№ 157
гр. гр.Монтана, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211630200866 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-001600/ 06.07.2021г. на Директора
на Дирекция „ИТ” – Монтана на „ХХХХ” ЕООД със седалище и адрес на
управление град Разград, представлявано от Л. В. Ч. с адрес за
кореспонденция град Велико Търново е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер 1500.00 лева на основание чл.416
ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ.
Недоволна от така издаденото наказателно постановление е останала
представляващата дружеството, която обжалва същото с оплакване за
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното молят
съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание редовно
призована не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП - законосъобразно.
Представя и писмено становище.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
1
гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата
основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
При извършена проверка на място на 20.04.2021г. в 15.17 часа
административнонаказващия орган е констатирал нарушение, което е описано
както АУАН, така и в атакуваното Наказателно постановление - нарушение
на разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1 ал.2 от КТ.
При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно
наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така
издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи
нарушението. Акта е съставен на 08.06.2021г. Към момента на проверката на
20.04.2021г. на дружеството е оставена призовка на основание чл.45, ал.1 от
АПК. Проведен е и телефонен разговор с представител на дружеството, като е
уведомен, за съставения и протокол и констатираните със същия нарушения
на трудовото законодателство -Протокол за устно уведомяване на основание
чл.61, ал.2 от АПК. Административнонаказвания орган е изпратил покана до
управителя на наказаното дружество за съставяне на АУАН на 17.05.2021 г. в
15.00 часа. Поканата за съставяне на АУАН се е върнала в цялост с
отбелязване „непотърсена”. Изпратена е повторно покана за съставянето на
АУАН от 25.05.2021г, с която е определена нова дата за явяване, а именно
07.06.2021г. в 15.00 часа, като поканата е получена от представител на
дружеството на 27.05.2021г. от г-жа ХХХ /видно от известието за доставяне/.
На 07.06.2021 г. представител на дружеството жалбоподател не се е явил за
съставяне на АУАН без да сочи уважителни причини за това.
Предвид горното административнонаказващия орган е приложил
разпоредбата на чл.416, ал.3 от КТ. Представителят на наказаното дружество
се е възползвал от правото да подаде писмено възражение в срокът по чл.44
от ЗАНН, като не представя никакви писмени доказателства.
2
По делото по безспорен начин се установява, че при извършената
проверка на място на 20.04.2021г. в 15.17 часа по спазване на трудовото
законодателство от служители на въззиваемата страна, в магазин за дрехи
втора употреба, находящ се в гр.Монтана, ул.”Трети март” № 66, обект на
жалбоподателя е констатирано, че дружеството в качеството си на
работодател, представлявано от Л. В. Ч., е допуснало до работа лицето ХХХ,
с ЕГН **********, да работи, като подрежда стока в магазина, престирайки
работна сила, с работно място - магазин за дрехи втора употреба, с фиксирано
работно време от 13.30 часа до 17.30 часа, без да има сключен трудов договор
в писмена форма и без отношенията по предоставяне на работна сила да са
уредени, като трудови правоотношения.
Съгласно чл.1 ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения. Нормата на чл.61 ал.1 от
КТ изисква трудовият договор между работника и работодателя да бъде
сключен преди постъпването на работа, като чл.62, ал.1 от КТ предвижда, че
трудовият договор се сключва в писмена форма.
Жалбоподателя е работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ.
Разпоредбата дава легално определение на качеството „работодател”, а
именно: „Работодател е всяко физическо или юридическо лице, което
самостоятелно наема работници или служители”. Жалбоподателят в
конкретният случай отговаря на качеството „работодател” по смисъла на КТ.
Наел е описанато в АУАН и НП лице да извършва трудова дейност,
„подрежда стока в обекта на дружеството”, без да има сключен трудов
договор в писмена форма, преди постъпване на работа.
Ето защо възражението на жалбоподателя, че няма извършено
нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ
следва да се остави без уважение, като неоснователно.
Правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената
санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл.83 ал.1 от ЗАНН/, в
законоустановените граници - 1500 до 15000лв. В случая наказващият орган е
определил размер на имуществената санкция от 1500.00лева, който е
минималния установен в закона, като е отчел тежестта на нарушението, както
и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл.28, б.”а” от ЗАНН.
Следва да се приеме, че в случая тежестта на нарушението е по-висока, тъй
3
като се касае за бездействие от страна на работодателя, за сериозно
нарушение на трудовото законодателство, както и създаване на предпоставки
за злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите.
Това нарушение е формално за осъществяването на фактическия състав и не
изисква настъпването на определен противоправен резултат, като
респективно вреди за определени субекти, поради което и не може да се
приеме в случая, че се касае за маловажно нарушение.
На следващо място съгласно чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В тази връзка фактическите констатации отразени в акта и НП не
се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Описаното деяние в съставения против дружеството и възпроизведени в
атакуваното Наказателно постановление съдържат всички признаци на
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват,
както от субективна, така и от обективна страна състава на административно
нарушение по чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че извършеното
нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ е
доказано по безспорен и категоричен начин, извършено е виновно от соченото
за нарушител дружество и е обявено за наказуемо с административно
наказание „имуществена санкция” по реда и условията на чл.414 ал.3 от КТ.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63 от ЗАНН жалбоподателя
следва да заплати на въззиваемата страна направените по водене на делото
разноски в размер на 120.00 лева за юристконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а
атакуваното НП - законосъобразно.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Районен съд - Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-001600/ 06.07.2021г. на
Директора на Дирекция „ИТ” – Монтана, с което на „ХХХХ” ЕООД със
седалище и адрес на управление град Разград, представлявано от Л. В. Ч. с
адрес за кореспонденция град Велико Търново е наложено административно
4
наказание имуществена санкция в размер 1500.00 лева на основание чл.416
ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ, като ЗАКОНОСЪОРАЗНО.
ОСЪЖДА „ХХХХ” ЕООД със седалище и адрес на управление град
Разград, ул.”ХХХ” № ХХ, вх.А, ет.2, ап.21, представлявано от Л. В. Ч. с адрес
за кореспонденция град Велико Търново, ул.”ХХХ”№4, ет.2, офис № 1, с
ЕИКХХХХ да ЗАПЛАТИ на Дирекция „ИТ” – Монтана на основание чл.63 от
ЗАНН направените по водене на делото разноски в размер на 120.00 лева за
юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в
14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5