Решение по дело №3488/2017 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   2253            Година  2018,06,11          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 12.09.2018 година

 

в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: С.С.

                                     

при присъствието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа доклад­ва­­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 3488 по опи­са за 2017 година и като обсъди:  

 

                                        Производство пред първа инстанция.

Настоящото разглеждане на спора е повторно и е във връзка с Решение №14743/04.12.2017г. по адм. д. №6261/2016г. на ВАС, III отд., с което е обезси­лено Решение №608 от 23.03.2016г. по адм. д. №1594/2015г. по описа на Адми­нист­ративен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг със­тав на съда при съобразяване на дадените указания. ВАС е приел, че след­ва да бъдат дадени указания на „*****ЕООД относно необходимостта от отстраняване на нередовността на исковата молба, изразяваща се в липса на конкретизация досежно правопораждащите отговорността на ответника факти – твърдените незаконосъобразни действия на служителите на Агенция „Митни­ци“, като изясни дали твърди, че настъпването на претендираните имуществе­ни вреди е свързано с наведеното твърдение в исковата молба за отправяне до Агенция „Митници“ на покана за връщане на отнетите цигари и представените до­казателства в тази насока.

При новото разглеждане на делото, съобразно дадените указания, изло­же­ни в решението на ВАС, съдът намери за установено следното от факти­ческа и правна страна.

Постъпила е искова молба от „*****ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Стара планина“№3 срещу Агенция „Митници“, със седалище гр.София, ул.“Г.С. Раковски“№47, с която е предявена претенция за заплащане на сумата от общо 74 870,36 лева, представляваща обезщетение за причинени на ЕООД-то имуществени вреди, левовата равностойност на иззети с Протокол от 08.07.2010г. и унищожени цигари, ведно със законната лихва вър­ху сумата за периода от 29.12.2011г. до 29.12.2014г. в размер на 22 976,91 лв., както и законната лихва върху сумата от предявяване на исковете до окон­ча­телното изплащане.

В изпълнение решението на ВАС и дадените от съда указания, от ищеца е направено уточняване на исковата молба, като се твърди, че претърпените иму­ществени вреди са следствие от незаконосъобразни действия на длъжност­ни лица от митническата администрация при изпълнение на административна дей­ност, като: „…отнемане с протокол, издаване на констативен акт, издаване на наказателно постановление и унищожаване на движимите вещи, собстве­ност на „*****ЕООД…“.

В съдебно заседание ищецът „*****ЕООД се представлява от адв. Т., който моли съда да уважи предявените обективно активно съединени пре­тенции като основателни и доказани. Претендира разноски по делото. Под­робни съображения излага в писмена защита.

Ответникът – Агенция „Митници“ – София, чрез процесуалния си предс­та­вител юриск. Г., оспорва предявените срещу него претенции, като счи­та същите за неоснователни и недоказани и моли съдът да ги отхвърли. Пре­тендира юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения излага в депозирани по делото писмени бележки.

Участвалият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив  да­ва заключение за неоснователност и недоказаност на така заявените претен­ции.

Административен съд – Пловдив, VII състав, като прецени събраните по де­­лото доказателства, ведно с доводите и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна.

Не е спорно между страните, че при извършена проверка на търговски обект – склад за търговия, намиращ се в гр.Пловдив, ул.“Брезовско шосе“№180, склад №97, стопанисван от ЕТ“А. - А. М.“ е установено, че се държат на склад общо 18 360 бр. кутии цигари различни марки и 464 бр. пакета тютюн за пушене, облепени с валидни бандероли, т.е. акцизни стоки, без разре­ше­ние за търговия с тютюневи изделия, съгласно чл.100а ал.2 ЗАДС във връз­ка с чл.112 ал.1 ППЗАДС. За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол за осъществени контролни действия на лица, извършващи дейности с акцизни стоки №3580/08.07.2010г. /л.4 от гр. дело № 3778/14г./.

