РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Търговище, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на шести юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ЛЕНА П. Д.А
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20223500500104 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника ДЛС“Черни лом“-гр.Попово,
ЕИК 2016174120095, действащ чрез процесуалния си представител адв.С.И.
от АК-Шумен против решение №9/14.01.2022г., постановено по гр.д.
№296/2021г. на Районен съд-Попово, с което на осн. чл.422 от ГПК във вр.с
чл.50 от ЗЗД е установено съществуването на вземане на ищеца СВ. СТ. Д. от
гр.Попово за сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни
увреждания, причинени в резултат предизвикано от диво прасе ПТП на
22.11.2020г. на път II-51 между с.Дралфа и с.Г.Ново, общ.Попово, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, като на ищеца са присъдени разноски в размер
на 625 лв. за заповедното и в размер на 725 лв. за исковото производство. С
доводи за нарушения на закона и необоснованост въззивникът моли за отмяна
на решението и за отхвърляне на предявения иск.
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК процесуалният
1
представител на ищцата адв.Б.К. от АК-Благоевград оспорва основателността
на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението, предявявайки
претенция по чл.38, ал.2 от ЗАДв в размер на 300 лв. за въззивната инстанция.
След проверка по реда на чл. 269-273 от ГПК, съдът констатира
следното:
Жалбата е допустима, но неоснователна.
Предявеният иск по чл.422 от ГПК във вр.с чл.50 от ЗЗД е обоснован с
обстоятелствата, че на 22.11.2020г. на път II-51 между с.Дралфа и с.Г.Ново,
общ.Попово внезапно изскочило диво прасе е предизвикало ПТП с
управлявания от ищеца автомобил „Фиат Купе“ с рег.№Т 25-26 XT, рама
№ZFA 175000P0012521, в резултат на което водачът получил телесни
увреждания, изразяващи се в кръвонасядания в долната част на коремната
стена в ляво и по гръбната повърхност на лявата предмишница, довело до
болки и страдания на обща стойност 1 000 лв., за които до настоящия момент
не е възмезден от ответника, задължен да стопанисва дивеча на посочената
територия.
С писмен отговор по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответното ловно
стопанство оспорва претенцията с възражения за липса на предпоставки за
ангажиране на отговорността му и недоказаност на конкретните
обстоятелства относно настъпването на вредоносното събитие, евентуално- с
възражение за съпричиняване на резултата от страна на ищеца.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
констатира следното:
Събраните по делото доказателства-протокол за ПТП
№217/27.11.2020г., показанията на св.Веселин Д.-полицай в РУП-Попово и
заключението на назначената автотехническа експертиза установяват, че на
22.11.2020г. на път II - 51 между с. Дралфа и с. Голямо Ново, в участък без
знаци А22-възможна поява на диви животни и група В26-забрана за скорост
над означената, внезапно изскочило диво прасе е предизвикало ПТП с
управлявания от ищеца автомобил „Фиат Купе“ с рег.№*******, рама
№*******, в резултат на което получил телесни увреждания, изразяващи се в
кръвонасядания в долната част на коремната стена в ляво и по гръбната
повърхност на лявата предмишница.Съгласно заключението на назначената
съдебно-медицинска експертиза, нараняванията са причинени от силното
притискане на предпазния колан и удар в твърд тъп предмет от интериора на
автомобила, довело до болки и страдания за около един месец.
С оглед регламентацията по чл.50 от ЗЗД, за вреди от животни
солидарно отговарят собственикът и лицето, под чийто надзор се намират,
като според чл. 2, ал. 1 от ЗЛОД, дивечът е частна държавна собственост,
2
стопанисван от държавните ловни стопанства-чл.34, ал.1, т. 1 от ЗЛОД.
В конкретния случай, действително пътят е републикански, но
инцидентът не е свързан със задължения по поддръжката му или
съоръженията за безопасност, за което отговорна да е АПИ по смисъла на
чл.29-30 от ЗП, нито наличието на сключен договор от 07.08.2009г. по чл.30
от ЗЛОД с местното сдружение на ловците и риболовците за възлагане
дейности по стопанисването и ползването на дивеча изключват отговорността
на възложителя.Дивото прасе не е вреден, а полезен дивеч, по отношение на
който собственикът-държавата упражнява особен надзор и контрол, като
приема и прилага различни нормативно-определени мерки по развъждането,
опазването, изхранването и оползотворяването му, обуславящо и
безвиновната й отговорност по чл.50 от ЗЗД за причинените от този дивеч
вреди на физически и юридически лица.Именно ответното стопанство е
субектът на тази отговорност по силата на изричната разпоредба на чл.34,
ал.1, т.1 от ЗЛОД и материалноправната легитимация на ответника не
подлежи на съмнение.От друга страна, липсват доказателства за
неправомерно поведение на водача на МПС, което да е предпоставка за
намаляване на отговорността по реда на чл.51 ,ал.2 от ЗЗД и предявеният иск
за обезвреда е основателен в пълния му предявен размер от 1 000 лв., предвид
естеството, характера и интензитета на причинените от телесните увреждания
болки и страдания, както и тяхната продължителност.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е постановено
в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде
потвърдено, като при липсата на доказателства за наличие на основание за
оказване на безплатна правна помощ, претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 300 лв. за въззивната
инстанция следва да бъде оставено без уважение.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №9/14.01.2022г., постано-вено по гр.д.
№296/2021г. по описа на Районен съд-Попово, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на процесуалния представител на
3
въззиваемата страна адв.Б.К. К. от АК-Благоевград за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 300 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4