№ 110
гр. Сливен , 26.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и шести май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Я. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20212200500154 по описа за 2021 година
Производството е по чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба от 27.04.2021г., подадена от пълномощника на
въззивника К. Г. Д. – адв. С.Р. с искане за изменение на постановеното по делото
Решение №35/22.04.2021г. по въззивно гр.д.№154/2021г. на СлОС в частта относно
разноските, като се присъдят на адв. Р. на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв. за първоинстанционното производство и 300лв. за
въззивното производство, вместо присъдените му съответно 79,55лв. и 81,80лв.
Молителят посочва, че съглано чл.7, ал.2, т.1 от по Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 300лв. В случая, адвокатското възнаграждение се
определя въз основа на уважената част от иска, като няма значение за каква част е
отхвърлен.
Ответникът по молбата – въззиваемото дружество „Юроспийд” ООД, с. Петърч,
общ. Костинброд е подало отговор, в който посочва, че молбата е неоснователна и
моли съдът да я остави без уважение. Посочва, че не е доказан размер на разноските,
нито е посочен претендиран такъв, нямало представен списък по чл.80 от ГПК, което
правило искането за изменение недопустимо.
Съдът, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема
следното:
Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице в срока по
чл.248, ал.1 ГПК.
1
Във връзка с възражението за недопустимост, направено от ответната страна с
отговора, следва да се отбележи, че то е неоснователно. В случая се касае до
определено от съда на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв, в който
случай страната не е направила разноски за адвокатско възнаграждение и няма как да
ги посочи в списъка по чл.80 от ГПК. Адвокатското възнаграждение се присъжда на
адвоката, осъществил безплатната правна помощ, а не на страната.
Разгледана по същество е неоснователна.
Постановено е Решение №35/22.04.2021г. по настоящото дело №154/2021г., с
което частично е отменено първоинстанционно Решение №260106 от 12.02.2021г. по
гр.д. №3401/2019г. на Сливенски районен съд в отхвърлителната му част за сумата от
881,63лв. и е постановено ново, с което „Юроспийд” ООД, с. Петърч, общ. Костинброд
е осъдено да заплати на К. Г. Д. сумата от 881,63лв., представляваща неизплатени
командировъчни пари за периода м.10.2017г. – м.05.2018г. за работата му като шофьор
на товарен камион над 12т. и извършени международни превози, ведно със законната
лихва за забава, считано от 27.11.2020г. до окончателното й изплащане. В останалата
част първоинтанционното решение е потвърдено.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК въззивният съд е
присъдил на адв. Р., осъществил безплатна правна помощ на въззивника – ищец Д. по
чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от исковата претенция в размер на 79,55лв. за първата
инстанция и в размер на 81,80лв. за въззивната инстанция.
Въззивният съд при определяне на дължимото на пълномощника на въззивника
– ищец адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв е
процедирал по следния начин, който продължава да счита за приложим: Съдът
определя дължимото адвокатско възнаграждение на база цената на предявения иск,
респ. обжалваемия във въззивното производство интерес, в случая по правилото чл.7,
ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и след това по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК присъжда съразмерна
на уважената искова претенция част от това възнаграждение.
В случая, за първа инстанция, на база цената на исковата претенция – 8203,10лв.,
съдът определя адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата в размер на
740,15лв. и по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК присъжда съразмерна част от него в
размер на 79,55лв. /иска е уважен за 881,63лв./. За въззивната инстанция адвокатското
възнаграждение при обжалваемия ивтерес от 7711,65лв., съгласно правилото на чл.7,
ал.2, т.3 от Наредбата е в размер на 715,58лв. и по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК се
присъжда съразмерно в размер на 81,80лв. /715,58 х 881,63/7711,65/.
Съдът не приема възражението на адв. Р., че възнаграждението следва да се
2
определи на база уважената чат от исковата претенция /а не на целия размер/, както и
че не следва да се прилага правилото на чл.78, ал.1 от ГПК за съразмерно присъждане с
оглед уважената чат от иска. Това разбиране не намира опора в ГПК, ЗАдв и правилата
на процеса.
С оглед изложеното, съдът намира молбата за изменение на решението в частта
относно разноските – присъденото на адв. Р. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2
от ЗАдв чрез увеличаването му до размер от по 300лв. за инстанция, за неоснователна и
като такава ще я остави без уважение.
Ръководен от изложеното и на основание чл.248 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх.№СД-05-01-623/27.04.2021г., подадена от
адв. С.Р. – пълномощник на въззивника К. Г. Д. за изменение на Решение
№35/22.04.2021г. по въззивно гр.д.№154/2021г. на СлОС в частта относно разноските –
присъденото на адв. Р. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв чрез
увеличаването му до размер от по 300лв. за съдебна инстанция, като неоснователна.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3