Стоките са иззети с Опис на иззети стоки №3580/08.07.2010г., нераздел­на част от горецитирания протокол /л. 6 от гр. дело № 3778/14г./ и предадени за съх­ранение в склад на Митница Пловдив със Складова разписка № 198/12.07. 2010г. /л.60-61 от гр. дело № 3778/14г./.

След извършени допълнителни проверки и в присъствието на А. С. М. като ЕТ“А. - А. М.“ и свидетеля С. К. М., младши митнически специалист в ТМУ-Пловдив, е съставен Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 351/07.10.2010г., връчен на  М. на същата дата /л.12-15 от гр. дело № 3778/14г./.

Въз основа на съставения АУАН и с оглед депозирано възражение, което е счетено за формално и немотивирано, съответно невнасящо нови факти и обс­тоятелства по случая, е издадено Наказателно постановление/НП/ №330/ 29.11.2010г., с което на ЕТ на основание чл.108а ал.1 ЗАДС е наложено адми­нист­ративно наказание „имуществена санкция“ в размер на 50 000 лева, а на ос­но­ва­ние чл.124 ал.1 ЗАДС стоките, предмет на нарушението, са отнети в полза на държавата от ЕТ. Отделно и на основание чл.124а ал.1 ЗАДС е нало­жено и административно наказание „лишаване от правото да упражнява тър­говска дейност в проверявания обект за срок от 1 месец“ /л.55-59 от гр. дело № 3778/14г./.

По жалба на ЕТ било образувано НАХД №495/2011г. по описа на Райо­нен съд-Пловдив, приключило с решение №2239 от 11.11.2011г., потвърждава­що спорното НП /л.70-78 от гр. дело № 3778/14г./. Това решение е оставено в сила с решение №636/14.03.2012г., постановено по КНАХД №66/2012г. по описа на Административен съд - Пловдив /л.79-81 от гр. дело № 3778/14г./.

С други думи казано, НП №330/29.11.2010г. е влязло в сила на 14.03.12г.

В изпълнение на влязлото в сила решение, с което НП е потвърдено, на осно­вание чл.124 ал.5 ЗАДС и чл.16, чл.17 и чл.18 от Наредба №7 от 02.09.10г. на МФ за разпореждането с отнети и изоставени в полза на държавата акцизни стоки, Началникът на Митница Пловдив е издал Заповед №РД15-527/03.07.12г., с която е наредено отнетите в полза на държавата акцизни стоки – тютюневи изделия, съгласно Приложение №1, между които и спорните отнети цигари и тю­тюн, които се съхраняват в склада на Митница Пловдив, да бъдат унищоже­ни, като е определен срок за това – 05.07.12г. /л.63-64 от гр. дело № 3778/14г./.

Видно от Протокол за предаване, приемане и транспортиране на акцизни стоки изх. №9300/1075 от 05.07.2012г. и Протокол за унищожаване на отнети и изоставени в полза на държавата акцизни стоки – тютюневи изделия, съхра­нявани в склада на Митница Пловдив с изх.№ 9300-1075 от 05.07.2012г., уни­щожаването е сторено на 05.07.2012г./л.65-69 от гр. дело № 3778/14г./.

След влизане в сила на НП, по обвинението на счетоводителя на ЕТ “А. - А. М.“а именно В. А. К.за престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.1, вр. чл.26 ал.1 НК, било образувано н.о.х.д. №400/2012г. по описа на ПРС, ХІІ н.с., по което е постановена присъда №162/11.04.2012г., влязла в сила на 27.04.2012г., Кръстева била призната за виновна по повдигнатите и обвинения и на основание чл.78а НК и било наложе­но административно наказание  „Глоба“ в размер на 2 000 лева. В хода на съ­дебното следствие се установило, че договорът за наем от 01.07.2010г. на склад №97, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Брезовско шосе”№180, не е бил под­писан от Анжела  М.. Този договор бил представен от В. К.пред представител на ТЦ „Тракия”АД гр.Пловдив и по този начин последната наела обекта от името на едноличния търговец, без самата А. М.да е знаела за това. Последната не е имала представа и за развиваната от нейно име търговска дейност.

В тази връзка и по предложение на Окръжния прокурор - Пловдив е образувано КНАХД №3280/2012г. по описа на Административен съд Пловдив, приключило с окончателно решение №2729/14.12.2012г., с което е възобновено административнонаказателното производство по влязло в сила НП №330/ 29.11.2010г., издадено от Началник Митница Пловдив, отменено е решение №636/14.03.2012г., постановено по КНАХД №66 по описа за 2012г. на ПАС, отменено е решение №2239/11.11.2011г., постановено по НАХД №495 по описа за 2011г. на ПРС и делото е върнато за ново разглеждане от ПРС/л.44-48 от адм. дело №1594/15г./.

При новото разглеждане на делото, с Решение №872/05.04.2013г., поста­новено по НАХД №8750/2012г. по описа на ПРС, НП №330/29.11.2010г. е отме­нено, като няма данни решението да е било обжалвано /л. 31-35 от гр. дело № 3778/14г./

В хода на първоначалното разглеждане на делото по искане на ищеца е допусната ССЕ, вещото лице по която, след запознаване с наличните по дело­то доказателства, е дало заключение, неоспорено от страните, в което е изчис­лило стойността на описаните в исковата молба цигари, иззети с протокол № 3580/08.07.2010г. към момента на отнемането им, както и размерът на закон­ната лихва.

В настоящото съдебно производство е изслушана и приета без възраже­ния СТЕ във връзка с допустимостта на исковата молба.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи.

Съгласно новелата на чл.203 АПК/действаща редакция, ДВ, бр.30 от 11.04.2006г./, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази гла­ва, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат раз­поредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Според чл.1 ЗОДОВ пък, държавата и общините отговарят за вредите, при­чинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, дейст­вия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.

За да възникне правото на обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причи­не­на вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, дейст­вие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или община­та; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена при­чин­на връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по ре­да на чл.1 ал.1 ЗОДОВ.

Относно кръга “правоимащи” субекти, можещи да търсят обезвреда по този ред, следва да се отбележи, че с допълнението на чл.1 ал.1 ЗОДОВ /ДВ бр.105/2005г./ кръгът бе разширен и с категорията “юридически лица”. От тази гледна точка е безспорно, че ищецът е юридическо лице, следователно искова­та молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация.

От друга страна, ответник е Агенция “Митници”, която съобразно чл.7 ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря /да е ответник/ по искове по чл.1 ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл.7 от последния закон, искът следва да се предяви срещу органите по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, като съобразно чл.205 АПК ответникът след­ва да има и качеството на юридическо лице.

От изложеното следва, че както ищецът, така и ответникът са легити­мирани да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали същите са такива и в материалното /по възникване на фактическия състав на отговорността/ следва и може да се направи само с решението по същество на правния спор.

На следващо място следва да се има предвид, че досежно пред­поставките за процесуална допустимост на исковете по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, които по силата на ал.2 на същия член се разглеждат по реда, установен в АПК, е необ­хо­­димо да е налице: ако вредите са от незаконосъобразен администра­тивен акт – отмяната му по съответния за това ред, докато при  незаконосъоб­разно действие или бездействие – същите се установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

В случая, ищецът твърди, че е налице хипотеза на незаконосъобразни действия по отнемане на цигарите с протокол от 08.07.2010г., издаване на конс­тативен акт, издаване на НП и унищожаване на движимите вещи, собственост на „*****ЕООД.

Съгласно разпоредбата на чл.204 ал.4 АПК, когато вредите са причинени от действие, както се твърди в настоящия казус, незаконосъобразността се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Терминът „действие“ е употребен, както в чл.7 и чл.120 ал.1 Конституцията на Република България, така и в чл.203 АПК и чл.1 ЗОДОВ. Легално определение на термина „действие“, респ. „бездействие“, липсва в посочените нормативни актове, пора­ди което под „действие“, респ. „бездействие“, следва да се разбира всяко тако­ва, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба.

В тази връзка следва да бъде съобразено на първо място, че изземва­нето от митническите органи на процесните стоки е правно действие в изпъл­нение на правомощието им по чл.229 ал.1 ЗМ и част от динамичния фактически състав на административнонаказателното правоотношение. Уредбата в чл.229 ЗМ е специална по отношение на тази по чл.41 ЗАНН. Правилата за управле­ние и разпореждане с иззетите вещи се съдържат в ЗАНН - чл.42 ал.1 т.10; чл.46; чл.54; чл.57 ал.1 т.8 ЗАНН.

Специалната уредба на чл.229 ал.2 ЗМ ограничава съхраняването на иззетите вещи със срок - до приключване на административнонаказателното и наказателното производство. Правилата за управление и разпореждане с иззе­тите вещи се съдържат в ЗАНН, който с чл.84 препраща към разпоредбите на НПК, който в чл.111-113 урежда приложимия ред за защита/в този смисъл Ре­шение №14155 от 26.11.2014г. на ВАС по адм.д.№3355/2014г., I отд., Решение №5936 от 22.05.2015г. на ВАС по адм.д.№ 1412/2015г., 5-членен с-в, Определе­ние №15161 от 11.12.2017г. на ВАС по адм.д.№ 13327/2017г., II отд., /.

Съгласно разпоредбата на чл.111 ал.1 НПК, веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство, а съгласно чл.111 ал.2 НПК, предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на про­курора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни раз­кри­ването на обективната истина и не са предмет на административно наруше­ние. Съгласно чл.113 НПК пък, когато възникне спор за право върху предме­тите, иззети като веществени доказателства, който подлежи на разглеждане по реда на ГПК, те се пазят, докато решението на гражданския съд влезе в сила.

В случая няма данни от страна на „*****ЕООД до приключване на административнонаказателното производство, да е подадено искане по чл.111 ал.2 НПК за връщане на отнетите вещи. Няма и данни за спор за права върху тютюневите изделия с третото лице ЕТ“А. - А. М.“, от кое­то цигарите са били иззети. В тази връзка няма и съответни актове на съ­дебния състав, постановил окончателния съдебен акт по административно­наказа­телното производство, с който той се произнася по въпроса с вещест­вените доказателства, процесуален ред, който е приложим на основание пре­пращащата норма на чл.84 ЗАНН.

Все в тази насока следва да бъде съобразено, че съгласно разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ, отговорността може да се ангажира, когато претърпените вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането, в случая с твър­де­ните незаканосъобразни действия. С оглед прежде изложените съображения, очевидно твърдените от „*****ЕООД вреди, са в пряка релация с без­дейст­вието му да упражни права, като избегне причиняването на сочения вид вреди в патримониума му, поради което и следва да намери приложение пра­вилото на чл.5 ал.1 ЗОДОВ. Липсват доказателства за заявени права пред митническите органи, вкл. и такива по гражданко-правен ред, което е било до­пустимо с оглед правилото на чл.113 НПК.

Според въпросната норма, ако увреждането е причинено поради изклю­чителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. Казано с други думи, когато резултатът е причинен от поведението на субекта, в чиято правна сфера са настъпили вредите, държавата, съответно общината, се освобождава от за­дължението да заплати обезщетение.

Или, определено от една страна е налице каузална зависимост между вре­дите и самото поведение на ищеца/бездействието му да упражни права, като избегне причиняването на сочения вид вреди в патримониума му/, поради което е налице основанието по чл.5 ЗОДОВ.

В случая ищецът твърди и че е налице хипотеза на незаконосъобразен акт, отменен с решението на районния съд/наказателното постановление/, по­ра­ди което следва да се прецени дали всъщност НП е именно такъв акт по сми­съла на ЗОДОВ и дали всъщност са налице предпоставките – акт, поста­новен при или при повод осъществена административна дейност от органи на из­пълнително – разпоредителната власт в държавата и дали този акт е отме­нен като незаконосъобразен.

