере дали да изкупи съоръжението, ползвано фактически от лица, различни от собственика или да изгради заместващи го нови обекти. В случая ответното дружество е използвало  свои разпределителни мощности (БКТП Леярна), но не е осигурило самостоятелното им свързване в разпределителна мрежа, а е използвало именно обекта на ищеца за такава връзка, до въвеждане в експлоатация на БКТП Метал Иванов. Само това обстоятелство е достатъчно за да се приеме, че ответникът не се е въздържал за ползва чуждия обект, а е продължил да употребяване на трансформатора СИМАТ 1 като част от мрежата до промяната й.

Неоснователно е и възражението по обедняването на ищеца. Въпросите относно приложението на института на неоснователно обогатяване при ползване на чужд трафопост и за начина на определяне на размера на дължимото обезщетение са разрешени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК ( решение № 37 от 30.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 709/2009 г., I т. о., ТК, решение № 130 от 11.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 776/2009 г., I т. о., ТК, решение № 179 от 18.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 13/2010 г., II т. о., ТК, както и цитираните в тях други актове). Правните разрешения в тези актове съставляват обвързваща съдебна практика и според нея обедняването може да има различни форми - то може да се изрази не само в изгубване на имуществени блага, но също и в пропускане на иначе сигурно увеличение на имуществото. Именно тази втора проявна форма на обедняването е осъществена в настоящия случай. Действително, за ищеца, като собственик на процесното съоръжение не съществува практическа възможност да ползва същото за дейности под лицензонен режим (да разпределя и продава трансформирана електроенергия на крайните потребители), но законът изрично урежда възмездяването на достъпа, фактически предоставен на лицензиант( чл. 117 ал.8 ЗЕ, към който препраща и реда за присъединяване по чл. 8 ал.4 от Наредбата за случаите на по- оптимално техническо разрешение). По тези съображения и съдебната практика приема, че отношенията, свързани с ползване на чужди енергийни обекти, се уреждат по правилата на неоснователното обогатяване, като при установено ползване размерът на обезщетението се определя въз основа на методиката, прилагана за определяне на цената до достъп при договаряне по чл. 117 ЗЕ. В този смисъл какво е конкретното състояние на съоръжението и поддържа ли се то от собственика е без значение. Самото техническо ползване вече поражда основание за договарянето, а липсата на сключения договор осуетява приход. Отделен е въпросът, че ответникът се позовава на констатирана неизправност на покрива, породила теч в сградата на трафопоста към април 2018г,  когато ползването  за целите на преноса и други клиенти на разпределителя  е било преустановено.

 Конкретните стойности на пропуснатата облага през близо петте месеца, в които трафопоста е ползван косвено за захранване на другите потребители обаче, и които е следвало да получи ответникът бе договорил съответно достъп до излишната за собственик свободна мощност(използвана от негово име от другия потребител), се равняват на нормираната цена за такъв вид договаряне.  Собственикът на съоръжението би получавал именно този доход и би увеличил със сигурност имуществото си, съответно ответникът си е спестил плащане на същата сума, т. е. налице е едновременно обедняване на ответника по смисъла на чл. 59 ЗЗД, което е довело съответно до обогатяване на ищеца, изразяващо се в спестяване на необходими разходи.

