Решение по дело №1080/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от „Д.И КО 1“ ООД, седалище и адрес на управление - гр.****, ******, ет. 1, ЕИК ***, представлявано от управителя Ж.Д.Ж., чрез адв.И., съдебен адрес ***, против постановление от 28.02.23г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено от инспектор в дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на основание чл.405а, ал.1 КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между А.П.П., изпълняваща длъжност „продавач консултант“ и работодателя „Д.И КО 1“ ООД. Жалбоподателят твърди, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че към момента на проверката в обекта не се е намирал представител или упълномощено лице от дружеството. Цитираното постановление е връчено на пълномощник, който не е служител в дружеството. Твърди, че проверката е извършена само от един инспектор без да присъства свидетел на проверката, като не става ясно въз основа на какви данни проверяващият инспектор е установил работно време на лицето от 10.30ч. до 17.30ч., което не е осемчасов работен ден съгласно чл. 405а КТ, както и на базата на какво е определено работно възнаграждение от 1600лв. Твърди, че до момента лицето А.П.П. не се е свързала с дружеството за да бъде назначена на работа, като между дружеството и лицето не е налична кореспонденция-писмена или по електронен път, касаеща трудови отношения. Моли съда да отмени обжалваният акт и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна дирекция „Инспекция по труда“-Варна, чрез процесуалния си представител началник отдел „АИПО“ Д.О.-К.-служител с юридическа правоспособност, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Твърди, че от всички събрани гласни и писмени доказателства, които са приложени към административната преписка, се потвърждават констатациите, които са направени в постановлението за обявяване на съществуването на трудово правоотношение. Твърди, че по повод подаден сигнал на „горещ телефон“ за нарушение на трудовото законодателство именно в този обект, на 27.02. е извършена проверка, при която е установено лице, което да полага труд при условията на възникнало трудово правоотношение, т.е. с определени функции, извършващо трудова дейност, с конкретно работно време и с конкретно договорено възнаграждение. От дадените показания от страна на съдружника на дружеството, както и от тези, които са дадени от лицето А., безспорно се установява, че в случая е било налице договорка от предходния ден, а денят когато е извършена проверката е денят на първия работен ден на лицето. Счита, че е задължително при допускането на работника на работното място и в дадения работен обект, да има сключен писмен трудов договор с лицето, което полага труд. Моли жалбата да бъде отхвърлена и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалва се постановление от 28.02.2023г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено от инспектор в дирекция „Инспекция по труда“-Варна.

В постановлението е констатирано, че дружеството в качеството на работодател е допуснал до работа А.П. да престира труд в полза на „Д.И КО 1“ ООД, изпълнявайки трудови функции на „продавач консултант“ в обект – магазин за хранителни стоки „Нашият магазин“, находящ се в гр.Варна, ул.“***“ №**, с работно време от 10.30ч. до 17.30ч., с уговорено трудово възнаграждение от 1600лв. месечно, преди да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение. Посочено е, че нарушението е извършено на 28.02.23г. при извършена проверка в обекта, към който момент е трябвало да бъде сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Предвид установеното и на основание чл.405а ал.1 КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между А.П., изпълняваща длъжност „продавач-консултант“ и работодателя - „Д.И КО 1“ ООД, считано от 28.02.23г. В опис на събраните доказателства е посочена декларация от 28.02.23г. от А.П..

От представената декларация се установява, че А.П. е посочила, че работи в дружеството от 28.02.23г. на длъжност продавач-консултант, на обект-магазин хранителни стоки „Нашият магазин“ ул. „***“**, с работно време от 10.30ч. до 17ч., няма сключени граждански и трудов договори, получава месечно възнаграждение 1600лв., почивни дни по график, почивка в работния ден – 1ч., обслужва клиенти и маркира на касов апарат.

От протокол вх. №23019176/27.02.23г. се установява, че на 27.02.23г. е подаден анонимен сигнал по „горещ телефон“, че в магазин за хранителни стоки гр. Варна, ул. „***“ до бл. ** /срещу ДГ 29 „Звънче“/ работят хора без договори.

От протокол № ПР2307456/17.03.2023г. се установява, че при извършена на 28.02.23г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна проверка в дружеството, в обект – магазин за хранителни стоки „Нашият магазин“, находящ се в гр. Варна, ул. „***“№**, относно спазване на трудовото законодателство, както и проверка по документи на 08.03.23г., са констатирани нарушения, включително, че не е документирано провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на А.П., както и че работодателят не е осигурил информация за условията и реда за прекратяване на трудовия договор съгласно разпоредбите на КТ, като са дадени задължителни предписания със срок на изпълнение 30.03.2023г.

В преписката са приложени Вътрешни правила за работната заплата в дружеството, Правилник за вътрешния трудов ред, както и заповед № 13/01.02.2022г. за определяне на работното време на служителите в дружеството, видно от която е въведено работно време 8 часа: от 9:00 до 18:00 ч. със 60 минути почивка за хранене.

От показанията на св. Д.Ж. се установява, че за обекта в кв. „В.“ е търсил продавач-консултант преди 2-4 месеца; имало е поставено обява на вратата, на която било записано: „търси се продавач-консултант, трудово възнаграждение 1600 лв.“; поради извършван ремонт в квартала било трудно да се намери работник за обекта; за втори път вижда А.П.П., като за първи път я е видял една вечер, когато в обекта влезли момче и момиче, което попитало дали обявата е актуална и дали може да кандидатства. Свидетелят установява, че й отговорил, че е актуална и поканил момичето на следващия ден в 10ч. да дойде в магазина, като предупредил служителката в магазина да отвори в 9.30 ч. и да очаква момичето, да я попита как се казва, да й вземе телефонен номер, да я пита какво е работила, да я запознае с работата и с работното време и с всички други неща: доставки, заявки, начин на работа, работно време, изискване по трудова характеристика и какво се изисква от нея, дали има опит в тази област, дали работи със складова програма. Св. Ж. установява, че жената, която работила в магазина нямала право да сключва договори с работниците, тъй като не е нито управител, нито собственик, нито упълномощено лице и към 10.30 ч. въпросната продавачка му звъннала, за да му каже, че момичето е там, но има и проверка от Инспекцията 5 човека; той е отишъл в обекта през обедната си почивка от 12-13 ч., като инспекторите вече били написали документите; не е присъствал на проверката.

От показанията на св. Д. се установява, че през месец февруари 2023г. с колеги извършили проверка на магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Варна, ул. „***“ № **, където на лицето А. З.била предоставена декларация на работно място за деклариране на обстоятелства и факти относно активното й трудово правоотношение с работодателя, като лицето при проверката собственоръчно попълнило 1600 лв. възнаграждение с работно време от 10,30 ч. до 17,30 ч., както и работно място, което е обекта на контрол. Лицето извършвало трудовите си функции като продавач-консултант зад касата, която е в самия магазин, като обслужвало клиенти и създавало впечатление, че работи от може би седмица-две. Свидетелят установява, че лицето обслужило клиенти пред тях; в обекта нямало друг служител освен съпругата на управителя; и двете работили, като А. била на касата, а съпругата на управителя била отзад и работила на настолен компютър, най-вероятно като стоковед; имало е около 3-5 лица като клиенти. Свидетелят установява и че по време на проверката лицето задало няколко уточняващи въпроса, т.к. то самото не било сигурно дали е в активно трудово правоотношение с работодателя; на проверката присъствали от двама до четирима човека – първо в обекта влезли двама инспектори, като се легитимирали и се представили, а впоследствие дошли техни колежки, които били в близост в друг обект под контрол; не са предоставили декларация за попълване на съпругата на управителя.

От обясненията на А.П.П., заинтересована страна по делото, се установява, че поради интерес за работата в магазин за хранителни стоки „Нашият магазин“ в гр. Варна, на ул. „***“ е посетила същия сутринта около 10.30ч., за да погледне какво се случва в процеса на работа; интересувала се от работата; било просто един ден за няколко часа; освен жената на собственика нямало друг човек в обекта; тя е посрещнала, тя обслужвала клиентите, обяснявала й процеса на работа. Съгласно обясненията й П. не е обслужвала клиенти, а стояла отстрани, не е давала документи и не са се договаряли за конкретни условия за работа, а само се е запознала с процеса на работа; не си спомня да е попълвала декларация, но е видяла подписа си и явно е попълнила. Заявява, че когато инспекторите я попитали какво прави в обекта им е отговорила, че е там само за няколко часа, да се запознае с естеството на работата. След тази дата не е работила в магазина. Отказала се. Говорила е само със съпругата на управителя, но не и с него. Когато проверяващите влезли П. била близо до касата, но не е заставала да работи и не е извършвала нищо пред проверяващите. Попълнила е декларацията с помощта на проверяващите, т.к. не била много запозната с нещата и за първи път попълвала такава декларация. Информация за заплатата получила от момчето, което я е препоръчало, но и на входната врата е имало обява, в която пишело 1600 лв. заплата. Почивните дни и графика за работа й били обяснени от жената, която работела там преди да дойде проверката – тя й обяснявала начина на работа, колко време се работи, как се работи. Работното време от 10-17 ч. й било казано, затова и така го попълнила в декларацията. Тя отишла около 10.30 ч. и не си спомня да е имала уговорка да остане през целия ден.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес- адресат на акта, срещу подлежащ на оспорване административен акт и в срок, поради което е допустима за разглеждане.

При преценка на законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл.168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспореният административен акт на всички основания по чл.146 АПК. Съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Предмет на съдебния контрол пред настоящата съдебна инстанция е законосъобразността на издаденото постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение.

Съгласно чл.405а ал.1 КТ когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл.1 ал.2 КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. Съгласно чл.1 ал.2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

В случая постановлението е издадено от служител /контролен орган/ на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, в предписаната от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания.

За да бъде обявено едно правоотношение за трудово, следва да е констатирано и установено по безспорен и категоричен начин, че лицето е полагало труд по трудово правоотношение, както и елементите на трудово правоотношение- работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, длъжност, почивки, отпуски и др.

От съдържанието на нормата на чл. 405а ал. 1 от КТ и от израза „се предоставя“ следва, че Инспекцията по труда може да упражни правомощията си само при съществуващо в момента на проверката предоставяне на работна сила, т. е. към този момент следва да е налице изпълнение на трудови задължения от страна на работника на определено работно място, с определено работно време, трудово възнаграждение и др., или при наличие на всички елементи определящи правоотношението като трудово.

В случая по делото не се събраха доказателства от които по безспорен и категоричен начин да се направи обоснован извод, че се касае за предоставяне на работната сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, на определено място на работа, при определено работно време. Няма данни, нито доказателства за извършвана трудова дейност от А.П. преди датата на проверката. Не се установи и по безспорен и категоричен начин, че е извършвала трудова дейност в деня на проверката. Безспорно е, че в деня на проверката – 28.02.2023г., заинтересованата страна А.П. се е намирала на територията на процесния обект – магазин за хранителни стоки „Нашият магазин“ в гр. Варна, ул. „***“ №**, което не е достатъчно, за да се приеме, че същата е извършвала работа, която изисква сключването на трудов договор в писмена форма. В доказателствена тежест на административния орган е да установи, че волята на страните е за сключване на трудов договор, което по аргумент от разпоредбата на чл. 405а ал. 1 КТ, може да се установява с всички доказателствени средства. В случая, за да издаде оспореният акт административният орган се е позовал единствено на попълнена от А.П. декларация, която по правния си характер съставлява частен свидетелстващ документ и макар да представлява допустимо в административното производство доказателство, съгласно чл. 402 ал. 1 т. 2 КТ, не притежава обвързваща административния орган и съда материална доказателствена сила, поради което не представлява доказателство, годно да обезпечи пълно доказване на характера на процесното правоотношение. Представената декларация е попълнена върху предварително изготвена бланка, в която се посочени основните елементи от съдържанието на трудово правоотношение и не представлява декларация в свободен текст. Волята си лицето, декларирало данните, заяви в съдебно заседание на 25.09.2023г., а именно, че в същия ден е нямала е уговорка да работи, не е давала документи и не се е договаряла за конкретни условия за работа, имала е интерес от работата и е била в обекта за да се запознае с условията, а впоследствие се е отказала. Установи се и че попълването на посочената декларация е станало с помощта на административния орган, видно не само от обяснението на П., но и от показанията на св. Д., който заяви, че „лицето е задало няколко уточняващи въпроса, т.к. не е било сигурно дали е в активно трудово правоотношение“. Предвид установеното, информацията, попълнена с чужда намеса, в представената декларация, не може да бъде приета, че отразява действителните отношения между заинтересованото лице и дружеството.

При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че П. се е намирала в обекта на проверка да се запознае с характера на работата, за която е била налична и обява на вратата на самия обект, с работното време, доставки, заявки, начин на работа. Това по същество представлява кандидатстване за работа. П. категорично заяви, че не е работила, не е обслужвала клиенти, а в магазина е работила единствено съпругата на управителя.

Установи се и че в хода на извършената проверка в обекта не е присъствал управителят на дружеството, нито упълномощено от него лице с права да наема работници по трудово правоотношение от негово име и в негова полза. Не се оспорва, че в момента на проверката в обекта е присъствало и друго лице – съпругата на управителя, но от нея не е изискана, нито попълнена декларация за работно време, длъжност и трудово възнаграждение, нито са били изискани обяснения. Проверяващите не са изяснили и времетраенето на работното време за обекта, предвид представената заповед №13/01.02.2022г., в която за обекта е въведено работно време от 8 часа - от 9.00ч. до 18.00ч. Декларираното от П. такова е от 10.30ч. до 17.00ч., а в оспореното постановление работното време е описано с начален час от 10.30ч. и краен час - 17.30ч., без да става ясно въз основа на кои доказателства е определен краен час 17.30ч., а не декларирания от лицето. Работното време е една от съществените характеристики на трудовото правоотношение, респ. елемент на трудовия договор, посочен в чл. 66, ал. 1, т. 8 КТ и то е останало неизяснено в хода на производството пред административния орган.

Предвид гореизложеното, от събраните по делото доказателства не може да бъде направен еднозначен и обоснован извод както за съществуване на индивидуално трудово правоотношение с характеризиращите го предмет и трудови задължения между А.П. и „Д.И КО 1“ ООД, така и за воля на „Д.И КО 1“ ООД за назначаване на същата на работа. Липсват доказателства, че тя се е явила в точно определено време и само в такова време на работа, че приключва трудовия си ден в точно определен час и т.н. Липсват и доказателства, че съществува йерархична подчиненост на А.П. от „Д.И КО 1“ ООД, която е необходим и съществен елемент от индивидуално трудово правоотношение, в рамките на което се престира работна сила по смисъла на КТ. Предоставянето на работна сила може да стане единствено, когато лицето, което я предоставя, се постави в зависимост от лицето, което я получава, което намира израз в съществуването на конкретни трудови задължения за работника, каквито доказателства по делото не са ангажирани. При това не се установяват елементите на трудово правоотношение, регламентирани в чл. 66, ал. 1, т. 1 до т. 8 КТ включително.

Административният орган е бил длъжен да събере и други доказателства, в подкрепа на тезата, че А.П. действително е предоставяла работната си сила при условията на чл. 1 ал. 2 КТ, в т.ч. сведения по чл. 44 ал. 1 АПК от други работници или служители, относно съществуването на обявеното за такова трудово правоотношение. В случая в административното производство не са изследвани всички факти и обстоятелства от значение за случая и не са събрани, проверени и оценени всички необходими, относими и допустими доказателства за разкриване на обективната истина. С процесуалното си бездействие по отношение на фактите, които е следвало да бъдат установени, и за установяването на които е следвало да бъдат взети всички мерки и средства в съответствие със служебното начало в административното производство, контролният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо и до нарушение на материалноправните разпоредби. Административният акт е издаден без да са изяснени действително относимите обстоятелства в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК. Съобразно служебното начало, административният орган, осъществяващ контрола по трудовото законодателство, е следвало да събере всички необходими доказателства, за да изясни релевантните факти и обстоятелства, да извърши надлежна проверка и преценка и след това да издаде административен акт. След като не са сторили това издателите на процесното постановление са допуснали съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в частност на чл. 35 и чл. 36 АПК. Посоченото нарушение е съществено, доколкото недопускането му е могло да повлияе върху съдържанието на акта и да доведе издателя му до изводи, различни от направените. То е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Следва да бъде съобразено и изявлението на А.П. в с.з. на 25.09.2023г., че се е отказала да работи в магазина, което по същество представлява отказ за сключване на трудов договор с дружеството-жалбоподател. Обжалваният акт е издаден и в разрез с целта на закона по чл. 1 ал.3 КТ, а именно - да осигури свободата и закрилата на труда, както и осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите, работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения.

Не се установи между жалбоподателя и А.П. да е уговорено престиране на работна сила, не е налице предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост на трудовите функции и задължения за определен период от време, в условията на йерархична подчиненост, при установен трудов ред и трудова дисциплина, при определено работно време, на определено работно място, с материали и средства на дружеството – работодател и при реално уговорено трудовото възнаграждение. Доказателства установяващи елементите на трудовото правоотношение не се събраха по делото.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбата е основателна. Оспореният административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

При този изход на спора и предвид направеното искане съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1050лв., от които 1000 лв.- адвокатско възнаграждение и 50лв.- ДТ.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Варненският административен съд, VІ-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ постановление от 28.02.23г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено от инспектор в дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на основание чл.405а, ал.1 КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между А.П.П., изпълняваща длъжност „продавач консултант“ и работодателя „Д.И КО 1“ ООД.

ОСЪЖДА дирекция „Инспекция по труда“-Варна да заплати на „Д.И КО 1“ООД, седалище и адрес на управление- гр.***, ул****, ЕИК ***, представлявано от управителя Ж.Д.Ж. сумата от 1050 /хиляда и петдесет/ лева, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: