О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260510
гр. Пловдив, 22.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесета и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
като
разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. ч. гр. дело № 384 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. З.Ш., ЕГН
**********, чрез адв. К.М. и адв. Г. К., против определение № 263453 от
23.11.2020 г., постановено по гр. дело № 11436/2019 г. по описа на РС –
Пловдив, X гр.
с-в, в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателката
за привличане на К. Д. Ш. и ЧСИ П. Н., като трети лица – помагачи, върната е на
осн. чл. 130 ГПК, като недопустима, насрещната искова
молба с вх. № 76344/2019 г. по описа на, предявена от Л.З.Ш., ЕГН **********,
срещу М.В.Х., ЕГН **********, и е прекратено производството по гр. дело
№11436/2019г. по описа на РС – Пловдив в частта относно предявения насрещен
иск. В останалата му част определението не е обжалвано и е влязло в сила.
По изложените в жалбата аргументи за неправилност на
атакуваното определение се иска неговата отмяна и връщане на делото на районния
съд за разглеждане на предявените насрещни искове с правна квалификация чл. 55 ЗЗД за сумата от 10 808,34 лв., представляващ цената за 1/6 ид. част от процесния имот по
публичната продан по изп. дело № 20169110400284 по
описа на ЧСИ П. Н., ведно с лихвите за забава от 21.04.2017 г. – датата на
превеждане на сумата, както и с правна квалификация чл. 72 ЗС за сумата от
8 511,87 лв., представляващи 1/6 ид. част от
подобренията в имот на обща стойност от 51 071,25 лв., които жалбоподателката била направила, като добросъвестен
владелец за периода 24.04.2017 г. – м. април 2018 г. Моли се още да бъдат
конституирани като трети лица – помагачи на страната на ответника К. Д. Ш. и
ЧСИ П. Н., доколкото имали интерес от встъпването, а ответницата разполагала с
регрес спрямо тях. Излагат се и допълнителни аргументи за порочни действия на първоинстанционния съд относно проверката на исковата молба
на ищцата по първоначалния иск М.В.Х. и
разпределението на доказателствената тежест.
Не е постъпил отговор на частната жалба от ищцата по
делото.
Настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Пловдив,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото,
намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е частично
основателна предвид следното:
Районен съд – Пловдив е бил сезиран с искова молба
от М.В.Х., с която е предявен против Л. З.Ш. иск с правна квалификация чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата е собственик на 1/6 ид. част от поземлен имот с идентификатор 1185.502.410 по
кадастралната карта на с. ……………, общ………….., ведно с находящите
се в него сгради. Твърди се в исковата молба, че ответницата Ш. не била
придобила чрез проведената публична продан по изп.
дело № 20169110400284 по описа на ЧСИ П. Н., рег. № 911, целия имот, поради
порок в провеждането на проданта. Сочи се, че имотът бил съсобствен
между майката на ищцата, починала през 2007 г., и длъжника по изпълнителното
дело, като при извършването на публичната продан, не било поискано разрешение
от районния съд по реда на СК относно разпореждане с имущество на децата, за да
се прехвърли и притежаваната от ищцата 1/6 ид. част.
В срока за отговора ответницата Л. Ш. е депозирала отговор на исковата молба, с
който е поискала да бъдат конституирани като трети лица – помагачи ЧСИ П. Н. и
К. Д. Ш. – баба на ищцата, по чиято инициатива е образувано и водено
изпълнителното дело и по чиято молба на основание чл. 500, ал. 2 ГРК бил
прехвърлен целия имот. В срок е депозирана и
насрещна искова от Людмила Ш. срещу М.Х., с която са предявени искове по
чл. 55 ЗЗД и чл. 72 ЗС.
За да остави без уважение искането за конституиране
на трети лица – помагачи, районният съд е приел, че доколкото предявеният
първоначален иск имал за предмет установяване правото на собственост върху
идеална част от имота в полза на ищцата Х., но не и обявяване на
недействителността на публичната продан, то и постановеното по делото решение
не би се ползвало с сила на пресъдено нещо относно
валидността на проданта, поради което и третите лица нямали интерес от
встъпване по делото по смисъла на чл. 218 ГПК и чл. 219, ал. 1 ГПК. Настоящият
съдебен състав не споделя напълно този извод на първоинстанционния
съда. С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, за да се
произнесе по установителния иск за собственост, в мотивната част на своето решение съдът следва да разгледа
въпроса дали публичната продан е годна да прехвърли собствеността и върху
спорната 1/6 ид. част от имота. В случай, че проданта
не е породила вещноправен ефект досежно
процесната идеална част и това се дължи на
незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, то ответницата би има регресен иск против ЧСИ П. Н. за причинените ѝ вреди,
предвид разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, която гласи, че частният съдебен
изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на
своята дейност. На основание чл. 223, ал. 2 ГПК тези мотиви биха били
задължителни за третото лице в отношенията му с ответника, от което следва, че
и ответницата Ш., и ЧСИ П. Н.имат интерес от отхвърлянето на иска. В този
смисъл неправилно не е конституиран по делото като трето лице – помагач на
страна на ответника съдебният изпълнител. Законосъобразно обаче е оставено без
уважение искането за конституиране на К. Д. Ш. – баба на ищцата, като трето
лице – помагач, доколкото същата не е отговорна за редовното провеждането на
изпълнителното производство, и ответницата не била имала регресна
претенция спрямо бабата на ищцата.
По отношение прекратяването на производството по
насрещната искова настоящият съдебен състав намира следното. Предявен от ответника
насрещен иск се разглежда съвместно с първоначалния, когато има връзка в
предмета на двата иска или е налице възможност за компенсация на две насрещни
вземания. Връзка в предмета е налице, когато двете вземания произтичат от един
юридически факт, когато двата иска се отнасят до един обект или има житейска
връзка между тях, без да е налице общност на основанието и на обекта на
претенциите. По отношение иска с правно основание чл. 55 ЗЗД е приложима
последната от посочените хипотеза, тъй като при уважаване на установителния иск за собственост, ще следва, че
ответницата е платила по публичната продан конкретна парична сума, за да
придобие право на собственост, което обаче не може да ѝ се прехвърли с
проданта, т.е. ще липсва основание за разместването на благата. Следователно Л.
Ш. има интерес от предявяването на тази претенция, макар и в условията на
евентуалност. Процесуалната легитимация на ответника по насрещния иск – М.Х.,
пък се извежда от твърдяната в насрещната искова молба материална легитимация
на същата, доколкото се сочи, че Х. е получила припадащата ѝ се част от
сумата по публичната продан. В тази насока жалбата следва да се уважи в частта
относно насрещния иск по чл. 55 ЗЗД за сумата от 10 808,34 лв. – цената за
1/6 ид. част от процесния
имот по публичната продан по изп. дело №
20169110400284 по описа на ЧСИ П.Н., ведно с лихвите за забава от 21.04.2017 г.
– датата на превеждане на сумата, и делото да се върне на районния съд за
разглеждането на този иск по същество.
Жалбата обаче се явява неоснователна в частта
относно иска по чл. 72 ЗС. Владелецът, който има право на задържане за
извършени подобрения в чужд имот, може да реализира вземането си за
подобренията чрез самостоятелен иск, чрез насрещен иск по предявен ревандикационен иск или по пътя на възражението за
задържане на имота до заплащане на подобренията (в този смисъл Тълкувателно
решение № 111 от 1.XI.1962 г. по гр.д. № 104/62 г., ОСГК). В случая е предявен
положителен установителен иск за собственост,
решението по който няма изпълнителна сила. Следователно ответницата ще продължи
да ползва процесния имот, с извършените в него
подобрения, дори при негативен за нея резултат от спора, т.е. липсва интерес от
заплащане на подобренията, тъй като ответницата ще продължава да се
облагодетелства лично и изключително от тях. За отбелязване е още, че без да е
предявен иск по чл. 108 ЗС липсва правен интерес и от право на задържане (вж.
Решение № 882 от 8.07.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4074/2007 г., II г. о.).
Твърдението в жалбата, че ищцата Х. можела по реда на изменение на иска по чл.
214, ал. 1 ГПК да премине от установителен в
осъдителен иск, поради което ответницата имала правен интерес от заявяването на
претенцията за подобрения и възражението за право на задържане е неоснователно.
Защитата срещу иска се обуславя от спецификите на конкретно предявения срещу
ответника иск, а не според евентуалните бъдещи претенции на ищеца. Освен това жалбоподателката Ш. не губи правата си по чл. 72 ЗС,
доколкото при предявяването на бъдещ иск по чл. 108 ЗС или дори евентуално по
чл. 34 ЗС, тя ще може да ги заяви редовно.
За пълнота следва да се посочи, че пороците в
дейността на първостепенния съд досежно проверката на
редовността на исковата молба, доклада по делото, разпределението на доказателствената тежест и допускането и събирането на
доказателства, се осъществя по реда на инстанцинния
контрол с обжалвана на крайния съдебен акт по съществото на спора. Районният
съд във всеки случай сам преценява редовността на депозираните пред него искови
молби и дава указания по отстраняване на констатираните нередовности,
като прецени, че такива са налични. В настоящото производство също така не
могат да се дават указания и за отделяне на насрещния иск.
По изложените съображение частната жалба ще се уважи
частично, с оглед на горните мотиви.
Предвид задължителните указания в т. 9а на ТР №
1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно
определение за отказ да се конституира трето лице – помагач, не подлежи на
касационно обжалване. Въззивното определение е
окончателно и не подлежи на обжалване и в частта, с която се отменя атакуваното
определение и делото се връща на районния съд относно иска с правна
квалификация чл. 55 ЗЗД. Определението на въззивния съд
обаче подлежи на обжалване с частна жалба на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 вр. ал. 4 ГПК и чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, в частта относно претенцията
по чл. 72 ЗС.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 263453 от 23.11.2020 г., постановено по гр.
дело № 11436/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, X гр. с-в, в ЧАСТТА, с която е оставено
без уважение искането на Л- З.Ш., ЕГН **********, за привличане на К. Д.
Ш., ЕГН **********, като трето лице – помагач на страна на ответника, както и в
ЧАСТТА, с която е върната, на осн.
чл.130 ГПК, като недопустима насрещната искова молба с вх. № 76344/2019г., на
Л.З.Ш., ЕГН **********, срещу М.В.Х., ЕГН **********, и е прекратено
производството по гр. дело №11436/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, X гр. с-в, относно иска с правно
основание чл. 72 ЗС за сумата от 8 511,87 лв., представляващи 1/6 ид. част от подобренията в имот на обща стойност от 51
071,25 лв., които жалбоподателката била направила,
като добросъвестен владелец за периода 24.04.2017 г. – м. април 2018 г., и с
която се била увеличила стойността на имота, ведно с лихвата за забава, считано
от датата на подава на насрещната искова молба в съда до окончателното
изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ определение № 263453 от 23.11.2020 г., постановено по гр. дело №
11436/2019 г. по описа на РС – Пловдив, X гр. с-в, в ЧАСТТА, с която е оставено
без уважение искането на Л-З.Ш., ЕГН **********, за привличане на ЧСИ П.
Н., рег. 911, като трето лице – помагач на страна на ответника, както и в ЧАСТТА, с която е върната, на осн. чл.130 ГПК, като
недопустима насрещната искова молба с вх. № 76344/2019г., на Л.З.Ш., ЕГН
**********, срещу М.В.Х., ЕГН **********, и е прекратено
производството по гр. дело №11436/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, X гр. с-в, относно иска с правно
основание чл. 55 ЗЗД за сумата от 10 808,34 лв., представляващ цената за
1/6 ид. част от процесния
имот по публичната продан по изп. дело №
20169110400284 по описа на ЧСИ П.Н., ведно с лихвите за забава от 21.04.2017 г.
– датата на превеждане на сумата, и
ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив, Х гр. с-в, за продължаване на съдопроизводствените
действия по гр. дело №11436/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, X гр. с-в, съобразно указанията в мотивната част на настоящото определение.
В останала му част
определението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивното определение, в частта с която се
потвърждава определението на районния съд за връщане на насрещната искова молба
и прекратяване на гражданското дело, подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването на съобщаването, пред Върховен касационен съд
при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
В останалата му част
настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./
2./