В последната насока следва да се има предвид, че е безспорно, че нака­зателното постановление представлява правораздавателен акт, който се изда­ва по реда, посочен основно в ЗАНН/но и в други отраслови закони/, като с него на определени правни субекти са налагат административни наказания или иму­ществени санкции за извършени от тях административни нарушения – деяния, нару­шаващи установения ред на държавното управление, наказуеми с адми­нист­ративно наказание, налагано по административен ред.

В трайната си практика по чл.1 ЗОДОВ преди влизане в сила на АПК, с кой­то исковете по този член станаха подсъдни на административните съдили­ща, ВКС на РБ последователно провеждаше разбирането, че посочената дей­ност е административна – така например решение №1973/30.01.2002г. по гр. дело №1615/2001г. по описа на ВКС на РБ – непубликувано/в тази насока как­то нормотворческата, така и правораздавателната дейности на администра­цията вече се разглеждат в съвременната доктрина на административното право и процес като част от присъща за изпълнителната власт дейност, респ. се говори и за “правораздавателния административен акт”.

На практика това е резултат и от факта, че дейността на цели звена от административния апарат/например секторите “ПП и КАТ” при областните Дирекции на МВР/е насочена към осъществяване на административнонаказа­телна­та отговорност/съставяне на актовете за установяването им и издаване на наказателни постановления по тях/, т.е. по същество тази дейност се е пре­върнала в съвсем типична за администрацията дейност.

В тази насока след влизане на АПК в сила досежно съдебното произ­водство настъпиха известни колебания в практиката на административното правосъдие, въпреки липсата на нови моменти, с оглед материалноправните предпоставки по ЗОДОВ. Така например още с Определение №136/23.11.2007г. по адм.дело № 155/2007г., постановено от смесен петчленен състав на ВКС и ВАС на РБ се прие, че при търсена обезвреда в хипотеза на неоснователно на­ложено и отменено от съда административно наказание, което следва да се квалифицира като иск с правно основание чл.2 т.3 ЗОДОВ, компетентен да се произнесе е съответният съд от системата на общите съдилища в страната.

Отделно от това, с определение №2646 от 10.03.2008г. на ВАС по адм. д. №2490/2008г., III о. се доразви изводът по-горе, като се заключи, че в крайна сметка наказателното постановление не е административен акт по смисъла на ЗОДОВ.

Впоследствие обаче, с няколко последователни решения на смесени 5 – членни състави на ВКС и ВАС на РБ се отстъпи от последните становища, като се прие, че в предметния обхват на чл.1 ал.1 ЗОДОВ влиза в пълна степен и търсенето на обезвреда от съответните субекти и в случаите на администра­тив­ни наказания, наложени с НП/извън разбира се тези, наложени от органите по чл.2 ЗОДОВ/, впоследствие отменени като незаконосъобразни, поради което отговорността за тази отмяна е на съответния правосубектен административен орган, поради което и компетентни да се произнесат по една такава искова претенция са специализираните административни съдилища по реда на АПК /така определения №№39, 43 и 53 всичките от 2008г. по описа на ВАС на РБ и №123/04.04.2008г. по ч.гр.дело №98/2008г. на ВКС на РБ –всичките на 5 –чл. смесени състави/. Т.е. по този начин на практика се “запази” и продължи практиката на ВКС на РБ по този вид дела.

Проблемът окончателно бе решен с приемането на съвместното тълку­вателно постановление  №2 от 19.05.15г. по тълк. д. №2/2014г. на ВКС и ВАС, с което изрично бе разрешен въпросът с подсъдността на делата, образувани по такива искови претенции, като в мотивите изрично бе посочено, че определящо за правната квалификация в случая е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. И това действи­телно е така, тъй като чл.1 ал.1 ЗОДОВ има много по-широко съдържание до­сежно предметния обхват на реализираната чрез него специална деликтна отговорност чрез използване на по-общите термини “актове” и “административ­на дейност”. Т.е. обхватът на отговорността по ЗОДОВ не се стеснява само до индивидуалните, общите или нормативните административни актове, дори не само собствено до всички административни актове”/в казуса не ни интересуват действията или бездействията/, а всички актове, постановени от органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, понятие също доста по-широко от дефинираните в АПК. Т.е. предметно тук след­ва да намерят място всички правни актове, издавани в сферата изпълни­телно-разпоредителната власт, независимо дали от тях се пораждат задълже­ния за конкретни правни субекти, създават се правила за поведение за опре­делен или неопределен кръг субекти или се извършва дейност по админист­ративно наказване от служители на същата тази администрация.

Или следва де се обобщи, че е налице предпоставката, свързана с акта по чл.1 ал.1 ЗОДОВ/по отношение на НП/, който е постановен при осъществена административна дейност, като за целта наказателното постановление се приема също за влизащ в обхвата на понятието “административен акт” по сми­съла на чл.1 ал.1 ЗОДОВ.

Последният закон се състои преимуществено от материалноправни нор­ми/макар и да съдържа редица процесуални разпоредби – така например чл.7, чл.9а, чл.10/, като с него е регламентирана една по съществото си специална деликтна отговорност на държавата и общините, която по своята същност има гражданскоправен характер. Тази отговорност не е административна, защото същността и редът за прилагане на един такъв вид юридическа отговорност, е съвсем друг. Поради това и тя е насочена към едно обособено имущество, фиск, патримониум, въведени чрез изискването на чл.205 АПК – ответникът да е юридическо лице, а не пряко срещу органа, издал незаконосъобразния акт, тъй като специфичната цел, поставена тук е – да се получи обезвреда от де­ликта, но този деликт не е “административен”, а граждански, тъй като са увре­дени определени материални правоотношения на различните физически и юри­дически лица, чиято трайна уредба като институти е на общото гражданско право.

Или следва да се отбележи, че всичките тези актове засягат определени права с имуществен или неимуществен характер в сферата на адресатите им, които са регулирани в преобладаващата си част от общото гражданско право.

В тази връзка следва да се обобщи, че отговорността по ЗОДОВ е всъщ­ност осъществяване и понасяне от държавата в най-общ план на една граждан­ска деликтна за нея отговорност, при която тя овъзмездява накърняването на субективните имуществени и неимуществени права на различните правни субекти – физически или юридически лица, резултат от незаконосъобразната дейност на нейни органи или длъжностни лица, реализирана при и или по по­вод на административна дейност, от собствения си патримониум, чрез обо­собеното имущество на определените юридически лица.

В този ред на мисли, процесуалният ред по чл.1 ал.2 ЗОДОВ никога не може да изключи, промени или стесни материалните предпоставки на този вид юри­дическа отговорност, тъй като се отнася само до способа/начина/ за реа­лизирането им, т.е. той е само средство за ангажиране на отговорността. Още повече, че новелата на чл.203 ал.1 АПК използва същите термини, като в ал.2 самият Административнопроцесуален кодекс изрично сочи, че досежно “иму­щест­вената отговорност”, т.е. по отношение на материалните предпоставки, приложим е само ЗОДОВ, който не стеснява полето и на приложение.

Консеквентно, според настоящия състав е налице предпоставката, свър­зана с акта по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, който е постановен при осъществена адми­нист­ративна дейност.

В случая формално е налице един отменен от съда акт и това е НП №330/29.11.2010г. на Началник Митница Пловдив, единствен адресат на който обаче е ЕТ“А. - А. М.“, като тази отмяна е станала пос­редст­вом извънредния способ, а именно възобновяване на администрактивно­на­казател­ното производство по влязло в сила НП, съответно постановяване на ново съдебно решение, с което потвърденото първоначално НП е отменено.