Размерът на тези стойности обаче не е доказан по делото. Съдът съобразява,      че вещото лице е съставило вариант на остойностяване на достъпа по Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ( обявена по общо достъпен начин http://www.dker.bg/files/DOWNLOAD/methodology_7.pdf). Разходите за обслужване на използван без договор трафопост имат съществено значение за формирането на цената за достъпа. Вещото лице е използвало като  изходните данни за изчисление на тези разходи сведения, които съдът не може да приеме за обективни. Според т. 3.2 от Методиката стойността на съоръжението следва да е равна на балансовата стойност на този актив, но данни за такава не са били предоставени на вещото лице. Експертът изрично признава, че вместо такава стойност е използвал дисконтирана с амортизационен коефициент пазарна оценка, дадена от друг експерт към друг момент. На съда е служебно известно, че в отношенията между тези страни в предходните дела противоречиво е разрешаван въпроса относно стойността на активите. Така зв начални  периоди 2008 – 2015 цената е определена по пазарна стойност поради необоснована балансова стойност, но  следващия  период до 2017г. именно балансовата стойност е предпочетена пред пазарна оценка на лицензиран оценител, поради липса на предвиденото в чл. 3.3.от методиката изключение. Прякото възприемане на неактуализирана пазарна оценка, при това без обявяване на методите въз основа на които е определена, не е представлява убедителна интерпретация на факти от действителността чрез специални знания на инженер в областта на ел. централи, мрежи и системи. Съдът приема, че крайният извод на вещото лице за цена в размер на 780 лв за ползване на процесния трафопост за остатъка от 2017г, съответен на периода, за който неоснователното обогатяване е установено, е необоснован.

Претенцията на ищеца не е доказана в цялост като основателна и следва да се отхвърли изцяло.  

Разрешението на спора по същество следва на намери и съответно отражение върху акцесорните последици от предявяване на неоснователен иск.

Предвид направеното искане и на основание чл.81 вр. чл. 78 ал.3 от ГПК, в полза на ответното дружество следва да бъдат присъдени разноски, направени от ищеца по делото, съобразно представения НЕОСПОРЕН списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства  за внесения депозит за възнаграждение на вещо лице. Заявената сума от 300 лв не надхвърля предвиден максимален размер по чл. 25 ал.2 от Наредбата за правна помощ, приложима за определяне на възнаграждение на юрисконсулт( чл. 78 ал. 8 ГПК). Посочените в списъка разноски следва да се присъдят в цялост в полза на ответника ( чл. 78 ал. 3 ГПК).

На основание чл.78 ал.6 от ГПК в полза на държавния бюджет по сметка на съда следва да бъдат присъдени невнесена авансово остатъчна част от депозит за заплащане на разходите на вещото лице,  авансирани от бюджета на съда. Дължимата сума от 14 лв следва да бъде събрана от ищеца, причинил събирането на експертизата( чл. 78 ал.6 ГПК). 

Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.235 ГПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от  „СИМАТ” АД ЕИК *********, гр. г.ул. „Инд“” № 65, представлявано от Я.С. и С.Ш.  срещу  „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”АД, ЕИК *********, гр. Варна бул. Вл. Варненчик 258, сграда Варна тауърс – Е, представлявано от К.И. и Р.Л., иск за присъждане на сумата 25 500 лв., претендирана като дължимо обезщетение поради неоснователно обогатяване на ответника, за сметка на обедняване на ищеца, в резултат на ползването в  периода от 01.09.2017г. до 31.01.2019г без да е сключен изискуемия договор за достъп на собствен на ищеца трафопост с идентификатор *****.***.***.*, за пренос и трансформиране на енергията, ползвана от други потребители, на осн. чл. 59 ЗЗД.

ОСЪЖДА  „СИМАТ” АД ЕИК *********, гр. г.ул. „Инд“” № 65, представлявано от Я.С. и С.Ш.  да заплати на  „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”АД, ЕИК *********, гр. Варна бул. Вл. Варненчик 258, сграда Варна тауърс – Е, представлявано от К.И. и Р.Л., сумата 700 лв.( седемстотин лева), представляваща направени от ответника  съдебно-деловодни разноски по списък по чл. 80 ГПК, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА  „СИМАТ” АД ЕИК *********, гр. г.ул. „Инд“” № 65, представлявано от Я.С. и С.Ш.  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на  Окръжен съд - гр.Варна  в Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC ***, IBAN ***, сумата 14 лв (четиринадесет лева), представляваща авансирани от бюджета разходи на осн.  чл. 78 ал.6 ГПК. 

 

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис  на страните, чрез пълномощниците им със съобщение образец № 11 от Наредба № 7.

Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: