РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Враца , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и
първа гоД. в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Виолета Ц. Вълкова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20201400500403 по описа за 2020 гоД.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 354/24.01.2020 г. на адв.И. С., като
пълномощник на С. Н. Й. и В. Н. Г., против Решение № 344/27.12.2019 г. по гр.д.№
1652/2018 г. на РС-Козлодуй, с което е допусната съдебна делба на наследствени
недвижими имоти, находящи се в землището на с.***, общ.Хайредин.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Иска
се отмяната му и отхвърляне изцяло на предявения иск за делба, поради извършени
откази от наследство на част от наследниците на П. К. Н. и придобИ.е на имотите по
давност от общата наследодателка на жалбоподателите - Н. П. Н.. Твърди се, че
районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.91а ЗН, като в подкрепа на
това твърдение са навеждат фактически и правни доводи. Посочва се, че изводите на
първоинстанционния съд, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин, че
пряката наследодателка на жалбоподателите Н. П., а след смъртта й и те самите, са
придобили по давност собствеността върху делбените имоти, са в противоречие със
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Това становище се аргументира
с анализ на доказателствения материал. Излагат се съображения, че обжалваното
решение е постановено и в противоречие с т.2 и т.3 на ТР № 4/17.12.2012 г. на ОСГК на
ВКС.
1
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е подаден отговор от съделителите М. Г. Ц., Б. М.
П., А. М. К., С. Б. М., Ж. Д. Б., М. Д. М., Д. Й. К., Д. Н. К., Т. И. П. и В. И. П., чрез
пълномощника си адв.Н.Н., в който оспорват въззивната жалба. Излагат се правни
съображения относно действието на разпоредбата на чл.91а ЗН, като се изтъква, че в
случая направените откази от наследство нямат действие по отношение на делбените
имоти, тъй като се касае до новооткрито наследство и отказите са извършени преди
възстановяване на собствеността по силата на реституционен закон. Въззиваемите
считат, че пряката наследодателка на въззивниците и самите те не са могли да
придобият по давност собствеността върху наследствените имоти, като това свое
становище аргументират с подробни фактически и правни доводи, като се позовават и
на практика на касационната инстанция. Искат обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Останалите съделители не са подали отговори на въззивната жалба.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лица с правен
интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем
съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК въззивният
съд намира, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд-Козлодуй е сезиран с искова молба на М. Г. Ц., Б. М. П., А. М. К.,
С. Б. М., Ж. Д. Б., М. Д. М., Д. Й. К., Д. Н. К., Т. И. П. и В. И. П., с която против В. Н.
Г., С. Н. Й., С. П. П., И. М. М., М. М. К., Р. М. В., П. М. П., И. Р. П., К. И. П., В. И. П.,
А. Д. М., К. Д. М., Т.Д. М., Д.П. Б. и К. К. К. е предявен иск за делба на наследствени
земеделски имоти, останали след смъртта на общия наследодател на страните П. К. И.
и находящи се в землището на с.***, общ.Хайредин.
В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на недвижими
имоти, оставени в наследство от общия им наследодател П. К. И., но не могат да
постигнат разбирателство за доброволната им подялба, което поражда правен интерес
от предявяването на иск за съдебната им делба.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от съделителите
С. Н. Й. и В. Н. Г., които оспорват основателността на предявения иск. Правят
възражение за придобИ.е на собствеността върху процесните имоти по силата на
давностно владение, като излагат фактически твърдения, че от датата на
възстановяване на собствеността и въвода във владение – 15.10.1999 г. само пряката им
наследодателка Н. П. Н. е владяла имотите и е получавала добивите от тях, а след
нейната смърт на 02.02.2015 г. владението е продължено от тях като нейни наследници.
Твърдят също, че владението е упражнявано повече от 19 години, спокойно и
непрекъснато, с намерение да се придобие собствеността, не е било обезпокоявано или
2
нарушавано от страните по делото или техните наследодатели. Навеждат и доводи, че
част от наследниците на П. К. И., а именно – И. К. П., И. П. К., М. П. Д., Д. П. Б. /Д. П.
Б./ и М. П. Д. са направили отказ от наследството на общия наследодател, поради което
наследниците на тези лица не са съсобственици на описаните в исковата молба
недвижими имоти. Молят предявения иск за делба да бъде отхвърлен и да им бъдат
присъдени направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от
останалите съделители.
След постановяване на първоинстанционния съдебен акт и преди образуване на
въззивното производство – на 09.04.2020 г. е починал съделителя А. Д. М. и на
основание чл.227 ГПК на негово място са конституирани законните му наследници –
съпруга М. Б. М. и деца Д. А. М. и М. А. П..
В хода на производството пред въззивната инстанция – на 21.11.2020 г. е
починала и съделителката С. П. П., като производството по делото е продължило с
участието на нейните законни наследници – дъщерите й М. М. К. и И. М. М., които
участват в делбеното производство и в качеството си на наследници на общия
наследодател П. К. И..
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства,
които обсъдени поотделно и в тяхната пълнота, дават основание на настоящия съдебен
състав да приеме за установено следното:
От приложеното по делото удостоверение за наследници изх.№ 392/06.11.2018
г., издадено от Община Хайредин, обл.Враца, се установява, че след смъртта на П. К.
И. негови наследници са низходящите му:
1. Дъщеря Н. П. Н., починала на 02.02.2015 г. и наследена от сина си В. Н. Г. и
дъщеря си С. Н. Й.;
2. Син М. П. Д., починал на 04.06.1993 г. и наследен както следва:
- съпруга И. С. Д., починала на 18.09.1997 г.;
- син М. М. П., починал на 15.04.1991 г., чийто наследници са: съпруга С. П.
П., починала в хода на съдебното производство на 21.11.2020 г., и дъщери И. М. М. и
М. М. К.;
- дъщеря Д. М. П., починала на 13.01.2008 г., чийто наследници са децата й Р.
М. В. и П. М. П.;
3. Син К. П. К., починал на 21.03.1982 г., чийто наследници са :
- син И. К. П., починал на 18.11.2013 г. и наследен от съпруга И. Р. П. и деца К.
И. П. и В. И. П.;
- дъщеря Т. К. М., починала на 12.11.2006 г. и наследена от децата си К. Д. М.,
Т.Д. М. и А. Д. М., починал в хода на съдебното производство на 09.04.2020 г. и
наследен от съпруга М. Б. М. и деца Д. А. М. и М. А. П.;
4. Син И. П. К., починал на 27.08.1998 г., чийто наследници са: съпруга М. И.а
3
К., починала на 19.07.2001 г., и деца Т. И. П. и В. И. П.;
5. Дъщеря Д. П. Б., починала на 10.12.1998 г., и наследена от сина си Д. П. Б.;
6. Дъщеря М. П. Д., починала на 06.07.1993 г., чийто наследници са:
- син Д. Ц. М., починал на 14.05.2016г. и наследен от съпруга С. Б. М. и деца
Ж. Д. Б. и М. Д. М.;
- син Г. Ц. М., починал на 19.07.2014 г. и наследен от дъщеря М. Г. Ц.;
7. Син М. П. К., починал на 15.11.1995 г., чийто наследници са децата му Б. М.
П. и А. М. К.;
8. Син Й. П. К., починал на 04.11.1981 г., чийто наследници са: съпруга В. Н.
К., починала на 28.03.1991 г.; син Н. Й. К., починал на 02.04.1984 г. и наследен от
съпруга К. К. К. и дъщеря Д. Н. К.; дъщеря Д. Й. К..
Към исковата молба са приложени 2 броя решения на ОСЗ-Козлодуй,
постановени на 15.10.1999 г. по заявление № 30081/09.01.1992 г., с които по реда на
ЗСПЗЗ на наследниците на П. К. И. е възстановено правото на собственост върху
следните имоти:
1. Нива от 1.356 дка, ІV кат., м."Градините", имот № 060008 по картата на
землището на с.***, общ.Хайредин, при граници и съседи: имот № 060007 – нива на н-
ци на Б. Й. Г., имот № 000564 – полски път на Община Хайредин, имот № 060009 –
нива на н-ци на Т. Т. С., имот № 060016 – нива на Т. К. В.;
2. Нива от 11.002 дка, ІІІ кат., м."Сираковски връх" имот № 005002 по плана за
земеразделяне на землището на с.***, общ.Хайредин, при граници и съседи: имот №
005001 – нива на н-ци на Т. М. С., имот № 005006 – нива на В. Н. К., имот № 005003 –
нива на К. В. П., имот № 00501 – полски път на Община Хайредин;
3. Нива от 21.498 дка, ІІІ кат., м."Дългите поляни", имот № 022028 по плана за
земеразделяне на землището на с.***, общ.Хайредин, при граници и съседи: имот №
022030 – нива на "Адванс Терафонд" АДСИЦ, имот № 022017 – нива на Т. Н. Х., имот
№ 022018 – нива на В. К. С., имот № 022027 – нива на Х. Д. Х., имот № 000590 –
полски път на Община Хайредин, имот № 022029 – нива на Б. Х. Т.;
4. Лозе от 0.740 дка, ІІІ кат., м."Сребрена могила", имот № 070029 по плана за
земеразделяне на землището на с.***, общ.Хайредин, при граници и съседи: имот №
000543 – полски път на Община Хайредин, имот № 070028 – лозе на И. С. Д., имот №
000516 – полски път на Община Хайредин, имот № 070030 – лозе на н-ци на Т. М. С..
Към исковата молба са приложени и справка за собствеността на имотите,
удостоверение за характеристиките им, скици и удостоверение за данъчната им оценка,
от които документи е видно, че имотите са записани на наследниците на П. К. И..
Към отговора на исковата молба е приложено удостоверение изх.№
112/30.03.1992 г. от Оряховския районен съд, от което е видно, че И. К. П., И. П. К., М.
П. Д., Д. П. Б. и М. П. Д. са направили отказ от наследството на П. К. И., б.ж. на с.***,
починал на 27.11.1968 г., Акт за смърт № 9/68 г., и този техен отказ е вписан в
4
особената книга при съда под № 112 от 30.03.1992 г. От представеното удостоверение
за идентичност на лице с различни имена изх.№ 01/16.01.2019 г. на Община Хайредин,
се установява, че Д. П. Б. и Д. П. Б. са имена на едно и също лице.
В подкрепа на твърденията си за изтекла придобивна давност, ответниците С.
Н. Й. и В. Н. Г. са представили 2 броя протоколи за въвод във владение, от които е
видно, че пряката им наследодателка Н. П. Н. е била въведена във владение на
възстановените земеделски имоти на 15.10.1999 г. Приложени са и Договор за аренда
от 06.12.2008 г., Договор за наем от 07.11.2012 г. и Договор за наем от 04.12.2013 г., от
които се установява, че Н. П. Н. е отдавала под аренда и наем нивата от 11.002 дка и
нивата от 21.498 дка в землището на с.***, общ.Хайредин.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Е. Р. и
Г. М.. От показанията на свидетелите се установява, че след възстановяването на
собствеността със земеделските имоти на П. К. са се занимавали единствено дъщеря
му Н. Н. и нейният син В.Г.. Свидетелите установяват, че имотите са обработвани от
арендатор, както и че рентата за имотите е изплащана единствено на Н. Н.. Според
свидетелката Рашева, никой от останалите наследници на П. К. не е имал претенции
към земеделските имоти, а според свидетеля М.- никой друг не е претендирал
получаването на рента за земите.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.69 ЗН, а делбеното производство е в
първа фаза - по допускане на делбата. В тази фаза на производството съдът следва да
даде отговор на въпросите дали съществува състояние на съсобственост върху
имотите, предмет на делбата, между кои лица и при какви права.
В исковата молба се твърди, че съсобствеността върху делбените имоти е
възникнала чрез възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. От
събраните доказателства се установи по безспорен начин, че страните по делото, в
качеството им на законни наследници на общия им наследодател П. К. И., починал на
27.11.1968 г., са придобили собствеността върху описаните в исковата молба
земеделски имоти по силата на реституция, осъществена по реда на ЗСПЗЗ. Наличието
на това придобивно основание се доказва с Решение № 15000/15.10.1999 г. и Решение
№ 15000/15.10.1999 г. по преписка № 30081/09.01.1992 г. на Общинска служба по
земеделие-Козлодуй, по силата на които е възстановено правото на собственост на
наследниците на П. К. И., бивш жител на с.***, общ.Хайредин, обл.Враца, върху
процесните имоти. С първото от тези решения се възстановява правото на собственост
в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 1.356 дка, а с
второто решение се възстановяване правото на собственост в нови реални граници
съгласно плана за земеразделяне върху нива от 11.002 дка, нива от 21.498 дка и лозе от
0.740 дка, всички в землището на с.***, общ.Хайредин. Тези решения на ОСЗ
5
представляват стабилни индивидуални административни актове с конститутивно и
вещноправно действие, изразяващо се във възникване на собственически права
/Тълкувателно решение № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС, т. 1/. Ето защо настоящият
съдебен състав приема, че с представянето на посочените решения и удостоверението
за наследници, от което се установява, че страните по делото са лица, ползващи се от
конститутивните актове в качеството си на наследници на П. К. И., е доказано правото
им на съсобственост върху делбените имоти.
Ответниците С. Н. Й. и В. Н. Г. не оспорват факта на наследствено
правоприемство, но твърдят, че към момента на предявяване на иска за делба не
съществува съсобственост, тъй като имотите са придобити по давност от пряката им
наследодателка Н. П. Н..
Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната
давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1
ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо
основание в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС. Владението е едновременно проявление на
субективен и обективен елемент. Обективният елемент се изразява в упражняване на
фактическата власт върху вещта и включва фактически действия, които
недвусмислено манифестират власт върху имота по съдържание като на собственик /в
този смисъл ППВС № 6 от 1974/. Субективният елемент на владението – намерението
за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което
законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС. Следва да бъде
установено, че се упражнява непрекъснато, трайно, явно и необезпокоявано
фактическа власт върху вещта.
Не се установи по делото, Н. П. Н., респ. нейните законни наследници С. Н. Й.
и В. Н. Г., да разполагат с юридическо основание, като обективен елемент,
представляващ акт с вещноправни последици, годен да ги направи собственици и на
идеалните части от наследствените имоти, извън собствените им такива, поради което
предвиденият в закона период от време за придобИ.е правото на собственост в този
случай би била 10 години – чл. 79, ал. 1 ЗС.
Що се касае до субективния елемент, при спор за придобИ.е по давност на
съсобствен имот от един или няколко от съсобствениците следва да се даде отговор на
въпроса дали той/те владее/ят изключително за себе си целия имот и от кога. По начало
упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е
започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът
е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите
съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се
счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец,
6
следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на
владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща
в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже
при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи
идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си
с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите
съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да
се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и
установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен
случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. В този смисъл –
Тълкувателно решение от 06.08.2012 г. по Тълкувателно дело № 1/2012 г. на ОСГК на
ВКС.
Като съсобственици на имота, ищците и ответниците имат правото да ползват
самостоятелно цялата вещ – чл. 31, ал. 1 ЗС. Затова, само въз основа на факта, че
съсобственият имот продължително време се е ползвал от един от съсобствениците, не
може да се съди за това дали той е преобърнал държането на чуждите идеални части
във владение за себе си или упражнява предоставеното му от закона право да си служи
с цялата вещ – в този смисъл Решение № 192/16.02.2017 г. по гр. дело № 763/2016 г. на I
г.о. на ВКС. Следва да се докаже извършването на такива действия, които явно и
недвусмислено обективират спрямо останалите съсобственици намерението им да
владеят техните идеални части за себе си. Както в цитирания съдебен акт, така и в
други такива - Решение № 8/19.02.2014 г. по гр. д. № 5109/2013 г. на ВКС, ІІ г. о.,
Решение № 158 от 2.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4221/2017 г., II г. о., ГК и др., се
приема, че не представляват такива действия дори снабдяването на съсобственика с
констативен нотариален акт и за чуждите идеални части, нито отдаването на имота под
наем или аренда и получаването на граждански плодове от него. В посочената съдебна
практика се разяснява, че сключването на договор за аренда представлява действие на
обикновено управление, което поначало може да извърши всеки съсобственик, без да е
необходимо съгласие на останалите участници в общността.
В конкретния случай ответниците С.Й. и В.Г. се позовават на давностно
владение, изтъквайки факта, че в периода от въвеждане във владение на имотите,
извършено на 15.10.1999 г., до смъртта си на 02.02.2015 г. тяхната пряка
наследодателка Н. П. Н. е владяла самостоятелно земеделските имоти, като единствено
тя е отдавала наследствените имоти под наем или аренда и единствено тя е получавала
рента за тези имоти, а след смъртта й това владение е продължено от законните й
наследници. С оглед изложената по-горе съдебна практика, настоящият съдебен състав
намира, че само факта на сключване на договори за аренда и наем за наследствените
7
имоти не е достатъчен, за да се приеме, че е осъществено придобИ.е по давност, тъй
като това са управителни действия по отношение на вещта и сами по себе си не водят
до извод за наличие на явно и несъмнено владение. Липсват каквито и да са
доказателства за предприети от Н. П. Н. или от наследниците й С.Й. и В.Г. действия, с
които несъмнено да се демонстрира, че са престанали да държат идеалните части от
имотите за другите съсобственици и са започнали да ги държат за себе си с намерение
да ги своят, както и тези действия да са доведени до знанието на останалите
съсобственици.
Що се касае до твърденията, че останалите наследници на П. К. изобщо не са
се интересували от имотите и не са предприемали действия във връзка със
стопанисване на същите, може да бъде отбелязано следното: Съгласно константната
практика на ВКС, обективирана в Решение № 17/01.03.2017 г. по гр. дело № 2923/2016
г. на II г.о. на ВКС, обективната невъзможност за демонстриране на намерението за
своене е изключение и поради това не може да бъде прилагана разширително. Не е
налице обективна невъзможност за демонстриране на намерението за своене от страна
на владеещ съсобственик, когато невладеещият съсобственик, макар и с известно
местожителство в страната, не се интересува от имота и не изявява воля да упражнява
правото си на собственост. И в тези случаи намерението за своене на владеещия
съсобственик трябва да бъде демонстрирано пред другите съсобственици ясно и
категорично с отричане на техните права върху съсобствената вещ. В конкретния
случай не се твърди и не се доказва наличието на обективна невъзможност на
ответниците за манифестиране на владението.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав приема за недоказано
направеното от ответниците С.Й. и В.Г. правоизключващо възражение за изтекла
придобивна давност и за установено съществуващо състояние на съсобственост върху
делбените имоти към момента на извършване на делбата.
Следващото възражение на същите ответници касае кръга на наследниците,
между които следва да бъде допусната делба на имотите, като се навеждат доводи, че
част от наследниците на П. К. са направили откази от наследството му. От събраните
по делото доказателства се установи, че действително част от наследниците , а именно
- И. К. П., И. П. К., М. П. Д., Д. П. Б. и М. П. Д. са направили отказ от наследството на
П. К. И., б.ж. на с.***, починал на 27.11.1968 г., Акт за смърт № 9/68 г., и този техен
отказ е вписан в особената книга при съда под № 112 от 30.03.1992 г.
Настоящият съдебен състав намира, че така направените откази от наследство
нямат действие по отношение на имотите, предмет на настоящето делбено
производство съгласно разпоредбата на чл.91а (Нов - ДВ, бр. 60 от 1992 г.) от ЗН.
Посочената норма предвижда, че при наследство, в което влизат имоти, одържавени
или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани
въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се
8
възстановява, отказът от наследство, извършен след одържавяването, съответно
включването на имотите, няма действие по отношение на тези имоти. Те се смятат за
новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от закона.
С възстановяването на собствеността върху одържавените имоти се получава
хипотеза, при която възниква право на наследяване на имоти, които не са били в
патримониума на наследодателя при момента на открИ.е на наследството. Това ново
положение е породило необходимостта законодателно да бъдат уредени правилата за
наследяване на възстановените имоти и поради това е създадена фикцията
"новооткрито наследство". С нея се обособява възстановената собственост в отделен
обект на наследяване, за който се прилагат специално създадените правила, без да се
променя времето и мястото на открИ.е на наследството, а оттам и кръгът на
наследниците. Реституираните имоти представляват новооткрито наследство, защото
правото на наследяване за тях се поражда в по-късен момент, който е посочен в
съответния закон. Установеното правило осигурява възможността на всеки един от
наследниците да придобие по наследство правото на собственост върху реституиран
имот при наличието на кумулативно посочените в закона предпоставки, а именно -
отказът от наследство да е направен след одържавяването и преди възстановяването на
собствеността. Следователно новооткритото наследство е такъв обект на наследяване,
при който наследствените правоотношения се уреждат от специалните правила в
закона, като се предвижда, че с реституцията за законните наследници на собственика
на отчуждения имот се открива възможността да приеме или се откаже от своята
наследствена част от реституирания имот, и то без оглед другото имущество влизащо в
обхвата на наследството на починалия собственик на реституирания имот, което пък се
подчинява на общите норми на 3Н / в този смисъл Решение №241/25.06.2010г. по гр.д.
№775/2009г. на І ГО на ВКС/. Както бе посочено, решенията на ПК/ОСЗ/,с които се
възстановява правото на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ, имат
конститутивно действие. Едва след влизането им в сила в патримониума на
наследниците възниква “новооткрито наследство” по смисъла на чл.91а ЗН, по
отношение на което може да се направи валиден отказ от наследство /в този смисъл -
Решение№468/22.12.2011г. по гр.д.№1585/2010г. на ВКС,І ГО, Решение № 292 от
21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 329/2011 г., II г. о., ГК, Решение № 237 от 18.05.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 110/2012 г., I г. о., ГК/.
В случая отказите от наследство са вписани на 30.03.1992 г., а решенията за
възстановяване на собствеността са постановени на 15.10.1999 г., т.е. отказите от
наследство са направени след одържавяване на имотите, но преди възстановяване на
собствеността, поради което не могат да имат действие по отношение на процесните
имоти. Съдът намира за неоснователни наведените във въззивната жалба доводи, че
след като чл. 91а ЗН е в сила от 28.07.1992 г. и нормата няма обратно действие, то тя е
неприложима за направените преди приемането й откази от наследство. В този случай
9
не се касае до обратно действие на закон, а до приложимост на новосъздадената норма
към заварени юридически факти /откази от наследство след одържавяването/, на които
новият закон придава, респ. изключва характерно правно значение. Неоснователни са и
доводите на въззивниците, че към момента на направените откази от наследство вече е
бил приет ЗСПЗЗ /обн.ДВ бр. 17 от 01.03.1991 г./ и вече е било подадено заявлението с
вх.№ 30081/09.01.1992 г. за възстановяване собствеността върху земеделските имоти
на наследниците на П. К. И., поради което към момента на направените откази на
наследниците вече е било известно, че притежават права върху описаните в
заявлението земеделски имоти и въпреки това са направили отказите. Както бе
посочено, при реституция по реда на ЗСПЗЗ възстановяването настъпва към момента
на постановяване на конститутивното решение на ПК/ОСЗ, а не към момента на
подаване на заявлението.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че отказите от
наследство, направени от част от наследниците на П. К. преди възстановяване на
собствеността върху делбените имоти по реда на ЗСПЗЗ, нямат действие по отношение
на тези имоти. Към наследяване на имотите, представляващи новооткрито наследство
по смисъла на чл. 91а от ЗН, се призовават лицата, които имат качество на наследници
към деня на открИ.ето на наследството, който е денят на смъртта на наследодателя,
съгласно разпоредбата на чл. 1 от ЗН. Следователно в кръга на съсобствениците следва
да бъдат включени онези наследници, които са имали правото да наследят и то по реда
и в дяловете, определени към момента на открИ.ето на наследството - 27.11.1968 г.
Според чл.5, ал.1 ЗН /обн., ДВ, бр. 22 от 29.01.1949 г./, действащ към момента на
открИ.е на наследството, П. К. И. се наследява от своите 8 деца – Н. П. Н., М. П. Д., К.
П. К., И. П. К., Д. П. Б., М. П.ва Д., М. П. К. и Й. П. К. при равни права – по 1/8 ид.ч.
Към момента на извършване на делбата всеки от тези низходящи е починал и
наследяването им се извършва при приложение на разпоредбите на чл.5, ал.1 и чл.9,
ал.1 ЗН, при следните права:
1. Делът на Н. П. Н. от 1/8 ид.ч. /равняваща се на 12/96 ид.ч./ се наследява по
равно от низходящите й В. Н. Г. и С. Н. Й., като същите имат по 6/96 ид.ч. от имотите;
2. Делът на М. П. Д. от 1/8 ид.ч. /равняваща се на 12/96 ид.ч./ се наследява по
равно – по 6/96 ид.ч. от низходящите му М. М. П. и Д. М. П., които също са починали
и частта на всеки от тях се наследява при равни права от низходящите им, както
следва: по 3/96 ид.ч. за децата на М. П., а именно -И. М. М. и М. М. К., и по 3/96 ид.ч.
за децата на Д. П., а именно –Р. М. В. и П. М. П.;
3. Делът на К. П. К. от 1/8 ид.ч. /равняваща се на 12/96 ид.ч./ се наследява по
равно – по 6/96 ид.ч. от низходящите му И. К. П. и Т. К. М., които също са починали и
частта на всеки от тях се наследява при равни права от низходящите и съпругите им,
както следва: по 2/96 ид.ч. за наследниците на И. К. П., а именно: съпруга И. Р. П. и
деца К. И. П. и В. И. П. и по 2/96 ид.ч. за децата на Т. К. М., а именно: К. Д. М., Т.Д. М.
10
и А. Д. М., починал в хода на съдебното производство и наследен от съпруга М. Б. М. и
деца Д. А. М. и М. А. П.;
4. Делът на И. П. К. от 1/8 ид.ч. /равняваща се на 12/96 ид.ч./ се наследява по
равно от низходящите му Т. И. П. и В. И. П. при равни права - по 6/96 ид.ч. от
имотите;
5. Делът на Д. П. Б. от 1/8 ид.ч. /равняваща се на 12/96 ид.ч./ се наследява от
сина й Д. П. Б.;
6. Делът на М. П.ва Д. от 1/8 ид.ч. /равняваща се на 12/96 ид.ч./ се се наследява
по равно – по 6/96 ид.ч. от низходящите й Д. Ц. М. и Г. Ц. М., които също са починали
и частта на всеки от тях се наследява при равни права от низходящите и съпругите им,
както следва: по 2/96 ид.ч. за наследниците на Д. Ц. М., а именно: съпруга С. Б. М. и
деца Ж. Д. Б. и М. Д. М., и 6/96 ид.ч. за наследницата на Г. Ц. М. – дъщеря му М. Г. Ц.;
7. Делът на М. П. К. от 1/8 ид.ч. /равняваща се на 12/96 ид.ч./ се наследява по
равно – по 6/96 ид.ч. от низходящите му Б. М. П. и А. М. К.;
8. Делът на Й. П. К. от 1/8 ид.ч. /равняваща се на 12/96 ид.ч./ се наследява по
равно – по 6/96 ид.ч. от низходящите му Н. Й. К. и Д. Й. К., първият от които е
починал и неговия дял се наследява по равно – по 3/96 ид.ч. от съпругата му К. К. К. и
дъщеря му Д. Н. К..
Въззивният съд констатира, че районният съд е изключил от кръга на
наследниците конституираната като страна по делото съделителка К. К. К., приемайки
че по отношение на нея е приложима разпоредбата на чл.9а ЗН, като е допуснал делба
на имотите, без да я включва в кръга на наследниците. В решението обаче липсва
отхвърлителен диспозитив по отношение на тази съделителка. Решението не е
обжалвано в тази част и не е поискано допълването му чрез изрично произнасяне по
отношение на същата. Доколкото обаче всички съсобственици на имота са
задължителни необходими другари в делбеното производство и делбата без участието
на някой от съсобствениците е нищожна, то необходимостта от установяването на
кръга на съсобствениците задължава съдът да следи служебно за конституирането на
всички участници като страни в делбения процес /в този смисъл – Решение № 165 от
10.06.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1337/2010 г., ІІ г.о., ГК/. Нещо повече, съдебната
практика приема, че въззивният съд, след като констатира, че в производството за
делба не участвуват всички съсобственици, следва да даде указания за
конституирането им като задължителни необходими другари в делбата.
В случая К. К. е конституирана като съделител по делото, поради което съдът
следва единствено да извърши служебна преценка дали същата правилно е изключена
от кръга на съсобствениците.
Разпоредбата на чл.9а ЗН, на която се е позовал районният съд, за да изключи
тази съделителка от кръга на съсобствениците, предвижда, че когато към открито
наследство се възстановява собствеността върху имоти, одържавени или включени в
11
ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации,
наследниците на последващ съпруг не наследяват, ако той е починал преди
възстановяване на собствеността и от брака му с наследодателя няма родени или
осиновени деца. Тълкуване на понятието “последващ съпруг" е дадено в т.1 от ТР
№1/98г. от 04.11.1998 г. по тълк.д.№ 1/98 г., ОСГК на ВКС, както следва: ”Последващ
съпруг” по смисъла на чл.9а ЗН е този, който е сключил брак с наследодателя-
собственик след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС или други
образувани въз основа на тях селскостопански организации. В мотивите на
тълкувателния съдебен акт изрично е разяснено, че разпоредбата има предвид
единствено съпруг на собственика на одържавените или обобществени имоти и не се
прилага, когато се открива наследство на наследник на съпруга-собственик. В този
смисъл – виж и Определение № 186 от 13.05.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 2214/2015 г., ІІ
г.о., ГК. В случая имотите, които се възстановяват, са били собственост на П. К., а
съделителката К. К. не е негова съпруга, а е съпруга на неговия внук Н. Й. К..
Обстоятелството, че последният е починал на 02.04.1984 г., т.е. преди
възстановяването на собствеността върху земеделските имоти, има за своя правна
последица не приложение на нормата на чл.9а ЗН, тъй като тази разпоредба се отнася
единствено до съпруга на собственика на одържавените имоти, а приложение на
нормата на чл.57 ЗН – наследствена трансмисия. Тази норма предвижда, че когато
наследникът умре, преди да е приел наследството или преди да се е отказал от него,
всеки от неговите наследници може да приеме това наследство, само ако приеме и
наследството на своя наследодател; той може да се откаже от същото наследство,
макар да е приел наследството на последния. Съдебната практика приема, че
разпоредбата на чл.57 ЗН се прилага по отношение на “новооткрито наследство” по
смисъла на чл.91а от ЗН, когато наследникът на бившия собственик е починал преди
възстановяването на собствеността, т.е. преди да има възможност да приеме
новооткритото наследство. В този случай всички наследници на починалото преди
възстановяване на собствеността лице наследяват по трансмисия новооткритото
наследство и имат правата, каквито техният пряк наследодател би имал, ако беше жив
при възстановяване на собствеността. В този смисъл - Решение № 207 от 08.06.1996г.
по гр.д.№ 70/96г. на І ГО на ВС, Решение № 661 от 18.11.2003г. по гр.д.№ 319/03г. на
ВКС, І ГО, Решение № 52 от 02.02.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1896/2009 г., І г.о., ГК,
Определение № 511 от 11.12.2017 г. на ВКС по гр.д.№ 2087/2017 г., ІІ г.о., ГК.
В случая не са наведени твърдения К. К. да се е отказала от новооткритото
наследство, поради което същата наследява правата от същото на своя починал съпруг,
и следва да бъде включена в кръга на наследниците.
В обобщение на всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че
делбените имоти са съсобствени между всички страни по делото, в качеството им на
наследници на общия наследодател П. К. И.. Като е изключил една от съделителките –
12
К. К. от кръга на законните наследници, районният съд е допуснал нарушение на
материалния закон, поради което решението му следва да бъде отменено в частта, в
която е определен кръга на наследниците и техните права, и вместо това следва да бъде
постановено решение, с което делбата се допуска между всички съделители при
посочените по-горе в мотивите права. Предвид обстоятелството, че съсобствеността е
възникнала в резултат на наследяване в хипотеза на новооткрито наследство по
смисъла на чл.91а ЗН, в което влизат имоти, собствеността върху които се възстановява
по реда на ЗСПЗЗ и преките наследници на лицето, което е притежавало собствеността
върху земеделските земи, също не са живи към датата на възстановяване на
собствеността, правата на съделителите следва да бъдат определени не само като
индивидуални идеални части от имотите, притежавани от всеки съсобственик, но и по
колена, с оглед възможностите за извършване на делбата във втората фаза на
делбеното производство.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на съделителите С. Н. Й. и В.
Н. Г., право на разноски за въззивната инстанция имат останалите съделители, но от
същите не са направени искания за присъждане на такива.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 344/27.12.2019 г. по гр.д.№ 1652/2018 г. на РС-Козлодуй
В ЧАСТТА, в която са определени лицата, между които следва да бъде извършена
делбата на съсобствените имоти, и В ЧАСТТА, в която са определени правата на
съделителите, при които следва да бъде извършена делбата, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА съдебна делба между следните съделители:
-В. Н. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***;
- С. Н. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***;
- И. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***;
- М. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***;
- Р. М. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***;
- П. М. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.***, ***;
- И. Р. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***;
- К. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***;
- В. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***;
- А. Д. М., починал в хода на съдебното производство на 09.04.2020 г., и
заместен от законните си наследници М. Б. М., ЕГН **********, Д. А. М., ЕГН
**********, и М. А. П., ЕГН **********, тримата с постоянен адрес: ***;
- К. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***;
13
- Т.Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***;
- Т. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***;
- В. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***;
- Д. П. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***;
- С. Б. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***;
- Ж. Д. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***;
- М. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***;
- М. Г. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***;
- Б. М. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***;
- А. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***;
- К. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***;
- Д. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***;
- Д. Й. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***
и при следните права:
1. Общо 1/8 ид.ч. /равняваща се на 12/96 ид.ч./ за наследниците от коляното на
Н. П. Н., разпределяща се по 6/96 ид.ч. за всеки от съделителите В. Н. Г. и С. Н. Й.;
2. Общо 1/8 ид.ч. /равняваща се на 12/96 ид.ч./ за наследниците от коляното на
М. П. Д., разпределяща се по 3/96 ид.ч. за всеки от съделителите И. М. М., М. М. К., Р.
М. В. и П. М. П.;
3. Общо 1/8 ид.ч. /равняваща се на 12/96 ид.ч./ за наследниците от коляното на
К. П. К., разпределяща се по 2/96 ид.ч. за всеки от съделителите И. Р. П., К. И. П., В. И.
П., К. Д. М., Т.Д. М. и А. Д. М., починал в хода на съдебното производство и заместен
от законните си наследници М. Б. М., Д. А. М. и М. А. П.;
4. Общо 1/8 ид.ч. /равняваща се на 12/96 ид.ч./ за наследниците от коляното на
И. П. К., разпределяща се по 6/96 ид.ч. между съделителите Т. И. П. и В. И. П.;
5. Общо 1/8 ид.ч. /равняваща се на 12/96 ид.ч./ за наследника от коляното на Д.
П. Б. - съделителя Д. П. Б.;
6. Общо 1/8 ид.ч. /равняваща се на 12/96 ид.ч./ за наследниците от коляното на
М. П.ва Д., разпределяща се както следва: по 2/96 ид.ч. за съделителите С. Б. М., Ж. Д.
Б. и М. Д. М., и 6/96 ид.ч. за съделителката М. Г. Ц.;
7. Общо 1/8 ид.ч. /равняваща се на 12/96 ид.ч./ за наследниците от коляното на
М. П. К., разпределяща се по 6/96 ид.ч. за съделителите Б. М. П. и А. М. К.;
8. Общо 1/8 ид.ч. /равняваща се на 12/96 ид.ч./ за наследниците от коляното на
Йордан П. К., разпределяща се както следва: 6/96 ид.ч. за съделителката Д. Й. К. и по
3/96 ид.ч. за съделителите К. К. К. и Д. Н. К..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15