Действително, държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, но на първо място, следва да се установи нали­чието на вреда, и на второ място, тя да се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт, издаден от длъжностни лица на ответника по делото. В тежест на ищеца, който пре­тендира обезщетението на основание чл.1 ЗОДОВ е, да представи доказа­телства, установяващи по безспорен и категоричен начин наличието на вреда, както и причинната връзка. В тази връзка не се представиха доказателства по делото от страна на ищеца. Доколкото единствено вината се предполага при непозволеното увреждане, от където произтича и отговорността по специалния ЗОДОВ, както и с оглед тежестта от доказването, съдът приема за несъщест­вуващо твърдението на ищеца за наличието на вреда и причинна връзка между незаконосъобразния акт на ответника и тази вреда, доколкото както вече се посочи, адресат на отмененото НП е трето лице.

И не на последно място, във връзка с твърдените незаконосъобразни действия по унищожаването на тютюневите изделия, съдът констатира, че до­кол­кото иззетите като веществени доказателства тютюневи изделия се явяват предмет на нарушението, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.112 ал.2 НПК, съгласно която предметите, иззети като веществени доказателства, притежаването на които е забранено, се предават на съответните учреждения или се унищожават, като наличието на забрана следва да се преценя към мо­мента на произнасяне на съда, защото законодателните рестрикции са съоб­разени с действащата нормативна регламентация на конкретните обществени отношения, които защитава. В случая, нормата на чл.100а ЗАДС, изрично заб­ранява съхранението на тютюневи изделия от търговци, които не притежават разрешение за тютюневи изделия.

С оглед на влязлото в сила НП № 330/29.11.2010г./потвърдено с решение №2239/11.11.2011г., постановено по НАХД №495/2011г. по описа на ПРС и решение №636/14.03.2012г., постановено по КНАХД №66/2012г. по описа на ПАС/ и на основание чл.124 ал.5 ЗАДС и чл.16, чл.17 и чл.18 от Наредба №7 от 02.09.2010г. на МФ за разпореждането с отнети и изоставени в полза на дър­жавата акцизни стоки, правилно и законосъобразно Началникът на Митница Плов­див е издал Заповед №РД15-527/03.07.2012г., с която е наредено отнетите в полза на държавата акцизни стоки – тютюневи изделия, съгласно Приложе­ние №1, между които и спорните отнети цигари и тютюн, които се съхраняват в склада на Митница Пловдив, да бъдат унищожени, като е определен срок за това – 05.07.2012г. При това положение, не могат да бъдат споделени твърде­нията на ищеца, че са налице незаконосъобразни действия по унищожаване на въпросните тютюневи изделия.

Всичко изложено по-горе обосновава и извода на настоящия състав – за отхвърляне на така предявените претенции като неоснователни.

По разноските.

Съгласно нормата на чл.10 ал.2 ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изця­ло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска из­цяло. Разноските по производството, по аргумент от чл.75 и чл.76 ГПК са средст­вата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноски­те, нап­равени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извър­шени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл.10 ал.3 ЗОДОВ, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се огра­ни­чава само до разноските по производството/така решение №8985 от 10.07.17г. по адм. дело №11180/2015г. на ВАС на РБ, III отд. и много други в същия смисъл/.

Или разноски не следва да се присъждат на ответника.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ предявената от „*****ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Стара планина“№3 срещу Агенция „Митници“, със седалище гр.София, ул.“Г.С. Раковски“№47 искова претенция за заплащане на сумата от общо 74 870,36 лева, представляваща обезщетение за причинени на ЕООД-то имуществени вреди, левовата равностойност на иззети с протокол от 08.07.2010г. и унищожени цигари, ведно със законната лихва върху сумата за пе­риода от 29.12.2011г. до 29.12.2014г. в размер на 22 976,91 лв., както и закон­ната лихва върху сумата от предявяване на исковете до окончателното изпла­ща­не, като НЕОС­НОВАТЕЛНА. 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция „Митници“ – София за при­­съждане на разноски по производството за осъществена защита от юрис­консулт по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :